Саманта Джеймс
Съвършен герой (19)

18

— Не искам да те засегна, котенце, но ти ми каза, че когато майка ти ви е напуснала, си била съвсем малко дете.

Дейн седеше на брокатения диван в дневната й, дълбоко уплашен. Никога нямаше да забрави израза на лицето й. По тялото му пробягваха тръпки. Джулиана изглеждаше, сякаш бе видяла призрак.

Не можаха да настигнат каретата със забулената жена. Дейн се опита да тича след нея, но скоро се отказа.

— Бях на три години — отговори Джулиана и кимна. Все още й личеше, че е преживяла сътресение. Дейн наля вино в две чаши и й подаде едната. Добрата мисис Макартър беше донесла таблата по негова заповед.

— Изпий го, моля те. Много си бледа.

Джулиана отпи малка глътка.

— Още една — заповяда Дейн.

Тя се подчини и на устните му се появи лека усмивка.

— Браво на теб — похвали я той. — Ще видиш, че ще се почувстваш по-добре.

Тя отговори на усмивката му, но погледът й бързо се отклони. Поклати глава и попита тихо:

— Как е възможно? Как?

— Не можем да сме сигурни — уточни той. — Ти видя жената само за момент, беше тъмно и…

— Знам, Дейн, знам, но не се лъжа. Това е тя. Видях я и изпитах странно чувство… Не знам как да ти обясня. Непозната, каза разумът ми, но сърцето изкрещя: Ти я познаваш! Познаваш я! Тогава разбрах, че е майка ми.

— Помисли, Джулиана — помоли предпазливо той. — Била си само на три години. Не е възможно да си я запомнила толкова точно.

По лицето й пробяга сянка.

— Прав си. Аз не я помня. Не си спомням дали съм тъгувала, когато съм останала без майка. Имах братята си, обичах ги, бях сигурна, че и те ме обичат. Ала в Търстън хол, Дейн, виси голям портрет на семейството. Себастиян, Джъстин, аз и родителите ни. Рисуван е малко преди мама да ни напусне. Всички казват, че художникът е бил много добър, че е уловил съвсем точно същността на всеки от нас. Себастиян е изобразен като закрилник. Джъстин е противоречив характер. Баща ми е строг, а майка ми — лекомислена. След като тя ни напусна, татко заповяда да качат картината на тавана.

Аз се промъквах често горе и дълго я гледах. Когато баща ни умря, Себастиян пое наследството и стана маркиз. Тогава той заповяда отново да окачат картината в галерията. Винаги съм се възхищавала от нея. Рядко минавах покрай нея, без да я погледам. Когато бях много малка, си мислех, че красотата на мама е божествена и ненадмината. — Тя усука един кичур около пръста си и продължи: — Спомням си как една от приятелките ми каза, че е жалко, дето не съм наследила зелените очи на мама… като Джъстин. Но тогава аз бях много доволна от себе си. Възхищавах се на мамината красота, но не исках да бъда като нея. Нито като баща ми. — Гласът й се понижи. — Може би съм глупава. Може би очите са ме измамили. Но нещо дълбоко в мен е убедено, че жената, която видях, е майка ми. — Разтърси глава и отново попита: — Но как е възможно това? Как е възможно?

— Ти каза, че майка ти е починала преди години, Джулиана — напомни й спокойно Дейн. — Би ли ми разказала по-подробно как е станало това?

— Мама заминала с друг мъж. При прекосяването на Ламанша корабът им претърпял крушение. Всички на борда се удавили. Това е, което знам.

— Себастиян и Джъстин знаят ли нещо повече?

— Не съм сигурна. — В погледа й се появи безпомощност. — Дейн…

Той остави чашата.

— Господи, ти трепериш! — Обхвана лицето й с две ръце и очите му потъмняха. Привлече я внимателно в прегръдката си и заяви ведро: — Може да протестираш, колкото си искаш, но тази вечер няма да те оставя сама.

Джулиана зарови лице на гърдите му. Нямаше намерение да протестира. Не искаше той да си отиде.

