Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лили Чудото
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hexe Lilli im Land der Dinosaurier, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Книстер. Лили Чудото, дракона и магическата книга

Немска. Първо издание

Илюстрации: Биргит Рийгер

ISBN: 978-954-9436-71-6

История

  1. — Добавяне

Шеста глава
Машината за завладяване на света

Лили толкова се беше вглъбила в мисли за това, което се случи този следобед, че изобщо не й направи впечатление, колко много хора минаваха покрай нея с празен поглед. Някои от тях непрекъснато мърмореха под носа си думите: „Да, господарю!“. Но когато и любезният продавач на зеленчуци, който винаги казваше по някоя шега, сведе поглед и измърмори: „Да, господарю!“, Лили се спря и го погледна. Едва сега чу това, което всички казваха: „Да, господарю!“.

— Какво ли им става? — запита се Лили.

— Това със сигурност е работа на Хиронимус — обясни й Хектор.

Физиономията му вече не беше ядосана, а загрижена.

— Сега вече знаем, какво е правил, докато търсихме книгата. Явно е омагьосал хората с погледа си. Чувал съм, че може да го прави, но Зурулунда винаги го е отричала. Тя не вярваше, че той е способен на това. Но явно старата магьосница се е лъгала в способностите на Хиронимус. Или може просто да е станал по-добър с времето. Той явно наистина може да омагьосва хората с погледа си. И те сега следват заповедите му, без да се съпротивляват.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_opashka.png

— Но защо всички те носят тези странни предмети и къде ги носят? — учуди се Лили, когато покрай нея минаха един мъж с нощна лампа и една жена с тостер.

— Това със сигурност има нещо общо с машината за покоряване на света — отвърна тъжно Хектор и добави. — Зурулунда винаги е успявала да предотврати действията на Хиронимус за завладяването на света и превръщането на хората в негови роби, но за теб малкият ти брат беше по-важен… но както и да е!

Хектор се скри в раницата с дълбока въздишка. Когато Лили и Леон се прибраха вкъщи, момичето изживя нов шок. Мама прибираше от етажерките всички книги и повтаряше с безизразен поглед: „Трябва да се изкарват пари за господаря“. Тя заменяше всички хубави книги с книги по финанси и счетоводство.

— Какво правиш? — попита я слисано Лили.

— Тези книги са много по-полезни. Махнах и масата за кафе, която ми струва само пари. С тази специализирана литература може да се изкарват повече пари. Финансистите и счетоводителите така или иначе нямат време да пият кафе. За тях времето е пари, а парите са най-важното.

Лили почувства буца в гърлото си. Не можеше да повярва, че чува такива думи от мама.

— Какво ще правиш с всичките тези пари? — попита тя.

— Това са пари за господаря — отвърна мама с безчувствен глас. — Важно е да се печелят пари за господаря.

Когато се качи в стаята си, Лили захвърли в ъгъла раницата с възмутения Хектор вътре, хвърли се на леглото и започна да барабани с ръце по възглавницата. Тя беше отчаяна и много, много ядосана. Какво беше направил този господар с майка й и всички възрастни? Какво му бяха направили? Защо беше направил от хората роби? Това беше наистина една ужасна магия! Най-накрая се успокои и седна на леглото. Хектор, който междувременно се беше освободил от раницата и беше свидетел на отчаянието й, се приближи предпазливо до нея. Когато я погледна, не й беше вече сърдит. Той я прегърна, за да се опита да я успокои. Лили подпря брадичка на ръцете си и затвори очи. Но това не помогна. Колкото и да стискаше очи, това, което се беше случило, нямаше да изчезне — без значение, дали искаше да го приеме, или не.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_plan.png

Лили почти не успя да спи. В съня си непрекъснато се беше борила за книгата, но напразно. До себе си чуваше Леон, който леко похъркваше. Зазори се. Лили се чувстваше много зле. Заради нея хората бяха станали безволеви, а майка й не харесваше вече хубавите книги и приятните разговори с хората. Тя искаше единствено и само да печели пари…

Тогава видя Хектор, който седеше на прозореца и размишляваше. И той беше вече буден. Или може би изобщо не беше спал?

