Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 地獄変, 1918 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Христо Кънев, 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сборник. Японски разкази, 1973
Първо издание
Превод от английски
Съставител и бележки за авторите: Евгения Паничерска-Камова
Редактор: Красимира Тодорова
Художник: Димитър Трендафилов
Художник-редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректор: Емилия Спасова, Евдокия Попова
Излязла от печат февруари 1973 г.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а
ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна, ул. „Хр. Ботев“ 3
История
- — Добавяне
1
Съмнявам се дали някога е имало друг човек като господаря на Хорикауа. Положително и досега той няма равен на себе си. Някои твърдят, че едно божество-закрилник се явило на нейна милост майка му, преди господарят да се роди: вярно е поне това, че откак се родил, бил най-необикновената личност. Нищо от онова, което вършел, не било обикновено; винаги поразявал хората. Трябва да погледнете плана на Хорикауа и ще се убедите във величествеността на този град. Обикновен човек дори не би могъл да си представи смелост и дързост като тези, проявени при осъществяването на подобен проект.
Но положително височайшето му намерение не е било да прослави себе си; той беше великодушен, не забравяше нискостоящите, искаше цялата страна да ликува заедно с него.
Има една история за прочутия Кауарски дворец в Хигаши Санджо. Говореше се, че духът на Тору, министър от лявото крило, се появявал там всяка нощ, докато негова светлост не го прогонил, като го порицал. Такъв авторитет имаше той в столицата, че всички — мъже, жени, деца — гледаха на него с пълно право като на същински бог. Веднъж, когато се връщал с колесницата си от Празника на сливовите цветове, волът му се отпрегнал и наранил един старец, който минавал наблизо. Но този старец, казват, събрал молитвено ръце и всъщност бил доволен, задето го блъснал волът на негова светлост.
И така, съществуват много истории, в които се изтъкват добрите дела на негова светлост. На някакво пиршество той подарява тридесет бели коня; друг път жертвува едно от любимите си момчета, за да го поставят като жива колона на Нагарския мост. Няма да има край, ако започна да изреждам всичките. Колкото и многобройни да са тези случки, съмнявам се дали някоя от тях може да се мери с ужасната история за сътворяването на паравана с ада, едно от най-ценните съкровища в този дом. Негова светлост лесно не губи самообладание, но в този случай той, изглежда, истински се стреснал. Колко много по-ужасени тогава бяхме пък ние, прислужниците му; бояхме се и за своята кожа. Колкото до мен, аз му служих двадесет години, но когато видях с очите си тази ужасна гледка, реших, че такова нещо не можеше да се случи преди. Ала за да разкажа тази история, трябва първо да спомена за Йошихиде, който нарисува паравана с ада.