Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (130)

Последно превъплъщение

Ла Пурай издаде тайната на съучастниците си, която бе така добре пазена досега. А това бе всичко, което Жак Колен искаше да знае.

— Ето тайната! В тая кражба Руфар, агентът на Биби-Люпен, влезе като трети заедно с мен и Годе…

— Арашлен ли?… — възкликна Жак Колен, наричайки Руфар с прозвището му на крадец.

— Точно така. Мизерниците ме предадоха, защото познавам скривалището им, а те не знаят къде е моето.

— Ти съживяваш един мъртвец, любов моя! — каза Жак Колен.

— Какво?

— Виж какво значи да ми дадеш цялото си доверие!… — отвърна шефът. — Сега твоето отмъщение е част от играта ми… Не искам да ми казваш къде е скривалището ти, ще ми го съобщиш в последния момент; кажи ми само всичко, отнасящо се до Руфар и Годе.

— Ти си и ще си останеш нашият шеф и аз не искам да имам тайни от тебе — възрази Ла Пурай. — Златото ми е в зимника на къщата, където работи Ла Конор.

— Ти не се ли страхуваш от женската?

— Пфу! Тя нищо не знае за скривалището ми. Аз напих Ла Конор, макар че е жена, която нищо няма да издаде, дори и главата й да е под ножа. Но толкова злато!

— Да, това кара млякото и на най-чистата съвест да вкисне! — съгласи се Жак Колен.

— Така че можех да работя, без никой да ме гледа! Целият курник спеше. Златото е на три стъпки под земята, зад бутилките с вино. А отгоре съм сложил един пласт камъни и хоросан.

— Добре! — каза Жак Колен. — А скривалищата на другите?

— Частта на Руфар е при Ла Конор, в стаята на горката жена, и той я държи с това, защото тя може да излезе съучастница в укриването на парите и да свърши живота си в Сен-Лазар.

— Ах, мошеникът му! Как полицията сама създава крадците! — каза Жак.

— Годе е оставил частта си при сестра си, перачка на фино бельо, честно момиче, което може да си откара пет години пандиз, без да подозира нещо. Другарчето извадило плочки от пода, после пак ги сложило и се разкарало.

— Знаеш ли какво искам от тебе? — каза тогава Жак Колен и хвърли на Ла Пурай хипнотизиращ поглед.

— Какво?

— Да поемеш върху себе си историята на Мадлен…

Ла Пурай направи едно неочаквано рязко движение с тялото си, но под втренчения поглед на шефа бързо зае предишното си положение на послушание.

— Я, какво? Вече се чупиш! Месиш се в играта ми! Я да видим, не е ли все едно дали убийствата са четири или три?

— Може би…

— В името на краля на крадците, ти нямаш кръв във вените. А пък аз мислех да те спасявам!…

— А как!

— Идиот! Ако обещаеш да върнеш златото на семейството, ти се разплащаш и отиваш до живот в каторга. Аз не бих дал и тонинко за главата ти, ако си взема парите, ами че сега ти струваш седемстотин хиляди франка, идиот!

— Шефе, шефе!… — възкликна Ла Пурай на върха на щастието.

— Като не се смята — продължи Жак Колен, — че ще прехвърлим убийствата за сметка на Руфар С един удар пипваме и Биби-Люпен… В ръцете ми е!

Ла Пурай бе поразен от тази идея, очите му се разшириха, той застана като статуя. Арестуван преди три месеца, и намиращ се в навечерието на явяването си пред наказателния съд, съветван от другарите в „Ла Форс“, на които не бе казал кои са съучастниците му, той дотолкова бе изгубил всякаква надежда след разглеждането на престъпленията му, че на нито един от тези отклонили се мъже не би минал през ум подобен план.

Затова сега надеждицата почти го видиотяваше.

— Руфар и Годе ходили ли са вече да гуляят? Да не са помъкнали някои от техните ченгета? — запита Жак Колен.

— Не смеят — отговори Ла Пурай. — Тия мошеници чакат да пукна. Това ми съобщи жена ми по Ла Биф, когато тя идва на посещение при Льо Бифон.

— Добре! До двадесет и четири часа и техните части ще бъдат наши! — провикна се Жак Колен. — Тия мошеници няма да могат като тебе да възстановят парите, ти ще бъдеш чист като сняг, а те — червени от всичката кръв! Благодарение на грижите ми ти ще станеш едно честно момче, повлияно от тях. С парите ти ще уредя алибито ти в другите дела и щом се намериш в каторгата, ще гледаш да се измъкнеш… Такъв живот не е приятен, но все пак е живот!

