Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (129)

Изкушението

Като слезе отново на двора, Жак Колен се запъти към другарите си с походката на човек, свикнал с каторгата.

— Какво е твоето положение? — запита той Ла Пурай.

— Моята работа е свършена — отговори убиецът, когото Жак Колен бе отвел в един ъгъл. — Сега имам нужда от сигурен приятел.

— А защо?

Като разказа, но на арго, всичките си престъпления на шефа, Ла Пурай предаде подробно и убийството, и кражбата, извършени у съпрузите Крота.

— Имаш уважението ми — каза му Жак Колен. — Добре е пипано, но ми се вижда, че си сбъркал нещо.

— Какво?

— След като си извършил удара, трябвало е да имаш руски паспорт, да се гримираш като руски княз, да си купиш хубава кола с герб, да отидеш безстрашно да вложиш парите си при някой банкер и да поискаш кредитно писмо за Хамбург, където да заминеш, придружен от камериер, камериерка, заедно с любовницата си, гримирана като принцеса; после да заминеш от Хамбург за Мексико. С двеста и осемдесет хиляди златни франка умният човек трябва да направи каквото пожелае и да отиде, където пожелае, простако!

— Ах, ти се сещаш за тези работи, защото си шеф!… Ти никога не си загубваш ума. А пък аз…

— Както и да е, сега един добър съвет за човек в твоето положение е все едно бульон за мъртви — продължи Жак Колен, хвърляйки подкупващ поглед към другаря си.

— Вярно е! — отговори със съмнение Ла Пурай. — И все пак кажи ми твоя съвет; ако не ме нахрани, ще си измия краката с него…

— Правосъдието те е уловило с пет квалифицирани кражби и три убийства, от които най-прясното е на двамата богати буржоа… Съдебните заседатели не обичат убийства на буржоазията. Ще бъдеш гилотиниран и не виждам ни най-малка надежда…

— Казаха ми всичко това — отвърна жално Ла Пурай.

— Леля ми Жаклин, с която току-що имах малък разговор в канцеларията, която, както знаеш, е майката на големите крадци, ми каза, че правосъдието искало да се отърве от теб, толкова си му взел страха.

— Обаче сега аз съм богат, от какво се страхуват? — запита Ла Пурай с наивност, която доказва до каква степен крадците са пропити от естественото право да крадеш.

— Сега нямаме време да философствуваме — каза Жак Колен. — Да се върнем към твоето положение…

— Какво искаш да направиш с мен? — прекъсна Ла Пурай шефа си.

— Ще видиш! И мъртвото куче влиза в работа.

— За другите! — отвърна Ла Пурай.

— Вземам те в играта си! — възрази Жак Колен.

— Това вече е нещо… — каза убиецът. — После?

— Не те питам къде са парите ти, но какво смяташ да правиш с тях?

Ла Пурай се вгледа в непроницаемите очи на шефа, който продължи безстрастно:

— Имаш ли любима жена, дете или другар, на който искаш да помогнеш? След час ще изляза оттук и ще мога да направя всичко за онези, на които мислиш добро.

Ла Пурай продължаваше да се колебае, продължаваше да носи оръжието на неувереността. Тогава Жак Колен пусна в ход последния си аргумент.

— Твоята част в касата ми е тридесет хиляди франка, оставяш ли я на другарите, даваш ли я на някого? Частта ти е на сигурно място, може още тази вечер да я предам, на когото кажеш.

Убиецът направи неволно движение на удоволствие.

„Хванах го!“ — каза си Жак Колен.

— Но да не губим време, размисли!… — продължи той да говори на ухото на Ла Пурай. — Старче, не ни остават и десет минути… Главният прокурор ще ме извика и ще имам разговор с него. Хванал съм тоя човек, мога да извия врата на Темида. Сигурен съм, че ще спася Мадлен.

— Ако спасиш Мадлен, драги шефе, можеш и мен…

— Да не си хабим слюнката — каза Жак Колен отривисто. — Хайде, направи си завещанието.

— Добре тогава! Бих искал да дам парите на Ла Конор — отговори Ла Пурай с жалко изражение.

— Я гледай!… Ти, значи, живееш с вдовицата на Монс, евреина, дето беше по следите на мошениците от Южна Франция? — запита Жак Колен.

Като големите пълководци, и Тромп-ла-Мор познаваше отлично хората от всички шайки.

— Тя самата — отговори крайно поласкан Ла Пурай.

— Хубава жена! — забеляза Жак Колен, който умееше да борави прекрасно с тези страшни механизми. — Фина женска! С големи познания е и много почтена! Съвършена крадла! От Ла Конор, значи, си почерпил нови сили! Глупаво е да оставиш да те гътнат, когато искаш такава женска! Глупак! Трябваше да си намериш някаква малка почтена търговийка и да си поживееш… А какво работи тя?

— Настанила се е на улица Сент-Барб… Домакинка е в едно заведение…

— И така, ти я оставяш за своя наследница? Ето, драги ми, докъде ни докарват тия уличници, когато човек прояви глупостта да ги обича…

— Да, но не й давай нищо, преди да са ме гътнали…

— Дума да не става! — отговори Жак Колен сериозно. — И нищо на другарите?

— Нищо, те ме подхлъзнаха — отговори с омраза Ла Пурай.

— Кой те предаде? Искаш ли да отмъстя за теб? — запита живо Жак Колен, опитвайки да се пробуди последното чувство, от което тръпнат тези сърца във върховния момент. — Кой знае, стари друже, дали не бих могъл, като отмъстя за тебе, да те примиря с правосъдието.

Тук убиецът погледна шефа си, затъпял от щастие.

— Обаче — отговори шефът — засега разигравам театро за Теодор. А след успеха на тоя водевил, старче, мога да направя много неща за един от моите приятели, а ти си ми приятел.

— Да видя само, че отлагаш церемонията за оня нещастен Теодор, чуваш ли, ще направя каквото поискаш.

— Ами че то е свършено вече, сигурен съм, че ще запазя главата му от ноктите на съда. Виждаш ли, Ла Пурай, за да се изкара някой от затвора, трябва да си подадем ръка… Нищо не можеш да направиш сам…

— Така е! — възкликна убиецът.

Доверието му бе така затвърдено и вярата му в шефа — толкова фанатична, че Ла Пурай престана да се колебае.