Стивън Кинг
Магьосникът (1) (Тъмната кула IV)

РЕЗЮМЕ

„Пустош“ е третият том от една по-дълга история, вдъхновена и до известна степен свързана с епическата поема на Робърт Браунинг „Чайлд Роланд“.

В първата част „Стрелецът“ се разказва как Роланд, последният стрелец в един „променен“ свят, преследва и най-сетне настига човека в черно — магьосник на име Уолтър, който се е представил за приятел на Роландовия баща още от времето преди разпадането на Средния свят. Но залавянето на този получовек-полумагьосник е не крайната цел на Роланд, а просто важна стъпка по пътя към Тъмната кула, която се намира на пресечната точка на всички времена.

Кой всъщност е Роланд? Какъв е бил светът, преди да се промени? Какво представлява Кулата и защо той иска да достигне до нея? Имаме единствено откъслечни отговори. Роланд очевидно е някакъв рицар — от онези, на чиито плещи се е държал светът, който според думите на Стрелеца е „изпълнен с любов и светлина“. Но дали този свят наистина е бил такъв? Въпросът е спорен.

Знаели че Роланд твърде рано е преминал първото изпитание по мъжество, след като е открил, че майка му е любовница на Мартин, магьосник много по-велик от Уолтър; знаем, че Мартин е нагласил всичко така, че момчето да открие тайната връзка на майка си, очаквайки то да се провали в изпитанието и да бъде изпратено „на запад“ в пустошта; знаем, че Роланд е издържал изпитанието и е разбил на пух и прах плановете на Мартин.

Освен това знаем, че между света на Роланд и нашия свят съществува необикновена, но изконна връзка, и че понякога е възможно да се преминава от единия в другия свят.

На една изоставена крайпътна станция в пустинята Роланд среща момче на име Джейк, което е умряло в нашия свят — загинало е, когато са го блъснали под колелата на автомобил. В мига на смъртта на Джейк Чеймбърс над него се е надвесил мъж в черно — Уолтър — а после момчето се е събудило в света на Роланд.

Преди да настигнат човека в черно, Джейк умира отново…този път заради Стрелеца, който, изправен пред втория най-ужасяващ избор в живота си, избира да пожертва символичния си син. Когато трябва да избира между Кулата и момчето, Роланд избира кулата. Последните думи на Джейк, преди да полети в пропастта, са: „Върви тогава — има и други светове, освен този.“

Последната среща на Роланд и Уолтър е на един хълм, осеян с кости. Мъжът в черно предсказва на Стрелеца бъдещето с карти таро. Роланд трябва да обърне специално внимание на три много странни карти — Затворникът, Господарката на сенките и Смъртта („но не за теб, Стрелецо“).

Повествованието във втория том, озаглавен „Трите карти“, започва на брега на Западното море, малко след срещата на Роланд с Уолтър. Изтощеният Стрелец се събужда посред нощ и открива, че покачващият се прилив е донесъл кръвожадни чудовища, подобни на омари. Докато изпълзи далеч от тях, те отхапват два пръста от дясната ръка на Роланд. Освен това отровата им се е вляла в кръвта му и когато отново потегля на север по брега на Западно море, той се разболява.

По пътя си открива три врати, през които може да минава само той. Всяка от тях води в съвременния свят; всъщност в града, където живее Джейк. Стрелецът се озовава в Ню Йорк през различни периоди от време, опитвайки се да спаси живота си и да открие трима души, които ще го придружават по пътя му към Кулата.

Еди Дийн е Затворникът — наркоман от Ню Йорк, живеещ в края на осемдесетте години. Роланд минава през вратата и прониква в съзнанието му в мига, когато самолетът на Еди — който е куриер на наркобос на име Енрико Балазар — се приземява на летище „Кенеди“ По време на съвместните им увлекателни приключения Роланд успява да намери пеницилин и да пренесе Еди Дийн в своя свят. Младият наркоман се озовава в свят, където няма наркотици, нито любимите му сандвичи с пиле, и се чувства нещастен.

Втората врата отвежда Стрелеца при Господарката на сенките — всъщност две жени в едно тяло. Този път той попада в Ню Йорк в началото на шестдесетте години и се сблъсква с млада защитничка на гражданските права на име Одета Холмс, прикована в инвалидна количка. В Одета се крие хитрата и изпълнена с омраза Дета Уокър. Последствията от появяването на тази шизофреничка са фатални за Стрелеца и Еди. Одета смята, че случващото се е сън или фантазия, а Дета — която е по-зла и по-умна, се зарича да убие Роланд и младежа, които смята за белокожи дяволи.

Джак Морт — серийният убиец, който дебне зад третата врата (сега Роланд попада в средата на седемдесетте години) — е Смъртта. Морт на два пъти причинява огромни промени в живота на Одета/Дета, макар двете да не подозират това. Морт, чийто modus operandi е или да блъска жертвите си под различни транспортни средства, или да хвърля върху тях тежки предмети, на два пъти се намесва в живота на Одета по време на своята налудничава (но успешна) кариера. В детството й е пуснал тухла върху главата й, вследствие на което момиченцето е изпаднало в кома и така се е появила двойничката Дета Уокър. Години по-късно, през 1959, Морт отново среща Одета и този път я блъска под мотрисата на метрото в Гринидж Вилидж. Тя отново оцелява, но цената, която трябва да заплати, е огромна — колелата на мотрисата отрязват краката й до коленете. Благодарение на усилията на млад самоотвержен лекар (а може би и на отвратителната, но силна духом Дета Уокър) животът й е спасен… или поне така изглежда. Според Роланд тези връзки съвсем не са съвпадение, а предполагат много по-могъща сила; той вярва, че титаничните сили, които обгръщат Тъмната кула, отново започват да се събират.

