Джанел Тейлър
Когато си до мен (19)

Деветнайсета глава

Следващите няколко дни минаха без инциденти. Поне без неприятни инциденти. И в училището на Кайла всичко бе наред, не им се бяха обаждали, че има проблеми.

Джоана пак стана кисела и намръщена. Отклоняваше поканите на Оливия да влезе и да поговорят, но поне говореше за времето. А и нападенията срещу Оливия бяха спрели. Така че, когато мобилният телефон на Оливия звънна в събота следобед, тя не го вдигна с обичайния страх.

А трябваше.

— Свикваме спешно събрание с всички участнички и техните настойници — каза й Колийн. — Ако не можете да дойдете тази вечер, опасявам се, че гласът ви няма да се вземе предвид при взимането на решения.

— Колийн — каза Оливия, — за какво ще бъде събранието? Случило ли се е нещо?

— Случи се нещо и още как — отвърна тя. — Събранието ще бъде тази вечер в шест часа в залата на кметството. Трябва да проведа още няколко разговора, така че ме извини, моля те.

И тя затвори.

— Това пък какво беше? — попита Зак от вратата на кухнята. Той приготвяше вкусна вечеря за тримата, за да отпразнуват това, че Кайла бе довършила устното си изложение. Не пожела да им каже кого е избрала за най-важния човек в живота си, но танцуваше от радост из къщата. В момента беше в стаята си и се опитваше да отгатне въпросите, които биха могли да й зададат членовете на журито.

— Не знам, но звучи сериозно, Зак. Колийн е свикала спешна среща на всички кандидатки за конкурса за вътрешна красота и техните настойници в шест часа.

Зак въздъхна.

— Жалко за моите домашно приготвени пилешки енчилади.

Когато Оливия, Зак и Кайла пристигнаха в кметството, само Дийни и майка й все още ги нямаше.

Всички бяха заели местата си на първите два реда. Колийн беше застанала пред тях. Изглеждаше сериозна и мрачна.

— Ще изчакаме дамите Маккорд още няколко минути и ще започнем събранието — обяви тя.

— Можем да започнем още сега, защото Кайла е тук — извика Ева и скочи на крака. — Именно тя ми изпрати писмото!

Оливия погледна Кайла. На лицето на момичето бе изписана изненада.

— Какво писмо? — попита Кайла, вперила поглед в Ева.

— О, не се прави, че не знаеш! — извика Емили.

— Някой ще ни обясни ли какво става? — попита Марни, скръстила ръце пред гърдите си. — Въпреки че мога да предположа. Май нещо подобно на случилото се с Бриана миналата седмица — добави, присвила очи към Кайла.

Колийн погледна часовника си, а после и вратата на залата.

— Ами, шест и пет е, а Маккорд още ги няма. Ще трябва да започваме. — Тя държеше плик за писма. В него имаше лист хартия. — Ето какво е написано на машина в това писмо — каза. — „Чуй, Ева. Откажи се от конкурса още тази вечер или ще те убия. Сестра ти не е заплаха, но ти си.“

— Това пък какво означава? — попита Емили Абернати и се нацупи. — Защо аз да не съм заплаха?

Зак се изправи.

— Какво общо има всичко това с Кайла, Колийн?

— Всички знаят, че непрекъснато ползва онзи отвратителен парфюм с ухание на ванилия — отговори Ева. — Чак оттук долавям мириса на ванилия от онова писмо.

— Истина е — каза Колийн, подушвайки писмото. — Наистина мирише на ванилов парфюм.

— А и по една случайност знам, че Кайла има шишенце с ванилов парфюм — обади се Марни. — Подарих й го за Коледа.

— Пръска се с него непрекъснато — потвърди Бриана.

Кайла подскочи.

— Само защото писмото мирише на моя парфюм, означава, че аз съм го изпратила, така ли? Не съм аз!

