Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (43)

Пейрад като богат чужденец

Пейрад се бе решил да вземе лично участие в тази интрига не без сериозни причини. Впрочем любопитството му, както и любопитството на Корантен, бе така силно възбудено, че и без причина той пак щеше на драго сърце да се намеси в разказваната от нас драма. По това време политиката на Шарл X бе стигнала до връхната си точка. След като повери кормилото на управлението на избраните от него министри, кралят подготвяше завладяването на Алжир с цел да си послужи с този славен паспорт за онова, което нарекоха негов преврат. Никой в страната не правеше заговори и Шарл X мислеше, че няма вече противници. И в политиката, както в морето, има моменти на измамно спокойствие. Така че Корантен бе изпаднал в пълно бездействие. При такива положения, за да поддържа формата си, истинският ловец, като няма дроздове, стреля и по врабчета. Като нямало християни, Домициан например е избивал мухи. Понеже бе присъствувал при арестуването на Естер, Контансон бе преценил отлично с тънкия си усет на шпионин тази операция. Както видяхме, този чудак не си направи труда да сподели преценката си с барон дьо Нюсенжан. „Кой печели от парите, измъквани поради страстта на банкера?“ — бе първият въпрос, който двамата приятели си зададоха. След като разбра, че Азѝ е едно от действуващите лица на пиесата, Контансон започна да се надява да стигне чрез нея до автора; тя обаче му се изплъзна от ръцете за известно време, криейки се като змиорка в парижката тиня, а когато я намери като готвачка при Естер, сътрудничеството на мулатката му се видя необяснимо. Макар че подозираха някаква тъмна афера, двамата майстори в шпионажа срещнаха за първи път неразгадаем текст. И при трите последователни и смели нахълтвания в къщата на улица Тетбу Контансон срещна най-упорито мълчание. Докато Естер живееше там, вратарят като че ли бе обладан от ужасен страх. Може би Азѝ бе заплашила всички в къщи с отровни кюфтета, в случай че проговорят. На другия ден след излизането от това жилище Контансон намери същия вратар, но вече малко по-сговорчив; съжалявал много, разправяше той, за младата дама, която го хранела с остатъците от трапезата си.

Преоблечен като търговски посредник, Контансон се пазареше за жилището и слушаше оплакванията на вратаря, като се шегуваше и прекъсваше думите му с възклицания като: „Ами! Как е възможно!…“„Да, господине, младата дама живя пет години тук, без да излезе някъде; любовникът й, който я ревнуваше, макар че тя бе безукорна, вземаше най-големи предпазни мерки, когато идваше и влизаше тук или като си отиваше. Много красив младеж беше.“

По това време Люсиен се намираше още в Марсак при сестра си, госпожа Сешар; но щом той се върна в Париж, Контансон изпрати вратаря на кея Малаке да запита господин дьо Рюбампре съгласен ли е да продаде мебелите от апартамента, който госпожа Ван-Богсек е напуснала. Тогава портиерът позна в Люсиен тайнствения любовник на младата вдовица, а това бе достатъчно за Контансон. Нека си представим дълбокото, макар и неиздадено учудване, обзело Люсиен и Карлос, които се престориха, че мислят вратаря за луд и дори се опитаха да му го внушат.

За двадесет и четири часа Карлос организира хайка, която да хване Контансон в шпиониране на местопрестъплението. Преоблечен като носач в халите, Контантон вече два пъти бе донасял купените сутринта от Азѝ провизии и двата пъти бе влизал в жилището на улица Сен-Жорж. От своя страна Корантен също започна да действува; възпираше го обаче истинската личност, скрита зад Карлос Ерера, защото той скоро узна, че този абат, таен пратеник на Фердинанд VII, е дошъл в Париж към края на 1823 година. И все пак Корантен трябваше да научи кои са причините, подтикващи този испанец да покровителствува Люсиен дьо Рюбампре. Скоро Корантен получи доказателства, че Естер е била пет години любовница на Люсиен. Значи, заменяването на Естер с англичанката бе станало в негов интерес. Люсиен нямаше никакви средства, отказваха му ръката на госпожица дьо Гранлийо, а току-що бе купил за един милион имението Рюбампре. Корантен пораздвижи ловко генералния директор на полицията, на когото префектът разказа във връзка с Пейрад, че тъжителите в тази афера са не някои други, а граф дьо Серизи и Люсиен дьо Рюбампре.

— Разбрахме каква е работата! — провикнаха се Пейрад и Корантен.

За миг планът на двамата приятели бе готов.

— Това момиче — каза Корантен — е имало разни връзки, има и приятелки. Не е възможно да не се намери измежду тях някоя, изпаднала в беда; един от нас трябва да изиграе ролята на богат чужденец, който ще й поеме издръжката: ще ги накараме да дружат. Те винаги се нуждаят една от друга, за да разиграват любовниците си, и тогава ще влезем вътре в крепостта.

