Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Haunting Olivia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
White Rose (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Джанел Тейлър. Когато си до мен

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2011

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-319-8

История

  1. — Добавяне

Втора глава

Онова, от което Закари Арчър имаше нужда, бе ръководство „Как да се справиш с тринайсетгодишната си дъщеря, без да оставиш белег в душата й — или в твоята — за цял живот“. Досега се справяше чудесно като самотен родител. Направо страхотно, ако трябваше да каже собственото си мнение. Беше се справил, когато Кайла бе бебе, когато бе на две, една доста трудна възраст, с първия учебен ден, с първото счупване на крайник и с първото й любовно увлечение.

Беше преживял дори първия й менструален цикъл. Беше се почувствал страшно неудобно (какво, за бога, означават тези крилца?), докато обикаляше рафтовете с дамски превръзки в аптеката цели десет минути. Най-после една възрастна жена му се притече на помощ и напълни кошницата му с ярко оцветени пакети и кутии.

Нямаше представа как се бе справил с всичко това. Преди няколко месеца Кайла изтича от банята, като крещеше и пляскаше с ръце: „Дойде ми! Дойде ми! Все пак не съм последна сред приятелките си!“. При озадачения му поглед тя каза: „Татко, цикълът ми дойде!“.

„Та ти си още малка!“ — беше си помислил уплашен той, чудейки се кога малкото му момиченце е станало жена. Бе пораснала толкова бързо. Първото, което му мина през ума, бе да се обади на Марни, неговата приятелка, и да я помоли да донесе необходимите неща, и да покаже на Кайла как да ги използва, но преди още да е споменал името на Марни, дъщеря му изкрещя:

— Ако кажеш на оная, как й беше името, вече няма да споделя нищо с теб! Обещай, че няма да кажеш на Марни! Това е нещо много лично!

Когато се върна от литургията, Кайла се бе заключила в банята с една приятелка и с писклив смях извика, че няма нужда от неговата помощ. Беше се справил с всичко това. Беше се справил и с първата й цигара. „Повтаряй, повтаряй, повтаряй“ — каза си той, когато Кайла се качи в колата, доволна, че е отстранена от училище.

Първата цигара, ха! Първата, за която той знаеше.

— Не можеш да ме накажеш да не излизам от къщи, татко — каза Кайла, увивайки дълга, руса къдрица около пръста си, вперила поглед през прозореца. — Вече съм наказана.

В момента тя изтърпяваше тройно наказание. Заради това, че нарочно бе бутнала едно момиче на ледената пързалка и то бе навехнало лошо глезена си. Заради това, че бе казала на шестгодишното съседче, което живееше през две къщи, че ще изпрати чудовище, което да го изяде през нощта, и то много се уплаши. (Изглежда, семейство Хърман бе прекарало три безсънни нощи, преди малкият Конър да им разкаже защо отказва да затвори очите си.) И за това, което каза на гаджето на баща си, докато той беше отишъл да плаща сметката в ресторанта: „Баща ми не те обича, нали го знаеш? Каза ми, че е с теб само заради секса — каквото и да значи това“.

— Обичаш ли ме? — беше попитала Марни по-късно. Това го бе ядосало и го бе накарало да накаже Кайла за две седмици вместо за една, както бе планирал. Дали обича или не Марни беше въпрос, на който не искаше — или не беше готов — да отговори. Марни не би му го задала, ако Кайла не я бе провокирала.

Това означаваше, че детето е наказано за четири седмици. Той вече не знаеше кога е започнало наказанието и кога трябва да приключи. И нямаше представа как да включи и наказанието за това, че бе отстранена от училище. Самият той, дете от погрешната страна на барикадата, дете, чието лошо поведение бе очаквано, никога не е бил отстраняван от училище. Той въздъхна дълбоко. По средата на много важна среща с потенциален клиент му се бе обадила заместник-директорката на прогимназията в Блубери. „Дъщеря ви за втори път бе хваната да пуши в училище.“ Следователно бе отстранена за една седмица. И следователно той отложи срещата — добре, че и клиентът имаше деца и го увери, че ще насрочат нова среща — отиде с колата до училището и седна в задушната стая с нацупената, отбраняваща се Кайла, учителят по физическо възпитание, който бе я хванал „на местопрестъплението“ в момичешката тоалетна на втория етаж, и заместник-директорката, която бе напомнила на Зак, че вече шести път го вика в училище от началото на учебната година.

