Боян Бойчев
Проза

И ни обхваща с пипалата си безцветни делникът,

Потапят ни тихите реки невидими,

Дали според календара пак е понеделник

Или просто дните са безименни?

 

Или времето като река спокойна тича

Да се влее на живота в бурното море,

Като разказана далечна притча,

Която няма кой да разбере?

 

Аз се страхувам любовта полека — лека

Да не изгуби своя нежен цвят,

Да не потъне някъде в морето,

Да не разпръсне своя свиден свят.

 

А ние спорим по ежедневни проблеми,

Влизаме на живота в стандартното русло,

Разговаряме на задължителни теми,

И всичко изглежда подредено изкусно.

 

И ни обхваща делникът, сивият делник,

Нижат се дните в своята броеница,

Потъваме в собственото ежедневие,

Където всички думи са излишни.

 

пролетта на 2006 г.