Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Второто посещение на госпожа Камюзо

Десет минути по-късно госпожа Камюзо влизаше в спалнята на хубавата Диан дьо Мофриньоз, която, макар и легнала в един часа сутринта, в девет часа още не бе заспала.

Колкото и безчувствени да са херцогините, тези жени, чието сърце е от изкуствен мрамор, не могат да гледат някоя своя приятелка, обладана от лудост, без подобно зрелище да им направи Дълбоко впечатление.

Освен това, макар и прекъснати от осемнадесет месеца, връзките на Диан с Люсиен бяха оставили в съзнанието на херцогинята доста много спомени, така че зловещата смърт на младия човек нанесе и на нея страшен удар. През цялата нощ пред нея се бе явявал образът на красивия младеж, пленителен, поетичен, който така хубаво умееше да люби, но обесен, както го описваше Леонтин в пристъпите на треската. Тя пазеше от Люсиен красноречиви, упоителни писма, подобни на писмата на Мирабо до Софи, но по-литературни, по-изискани, защото бяха продиктувани от най-буйна страст — тщеславието. Главата на Люсиен се бе завъртяла от щастието да притежава най-очарователната от всички херцогини и от лудостите, които тя бе правила за него. Тщеславието на любовника бе вдъхновявало поета. Затова, както старци пазят непристойни картини, херцогинята бе запазила тези вълнуващи писма заради преувеличените възхвали, дадени на онова, което бе най-благородно у нея.

„И да умре в един отвратителен затвор!“ — казваше си тя, стискайки с ужас писмата, защото камериерката й почука тихичко на вратата.

— Госпожа Камюзо по извънредно важна работа, която засягала и госпожа херцогинята — каза камериерката.

Диан скочи страшно изплашена.

— О — каза тя, като видя Амели, която бе приела съответното изражение, — разбирам всичко. Става въпрос за писмата ми!… Ах, писмата ми!… Писмата ми!…

И тя падна на едно канапенце, защото си спомни, че в изблик на любов бе отговорила в същия тон на Люсиен, че бе възхвалявала поетичното у мъжа, тъй както той бе славил женските прелести, и то с каква само възторженост!

— Уви! Така е, госпожо, идвам да спася нещо по-важно от живота ви! Става дума за вашата чест… Плате на себе си, облечете се и да отидем при херцогиня дьо Гранлийо, защото за ваше щастие не само пие сте се изложили.

— Казаха ми, че вчера в Съдебната палата Леонтин изгорила всички писма, намерени у нещастния Люсиен.

— Да, госпожо, но зад Люсиен стои Жак Колен! — извика жената на следователя. — Вие все забравяте злокобната дружба, единствена причина за смъртта на очарователния младеж, за когото всички съжаляваме. Този каторжнически Макиавели никога не загубва самообладание. Господин Камюзо е уверен, че това чудовище е скрило на сигурно място писмата, които най-много излагат любовниците на неговия…

— Приятел — каза бързо херцогинята. — Имате право, хубавице моя, трябва да отидем да се посъветваме у Гранлийо. Ние всички сме заинтересувани в това дело и за щастие господин дьо Серизи ще ни подаде ръка…

Както видяхме от сцените в „Консиержри“, крайната опасност има същото страшно въздействие върху душата, както силните реактиви — върху тялото. Тя е като нравствена волтова дъга. Може би не е далеч денят, когато ще бъде открит начинът, по който чувството се сгъстява по химически път, превръща се във флуид, подобен на електричеството.

И каторжникът, и херцогинята еднакво отговориха на удара. Тази потисната до смърт жена, която не бе спала, тази херцогиня, която така трудно си подбираше тоалета, придоби сили като подгонена лъвица и присъствие на духа като генерал в разгара на боя. Диан избра сама дрехите си и се облече бързо като кокетка, която няма камериерка. То бе такова чудо, че прислужницата и остана смаяна и за известно време неподвижна, толкова бе изненадана, като видя по риза господарката си, която може би нарочно остави жената на съдията да съзре през светлата замъглеиост на плата бялото й тяло, съвършено като тялото на Венера от картишата на Канова. Тя приличаше на скъпоценност, обвита в копринена хартия. Диан се сети изведнъж къде е прибран корсетът й за любовни похождеиия, оня корсет, който се закопчава отпред и спестява на бързащите жени умората и времето, загубено при завързването на ширитите. Вече бе сложила дантелите на ризата си и подредила както подобава прелестното деколте, когато камериерката и донесе фустата и роклята и довърши обличането. Докато Амели, подканена със знак от прислужницата, закопчаваше роклята отзад, камериерката донесе чорапи от шотландски памук, велурени обувки, шал и шапка. Двете с Амели я обуха.

