Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Haunting Olivia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
White Rose (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Джанел Тейлър. Когато си до мен

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2011

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-319-8

История

  1. — Добавяне

Осемнайсета глава

Зак почти не можа да спи през следващите няколко нощи. По две причини. Първата беше красивата жена, облечена само с нощница, която спеше в стаята за гости. Колко щеше да е просто и естествено да се промъкне долу, прескачайки скърцащите стъпала на стълбището (много добре знаеше точно къде се намират, благодарение на лошия навик на Кайла да се промъква тайно, за да влиза в интернет на компютъра във всекидневната) и да се пъхне в леглото при Оливия, която щеше да го посрещне с отворени обятия. Поне така си мислеше, откакто тя официално се премести в гостната. Той не си беше позволил да седи в хола, след като тя вече си е легнала. Ако им бе писано да бъдат заедно, ако им бе писано да бъдат едно семейство, не искаше сексът да повлияе на това решение. Искаше да помисли, да почувства нещата със сърцето си, спокойно. Понеже не можеше да заспи, често слизаше долу, прескачайки скърцащите стъпала на стълбището. Ровеше се из интернет или гледаше късен филм по телевизията, използвайки слушалките. Чуваше как Оливия се върти в леглото си. Ето как разбра, че тя би го приела с отворени обятия. И тя не можеше да каже дали го желае така, както преди тринайсет години? Вече не беше онова момче от плажа. А и обстоятелствата, поради които се бяха разделили, го бяха направили мъжът, който бе сега. Може би старата химия между тях вече не действаше. Само че действаше. Химията се оказа толкова силна, първична и безусловна сега, както и преди. Тази необяснима енергия, която съществуваше между двама души. С Оливия имаха много малко общи неща. Не е като и двамата да обичаха да плават с яхта или да танцуват, или да гледат кунгфу филми. Онова, което ги обединяваше, беше странното чувство всеки път, когато се зърнеха. Щастие, че са просто близо един до друг, че са заедно. Изглеждаше съвсем естествено и правилно.

Втората причина, поради която не можеше да заспи, беше свързана с Марни. Всеки път, когато затвореше очи, я виждаше да скача през прозореца като някакъв злодей с нож в ръка. Докато не я заловеше на местопрестъплението, нямаше да спи спокойно. Зак правеше предварителни скици на къщата на един клиент, когато директорката на гимназията в Блубери му се обади, за да го попита дали може веднага да отиде в училището. Той я увери, че ще е там след пет минути, а после се обади на Оливия по мобилния телефон.

— О, не! — възкликна тя. — И аз тръгвам веднага. Какво е направила Кайла?

— Все още не знам, но директорката ми се стори разстроена.

Какво можеше да е сторила? Той бе сигурен, че се е отказала от опитите си да пуши с двете момичета, които според нея я бяха предали. На тях им се беше разминало на косъм и тя си бе втълпила, че на тях им липсва вътрешна красота и следователно не заслужават да й бъдат приятелки. На дъщеря му й предстоеше още много, докато порасне, но поне беше тръгнала по верния път и ако попаднеше в някоя огромна дупка, вървейки по този път, щяха заедно да се справят. И така, какво ли беше направила? Може би беше преписвала на контролно? Едва ли. Заради това щяха да я дисквалифицират от конкурса за вътрешна красота. Не можеше да си представи, че тя би направила нещо, което да й попречи да участва. С Оливия пристигнаха по едно и също време от противоположни посоки. Тя го стисна за ръката, за да го окуражи, и влязоха в училището. Кайла седеше на един стол пред кабинета на директорката. През прозорчето на вратата той видя директорката, Марни и Бриана. Марни изглеждаше доста неспокойна и ядосана. Дъщеря й плачеше.

— Кайла? — каза Зак.

Тя скочи и се хвърли в обятията му. По бузите й се стичаха сълзи.

— Не съм го направила! Кълна се, че не съм!

— Какво не си направила, скъпа?

— Ще съобщя на директорката Сакс, че сте тук — каза секретарката на Зак, натискайки бутона на вътрешния телефон. Миг по-късно тя каза: — Моля, заповядайте.

Щом влязоха, Марни изкрещя:

— Искам да бъде изключена от училището!

— Госпожо Суийтсър, моля ви, успокойте се и седнете — изрече директорката.

— Директор Сакс — каза Зак. — Това е Оливия Седжуик, майката на Кайла.

Жената се ръкува с Оливия и всички седнаха.

— Няколко от тези плакати бяха разлепени в коридорите и тоалетните — каза директорката, подавайки на Зак и Оливия доказателствата.

„Бриана Суийтсър е мръсница!“

„Бриана Суийтсър смята, че може да спечели конкурса за вътрешна красота, макар че вече е спала със седем момчета.“

„Бриана Суийтсър е истинска мръсница.“

— Не съм го направила аз! — извика Кайла.

