Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Планът на Амели

— Щом херцогиня дьо Мофриньоз и графиня дьо Серизи са злепоставени, те и двете трябва да ти станат покровителки — започна Амели. — Да видим сега: госпожа д’Еспар ще поиска за теб среща с пазителя на държавния печат, на когото ти ще разкажеш цялата история, а с нея той ще позабавлява краля; защото на всички владетели е приятно да познават и опакото на тъканта и да са в течение на истинските причини за събитията, които хората обсъждат зяпнали. От този момент нито главният прокурор, нито господин дьо Серизи са вече страшни…

— Жена като теб е истинско съкровище! — възкликна следователят, добил нова смелост. — В края на краищата аз разкрих тайната на Жак Колен и ще го изпратя да се оправя пред наказателния съд, аз ще разкрия и престъпленията му. В кариерата на един следовател подобен процес е победа…

— Камюзо — каза Амели, която виждаше с удоволствие как мъжът й се освобождава от нравственото и физическо униние, в което го бе хвърлило самоубийството на Люсиен дьо Рюбампре, — председателят ти казал преди малко, че си отишъл много далеч; сега пък тръгна на другаде… Пак се отклоняваш от правия път, мили мой!

Следователят остана прав и загледа изумен жена си.

— Кралят и пазителят на държавния печат може да останат много доволни, че са узнали тайната на това дело и същевременно да се разгневят, че със защитните си речи адвокати с либерални убеждения извикват пред съда важни личности като Серизи, Мофриньоз и Гранлийо, с една дума, всички, които, косвено или не, са намесени в този процес.

— Всички са вътре!… В ръцете ми са! — викна Камюзо.

Съдията стана и се заразхожда из кабинета си като Сганарел, когато търси изход от някое забъркано положение.

— Слушай, Амели! — застана той пред жена си. — Сега си спомням една наглед дребна подробност, която в моето положение е от огромно значение. Представи си, мила моя, този Жак Колен е исполин на хитростта, притворството и измамата… У него има нещо дълбоко… О! Той е… как да ти кажа?… Един вид Кромуел сред каторжниците!… Никога не съм срещал такъв престъпник, аз сам почти се хванах на думите му… Но при криминалното следствие подалият се крайчец на конеца помага да се намери кълбото, с което тръгваш из лабиринта и на най-тъмните съвести, и на най-неясните факти. Като видя, че прелиствам писмата, иззети в дома на Люсиен дьо Рюбампре, Жак Колен ги погледна като човек, който иска да види дали няма и друг пакет, и неволно направи движение на видимо задоволство. Този поглед на крадец, преценяващ някакво съкровище, движението на арестанта, който си казва: „Имам с какво да се боря“, ми изясниха сума неща. Само вие, жените, ние и затворниците можем да поместим в един-единствен поглед цели сцени, където се разкриват измами, сложни като секретни брави. Как да ти кажа, за миг се споделят цели томове подозрения! Това е нещо страшно, то е като живота и смъртта, събрани в един само поглед. Помислих си, че този юначага сигурно притежава и други писма! После хилядите други подробности на следствието ме погълнаха. Забравил бях за случилото се, защото смятах, че предстои очната ставка между двамата арестувани и по-късно ще мога да си изясня тази точка от следствието. Нека обаче да смятаме за безспорно, че Жак Колен е оставил на сигурно място, според обичаите на тези жалки хора, най-излагащите писма от кореспонденцията на красивия младеж, когото са обожавали толкова…

— И ти още трепереш, Камюзо! Ти ще станеш председател в кралския съд много по-рано, отколкото си мислех!… — извика госпожа Камюзо със светнало лице. — Да видим сега! Трябва да се държиш така, че всички да останат доволни, защото това дело е толкова важно, че могат да ти го задигнат!… Не взеха ли от Попино и не го ли дадоха на тебе онова следствие по процеса за настойничеството, делото на госпожа и господин д’Еспар! — каза тя в отговор на учуденото движение на Камюзо. — Така е, нима главният прокурор, който взема така присърце честта на господин и госпожа дьо Серизи, не може да изпрати делото в кралския съд и да назначи свой съветник за ново следствие?