Двамата се качиха в стаята й и той я съблече внимателно. Тя му позволи да коленичи и да събуе обувките и чорапите й. През цялото време се опираше на рамото му. Дейн се разсъблече нетърпеливо. Когато застана пред нея гол, тя още не се беше раздвижила.

Той също остана неподвижен. Не мръдна и когато тя протегна ръка и зарови пръсти в тъмните косъмчета на гърдите му.

Погледите им се срещнаха. Безмълвно обещание. Безмълвно отстъпление. Какво друго имаше значение? Тя беше гола под лунната светлина, гола в ръцете му. Повдигна лице, потърси устните му. Нежната милувка на езика му запали пламъци в тялото й.

Той я отнесе от леглото, без да престане да я целува. Ръцете й се плъзгаха по раменете му, по гърба. Може би виното й беше вдъхнало смелост. Не искаше да мисли. Искаше само да чувства.

Искаше да усеща само него. Дейн.

Връхчетата на пръстите й се плъзнаха колебливо по плоския корем и стигнаха до мястото, покрито с гъсти черни косъмчета. Той напрегна мускули, целуна шията и тила й и пошепна:

— Да, котенце. О, да!

Окуражаването я накара да се изчерви. Тя обхвана члена му и усети как той се втвърдява. Плъзна палец по гладкото връхче и нежно го помилва.

— Впечатляващо — прошепна задъхано.

— Знам, знам.

Очите й се разшириха и той избухна в смях. Джулиана се престори на ужасена и си отмъсти, като престана да го милва.

— Не ти ли харесва?

— Безсрамно, нахално зверче.

Като видя чувствената усмивка на Джулиана, той взе ръката й и започна да я води. Тя се подчини и заследи движенията с поглед. Тялото му жадуваше за нея. Гледката на ръката й, обхванала мъжествеността му, беше невероятно еротична.

Той беше горещ. Пареше! И бе невероятно твърд.

— Моля те, продължавай!

Тя продължи, докато той застена задавено и заяви, че не може да издържа повече.

Обърна я по гръб и легна върху нея. Ръката му се плъзна към коленете, помилва кадифената кожа на свивката и продължи нагоре към бедрата. Без да престава да я целува, той се приближи бавно и мъчително сладостно към интимните й части, без да ги докосва.

— Това ли искаш? — прошепна в устата й. — Или не ти харесва?

Палецът му се мушна внезапно във влажната топлина на утробата й и бързо се оттегли. Джулиана извика протестиращо.

— Какво каза, скъпа? Не ти ли харесва?

Обзета от отчаяние, тя се притисна до рамото му. Той сведе глава към корема й и Джулиана си спомни последната нощ, която бяха прекарали заедно в хижата. Как отвори бедрата й с широките си рамене и се зарови в тъмните косъмчета между краката й. Как палецът му я разтвори и разкри островчето на насладата…

— Няма ли да ми кажеш какво искаш, сладката ми? — попита ласкателно той. Езикът му остави пареща следа над тъмния триъгълник. Той вдигна глава и я погледна с изгарящ поглед.

— Аз… не мога да го кажа. — Цялото й тяло пламтеше.

— Още ли си плаха? Разбира се, че можеш да ми кажеш. За да получиш, каквото искаш, скъпа.

— Дейн! — Той знаеше, този негодник. Знаеше, а не го правеше. — Не мога! — изплака тихо тя и обърна глава настрана.

Усещаше горещия му дъх по кожата си. Усещаше желанието му да й достави радост. Моля те, помисли си отчаяно. Копнееше за милувките му. Само още веднъж. Още веднъж…

— Кажи ми. Не ме измъчвай.

Джулиана навлажни устни.

— Целувай ме, както го направи онази нощ.

Той се усмихна. Усмивката пролича в гласа му.

— Как точно, скъпа моя?

— Ти знаеш — отговори едва чуто тя.

— Наистина ли знам?

Той я докосна внимателно. Чувствителната пъпка веднага набъбна и Джулиана изпита сладка болка.

