Боян Бойчев
Музика

Вали като че е за последно.

Нервно. Часове наред.

Въздухът е сякаш непрогледен,

Пречи да се взреш напред.

 

И всичко сякаш че е сиво,

Мокро, че те дави чак,

В себе си всеки се е свил

В очакване на слънчевия знак.

 

Капките като стена се сливат,

Бесуват, сърдят се, шумят,

Но всичко става пак красиво,

Ако откриеш музика в дъжда.

 

октомври 2002 г.