Саманта Джеймс
Съвършен герой (24)

Епилог

Сватбата се състоя след месец в църквата „Сейнт Джордж“ на „Хановер Скуеър“. Събитието нямаше нищо общо с онова, другото, отпреди няколко години. Спомените за миналото бяха заличени. Сърцето на Джулиана беше препълнено с радост. Бъдещият й живот криеше само хубави неща.

Под ръка със Себастиян, Джулиана влезе в преддверието на храма. Букетът й беше от лилии и рози. Когато се понесоха първите звуци на органа, шепотът на гостите бързо заглъхна. Настъпи тържественият момент. Джулиана закрачи между двете редици пейки и всички погледи се устремиха към нея. Тя обаче виждаше само своя бъдещ съпруг, който я очакваше пред олтара.

Лицето му изразяваше нежност. Погледът му я държеше здраво и обещаваше, че никога няма да я пусне да си отиде.

Тя се вълнуваше и очите й бяха пълни със сълзи, които едва успяваше да сдържи.

Очите му бяха изпълнени с любов и сърцето й щеше да се пръсне от радост. Когато се уловиха за ръце, вдовстващата дукеса Карингтън съобщи с висок шепот, че не друг, а тя е виновницата за днешното тържество. Надали имаше гост, който да не я чу.

Дейн и Джулиана се усмихнаха с разбиране. Джулиана с мъка удържа смеха си, а бързият поглед към Дейн й показа, че и той чувства същото. Мигът беше прекрасен и скъпоценен и двамата никога не го забравиха.

Предстояха им още много такива мигове.

Малката Софи, която беше само на две годинки, бе натоварена с важната задача да хвърля цветя пред булката. Вместо това тя изсипа цялата кошница насред църквата, седна сред цветята и се заигра с тях. Скоро към нея се присъедини и братчето й Джефри.

Татко им Себастиян въздъхна измъчено, а когато двамата вдигнаха главички, се покашля и ги повика с пръст. Джефри пръв разбра, че са направили нещо непозволено. Скочи, изтупа цветните листенца от панталонките си и профуча като светкавица между Дейн и Джулиана. Софи извика зарадвано и се втурна да догони братчето си.

Какъв хаос… Незабравими мигове. Изпълнени с живот. И с любов.

След около година Дейн чу плача на момченцето си от стаята до родителската спалня. Жена му се обърна на другата страна и скри лице във възглавницата. Той я целуна по тила, стана от леглото и отиде в детската стая.

Като усети бащините ръце, които го вдигнаха от креватчето, детето веднага млъкна. Дейн запали една свещ, целуна тъмната главичка на бебето и го настани удобно в свивката на лакътя си. После седна във високо кресло.

Малкият Кристиян Елиът Гранвил, наричан от родителите си Кит, хвана здраво палеца на баща си и притихна. Дейн вдигна малкото юмруче и плъзна устни по сладките трапчинки.

— Е, приятелче, май не ти се спи… Трябва да намерим по-интересно занимание.

Бебето отговори с гърлен звук, който възхищаваше майка му и караше бащиното сърце да прелива от гордост. После малкият вдигна вежди и се усмихна.

Дейн избухна в тих смях.

— Какво искаш? Искаш ли да ти разкажа приказка? Добре, започвам. Имало някога един горски разбойник, който излизал безстрашно в нощта. Наричали го Свраката. Смел момък бил той, моето момче, понякога даже прекалявал с дързостите си. Но не всичко било такова, каквото изглеждало, разбираш ли? Свраката не бил чак толкова безстрашен, колкото го смятали.

Синът му слушаше с интерес.

— Една нощ Свраката спасил една дама. Само да знаеш колко била красива — с буйна кестенява коса, а очите й святкали като сапфири. Да, моето момче, същите като твоите! Разбойникът отнесъл дамата в една ловна хижа и дълго я чакал да се събуди. И когато тя най-после отворила очи, той разбрал, че е намерил жената на мечтите си. Единствената си истинска любов. А тази прекрасна жена знаеш ли кого видяла, като отворила очи?

Таткото и синът бяха толкова задълбочени в приказката, че не чуха шума от отварянето на вратата.

— Видяла своя съпруг… своя герой.

Джулиана застана усмихната на прага.

Това беше истината.