Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Следователят бива подложен на мъки

— Свободен сте, Кокар — каза съдията. — Стига толкова за днес. Отпратете хората, които чакат вън, и ги предупредете да дойдат утре. Чакайте! Идете веднага при господин главния прокурор, проверете дали е още в кабинета си и ако е там, поискайте да ме приеме за малко. О, сигурно е там — продължи той, като погледна към един грозен дървен часовник, боядисан в зелено, с позлатени жилчици. — Часът е три и четвърт.

Понеже разпитите се пишат изцяло (а ние ги прочитаме толкова бързо), въпросите, както и отговорите, заемат страшно много време. Това е една от причините за забавянето на криминалните следствия и за продължителността на предварителните затвори. За дребните хорица това е разорение, за богатите — срам: за тях незабавното пускане на свобода поправя — дотолкова, доколкото може да се поправи — бедата от арестуването. Ето защо двете сцени, които вярно предадохме, отнеха цялото време, употребено от Азѝ да разчете нарежданията на господаря си, да измъкне херцогинята от будоара й и да вдъхне сили на госпожа дьо Серизи.

Камюзо, който смяташе да извлече полза за себе си от умението си като следовател, взе протоколите от двата разпита, препрочете ги и реши да ги покаже на главния прокурор, като го запита за мнението му. Тъкмо се бе отдал на тези мисли, разсилният се върна да му каже, че камериерът на графиня дьо Серизи желае непременно да говори с него. Камюзо кимна, вътре влезе един слуга, облечен като господар, погледна едно след друго към разсилния и към съдията и запита:

— На господин Камюзо ли имам честта…

— Да — отвърнаха и съдията, и разсилният.

Камюзо взе писмото, подадено му от прислужника, и прочете следното:

„В името на редица интереси, които вие, драги Камюзо, ще разберете, не разпитвайте господин дьо Рюбампре; ние ще ви донесем доказателства за неговата невинност, за да бъде той незабавно пуснат на свобода.

Д. дьо Мофриньоз, Л. дьо Серизи

П.П. «Изгорете това писмо.»“

Камюзо разбра, че е извършил огромна грешка, като е поставял уловки на Люсиен, и веднага се подчини на двете светски дами. Той запали една свещ и унищожи писмото на херцогинята. Камериерът се поклони почтително.

— Значи, госпожа дьо Серизи идва? — запита той.

— Впрягаха конете — отговори камериерът.

В тоя момент Кокар дойде да каже на господин Камюзо, че главният прокурор го чака.

Потиснат от грешката, която бе извършил в ущърб на стремежите си, но в полза на Темида, съдията, у когото седемгодишната практика бе развила хитроумието, присъщо на всеки мъж, мерил силите си като студент по право с кокетни работнички, реши да се въоръжи срещу гнева на двете знатни дами. Със свещта, на която бе унищожил писмото и която продължаваше да гори, той запечати тридесетте писъмца на херцогиня дьо Мофриньоз до Люсиен и доста обемистата кореспонденция на госпожа дьо Серизи, след което отиде при главния прокурор.