Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (48)

Сцената се премества в ложите

Люсиен се движеше във фоайето на театъра като пиян. Виждаше как цял Париж злослови за него. В лицето на херцог дьо Реторе имаше един от онези безмилостни врагове, на които трябва да се усмихваш, без да можеш да си отмъстиш, защото нападките им са съобразени със законите на висшето общество. А херцог дьо Реторе знаеше каква сцена се бе разиграла на стъпалата в дома на Гранлийо. Люсиен, който чувствуваше потребност да уведоми своя съкровен и настоящ личен съветник за понесеното унижение, се побоя да не се изложи, като отиде при Естер, където може би щеше да намери и други хора. Бе забравил, че и Естер е на театър, толкова се бяха объркали мислите му, а докато се чудеше какво да прави, трябваше да разговаря с Растиняк, който не знаеше още новото и го поздравяваше за предстоящата му женитба. В тоя момент се появи и усмихнатият Нюсенжан, който му каза:

— Шелаете ли та ми напрафите утофолстфието та тойтете при коспоша де Шамби, която иска лично та фи покани на нашето праснензтфо…

— С удоволствие, бароне — отвърна Люсиен, на когото финансистът се стори истински ангел-спасител.

— Оставете ни сами — каза Естер на господин дьо Нюсенжан, като го видя да влиза с Люсиен, — вървете при госпожа дьо Вал-Нобл, тя заедно със своя богаташ е в една ложа на трети балкон… В Индия богаташите просто пъкат — добави тя и погледна многозначително Люсиен.

— А и този ужасно прилича на вашия — отвърна Люсиен усмихнато.

— Освен това — продължи Естер към барона, поглеждайки същевременно Люсиен с разбиране — доведете ми я с нейния чужденец, той много искал да се запознае с вас, а разправят, че бил страхотно богат. Горката жена ми е изказала вече не знам колко жалби; оплаква се, че него нещо не го бива; ако успеете да му смъкнете бремето, може би ще стане по-пъргав.

— Фие ни фсемате, сначи, са кратци? — запита баронът.

— Какво ти е, любими мой?… — каза Естер на ухото на Люсиен, докосвайки го с устните си, щом вратата на ложата се затвори.

— Загубен съм! Преди малко ми затвориха вратата на Гранлийо под предлог, че не били в къщи, а и херцогът, и херцогинята си бяха там и конете на пет екипажа пръхтяха на двора…

— Как, проваля ли се женитбата? — запита Естер развълнувано, защото й се стори, че пред нея се открива раят.

— Не знам още какво кроят против мен…

— Скъпи мой Люсиен — продължи тя с чаровно гальовен глас, — защо се измъчваш? По-късно ще сключиш друг, още по-сполучлив брак… Ще ти спечеля пари за две имения…

— Покани ме тази нощ на вечеря, за да мога да говоря тайно с Карлос, и най-вече покани и мнимия англичанин с госпожа дю Вал-Нобл. Тоя чужденец стана причина за провала ми, той е наш враг, ние ще го уловим и ще… — Тук Люсиен млъкна и махна отчаяно.

— Какво има? — запита бедното момиче, което се чувствуваше като върху нажежени въглени.

— О, госпожа дьо Серизи ме гледа! — извика Люсиен. — А на всичкото отгоре при нея е херцог дьо Реторе, един от свидетелите на унижението ми.

Наистина точно в този момент херцог дьо Реторе си играеше с мъката на графиня дьо Серизи.

— Вие оставяте Люсиен да се показва в ложата на госпожица Естер — казваше младият херцог, сочейки й ложата и Естер. — Щом проявявате интерес към него, би трябвало да го предупредите, че това не е прилично. При нея може да вечеряш, може дори да… но наистина не ме изненадва вече хладината на Гранлийо към този момък, преди малко на стълбите им видях, че не го пуснаха да влезе в къщи…

— Тези жени са много опасни — каза госпожа дьо Серизи с бинокъл, насочен към ложата на Естер.

— Да — съгласи се херцогът, — не само заради това, което умеят, но и заради онова, което искат…

— Те ще го разорят — каза госпожа дьо Серизи, — защото, както ми казаха, излизат еднакво скъпи и когато ги издържат, и когато не ги издържат.

— Не и за него!… — отвърна младият херцог, преструвайки се на учуден. — Те не само не му струват нищо, но ако стане нужда, са готови и да му дават пари, всичките тичат подире му.

Устните на графинята трепнаха нервно — движение, което не можеше да бъде включено в категорията на усмивките.

— Добре — каза Естер, — ела в полунощ, ще вечеряме. Доведи Блонде и Растиняк. Нека да има поне двама души забавни, но да не станем повече от девет.

— Трябва да намерим някакъв начин баронът да извика Йороп, уж за да предупреди Азѝ, а ти ще и кажеш какво ми се е случило. Карлос трябва да бъде уведомен, преди мнимият англичанин да попадне в ръцете му.

— Всичко ще бъде изпълнено — каза Естер.

Така, без да знае, Пейрад щеше да се намери под един и същи покрив с противника си. Тигърът влизаше в бърлогата на лъва, и то на лъв, заобиколен от телохранители.

Когато Люсиен се върна в ложата на госпожа дьо Серизи, тя, вместо да обърне глава към него, да му се усмихне и да дръпне роклята си, за да му направи място до себе си, се престори, че не обръща никакво внимание кой влиза и продължи да разглежда публиката; Люсиен обаче разбра по потрепването на бинокъла, че графинята е обладана от онова страшно вълнение, с което се заплаща за незаконно получените блаженства. Въпреки това той се приближи до нея и се настани в противоположния ъгъл, оставяйки между графинята и себе си малко празно пространство, облакъти се на парапета на ложата, подпря брадата си на ръката си в ръкавица, полуизвърна се към нея и зачака тя да му заговори. Но до средата на действието графинята не го заговори, нито го погледна.

— Не зная защо сте тук — каза най-сетне тя, — мястото ви е в ложата на госпожица Естер.

— Отивам тогава — отвърна той и излезе, без да я погледне.

— Ах, мила моя — каза госпожа дю Вал-Нобл, влизайки в ложата на Естер с Пейрад, когото барон дьо Нюсенжан не бе познал, — очарована съм, че мога да ти представя господин Самюел Джонсън; той се възхищава от способностите на господин дьо Нюсенжан.

— Наистина ли, господине? — запита Естер усмихнато.

— O, yes, млого — отвърна Пейрад.

— Бароне, ето ви един френски, който прилича на вашия горе-долу колкото долнобретонският диалект прилича на бургундския. Много ще ми е забавно да ви слушам как говорите по финансови въпроси… Знаете ли какво искам от вас, господин богаташо, за да ви запозная с моя барон? — запита тя с усмивка.

— О… ас на вас благодарен, вие представите мен на сър баронет.

— Разбира се — отвърна тя. — Трябва да ми направите удоволствието да дойдете на вечеря у дома… Няма по-силно средство от шампанското, за да се свържат двама мъже, то помага при всички сделки, особено там, където се затъва. Елате тази вечер, ще видите приятни младежи! А пък ти, миличък Фредерик — пошушна тя на ухото на барона, — колата е тук, вървете бързо на улица Сен-Жорж и ми доведете Йороп, трябва да й кажа нещо за вечерята… Задържах Люсиен, той ще доведе две остроумни момчета… Ще накараме англичанина да се поперчи — каза тя тихо на госпожа дю Вал-Нобл.

Пейрад и баронът оставиха двете жени сами.