При първото плъзгане на езика му тялото й се скова. После издиша шумно и тя се почувства слаба и мека.

Устреми се към езика му. Към устата му. Към него. От гърлото й се изтръгна накъсан стон. Това сладостно мъчение беше непоносимо. Задърпа безогледно косата му, посегна към ръцете му и ги привлече към гърдите си.

Той я целуна и устата му беше пълна със собствената й сладост. Целувката беше дълга и необуздана.

Сега можеше да й помогне само едно и тя го знаеше.

— Хайде, Дейн. Ела!

Смехът му завибрира до устата й.

— Търпение, котенце, всичко ще бъде, както го искаш.

Той й даде онова, което тя искаше — което и двамата искаха. Потопи се дълбоко в нея с целенасочено завъртане на хълбоците. Коравата му мъжественост проникна много навътре и тя я усети с всяка фибра на тялото си.

Дейн се отдръпна назад, но малка част от него остана в нея. Влажната цепка обхвана връхчето на члена му — Джулиана отказа да се раздели с него.

— Не преставай — помоли дрезгаво, по-скоро простена тя. — Не спирай.

Той я целуна по устата и тя беше готова да закрещи.

— Котенце — пошепна пресипнало той, — котенце…

Когато Дейн вдигна глава, златните му очи я възбудиха и тя цялата премаля от блаженство. Той проникна отново в нея, без да отмества поглед, и когато отново я целуна, тя извика от наслада.

Завладя я необуздана страст. Вкопчи се в раменете му и се отдаде цялата на мощните му тласъци.

Върхът наближаваше. Тя го усети във все по-бързия, почти безумен ритъм на тласъците му. Тя беше готова. Търсеше го и копнееше за него.

Прегърна го по-здраво и се понесе по вълната на страстта. И тогава разбра:

Това беше небето.

Това беше блаженството.

Това беше любовта.

 

 

На следващия ден следобед Джулиана влезе в салона си. Братята й тъкмо бяха пристигнали и я последваха нетърпеливо.

— За какво става въпрос, Джул? Писъмцето ти звучеше доста… настойчиво. — Джъстин се изправи пред камината.

Дейн беше дошъл преди тях и чакаше в салона. При влизането им стана учтиво.

— Себастиян, Джъстин, това е виконт Гранвил — представи го Джулиана и леко се изчерви.

Господата си размениха учтиви поздрави. После всички заедно се обърнаха към Джулиана.

— Ако искаш, ще дойдем по-късно, Джул.

Джулиана се покашля.

— Не. Помолих Дейн да присъства на разговора ни.

Името се изплъзна от устата й, преди да е успяла да го задържи. Братята й си размениха изненадани погледи. Каква беше тази интимност? После сивите и зелените очи отново се устремиха към сестрата.

Себастиян се настани във високото кресло, Джъстин се разположи на диванчето насреща му и протегна дългите си крака. Дейн застана зад масичката за шах.

Джулиана седна в любимото си кресло в стил „Кралица Ана“ и приглади полите си. Себастиян я наблюдаваше загрижено.

— Надявам се, че не е нещо сериозно?

Тя поклати глава, пое дълбоко въздух и заговори:

— Снощи видях майка ни.

Братята й замръзнаха по местата си. След малко Джъстин разкъса тишината с лек смях.

— Какви са тези глупости? Не бива да се шегуваш с това, Джул.

Джулиана поклати глава.

— Никога не бих се шегувала със семейната трагедия. Вчера видях мама след представлението в театър „Роял“. Видях я да се качва в карета.

— Откъде си толкова сигурна?

— Не знам, но съм уверена, че е тя — отговори с треперещ глас Джулиана. — Портретът в Търстън хол… Да, Джъстин, знам, че не ти е приятно, но ти много приличаш на мама. Това беше първото, което забелязах снощи, и сърцето ми спря.

