Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worth Dying For, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 92 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2012)
Форматиране
Cecinka (2013)

Издание:

Лий Чайлд. Време за умиране

Италианска. Първо издание

Издателство „Обсидиан“, София, 2010

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Симона Христова

История

  1. — Добавяне

57

Дороти Коу отново седна зад волана, а докторът и съпругата му се настаниха на седалката до нея. Ричър се качи отзад с трофейната пушка. Пикапът заподскача по изровените от тракторите коловози към мястото, на което беше оставил бялото тахо на футболиста, който му беше счупил носа. В продължение на километър и половина Ричър беше принуден да се държи здраво, за да не изхвръкне от каросерията. Джипът си беше на банкета. Подкара го на юг, а другите трима поеха след него. Спряха на няколкостотин метра от фермата на Дънкан. Гледката към нея беше отлична. Ричър развинти телескопичния мерник на пушката и го използва вместо бинокъл. Трите къщи се виждаха съвсем ясно. Паркираните автомобили пред тях бяха пет, подредени в една линия пред най-южната къща — тази на Джейкъб. Три стари пикапа, кадилакът на Сет и червената мазда на Елинор Дънкан. Студени и покрити с роса, което означаваше, че членовете на фамилията са се изолирали от света и чакат. Точно както предпочиташе Ричър.

Той слезе от тахото и тръгна към пикапа, за да посрещне останалите. Измъкна рязаната пушка от джоба на шубата си и я подаде на Дороти Коу.

— Връщате се обратно и вземате ключовете от колите на футболистите — разпореди той. — Ще ми докарате още две. Изберете онези, които имат най-много бензин в резервоарите. Искам да го направите по най-бързия начин.

Дороти Коу включи на заден, направи пълен кръг и пое в северна посока. Ричър се качи обратно в джипа и зачака.

 

 

Три изолирани къщи. Зима. Равна земя чак до хоризонта. Без никакви укрития. Класически проблем от тактическо естество. Стандартните правила на пехотата изискваха окопаване и изчакване на подкрепленията на артилерията или авиацията. Партизанският подход означаваше обкръжение на противника и атака от всички страни едновременно. С гранати или преносими ракети. Основният удар трябваше да дойде от север, където има най-малко прозорци. Но Ричър не разполагаше с достатъчно жива сила, за да приложи подобна тактика. Нямаше нито гранати, нито реактивни снаряди, не можеше да разчита на артилерийска или въздушна подкрепа. Беше сам. Живата му сила се изчерпваше с един алкохолик на средна възраст и две жени на средна възраст, едната от които в състояние на шок. Въоръжението им се изчерпваше с пушка — помпа с два патрона в пълнителя, деветмилиметров Глок с шестнайсет патрона, 12-милиметрова ловна карабина с три патрона, нож със сгъваемо острие, френски ключ, две отвертки и кутийка кибрит. Въоръжение, което не можеше да се нарече изумително.

Но времето работеше за тях. Имаха цял ден на разположение. Теренът също беше на тяхна страна. Шестнайсет хиляди хектара, простиращи се чак до хоризонта. Оградата на Дънкан също беше на тяхна страна. Издигната преди четвърт век за алиби, но все още солидна и здрава. Законът за непредвидените обстоятелства в действие. Оградата щеше да изиграе неочаквана роля срещу собствениците си.

Той отново вдигна телескопичния мерник пред очите си. Наоколо не се случваше нищо. Помръдваха единствено струйките дим, излитащи от комините на първата и последната къща. Които лениво се насочваха на юг. По-скоро бриз, отколкото истински вятър. Но въздухът със сигурност се движеше.

Той продължи да чака.

 

 

Петнайсет минути по-късно в огледалото за обратно виждане се появи малък конвой. Отпред се движеше пикапът на Дороти Коу, следван от златистия джип на младежа на име Джон с доктора зад волана. Най-отзад беше съпругата му, седнала зад волана на черния пикап, с който се беше появил първият футболист рано сутринта. Автомобилите намалиха и спряха зад него, плътно един след друг. По стар навик водачите им гледаха наляво, в обратна посока на фермата.

Ричър слезе от тахото, а другите се скупчиха около него. Той каза на Дороти да задържи рязаната пушка, подаде телескопичния мерник на съпругата на доктора, а в замяна получи шала и мобилния й телефон. След кратките инструкции цялата жива сила на негово разположение се натовари в пикапа на Дороти и пое на юг. Ричър остана сам на банкета. Компания му правеха бялото тахо, златистият джип и черният пикап, чиито ключове лежаха в джоба му. Той преброи до десет и се залови за работа.

 

 

Черният пикап се оказа с трийсетина сантиметра по-дълъг от останалите и Ричър реши да го използва втори. Първо щеше да бъде бялото тахо, защото имаше най-много бензин. Последен се оказа златистият джип на Джон. Ричър беше доволен от този факт, защото вече го беше карал и знаеше, че върви добре.

