Метаданни
Данни
- Серия
- Семейство Деланза (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Miracle, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Illusion, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 73 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Епилог
Касъл Клер, 1904 г.
Лиза не можеше да издържа повече. Хвърли таен поглед към спящия Джулиън, измъкна се от леглото и облече пеньоара. Минавайки на пръсти през стаята, тя отново погледна мъжа си. Но той не помръдна — спеше дълбоко. Спокойна усмивка грееше на красивото му лице. Лиза все още не можеше да повярва, че принадлежи на него, а той — на нея. И освен това я обича.
Тя се измъкна от стаята. В замъка цареше пълна тишина. Беше Коледата на 1904 г. и Лиза гореше от желание да види какъв подарък й е приготвил Джулиън за първата им Коледа. Тя слезе долу. Нейния подарък за Джулиън беше голям и както се надяваше, щастлива изненада. Лиза се спря в балната зала. Бяха устроили коледен бал преди няколко дни. В центъра на стаята стоеше огромна елха, клоните й се прегърбваха от тежестта на блестящите играчки и лакомства, а на върха сияеше прекрасен ангел. Ангелът бе символ.
Тя се спусна към елхата и започна да разглежда подаръците. Имаше за всички, включително и за нея, но не и от Джулиън. Тя провери още веднъж. Робърт и Едит, които се бяха оженили през есента и вече чакаха дете, бяха оставили подаръци за Лиза, както и О’Хара и прислужницата й Бетси. Но от Джулиън нямаше нищо. Лиза се учуди. Тя бавно седна на пода, неспособна да се справи с разочарованието. Нима бе забравил?
— Да не си изгубила нещо, скъпа? — подразни я Джулиън, влизайки в балната зала.
Разбира се, той бе забравил. Тя измъчено се усмихна.
— Добро утро, Джулиън. Не, всичко е наред. Честита Коледа! — Тя стана.
Сивите му очи игриво блестяха.
— Честита Коледа, ангел мой!
По тона му, Лиза разбра, че е намислил нещо. Тя недоумяващо се огледа.
— Честита Коледа! — разнесоха се зад нея гласове, и в стаята влязоха трима души. Лиза извика. Баща й Бенджамин Ралстън първи стигна до нея. Той я повдигна и завъртя.
— Татко! — въздъхна Лиза. Тя видя любимата си заварена сестра Софи и мъжа й Едуард. Когато Бенджамин я пусна, Лиза се хвърли към Софи. Сестрите се прегърнаха, плачейки.
— А мен няма ли да ме целунеш? — шеговито попита Едуард.
— Разбира се — извика Лиза и потъна в прегръдката му.
Трогателните приветствия свършиха. Лиза се приближи до Джулиън.
— Не мога да повярвам на очите си — призна тя.
Той я прегърна.
— Вижда се.
Лиза погледна баща си и сестра си.
— Толкова ми липсвахте и така се радвам, че сте тук. — После се обърна към мъжа си: — Джулиън, това е най-прекрасната Коледа в живота ми.
— Това е само първата ни Коледа, ангел мой. Ще има още много.
Очите на Лиза се насълзиха. Тя се притисна към него и света за нея престана да съществува. Бяха само той и тя.
— Колко те обичам! — прошепна Лиза.
— Ти си моя живот — отвърна Джулиън.
Лиза загадъчно се усмихна и каза:
— Аз също имам изненада за теб.
Джулиън внимателно я погледна.
— Наистина ли? Вчера вечерта не намерих подарък от теб, скъпа.
Лиза се разсмя. Оказва се, че Джулиън също е проверявал подаръците под елхата.
— Моят подарък не е там — с вълнение произнесе тя.
Веждите му учудено се вдигнаха:
— В такъв случай, къде е?
— Надявам се, че няма да бъдеш разочарован — усмихна се Лиза и добави: — След пет месеца…
Той замря. Лиза облиза устни.
— Нося нашето дете. То трябва да се роди през май.
Лицето му грейна от радост. Той я заключи в прегръдката си и я притисна с все сила към себе си.
— Ще имаме дете! — извика тя на близките си.
Едуард и Бенджамин заговориха заедно. Софи се смееше и плачеше едновременно.
Джулиън бавно постави Лиза на пода.
— Никога не съм бил толкова щастлив — прошепна той с дрезгав от вълнение глас. — Никога никого не съм обичал така както теб. Благодаря ти, Лиза.
— Няма за какво. Нищо не съм направила — възрази тя.
— Ти направи чудо — отговори той с пресекващ глас.
Лиза го погали по бузата.
— Хайде да отпразнуваме Коледа само двамата — предложи Джулиън.
Лиза не успя да му отговори, защото Бенджамин се приближи и потупа зет си по рамото:
— Хайде, сине, води ни в трапезарията. От всички тези тайни ми се появи вълчи апетит.
Лиза сви рамене, а Джулиън й прошепна:
— По-късно, ангел мой.
Сърцето й потрепери. Те се погледнаха в очите.
— Честита Коледа, скъпи — каза Лиза.
— Честита Коледа, ангел мой — отвърна Джулиън.