Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (11)

Единадесета глава

— По дяволите! Провалихме се! — промълви Джайлс и съкрушено погледна към Теди.

— Шшт! Тихо, синко! Аз ще се погрижа за това. Е, Кейт, чудесно е, че моята дъщеря подслушва частните ми разговори!

— Триста дяволи… — изпъшка Джайлс, решително остави чашата си и се изправи. — Зная, че ще прозвучи лошо, но нека ти обясня. Признавам, че в началото баща ти ми направи такова предложение.

— Кейти, мила! Аз мислех само за твоите интереси, детето ми! — обади се в своя защита Теди.

— Но аз му отказах, като му обясних, че в рода ми има прекалено много женитби по сметка, за да се подчиня доброволно на традицията. Заявих пред баща ти, че ще се оженя само по любов. Кейт, трябва да ми повярваш! Боже мой, съвсем бях забравил за това глупаво предложение! Искам да бъдеш моя жена, защото те обичам!

Кейт бе приковала поглед в килима на сини и златисти ивици и не смееше да вдигне очи. Най-накрая събра смелост и погледна баща си, а той смутено се прокашля, и бързо отпи от уискито си. После тя се усмихна лъчезарно и леко целуна Джайлс по бузата.

Джайлс въздъхна. Сякаш от плещите му се бе смъкнал тежък товар. Грабна я в обятията си, а Теди едва не се задави с уискито си.

— И само толкова?! Той просто ти казва нещо и ти му повярва?! — възкликна Теди слисан.

— Той е човекът, за когото ще се омъжа и ако не вярвам на него, на кого бих вярвала тогава?!

— Хм! Ами да… Добре…

Кейт присви очи, освободи се от прегръдките на Джайлс и пристъпи към баща си.

— Колкото до теб, стари бърборко… Прощавам ти. Занапред обаче не си пъхай носа в моите работи!

— Ех и ти, Кейт! Нали всичко завърши благополучно…

— Но не и благодарение на теб.

Теди не обърна внимание на иронията в думите й, потупа я по гърба и смутено изтри сълзите си.

— За малко така се бях изплашил… Не можеш да си представиш колко съм доволен сега!

— О, представям си!

— Трябва да празнуваме! Ще кажа на Леона да приготви нещо специално за вечеря и да изстуди няколко бутилки шампанско. Тогава ще поговорим. Трябва да предвидим толкова много неща…

— По-късно, татко. Първо ще свършим една много важна работа.

— Чакайте малко! Мисля, че трябва да поговорим за настаняването ви тук час по-скоро. В имението има достатъчно място…

— Твърде късно! Възнамеряваме да купим „Феърчайлд“.

— Бърлогата на онзи смахнат художник?! Какво, по дяволите, ще правите там?

— Малки коренчета… — отвърна Кейт през смях и затвори вратата след себе си.

— Какво?!

Джайлс се остави напълно във властта на Кейт и тя го отведе на терасата.

— Ти си опасна жена! Когато влезе в кабинета, реших, че ще вземеш рапирата на баща си и ще ни прободеш и двамата — рече той и нежно я притегли към себе си.

— Трябва да запомните едно нещо, сър. Това, че имам слабост към вас, не означава, че ще можете да си правите каквото поискате…

— Добре, но моля само за още една индулгенция… А и след това, кълна се, никога повече няма да злоупотребявам с тази ваша слабост, милейди.

Кейт театрално въздъхна.

— И каква е тази индулгенция?

— Кейт, дайте на Негово Благородие целувка.

Тя се разсмя и обгърна с ръце врата му. Очите й преливаха от любов.

— О, скъпи мой лорде! Злоупотребявайте с тази моя слабост колкото искате!