Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (34)

Първа нощ

Естер хвана Нюсенжан под ръка и той я поведе, както си беше, а после я настани в колата си с повече уважение може би, отколкото би проявил към красивата херцогиня дьо Мофриньоз.

— Фие ште имате етин хупаф екипаш, най-хупавия фаф Париш — казваше й Нюсенжан, докато пътуваха. — Ште бътете саопиколена от най-очарофателен раскош. И кралицата нема та бъте по-поката от фас. Ште бътете уфашафана като котеница фаф Кермания; ас искам фие та бътете сфопотна… Не блачете. Злушайте… Ас фи опичам истинзки сас чиста люпоф. Фсека фаша сълса ми разкъзва сарцето …

— Обича ли се истински жена, която се купува? — запита горкото момиче с прелестен глас.

— Йосиф сешто е бил протатен от своите братя, сарати хупостта му. Тофа е касано фаф Пиплията. А фаф Ориента шените се гупуфат саконно.

Когато пристигна на улица Тетбу, Естер не можа да погледне без болка мястото, където бе живяла щастливо. Тя остана неподвижна на един диван, като попиваше една по една сълзите си, без да чуе нито дума от безумията, които й брътвеше банкерът; той падна пред нея на колене; тя го остави безмълвна, остави го да милва ръцете й, сякаш не знаеше от какъв пол бе съществото, което й топлеше краката, тъй като Нюсенжан откри, че са студени. Тази сцена на палещи сълзи, които капеха по главата на барона, и на стопляни от него ледени крака трая от полунощ до два часа сутринта.

— Ишени — каза най-после баронът, като извика Йороп, — накарайте най-после фашата коспотарка та си легне…

— Не! — викна Естер, изправяйки се на крака, като подплашен кон. — Не тук, никога!…

— Вижте, господине — каза Йороп на банкера, — аз познавам госпожата, тя е кротка и добра като агънце; само че не бива да се насилва, винаги трябва да се подхваща с кротост… Тя бе толкова нещастна тук!… Виждате ли мебелировката? Колко е износена? Оставете я да прави, каквото си е наумила. Подредете й, но така, с любов, някое хубаво жилище. Може би, като види всичко съвсем ново около себе си, ще се почувствува на друго място, ще ви намери по-симпатичен, отколкото сте, и ще бъде ангелски кротка. О, няма друга като госпожата и вие можете да се похвалите, че с нея сте спечелили: добро сърце, приятни обноски, изящно краче, кожа като розов цвят… Ах, а пък е духовита! Може да разсмее и осъдения на смърт… Госпожата може да се привърже… А как само умее да се облича!… Е, ако струва скъпо, един мъж, както се казва, има какво да получи срещу парите си. Тук на всичките й рокли е сложена възбрана, та дрехите й са от преди три месеца… И знаете ли, госпожата е толкова добра, че я обичам, макар да ми е господарка! Бъдете все пак справедлив, жена като нея да остане сред секвестирани мебели… И заради кого? Заради някакъв нехранимайко, който я измами… Горката женичка! Тя не прилича на себе си…

— Ездер… Ездер… — казваше баронът — лепнете си, анкелчето ми! Е, ако се здрахувате од мен, ште озтана на това канапе… — заяви най-сетне той, пламнал от най-чиста любов при вида на все още плачещата Естер.

— О — отвърна тя, улови ръката на барона и я целуна с такава признателност, че на очите на „риса“ се появи нещо подобно на сълза, — ще ви бъда много благодарна!…

И тя изтича в спалнята си, където се заключи.

„Има нешто нераспираемо фаф таси рапота… — рече си възбуденият от хапчетата барон. — Какфо ште кашат у тома?“

Той стана и погледна през прозореца. „Колата ми чака оште… Зкоро ште зъмне!…“

После се поразходи из стаята: „Как пи се потикривала коспоша Нусинген сас мен, ако распере етин тен как ас прекарал таси ношт!…“

Той отиде и допря ухо до вратата на спалнята, понеже му се стори, че доста глупаво се е подредил за сън.

— Ездер!…

Никакъв отговор.

„Поше мой! Тя оште блаче!…“ каза си той и се изтегна на канапето.

Десетина минути преди изгрев-слънце легналият неудобно на канапето и заспал тежко й мъчително барон дьо Нюсенжан бе събуден внезапно от Йороп точно посред един сън, който по своята обърканост и бърза смяна на образите е едно от още неразрешените явления на медицинската физиология.

— Ах, божичко! Госпожо! — викаше тя. — Госпожо! Войници!… Стражари, правосъдието! Искат да ви арестуват…

В момента, в който Естер отвори вратата на спалнята си и се показа не съвсем загърната в халата си, с домашни пантофки на босите крака, с разпуснати коси и така красива, че и архангел Михаил би продал душата си на ада за нея, вратата на гостната избълва река от човешка тиня, която се повлече по ръце и крака към небесния образ на девойката, застанала като ангелите от фламандските религиозни картини. Един мъж пристъпи към нея. Контансон, ужасният Контансон сложи ръката си на още топлото й рамо.

