Джанел Тейлър
Когато си до мен (10)

Десета глава

Когато се събуди на следващата сутрин, Оливия все още усещаше устните му върху своите. Затвори очи и се остави на спомените. Зак. Зак. Зак.

Снощи, когато се прибра у дома, почти се учуди, че къщата е още цяла. Всичко си беше на мястото. Обади се на Зак, разговаряха по-малко от минута. Почувства се самотна, когато затвори. Все още беше много рано, нямаше шест часът, но Оливия не можеше да заспи повече. Не можеше да спре да мисли за Зак и за Кайла. И за онзи, който и да е той, който се опитваше да я изгони от града. Нямаше търпение да отиде в кметството на града, за да разбере дали ще може да поеме организацията на конкурса за вътрешна красота, след като дъщеря й е една от участничките. Но се сети, че трябва да чака Джоана. А и кметството отваряше не по-рано от десет часа. Взе душ, за да измие мириса на секс, на Зак от тялото си. Докато горещата вода течеше от душа, си мислеше как я люби и веднага го пожела отново. Нямаше представа дали ще има следващ път, нито пък какво означава всичко това. Никога досега не бе излизала с мъж, който има сериозна връзка. Това беше против принципите, които си бе изградила още в първи клас, когато се влюби лудо в момчето, в което бе влюбена и най-добрата й приятелка. Момчето бе избрало Оливия, а тя бе избрала приятелката си. „Не бива да сваляш чужди мъже.“ Когато не знаеш, че е обвързан, не се брои. Но Оливия знаеше. Зак бе постъпил съвсем почтено — поне спрямо нея — като й бе признал за Марни още преди нещата между тях да излязат извън контрол. Щеше да е най-разумно от нейна страна да се отдръпне. Поне докато и двамата си изяснят какво точно искат. Може би разсъждаваше прекалено разумно, но й се струваше, че случилото се предишната вечер беше под влияние по-скоро на спомена за миналото, отколкото на любов. Онова, което се бе случило между тях, беше изключително, преживяното с Кайла бе невероятно. По всяка вероятност нямаше да има следващ път. Не и докато Зак има връзка с друга жена.

След като взе това решение, тя се облече и си направи кафе. Беше много напрегната, докато го пиеше и чакаше да стане осем часът. Но в уречения час никой не звънна на вратата. В осем и двайсет Оливия тъкмо се канеше да излезе, като смяташе да се отбие и да остави касовите бележки в магазина на Джоана, когато на вратата се позвъни. Джоана протегна ръка, без да каже дума. Тя й даде касовите бележки, после подписа документите и жената тръгна по пътеката, преди Оливия да успее да й каже „Добро утро!“ и да я попита дали случайно не е спукала гумите на колата й. Или пък дали изобщо е имала любовна връзка с баща й. Щом Уилям рядко е идвал в Блубери, колко сериозна би могла да бъде връзката им?

След като си изпълни задължението, що се отнася до условията на завещанието, спокойно тръгна към кметството на града. Мина покрай залата, не можа да устои, влезе и се качи на подиума, на който преди толкова години бе прочела есето си за най-важния човек в живота й, двете й полусестри. Едно момиче в публиката, вероятно малката сестра на една от участничките, беше станала и беше казала: „Трябва да бъде дисквалифицирана, защото е писала за двама човека!“. Но главният съдия бе заявил, че две полусестри правят едно цяло, следователно напълно отговаря на темата на есето, и момичето си бе седнало на мястото с въздишка.

Беше истина: Аманда и Айви наистина бяха най-важните хора в живота й, когато бе на петнайсет. Макар че се виждаха само два-три пъти в годината: веднъж по време на двуседмичната ваканция в Мейн и още два-три пъти за вечеря по повод някой празник — ако баща им ги поканеше. Но често не го правеше. „Въпреки че не сме много близки — бе написала, — сестрите ми Аманда и Айви са най-важните хора в моя живот, защото се стремя да ги накарам да се гордеят с мен. Те вероятно не знаят това, но искам Аманда да разбере, че съм добра и състрадателна, също като нея. Освен това искам Айви да види, че съм интелигентна и любознателна, каквато е тя самата. Искам те да знаят, че притежавам вътрешна красота, също като тях самите…“

