Боян Бойчев
Старият бор

Внезапно видях —

Окапали са игличките

На стария бор.

Ранен се спрях,

Залюля се наоколо всичко,

Аз погледнах нагоре.

 

Старите клони

Сплитаха паяжина

И ловяха ветровете.

По пътя от спомени

Огромният бор безгрижно

Рисуваше карта на световете.

 

Изправен насред пътя,

По средата на тротоара

Чака ме старият бор.

Като искрици разпръснати

В клоните му догарят

Милувки от слънчева горест.

 

По разпилени вървя

В краката ми мисли,

Няма връщане, няма.

Внезапно разбрах —

Аз съм бор обезлистен,

Насред пътя изправен.

 

лятото на 2005 г.