Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (29)

На път към щастието. Нюсенжан подготвя тоалета си

Хора и средства — всичко остана в тайна от страна на Пейрад, подпомогнат от Корантен в предприятие, което за тях бе дребна работа. Така че по този въпрос историята мълчи, също както остава няма по истинските причини на много революции. Но ето какъв бе резултатът.

Една сутрин, пет дни след срещата на господин Нюсенжан с Пейрад на Шан-з-Елизе, някакъв петдесетгодишен мъж, чието лице бе като че ли покрито с белило, като на дипломатите поради светския живот, който водят, със сини сукнени дрехи, доста изящна, почти като на министър изящна външност, слезе от един великолепен кабриолет и подаде поводите на лакея си. Той запита застаналия в преддверието лакей може ли да види барон дьо Нюсенжан; лакеят отвори почтително една великолепна врата с огледала.

— Как е името на господина?… — запита, лакеят.

— Кажете на господин барона, че идвам от авеню Габриел — отговори Корантен. — Ако при него има хора, гледайте да не произнесете това име високо, защото ще ви изхвърлят от този дом.

Миг по-късно лакеят се върна и въведе Корантен през вътрешните помещения в кабинета на барона.

Корантен размени непроницаем поглед с банкера, след което двамата се поздравиха почтително.

— Господин барон — каза той, идвам от името на Пейрад…

— Топре — прекъсна го баронът и отиде да пусне резето на двете врати.

— Любовницата на господин дьо Рюбампре живее на улица Тетбу в някогашния апартамент на госпожица Белфьой, бивша любовница на главния прокурор господин дьо Гранвил.

— Ах! Толгофа плиско то мен, колко змешно! — възкликна баронът.

— Не ми е трудно да си представя, че сте луд по тази прекрасна личност, за мен също бе удоволствие да я видя — продължи Корантен. — Люсиен толкова много я ревнува, че й забранява да излиза; а тя е така влюбена в него, че от четири години, откакто е заела мястото на Белфьой — и положението й, и мебелировката, — нито съседите, нито останалите наематели на къщата са я виждали някога. Принцесата се разхожда само нощем. Когато излиза перденцата на колата са спуснати, а самата тя е забулена. Не е само ревността, която кара Люсиен да крие тази жена: предстои женитбата му с Клотилд дьо Гранлийо, а освен това засега той е интимният приятел на госпожа дьо Серизи. Естествено Люсиен държи и на официалната си любовница, и на годеницата си. Ето защо вие ставате господар на положението, защото Люсиен ще пожертвува удоволствието в името на интересите и суетността си. Вие сте богат, по всяка вероятност това ще бъде последната ви любовна наслада, затова бъдете щедър. Ще постигнете целта си чрез камериерката. Дайте десетина хиляди франка на момичето и то ще ви скрие в спалнята на господарката си; за вас това си струва парите!

Никоя реторическа фигура не може да изобрази отривистата, ясна и категорична реч на Корантен; баронът почувствува това и по безстрастното му лице се появи учудване, каквото той отдавна си бе забранил.

— Дошъл съм да ви искам пет хиляди франка за моя приятел, който загубил пет от вашите банкноти, дребна беда! — продължи Корантен с най-съвършен заповеднически тон. — Пейрад познава твърде добре Париж, за да прави разноски за обяви, и разчита на вас. Но не това е най-важното — каза той така, че да омаловажи искането на пари. — Ако не желаете старините ви да бъдат огорчени, изискайте за Пейрад службата, за която ви е говорил; за вас е лесно да я получите. Навярно вчера генералният директор на полицията в кралството е получил една бележчица по този повод. Остава само да се накара Гондрьовил да говори на префекта. И така, кажете на граф Мален дьо Гондрьовил, че става дума да се направи услуга на едно от лицата, които са ви отървали от госпожа дьо Симьоз, и той ще се съгласи…

— Ето, господине — каза баронът, взе пет банкноти по хиляда франка и ги даде на Корантен.

— Камериерката си има приятел, това е един висок лакей на име Пакар; той живее на улица Прованс у един поправач на каляски и постъпва на работа у хора, които се представят за принцове. Ще се свържете с камериерката на госпожа ван Богсек чрез Пакар, дълъг пиемонтец, който доста обича вермута.

Ясно бе, че последното поверително сведение, изящно подхвърлено като postscriptum, бе наградата за петте хиляди франка. Баронът се мъчеше да отгатне към кои хора спада Корантен, у когото неговата проницателност му подсказваше по-скоро ръководителя на шпионаж, а не изпълнителя; Корантен обаче остана за него онова, което е за археолога надпис, където липсват поне три четвърти от буквите.

— Как се касфа камериерката? — запита баронът.

— Йожени — отговори Корантен, поздрави и си излезе.