Оливия се усмихна, когато се сети какво бе написала преди толкова години. Аманда и Айви не бяха чули есето, защото не присъстваха на конкурса. И баща й не бе дошъл. Оливия беше единствената участничка без резервирани места в публиката за семейството. И единствената победителка, откакто се провеждаше конкурсът, която не бе поздравена от роднините си, когато бе обявено нейното име. Сестрите й не бяха дошли, защото тогава не бяха близки. Отношенията им можеха да се определят като студени, което майките им подкрепяха и одобряваха. Не толкова от майката на Аманда, която не бе лоша жена. Аманда бе отгледана от майка си в малък апартамент в квартал на Ню Йорк. И Оливия винаги бе имала чувството, че Аманда смята, че не само Оливия я гледа отвисоко, а Айви. Но това изобщо не бе така. И по всяка вероятност, откакто се е родила, майката на Айви й е пълнела главата с глупостите, че Айви е единственото законно дете на Седжуик и следователно би трябвало да се отнасят с нея по по-различен начин от другите две „копелета“, да й бъде дадена най-голямата стая и да получава най-скъпите подаръци. Оливия бе чула няколко от прословутите лекции на Дана Седжуик със собствените си уши.

Така че, докато растяха, момичетата не бяха близки. Не бяха много близки и в момента. Но започнаха да се сближават. При четенето на завещанието на баща им трите сестри Седжуик някак си се бяха сприятелили, независимо че майките на Оливия и Айви искаха техните дъщери да вземат лъвския пай от наследството. Щом Айви се поосвободи малко от служебните си ангажименти, а Аманда се върне от медния си месец, Оливия щеше да се опита да организира среща между трите.

„Ако все още съм жива и здрава“ — помисли си тя. Вратата на залата се затвори с трясък.

Оливия бързо отиде при двойната врата и я бутна. Някой я бе заключил. „О, Боже мой!“ — помисли си.

— Ехо! — извика тя.

Блъска и крещя повече от петнайсет минути, преди Пърл да отвори вратата.

— Как успяхте да се заключите? — попита тя. — О, няма значение. Все задавам глупави въпроси. Надявам се, че сте тук, за да ми кажете, че сте съгласна да организирате конкурса!

— Много ми се иска да приема — отвърна Оливия, докато вървяха към кабинета на Пърл в края на коридора. — Но трябва да ви информирам за един сериозен конфликт на интереси.

Очите на другата жена се разшириха.

— Конфликт на интереси ли? Какъв би могъл да бъде този конфликт на интереси. Да не би да сте роднина на някоя от конкурентките? Нечия леля ли сте? Или пък втора братовчедка?

— Всъщност аз съм майка на една от кандидатките.

Пърл спря на място.

— Майка! — повтори. — Чия?

— На Кайла Арчър.

— А! — възкликна Пърл и отново тръгна. — В това има логика, тя е единственото момиче в града без майка. — Поколеба се, после прехапа устни. — В чужбина ли бяхте… или?

Оливия поклати глава.

— За да бъда съвсем честна, Пърл — започна тя, преценявайки, че ужасната истина е най-доброто обяснение, — родих Кайла, когато бях едва на шестнайсет. Баща ми ме изпрати в дом за бременни момичета и уреди детето да бъде осиновено. Само че в крайна сметка не го дал за осиновяване. А на мен казаха, че детето се е родило мъртво. Но то се е родило живо.

Пърл остана с широко отворени уста.

— Нищичко не разбирам.

— Баща ми е фалшифицирал всичко — обясни Оливия. — Защо, нямам никаква представа.

„Защото, ако Кайла е била осиновена от добро и любящо семейство, е нямало да може да ме търси, докато не стане пълнолетна, или пък никога нямаше да ме потърси.“ Оливия замръзна на място, зави й се свят. Тази мисъл й хрумна толкова внезапно, но това бе единственото логично обяснение. Ако това бе гениалният план на баща й, то той му придаваше капчица почтеност. Предпочиташе да вярва в това мъничко зрънце почтеност, отколкото в това, че баща й е бил истинско чудовище.