— Както не си налепила онези гнусни плакати за Бриана из цялото училище, макар че уликите бяха намерени в раницата ти? — студено попита Марни.

Кайла погледна като обезумяла Зак, после Оливия, а след това избухна в сълзи.

— Не съм написала това писмо! Не съм! — извика, а после покри лицето си с ръце. — Трябва да ми повярвате.

— Всички знаят, че смяташ Емили за глупачка — добави Бриана. — Така че онази част, в която се казва, че тя не е заплаха, също сочи към теб.

— Или сочи към някого, който просто иска да натопи Кайла — обади се Оливия и стана от мястото си. Стисна ръката на Кайла.

— О, да, бе! — каза Марни. — Някой се опитва да принуди фаворитките да се откажат и да изглежда така, сякаш Кайла го е направила. Така ли?

— Всъщност това ми звучи логично — обади се Зак. — По този начин и Кайла е вън от конкурса, нали така?

Всички погледи се обърнаха към него.

— Или тя така би искала да си помислят всички — каза Марни. — Но не мисля, че Кайла е чак толкова умна. Опитва се да сплаши най-добрите кандидатки и да ги накара да се откажат от участие в конкурса, но е оставила улики. И то два пъти!

— Не съм! — извика Кайла. — Кълна се, не съм изпратила аз това писмо.

— Защо мирише на отвратителния ти парфюм, тогава? — попита Ева.

— Сигурна съм, че Кайла не е единственото момиче на света, което ползва този парфюм — обади се Сесили. — Аз също го ползвам. Познавам поне още три момичета в гимназията, които го имат. Това не доказва нищо.

Кайла спря да подсмърча и се поизправи малко на стола.

— Внимание, всички! — каза Колийн. — Това писмо и плакатите, оклеветили името на друга кандидатка са злобни и неприемливи. Ако това е работа на една от нашите кандидатки и ние можем да го докажем без сянка на съмнение, ще бъде предадена на полицията. Това е сериозно провинение. Знайте, че ще наблюдаваме всяка една от вас много внимателно. С това закривам събранието.

Вратата на залата се отвори. Влязоха Дийни Маккорд и майка й.

— Съжалявам, че закъснях — каза Дийни толкова тихо, че Оливия едва я чу. — Мама чак сега успя да се освободи от работа.

Оливия забеляза, че Жаклин Маккорд е вперила поглед в Зак. Той четеше някакви материали, свързани с конкурса, и изобщо не разбра, че жената пробива дупки в главата му с поглед.

Колийн въздъхна.

— Ще ви разкажа подробно какво стана на събранието. С останалите ще се видим тук на репетицията в петък вечер в шест часа.

Сесили и Рори изчакаха Оливия, Зак и Кайла, когато си тръгнаха от залата.

— Не им позволявай да те стъпчат — рече Сесили. — Виж какво, мразя клюките най-много от всичко на света. Но от онова, което каза Колийн, възможно е Бриана или дори самата Ева да стои зад всичко това.

— Благодаря ти, че ме защити, Сесили — каза Кайла. — Това наистина беше много мило от твоя страна.

Зак започна да нервничи.

— По-добре да се прибираме и да си изядем енчиладите — каза той, усмихвайки се пресилено на дамите Карли.

Докато отиваха към колата, Кайла каза:

— Кълна се в Бога, че не съм го написала аз, татко.

— Вярвам ти, Кайла — увери я той. — Не знам какво става, но нещата излизат извън контрол. Плакатите бяха доста гадни, но да заплашваш някого със смърт… — Той поклати глава. — Не съм сигурен, че изобщо трябва да участваш в конкурса, Кайла. Започва да става прекалено опасно.

— Не! — извика тя. — Не е честно!

— Кайла, ще го обсъдим у дома.

— Кажи му, че не е честно, мамо!

Оливия остана с отворени уста. Зак зяпна Кайла. Самата тя изглеждаше шокирана.

— „Мамо“ ли те нарекох току-що? — попита. Очите й се напълниха със сълзи.

