Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (151)

Погребението

— Господин главен прокурор — продължи Жак Колен, — дадох ви вече доказателство, че имам чувство за чест… Скоро ще стане единадесет часът… сега довършват опелото на Люсиен, той ще тръгне към гробищата… Вместо да ме изпращате в „Консиержри“, разрешете ми да придружа тялото на този младеж до Пер-Ла-шез; след това ще се върна и ще се предам в ръцете ви.

— Вървете — отговори господин дьо Гранвил с глас, в който трептяха нотки на доброта.

— Още една дума, господин главен прокурор. Парите на това момиче, любовницата на Люсиен, не са откраднати… В малкото свободни минути, които ми дадохте, успях да разговарям с някои хора… В тях съм сигурен, както вие сте сигурен в двамата комисари-пълномощници. Така парите от продадената рента на госпожица Естер Гобсек ще се намерят в стаята й, когато бъдат махнати печатите. Камериерката й ми съобщи че покойната страдала, както казват, от манията да крие нещата си, била недоверчива, та навярно е скрила банкнотите в леглото си. Нека претърсят леглото внимателно, да го разглобят, да разпорят дюшеците, сламеника и ще намерят парите…

— Сигурен ли сте?…

— Сигурен съм в относителната честност на моите мошеници, те никога не се подиграват с мене… Аз имам права на живот и смърт над тях, аз преценявам постъпките им, раздавам присъди и изпълнявам присъдите си без вашите формалности. Вижте какъв е резултатът от властта ми. Аз ще ви намеря и сумите, откраднати от господин и госпожа Крота; ще ги уловя на местопрестъплението, един от агентите на Биби-Люпен — негова дясна ръка, и ще ви издам тайната на престъплението, извършено в Нантер… Това като предплата!… Сега, ако ме поставите в служба на правосъдието и на полицията, след една година ще се поздравите заради откритията ми, аз ще изпълнявам честно службата си и ще съумея да печеля във всяка работа, която ми бъде поверена.

— Не мога да ви обещая нищо друго, освен доброто си отношение. Това, което искате, не зависи само от мен. Единствено кралят има правото, след доклад от пазителя на държавния печат, да прави помилвания, а службата, която искате, зависи от господин префекта на полицията.

— Господин Гарньори — съобщи прислужникът.

Комисарят по пълномощията влезе, хвърли на Жак Колен поглед на познавач и потисна учудването си, като чу думата: „Вървете!“, казана от господин дьо Гранвил на Жак Колен.

— Бихте ли ми разрешили — запита Жак Колен — да не излизам, преди господин Гарньори да ви е казал в какво се състои силата ми, така ще получа от вас доказателство, че сте доволен?

Смирението и пълната му вяра в него трогнаха главния прокурор.

— Вървете! — повтори той. — Имам вяра във вас.

Жак Колен се поклони ниско, както подобава на по-низшия пред по-високостоящия. Десет минути по-късно господин дьо Гранвил получи непокътнати писмата в трите запечатани пакета. Но поради важността на това дело и изповедта на Жак Колен той бе забравил обещанието му да излекува госпожа дьо Серизи.

Навън Жак Колен изпита невероятно чувство на блаженство. Той се почувствува свободен, роден за нов живот; тръгна бързо към църквата „Сен-Жермен-де-Пре“, където опелото вече свършваше. Тъкмо ръсеха ковчега със светена вода; той успя да пристигне навреме, за да се сбогува по християнски с тленните останки на този тъй нежно обичан младеж, после се качи в кола и придружи тялото до гробищата.

На погребенията в Париж, като се изключат някои необикновени обстоятелства или отделни доста редки случаи на естествена смърт при много известни хора, тълпата от църквата намалява, колкото повече шествието се приближава до Пер-Ла-шез. Хората намират време да се покажат в църквата, но всеки си има работа и гледа колкото се може по-бързо да си тръгне. Ето защо от десетте траурни коли само четири бяха пълни. Когато шествието стигна до Пер-Ла-шез, то се състоеше от дванадесетина души, между които беше и Растиняк.

— Добре е, че сте му останали верен — каза Жак Колен на някогашния си познат.

Растиняк замахна изненадано, като видя Вотрен.

— Успокойте се — каза му бившият пансионер на госпожа Воке, — в мое лице виждате ваш роб, та макар и само за това, че ви намирам тук. Моята подкрепа не е за пренебрегване, сега съм и ще бъда още по-силен от всякога. Вие изтъкахте мрежата си, бяхте извънредно сръчен, може би ще имате нужда от мене и аз винаги ще бъда на услугите ви.

— Какъв ще станете сега?

— Доставчик на каторгата, а не неин наемател — отговори Жак Колен.

Растиняк замахна погнусено.

— Ох! Ако някой ви обереше!…

И той тръгна бързо, за да се отдели от Жак Колен.

— Вие не знаете в какви обстоятелства можете да попаднете.

Бяха вече стигнали до трапа, изкопан до гроба на Естер.

— Двама души, които се обичаха и бяха щастливи! — каза Жак Колен. — Сега те са вече събрани. И това е щастие, да можеш да изгниеш заедно. И аз ще искам да ме сложат до тях.

Когато свалиха тялото на Люсиен в гроба, Жак Колен падна без чувства. Този толкова силен човек не можа да издържи глухия шум от буците пръст, хвърлени от гробарите, за да поискат след това бакшиш. В този миг се показаха двама агенти от бригадата за обществена безопасност, те познаха Жак Колен, вдигнаха го и го качиха в един файтон.