— Я гледай! Но къде си изучавала наказателно право, миличка? — извика Камюзо. — Ти знаеш всичко, ти ми казваш какво трябва да правя…

— Как? Ти смяташ, че утре господин дьо Гранвил няма да се изплаши от вероятната защита на някой адвокат с либерални убеждения, когото тоя Жак Колен ще успее да намери; защото, за да поеме защитата му, ще му предложат пари!… Тези дами знаят по-добре от теб в каква опасност се намират; те ще уведомят главния прокурор, който вижда вече как тези семейства ще бъдат доведени съвсем близо до скамейката на подсъдимите поради близките връзки на каторжника с Люсиен дьо Рюбампре, годеника на госпожица дьо Гранлийо, любовника на Естер, бившия любовник на херцогиня дьо Мофриньоз, любимия на госпожа дьо Серизи. Следователно ти трябва да действуваш така, че да спечелиш благоразположението на твоя главен прокурор, признателността на господин дьо Серизи и благодарността на маркиза д’Еспар и на графиня дьо Шатле, да си затвърдиш покровителството на госпожа дьо Мофриньоз чрез семейство Гранлийо и да накараш твоя председател да ти изкаже поздравления. Аз пък се нагърбвам с госпожите д’Еспар, дьо Мофриньоз и дьо Гранлийо. А ти трябва да отидеш още утре сутринта при главния прокурор. Господин дьо Гранлийо не живее с жена си и десет години е имал любовница, някоя си госпожица дьо Белфьой, от която има незаконни деца, нали така? Е, значи, не е светец, и той е като всички; човек може да го съблазни, сигурно и той си има слабо място, трябва да го откриеш, да го поласкаеш, поискай му съвет, накарай го да види опасната страна на това дело, с една дума, гледайте и двамата да не се изложите и ти ще станеш…

— Не, аз трябва да целуна следите от стъпките ти — прекъсна Камюзо жена си, прегърна я през кръста и я притисна до сърцето си. — Амели, ти ме спасяваш!

— Аз те довлякох от Алансон до Мант и от Мант до департаментския съд — отвърна му Амели. — Добре, сега бъди спокоен!… Докато изминат пет години, искам да ме наричат госпожа председателшата; но, котенцето ми, мисли винаги много, преди да вземеш някакво решение. Съдийският занаят не е като занаята на пожарникаря, по вашите книжа няма пожар, имате време да поразмислите; ето защо е неизвинимо да се допусне грешка във вашата работа…

— Силата на позицията ми се заключава изцяло в идентичността на мнимия испански духовник с Жак Колен — продължи съдията след дълго мълчание. — Щом самоличността му бъде установена по безспорен начин, дори и дворецът да си припише проучването на това дело, това ще бъде факт, от който няма да може да се отклони никой, бил той съдия или съветник. Положението ми ще бъде като на децата, които закачват тенекия на опашката на някоя котка; независимо от това къде е правено следствието, процедурата неизменно ще раздрънка оковите на Жак Колен.

— Браво! — каза Амели.

— И главният прокурор ще предпочете да се разбере с мен, защото само аз бих могъл да премахна дамоклевия меч, надвиснал над сърцето на квартал Сен-Жермен!… Но ти не знаеш колко е трудно да се постигне толкова хубав резултат!… Преди малко в кабинета на главния прокурор се споразумяхме с него да приемем Жак Колен за такъв, за какъвто се представя, тоест за член на каноническия съвет от Толедо, за Карлос Ерера; споразумяхме се да приемем, че е дипломатически пратеник и да го оставим да изисква правата си чрез испанското посолство. Вследствие на този план именно аз направих доклада, с който освобождавахме Люсиен дьо Рюбампре, и повторих разпитите на двамата обвиняеми, като ги изкарах бели като сняг. Утре господа Растиняк, Бианшон и не знам още кой трябва да бъдат извикани на очна ставка с мнимия каноник от кралския религиозен съвет на Толедо, а те няма да познаят в него Жак Колен, чието арестуване е станало в тяхно присъствие преди десет години, в някакъв семеен пансион, където са го познавали под името Вотрен.

