Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (61)

Довеждаме наказателното право до знанието на обществото

Преди да навлезем обаче в страшната драма на едно наказателно следствие, наложително е, както вече казахме, да изясним нормалния ход на този процес; първо, различните му фази ще бъдат разбрани по-добре и във Франция, и в чужбина; второ, онези, които не ги знаят, ще оценят организацията на наказателното право, така както са го замислили законодателите по времето на Наполеон. Това е още по-важно и поради обстоятелството, че днес голямото и хубаво дело е заплашено от разрушение поради така наречената „изправителна система“.

Извършва се престъпление; ако са заловени на самото място, подследствените биват отведени в близкия арест и се затварят в помещение, наречено от народа цигулка навярно защото в него се разнасят разни звуци: вътре или пищят, или плачат. Оттам ги предават на полицейския комисар, който започва дознание и ако е станала грешка, може да ги освободи; накрая прехвърлят арестуваните в ареста на Полицейската префектура, където полицията ги държи на разположение на кралския прокурор или на съдия-следователя, които — предупредени веднага, или не, според сериозността на случая — идват и разпитват лицата, намиращи се в предварителния арест. Съобразно естеството на обвинението следователят издава заповед за задържане и изпраща подследствените в „затвора за арестувани“. Париж има три такива затвора: „Сент-Пелажи“, „Ла Форс“ и „Мадлонет“.

Обърнете внимание на думата подследствен. Нашият наказателен кодекс е създал три съществени отлики в криминалистиката: подследственост, подсъдност, обвиняемост. Докато заповедта за арестуване не е подписана, предполагаемите извършители на едно престъпление или на тежко закононарушение са заподозрени; издаде ли се заповед за арестуване, те стават подследствени и остават подследствени, докато се води следствието. Щом свърши следствието и съдия-следователят прецени, че арестуваните трябва да бъдат предадени на съда, или пък ако кралският съд реши, че по искане на главния прокурор има достатъчно улики, за да се предадат на наказателния съд, те се превръщат в обвиняеми. Така, преди да се явят пред тъй нареченото правосъдие на страната, лицата, обвинени в някакво престъпление, минават през три различни етапа, през три сита. При първото невинните имат достатъчно средства за оправдание: хора, войска, полиции. При втория етап биват изправени пред едно съдебно лице, правят им се очни ставки със свидетелите, съди ги някой наказателен съд в Париж или цял съдебен състав в департаментите. При третия те се явяват пред състав от дванадесет съветници и в случай на грешка или на процедурен пропуск заповедта за преразглеждане на делото пред наказателния съд може да бъде препратена от обвиняемите в касационния съд. Съдебните заседатели не знаят какви плесници нанасят на народните, административните или съдебните власти, когато искат оправдание на престъпниците. Ето защо, струва ни се, че в Париж (ние не говорим за другите съдебни окръзи) е доста трудно за невинния да седне на подсъдимата скамейка в наказателния съд.

Затворник е лицето, получило присъда. Нашето наказателно право е създало затвори за арестувани, затвори за подследствени и затвори за осъдени със същите юридически разлики, каквито има и между арестуван, подследствен и осъден. Само по себе си арестуването съдържа известно леко наказание; това е наказанието за дребно закононарушение; изпращането в затвора обаче е тежко наказание и при отделни случаи — позорно. Ето защо хората, които днес предлагат изправителната система, дезорганизират едно великолепно изградено наказателно право, където наказанията са съответно степенувани, и ще стане така, че за дреболии ще наказват също така строго, както и за най-големи престъпления. Впрочем в „Сцени от политическия живот“ (виж „Една тъмна афера“) могат да се направят любопитни сравнения между наказателното право по кодекса на Брюмер, IV революционна година, и заместилия го кодекс на Наполеон.

В повечето големи процеси, като описвания от нас, заподозрените стават веднага подсъдими. Правосъдието издава веднага, без бавене, заповед за задържане или арестуване. Най-много са случаите, при които заподозрените или са избягали, или пък трябва да бъдат хванати, като се действува с изненада. Затова, както и ние видяхме, полицията, която е само изпълнителна власт, и правосъдието пристигнаха с мълниеносна бързина в дома на Естер. Дори и да нямаше основания за отмъщение, пошушнати от Корантен на съдебната полиция, налице бе доносът от барон дьо Нюсенжан за кражбата на седемстотин и петдесет хиляди франка.