Саманта Джеймс
Съвършен герой (12)

11

Последните лъчи на залязващото слънце падаха през прозореца, когато Джулиана се събуди. Забеляза, че е сама, и остана да лежи. Смътно си спомняше, че Дейн е напуснал леглото още преди доста време.

Отметна завивката — не помнеше кога я е завил — и стъпи на пода. Гледката на голите й гърди я стресна. Понечи да вдигне роклята на раменете си, но видя на полата кръвта на убитото куче и спря. Стомахът й се преобърна, но тя успя да се пребори с надигащото се гадене.

Свали роклята и застана пред легена за миене само по къса ленена риза. Клепачите й бяха подути, очите — зачервени от плача. Потопи една кърпа в студената вода и я притисна върху очите си. Хладината й подейства благотворно и тя веднага се почувства освежена. Накрая неохотно остави кърпата.

Всичко това неизбежно й напомни за истеричния й пристъп. Почувства се глупава и жалка. В гърдите й се бореха несигурност и съжаление. Спомни си какво беше доверила на Дейн и се ужаси от себе си. Този пристъп на необяснима слабост никак не беше характерен за нея. Досега се гордееше със своята независимост и не се смяташе за слаба, мекушава жена, която се разплаква при всеки удобен случай.

Дейн без съмнение беше останал с погрешни впечатления за нея. Защо се бе самозабравила до такава степен? Какво ли си мислеше за нея? Дали я смяташе за слаба? За глупава? За ревла?

Не, той прояви пълно разбиране. Неочаквано за един мъж. Беше й толкова добре, когато се сгуши в него и усети топлината му. С него се чувстваше сигурна и спокойна.

В сърцето й пламна болка. Сигурно беше страхотно да лежи всяка нощ до такъв мъж, да усеща силните му ръце, топлината му, нежността му… Да знае, че това е завинаги! Болезнената увереност, че никога няма да преживее това, беше тежък товар за душата й.

Тя усещаше тази празнота, усещаше я с цялото си същество!

Когато Дейн я целуваше… хладните устни на Томас не бяха нищо в сравнение с чувствата, които целувките на Дейн отприщиха в сърцето й. А когато пръстите му се плъзгаха по голата й кожа, когато милваха гърдите й…

Каквото и да се случи, няма да съжалявам, закле се решително тя.

Нито ще забрави какво стана. Почти се страхуваше, че вече никога няма да го изличи от мислите си.

Все още стоеше пред легена, когато вратата се отвори. Ризата на Дейн беше изцапана с пръст. Джулиана веднага разбра какво означава това. Погледна го и попита сериозно:

— Свърши ли?

Той кимна.

— Благодаря — пошепна тя и преглътна мъчително.

Той я огледа от горе до долу със святкащи очи и тя се изчерви. Роклята й висеше на стола и тя посегна към нея във внезапен пристъп на срам. Притисна роклята към гърдите си и понечи да му обърне гръб, но не можа да се раздвижи.

Фигурата му, огряна от червеникавия залез, й отне дъха. Той беше толкова прекрасен, че я завладя без остатък. Ризата му беше отворена на шията и разкриваше къдравите косъмчета, които покриваха гърдите. Тя отново усети кожата му под пръстите си и потръпна. Толкова топла и гладка… Откъсна се от фантазиите си и си заповяда да го погледне в лицето. Това не подобри положението. На устните му нямаше усмивка. Тя усети отново горещата му, разтапяща целувка, влажния език върху зърната на гърдите си. Лицето й се обля в червенина. Почти се ядоса, когато той продължи да я гледа неотстъпно и безмилостно.

Джулиана се обърна към огъня и се опита да скрие треперенето си. Сърцето й заби ускорено, защото той направи крачка към нея. Ей сега ще се приближи и…

Той я привлече към себе си и плъзна ръце по гърдите й.

— Не искам да се криеш от мен, Джулиана.

Тя прехапа долната си устна. Рядко се смущаваше, но сега не намери думи да отговори.

— Сърдиш ми се — проговори след малко той и топлият му дъх помилва ухото й.

— Не — отвърна дрезгаво тя и поклати глава.

— Защо тогава не ме поглеждаш?

В тона му звучеше лек укор. Пръстите му се впиха в раменете й. Без да сваля ръце от тях, той я обърна към себе си. Джулиана навлажни устни и се опита да се овладее.

