Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (7)

Седма глава

Кейт се събуди от болката в ръцете. Изстена, обърна се по корем и вдигна дланите си. Целите бяха бинтовани. Тогава си спомни за Джайлс и за това колко нежно и грижовно се бе отнесъл към нея. Единственото хубаво нещо! Припомни си и смешните стихове, които й бе рецитирал, за да успокои болката й… Колко нежно я бе взел в скута си и как…

При тази мисъл Кейт стреснато се размърда и леко повдигна завивката. Все още бе в светлосинята си фланелка и бикини. Е, трябваше да му се признае! Този мъж можеше да се владее отлично.

Тя затвори очи и отново си представи тяхната страстна целувка. Беше най-доброто лекарство.

Къде ли беше сега?

Щеше да се върне, защото я желаеше, бе сигурна в това.

При тази мисъл Кейт се усмихна и зарови лице във възглавницата. Може и да не му се нравеше, но такава бе истината и нямаше смисъл да отрича.

Но това никак не улесняваше положението! И все пак подобно развитие на нещата й харесваше. Обичаше предизвикателствата. Не изпитваше страх или съмнения. Не се страхуваше, когато яхваше Зулу, нито пък, когато се изправеше пред някое сериозно препятствие. Може би така трябваше да подходи и към връзката си с Джайлс. Навярно трябваше все пак да станат любовници, след подобно изкушение и всеки да продължи по пътя си.

— Истинска лудост! — въздъхна Кейт и се повдигна на лакти.

Но стига толкова за това! Трябваше да се заеме с най-важното. Първо имаше нужда от една хубава вана, два аспирина и силно кафе. Денят обещаваше да бъде тежък и дълъг.

Точно тогава забеляза будилника и вътрешно изохка. Изправи се рязко в леглото и погледна към прозорците. През пролуките на спуснатите щори се процеждаше ярка слънчева светлина. Кейт онемя. Не знаеше дали да крещи, или просто да се опита да си поеме дълбоко въздух. Ала дъхът й секна…

Не можеше да бъде!

И все пак го бе направил…

„Беше натиснал звънеца на будилника!“

— Ама че тип! Подадеш му малкото пръстче, а той вече иска да ти захапе ръката — процеди Кейт и скочи от леглото.

Посегна към телефона и се опита да набере номера на Медоубрук, но бинтованите й пръсти бяха доста несръчни. Тя остави слушалката и със зъби дръпна бинтовете. Размота ги и освободи ръцете си, но при вида на раните, стомахът й се преобърна. Бяха в окаяно състояние. Нищо чудно, че Джайлс се бе суетил около нея толкова дълго.

Нима трябваше да му се сърди или да го вини за онова, което бе направил?

Само преди двадесет и четири часа Кейт щеше да отговори на този въпрос без колебание. Тогава тя просто би удушила Джайлс или поне би му дала добър урок, задето бе се опитал да й попречи. Но сега само прехапа устни и отново промълви:

— Ама че тип!

После набра номера на Медоубрук и щом чу познатия глас на надзирателя в конюшнята, започна:

— Джексън… Да, зная, че трябваше да съм там преди двадесет минути. Затова се обаждам. Имам малък проблем. Нужна ми е помощта ти.

 

 

Джайлс стоеше пред вратата на апартамента й с букет цветя в едната ръка и бинтове и мехлеми в другата и чукаше ли, чукаше с металната скоба. Никой не отговаряше. Той просто не можеше да повярва, че Кейт го бе надхитрила. Увереността му, че бе постъпил правилно, изключвайки звънеца на будилника й, започна да се изпарява подобно на лятна роса.

По дяволите! Тази жена имаше страхотен инат! Ами! Какъв ти инат? Кейт беше решителна. Но какво трябваше да направи той? Да я върже за леглото ли?!

„А сега накъде?“ — помисли си унило. Може би трябваше да отиде на състезанията, за да види дали е пристигнала благополучно. Сигурно щеше да го наругае, но все пак някак щеше да я успокои, преди да излезе на хиподрума. Не биваше в яда си да поставя в опасност живота си. Положението и без това бе достатъчно тежко.

Когато пристигна, Джайлс реши да попита някого къде може да намери госпожица Кейт Бомонт, ала точно в този миг някъде извън пистата се чу познато и сърдито цвилене. Разговорите изведнъж секнаха, няколко от състезателните коне неспокойно се размърдаха и мнозина се запитаха кой ли е толкова луд да язди кон с такъв темперамент.

