Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (147)

Перспективи за ново обществено положение

— Твърде голяма чест за мене — отвърна Корантен, като неволно потръпна.

— В нашата история успехът ви е пълен, господине — каза Жак Колен. — Аз бях бит… — добави той лековато, като играч, загубил парите си, — но и вие дадохте няколко жертви… Скъпичка ви е победата…

— Да — съгласи се Корантен, приемайки шегата, — вие загубихте царицата, а аз — двата топа…

— О, Контансон е само пионка — каза подигравателно Жак Колен. — Тя може да се замени с друга. Позволете ми да ви похваля открито, честна дума, вие сте забележителен човек.

— Не, не, аз се прекланям пред превъзходството ви — възрази Корантен като истински шегобиец, който казва: „Искаш да се занасяме, добре, да се занасяме!“ — Как така, аз имам на разположение всички средства, а вие, вие сте, така да се каже, самичък…

— Хайде де! — възкликна Жак Колен.

— И при това за малко не отнесохте победата! — отговори Корантен на това възклицание. — Вие сте най-необикновеният човек, когото съм срещал в живота си, а аз съм виждал много необикновени хора, защото онези, с които се сражавам, се изявяват със смелостта и с дръзките си замисли. За нещастие бях много близък с покойния херцог д’Отрант; работих за Луи XVIII по време на царуването му, а когато го изгониха — за императора и Директорията… Вие притежавате закалката на Лувел — а това е най-доброто политическо оръдие, което съм виждал; обаче притежавате и гъвкавостта на най-добър дипломат. А какви помощници имате!… Бих дал много осъдени глави, за да имам човек като готвачката на онази нещастна Естер… Къде намирате жени, красиви като момичето, което за известно време бе двойница на еврейката пред господин дьо Нюсенжан?… Аз не зная откъде да ги взема, когато ми потрябват…

— Господине — каза Жак Колен, — преувеличавате… Казани от вас, тези похвали могат да главозамаят човека…

— Те са заслужени! Как, та вие измамихте Пейрад, който ви взе за полицейски чиновник!… Слушайте, ако не се бяхте заловили със защитата на онзи дребен глупак, щяхте да ни натупате…

— А, господине, вие забравяте преоблечения като мулат Контансон… и Пейрад като англичанин. На актьорите им помага театралната обстановка, но само вие и вашите хора бяхте в състояние да играете така сполучливо посред бял ден, все едно кога и къде…

— Добре, добре! — каза Корантен. — Ясно е, че всеки от нас е убеден в заслугите и способностите на другия. Сега сме съвсем сами тук двамата, аз съм без моя стар приятел, вие — без вашия млад любимец. В момента аз съм по-силният, защо да не постъпим като в пиесата „Странноприемницата на Адре“? Подавам ви ръка и ви казвам: „Да се прегърнем и да сложим край!“ В присъствието на главния прокурор ви предлагам документ за пълно и цялостно помилване и вие ще станете един от моите хора, първият след мен, а може би и мой приемник.

— Значи, предлагате ми работа?… — каза Жак Колен. — Хубаво положение! Оставям чернооката и вземам русата…

— Ще работите в област, където способностите ви ще бъдат добре оценени и добре възнаградени, а вие ще действувате, както намерите за добре. Политическата и правителствена полиция има своите рискове. Както ме гледате, вече съм бил два пъти затварян… но от това не ми е станало по-лошо. Обаче човек може да пътува! И може да се представи за каквото си иска… Превръща се в двигател на политическите драми, големците се отнасят с него почтително. Кажете, драги Жак Колен, допада ли ви такова нещо?

— Имате ли нареждане по този въпрос? — запита каторжникът.

— Имам пълни пълномощия… — заяви Корантен, щастлив от хубавото си хрумване.

— Шегувате се, вие сте много силен и съвсем естествено е да допуснете, че аз мога и да нямам доверие във вас… Продали сте не един човек, като сте го сложили в чувала, където е влязъл сам благодарение на вас… Познавам големите ви сражения, делото Монторан, делото Симьоз… Ах! Това са битки на шпионажа, като битката при Маренго!

— Добре тогава — каза Корантен, — нали уважавате господин главния прокурор?

— Да — каза Жак Колен и се поклони почтително. — Във възторг съм от възвишения му характер, от твърдостта и благородството му и бих дал живота си той да бъде щастлив. Ето защо ще започна с това, че ще подобря състоянието на госпожа дьо Серизи, което е опасно за живота й.

Главният прокурор направи неволно движение на задоволство.

— Запитайте го тогава дали нямам генерално пълномощно да ви измъкна от позорното положение, в което се намирате, и да ви взема на работа при себе си.

— Така е — каза господин дьо Гранвил, наблюдавайки каторжника.

— Наистина ли? Значи, ще получа опрощение за миналото си и обещанието да заема мястото ви след вас, ако ви покажа какво умея?

— Между хора като нас не може да има недоразумения — продължи Корантен с благородство, на което никой не би могъл да устои.

— А цената на тази сделка е навярно предаването на трите пакета писма?… — запита Жак Колен.

— Не смятах, че е нужно да ви го казвам!…