Дотук с плановете им за Нова година, които бяха направили преди месец. Да я накара да седне и да помисли какво иска от предстоящата година бе достатъчно трудно, но тя го взе на сериозно. Изчезна в стаята си, вратата бе затворена както обикновено, а музиката гърмеше. На следващата сутрин заяви, че е направила списък, но той е личен.

— В него включва ли се това да приемеш, че се срещам с Марни? — попита я той.

— Не — отговори тя, гримасничейки й присвивайки кафявите си очи. — Определено не.

Той й подаде чиния с бъркани яйца и препечена филийка.

— Е, прави ми компания и хапни.

— Добре — отговори тя. — Решила съм да накарам едно момче, чието име ще остане тайна, да ме хареса до пролетната ваканция.

С това вече не бе сигурен, че ще се справи, нямаше да го преглътне.

Сега, докато излизаше от училищния паркинг, триумфалната усмивка на Кайла заради това, че няма да ходи на училище цяла седмица, угасна.

— Мисли си, че е върхът — каза Кайла, вперила поглед през прозореца в едно русо момиче, седнало в колата на майка си. — Само защото е популярна. Момчетата я харесват само защото има големи цици.

„О, боже мой!“ — Зак въздъхна дълбоко и безмълвно преброи до десет, молейки се Всевишният да му даде сили, за да се справи със следващите — колко? Пет години? Десет?

— Кайла, ще ти бъда благодарен, ако се съобразяваш как говориш — каза той. — Тялото ти е нещо, което трябва да уважаваш, а не да унижаваш и обиждаш.

— Добре де, гърди — поправи се тя.

Защо Кайла не се притесняваше да говори с него за цици? Не трябваше ли да се чувства неудобно?

Наистина имаше нужда от този наръчник.

— А ти популярна ли си? — попита той. Нямаше представа какво да каже и как да се справи с ревността, която изпитваше. Инстинктите му подсказваха да бъде внимателен с нейното самоуважение, да даде малко повече свобода на мислите и мнението й, да й позволи да изрази себе си, без да се нахвърля върху нея.

— На кого му пука? — сопна се тя. — Това е глупост. Популярните момичета се държат добре само с момчетата. Аз не мога да съм такава лицемерка.

Не, определено не бе лицемерка. Каквото мислеше си го казваше. Значи не бе популярна. Имаше няколко приятелки: две момичета от квартала, които една седмица й бяха най-добрите приятелки, а на следващата й бяха смъртни врагове. Така бе откакто Зак и Кайла се върнаха в Блубери преди осем години. В момента тя не говореше на момичетата, защото се бяха осмелили да й кажат, че има големи стъпала.

Пътуваха няколко километра до тяхната къща в колониален стил, която Зак сам бе проектирал и построил. Вкара колата в алеята, надявайки се всички отговори да му хрумнат изведнъж с магическа пръчка, преди да влязат вътре.

— Кайла, знам, че си много умно момиче — каза той. — Знам, че разбираш, че пушенето причинява рак. Това не е някаква лъжа, която родителите са измислили, за да държат децата си далеч от цигарите.

— Няма да хвана рак. Та аз съм едва на тринайсет. А и не пуша много. По една цигара на ден. Може би две.

— Прекалено много са — каза той. — Човек може да хване рак на всяка възраст, Кай. И по-малки от теб деца се разболяват от рак. Говоря напълно сериозно. Ще ти го кажа още сега, за да няма недоразумения. Забранявам ти да пушиш. Ако те хвана да го правиш или ако чуя, че си пушила, ще бъдеш наказана. И повярвай ми, наказанието няма да ти хареса.

Тя прехапа устни, след това се нацупи и нави една къдрица около пръста си.

— Какво — за цяла година ли ще ме накажеш?

— Ще ти взема айпода за цяла седмица, Кайла. Никаква телевизия и никакво излизане навън цяла седмица.

