Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (37)

Необходими обяснения

Към два часа и половина Естер бе свършила с обличането, както когато очакваше Люсиен; бе прелестна. Като видя, че е готова, Прюданс, която гледаше през прозореца, каза: „Ето господина!“ Бедната девойка се затече, мислейки, че ще види Люсиен, а видя Нюсенжан.

— О, каква болка ми причиняваш! — каза тя.

— Само по този начин можех да ви представя заинтересувана от един жалък старец, който ще плати всичките ви дългове — отвърна Йороп, — защото най-после всичко ще бъде изплатено.

— Какви дългове? — възкликна клетото създание, мечтаещо само как да задържи любимия си, на когото две страшни ръце слагаха крила, за да отлети.

— Дълговете, които господин Карлос измисли за госпожата.

— Как! Събрани са вече почти четиристотин и петдесет хиляди франка! — викна Естер.

— Останали са още за сто петдесет хиляди; но всичко това баронът не го прие зле… Той ще ви измъкне оттук, ще ви настани фаф етин малак тфорец Бога ми, не сте за оплакване!… На ваше място, тъй като сте хванали тоя мъж откъм добрата му страна, след като задоволя всички искания на Карлос, бих го накарала да ми даде къща и рента. Дума да не става, госпожата е най-красивата жена, която съм виждала, и най-привлекателната, но грозотата настъпва така бързо! И аз бях свежа и хубава, а вижте ме сега. На двадесет и три години съм, почти колкото госпожата, а изглеждам десет години по-възрастна… Една болест стига… Е, ама ако си имаш къща в Париж и рента, не се страхуваш, че ще свършиш на улицата…

Естер не слушаше вече Йороп-Йожени-Прюданс Сервиен. Волята на човека, надарен със способността да покварява, я бе потопила отново в тинята със същата власт, която бе използувал, за да я измъкне оттам. Които познават любовта в нейната безбрежност, знаят, че от нея не се изпитва наслада, ако не е съпроводена от добродетели. След сцената в оня бордей на улица Ланглад Естер бе забравила напълно някогашния си живот. До днес бе живяла, погълната изцяло от чувството си, съвсем добродетелно. Ето защо, за да не срещне пречки, опитният съблазнител бе постъпил умело и бе подготвил всичко така, че тласкано от предаността, на горкото момиче му оставаше само да даде съгласието си за мошеничества, извършени вече или на път да се извършат. Като разкриваме тънкото превъзходство на този покварител, показваме по какъв начин той бе подчинил Люсиен. Предизвикваш непреодолими желания, изкопаваш една дупка, напълваш я с барут и във върховния момент казваш на съучастника си: „Мръднеш ли с глава, всичко отива във въздуха!“ Някога, пропита от разбирания, свойствени на куртизанките, Естер бе намирала тяхното примамливо държане за толкова естествено, че бе ценила другарките си само по това какво могат да накарат един мъж да изхарчи за тях. Пропилените богатства са нещо като военни нашивки за тези жени. Разчитайки на спомените на Естер, Карлос не се бе излъгал. Военните хитрости, уловките, прилагани хиляди пъти не само от тоя вид жени, но и от мъжете-прахосници, не смущаваха Естер. Горката девойка, чувствуваше само падението си. Тя обичаше Люсиен, а ставаше официална любовница на барон дьо Нюсенжан: за нея всичко се свеждаше до това. Обстоятелството, че испанецът взема предварителната сума, дадена за нея, че Люсиен издига сградата на благосъстоянието си с камъните на нейния гроб, че една-единствена любовна нощ струва на стария банкер повече или по-малко хилядарки, че Йороп измъква няколко стотици по хиляда франка чрез горе-долу остроумни средства — нищо не интересуваше това влюбено същество; друг червей разяждаше сърцето му. Цели пет години тя се бе виждала чиста като ангел! Любеше, бе щастлива и не бе измамила нито веднъж Люсиен. Тази красива и невинна любов сега щеше да бъде опетнена. Умът й не противопоставяше досегашния й красив и неизвестен за хората живот на бъдещото й позорно съществуване. То не бе нито сметка, нито поетична склонност, а някакво неизразимо и безкрайно дълбоко чувство: бе непорочна, а ставаше порочна; бе чиста, ставаше опетнена; бе възвишена, ставаше недостойна. Тъй като бе станала честна по своя воля, нравственото падение й се струваше непоносимо. Затова, когато баронът я бе заплашил с любовта си, бе й хрумнало да се хвърли през прозореца. С една дума, тя обичаше беззаветно Люсиен, и то така, както рядко се обича мъж. Жените, които твърдят, че любят и си вярват, че обичат повече от мъжа, танцуват, играят, кокетират с други мъже, кичат се за хората и отиват при тях, за да оберат жътвата от жадни погледи. Без да показва, че прави жертва, Естер бе извършила чудесата на истинската любов. Тя бе любила цели шест години Люсиен като сваляните в кал или нечистота актриси или куртизанки, които жадуват за благородството и самоотвержеността на истинската любов и като се влюбят, проявяват изключителност (не трябва ли да създадем някаква дума, за да се предаде нещо толкова рядко!). Изчезналите древни народи — гърци, римляни, народите от Изтока — винаги са затваряли жената, а би трябвало влюбената жена да се затваря по своя воля. Така че ясно става защо, напускайки вълшебния дом — място, където тя бе живяла като в поема, като на празненство, — за да влезе фаф малкия тфорец на някакъв студен старец, Естер се почувствува като обзета от душевна болест. Тласкана от желязна ръка, тя бе потънала до кръста в безчестието, преди да успее да размисли; но от два дни вече размисляше, затова чувствуваше как смъртен хлад обзема сърцето й.