— Вие сте най-красивата жена, която съм виждала — каза хитро Амели и целуна разчувствувано изящното и гладко коляно на Диан.

— Няма друга като госпожата — добави и камериерката.

— Хайде, Жозет, млъкнете! — възрази херцогинята.

— Нали, сте с кола? — обърна се тя към госпожа Камюзо. — Хайде, хубавице моя, по пътя ще приказваме.

И херцогинята се спусна тичешком по голямата стълба на двореца Кадинян, като слагаше по пътя ръкавиците си — нещо, което никога не й се бе случвало.

— У Гранлийо, бързо! — каза тя на един от слугите, давайки му знак да се качи отзад на колата.

Прислужникът се поколеба, защото колата беше файтон.

— Ах, госпожо херцогиньо, вие не ми казахте, че младият човек имал и ваши писма! В такъв случай Камюзо щеше да постъпи иначе…

— Толкова бях погълната от грижите на Леонтин, че съвсем забравих за себе си — отговори тя. — Миналия ден горката жена бе вече почти луда, можете да си представите какво разстройство предизвика у нея онази съдбоносна случка! Ах, да знаете, миличка, каква сутрин сме изживели вчера… Наистина просто да се откажеш от любовта. Вчера, когато някаква отвратителна старица, търговка на тоалетни принадлежности, но мъжкарана, ни завлече двете с Леонтин във вонящия и окървавен вертеп, наречен „правосъдие“, аз й казах, като я водех към Съдебната палата: „Не трябва ли и ние да паднем на колене и да извикаме като госпожа дьо Нюсенжан, когато по пътя за Неапол преживяла страхотна буря в Средиземно море: «Боже мой! Спасете ме и се отказвам от любовта!»“ Така е, ето два дни, които никога няма да забравя! Колко глупаво, че сме писали тия писма!… Но когато сме влюбени и получаваме писма, които изгарят сърцата ни, като ги четем, всичко пламва! И благоразумието изчезва! И също пишем…

— Защо да се пише, щом може да се действува! — каза госпожа Камюзо.

— Толкова е приятно да погубваш себе си!… — продължи гордо херцогинята. — Това е то сладострастието на душата…

— Хубавите жени имат извинение — възрази скромно госпожа Камюзо, — на тях много по-често им се удава случай, отколкото на нас, останалите жени, да се подадат на изкушението!…

Херцогинята се усмихна.

— Ние винаги даваме прекалено много — продължи Диан дьо Мофриньоз. — И аз ще започна да правя като онази жестока госпожа д’Еспар.

— А какво е правила тя? — запита любопитно жената на съдията.

— Писала е хиляда любовни писъмца…

— Само това ли!… — прекъсна госпожа Камюзо херцогинята.

— Да, миличка, но в тях не можело да се намери нито едно изречение, което да я изложи…

— Вие не бихте могли да бъдете толкова студена и предпазлива — отговори госпожа Камюзо. — Като жена сте от онези ангели, които не умеят да устояват на дявола…

— Заклела съм се никога вече да не пиша писма. През целия си живот съм писала само на клетия Люсиен… Ще запазя писмата му до смъртта си! Скъпа моя, те са като огън, а човек има понякога нужда…

— А ако ги намерят!… — рече госпожа Камюзо с леко, свенливо движение.

— О, ще кажа, че са писма от роман, който съм започнала да пиша. Защото аз всичко съм преписвала, миличка, а оригиналите съм изгорила!

— 0, госпожо, нека ги прочета, за награда…

— Може би — отговори херцогинята. — Ще видите тогава, миличка, че Люсиен не е писал такива писма на Леонтин!

Последните думи издаваха напълно жената, жената от всички времена и от всички страни.