— Не се сърдя — отговори натъртено. — Защо да се сърдя?

Вместо отговор Дейн вдигна вежди и погледна многозначително гърдите й.

— Тази ситуация е нова за мен — продължи Джулиана, подбирайки внимателно думите си. — Честно казано, чувствам се несигурна и не знам как да се държа.

Очите му светнаха за миг.

— Любовта е нещо много сигурно — отбеляза той напълно спокойно.

Изглеждаше развеселен и това я раздразни.

— Не ме прави на глупачка!

Дейн въздъхна.

— За бога, не е нужно да притискаш роклята до гърдите си! Колкото и лошо мнение да имаш за мене аз още притежавам частица самообладание.

— Да. Бих казала, че това е очевидно.

Очите му се присвиха.

— Какво, по дяволите, означава това?

Твърде късно. Джулиана горчиво съжали за прибързаността си.

Той я гледаше втренчено.

— Почакай — проговори бавно. — Нали не мислиш, че не те искам?

Объркани мисли се гонеха в главата й. Не беше в състояние да разсъждава разумно.

— Нали ти казах, че не знам какво да мисля — прошепна тя едва чуто.

Той я погледна остро. Мускулите на лицето му се стегнаха, в очите му се появи странен израз. С внезапно движение изтръгна роклята от ръцете й и я хвърли на пода. После спокойно я огледа от глава до пети. Облечена само по тънка къса ризка, Джулиана се изчерви цялата, но не направи опит да се покрие.

Дейн разтвори пръсти и ги прокара през косата й.

— Знаеш ли какво искам? — попита тихо.

Джулиана го погледна въпросително. Очите му бяха прекрасни, отразяваха светлините и сенките като два златни, блещукащи кристала. В зениците им пламтеше желание.

Очите му я омагьосаха. Сърцето й заби лудо. Тя поклати глава.

— Вече толкова нощи спиш до мен, Джулиана, а аз лежа буден и си представям как изглеждаш гола. Как се усещат топлите ти бедра под моите. Искам да спя с теб. Тук. Сега. Искам да те докосвам, да те милвам, да чувствам желанието ти. Да те целувам, да те вкусвам с езика си. Навсякъде, Джулиана. Навсякъде!

В началото тя се уплаши, но после всяка ясна мисъл изчезна. Думите му бяха горещи и я опариха. Беше готова да повярва, че той… О, не. Това беше невъзможно.

Той я гледаше настойчиво в очите, сякаш искаше да проникне в душата й.

— Плаши ли те това, мила?

Гърлото й беше стегнато и не можеше да диша. Дълго не успяваше да проговори. О, мили боже, той е… Навлажни устни с език и попита едва чуто:

— Сериозно ли говориш?

— Да. — Той улови ръката й и продължи дрезгаво: — Целият пламтя. Навсякъде. Особено тук. — Плъзна ръката й по корема си, надолу, надолу, докато пръстите й докоснаха възбудената му мъжественост. Джулиана усети пулсиращата му сила и потръпна.

— И моето сърце пламти — пошепна тя.

Дейн спря да диша. Очите й блестяха като тъмносини сапфири. Той затвори очи, пусна ръката й и изруга задавено. Беше дяволски трудно да я вижда полугола и да остане бездеен. Тялото й блестеше под тънката материя, неустоимо примамливо.

— Господи, Джулиана, не биваше да казваш това.

Сърцето й направи скок.

— Защо? — попита тихо тя.

Смехът му беше накъсан.

— Правиш нещата още по-сложни. Аз се опитвам да запазя самообладание.

Джулиана кимна сериозно.

— Само почтен и сериозен мъж би могъл да лежи толкова нощи до мен, без да… — Гласът й пресекна. Погледът й изрази онова, което не беше в състояние да произнесе.

— Джулиана — проговори дрезгаво Дейн. — Не мога повече!

Устата му завладя устните й, гореща и изпълнена с желание. Подът под краката й се разлюля. Този мъж я разбираше. Той знаеше съвсем точно за какво копнее сърцето й. От какво има нужда. Тя искаше той да я държи здраво и да я закриля. И да я желае.

Вече нямаше никакво значение коя е тя и кой е той. Изобщо не я беше грижа.

