Серия
Учението на дон Хуан (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Active Side of Infinity, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

ПРЕДИСЛОВИЕ

Синтаксисът

Един човек, загледан в своите уравнения,

твърди, че Вселената имала начало.

Имало Голям взрив, казва той.

Експлозия на експлозиите — и Вселената се родила.

И тя се разширява, казва той.

Дори изчислил продължителността на живота й:

десет милиарда обиколки на Земята около Слънцето.

Цялото земно кълбо възторжено го аплодира;

до един приемат, че неговите изчисления са наука.

На никого и през ум не му минава как допускайки,

че Вселената има начало,

човекът просто отразява синтаксиса

на майчиния си език;

синтаксис, който изисква начало — като раждането.

развитие — като съзряването,

и край — като смъртта.

Вселената има начало

и тя остарява, уверява ни човекът,

и ще умре, както умират всички неща.

както и сам той е умрял,

след като потвърдил математически

синтаксиса па майчиния си език.

Другият синтаксис

Наистина ли Вселената има начало?

Вярна ли е теорията за Големия взрив?

Това не са въпроси, макар и да звучат така.

И дали синтаксисът, който изисква начало,

развитие и край, е единственият синтаксис,

който съществува?

Това е същинският въпрос.

Има и други видове синтаксис.

Един от тях например изисква да се приеме като факт

съществуването на различни варианти интензивности.

При този синтаксис нищо не започва и нищо не свършва;

при него раждането не е точно определено събитие,

а специфичен вид интензивност,

същото важи за съзряването, същото и за смъртта.

При този синтаксис човекът, вглеждайки се в своите

уравнения, открива, че е изчислил достатъчно много

варианти на интензивности,

за да заяви авторитетно,

че Вселената никога не е имала начало

и никога няма да има край,

а че е преминала, преминава и сега и ще преминава

през безброй колебания на интензивността.

Този човек съвсем спокойно може да заключи,

че самата Вселена

е колесница на интензивността

и човек може да се качи на нея,

за да пътешества през нескончаеми промени.

Той ще стигне до всички тези

и до много други,

без може би никога да осъзнае,

че само потвърждава

синтаксиса на майчиния си език.