— Сега разбираш ли, Пърл? — продължи Оливия. — След като има сериозен конфликт на интереси, не съм сигурна, че ще искаш именно аз да организирам конкурса. Останалите кандидатки и техните майки може да го възприемат като привилегия за Кайла.

— О, сигурна съм, че ще се почувстват именно по този начин — потвърди Пърл. — О, боже, какво да направя, как да постъпя? Не искам да те загубя като организатор, имаш опит и като бивша редакторка в списание „Блясък“ и като бивша победителка в конкурса. Ще свикам събрание с всички участнички и техните настойници, за да обсъдим ситуацията. Може пък да се съгласят да назначим независим помощник-организатор, който да се грижи всичко да е наред, да следи да не даваш информация на Кайла, която не е предоставена и на останалите кандидатки, такива неща.

— Мислите ли, че това ще ги успокои, ще ги накара да се почувстват по-добре? — изненада се Оливия.

— Ами, конкурсът за вътрешна красота няма нищо общо с конкурсите за красота „Мис Тийн Мейн“ — прошепна Пърл. — Момичетата, които участват в конкурса за вътрешна красота, са доста по-мотивирани от участничките в обикновен конкурс за красота, в който, да речем, че има определен тип майки…

Оливия се усмихна:

— Разбирам.

— Е, по-добре да се заема с организирането на събранието — каза Пърл. — Ще ти се обадя, след като го свикам. Смятам да го направим утре вечер в шест часа в залата.

— Добре — съгласи се Оливия. Според нея Марни нямаше да е на същото мнение.

Когато отиде в дома на Зак, за да заведе Кайла на закуска, колата на Марни бе на алеята за коли пред къщата.

Тя спря. Може би беше по-добре да дойде малко по-късно. Кайла надзърна през прозореца и я видя, вече не можеше да се върне. Момичето се усмихна и й махна с ръка, а Оливия й помаха в отговор.

„Чудесно — помисли си Оливия. — Страхотно начало на деня.“ Тя позвъни на вратата. Отвори й Марни.

— Оливия! — възкликна. — Какво те води отново тук? — Тя наблегна на думата „отново“. В очите й се долавяше готовност да се бори и Оливия не можеше да я вини.

— Зак току-що се облече — бързо добави тя. След това се изкиска и закопча копчето на блузата си. — Опа!

„Дали не ги прекъснах, докато са правили любов? — зачуди се Оливия. — Или Марни просто защити онова, което смята за свое?“

— Мили боже, мамо, знаеш ли какво — каза едно момиче, което тичаше надолу по стълбите. Оливия забеляза, че по токчетата на ботушите й има кал. Марни се обърна. Дали пък тя не беше надничала през прозореца на къщата на Зак?

— Това е дъщеря ми Бриана — каза Марни и прегърна красивото тъмнокосо момиче.

Оливия се усмихна на момичето.

— Много ми е приятно да се запознаем, Бриана.

— Имате абсолютно същата коса като на Кайла — отбеляза момичето. — Нали, мамо? — обърна се то към Марни, която изглеждаше така, сякаш й се иска да се изплюе. После се съвзе и възвърна самообладанието си.

— Знаеш ли какво, Бри, права си. Наистина и двете имат красиви коси.

Момичето отвори широко очи:

— О, мили боже! Вие сигурно сте майката на Кайла! — Тя се обърна към майка си: — Мамо, това е голямата тайна, която Кайла ми сподели току-що! Не мога да повярвам!

— Истина е — потвърди Оливия. — Аз съм майката на Кайла.

Марни не изглеждаше доволна. Явно Зак все още не й бе казал и никак не й стана приятно, че дъщеря й е научила нещо толкова важно за Зак Арчър преди нея.

— Бриана, защо не се качиш в стаята на Кайла за няколко минути, за да можем с Оливия да се опознаем.

— Добре — съгласи се тя и тръгна нагоре по стълбите.

Марни се обърна към Оливия, едва сдържаше гнева си:

— Всъщност, преди да си поговорим, би ли ме извинила за момент? Първо искам да говоря със Зак. Насаме.