Оливия взе ръцете на Кайла в своите.

— Да. И това ме направи много щастлива.

Изражението на Зак бе неразгадаемо.

 

 

Семейният съвет, който Зак бе свикал, не вървеше много добре.

— Кайла, това е първата година, в която можеш да участваш в конкурса — каза той, застанал до кухненския плот. Пълнеше тортили с пиле и сирене. — С всичко, което се случва…

— О, нима е честно да се откажа, защото някой се опитва да провали целия конкурс. Негодникът цели точно това, да накара всички ни да се откажем от участие в конкурса!

Зак погледна Оливия.

— Ти какво мислиш?

— Според мен тя има право — отговори Оливия, разбърквайки ароматния ориз по мексикански на печката. — Но трябва да бъдем много внимателни и предпазливи — обърна се тя към Кайла. — Това означава, че трябва да бъдем изключително бдителни. Което значи, че в училище не трябва да ходиш до тоалетната сама. Не трябва да слизаш по стълбите сама. Около теб трябва винаги да има хора. Когато не си на училище, баща ти, аз или някой, на когото имаме доверие, трябва непрекъснато да е с теб.

— Значи мога да участвам в конкурса? — попита тя, погледът й се местеше от Зак към Оливия и обратно.

— Ако обещаеш, че ще направиш онова, което Оливия току-що ти каза — отвърна баща й. — Единствената участничка в конкурса, която учи в твоето училище, е Бриана. Бъди много внимателна, когато я срещнеш, Кайла. А след училище, ако се съгласиш да си с мен, с Оливия или с някого, на когото имаме доверие, можеш да продължиш с конкурса.

— Да-а! — възкликна тя. — Добре, съгласна съм.

Баща й остави онова, което правеше, грабна един стол и седна.

— Кайла, трябва да те попитам. Ти ли изпрати онова писмо на Ева?

— Татко, не мога да повярвам!

— Кайла, питам те, искам да ми кажеш истината и да приключим с този въпрос.

— О, страхотно, тогава приключвай, а аз започвам да си мисля, че баща ми вярва, че обиждам хората, че са мръсници, и заплашвам да ги убия.

— Кайла, моля те, отговори ми на въпроса.

— Мамо, кажи му, че е гадняр!

Оливия си пое дълбоко дъх, изненадана, че Кайла нарича нея „мамо“ отново, а се обръща към баща си с „гадняр“.

Зак стана от стола.

— Кайла Арчър, веднага върви в стаята си.

— О, сякаш и това е честно! — изкрещя тя.

— Веднага, Кайла! — заповяда й той.

Момичето изхвърча от кухнята. Зак се обърна към кухненския плот и смачка с юмрук енчиладата, която току-що бе навил.

— Имам нужда от няколко минути, за да събера мислите си — каза, без да се обръща.

— Добре — прошепна Оливия и отиде във всекидневната.

Съмняваше се, че той е способен да мисли трезво точно в този момент. Блъскаше вратите на кухненските шкафове, удряше със сила тавите по кухненския плот. По всяка вероятност всичките енчилади бяха съсипани.

Кайла се цупеше в стаята си, тресна вратата и извика: „Толкова е нечестно!“. А Оливия седеше сама във всекидневната, вперила поглед в тавана. Опитваше се да се съсредоточи върху онова, което се случваше, но не успяваше.

„Кажи му, че не е честно, мамо… мамо, кажи му, че е гадняр…“

Когато се почувства застрашена, разстроена, когато се изправи дори срещу баща си, Кайла, без да се замисля, я нарече „мамо“. Това означаваше, че дъщеря й я е приела в сърцето си.

Беше и плашещо, и същевременно много вълнуващо. Тепърва й предстоеше да се учи как да бъде майка, най-вече майка на тринайсетгодишна дъщеря. Освен това й предстоеше да научи какво е мястото й в това семейство. Дали изобщо я смятат за негов член.