Това означаваше, че ще трябва да си вземе една седмица отпуск, за да я надзирава.

— Какво? — изкрещя тя. — Какво ще правя през това време?

— Ще помислиш — каза той, когато влязоха вкъщи. — За себе си. Можеш да си пишеш домашните, които ще се погрижа да получаваш всеки ден. Освен това ще ми помогнеш да почистим тавана. Това би трябвало да ти отнеме една седмица. А, ще напишеш съчинение от три страници за ефектите от пушенето. Можеш да потърсиш информация по темата в интернет. Аз ще съм до тебе, за да съм сигурен, че няма да си пишеш с приятели или да се ровиш из Мрежата.

Тя завъртя очи и демонстративно въздъхна няколко пъти, после се тръсна на дивана и започна да сплита и да разплита меката си руса коса. Толкова много приличаше на косата на майка й. Сети се за Оливия. За миг си помисли, че майката на Кайла щеше да се справи по-добре със ситуацията от него, като се изключи това, че Оливия никога не бе искала да бъде майка. Оливия не бе буйна като Кайла. Тя бе добричка и послушна. С изключение на това, че се захвана с него, разбира се. Докато не научи баща й.

Той бързо поклати глава, за да се избави от спомена за Оливия Седжуик. Не че му бе лесно.

Имаше моменти — най-вече самотни нощи — в които не можеше да спре да мисли за нея. Беше благодарен, че дъщеря му прилича на него, с изключение на косата, която беше като на Оливия.

— Значи, тъй като съм наказана, няма да вечерям с теб и онази, как й беше името на досадницата, нали? — попита момичето, без да вдига поглед.

— Кайла, неуважението, което демонстрираш към мен, Марни и дъщеря й, няма да ти помогне в тази ситуация. Няма да ти помогне, точка по въпроса.

— Налага ли се да вечерям с теб и тях? — попита тя и се обърна към него. Както винаги, изражението й я издаде. Не бе ядосана и раздразнена, а по-скоро разстроена. Объркано тринайсетгодишно момиче. От един месец баща й излизаше с една жена, а тя вече бе достатъчно голяма и имаше право това да не й харесва. Не се опитваше да намери извинение за поведението на дъщеря си. Знаеше срещу какво се изправя с Кайла.

— Кайла, иска ми се да дадеш шанс на Марни. Тя е добър човек. И аз много я харесвам, ясно?

— Влюбен ли си в нея? — попита тя. Кафявите й очи го гледаха неспокойно.

— Срещаме се едва от месец и аз все още я опознавам.

Тя се усмихна.

— Това означава „не“. В училище, ако започнеш да се срещаш с някого по време на обедната почивка, когато звънецът бие, вече си наясно дали си влюбен в него.

Той поклати глава и се опита да сдържи усмивката си.

— Приготвям прочутата си лазаня. Любимата ти.

— Предпочитам да я пропусна, отколкото да седя срещу онази досадница — отговори рязко тя.

„Досадницата“ беше тринайсетгодишната дъщеря на Марни, Бриана, която беше малко разглезена и високомерна.

— Кайла, името й е Бриана. И, да, ще вечеряш с нас.

Тя метна плитката си зад рамото и изтича в стаята си. Де да имаше онзи наръчник.

Зак тъкмо бе извадил тавата с лазанята от печката, когато на вратата се позвъни.

— Кайла, би ли отворила, ако обичаш? — извика й той.

Не получи отговор.

— Кайла, звъни се на вратата.

Отново мълчание.

Той погледна лазанята. Перфектна. За разлика от поведението на дъщеря му.

— Кайла, веднага излез от стаята си.

Вратата се отвори и тя подаде глава.

— Помолих те да отвориш вратата — каза той строго.

— Не съм те чула — отвърна тя, поглеждайки встрани, както правеше винаги, когато лъжеше. Той постави тавата върху печката и свали кухненските ръкавици.

— Е, сега отиди и отвори, преди гостите ни да замръзнат на верандата.

— Де да можеха — прошепна тя, усмихна му се и пристъпи в коридора.

Той въздъхна.