Настъпи кратко мълчание, по време на което госпожа Камюзо размишляваше.

— Ти сигурен ли си, че твоят арестант е Жак Колен? — запита тя.

— Сигурен съм — отвърна съдията, — и главният прокурор също е сигурен.

— Добре тогава, постарай се, но без да показваш съдийските си нокти, да предизвикаш скандал в Съдебната палата. Ако твоят човек е още в единична килия, върви незабавно при директора на „Консиержри“ и направи така, че каторжникът да бъде познат публично. Вместо да подражаваш на децата, подражавай на министрите на вътрешните работи в абсолютните монархии, които измислят заговори против владетели, за да си припишат заслугата, че са ги разкрили, та да станат необходими; постави три семейства в опасност, за да се прославиш със спасението им.

— Ах, какво щастие! — развика се Камюзо. — Главата ми е така забъркана, че не си спомнях вече за това обстоятелство. Заповедта за прехвърлянето на Жак Колен в „пистолата“ бе отнесена от Кокар на господин Голт, директора на „Консиержри“. А благодарение на Биби-Люпен — врага на Жак Колен — от „Ла Форс“ са прехвърлили в „Консиержри“ трима затворници, които го познават; ако той слезе утре сутрин в двора на затвора, очакваме страшни сцени…

— Защо?

— Жак Колен, мила моя, е държал в себе си парите на каторжниците, а това са значителни суми; казват, че ги бил изразходвал, за да поддържа разкошния живот на покойния Люсиен и сега ще му поискат сметка. Биби-Люпен ми поясни, че това ще бъде истинска касапница, която ще предизвика намесата на надзирателите и тайната ще бъде разкрита. Отнася се до живота на Жак Колен. Така че, като отида рано утре в Палатата, ще мога да направя и протокола за самоличността му.

— Ах, да можеха неговите упълномощители да те отърват от него! Тогава на тебе ще гледат като на много способен човек! Не отивай при господин дьо Гранвил, изчакай го в прокуратурата с това страшно оръжие! То е като заредено оръдие, насочено към трите най-важни семейства в кралския двор и сред перовете. Бъди смел, предложи на господин дьо Гранвил да се отървете от Жак Колен, като го прехвърлите в „Ла Форс“, където каторжниците знаят как да се справят с предателите. Аз пък ще отида при херцогиня дьо Мофриньоз, която ще ме заведе у Гранлийо. Може би ще видя и господин дьо Серизи. Остави на мене да вдигна навсякъде тревога. Да се уговорим само да ми изпратиш една бележчица, за да знам дали испанският духовник съдебно е признат, че е Жак Колен. Нареди така, че да можеш да излезеш от Палатата в два часа, аз вече ще съм ти издействувала частна аудиенция при пазителя на държавния печат; може би и той ще бъде при маркиза д’Еспар.

Камюзо стоеше като закован от възхищение, тъй че хитрата Амели се усмихна.

— Хайде, ела да вечеряме и се развесели! — завърши тя. — Сам виждаш, ние сме в Париж от две години, а ти си на път да станеш съветник, преди да свърши годината… А оттам, писенцето ми, до председателското място разстоянието не е голямо, само една услуга в някое политическо дело…

Тези тайни разисквания показват до каква степен делата и най-малките думички на Жак Колен, последното действуващо лице на нашия разказ, засягаха честта на семействата, сред които той бе настанил покойния си любимец.