При думите, „че ще свърши на улицата“, тя скочи и каза:

— На улицата?… Не, по-скоро в Сена…

— В Сена?… А господин Люсиен?… — каза Йороп.

Това единствено слово накара Естер да седне отново в креслото, където тя остана, загледана в една фигура на килима с очи, събрали като във фокус всичките й сълзи. В четири часа барон дьо Нюсенжан намери „своя ангел“, потънал в океан от размисли и решения, океана, по който пътуват женските умове и от който те се връщат с думи, неразбираеми за хора, които са плували сами.

— Расфетрете фашето чело… красафице моя — каза й баронът, като седна до нея. — Фие нема та имате фече тълкофе… ас ште се распера с Ишени и слет етин месец фие ште напузнете тофа шилиште, са та флесете фаф етин малак тфорец… О, какфа хупафа рачишка. Тайте та фитя колко теши. (Естер остави ръката си в неговата, както куче подава лапата си.) Ах, фие тафате ръката си, но не тафате сарцето, а ас опичам сарцето фи…

Това бе казано така искрено, че клетата Естер погледна към стареца с израз на съжаление, който почти го подлуди. Влюбените, както и мъчениците, се чувствуват братя по нещастие! Най-голямо взаиморазбиране съществува между две сходни страдания.

— Горкият човек! — промълви тя. — Той обича.

Чувайки тази дума, чийто смисъл не разбра, баронът побледня, кръвта закипя във вените му и той задиша небесен въздух. Милионерите на неговата възраст заплащат за подобно усещане с толкова злато, колкото жените поискат от тях.

— Опичам фи, както опичам моята тъштеря… — каза той — и чуфетфам тук (баронът постави ръка на сърцето си), че изкам та фи фиштам само штаслифа.

— Ако искате да си останете за мене само баща, аз също много ще ви обичам, никога няма да ви напусна, а и вие ще видите, че не съм лоша жена, нито съм продажна и интересчийка, както изглеждам сега…

— Фие сте брафили трепни клупости — отвърна баронът — като фсишки красифи шени, тофа е фсишко. Та не кофорим фече са тофа. Нашият санаят е та печелим бари са фас… Патете штаслифа: сакласен съм та бъта като фаш пашта са неколко тена, саштото распирам, че трепфа та звикнеге сас моята шалка вънжност.

— Наистина ли? — извика тя и като стана, скочи на коленете на Нюсенжан, обви ръце около врата му и се притисна до него.

— Изтина — отговори той, опитвайки се да изобрази усмивка на лицето си.

Тя го целуна по челото, повярва в едно невъзможно споразумение: да си остане чиста и пак да вижда Люсиен… Започна да милва банкера така, че у нея отново се появи Ла Торпий. Тя омагьоса стареца, който й обеща да се държи като баща четиридесет дена. Тези четиридесет дни бяха необходими за купуването и обзавеждането на къщата от улица Сен-Жорж. Но щом излезе на улицата и си тръгна за в къщи, баронът си каза: „Аз съм етин клупак!“ И наистина в присъствието на Естер той се превръщаше на дете, но далеч от нея отново навличаше кожата на „риса“, също както картоиграчът се влюбва в девойка на име Анжелик всеки път, когато няма и пукнат грош.

„Полофин милион и оште не поснафам спалнята й, тофна сначи та си мноко клупаф: са штастие никой ништо нема та уснае“ — казваше си баронът след двадесет дни.

Той вземаше хубави решения да свърши с тази жена, която бе купил толкова скъпо; но озовеше ли се пред Естер, през цялото време се стараеше да поправи грубостта от първата им среща. Като измина обаче един месец, каза й:

— Ас не мока та фи бъта фечно пашта.