Джудит Макнот
Съвършенство (42)

41

Джули внезапно реши да го заслепи, доколкото може и подготовката за това й отне повече от час. Изми косата си и внимателно я среса. Облече кобалтовосиня рокля от трико. Измамната простота на дрехата караше Джули да се чувства красива. Откри и подходящи сини обувки, които й бяха с половин размер по-големи, но затова пък удобни. Доволна, че е постигнала възможно най-доброто, разреса отново косата си и хвърли последен поглед към огледалото. Леките сенки и тушът за мигли подчертаваха очите й. Лекият руж правеше скулите й още по-високи. Мисълта за предстоящата вечер със Зак караше очите й да искрят, а кожата й да блести. Реши, никога не е изглеждала толкова добре. Усмихна се на отражението си и се отправи към вратата на стаята.

Когато влезе във всекидневната, свещите вече горяха на масата, огънят в камината ярко пламтеше и Зак стоеше на бара и отваряше бутилка шампанско. Дъхът й спря — беше толкова красив в тъмносиния костюм и снежнобялата риза.

— Здравей — каза тя с ослепителна усмивка.

Той я загледа възхитено и шампанското, което наливаше, започна да прелива по пода.

— Господи! — прошепна дрезгаво. — Как изобщо можеш да ревнуваш от Глен Клоуз!

— Разливаш шампанското — меко каза тя, толкова щастлива, че не знаеше как да се държи.

Той изруга, изправи бутилката и се пресегна за кърпа да попие разлятото.

— Зак?

— Какво?

— Как изобщо можеш да ревнуваш от Патрик Суейзи?

Ослепителната му усмивка ясно показа, че е поласкан от комплимента.

— Нямам представа — пошегува се той.

— Кой изпълнител избра — подразни го тя след вечерята на свещи, когато той постави някакъв компактдиск в стереоуредбата. — Защото, ако си избрал Мики Маус, няма да танцувам с теб.

— Напротив, ще танцуваш.

— Откъде си сигурен?

— Приятно ти е да танцуваш с мен.

Гласът на Барбара Стрейзънд се изви и Зак я притегли към себе си.

— Това определено не е Мики Маус. Ще танцуваш ли с мен?

Джули кимна.

— Барбара Стрейзънд е любимката ми.

— И на мен — той плъзна ръка по талията й, после тя внезапно усети ръката му по голия си гръб. Забеляза стаените пламъчета в очите му, които бавно се разгаряха, И отново почувства копнеж за разкъсващата сладост на допира му, за бурната настойчивост на целувките му, за разтърсващото щастие, когато я обладава. Също като Зак искаше да запази и да продължи този момент. Долавяше, че зад мрачното му настроение се крие нещо.

Когато песента свърши, Джули пое дъх и попита:

— Какъв е любимият ти спорт, Зак?

— Любимият ми спорт — промълви той с дрезгав, чувствен глас — е да се любя с теб.

— Кое е любимото ти ястие?

В отговор се наведе и нежно докосна устните й.

— Ти.

В този момент му стана ясно, че раздялата им утре ще бъде по-непоносима, отколкото звукът на решетките, които се бяха затворили зад гърба му преди пет години. Притисна я силно в обятията си, зарови лице в косата й и затвори очи.

Ръката й докосна лицето му, пръстите й погалиха здраво стиснатата челюст, гласът й беше развълнуван.

— Възнамеряваш да ме изпратиш утре вкъщи, нали?

— Да.

— Не искам да си тръгвам!

Той вдигна глава.

— Не прави раздялата още по-тежка, отколкото е в действителност.

Джули отчаяно се питаше как би могла да бъде по-тежка. Отиде с него в леглото, когато той пожела, и се опитваше да се усмихва, когато той желаеше. Когато и двамата достигнаха до умопомрачителен оргазъм, тя се обърна в ръцете му и прошепна:

— Обичам те. Оби…

Пръстите му покриха устните й:

— Недей.