Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Докъде може да доведе страстта

Излесте! — каза Нюсенжан на секретаря си и махна с ръка, за да го отпрати.

„Защо този човек да живее в дворец, а аз — под наем в мебелирана стая… — казваше си Контансон. — Три пъти е измамил кредиторите си, вършил е кражби, а аз никога не съм взел и стотинка… И съм по-способен от него…“

Гонданзон, момчето ми — започна баронът, — фий сте исмъкнали от мене хилята франка…

— Любовницата ми дължеше и на бога, и на дявола…

Ти имаш липофница? — възкликна Нюсенжан и погледна Контансон с възхищение, примесено със завист.

— Аз съм само на шестдесет и шест години — отвърна Контансон като човек, запазил се млад въпреки порока, което е пагубен пример.

И какфа нейна рапота?

— Помага ми — отвърна Контансон. — Когато човек е крадец и е обичан от честна жена, или и тя става крадла, или той става честен. Аз си останах полицейски доносчик.

Имат нушта от бари, както финаги? — запита Нюсенжан.

— Както винаги — усмихна се Контансон — моето положение е такова да търся пари, както пък вашето е да ги печелите; бихме могли да се споразумеем: съберете една сума за мене, аз се нагърбвам да ги изхарча. Вие ще сте кладенецът, аз — ведрото…

Искаш ли та зпечелиш етна панкнота от петстотин франка?

— Ама че въпрос! Какъв съм глупак!… Вие не ми ги предлагате, за да поправите несправедливостта на съдбата спрямо мене…

Сафсем не, ас ки припавям към хилятата франка, които ти сатигна от мен, ас ти тафам хилята и петстотин франка.

— Значи, давате ми хилядата франка, които взех от вас, и прибавяте още петстотин…

Точно така — поклати глава Нюсенжан.

— Това прави все пак само петстотин франка — забеляза невъзмутимо Контансон.

Та тафа?… — рече баронът.

— Да взема. Добре де, срещу каква ценност господин баронът прави тази замяна?

На мен касали, че фаф Париж имало само етин чофек, спосопен та намери шената, коя ас опича, и че ти снайш некоф атрес… Исопшто, че ти си майстор на шпионаш.

— Това е вярно…

Токава тай ми тос атрес и ште получиш петстотин франка.

— Я да ги видя — отговори бързо Контансон.

Ето ки — отвърна баронът и извади една банкнота от джоба си.

— Е добре, дайте ми ги — каза Контансон и протегна ръка.

Ште тафам, ако и ти тафаш, та отитем та намерим тос чофек и ти получафаш парите, сащото ти мошеш та протафаш много атреси на тас цена.

Контансон се разсмя.

— Всъщност прав сте да мислите така за мен — каза той, сякаш се укоряваше. — Колкото нашего брата се държи подло, толкова повече честност трябва. Но знаете ли, господин барон, хайде дайте шестстотин франка и ще ви дам един добър съвет.

Тафай и имай фяра на мойта штетрост.

— Ще се опитам, но се излагам на голям риск — каза Контансон. — Как да ви кажа, в полицията трябва да се слезе и под земята. Вие казвате: „Хайде да вървим!“… Вие сте богат и вярвате, че всичко отстъпва пред парите. Парите наистина са нещо. Но с тях — според двама-трима умни мъже от нашия бранш — човек може да успее само пред мъжете. А има неща, за които никак не се мисли и които не могат да се купят!… Не можеш да подкупиш случайността. Така че в добре устроената полиция тия работи не стават така. Ще се качите ли заедно с мене в кола? Ще ни срещнат хора. Случаят може да бъде в наша полза, но и в наша вреда.

Фярно ли? — запита баронът.

— Бога ми! Точно така, господине. Някаква подкова, намерена на улицата, станала причина префектът на полицията да открие адската машина. Е добре! Ако тази нощ отидем с кола у господин дьо Сент-Жермен, него няма толкова да го е грижа, че ви вижда да влизате в кабинета му, колкото вас, че са ви видели да влизате там.

Това е фярно — каза баронът.

— А, той е най-умният измежду умните, помощник е на прочутия Корантен, дясната ръка на Фуше, за когото някои казват, че му бил незаконен син, родил му се, когато бил свещеник: но това са глупости; Фуше е знаел да се държи като свещеник, тъй както умееше да бъде министър. Да, но този човек вие не можете да го накарате да ви работи за по-малко от десет банкноти по хиляда франка… представяте ли си… Обаче работата ви ще бъде свършена един път! Както се казва, нито съм те видял, нито нещо съм чул. Ще трябва да предупредя господин дьо Сен-Жермен да ви насрочи среща на място, където никой нищо няма да види и чуе, защото той се излага на риск, като кара полицията да работи за частни лица. Но какво искате?… Той е добър човек, кралят на човеците, и при това е понесъл тежки гонения, и то защото е спасил Франция… като мене, като всички, участвували в спасяването й!

Е топре, напиши токафа в колко часа ще бъте липофната среща — каза баронът, усмихвайки се на плоската шега.

— Господин баронът няма ли да подхвърли нещичко?… — запита Контансон смирено заплашително.

Шан — викна баронът на градинаря си, — ити фсеми от Шорш тфатесет франка и ми ки тонеси…

— Ако обаче господин баронът няма други сведения освен онези, които ми е дал, много се съмнявам, че господарят ми ще пожелае да му услужи.

Имам и труки! — отвърна баронът хитро.

— Имам чест да поздравя господин барона — каза Контансон, вземайки двадесетфранковата монета, — ще имам също така честта да кажа на Жорж къде трябва да отиде тази вечер господинът, защото в добре уредената полиция никога нищо не трябва да се пише.

„Чутна рапота, колко са тосетлифи теси юначаки — рече си баронът, — и фаф полицията е сещото като фаф стелките.“