Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Негово величество шефът

— Това е нашият шеф! — каза Фил-дьо-Соа, когато Жак Колен го погледна с разсеяния поглед на потънал в отчаяние човек.

— Бога ми, така е, това е Тромп-ла-Мор — каза и Льо Бифон, като потри ръцете. — О! Това е неговият ръст, широките му плещи, но какво му се е случило, той не прилича на себе си!

— А! Сетих се — каза Фил-дьо-Соа, — той има някакъв план! Иска да види леля си, която скоро ще бъде екзекутирана.

За да дадем бегла представа за лицето, наричано от затворниците, надзирателите и тъмничарите леля, достатъчно ще бъде да предадем прекрасния отговор, даден от директора на един от централните затвори на лорд Дъръм, който по време на престоя си в Париж ги обходил всичките. Любопитен да види всички подробности, свързани с френското правосъдие, лордът дори накарал палача, покойния Сансон, да монтира гилотината и поискал да екзекутират едно живо теле, за да си даде сметка как функционира машината, прочула се от Френската революция.

След като му показал целия затвор, дворовете, работилниците и карцера, директорът посочил с пръст едно помещение, при което направил движение на погнуса.

— Там няма да водя ваша светлост — казал той, — там е отделението на лелите

— О-о! — казал лордът. — А какво е това?

— Това е третият пол, милорд.

* * *

— Ще гилотинират Теодор! — каза Ла Пурай. — Мило момче! Каква сръчност! И колко е нахакан! Каква загуба за обществото!

— Да, Теодор Калви кльопа последния си залък — каза Льо Бифон. — Ах, женичката му ще си изплаче зъркелите, защото го любела, мошеника му с мошеник!

— Ти ли си, старче? — обърна се Ла Пурай към Жак Колен.

И заедно с двамата си другари, които бе уловил под ръка, той прегради пътя на новодошлия.

— О, шефе, ти, значи, си се превърнал в глиган? — добави Ла Пурай.

— Казват, че си чопкал златото ни — продължи Льо Бифон заплашително.

— Ще ни изръсиш ли парите? — запита Фил-дьо-Соа.

Трите въпроса изхвръкнаха като три пистолетни изстрела.

— Не се шегувайте с един нещастен свещеник, попаднал тук по погрешка — отговори машинално Жак Колен, който веднага разпозна тримата си другари.

— Звукът на звънчето е съвсем същият, макар че муцуната е друга — каза Ла Пурай и сложи ръката си на рамото на Жак Колен.

Тоя жест и видът на тримата му другари изтръгнаха рязко шефа от унинието и му възвърнаха усещането за действителността; защото през тази съдбоносна нощ той бе бродил из безбройните и безплътни светове на чувствата, търсейки нов път.

— Не събуждай подозрения срещу шефа — каза тихичко Жак Колен с прегракнал и заплашителен глас, който доста много напомняше глухото ръмжене на лъва. — Ченгетата са тук; остави ги да паднат в клопката. Разигравам комедия за един другар в крайна беда.

Това бе казано с умилението на свещеник, който се готви да върне тия нещастници в правия път, и бе придружено с поглед, чрез който Жак Колен обгърна целия двор, видя под сводовете надзирателите и ги показа подигравателно на тримата си другари.

— Няма ли тук шпиони? Опулете си зъркелите и наблюдавайте! Правете се, че не ме познавате, да вземем предпазни мерки, отнасяйте се с мене като с духовно лице или ще разоря и вас, и жените ви, и имането ви.

— Значи, ти се боиш от нас? — каза Фил-дьо-Соа. — Дошъл си да спасиш приятеля си.

— Мадлен е готов за площад Грев — каза Ла Пурай.

— Теодор ли? — едва се сдържа да не скокне и да не извика Жак Колен.

Това бе последният удар от изтезанието на този съсипан исполин.

— Ще го колят, от два месеца е осъден на смърт — повтори Ла Пурай.

Обзет от слабост, с почти подкосени крака, Жак Колен се отпусна в ръцете на тримата си другари, но запази присъствие на духа и сключи с набожно изражение ръце. Ла Пурай и Льо Бифон подхванаха почтително светотатственика Тромп-ла-Мор, а през това време Фил-дьо-Соа тичаше към дежурния надзирател на вратата, водеща към приемната.

— Достопочтеният духовник би искал да седне, дайте един стол за него.