— Разбира се — съгласи се тя. „Тъкмо ще мога да си взема обиците от нощното шкафче до леглото в гостната стая. В случай, че Марни влезе там по някаква причина. Например, ако Зак има среща с нея там тази вечер“ — помисли си и сърцето й се сви. Бързо отиде в стаята. Белият килим веднага й напомни за голото тяло на Зак, хълбоците му върху нейните, ръцете му, галещи тялото й. Примигна, за да се върне обратно в реалността. Обиците й не бяха на нощното шкафче. Тя огледа килима. Дали не бяха паднали? Не. Нещо на леглото привлече погледа й. Беше снимка. Обиците й бяха върху снимката. Тя изпищя. Беше на кастриран мъж. На празното място над снимката пишеше: „Това е предупреждение. Да не си посмял да се видиш с тази кучка отново. Или ти ще си следващият“.

Зак и Марни се втурнаха в стаята.

— Оливия? — каза Зак. — Не знаех, че вече си тук. Какво има?

Лицето й бе бяло като платно. Показа снимката. Зак смачка листчето.

— Писна ми. Ще стигна до дъното на тази история.

— Какво е това? — попита Марни, вземайки снимката от ръцете му. Оправи смачкания лист и го изглади. После погледът й попадна на златните кръгли обици на леглото, които проблясваха върху тъмната завивка.

— Обзалагам се, че въпросната „кучка“ си ти. — Тя на практика изсъска срещу Оливия, без да откъсва поглед от обиците. — Предполагам, че си ги забравила тук снощи. И мога да се сетя само за една причина една жена да свали обиците си в дома на един мъж. — Отново погледна снимката. — Зак, изневери ли ми с нея? — попита тя.

— Марни, не исках да стане така… — започна Зак.

— Да. Не си искал нещата да излязат извън контрол между теб и кучката, която те е изоставила с новородено бебе. Върна се в града и те съблазни отново, а ти се хвана на номера й? Направо си отвратителен.

— Марни, би ли седнала, за да поговорим спокойно — попита Зак. — Има много неща, които искам да ти кажа.

— Като например това, че Оливия е майката на Кайла? — изсъска Марни. — Чух тази новина от дъщеря си, която я е научила преди мен. Повдига ми се и от двамата. Когато отново ти бие шута, Зак, да не си посмял да лазиш в краката ми и да ме молиш да се върнеш при мен. Дотогава ще съм си намерила друг, по-почтен мъж.

Той постави ръката си върху рамото й.

— Марни, нека ти…

Тя се отдръпна.

— Никой не обича измамниците — каза тя на Зак, после бързо излезе от стаята.

— Бриана, тръгваме си!

Момичето бързо слезе по стълбите.

— Трябва веднага да си тръгваме — изрече Марни на дъщеря си и бързо я изведе навън.

— Марни, почакай — извика Зак. — Аз — ъ…

— Няма какво да си кажем — озъби му се тя и затвори вратата зад себе си.

Той въздъхна дълбоко:

— Каква бъркотия!

— Защо не я последваш? — попита Оливия. — Тя го заслужава. Аз ще изведа Кайла на закуска. И ще се опитам да забравя тази снимка.

Той кимна.

— Тя дойде тук тази сутрин, за да ме попита какво става между нас. Между теб и мен. Между нея и мен. А аз не бях честен с нея. Трябваше да съм искрен, но не бях готов да й кажа за случилото се снощи. Тя заслужаваше истината.

Оливия стисна ръката му. Красивото му лице беше разтревожено. Тя не знаеше какво да каже, какво да си мисли.

— Виж какво, Оливия, та аз дори не знам какво означава случилото се снощи. Не знам какво точно беше.

— Не е нужно да го обясняваш или пък да го разбираш, Зак — каза тя. — Нека да си остане така.

— Татко, Оливия — извика Кайла от стълбите. — Почти съм готова! Още не мога да реша какво да облека! Бриана няма никакъв вкус. Каза ми, че този пуловер никак не подхождал на фигурата ми.

Оливия се усмихна:

— Слава богу, че не е чула писъка ми. Зак, това е по моята част. Ще се кача горе с Кайла. Ти върви при Марни.

— Добре — съгласи се той. — Да се срещнем тук по обяд.