Пейрад помисли съвсем естествено той да поеме ролята на англичанин. Усмихваше му се разгулният живот, който трябваше да води доколкото бе необходимо до разкриването на заговора, чиято жертва бе станал, докато застарелият от работа и доста хилав Корантен малко се интересуваше от него. Преоблечен като мулат, Контансон веднага се изплъзна от хайката на Карлос. Три дни преди срещата на Пейрад с госпожа дю Вал-Нобл на Шан-з-Елизе последният от агентите на господа Сартин и Льоноар пристигна от колониите през Хавър с напълно редовен паспорт в хотел „Мирабо“ на улица Ла Пе с малка и толкова изкаляна каляска, сякаш наистина пристигнала от Хавър, макар да бе извървяла само пътя от Сен-Дьони до Париж.

От своя страна Карлос Ерера нареди да му сложат виза на паспорта в испанското посолство и нагласи всичко на кея Малаке като за пътуване до Мадрид. Ето защо след няколко дена Естер щеше да стане собственица на жилището на улица Сен-Жорж, щеше да получи документ за тридесет хиляди франка рента; Йороп и Азѝ бяха достатъчно ловки, за да я накарат да го продаде и да даде тайно парите на Люсиен. Забогатял уж от щедростта на сестра си, той щеше да плати и остатъка от имението Рюбампре. Никой не можеше в нищо да го упрекне. Само Естер имаше какво да каже, но тя по-скоро би умряла, отколкото да се издаде макар и с едно трепване на веждите. Клотилд бе вече сложила малкото розово шалче на щъркеловата си шия, следователно в дома Гранлийо играта бе вече спечелена. Акциите от омнибусите утрояваха капитала. Изчезвайки за няколко дена, Карлос проваляше всякакви злостни намерения. Човешката предпазливост бе предвидила всичко, не бе възможно да стане грешка. Мнимият испанец трябваше да тръгне на утрото след деня, в който Пейрад бе срещнал госпожа дю Вал-Нобл на Шан-з-Елизе. А още в два часа през нощта Азѝ пристигна с кола на кея Малаке, където намери двигателя на този механизъм да пуши в стаята си, отдал се на равносметката, която предадохме с няколко думи, подобно на автор, преглеждащ внимателно една страница от своята книга, за да види няма ли допуснати грешки. Човек като него не искаше да направи втори път пропуск като онзи с вратаря на улица Тетбу.

— Пакар — пошепна Азѝ на ухото на господаря си — е познал днес в два часа и половина на Шан-з-Елизе Контансон, преоблечен като мулат, в ролята на слуга на някакъв англичанин, който вече три дни се разхожда по Шан-з-Елизе, за да наблюдава Естер. Пакар е познал тоя пес, както и аз го познах, когато бе носач в халите, по очите. Той върнал в къщи малката, но не изпуснал от очи нашия приятел. Оня е в хотел „Мирабо“; така са се спогледали обаче с англичанина, че е невъзможно, казва Пакар, този англичанин да е истински.

— Пуснали са стършел подире ни — отвърна Карлос. — Аз заминавам чак вдругиден. Този Контансон е същият, който ни изпрати вратаря на улица Тетбу; трябва да разбера дали лъжливият англичанин е нашият враг.

По обед мулатът на господин Самуел Джонсън обслужваше важно господаря си, който нарочно се хранеше винаги добре. Пейрад искаше да го вземат за англичанин от вида на пиячите; излизаше винаги малко пиян. Носеше черни сукнени гети, високи до коленете и натикани така, че да му надебелят краката; панталоните му имаха дебела подплата; жилетката бе закопчана до брадата; синята връзка около врата стигаше до бузите му; той носеше малка рижава перука, която скриваше половината от челото му; беше се надебелил с около три пръста, така че и най-отдавнашният посетител на кафене „Давид“ не би могъл да го познае. По четвъртития му, чер, широк и чист като на англичаните фрак всеки случаен човек би го взел за англичанин милионер. Контансон бе възприел безочливото равнодушие на слуга, ползуващ се с доверието на един богаташ, бе мълчалив, високомерен, необщителен и си позволяваше чуждестранни жестове и диви крясъци.

Пейрад довършваше втората си бутилка, когато един от хотелските прислужници въведе безцеремонно в апартамента някакъв мъж, в когото и той, и Контансон познаха цивилния полицай.

— Господин Пейрад — обърна се полицаят шепнешком към богаташа, — имам заповед да ви отведа в Префектурата.

Пейрад стана без каквато и да било забележка и потърси шапката си.

— Долу ви чака файтон — каза му полицаят, докато слизаха по стълбата. — Префектът искаше да ви арестува, но се задоволи с обяснения относно поведението ви, което ще дадете на полицейския чиновник, останал в колата.

— Да дойда ли с вас? — запита той чиновника, когато Пейрад се качи във файтона.

— Не — отговори му той. — Кажете тихичко на кочияша да кара в Префектурата.

Пейрад и Карлос бяха заедно в колата. Карлос държеше един кинжал и бе готов да го забие. Файтонът бе каран от доверено лице, способно да остави Карлос да слезе, без да го забележи, и да се учуди при пристигането си, че намира труп в колата. Шпионите никога не ги търсят. Правосъдието оставя почти всички подобни убийства ненаказани, защото е трудно да прогледне в тях.