Единствено важно в този момент беше неговото желание — то се усещаше в целувката му, в страстната му прегръдка. Той я взе на ръце и я отнесе до леглото. Тя не помисли да се отбранява. В този момент искаше само да бъде желана. Нуждаеше от това чувство.

Той свали нетърпеливо дрехите си, захвърли ботушите и панталона и легна до нея. Сиянието на догарящия огън изчезна зад широките му рамене. Без дрехи изглеждаше като същински великан.

Джулиана не можа да се удържи. Макар и колебливо, сложи ръце на гърдите му. Върху голата му кожа. Усети топлина и сила. Кожата му беше гореща. Пламтяща. Точно както беше казал…

Целият пламтя. Навсякъде.

Гърлото й пресъхна. Устните им се докоснаха, сляха се. Целувката беше дълбока и настойчива и накара тялото й да запламти. Сърцето й биеше като безумно. Дишането й идваше на тласъци. Тъмна, жилеста ръка се пъхна под ризата и обхвана дупето й. Дъхът й спря, когато той я притисна здраво към бедрата си… привлече я между тях. Краткият поглед към ерекцията му я замая. По-добре да гледа лицето му. Боеше се да гледа, но го усещаше. Стоманената твърдост между бедрата й я изпълни с мъчителен копнеж. Той беше толкова голям, толкова мъжествен…

От гърлото й се изтръгна тиха въздишка.

Дейн вдигна глава, зарови пръсти в косата й и я погледна изпитателно.

— Страх ли те е? — попита дрезгаво.

Джулиана поклати глава. Очите й бяха влажни.

— Не се страхувам от теб.

Признанието очевидно го трогна — очите му светнаха.

— Искам да те видя — пошепна той и плъзна устни по шията й. — Искам да видя всичко от теб. Всичко, любов моя.

Джулиана знаеше какво ще направи той. Това беше нейното пътуване в света на страстта и той щеше да я води. Ала тази първа крачка щеше да бъде нейна.

Надигна се и посегна към ризата си. Свали я бързо, преди срамът да я е надвил, и разголи тялото си.

А може би и душата си.

Погледът му я изгори, но тя остана напълно неподвижна. Дейн я оглеждаше бавно, за да се наслади на всяка извивка на тялото й. Пулсът й се ускори до непоносимост. Усети как гърдите й натежаха. Кръвта запулсира във вените й. Сърцето й изгоря в пламъци.

Съзнаваше, че това не бива да се случва, но нито един довод против не й изглеждаше основателен. Искаше Дейн да я види и му се предложи. В едно далечно ъгълче на съзнанието си беше много учудена от проявената смелост, но това не я обезпокои. Тя не беше в Лондон. Двамата бяха сами сред гората. Никой нямаше да ги види. Той и тя съществуваха само един за друг. Нямаше да дават сметка никому. Не се бояха от клюки. Никой нямаше да шепне зад гърба й, да я зяпа съжалително — това й беше най-омразно. Не беше нужно да се харесва на никого. Само на себе си.

Правилата на обществото не бяха валидни тук. Сега важаха нейните собствени правила. И неговите. С Дейн беше друго. Тя беше друга. Трепереше от неосъществен копнеж. Искаше да преживее нещо, което й беше завинаги отказано. Чрез него да открие себе си. Защото имаше чувството, че не може да се познае.

Искаше да рискува. Да се впусне в приключение. Да се отдаде на желанието и да бъде всичко онова, което никога не си беше разрешавала.

Затова не си остави време да размисли. Внезапно мисленето й се стори излишно — тук, в тази хижа. Тук беше с Дейн. Когато той я целуваше и докосваше, времето и пространството изчезваха в нищото. Светът преставаше да съществува. В този момент чувствата й бяха толкова нови, толкова различни. Усещаше се жива като никога преди. Свободна като никога досега.

Дейн също седеше в леглото. Върхът на показалеца му описваше кръгове около зърното на гръдта й. Това я изнервяше, но тя не беше в състояние да го спре. После цялата му ръка се плъзна по гърдата й, обхвана я и палецът започна да дразни зърното. Това предизвика сладостни тръпки.

— Моята прекрасна, сладка Джулиана. Ти си съвършена. — Дълбокият му глас прозвуча меко, затрогващо.

