Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Как ще уредят живота си Пакар и Прюданс

Пакар хвана ръката на Жак Колен и почтително я целуна.

— Какво трябва да върша? — запита той.

— Нищо, ще имаш рента и жени освен твоята, защото ти си останал с вкусовете от времето на Регентството, старче!… Ето какво значи да си хубав мъж!

Пакар се изчерви от подигравателната похвала на повелителя си.

— На теб, Прюданс — продължи Жак, — ти трябва някаква работа, обществено положение и бъдеще. Ти ще останеш на служба при мен. Слушай ме хубаво. На улица Сент-Барб има един много добре уреден магазин, той принадлежи на госпожа Сент-Естев, чието име понякога взема леля ми… Магазинът е много добър, с много стока и докарва от петнадесет до двадесет хиляди франка годишно. Сент-Естев е сложила за управителка на магазина…

— Ла Гонор — добави Жаклин.

— Жената на оня нещастник Ла Пурай — допълни Пакар. — Там именно избягахме с Йороп в деня на смъртта на господарката ми, нещастната госпожа Ван Богсек…

— Позволявате си да дрънкате, когато аз говоря. Така ли? — каза Жак Колен.

Във файтона настъпи дълбоко мълчание и нито Прюданс, нито Пакар посмяха да се погледнат.

— И така, това предприятие се държи от Ла Гонор — продължи Жак Колен. — Виждам, Пакар, че щом си отишъл да се криеш там с Прюданс, си достатъчно умен, за да хързулнеш полицията, но не си достатъчно хитър да пратиш за зелен хайвер шефката… (Той погали леля си по брадичката.) Сега разбирам защо е успяла да те намери… Тези неща се допълват. Ще се върнете пак при Ла Гонор… Повтарям: Жаклин ще преговаря с госпожа Нурисон да купи предприятието й на улица Сент-Барб. Ти, малката — погледна той Прюданс, — ще направиш състояние, ако умееш да се държиш добре! Да станеш работодателка на твоите години! Това се случва само на кралските дъщери! — добави той хапливо.

Прюданс се хвърли на врата на Тромп-ла-Мор и го целуна, но шефът я отблъсна така стремително с отривист удар, който издаваше необичайната му сила, че ако не беше Пакар, момичето щеше да си блъсне главата в прозореца на файтона и да счупи стъклото.

— Долу лапите! Не обичам такива лиготии! — каза строго шефът. — Това значи, че не ме уважавате.

— Той е прав, миличка — добави и Пакар. — Виждаш ли, все едно че шефът ти дава сто хиляди франка. Магазинчето си струва парите. То е на булеварда срещу театър „Жимназ“. Точно там е изходът…

— Ще направя още нещо, ще купя и къщата — каза Тромп-ла-Мор.

— И ето ти, че за шест години сме станали милионери! — възкликна Пакар.

Отегчен от прекъсванията, Тромп-ла-Мор така ритна Пакар в крака, че едва не му го счупи; нервите на Пакар обаче бяха от каучук, а костите — от ламарина.

— Спирам, шефе! Ще мълчим! — каза той.

— Да не мислите, че говоря глупости? — запита Тромп-ла-Мор, който забеляза, че Пакар е изпил някоя и друга чашка повече. — Слушайте, в мазето на тази къща има двеста и петдесет хиляди златни франка…

Във файтона отново настъпи мълчание.

— Това злато е в един много здрав зид… Става дума да се извади тази сума, а вие имате само три нощи за тая работа. Жаклин ще ви помогне… Сто хиляди франка ще стигнат само да се плати магазинът, петдесет хиляди — за къщата, а другата част ще оставите.

— Къде? — запита Пакар.

— В мазето ли? — възкликна Прюданс.

— Тишина! — каза Жаклин.

— Да, но за пренасянето на това трябва разрешение от ченгетата — каза Пакар.

— Ще го имаме — каза сухо Тромп-ла-Мор. — Това не е твоя работа!…

Жаклин погледна племенника си и независимо от маската на безстрастие, зад която този толкова силен човек обикновено криеше чувствата си, остана поразена от промяната в лицето му.

— Дъще — каза Жак Колен на Прюданс Сервиен, — леля ми ще ти даде седемстотин и петдесетте хиляди франка.

— Седемстотин и тридесет — поправи Пакар.

— Добре де! Нека да са седемстотин и тридесет — продължи Жак Колен. — Тази нощ ще трябва да се върнеш под някакъв предлог в дома на госпожа Люсиен. Ще излезеш през таванското прозорче на покрива, ще се спуснеш през комина в спалнята на покойната ти господарка и ще сложиш в дюшека на леглото й пакета, както тя бе го направила…

— А защо не през вратата? — запита Прюданс Сервиен.

— Глупачко, на нея има печати! — възрази Жак Колен. — След няколко дни ще правят опис и обвинението, че сте крали, ще падне…

— Да живее шефът! — викна Пакар. — Ах, колко е добър!

— Кочияш, спрете!… — викна с мощния си глас Жак Колен.

Колата бе стигнала точно на пиацата за файтони пред Ботаническата градина.

— Хайде сега, деца, беж и да няма глупости! — кака Жак Колен. — Бъдете тази вечер в пет часа на моста Де-з-ар, там леля ми ще ви каже, ако има обратно нареждане. Трябва всичко да се предвиди — добави той тихичко на леля си. После продължи: — Утре Жаклин ще ви обясни как да постъпите, за да извадите златото от мазето, без да се излагате на опасност. Това е много тънка работа…

Прюданс и Пакар скочиха на паважа, щастливи като помилвани крадци.

— Ах, какъв добър човек е шефът! — каза Пакар.

— Щеше да бъде пръв между мъжете, ако не се отнасяше така презрително с жените!

— Много е любезен наистина! — възкликна Пакар. — Видя ли какъв ритник ми удари! Но ние си заслужавахме да бъдем изправени ad patres[1], защото сами му забъркахме тази каша…

— Стига само той да не ни натика в някое престъпление, та да ни изпрати на каторга… — каза хитроумната Прюданс.

— Той ли! Ако си беше наумил такова нещо, щеше да ни го каже, ти не го познаваш! Какво прекрасно положение ти създава само! Ето че ставаме буржоа. Какъв късмет! О, когато тоя човек обикне някого, няма равен на него по добрина!…

Бележки

[1] На оня свят (лат.). — Б.пр.