— Мили боже! Представям си как си се почувствала…

— Да, страшно беше. Да, Джъстин, това беше мама! Знам, че звучи абсурдно. Знам, че ще ви заболи и ще разрови миналото, което предпочитаме да забравим. Но аз я видях и не мога да мълча. Ако я бяхте видели вие, също щяхте да я познаете… това беше нашата майка. Усетих го със сърцето си!

Джъстин сведе глава. Никой не биваше да разбере какво вълнение бушува у него.

Дейн направи крачка напред.

— Ако желаете… аз имам връзки… Бих могъл да направя известни… проучвания.

Себастиян го изгледа внимателно.

— Дискретни, нали? Името ни дълго време беше в калта. Нямам никакво желание жените и децата ни да преживеят кошмара, който преживяхме ние в детството си.

— Разбира се, дискретно. — Дейн наклони глава. — Джулиана ми разказа за обстоятелствата, довели до заминаването на майка ви… — Очевидно се опитваше да бъде тактичен.

По устните на Джъстин пробяга лека усмивка.

— Няма нужда да прикриваме нещата. Дафни Стърлинг, маркиза Търстън, напусна Англия с любовника си. Корабът им претърпял крушение пред Кале. Всички на борда са загинали.

Той стана и отиде с големи крачки до прозореца.

Дейн погледна Себастиян и Джулиана.

— Знам, че звучи крайно невероятно, но е възможно Дафни Стърлинг да е оцеляла. Ако е така, възниква въпросът, къде е била през цялото това време.

Отново се възцари тишина. Братята и сестрата не продумваха нищо.

— Тя каза, че иска да живее на континента — промълви след време Себастиян. — Да види Париж, Венеция… Казваше, че там времето винаги е хубаво…

Джъстин се обърна като ужилен.

— Какво? Себастиян, откъде знаеш това?

— Видях я да заминава. Видях как се качи в каретата и напусна Търстън хол. Видях и любовника й.

Джулиана и Джъстин не можаха да повярват на ушите си.

— Спомням си — продължи спокойно Себастиян. — Тогава бях на десет години. Предишната нощ мама и татко се скараха ужасно. Ако знаеше, че съм ги чул, татко щеше да побеснее от гняв. Затова не казах на никого. А после пристигна вестта за смъртта й… — Той помълча малко и обясни беззвучно. — До днес не знаеше никой, освен Дейвън.

Джулиана бе загубила дар слово. Брат й беше носил тайната в сърцето си в продължение на много години. Сърцето й преля от съчувствие. За никого от тях не беше лесно да живее със скандала, предизвикан от майка им. И със строгостта на баща им. Онази нощ бе променила живота им.

Никога досега не беше помислила, че Себастиян може да е видял нещо. Че е бил наблизо, когато майка им е заминала, напуснала е децата си, за да не се върне никога вече. Постъпка, непостижима за детския ум. Господи, колко ли го е боляло! И колко смел е бил.

— Себастиян — пошепна тя и неволно направи крачка към него.

— Не ме гледай така, Джул. Нищо ми няма. Наистина.

Той я прегърна бързо и се отдръпна. На лицето на Джулиана изгря усмивка. Погледът й се отправи към Джъстин, който ги наблюдаваше със сериозно лице. Той се опита да се усмихне, но позата му си остана скована, погледът — мрачен.

Джулиана и Себастиян си размениха загрижени погледи. И двамата знаеха колко зле се чувства брат им.

— Мъжът, който е бил с нея през онази нощ — заговори делово Дейн, — … имам предвид придружителя й — кой е той?

Себастиян поклати глава.

— Нямам понятие. Ние бяхме деца. Какво значение има личността на този мъж в детските очи?

Напълно правилно, помисли си трезво Дейн.

Джъстин беше необичайно тих.

— Добре, да приемем, че е жива — обади се внезапно той. — Да приемем, че е тук, в Лондон. Логично е да се запитаме не само къде е била през всичките тези години, а и защо се е върнала. Защо точно сега?

— Много добър въпрос. — Дейн продължи мисълта му: — И не само това. С кого е била снощи в театъра?

Всички го погледнаха въпросително. Джулиана първа изрече мисълта, която се появи в главата й.