Нищо чудно, че Зак се отдръпна. Изведнъж осъзна, че връзката им всъщност е много сложна — между двамата и с Кайла.

От кухнята вече не се чуваше тропане. Оливия се надяваше това да означава, че Зак се е поуспокоил. Мобилният й телефон иззвъня. Предположи, че е отново Колийн.

— Оливия, Аманда се обажда.

— Аманда! Върнахте ли се от медения месец?

— Прибрахме се късно снощи. Хубаво е да се върнеш у дома, но нямаше да имам нищо против медения месец да бе продължил вечно.

Оливия се засмя.

— Сигурна съм, че ще е така, Аманда.

— Не и когато се грижиш за тринайсетмесечно бебе, което диктува програмата — отвърна сестра й.

— Биологичният часовник на Томи все още е пет часа напред.

През следващите пет минути Оливия забрави всичките си проблеми, понеже сестра й й разказа подробно всичко, което й се бе случило. Томи проходил в Париж. Итън, съпругът на Аманда, получил документите, за да осинови Томи, и Аманда бе много щастлива.

— Много ми се иска да те посетя, преди да си тръгнеш от вилата — каза Аманда. — Може и Айви да успее да дойде от Ню Джърси.

Оливия не искаше да помрачава щастието на Аманда след медения месец, като й разкаже какво става в Блубери, но не беше сигурна дали е редно да покани сестрите си. Много й се искаше да ги види.

След това се сети, че Айви е полицайка. Ако имаше някакви проблеми, докато сестрите й са й на гости, Айви щеше да знае как да се справи. Дори можеше да се опита да научи малко поверителна информация от полицейското управление в Блубери и да прочете докладите за инцидентите във вилата. Само след десет минути срещата на трите сестри Седжуик бе уредена за сряда, ако Айви успееше да си вземе един ден почивка.

Най-после Зак излезе от кухнята и извика на Кайла да слага масата за вечеря. В първия момент тя не реагира, но после заяви:

— Отговорът на въпроса ти е „не“. Не съм изпратила онова писмо. Не съм направила и плакатите.

Той сложи ръка върху ръката на дъщеря си.

— Добре. Това е всичко, което исках да знам. Вярвам ти, Кайла. Щом казваш, че не си го направила, аз го вярвам.

— Но си се усъмнил в мен, че съм го направила? — Тя отново се ядоса.

Той поклати глава.

— Не, не мисля така. Според мен някой се опитва да направи така, сякаш ти си го направила. Знаеш ли какво друго си мисля?

— Какво? — попита Кайла.

— Според мен е страхотно, че нарече Оливия „мамо“.

Кайла се изчерви и погледна Оливия.

— Ти съгласна ли си?

— Разбира се, че съм съгласна — едва успя да изрече тя. — Това ме прави много щастлива.

След това седнаха да вечерят.

Зак не можа да заспи. Погледна часовника на нощното си шкафче. Минута след полунощ.

Не можа да се стърпи, слезе долу и почука на вратата на Оливия.

— Влез — отговори тя.

Седеше в леглото, завита с одеялото до кръста. Носеше прекалено голяма за нея фланелка. Как беше възможно да изглежда толкова секси? Косата й беше прибрана на кок. Той не искаше нищо друго, освен да разпусне косата й и да прокара пръсти под фланелката, просто да забрави всичко за няколко часа. А защо не и за няколко дни.

— Добре ли си? — попита тя.

Той седна на ръба на леглото.

— Имам чувството, че не трябва да съм толкова строг с Кайла. От една страна, тя наистина те прие, нарича те „мамо“, търси опора в теб срещу мен. Но пък от друга страна, се е забъркала в голяма каша. Честно казано, Оливия, не знам дали казва истината, или не. Никак не ми е приятно да го призная. — Тя го остави да говори, като разтриваше раменете му.