Мина по редицата и запали двигателите, а после започна да ги придвижва един по един напред, точно към входа на алеята пред трите къщи. По сто метра с всяка кола, запазвайки реда им. Надяваше се да бъдат забелязани максимално късно. Наоколо всичко изглеждаше все така спокойно. Ричър придвижи черния пикап с петдесет метра напред, паркира златистия джип зад него, а после изтича за бялото тахо. С него подмина другите две коли и навлезе в паркинга. Спря точно пред входа.

Слезе от кабината, приклекна и стегна човката на френския ключ около педала на газта. Направи го внимателно, като нагласи ръкохватката в хоризонтално положение. Провери дали държи здраво, а после заобиколи отзад и развинти капачката на резервоара. С помощта на по-дългата отвертка натика края на шала дълбоко в отвора на резервоара и драсна клечка кибрит. Върна се при отворената врата, наведе се през седалката и включи на скорост. Колата бавно потегли, използвайки минималните обороти на двигателя. Той започна да подтичва редом с нея, натиснал с пръст бутона за електрическо задвижване на седалката. Тя бавно се плъзна напред, подминавайки позицията на човек със среден ръст, а после и тази на човек с изключително дребен ръст. После седалката опря в края на френския ключ и моторът леко увеличи оборотите си. Ричър ускори крачка, без да отделя пръста си от бутона. Скоростта се увеличи и го принуди да затича редом с тежкия автомобил. Секунда по-късно седалката стигна до максимално предно положение и спря да се движи. Ричър отскочи встрани и каросерията се плъзна покрай него. Скоростта беше не повече от петнайсет километра в час, а може би и по-малко. Но напълно достатъчна да преодолее съпротивлението на чакълестата настилка. Плитките коловози поддържаха автомобила в права посока. Шалът в отвора на резервоара гореше добре.

Ричър се обърна и изтича към черния пикап в началото на алеята. Скочи зад волана и натисна газта. Пикапът профуча през отвора и закова на място. Той направи няколко маневри, за да го нагласи под прав ъгъл спрямо отвора в оградата, оставяйки по петдесетина сантиметра разстояние от двете страни. Бялото тахо продължаваше стабилното си настъпление, леко поклащайки се по коловозите. Вече беше преодоляло половината разстояние до целта. От задницата му излитаха ярки пламъци. Ричър измъкна ключовете на черния пикап и хукна обратно към пътя. Изправи се от далечната страна на златистия Юкон, облегна се на капака и се обърна да гледа.

Обвито в пламъци, бялото тахо продължаваше неумолимото си движение напред. Измина последните двайсет метра по плитките коловози и се заби в средната част на къщата. Сблъсъкът не изглеждаше силен въпреки инерцията на двата тона метал. Прозорецът на приземния етаж се пръсна на хиляди късчета, външната стена леко се наклони, разлетяха се парчета дърво. И това беше всичко.

Но напълно достатъчно.

Пламъците в задната част се люшнаха напред, пропълзяха под праговете и обхванаха вратите. Задните гуми пламнаха, от предните започна да излиза гъст черен дим. Подхванат от ветреца, той бързо набра височина и се понесе на югозапад.

Ричър се наведе над седалката и издърпа пушката.

Пламъците методично поглъщаха тахото и пълзяха напред. Бавно и целенасочено. Изпод капака изведнъж изригна нов огнен вулкан. Различен по цвят и по сила. Ярките му езици облизаха фасадата на къщата. Наляво, после надясно, очертавайки черен полукръг от разтопена боя. Езиците неумолимо напредваха. Като атакуваща армия, пробила защитния вал на противника. Разширяваха се, търсеха нов терен. Рамката на счупения прозорец пламна първа, защото там се беше образувало течение.

Ричър извади мобилния телефон на съпругата на доктора и набра един номер.

— Средната къща гори — докладва той.

— Това е къщата на Джонас — отвърна Дороти Коу от позицията си на половин километър в западна посока. — Пушекът се вижда съвсем ясно.

— Някакво раздвижване?

— Още не. Чакай, чакай… Джонас излиза от задната врата и тръгва наляво. Вероятно ще заобиколи и ще излезе отпред.

— Сигурна ли си, че е той?

— Сто процента. Наблюдавам го през телескопа.

— Добре — рече Ричър. — Чакай на телефона.

Той остави отворения мобилен телефон на покрива на джипа и вдигна пушката. Тя беше оборудвана с метален мерник в задната част, преди мястото за оптиката. Плюс още един в края на цевта. Вдигна я на височината на очите си, опря лакти на покрива и се прицели в празното пространство между средната и южната къща. Разстоянието беше около сто и четирийсет метра.

Ричър затаи дъх и зачака.

В процепа се появи набита фигура. Нисък и широкоплещест мъж, надхвърлил шейсет. Кръгло червендалесто лице, оредяла сива коса. Първият възрастен представител на фамилията Дънкан, когото виждаше на живо. Той тръгна напред, излезе на светло и се закова на място. Погледна горящото тахо, понечи да се втурне към него, после се отказа. Очите му се извъртяха към черния пикап, запушил алеята.

Ричър хвана на мушка горната част на тялото му и натисна спусъка.