Живко Лазаров
Спешно се нуждая от любов…

Спешно се нуждая от любов

както давещият се — от глътка въздух.

Както сухата, прорязана земя — от дъжд,

а живота — от зърното покълнало.

Умолявам моята съдба, да я намери!

Знам, че съществува.

Където и да си Любов, ела!

Стига вече само съм сънувал!

Чаровница, със езерни очи

и рукнали коси — водопад.

Нощем до прозореца стои,

а на утрото я няма пак.

Моля, всичките светии, да я срещна.

Непозната, но бленувана Жена.

И праведна да е, и грешна.

Ще я приема. Чакам я!

ЕЛА!!!