Така ударът, подготвен от Биби-Люпен, пропадаше. Както Наполеон, чиито войници го бяха познали, тримата каторжници се подчиняваха с уважение на Тромп-ла-Мор. Две думи се бяха оказали достатъчни: „жените и парите ви“, тоест онова, до което се свеждат всички истински човешки привързаности. За тримата каторжници този залог бе белег на върховна власт, шефът все още държеше в ръцете си богатството им. Той продължаваше да бъде и в затвора всесилен и не им бе изменил, както твърдяха някои неискрени събратя. Между другото, громката слава за ловкостта и умението на шефа им разгроми любопитството на тримата каторжници, защото в затвора любопитството става единствен остен за тези похабени души. А освен това, смелото гримиране на Жак Колен, останало неоткрито дори и зад ключалките на „Консиержри“, главозамайваше тримата престъпници.

— Понеже бях в единична килия от четири дни, не знаех, че Теодор е толкова близо до обителта… — каза Жак Колен. — Дойдох, за да спася едно нещастно момче, което се обеси вчера в четири часа, а ето че се озовавам пред друго нещастие, нямам вече козове в играта!…

— Горкият ми шеф… — каза Фил-дьо-Соа.

— Ах, дяволът ме изостави! — извика Жак Колен, изтръгна се от ръцете на двамата си другари и се изправи застрашително. — Идва момент, в който хората са по-силни от нас! Щъркелът (Съдебната палата) ще ни излапа всичките!

Предупреден за прилошаването на испанския духовник, сам директорът дойде в двора, за да го наблюдава; той го накара да седне на един стол на слънце, оглеждайки всичко с опасна проницателност, която се засилва ежедневно от практиката, но се прикрива зад привидно безразличие.

— Ах, боже мой! — каза Жак Колен. — Да те изпратят сред тези хора, престъпници, убийци, утайката на обществото!… Господ обаче няма да изостави своя служител. Драги господин директоре, ще отбележа престоя си тук с милосърдни дела, които ще се помнят! Аз ще върна в правата вяра тези нещастници, те ще научат, че имат душа, че ги очаква вечен живот и че ако всичко са загубили на земята, остава им да спечелят небето, небето, което ще бъде тяхно, ако истински и искрено се разкаят.

Двадесет-тридесет затворници, притекли се на групи зад тримата страшни каторжници, чиито яростни погледи запазваха три стъпки разстояние между тях и зяпачите, чуха тези думи, произнесени с евангелско умиление.

— Тогова, господин Голт, виж него… бихме го послушали… — каза страшният Ла Пурай.

— Казаха ми, че тук имало един осъден на смърт… — продължи Жак Колен, до когото се бе изправил директорът.

— Точно сега му четат отхвърлянето на молбата за помилване — отговори господин Голт.

— Не зная какво значи това — каза наивно Жак Колен, поглеждайки около себе си.

— О, боже, колко е прост — обади се младежът, който преди малко питаше Фил-дьо-Соа за цвета на боба в каторгите.

— Значи, че днес или утре ще го покосяват! — обади се един от затворниците.

— Покосяват ли? — повтори Жак Колен, чието изражение на невинност и незнание хвърли във възторг тримата каторжници.

— На техния език — отговори директорът — това означава изпълнение на смъртна присъда. Щом писарят чете отговора на молбата, сигурно и палачът ще получи заповед за екзекутиране. Нещастникът непрекъснато отказва помощта на религията…

— Ах, господин директоре, тази душа трябва да бъде спасена!… — възкликна Жак Колен.

Човекът, кощунствуващ с религията, сключи ръце с израз на отчаян любовник, което на зоркия директор се стори резултат на божествено усърдие.

— Ах, господине — продължи Тромп-ла-Мор, — нека ви докажа какъв човек съм и какво мога, като ми позволите разкаянието да се разцъфти в това загрубяло сърце! Бог ме е дарил със способността да казвам някои думи, които предизвикват дълбоки промени. Мога да преломя сърцата, да ги отворя… От какво се страхувате? Наредете да ме придружат жандарми или тъмничари, както искате.

— Ще видя дали тукашният свещеник ще се съгласи да го заместите — каза господин Голт.

И директорът излезе, поразен от напълно безразличното, макар и любопитно изражение, с което каторжниците и затворниците гледаха този духовник, чийто евангелски глас придаваше очарование на френско-испанското му бръщолевене.