Джайлс тръгна по посока на изцвилването и отдалече забеляза камиона на Медоубрук, спрял малко встрани от другите. Теди и Елизабет гледаха как Кейт и надзирателят Джексън разчесват гривата на жребеца, който ясно показваше, че много повече би му се харесало да си е в Медоубрук и да се надбягва с вятъра.

Джайлс виждаше Кейт в жокейска униформа за първи път. Кройката извънредно много прилягаше на гъвкавата й фигура, а черното сако подчертаваше белотата на кожата й и светлорусите й коси.

Щом го видя, лицето й грейна в лъчезарна усмивка, която го заслепи.

— Ти успя да дойдеш! Толкова се радвам! — Тя му подаде ръката си в ръкавица, и пристъпвайки като насън, Джайлс нежно я пое. Много нежно и внимателно. Отдолу ръцете й бяха бинтовани и точно заради това Кейт бе спазила правилото да бъде с ръкавици въпреки горещината.

— Боях се да не ви преча — промълви Джайлс.

— Глупости! Нали снощи, когато ни се обади по телефона, ти казах, че си добре дошъл? — рече Теди Бомонт.

Джайлс не сваляше поглед от Кейт.

— Наистина ли съм добре дошъл?

При вида на Джайлс дъхът на Кейт секна. Тялото й бе обхванато от трепетна възбуда. В своето тъмносиньо сако и бели ленени панталони той изглеждаше зашеметяващо красив — като някой мореплавател, канещ се да се качи на кораба си и да отплува за Бермуда.

— Един странстващ рицар трябва да види плодовете на своя труд — отвърна Кейт.

Елизабет дискретно се прокашля и хвана баща си за ръка.

— Татко, още малко и ще се стопя на това слънце! Време е да си намерим местата. Ще се видим по-късно, мила Кейт. Желая ти успех.

Теди Бомонт се остави да бъде отведен от дъщеря си, но съвсем не без протести:

— Да бяхме постояли още малко! Тъкмо започна да става интересно… — оплакваше се той.

Когато те си тръгнаха, Кейт весело се разсмя и се обърна към Джайлс.

— Сигурно възнамеряваш да ми четеш конско? — промълви тя с невинен тон.

— Чакай малко да се съвзема от шока — отвърна Джайлс.

По устните на Кейт плъзна доволна усмивка.

— Очакваше да те наругая, нали?

— Или поне да ме сриташ по кокалчетата.

— Не. Щеше да бъде смърт чрез удушаване.

— Но сигурно нямаше да го направиш като Отело. Той поне е целунал Дездемона!

Кейт прокара пръст по вратовръзката му на сини и червени райета и рече:

— Не си много оригинален.

— Е, приемам всякакви предложения.

Кейт се разсмя. Смехът й бе за него като летен вятър — топъл и галещ. Той се приближаваше към нея все повече и повече. Най-накрая Джексън започна да си тананика нещо под нос, за да им напомни къде се намират.

— Какво става, Кейт? — попита Джайлс.

— Никак не е учтиво да показваш пред една дама, че си забелязал как тя се опитва да обърне нова страница в живота си!

— Но аз не искам да се обръщат никакви страници. На теб и така човек не може да ти устои!

От удоволствие очите й светнаха и заприличаха на два огромни сапфира.

— Мога ли да ти припомня тези твои думи, когато отново те ядосам?

— Кейт, снощи…

В този миг Джексън запрати сърдито чесалото в дъното на фургона и обяви:

— Отивам да пия вода. Устата ми е пълна с прахоляк.

Кейт го проследи с поглед. После каза:

— Горкият Джексън! Притеснихме го. Давай, Джайлс! Какво за снощи?

— Реших, че не искам да те наранявам.

— Много мило! Аз също не искам да те наранявам.

— Но ще те нараня, ако нашите отношения продължат да се развиват по този начин!

Зулу сякаш усети нервното напрежение в гласа на Джайлс и неспокойно изцвили. Кейт разсеяно го потупа по гърба, но продължаваше да следи Джайлс с поглед.

— Винаги ли се чувстваш длъжен да предупреждаваш жените за себе си, когато става въпрос за леглото?