Очите на Ла Пурай издаваха вътрешно опиянение.

— Старче! Със седемстотин хиляди франка човек има още много радости!… — продължи Жак Колен да опива с надежди другаря си.

— Шефе, шефе!

— Ще смая министъра на правосъдието… А! Руфар ще ми изиграе танца си, този полицейски агент трябва да се премахне. Биби-Люпен е вътре!

— Добре, готов съм! — викна Ла Пурай с дивашка радост. — Казвай, ще изпълня, каквото наредиш.

И той стисна Жак Колен в обятията си, радостни сълзи блеснаха в очите му, толкова спасяването на главата му се видя възможно.

— Това не е всичко — каза Жак Колен. — Съдебната палата има лошо храносмилане, особено при разкриване на нови факти по обвинението. Засега става дума да се представи една жена като престъпница.

— А как? И защо? — запита убиецът.

— Помогни ми и ще разбереш защо!… — отговори Тромп-ла-Мор.

Жак Колен разказа накратко на Ла Пурай тайната на престъплението, разкрито и Нантер, и му изтъкна необходимостта да се намери жена, която би се съгласила да играе ролята на Жинета. После той се отпра ни към Льо Бифон с развеселилия се Ла Пурай.

— Знам колко много обичаш Ла Биф… — каза му Жак Колен.

Погледът, който му хвърли Льо Бифон, бе цяла поема.

— Какво ще прави тя, докато ти си в каторгата?

Една сълза навлажни кръвожадните очи на Льо Бифон.

— Какво ще кажеш, ако я натикам в женското отделение на „Ла Форс“, в „Мадлонет“ на Сен-Лазар за една година, докато те осъдят, заминеш, пристигнеш и избягаш оттам?

— Не можеш да направиш чудеса, тя не е участвувала в никакво престъпление — отвърна любовникът на Ла Биф.

— Ах, Бифон — намеси се Ла Пурай, — нашият шеф е по-всемогъщ и от господа.

— Какви са условните ти думи с нея? — запита Жак Колен Льо Бифон с увереността на господар, който не бива да претърпи отказ.

— Нощ в Париж. С тези думи тя разбира, че лицето е изпратено от мене и ако искаш да ти се подчини, покажи й една петфранкова монета и изречи думите: „Тондиф!“

— Тя ще бъде осъдена заради престъпленията на Ла Пурай, но истината ще се разкрие и ще я помилват след една година на сянка! — каза дълбокомислено Жак Колен и погледна Ла Пурай.

Ла Пурай разбра плана на шефа си и му обеща само с поглед да склони Льо Бифон да съдействува, като накара Ла Биф да приеме това лъжливо съучастничество в престъплението, което той щеше да поеме.

— Довиждане, деца. Скоро ще научите, че съм спасил момчето от ръцете на Шарло — каза Тромп-ла-Мор. — Да, Шарло беше в канцеларията с актьорите си за тоалета на Мадлен! Ето — добави той, — главният прокурор праща да ме викат.

Наистина един надзирател излезе през вратичката и даде знак на този необикновен човек, на когото опасността, надвиснала над младия корсиканец, бе възвърнала дивата сила, с която той умееше да се бори с обществото.

Няма да е безинтересно да се отбележи, че когато взеха от ръцете му тялото на Люсиен, Жак Колен реши в момент на върховна борбеност да опита едно последно превъплъщение, но не вече човешко, а идейно. С една дума, той взе съдбоносно решение подобно на Наполеон в лодката, отвеждаща го към Белерофон. По едно странно стечение на обстоятелствата всичко помогна на този гений на злото и покварата в неговия замисъл.

Ето защо дори неочакваната развръзка на този престъпен живот да загуби малко от свръхестествеността си, която в наши дни се получава по пътя на неприемливи и невероятни неща, необходимо е, преди да влезем с Жак Колен в кабинета на главния прокурор, да отидем заедно с госпожа Камюзо у лицата, които тя посети, докато в „Консиержри“ се разиграваха горните истории. Едно от задълженията, от които историкът на човешките нрави не трябва да отстъпи, е да не изопачава действителността с оглед драматични измислици, особено ако тази действителност е оцветена с известна романтика. Общественият живот, особено животът в Париж, съдържа до такава степен случайности и преплитания на необичайни обстоятелства, че те надминават ежеминутно въображението дори на откривателя! Във волностите си действителността стига до съчетания, недостъпни за изкуството, толкова те са невероятни или не дотам благоприлични, та се налага писателят да ги смекчи, подкастри или поизреже.