Тъмните, жилести ръце върху млечнобелите й гърди бяха възбуждащи и почти я хипнотизираха.

Внезапно той промени положението си. Наведе се напред и пое едното зърно в устата си. Връхчето на езика му описа няколко кръга, после засмука набъбналото зърно като кърмаче, което иска мляко. Непоносимо сладко усещане… Джулиана простена и се залови за силните му рамене. Тялото й се усещаше слабо и меко като восък.

Изгарям, стапям се, помисли си като упоена тя, и телесно, и душевно.

Олюля се и се отпусна назад. Той я грабна в обятията си и я притисна до себе си. Очите й бяха нежни и влажни, сини като слънчевото небе след утринен дъжд. Изразът им разпали още по-силно огъня в слабините му. Лицето му се изкриви от болка и наслада. Стисна здраво зъби и се потопи в помитащата вихрушка между небето и тъмния вход на ада. Голотата на гладкото гъвкаво тяло го възбуди до границата на поносимостта.

Искаше да я остави недокосната. Да не я люби. Само да я подържи в ръцете си. Но Джулиана беше толкова прекрасна, че той загуби самообладание — или почти.

Толкова силно я искаше. Желаеше я и желанието го разтреперваше. Трепереше като в треска. Като неопитен младеж, тялото му крещеше за удовлетворение. Особено онази част от него, която не можеше да скрие. Тази част мъчително се стремеше към нея. Искаше да усети как нежната й ръка обхваща горещата му плът, милва я и я изследва. Пред очите му се нижеха еротични видения. Джулиана над него. Възседнала го е. Джулиана под него. С широко разтворени бедра, готова да го приеме. По челото му избиха капчици пот. Пулсът му биеше в ритъма на пулсиращата му мъжественост. Ако сега тя го докоснеше, край със самообладанието му!

Вече едва беше в състояние да потиска настойчивото желание, което бе обзело тялото и духа му. Все още можеше да му се противопостави. Това е причина да се отдръпнеш, предупреди го вътрешният глас. Не можеше да я има, макар че беше готов да даде всичко на този свят, за да се забие дълбоко в утробата й. Трябваше да устои на изкушението. Нищо и никой не биваше да я нарани, той също не. Макар да знаеше, че може да й достави много радост. И то без да я пречупи.

Отчаяно впи устни в нейните. Целувката беше дива, завладяваща, но тя го разбираше. Устните й се отвориха жадно. Простена тихо и езиците им затанцуваха в сладостен, предизвикателен ритъм. Доброволното й отдаване го докара до ръба на издръжливостта.

По тялото му пробяга тръпка. Плъзна пръсти по корема й и продължи надолу. Достигна до кестенявите кичурчета между бедрата й, но не спря. Завладя я устремно, за да я задоволи.

При първото проникване в нея Джулиана се стресна. Никой досега не беше навлизал в еластичната, влажна теснина. Въпреки това не го отблъсна. При втория опит той започна да я изследва с безпогрешно умение. Потърси и скоро намери скритата малка пъпка, която беше толкова чувствителна, че тя едва не изкрещя.

— Тези сладки меки кичурчета — прошепна той. — Отвори краката си за мен… да, така е добре. Отвори се за мен, мила моя, само за мен. О, Джулиана, ти ме омагьосваш! Толкова си влажна. Ти си готова за мен…

Пръстите му я милваха и дразнеха, играеха в гънките на тялото й, навлязоха смело в топлия, мек проход, който набъбна и се стегна около него. Соковете на страстта й намокриха пръстите му. Треперещото й тяло го накара да забрави света около себе си. Тогава той реши да отиде още по-нататък.

Средният му пръст се плъзна навътре. Джулиана извика уплашено.

— Тихо. Това е само пръстът ми. Нищо повече.

Бавно и внимателно проникна още по-навътре. Джулиана задиша тежко и впи пръсти в раменете му.

— Още един — пошепна тихо той.

Джулиана отново извика сподавено. Това беше израз на желание. Притисна се към пръстите му и този път той изстена. Плътта й беше толкова стегната, толкова влажна. Готовността й го доведе до ръба на самообладанието. Той продължи да я милва предпазливо, премина към равномерен ритъм и проникна още по-навътре. Все по-дълбоко и по-дълбоко. През цялото време палецът му играеше с малката перла и продължаваше сладостното мъчение.