— Млъкни, лъжкиня такава, разбира се, че ти си го направила! — изсъска другото момиче.

— Госпожо Сакс, какво общо има Кайла с всичко това? — попита Зак.

— Може би абсолютно нищо, а може би всичко — отговори тя. — Когато Бриана ми донесе плакатите, веднага ми сподели, че според нея Кайла е виновницата, и ми обясни, че може би се опитва да я злепостави, защото и двете участват в конкурса за вътрешна красота. Когато извиках Кайла тук, тя отрече да го е направила. Бриана каза, че иска да й бъде претърсена раницата и шкафчето, за да видим дали няма да намерим розов и оранжев маркер, и Кайла веднага ми даде чантата си, за да я претърся. И ето какво открих — тя показа розов и оранжев маркер.

— Но те не са мои! — рече момичето. — Нямам никаква представа как са се озовали в раницата ми.

— О, моля те! — обади се Марни. — Не можеш ли да лъжеш по-добре?

— Не лъжа! — извика Кайла.

— Май е доста странно, че тя веднага е дала чантата си. Не би го направила, ако е знаела, че ще намерите маркерите — каза Оливия.

— Сигурно си е въобразила, че ги е скрила в тайно отделение — каза Бриана. — Но е прекалено глупава за това.

— Млъкни! — извика Кайла.

— Стига толкова! — Директорката плесна с ръце.

— Татко, не съм направила тези плакати — увери го Кайла, гледайки го право в очите. — Не съм аз.

В този момент той й повярва. Но миг след това се поколеба. По дяволите! Искаше да й повярва. Но тя бе способна да напише тези плакати, би го направила.

А и маркерите бяха в чантата й. Работата беше там, че Кайла не можеше да лъже. Обикновено си признаваше какво е направила. Но ако сега си признаеше, можеха да я дисквалифицират от конкурса за вътрешна красота като проява на качество, противоречащо на вътрешната красота.

Къде беше онова проклето ръководство за организиране на конкурса?

— Е, ще я изключите ли? — попита Марни.

— Господин Арчър? — подкани го директорката. — Какво мислите вие по въпроса?

Зак си пое дълбоко въздух.

— Щом Кайла казва, че не го е направила, аз й вярвам. Дъщеря ми не е лъжкиня.

— Сигурно се шегуваш — обади се Марни. — Та тя току-що се върна на училище след наказание и веднага пак си навлече проблеми. Тя е истинско бедствие, точка по въпроса.

— Госпожо Сакс, няма да позволя да се говори за дъщеря ми по този начин. Съжалявам за плакатите — наистина са отвратителни. Но не Кайла е отговорна за тях. — Той стана от стола. Оливия го последва. — Така че, докато не ми представите доказателства, че е била Кайла, бих искал тази среща да приключи.

Марни стана от мястото си и хвана дъщеря си за ръка.

— Хайде, Бри. Няма да остана в една стая с тези подлеци нито минута повече.

Щом двете излязоха, директорката поклати глава.

— Благодаря ви, че дойдохте — уморено каза тя.

На излизане Кайла попита:

— Наистина ли ми вярваш, татко?

— Да, вярвам ти, Кайла.

Тя се хвърли на врата му. По бузите й се стичаха сълзи.

— А ти вярваш ли ми, Оливия?

Оливия се усмихна и стисна ръката й.

— Да, вярвам ти. Момичето, което последните седмици опознах, не би направило подобно нещо.

Кайла въздъхна от облекчение.

— Трябва да вляза в час по история, макар че свършваме след половин час. — Тя се наведе към Оливия. — Харесвам едно момче от нашия клас.

Майка й се усмихна.

— Ще се видим у дома.

Кайла се засмя и изтича по коридора.

— Какво са правили маркерите в чантата й? — попита Зак.

Оливия сви рамене.

— Розовото и оранжевото са любимите й цветове.

— Така ли?

— Каза ми го три пъти. Иска да е облечена с розов пуловер, когато чете есето си, и с оранжевата минипола от рипсено кадифе на устната презентация.

— Значи е чисто съвпадение, че плакатите са в розово и оранжево? — попита Зак.

Оливия го прегърна през раменете.

— Знам, че ще ме помислиш за луда, но наистина мисля онова, което й казах. Момичето, което опознах, не би го направило, не би паднало толкова ниско. Кайла не е подла и не действа подмолно, зад гърба на хората. Тя е пряма и казва онова, което мисли.

— Така е — съгласи се Зак. — Тя в никакъв случай не е пасивно-агресивна, а агресивно-агресивна.

Оливия се засмя.

— Връщай се на работа. Ще си бъда у дома, когато автобусът остави Кайла пред къщата след училище.

Той я целуна по устните. Не можа да разбере кой се изненада повече от този жест — Оливия или той самият.