— Да, снощи мама беше с мъж. Мислите ли, че е бил любовникът й? Човекът, с когото е заминала някога?

 

 

След малко Джулиана изпрати Себастиян и Джъстин до входната врата. Дейн остана в салона. На излизане Себастиян му протегна ръка.

— Много мило, че искате да ни помогнете. — Погледна го изпитателно в очите и попита направо: — Ще позволите ли да попитам добре ли се познавате със сестра ми?

На лицето на Дейн изгря усмивка.

— Разбира се, вие имате право да ми зададете този въпрос, милорд — отговори отзивчиво. — Затова ще ви кажа откровено: имам намерение да се оженя за нея. Колкото може по-скоро.

Джулиана извика задавено.

Себастиян вдигна вежди.

— Можеше да ни кажеш, Джул.

— Мисля, че това е новост и за нея — помогна й Джъстин.

— Не е новост — възрази тихо Дейн.

Себастиян също бе забелязал краткия блясък в очите на Джулиана.

— Аха — промърмори с лека усмивка той. — Очевидно по въпроса се водят разгорещени дебати.

Дебатиращата двойка отговори едновременно:

— Да! — каза тя.

— Не! — каза той.

— Разбрах — кимна спокойно Себастиян.

Дейн се засмя още по-широко.

— Сестра ви трябва да свикне с тази мисъл — поясни той, посегна към ръката на Джулиана и я поднесе към устните си.

— Забелязах го — засмя се Джъстин.

Мисис Макартър донесе бастуните на господата и отвори входната врата.

— Е — започна Себастиян, когато двамата братя излязоха под обедното слънце, — това беше денят на разкритията. — Обърна се към Джъстин и попита: — Какво ще кажеш за Гранвил?

— Човек със самочувствие.

— И аз го забелязах. — Себастиян хвърли поглед обратно към къщата на Джулиана. — Сестра ни се е променила. Когато говори с него, гласът й отново е топъл и плътен.

— Така ли? Аз пък забелязах нещо съвсем друго. — Джъстин помисли малко и кимна. — Да, прав си. Искрата отново е тук. Дори само заради това трябва да одобрим Гранвил.

— Не мисля, че е редно да се намесваме, Джъстин.

— Прав си — съгласи се Джъстин. — Нашата сестра ще постъпи, както намери за добре.

Себастиян го погледна замислено.

— Искаш ли да се поразходим малко?

— Мисля, че имам нужда от едно бренди.

— Отлично предложение. Да вървим в клуба.

Когато заеха местата си в „Уайтс“, Джъстин погледна въпросително брат си.

— Е — започна той, — как смяташ, вярно ли е? Възможно ли е Джулиана наистина да е видяла майка ни?

— Само да знаех… — отговори с въздишка Себастиян.

— Аз вярвам, че я е видяла. Знаеш ли, Себастиян, и аз се чувствам като Джулиана. Някакво дълбоко чувство ми подсказва, че е била тя.

Себастиян отпи глътка бренди и огледа изпитателно брат си.

— Добре ли си, Джъстин?

— Защо да не съм? — Джъстин вдигна чашата до устата си и след кратко мълчание призна: — Когато Джулиана заговори за мама, едва не получих удар.

— Разбирам. И за мен беше шок.

— Вече не ме боли толкова, когато мисля за нея — продължи замислено Джъстин. — Винаги съм смятал, че е проклятие да изглеждам като нея, но когато се ожених за Анабел, се освободих от това чувство на обреченост. Години наред бях убеден, че съм като мама.

— Външността не прави човека. Това важи и за мъжете, и за жените — отвърна сърдито Себастиян.

Джъстин се усмихна дяволито.

— Да, да, знам. Но трябваше да се появи жена ми, за да ми покаже, че не съм като майка си.

— Какво? Пак ли се съмняваш в себе си? — попита учудено Себастиян.

— Не, за бога! — Джъстин вдигна рамене. — Не съм сигурен дали искам да зная, че майка ни е жива. Въпреки това…

Той замлъкна. Зелените му очи засвяткаха.

