Джудит Макнот
Съвършенство (71)

Епилог

В частната стая на клиниката „Сайдър Синай“ заобиколена от разкошни рози, Джули притисна новородения си син до гърдите. За пръв път от два дни насам вниманието й не беше заето с малкото същество, което двамата със Зак бяха създали.

Допреди няколко минути сестрите се бяха събрали в стаята й, за да гледат заедно с нея връчването на наградите на филмовата академия, но в момента бяха заети да пренасят бебетата на майките им и Джули изпита облекчение, че е сама. Наградата за най-добра главна мъжка роля щеше да бъде дадена след малко и въпреки че бе сигурна, че Зак ще я получи, тя не желаеше хора около себе си, когато оповестяват името на актьора.

— Виж, Ники — прошепна, като лекичко го обърна към телевизионния екран. — Там са твоите кръстници — господин и госпожа Феръл. И баща ти е до тях, въпреки че точно в момента камерата не го показва.

Никълъс Александър Бенедикт се почувства оскърбен от това, че го откъсват от майчината му гръд. Джули го нагласи внимателно, после телевизионният екран напълно погълна вниманието й.

Първият филм на Зак след сватбата им не само беше счупил рекорда по продажбите — „Последен антракт“ беше номиниран в редица категории за радост на хората, които участваха в него. Тази вечер той обра всички награди. Зак беше спечелил „Оскар“ за най-добър режисьор, както и всички останали членове на филмовия екип от оператори до звукорежисьори.

Зак бе пожелал да гледа с нея церемонията по награждаването. След като не успя да го разубеди по-друг начин, Джули заяви, че той трябва да присъства заради всички хора, работили върху „Последен антракт“.

В действителност съпругата му знаеше, че това е неговата звездна вечер, и беше твърдо убедена, че нито тя, нито бебето, нито Бог трябва да се намесват в нея.

Тази сутрин книгата, която Зак й беше позволил да напише с цел финансово подпомагане на програмата за ликвидиране неграмотността сред жените, най-сетне беше пристигнала в дома й. Въпреки че гореше от нетърпение да му я покаже и да получи мнението му, тя помоли Сали да й обещае, че няма да споменава пред Зак.

Сърцето й заби по-силно, когато на сцената излязоха Робърт Дювал и Мерил Стрийп и започнаха да четат номинациите за най-добро изпълнение на главна мъжка роля.

— Стискай палци, миличко — каза Джули. Целуна мъничкото юмруче на сина си, после кръстоса пръсти върху него за късмет.

— И номинираните — Робърт Дювал погледна нагоре към камерата — Кевин Костнър — за „Краят на дъгата“.

— Том Круз — за „Пътят към дома“ — каза Мерил Стрийп.

— Кърт Ръсел — за „Изстрел в нощта“

— Закари Бенедикт — за „Последен антракт“

— Джак Никълсън — за „Миротворецът“.

Дювал протегна ръка, за да вземе плика, и Джули почувства, че ненадейно и необяснимо по врата й полазват тръпки.

— Наградата печели — той погледна листчето хартия в плика и широка усмивка се разля на устните му — Закари Бенедикт за „Последен антракт“.

Гръмнаха ръкопляскания и някои от присъстващите станаха на крака. Камерата се насочи към висок, тъмнокос мъж, облечен в смокинг, който бързо тръгна по пътеката към сцената, и Дювал добави:

— Наградата ще получи Матю Феръл от името на Зак…

И Джули внезапно осъзна причината за странната тръпка, полазила по врата й… Тя се облегна на възглавниците и каза, без да поглежда към вратата.

— Тук си, нали?

— Как позна — пошегува се Зак.

Тя се обърна и го видя бавно да приближава към нея — преметнал небрежно смокинга си, той държеше в лявата си ръка блестящата златна статуетка, която бе получил като награда за най-добра режисура.

— Трябваше да си там, за да си получиш наградата — напомни му тя. — Поздравления, скъпи.

Зак целуна жена си по устните и после по бузата.

— Намирам се точно там, където исках да бъда в този момент — нежно прошепна и докосна с устни шията й. — Единственото място, където исках да бъда.

— Ние с Ники много се гордеем с теб.

— Той спи — изрече развълнуван бащата. — Да го сложа ли в креватчето му?

— Можеш да опиташ — отвърна Джули, като внимателно му подаде заспалото бебе.

След като положи сина си в кошчето, Зак събу лъскавите си официални обувки, настани се на леглото до нея и я притегли по-близо до себе си.

— Благодаря ти, че ми роди син — прошепна. Погледът му попадна на книгата върху масичката до леглото.

— Какво четеш?

Докато пишеше книгата, Джули не пожела да я обсъжда с него. Зак беше взискателен професионалист и тя се страхуваше, че всяка негова критика или ще я обезсърчи, или ще я хвърли в паника. Но времето за разплата беше дошло и тя неспокойно пое дъх.

— Това е моята книга. Сали ми я изпрати тази сутрин.

— Защо, за Бога, не си ми казала?

— Защото днес е твоят ден и не исках книгата или нещо друго да отвлича вниманието ти дори и за минута.

Развълнуван от дълбоката й загриженост, Зак вдигна книгата, обърна я и Джули наблюдаваше със смесица от напрежение и нетърпение първата му реакция към корицата.

— Красива е.

— Какво мислиш за заглавието?

— Нарекла си я „Съвършенство“.

Тя кимна.

— Харесва ми — каза с усмивка той. — Защо избра точно това заглавие?

— Това беше най-лесната част — прошепна тя, като вдигна очи към неговите. — Това е нашата история, но всъщност цялата книга е за теб.

Трогнат, той я грабна в обятията си, зарови ръце в косата й и я притисна до себе си. Тя беше стояла на негова страна, когато целият свят го беше белязал като лош, беше го желала, когато нямаше какво да й предложи, беше го научила да прощава. Радваше се на успехите му, подкрепяше го, когато беше прав, и упорито му се противопоставяше, когато грешеше. Тя промени живота му и го изпълни със смисъл, смях и любов. Тя му беше родила син.

— Не плачи, скъпи — прошепна Джули, учудена от сълзите му. Притегли го още по-близо до себе си и се пошегува: — Още не си прочел книгата ми. Може да се окажа по-добър писател, отколкото си мислиш.

Думите й го накараха да се засмее.