— Кейт, ако ставаше въпрос само за леглото, ние с теб отдавна да бяхме там!

— Знаеш ли, от самото начало това твое благородническо потекло много ме дразнеше! Може би още тогава съм усещала, че ще се стигне до това. Почти очаквах, че ти просто ще ме прелъстиш и тогава аз нямаше да се тревожа, че те желая повече. Вместо това ти ме караш да взема напълно съзнателно решение, а когато го сторя, вече ще знаеш колко уязвима съм спрямо теб.

Необходимостта да я докосне беше непреодолима и Джайлс допря пръстите си до нежната й скула.

— Нима смяташ, че не го виждам? Точно затова всичко е така отвратително сложно! Искам те, Кейт. Добре че в момента не сме сами, иначе щях да ти покажа колко те желая. Искам да разбера всичко за твоето гладко и гъвкаво тяло, да разбера какво означава да се забравиш в ръцете ми. Какви стонове издаваш. Какво е усещането. По дяволите, изпитвам физическа болка, когато си мисля за това!

Дълбокият му глас проникваше в нея като топъл мед.

Главата й вече беше замаяна от горещината, а зеленият огън, който лумна в очите му, напълно я зашемети. Всичко се завъртя пред погледа й и тя опря ръка в гърдите му, за да не падне.

— Кейт!

— Извинявай. Аз просто…

Джайлс я обхвана през кръста разтревожен.

— Трябва да ме линчуват за това, че ти наговорих такива неща точно сега!

— От горещината е. А и взех два аспирина на празен стомах.

Джайлс хвърли поглед към Зулу, който бе по-неспокоен от всякога.

— Кейт, недей да яздиш днес. Не си в състояние да се справиш с него. Сигурен съм, че и Теди ти е казал същото, нали?

Кейт поклати глава.

— Той не знае. Само да си посмял да му кажеш, Джайлс Чанинг!

— Но той не е сляп! Да не мислиш, че не си дава сметка как изглеждаш под умело нанесения грим?

— Ти май каза, че съм неотразима.

Джайлс понечи да каже нещо, но Кейт го спря, като сложи пръст на устните му.

— Не ми се карай сега! Дори да знаеше, татко щеше да разбере защо трябва да се състезавам днес. Не го правя от егоистични чувства, Джайлс. Много хора разчитат на мен.

— По дяволите! Ще напиша чек за детската ракова болница!

— Чудесно! Сигурна съм, че много ще се зарадват, но ти не разбираш. Пресата ще отрази подробно това събитие и така ще подсети другите за съществуването на програмата за деца, страдащи от рак, и ще напомни още веднъж за техните нужди. Този е един от редките случаи, в които нямам нищо против да говоря пред журналистите… Хайде сега, целуни ме и ми пожелай успех. Ето и Зулу стана нервен. Трябва сега да го успокоявам.

Джайлс се почувства така, сякаш му бяха забили нож в корема. Той взе лицето й в дланите си и прошепна:

— Искам да стоиш здраво на това седло и да се измъкнеш от състезанието цяла и невредима.

— Ще ме чакаш ли? — попита го тя, забелязала страстта в очите му.

— Имам ли друг избор?

Целувката му я остави без дъх. Тя очакваше Джайлс да бъде груб, за да я накаже. Раздразнението и отчаянието му бяха избили на повърхността. Ала той нежно обхвана устните й със своите, сякаш отправяше мълчалива молба към сърцето й.

Тя така щедро откликна на целувката му, че не му остана нищо друго, освен да се потопи в удоволствието. Всички предмети, лица, чувства се размазаха в съзнанието му и в гърдите му лумна изпепеляваща страст.

По рождение Джайлс се стремеше към риска, но това не означаваше, че е авантюрист. И все пак Кейт го изкушаваше да рискува всичко за нещо жизненоважно, което обаче той дори не разбираше. Величието на мига го зашемети. Джайлс изруга тихо, отскубна се от нея и тръгна към трибуните.

Замаяна, Кейт го гледаше как се отдалечава. Зад гърба й някой се изкашля. Беше Джексън. Тя дори не бе забелязала, че се е върнал.

— Сега смяташ ли, че ще можеш да се съсредоточиш? — измърмори той.

— Джексън, ама ти никак не си романтичен!

