Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Размисли

Ерера живееше на улица Касет, близо до църквата „Сен-Сюлпис“, към която се бе причислил. Със суровия си и строг стил тази църква подхождаше на испанеца, чиято религия имаше сродство с доминиканския орден. Жертва на лукавата политика на Фердинанд VII, той служеше на конституционната кауза, макар да знаеше, че предаността му би могла да бъде възнаградена само при възстановяването на Rey netto[1]. А Карлос Ерера се бе отдал телом и духом на придворната клика в момент, когато изглеждаше, че династията на Кортесите не може да бъде свалена. За хората подобно поведение бе белег на духовно превъзходство. Експедицията на херцог д’Ангулем бе завършила, в Испания царуване крал Фердинанд, а Карлос Ерера още не бе поискал от Мадрид възнаграждение за услугите си. Бранейки се от любопитството с дипломатично мълчание, той обясняваше престоя си в Париж със силната си привързаност към Люсиен дьо Рюбампре, благодарение на която младият човек дължеше кралската разпоредба за промяната на името си. Впрочем Ерера живееше като всички духовници, натоварени с тайни мисии, тоест съвсем незабелязано. Изпълняваше религиозните си задължения в „Сен-Сюлпис“, излизаше само по работа, и то винаги вечер, с кола. Денят му бе запълнен със следобедната почивка, която по испанския обичай става между две яденета и заема по този начин цялото време, през което Париж шуми, отрупан с работа. Пушенето на испански пури също изиграваше своята роля и с това се изразходваше толкова време, колкото и тютюн. Леността е прикритие, както и важното държане, което също е леност. Ерера обитаваше едно от крилата на къщата на втория етаж, а Люсиен живееше в другото крило. Двата апартамента бяха едновременно разделени и съединени чрез просторно помещение за гости, чието антично великолепие подхождаше както на сериозния духовник, така и на младия поет. Големи кичести дървета засенчваха градината. Домовете, избирани от духовни лица, се отличават с тишината и дискретността си. Жилището на Ерера можеше да се опише с две думи: монашеска килия. Блестящо с разкоша си и снабдено с изискванията на уютността, жилището на Люсиен съдържаше всичко, което налага елегантният живот на светски човек, който е поет и писател, при това славолюбив, покварен, горделив и суетен, неимоверно небрежен, а държащ на реда, един от онези незавършени гении, способни да изразят разни стремежи и идеи — което може би е едно и също, но съвсем безсилни да ги осъществят. Взети заедно, Люсиен и Ерера образуваха една политическа личност. Без съмнение там бе и тайната на връзката им. Възрастните мъже, у които жизнената енергия се е пренесла в областта на амбициите, често изпитват потребност от красиво оръдие, от млад и готов да действува човек, за да осъществят чрез него плановете си. Ришельо потърси много късно едно красиво, бяло и мустакато същество, за да го предложи на жените, които трябваше да забавлява. Без да е от хората, които могат да имат успех пред кралици, той направи опит да бъде обикнат както от майката на своя височайши господар, така и от кралицата, но зле разбран от някои лекомислени младежи, бе принуден да изгони вън от страната едната и да сплаши другата. Каквото и да прави човек, щом е честолюбив, все ще попадне на някоя жена, и то в момент, когато най-малко се надява да я срещне. Колкото и да е влиятелен големият политик, на него му трябва жена, която да противопостави на другите жени, тъй както холандците обработват диамантите с диамант. И Рим, по времето на величието си, се бе подчинил на тази необходимост. Животът на италианския кардинал Мазарини не се ли наложи с по-други белези в сравнение с живота на френския кардинал Ришельо? Като открива съпротива в лицето на големите френски велможи, Ришельо прибягва до сеч; той умира в разцвета на властта си, изхабен от този двубой, където единствен негов съратник е един калугер. Мазарини е гонен от обединилите се, въоръжени и от време на време побеждаващи буржоазия и дворянство, които обръщат в бягство дори и кралската фамилия; обаче министърът на Ана Австрийска не отрязва главата на никого, съумява да победи цяла Франция и да създаде Луи XIV, който довърши делото на Ришельо, като удуши със златни върви дворянското съсловие в големия Версайски дворец. Щом почина мадам дьо Помпадур, настъпи и краят на Щоазьол. Дали и Ерера се бе поучил от този опит във висшите кръгове? Бе ли си дал сметка за тия неща по-рано, отколкото бе сторил това Ришельо? Или бе избрал в лицето на Люсиен дьо Рюбампре човек като Сен-Мар, само че предан? Никой не можеше да даде отговор, нито да измери честолюбието на испанеца, както не можеше да се предвиди какъв ще бъде краят му. Подобни въпроси, задавани от хора, успели да надзърнат зад тази дълго време прикрита връзка, имаха за цел да проникнат в една страшна тайна, открита на Люсиен едва преди няколко дни. Карлос бе славолюбив за двама: това именно доказваше поведението му на хората, които го познаваха, и те до един смятаха, че Люсиен е негов незаконен син.