— Какво те безпокои, Джъстин?

По-младият брат изпразни чашата си и поклати глава.

— Нищо, нищо.

На път към дома Себастиян разказа на Джъстин, че Дейвън разбира бърборенето на близнаците, докато за него това са само безсмислени звуци. Джъстин съобщи през смях, че малката му дъщеря му намокрила панталона, преди да тръгне към къщата на Джулиана. Никой от двамата не спомена повече майката. Себастиян познаваше брат си най-добре от всички — ако нещо му тежеше, сам щеше да го сподели, когато му дойде времето. Ако не желаеше да говори, никой не можеше да го накара насила.

 

 

След като се сбогува с братята си, Джулиана се обърна със замах и притисна с длан красивата си малка уста. Дейн бързо я отведе в дневната.

— Какво има? — попита невинно.

— Дейн Куинси Гранвил…

— О, котенце — прекъсна я развеселено той, — това ми напомня за мама и сестрите ми, когато започваха да ми четат конско…

— Мога да си представя, че са имали предостатъчно такива случаи.

— О, не си права! Аз бях ангелче.

— Ти ли? — Джулиана застана пред него и заби пръст в гърдите му. — Как смееш да говориш такива неща пред братята ми? Аз не съм се съгласила да стана твоя жена! Още не знам какво решение ще взема!

— Виж, знаех, че нямаше намерение да им кажеш още днес. Намерението ми беше единствено да ги развеселя малко. Ако знаеш колко зле изглеждахте и тримата… В своя защита ще кажа още, че бях много дискретен. Казах им само, че един ден ще се оженим. Можех да заявя, че сме сгодени, нали?

— О, така ли? — попита с медено гласче тя. — Но ние не сме сгодени! Всъщност аз трябваше да им кажа, че стрелях по теб!

— Съветвам те да запазиш тази специална информация за по-късно, котенце.

— Господи, този човек ще ме подлуди! — Джулиана се обърна рязко, отиде до прозореца и се загледа в градината.

Наистина ли я подлудяваше? Не бе казала, че няма да се омъжи за него. Дейн изпита блажено задоволство. Не знаеше как точно бе станало, но преди малко бе осъзнал истината. Не беше само заради Томас. Какво бе казала Джулиана снощи?

Искам мъж, който да ме поставя над всичко друго.

След като видя Джулиана в компанията на братята й, той започна да я разбира по-добре. Вече я виждаше в друга светлина. Всичко беше ясно. Тя имаше нужда от сигурност. Искаше да има онова, което тя и братята й никога не бяха имали — майка и баща, които държат здраво един на друг. Които утешават плачещите си деца и се смеят заедно с тях. Братята й вече бяха намерили любовта. Сега беше неин ред.

Той застана зад нея, вдигна косата й и започна да я целува по тила. Големите му ръце обхваната тесните й рамене. Обърна я към себе си и тя не се възпротиви.

— Още ли ми се сърдиш, котенце?

— Трудно ми е да се сърдя на човек като теб.

Дейн избухна в смях. Какво сладко признание!

— Наистина ли? — Поглади смръщеното й чело и попита: — Защо тогава си загрижена?

Джулиана се поколеба.

— Заради майка ти ли?

— Да — кимна унило тя. — Страшно ти благодаря, че се съгласи да присъстваш на този разговор, Дейн. Оказа ми голяма помощ.

Думите й много му харесаха.

— Виждам, че още нещо ти тежи на сърцето, котенце.

— Да — отговори съвсем тихо тя. — Става въпрос за мъжа, който снощи беше с мама. Бях толкова погълната от нея, че изобщо не помислих за него. После обаче си спомних, че когато минаха покрай нас, нещо ми направи впечатление.

— И какво е то?

Джулиана пое дълбоко въздух.

— Носеше черна превръзка на окото.

Дейн се вцепени.

— Какво каза?

— Мъжът носеше превръзка на окото. На дясното око. Съвсем сигурна съм. — Джулиана кимна. — На дясното му око имаше превръзка.