— Слушай, госпожичке, романсът не може да ти помогне да се задържиш върху седлото на този дявол тук!

— Да се надяваме, че Зулу ще се държи добре по време на обездката — каза Кейт и погали жребеца по врата, за да го успокои и да даде време на Джексън да го оседлае.

После, подпомогната от Джексън, тя се качи на седлото, обърна коня и се отправи към хиподрума.

 

 

— Е, можеше да бъде и по-зле. Сигурно ще получи по-високи оценки на прескока — забеляза философски Теди.

— Без съмнение, но колко ли ще трябва да изкара? Никога досега не се е борила за първото място на трета позиция. Не знаех, че конюшнята на Лестър Норткът може да даде такъв кон — рече Елизабет и помаха с брошурата пред лицето си, за да се разхлади.

— Чух, че се канел да продаде конюшнята на някакъв бизнесмен от Кентъки. Може би сделката е била успешна.

— Това означава ли, че ще си имаме нови съседи, за които не си ми казал? — попита Елизабет.

— Е, не е кой знае каква радост. Освен това не съм сигурен, че Лестър е продал конюшнята.

Теди помълча миг-два, после като че ли го осени някаква идея, наведе се към Джайлс и като докара на устните си една от своите най-невинни усмивки, каза:

— Имението, съседно на нашето, е много добър имот. Не е така голямо като Медоубрук, нали разбираш, но ако си намери добър господар, който да изсече изсъхналите дървета, и да назначи опитен надзирател, ще направи доста добро състояние.

— Татко, страшно тактичен си! Като врабец пред дупката на червей!

Теди изпръхтя раздразнено и се облегна назад, а Джайлс се разсмя и стисна ръката на Елизабет.

— Всичко е наред. С баща ти имаме споразумение: той да прави каквито иска намеци пред мен, а аз да се преструвам, че уж не говори на мен.

— Това ще важи ли и за мен, ако те попитам за сестра си?

Джайлс се сети как Елизабет бе успяла тактично да си тръгне заедно с Теди, за да им даде с Кейт време да останат насаме, а после дискретно му бе подала кърпичката си, за да изтрие от устните си червилото й. Реши, че трябва да бъде откровен с нея и каза:

— Изглежда е решила да ми прости. Поне временно.

Елизабет извърна глава, за да скрие усмивката си и промълви:

— Мисля, че ти я разбираш много добре. Но аз всъщност исках да поговорим за здравето й. Не ти ли се струва, че е много… крехка?

— Винаги ми се е струвала крехка, въпреки буйния си темперамент.

— Но сега като че ли е по-крехка от всякога.

— Елизабет, тя работи извънредно много.

— Впрочем въпросът ми към теб е: би ли се погрижил Кейт да понамали темпото?

Сигурно по-лесно би било да впрегне в хомот вятъра… Занимаваше го също и мисълта дали е разумно толкова много да се ангажира с Кейт.

— Мога да опитам — рече неуверено той.

Един след друг състезателите се появяваха на арената. Имаше доста добри изяви, но това само засили безпокойството на Джайлс. Всичко беше против Кейт. Той бе сигурен, че Зулу няма да се справи. Като капак на всичко, в конюшнята настъпи суматоха. Чу се високо и гневно изцвилване. Нямаше съмнение чие бе то. Нещо бе раздразнило Зулу. Джайлс и Теди се спогледаха, но скоро паниката премина и шумът утихна. Пристигна и добрата вест, че конят, заемащ временно първото място, се бе представил посредствено. Ала дойде и лошата новина, че жребецът, който бе по-дребен от Зулу, но не и по-малко буен, сега беше начело и изглеждаше решен да не отстъпва първото място.

Няколко минути по-късно обаче Джайлс осъзна, че тази прекалена решителност се бе обърнала срещу ездача и коня. Резултатът бе две падания, които отнеха много точки и на двамата.

Кейт трябва да се представи отлично.

— Покажи им как се прави, Кейти! — извика Теди, когато обявиха реда й.

— Татко, това не е родео! — прошепна Елизабет ужасено.

— Човек има право да окуражава собствената си плът и кръв.

Джайлс подкрепяше Кейт мислено. „Дръж се!“ — шептеше той наум, когато Кейт насочи жребеца към тройното препятствие. Щом прелетяха над последната преграда, сърцето му литна заедно с тях. За да помогне на Зулу, Кейт се надигна от седлото и се наведе ниско над шията му. Жребецът се приземи малко тежко, но чисто, а лицето на Кейт се сгърчи от болка.