Щеше да прекара няколко часа с дъщеря си. Оливия си наложи да забрави снимката, предупреждението, Марни и дори Зак.

— Как да те наричам, Оливия или мамо? — попита Кайла, когато пристигнаха в ресторантчето.

Оливия беше толкова трогната, че не успя да го скрие. Тя стисна ръцете на Кайла.

— Много ще се радвам, ако ме наричаш „мамо“.

— Все още не съм сигурна — призна момичето, въртейки един кичур от косата си около пръста си. — Може би няма да те наричам никак известно време, съгласна ли си?

Оливия се усмихна.

— Напълно.

Сервитьорката дойде и взе поръчките им. След секунди се върна с кафе за Оливия и чаша портокалов сок за дъщеря й.

— Ужас! — възкликна Кайла. — Не гледай към вратата. Едно момиче, което истински мразя, току-що влезе в заведението.

Оливия не се сдържа и погледна. Красиво русо момиче и нейната не по-малко красива майка бяха придружени до маса до прозореца.

— Защо я мразиш? — прошепна.

— Смята се за съвършена. Отлични оценки в училище, идеално лице, идеално тяло, идеална коса. Идеален живот. Пълна измамница. Казва се Сесили и я мразя от дъното на душата си.

— Карали ли сте се вие двете или нещо такова?

Кайла поклати глава и отпи от портокаловия сок.

— Тя учи в гимназията, но помага по математика на ученици в моето училище. Ходих при нея да ме подготви за контролни. Мисли се за прекалено добра, за да говори с низши същества като мен. Преди няколко седмици в час по математика я попитах дали мога да взема нейната химикалка и знаеш ли какво ми отвърна?

— Какво?

— Каза ми: „В часовете по математика не се пише с химикалка. Само с молив“. С такъв ужасен тон. Тогава я попитах дали би ми дала назаем молив, а тя постъпи така, сякаш я моля да ми даде главата си или нещо подобно.

— Даде ли ти молив? — попита Оливия.

— Да, но с нежелание.

Оливия се опита да си спомни времето, когато самата тя беше на тринайсет. И най-малкият проблем й се струваше като края на света.

— Тя също се записа да участва в конкурса за вътрешна красота — продължи Кайла, хвърляйки злобни погледи на русото момиче. — Така че, разбира се, тя ще спечели. Тя печели всичко.

— Ти притежаваш много вътрешна красота, Кайла — увери я Оливия. — А това е всичко, от което имаш нужда.

— Така ли мислиш? — попита момичето и цялото грейна. — Мислиш ли, че и аз мога да спечеля, както си спечелила ти?

Оливия кимна.

— Абсолютно.

— Толкова е хубаво, че ти ще организираш конкурса — рече Кайла. Тя й бе казала за предложението на Пърл, докато пътуваха към града. — Ще можеш да ми помогнеш да спечеля.

Оливия отпи от кафето си.

— Ще ми трябва съгласието и на останалите участнички и техните майки, преди официално да бъда номинирана като организатор. Останалите момичета и майките им може да сметнат, че не е честно твоята майка да е организаторката.

— Но ти си ми майка едва от вчера — отбеляза Кайла, когато сервитьорката се върна със закуската им. — Няма дори и ден. Едва от една нощ!

Оливия се засмя.

— Много се радвам, че през следващите няколко седмици ще бъдем заедно. — Тя стисна ръката на Кайла.

— Имаме да наваксваме толкова много — усмихна се дъщеря й, а после се зае с палачинките, които си беше поръчала.

Мобилният телефон на Оливия иззвъня. Обаждаше й се Пърл, за да й каже, че е разговаряла с останалите пет кандидатки и с техните майки и че събранието ще се проведе утре вечер в шест часа в кметството.

Ако Пърл бе успяла да се свърже с Марни, сигурно само й е казала за събранието. Моментът никак не бе подходящ.

— Утре вечерта ще се проведе събрание, свързано с конкурса за вътрешна красота. Ще се обсъди организацията му — каза Оливия на Кайла. — Тогава ще видим какво мислят останалите по въпроса.

Изобщо не се съмняваше какво ще е мнението на Марни.