— Вие ли сте госпожица Естер Ван… — запита той.

Шляпвайки го с опакото на ръката си по бузата, Йороп накара Контансон да измери килима в цялата му дължина, като същевременно му нанесе в краката остър удар, известен на хората, практикуващи така нареченото „изкуство на чехъла“.

— Назад — писна тя, — не се докосвайте до господарката ми!

— Счупи ми крака! — викаше Контансон, като се надигаше. — Ще ми платиш за това…

От групата служебно облечени съдебни пристави, които влязоха, без да свалят противните си шапки от още по-противните си глави и чиито лица сякаш бяха от прорязано с жилки махагоново дърво, кривогледи, безноси и с разкривени усти, се отдели сладникаво усмихнат Лушар; бе облечен по-чисто от другите, но и той остана с шапка на глава.

— Госпожице, арестувана сте — каза той на Естер. После се обърна към Йороп. — А ти, моето момиче, да знаеш, че всяка съпротива е излишна, а всяко бунтарство — наказано.

Шумът от спуснатите приклади на пушките по плочите на трапезарията и преддверието — белег, че полицаят е придружен от охрана — подчерта още повече думите му.

— А защо ме арестувате? — запита невинно Естер.

— Ами нашите борченца?… — отговори Лушар.

— А, вярно! — възкликна Естер. — Почакайте да се облека.

— За жалост, госпожице, ще трябва да се уверя дали в стаята ви няма някаква възможност за бягство — каза Лушар.

Всичко това стана така бързо, че баронът още не бе успял да се намеси.

— А, парон ти Нусинген, сега ас съм бротафачка на човешко месо… — извика ужасната Азѝ, промъквайки се през приставите до дивана, където се престори, че открива банкера.

— Отфратителна уличница! — възкликна Нюсенжан и се изправи в цялото си финансистко величие.

И той се втурна между Естер и Лушар, който при един вик на Контансон свали пред него шапката си.

— Господин барон дьо Нюсенжан!…

При едно движение на Лушар съдебните пристави излязоха от жилището, като свалиха до един почтително шапка. Остана само Контансон.

— Господин баронът ще плати ли?… — запита търговският агент с шапка в ръка.

— Ште блатя — отговори Нюсенжан, — но трепфа та снам са какфо здафа тума.

— Триста и дванадесет хиляди франка и няколко сантима с разноските, но арестуването не влиза вътре.

— Дриста хиляти франка! — възкликна баронът. — Тофа е мноко скъпо сапуштане са етин мъш, брекарал ношта на тофа канапе — пошепна той на ухото на Йороп.

— Този човек наистина ли е барон дьо Нюсенжан? — запита Йороп Лушар и придружи съмнението си с жест, на който би завидяла госпожица Дюпон — последната субретка в „Театр-Франсе“.

— Да, госпожице — отговори Лушар.

— Да — потвърди и Контансон.

— Ас откофарям са нея — каза баронът, засегнат в честолюбието си от съмненията на Йороп, — остафете ме та й каша тфе туми.

Естер и старият влюбен влязоха в спалнята, до чиято ключалка Лушар счете за нужно да долепи ухо.

— Ас фи опичам пофече от шифота си, Ездер; но сащо та тафате на фашите кретитори бари, фместо та ки слошите фаф фашия тшоп? Фарфете фаф сатфора; опештафам фи та купя тнес сто хиляди екю са сто хиляти франка и фие ште имате тфеста хиляди франка са фас…

— Излишна е тази игра — обади се Лушар. — Заемодавецът не е влюбен в госпожицата… Разбирате ли?… И откакто знае, че сте влюбен в нея, настоява още повече да получи всичко.

— Проклет петант! — ядоса се Нюсенжан на Лушар, отвори вратата и го въведе в спалнята. — Ти не снайш какфо кофориш! На теп ште ти тафам, ако уретиш таси рапота, тфатесет на сто…

— Невъзможно, господин барон…

— Как, господине — намеси се Йороп, — ще ви даде ли сърце да оставите да отведат господарката ми в затвора!… Искате ли да ви дам спестяванията си, вземете ги, госпожо, имам четиридесет хиляди франка…

— О, горкото момиче — извика Естер, прегръщайки Йороп, — не съм те познавала досега!

Йороп се разрида.

— Блаштам — изрече жално баронът, извади бележника си и взе от него едно четвъртито листче от бланките, давани от банката на банкерите, където остава само да се попълни сумата с цифри и с думи, за да се изплати тя на приносителя.

— Не си правете труда, господин барон — каза Лушар, — имам заповед парите да ми бъдат изплатени само в злато или в сребро. Заради вас бих приел и банкноти.

— Тартюф! — викна баронът. — Я ми покашете болиците!