Стрелецът разбира, че Морт може би е ключът към още една тайна, която е в основата на друг парадокс. Защото в мига, когато Роланд прониква в нашия свят, Морт е избрал не друга жертва, а самия Джейк — момчето, което Стрелецът среща в крайпътната станция. Роланд никога не е имал причина да се усъмни в начина, по който Джейк умира в нашия свят, нито пък в самоличността на убиеца — Уолтър, разбира се. В мига на смъртта си момчето забелязва Уолтър в насъбралата се тълпа, преоблечен като свещеник, и Роланд не се е съмнявал в описанието на очевидците.

Не се съмнява и сега — Уолтър е бил там, о да, разбира се, че е присъствал. Но ако не друг, а Джак Морт е блъснал момчето под колелата на задаващия се кадилак? Възможно ли е подобно нещо? Ако съществува такава възможност, то къде се намира Джейк сега? Дали е мъртъв? Може би е изгубен във времето? И ако Джейк Чеймбърс си е все още жив и здрав в своя свят, как така Роланд още го помни?

Въпреки объркването и може би опасното развитие на събитията, изпитанието с вратите — и събирането на тримата спътници — завършва успешно за Роланд. Еди Дийн приема да заживее в света на Роланд, защото се влюбва в Господарката на сенките. Дета Уокър и Одета Холмс се сливат в една личност, която съчетава черти от характерите на Дета и Одета, като всяка е принудена от Стрелеца да признае съществуването на другата. Те се превръщат в нова, трета жена — Сузана Дийн.

Джак Морт загива в същото метро — под колелата на същата мотриса, която преди петнадесет-шестнадесет години оставя Одета без крака. Смъртта му не е голяма загуба за човечеството.

И за пръв път от неизброими години насам Роланд от Гилеад вече не е сам в експедицията към Тъмната кула. Кътбърт и Алан, изгубените му събратя от далечното минало, са заменени от Еди и Сузана… но в известен смисъл Роланд се оказва опасен за своите приятели. Дори много опасен.

„Пустош“ продължава разказа за трима пътешественици, които упорито търсят Тъмната кула. След като убиват гигантския мечок (който всъщност се оказва киборг), Роланд, Еди и Сузана откриват пътя на Лъча. Всъщност лъчите са шест и преминават през Дванадесетте портала, обозначаващи границите на Средния свят. Роланд е убеден, че Тъмната кула се намира на пресечната точка на тези лъчи.

Еди и Сузана вече не са затворници в неговия свят, а доброволно го следват по пътя на Лъча. Край портала на Мечока най-сетне е изтеглена и третата карта. Джейк се завръща в Средния свят с помощта на ритуал, който заплашва живота на всички. Не след дълго момчето си намира „приятел“ — странно животинче със златисти очи, което едновременно прилича на скунк, язовец и куче, и му дава името Ко.

Пътят на Лъча ги отвежда в полуразрушения град Луд, където оцелелите и дегенерирали представители на два рода — Млади и Беловласи — продължават старата вражда. Преди да достигнат Луд, пътешествениците се озовават в градчето Ривър Кросинг, където живеят само старци. Те им разказват за някакъв еднорелсов влак, който може би още се движи по пътя на Лъча и отвежда до Тъмната кула. Докато прекосяват моста над река Сенд, Джейк и Ко едва не загиват. Докато вниманието на Роланд, Еди и Сузана е отвлечено от перипетиите на момчето, пътешествениците попадат на засада, устроена от умиращия, но много опасен бандит Гашър. Той отвлича Джейк и го отвежда в подземен бункер при Тик Так, последния предводител на Син Беловласите.

Докато Роланд тръгва да спасява Джейк, Еди и Сузана откриват гарата на Луд, където Блейн Моно се пробужда от дългия си сън. Блейн е останка от сложна компютърна система, намираща се под град Луд, и се интересува единствено от гатанки. Обещава да отведе пътешествениците до последната спирка, ако съумеят да отгатнат загадките му. В противен случай ще убие не само тях, но и всички жители на Луд чрез невропаралитичен газ.

Роланд освобождава Джейк, като убива Тик Так… или поне мисли, че го е убил. Ала злият исполин не е мъртъв, спасява човек, който нарича себе си Ричард Фанин, но всъщност е демон, за чието съществуване Уолтър е предупредил Роланд.

Пътешествениците се срещат на гарата и успяват да се качат на еднорелсовия влак, ала скоро с ужас установяват, че Блейн се готви да се самоубие, като пожертва и тях.

Съществува само един начин да се спасят. Тъй като Блейн обича гатанките, Роланд му предлага споразумение. Ще оцелеят ли смелите пътешественици?