Луд от радост, барон дьо Нюсенжан изостави сделките и канцеларията си и се изкачи в жилището си в блаженото състояние на двадесетгодишен младеж, очакващ първата среща с първата жена, в която е влюбен. Той извади от личната си каса всички банкноти по хиляда франка (петдесет и пет хиляди франка, сума, с която би могъл да ощастливи едно село!) и направо ги пъхна в джоба на фрака си. Разточителността на милионерите може да се мери само с алчността им за печалби. Стане ли дума да се задоволи някаква прищявка или някое увлечение, парите не представляват вече нищо за тия крезовци; в действителност за тях е по-лесно да получат пари, отколкото да имат някакво желание. Задоволството е нещо извънредно рядко в техния преситен живот, който е преизпълнен с вълненията от големите удари на спекулациите, а от тях изсушените им сърца са вече отвратени. Един пример. Един от най-богатите парижки капиталисти, известен между другото с чудатостите си, среща веднъж по булевардите в Париж някаква извънредно красива млада работничка. Придружавана от майка си, тя вървяла под ръка с млад човек с доста двусмислено облекло и контешко полюляване на бедрата. Още щом я вижда, милионерът се влюбва в нея, тръгва подире й, отива в дома й; там изслушва историята на живота й — смесица от балове в Мабил, гладни дни, зрелища и труд, — проявява интерес към нея и оставя под монета от сто су пет банкноти по хиляда франка: безчестна щедрост. На другия ден извиканият тапицер Брашон пристига да получи нарежданията на работничката, мебелира избраното от нея жилище и там изразходва двадесет хиляди франка. Работничката се отдава на невероятни надежди, тя облича прилично майка си и се самозалъгва, че ще може да нареди бившия си любовник на работа в някое застрахователно дружество. И започва да чака… един, два дни; после една… две седмици. Смята се за задължена да бъде вярна и задлъжнява. Извиканият в Холандия капиталист забравил работничката; той не отишъл нито един път в рая, където я оставил и откъдето тя пада толкова ниско, колкото може да се падне в Париж. Нюсенжан не играеше на карти, Нюсенжан не покровителствуваше изкуствата, Нюсенжан нямаше никакво въображение; следователно щеше да се хвърли в страстта си към Естер със заслепление, на което именно разчиташе Карлос Ерера.

След закуската баронът нареди да извикат лакея му Жорж и му каза да отиде на улица Тетбу и да замоли госпожица Йожени, камериерка на госпожа Ван Богсек, да мине през канцеларията му по важна работа.

— Ти ште я бочакаш — добави той — и ште я нагараш та се качи в мойта стая, гато кашеш, че покатствого й е озигурено.

Жорж изпита хиляди мъки, докато уговори Йороп — Йожени да тръгне с него. Госпожата, обясни му тя, не й разрешавала никога да излиза; можела да изгуби мястото си и т.н. и т.н. Затова Жорж дебело подчерта заслугата си пред барона, който му даде десет луидора.

— Ако госпожата излезе тази нощ без нея — каза Жорж на господаря си, чиито очи блестяха като въгленчета, — тя ще дойде в десет часа.

— Топре! Ти ште тойдеш та ме оплечеш фаф тефет часа… та напрафиш моя кояфюр, саштото ас искам та бата колкото моше по-топре!… Ас мисля, че ште се ява прет мойта лиупима дака, че барите та не пътат фашни…

От дванадесет до един часа баронът боядисва косите и бакенбардите си. В девет часа, след като се изкъпа преди вечеря, той се заприготвя като младоженец, разхубавява се и се напарфюмира. Известена за това преобразяване, госпожа дьо Нюсенжан си достави удоволствието да отиде да види мъжа си.

— Боже мой — викна тя, — колко сте смешен!… Че сложете си черна сатенена връзка вместо бялата, от която бакенбардите ви изглеждат още по-твърди; освен това докарали сте се в стила на Империята като някакъв старчок, приличате на бивш съветник в парламента. Я махнете диамантените копчета, всяко от тях струва сто хиляди франка и онази тарикатка ще ви ги поиска, а вие няма да можете да й ги откажете; а вместо да ги предлагате на една проститутка, по-добре ги окачете на моите уши.

Поразен от справедливите забележки на жена си, горкият финансист й се подчиняваше, макар че роптаеше.

— Змешен! Змешен!… Ас никога не сам касал, че сте змешна, когато сте се токарфали са фашия коспотин те Разтиняк.

— Надявам се, че никога не съм ви се видяла смешна. Мога ли аз да направя подобни елементарни грешки в тоалета си? Я се обърнете!… Закопчайте фрака догоре като херцог дьо Мофриньоз, оставете незакопчани само двете най-горни копчета. Постарайте се да изглеждате млад.

— Господине — каза влезлият Жорж, — ето госпожица Йожени.

— Тофиштане, коспошо… — извика баронът.

Той съпроводи жена си чак до апартаментите, където те живееха поотделно, за да бъде сигурен, че няма да подслуша разговора му.