Преживяването беше разтърсващо. Свръх всяко очакване. Почти плашещо. В тялото й се надигаше буря, която искаше да се разтовари. Бурята непрестанно се засилваше и тя беше убедена, че вътрешностите й ей сега ще се разкъсат. Забеляза как се извива и надига, как отчаяно търси нещо. Какво беше това, какво? Откъсна устата си от неговата и се опита да каже нещо.

Горещият му шепот в ухото й я накара да замълчи.

— Всичко е наред, любов моя. Така трябва да бъде. Остави го да се случи. Не се съпротивлявай.

Не издържам вече, искаше да каже Джулиана. Не, не можеше повече. Но тогава се случи… Тя затвори очи, тялото й се стегна в конвулсия и вълната на страстта я заля и потопи.

Отвори очи и се огледа като упоена. Дейн галеше с устни вдлъбнатинката между рамото и шията й. После се устреми надолу и зацелува зърната на гърдите й. Тялото му се плъзна още по-надолу и устата му остави гореща следа по корема.

Ръцете му повдигнаха краката й, свиха ги в коленете. Топъл дъх погали кестенявите кичурчета между бедрата, още влажни от сладостната игра на пръстите му. Палецът му ги разтвори.

Заля я ново, непознато усещане. Обещанието му отново отекна в нея. „Искам да те докосвам. Да те целувам. Да те вкуся с езика си. Навсякъде. Цялата.“

Умът й спря да работи. Тя отвори широко очи. Цялото й тяло беше в пламъци.

О, не, помисли си неясно. Не.

— Дейн… — прошепна задавено. — Не бива да правиш това… аз… това не е правилно!

Той вдигна глава и устреми към нея тъмен поглед.

— Вярваш ли ми, Джулиана? — Гласът му прозвуча гърлено.

Не бива да ти вярвам, помисли си отчаяно тя. Но не можа да протестира. Инстинктът й казваше, че той е мъж с принципи. Че има морал, убеждения и отговорност. А онова, което преживяваше… то не беше нито фалшиво, нито засрамващо.

— Знаеш, че ти вярвам — отговори тихо тя.

— Тогава го остави да се случи. — Той извърна глава и зацелува вътрешната страна на стройните бели бедра.

Джулиана дишаше едва-едва.

— Дейн… — пошепна безпомощно. — Не бива да правиш това… Не… не и там. Не и там!

Думите й преминаха в стон. Ръцете й трепереха. Сърцето й биеше силно и неравномерно. Все още не можеше да повярва, че той…

Той го направи.

Вече не беше в състояние да мисли. Сетивата й се замъглиха от смущение. В гърлото й заседна буца. С широките си, могъщи рамена той разтвори широко треперещите й крака.

При първата интимна милувка я прониза нажежен до бяло пламък. Смелите целувки й отнеха дъха. Бедрата й омекнаха, коленете се отпуснаха настрани. Тя се разтвори цялата пред него. Отдаде му се без остатък, предаде се на мислите, на волята му.

Езикът му я милваше, спускаше се в тесните гънки, движеше се нагоре-надолу и изпращаше по тялото й сладостни тръпки. Господи, тя се разтапяше! Устата и езикът му я разлагаха на съставните й части.

Еротичната наслада беше неописуема. Езикът му беше божествен, чувствен инструмент. Оттегляше се, нахлуваше навътре, кръжеше около чувствителния център на хълмчето и й доставяше върховно удоволствие.

Джулиана пъшкаше тежко, извиваше се, разтваряше бедрата си още по-широко.

— Моля те, моля те — шепнеше задавено. Не искаше насладата да свърши. Знаеше, че е близо до върха. Мъчително близо.

Задъханите й викове доведоха Дейн до границата на поносимостта. Той се наслаждаваше на всяко тръпнещо поемане на дъх, на всеки отчаян стон. Езикът му покри меката й плът и най-сетне усети онова, което беше търсил. Всичко, което тя беше желала.

От гърлото на Джулиана се изтръгна звук — наполовина хълцане, наполовина стон, който се превърна във вик на чисто блаженство. Нейният връх повлече и него. Скри глава между краката й и треперейки, се освободи от напрежението.