Контансон извади три досиета, обвити в синя хартия, които баронът взе, като гледаше към него, сякаш искаше да каже: „Ти пи збечелил пофече, ако ме пе бредубретил.“

— Можех ли да зная, че сте тук, господин барон? — отвърна шпионинът, без да го е грижа ще го чуе ли Лушар, или не. — Вие загубихте много, като престанахте да ми се доверявате. Мамят ви — добави този дълбокомислен философ, вдигайки рамене.

„Тофа е фярно“ — рече си баронът. После, като разгледа полиците, се обърна към Естер:

— Ах, тетето ми, фие сте шертфа на колям мошеник! На исмамник!

— Уви, така е — каза бедната Естер, — но той много ме обичаше!…

— Ако ас бих снаял… ас пих тал фаф фаши ръце етно фасрашение!

— Обърквате се, господин барон — възрази Лушар, — налице е и трети приносител.

— Та — съгласи се той, — има дрети бриносител… Серисе! Чофек на обосицията!

— Бедата го прави остроумен — забеляза Контансон с усмивка, — служи си с игра на думи.

— Ще желае ли господин баронът да напише две думи до касиера си? — запита Лушар усмихнато. — Ще изпратя при него Контансон и ще отпратя хората си. Времето напредва и с всички ще научат…

— Отифай, Конданзон! — викна баронът. — Мой касиер шифее на ъкъла на улица Мадюрен и Аркад. Ето ти пелешка, та отите сас нея при дю Тийе или при Келер, ако фаф нашата панка нема зто хиляти екю… Оплечете се, анкелчето ми — обърна се той към Естер, — фие зте зфопотна. Зтари шени по-опасни от млади… — каза той, поглеждайки към Азѝ.

— Отивам да развеселя кредитора — каза тя — и той ще ми даде с какво да се позабавлявам днес. — После добави с отвратителен поклон: — Озтанете си със страфе, коспотин парон.

Лушар прибра полиците от ръцете на барона и двамата с него зачакаха в салона, където след половин час пристигна касиерът заедно с Контансон. Дойде и Естер, облечена в прелестен, макар и набързо направен тоалет. След като Лушар преброи парите, баронът поиска да види отново полиците, обаче Естер ги взе с котешка бързина и ги прибра в чекмеджето си.

— Какво ще дадете за моите нещастни хора? — запита Контансон барона.

— Фие не сте понезли много штети — отвърна той.

— А кракът ми! — викна Контансон.

— Лужар, ште татете зто франка на Гонданзон от остатъка на хилядарката.

— Много хупафа шена — каза касиерът на барон дьо Нюсенжан, като излизаха от улица Тетбу, — но здруфа мноко зкъпо на коспотин парона.

— Пасете фсишко фаф тайна — отвърна му баронът, който бе замолил за същото и Контансон и Лушар.

Лушар си тръгна, а след него и Контансон; но на булеварда Азѝ, която го бе причакала, спря търговския агент.

— Съдебният пристав и заемодавецът са там, в един файтон — каза му тя. — Те са жадни, а има и блажно!

Докато Лушар броеше парите, Контансон успя да разгледа клиентите. Той забеляза очите на Карлос и формата на челото му под перуката, а и тази перука с основание му се видя подозрителна; като се престори на човек, съвсем непричастен в онова, което ставаше, той взе номера на колата; Азѝ и Йороп го заинтригуваха до крайна степен и той сметна, че баронът е жертва на извънредно ловки хора, толкова повече, че когато потърси услугите му, Лушарбе проявил странна сдържаност. Освен това ритникът на Йороп не бе улучил Контансон само в пищяла на крака. „Тоя удар ми мирише на «Сен-Лазар»!“ — каза си той.

Карлос плати щедро на пристава, отпрати го и каза на кочияша:

— В Пале-Роайал, до главната стълба!

„Ах, кучето му недно! — рече си Контансон, който чу нареждането. — Тук има нещо!…“

Карлос пристигна в Пале-Роайал с такава скорост, че можеше да не се бои от преследване. Впрочем там той прекоси по свой навик галериите, нае друг файтон на площад Шато д’О, каза на кочияша: „Пасаж Опера, откъм улица Пилон“ и след четвърт час влезе в улица Тетбу.

Като го видя, Естер му каза:

— Ето съдбоносните документи!

Карлос взе полиците и ги разгледа; после ги изгори в огъня на камината.

— Номерът е изигран! — каза той и показа тристата хиляди франка, завити в пакет, които извади от джоба на редингота си. — Това и стоте хиляди франка, пипнати от Азѝ, ни дават възможност да действуваме.

— Боже! Боже! — възкликна нещастната Естер.

— Слушай, глупачко — каза й свирепо този човек, който мислеше за всичко, — бъди за пред хората любовница на Нюсенжан и ще можеш да виждаш Люсиен, той му е приятел, не ти забранявам да изпитваш чувства към него!

Естер съзря слаба светлинна в помръкналия си живот и си отдъхна.