— Много смешно, няма що, Кайла — прошепна. — Знаеш кое друго не е забавно? Тениската ти. Отиди и се преоблечи. Веднага.

— Какво стана с великата реч, която ми дръпна миналия месец за това, че ме приемаш такава, каквато съм, че приемаш моята индивидуалност? — отвърна му остро тя, скръствайки ръце пред гърдите. На тениската й с големи главни букви пишеше „Мразя те“.

— Върви и се преоблечи. Веднага — заповяда й той.

— Добре. Ще бъда такава, каквото не съм.

„Какво ли ще е да имам очарователна, послушна дъщеря само за пет минути?“, помисли си той, отивайки към вратата.

— Аз ще отворя. — Той отвори вратата. Марни и Бриана стояха на верандата, всяка държеше кутия в ръце.

— Най-сетне — измърмори Бриана.

Зак се усмихна.

— Съжалявам. Готвехме, когато звъннахте. Влизайте.

Те влязоха в малкото антре, свалиха палтата, ботушите, шапките и ръкавиците си.

Марни беше с черен мъхест пуловер и секси дънки. Когато повдигна ръце, той зърна пъпа на корема й. Зак винаги се изненадваше колко красива, колко секси е Марни. Веднъж го попита дали мисли за нея, когато не са заедно, а той й отговори, че, разбира се, как би могъл да не мисли за нея, но истината бе, че не го правеше. Затова, когато я видеше, винаги се изненадваше колко е красива и секси. Тя бе на неговата възраст — трийсетгодишна — и имаше великолепна дълга, копринена, тъмнокестенява коса и тъмнокафяви очи, но много светла кожа. И понеже и двамата бяха самотни родители (Марни бе разведена, а Зак никога не се бе женил), имаха много общо помежду им. Поне на пръв поглед.

Бриана бе копие на Марни. Вече десет момчета я бяха канили да им бъде дама на зимния бал. Ако някой бе поканил Кайла, тя не бе споменавала.

— Шоколадово-сметанов пай — каза Марни, подаде му кутията и го целуна по бузата.

М-м-м… Тя винаги ухаеше толкова хубаво, колкото и изглеждаше. Осъзна, че зяпа гърдите й, които бяха огромни, и бързо отмести поглед.

Тя му се усмихна похотливо.

— Бриана направи прочутия си чеснов хляб.

— И с какво толкова е прочут? — попита Кайла, влизайки във фоайето, облечена с нормална тениска. — С това, че умирисва цялата къща ли? Както и дъха на хората?

— Кайла! — скара й се Зак.

Другото момиче завъртя очи.

— Толкова си незряла.

— Достатъчно! — рече Марни. — Да установим някои правила, преди да седнем да вечеряме. Без ругатни. Без обиди. Просто вкусна храна, приятен разговор и една добре прекарана вечер.

Сега и двете момичета завъртяха очи.

Зак отказа предложението на гостенките да му помагат, вместо това накара Кайла да му помогне.

— Дръж се добре — прошепна й той, докато слагаше чесновия хляб в кошница, която дъщеря му трябваше да занесе в трапезарията, докато той носеше лазанята.

— Няма какво да губя, ако се държа зле — отбеляза тя.

— Дръж се добре заради мен — рече той, — понеже аз те моля. Защото това означава много за мен.

— Добре. Няма да питам Бриана дали е пробвала да намаже онази огромна пъпка на брадичката си с клиърасил.

— Кайла, предупреждавам те — произнесе той през зъби.

Тя за пореден път завъртя очи.

— Ъ-ъ-ъ, мирише много вкусно — каза Марни и с дъщеря й седнаха на кръглата маса в трапезарията. — Кайла, и ти ли помага при готвенето?

Кайла явно понечи да направи един от хапливите си коментари, бе сигурен в това, но промени решението си:

— Аз готвя отвратително. Повярвай ми, не би искала да пробваш нищо, сготвено от мен. Дори яйце не мога да сваря.

— Толкова е лесно да се свари яйце — каза Бриана.

— Слагаш водата да заври, после слагаш…

— Скъпа — Марни прекъсна дъщеря си, — би ли ми подала лазанята?