— Мислиш ли, че е възможно тя да ни лъже? — попита той. — От нея ли трябва да се пазят всички?

Оливия поклати глава.

— Наистина не мисля така, Зак. Възприела е конкурса много на сериозно. Не самия конкурс, а онова, за което се състезава — да стане момичето, чиято вътрешна красота блести най-ярко. Обсебена е от това какво означава да си добър човек, да мислиш, преди да действаш, да се интересуваш от чувствата на другите. Мисля, че някой я мотивира.

— Добре — въздъхна той. — Съгласен съм с това, което казваш. Боже, колко е хубаво да можеш да споделяш проблемите си с детето с някого, който го е грижа за Кайла точно толкова, колкото ме е грижа и мен. Бях сам през всичките тези години. Нямаше дори баби и дядовци. Голям товар ми падна от плещите, Оливия.

Тя продължи да разтрива раменете му.

— Това, че ми даваш право на мнение, означава много за мен, Зак. Можеше да ме изолираш от онова, което става с Кайла. Но не го правиш.

Той се обърна и я целуна. Погали гърба й, после пъхна ръка под фланелката. Кожата й беше толкова мека, толкова топла. Той плъзна ръката си към невероятно тънката й талия, после продължи нагоре към пищните й гърди. Устните му бяха върху нейните. Започна да гали гърдите й, възбуждаше зърната й. Тя изви гръб към него, тихите й стонове направо го подлудяваха. Положи я на леглото, разтвори краката й и се притисна към нея. Тя беше с тъмносиньо долнище на анцуг. Той го свали и тя остана само по бельо. Бяло, памучно. Невероятно сексапилно. След това свали и фланелката й, надигна се и впери поглед в нея. Беше гола, с изключение на парчето бял плат около ханша й. Наведе се и пое зърното на гърдата й в устата си. Колкото повече тя се извиваше и издаваше тихи стонове, толкова по-трудно му беше да чака. Постави ръката й върху катарамата на колана си.

Тя се поизправи, за да смъкне ципа на панталона му, а той отново захапа зърното на гърдата й. Изстена, когато тя плъзна хладната си длан около пулсиращия му член. Тя го натисна да легне на леглото и той се подчини, изпълнен с желание и очакване, едва дишаше. Затвори очи и усети кичур коса да гъделичка гърдите му, докато тя го целуваше. Отдръпна се, косата й гъделичкаше гърдите и корема му. После усети устните й върху пулсиращата глава на пениса си. Той изстена и сграбчи косата й. Ръката й се движеше заедно с устата. Той вече едва издържаше. Преобърна я по гръб и постави ръцете й над главата й. Започна да целува всеки сантиметър от тялото й — устата, врата, гърдите, корема, вътрешната част на бедрата. Пъхна пръст в нея. Тя простена и се изви. Той изследваше прекрасната й женственост с език, с устни и с пръсти, докато стенанията й преминаха във викове. После я обърна по корем и влезе в нея. Движеше се толкова силно и бързо, че по гърдите му се появиха капчици пот. Не спираше, докато направо експлодира. Отпусна се върху нея, вътре в нея, дишаше учестено. Пресегна се, взе ръката й и я стисна силно.

— Не те нараних, нали? — попита той. — Аз…

Тя се усмихна.

— Не, изобщо не ме нарани. Защото не ме чукаше, Зак. Ти ме любеше. Страстно.

Той погали бузата й с пръст и продължи надолу към ключицата. Тя затвори очи и въздъхна дълбоко. Изглеждаше спокойна и доволна. Поне за момента. Той също.

Останаха така известно време. После тя се измъкна изпод него, хвана го за ръка и го заведе в банята. Пусна душа и двамата застанаха под горещата струя. Бяха толкова изтощени, че нямаха сили да говорят, да се усмихват.

Подсушиха се един друг, а после чисто голи се върнаха обратно в леглото. Оливия се сви до него, опряла гръб в корема му. След минутка Зак затвори очи.