Петнадесет месеца след появата му в Операта, с което той навлезе твърде рано в общество, където абатът искаше да го види едва след като стане годен да се бори с него, Люсиен имаше вече три хубави коня в конюшнята си, затворена кола за вечерно време, кабриолет и двуколка за сутрин. Той се хранеше вън от къщи. Предвижданията на Ерера се бяха сбъднали: възпитаникът му се бе поддал на разсипничеството, но той бе сметнал за необходимо да го отвлече от безразсъдната любов, която младежът хранеше в сърцето си към Естер. Люсиен похарчи около четиридесет хиляди франка, но всяка извършена лудория го връщаше още по-непреодолимо към Ла Торпий; той я търсеше упорито и понеже не я намираше, тя се превърна за него в своего рода дивеч, преследван от ловеца. Можеше ли Ерера да разбере любовта на един поет? Завладее ли веднъж тя мозъка на някои от тези велики човечета, след като е обладала сърцето им и е запалила чувствата, поетът се издига над останалите хора чрез любовта си така, както стои над тях с богатото си въображение. Дължащ на една прищявка на духовното си изграждане рядката способност да пресъздава природата посредством образи, в които влага едновременно и чувство, и мисъл, той дава на любовта си крилата на своя ум; чувствува и изобразява, действува и съзерцава: умножава усещанията си чрез мисълта, утроява блаженството на момента чрез въжделенията за бъдещето и спомените от миналото; прибавя към тях прелестни душевни наслади, които правят от него пръв измежду всички творци. Тогава страстта на поета се превръща в голяма поема, в която човешките измерения често са надминати. Не поставя ли в такъв случай той любимата си много по-високо, отколкото биха желали самите жени? Подобно на идеалния рицар от Ла Манча и той превръща в принцеса селската девойка. Докосва и себе си с вълшебната пръчица, с която омагьосва всичко, и по такъв начин чрез възхитителния свят на идеалното засилва наслаждението си. Затова такава любов е образец на сърдечна страст: тя е крайна във всичко, в надеждата и отчаянието, в гнева, тъгата и радостта; такава любов лети, носи се със скокове, тя не прилича на нито едно от вълненията, изпитвани от обикновените хора; в сравнение с еснафската любов тя е като вечния алпийски поток спрямо полските рекички. Такива красиви дарования така рядко биват разбрани, че се изчерпват в напразни надежди; те изгарят в търсене на идеални любовници и почти винаги умират като прелестни насекоми, накитени безсмислено от поетичната природа за празника на любовта и смазани непорочни от крака на някой минувач; а има и друга опасност: ако срещнат образа, отговарящ на мечтите им, а всъщност често се оказва, някаква хлебарка, те постъпват като Рафаело, като красивото насекомо: умират до своята Форнарина. Люсиен бе в такова състояние. Неговата поетична природа, крайна във всичко — както в доброто, така и в злото, — бе отгатнала, че в проститутката се крие ангел, че тя е по-скоро омърсена от допира с покварата, но не и покварена; и той я виждаше непрекъснато в бяло, крилата, чиста и тайнствена, каквато тя му се бе показала, тъй като бе схванала, че той я желае именно такава.

Бележки

[1] Истинския крал (исп.). — Б.пр.