— Аз ще хапна съвсем малко — каза Бриана и си сложи едно малко парченце в чинията. Ще участвам в конкурса за вътрешна красота, а той е само след две седмици.

— Конкурс за вътрешна красота ли? — повтори Кайла. — Това някаква шега ли е?

Другото момиче я погледна.

— Не. Конкурсът е за момичета от тринайсет до седемнайсетгодишна възраст, които притежават забележителна вътрешна красота. Момичета, които разбират, че истинската красота се крие вътре в нас, а не е само външна.

Майка й кимна.

— Точно така. — Тя се обърна към Кайла: — Чух, че майка ти го е спечелила, когато е била на петнайсет.

Зак почти се задави с чеснов хляб: „Как можа да го каже!“.

Кайла погледна Зак.

— Майка ми ли? Майка ми е спечелила конкурса за вътрешна красота?

Бузите на Марни пламнаха.

— Мисля, че трябваше да… — Тя замълча. — М-м-м чесновият хляб ухае божествено! Миличка, би ли ми подала кошницата? — помоли тя Кайла.

— Не знаеш, че майката ти е спечелила конкурса? — обади се Бриана. — Колко странно?

Кайла хвърли кошницата с чесновия хляб и я удари в гърдите, после изтича нагоре по стълбите.

Зак затвори очи за момент.

— Каква лицемерка! — извика другото момиче. — Въобще не й вярвам! Съсипа ми ризата.

Ризата бе най-малкото, което бе съсипано.

— Бриана Суитсър, веднага се извини! — каза Марни. — На Зак, а после и на Кайла.

— Всичко е наред — отвърна той. — Въпросът ти бе напълно логичен, Бриана.

Марни се надяваше той да разкаже нещо повече за майката на Кайла, но той не го направи. Почти не бяха говорили за Оливия. Знаеше само, че тяхното е било младежка лятна авантюра, че тогава той е бил още хлапе, а Оливия, която бе спечелила конкурса за вътрешна красота, бе видяла нещо в него.

Що се отнася до Кайла, той бе подготвил подходящ отговор, когато бе започнала да пита за майка си.

— Тя бе много млада, когато ти се роди, прекалено млада, за да бъде майка, но искаше ти да имаш възможно най-добрия живот, затова направи нещо много отговорно и те повери на мен.

Това бе много далеч от истината, но бе единственото, което можеше да разкаже на дъщеря си.

— Ти също си бил много млад, прекалено млад, за да бъдеш баща — беше заявила Кайла. — Защо не се е върнала? Защо? Как е могла да си тръгне, без изобщо да погледне назад?

Това бяха въпроси, на които той не можеше да отговори. Нито когато тя бе на четири и започна да ги задава. Нито сега.

Когато Бриана се качи горе, за да почука на стаята на Кайла, за да й се извини, Марни изтича при него и седна в скута му. Какво не би дал да прекара само половин час насаме с голата Марни, да се изгуби в нея, да забрави всичко поне за малко. Но тази вечер трябваше да се контролира.

Той вдъхна чувствения аромат на парфюма й, докато я целуваше по врата.

— Съжалявам за всичко това — прошепна тя. — И двете са в доста трудна възраст, а Кайла сигурно има страшно много въпроси за майка си.

Той въздъхна дълбоко.

— Мисля, че се налага да посъкратим гостуването ви тази вечер. Трябва да се кача горе и да поговоря с нея, да отговоря на въпросите й.

— Знаеш ли — рече тя, притискайки гърдите си към неговите, — когато си готов, и аз бих искала да получа някои отговори. Има толкова много неща, които не знам за теб, Зак Арчър.

Щом чу стъпките на дъщеря си по стълбите, Марни скочи от скута му, а на него веднага започнаха да му липсват топлината и парфюмът й.

— Казах й, че съжалявам, че наистина съжалявам, поне три пъти — обясни момичето, — но Кайла ми извика да се махам, нямало да отвори вратата.

— Скъпа, защо да не си вземем две порции от тази вкусна вечеря и да я изядем у дома — предложи Марни. — Мисля, че Зак и Кайла имат нужда да останат насаме и да си поговорят.

Един на нула за Марни. За първи път й бе толкова благодарен.