Последният скок на Зулу и Кейт бе посрещнат с буря от аплодисменти. Джайлс ръкопляскаше механично. В мислите си той виждаше сгърченото от болка лице на Кейт при приземяването. Бинтовете би трябвало да омекотят достатъчно удара. Какво се бе случило?

— Тя спечели! Какво щастие! Тя спечели! — възторжено извика Елизабет и предложи да отидат да я поздравят.

Джайлс не остави да го подканят втори път и вече се бе изправил на крака, когато Теди настоя да изчакат, докато Кейт получи наградата си. Елизабет продължаваше шумно да се възхищава от победата на сестра си.

— Колко е сладка! Но тя като че ли ще се разплаче! Никога не е плакала преди…

Джайлс веднага разбра, че не победата е причината за сълзите. Той решително стана от стола си и се отправи към конюшните.

 

 

— Браво, Кейт!

Тя тъкмо слизаше от седлото, когато чу познат, малко дрезгав глас. Успя да се задържи да не падне, рязко се обърна назад и видя, че слухът не бе я подвел.

— Морган! О, Морган! Каква приятна изненада! — извика Кейт и с две ръце обгърна врата на едрия мъж, който стоеше пред нея.

— Здравей, паленце! Добре се справихте.

— Добре ли? Ние бяхме страхотни!

Морган се усмихна дяволито.

— Е, бяхте достатъчно добри, за да победите моя кон… Дансърс Прайс — поясни той.

— Дансърс Прайс твой ли е? Но аз мислех, че е от конюшнята на Уайлдууд!

— Така е.

— Ти… Ти в Уайлдууд ли работиш?

— Аз съм собственикът.

— Ама това направо е чудесно. Я чакай! Значи онзи глупав ездач, който едва не ме събори от седлото, е твой жокей?!

— Току-що научих. Това е и една от причините, поради които съм тук. Исках да се уверя, че си добре. Уверявам те, никога няма да се повтори.

Осъзнавайки, че Морган има намерение да уволни младежа, Кейт побърза да каже с небрежен тон:

— Забрави за това. Аз успокоих Зулу и всичко мина добре. Дай сега да те разгледам!

Кейт се отдръпна назад и огледа Морган с възторжени очи. Между десетата и петнадесетата си година тя бе смятала, че Морган Девърукс е най-красивият мъж на земята. Той все още бе доста привлекателен, но силното й увлечение се бе превърнало в дълбока привързаност и уважение. Никой не я бе карал да се стреми към съвършенството както Морган. И в същото време бе успял да запази приятелството между тях.

— Десет години! Изглеждаш по-хубав от всякога! — промълви Кейт.

Къдриците на Морган бяха все тъй черни, а очите му все тъй тъмни и пронизващи като стрели, когато някой го ядосаше и кръвта му кипнеше.

— Ти пък изглеждаш изтощена до смърт.

Кейт се разсмя и го прегърна.

— Все същият си! Така се радвам, че се върна! Ще останеш, нали?

— О, да! Макар че останалите от семейството ти едва ли ще бъдат толкова очаровани, като научат.

— Може би татко ще помърмори за това как си го напуснал без предупреждение. Нали го знаеш? Никак не обича някой да постигне нещо без негова помощ.

— Научих за Дениъл Къркленд. Как е Елизабет?

— Знаеш каква е Лиз. Външно никога не се издава и крие истинските си чувства. Откакто стана катастрофата, не се е качвала на самолет. Те ще дойдат всеки миг. Остани да се видите!

— Някой друг път.

Кейт видя как изведнъж нещо в погледа му угасна и импулсивно го целуна по бузата.

— Надявам се скоро да дойдеш, Морган. Липсваше ми. И не ме е грижа какво мислиш по този въпрос, но съм сигурна, че не само на мен си ми липсвал в Медоубрук.

Морган понечи да каже нещо по повод последните й думи, ала като хвърли поглед през рамото й, промени намерението си и рече:

— Тъкмо се канех да питам, дали има някаква промяна в живота ти, но мисля, че току-що научих отговора. Само се обърни и ми кажи дали на човека зад теб не му се иска да има поне два пистолета в този миг?