— Хектор, как мога да поправя всичко това?

Драконът се обърна бавно към нея. Опита се да намери успокоителни думи.

— Ти не си виновна. Просто задачата беше прекалено трудна…

— Защо този Хиронимус прави всичко това? — прекъсна го Лили. — Как може човек да бъде толкова лош? Да омагьоса всички възрастни? Да направи от мама роб? Само с нас, децата май няма успех…

Когато изрече тези думи, на Лили й стана ясно, къде беше решението на проблема: децата! Децата биха могли да помогнат. Всички деца трябваше да се съюзят срещу Хиронимус.

— Как искаш децата да се изправят срещу един такъв магьосник? — попита Хектор отчаяно, когато Лили му разказа за плана си. — И то сега, когато магическата книга е при него?

— Ще видим това! — извика Лили в бойна готовност. Тя почувства, как й дойдоха сили. — Той все още не е довършил машината си. Да видим, как мисли да покори света! Ха! Ще попречим на плана му — с или без магическата книга!

— Но как? — попита скептично Хектор.

— Само почакай. Имам страхотна идея…

 

 

Лили не се колеба още дълго, и реши къде да се срещне с приятелите си. Беше неделя и повечето и без това бяха във фермата за понита. Бързо събуди Леон, защото не искаше да го оставя сам с омагьосаната им майка.

— Ще седнеш отзад на колелото! — заповяда му тя.

Леон, който беше много радостен, че можеше да отиде с нея, я послуша без възражения.

Всички бяха там. Както винаги Мона, освен нея Йонас и усмихнатият до уши — Андреас! Лили не трябваше дълго да моли приятелите си. Въпреки че днес щеше да има интересен турнир по езда, те за нищо на света не биха изпуснали едно напрегнато приключение. Лили много бегло им обясни, какво се беше случило вчера. Като начало не спомена за Хектор, с който рано или късно щяха да се запознаят. Ако го видеха сега, това много щеше да ги забави. И въпреки че Лили забеляза, че Мона, Йонас и Андреас почти не вярваха на това, което им разказваше, бяха много заинтригувани.

Само няколко минути по-късно те вече караха с колелетата си към запустялата вила, или по-точно казано към халето, където трябваше да се построи машина, с която да бъде завладян света. Андреас караше най-отпред колелото си „БМХ“, защото той искаше да докаже на Лили колко е смел. След него беше Мона на розово колело, която малко се страхуваше, но въпреки това не искаше да оставя приятелката си Лили в беда. След тях караше Лили, цялата обляна в пот, с Леон върху багажника на колелото и в раницата Хектор, за който никой не знаеше. Йонас пъхтеше последен. Той беше най-големият компютърен специалист в класа, много услужлив и добър приятел, но не обичаше спорта.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_deca.png

Когато децата стигнаха фабриката, видяха нещо ужасяващо. Имаше само възрастни, които носеха някакви странни части. Лили разпозна съседката си, която буташе една количка, върху която имаше кафе машина, а пък един мъж с кожено яке и рокерски ботуши караше една розова, почти счупена детска количка. И изведнъж всички ахнаха, когато видяха дори госпожа Грах, класната им, която се мъчеше да довлече един ауспух от камион. Мона реши веднага да се спусне към нея, но Лили я хвана за тениската и я успокои. Сега трябваше да се погрижат за други неща. Децата скриха велосипедите си в едни храсти и се смесиха с тълпата. Както и бяха очаквали, никой не ги забеляза. Лили, Леон, Андреас, Йонас и Мона минаха през една стоманена врата и влязоха в халето.

Уау! Те останаха със зяпнала уста. В халето, високо колкото църква, стоеше една огромна машина, която беше висока колкото шест или седеметажна сграда. Безброй техници в сиви престилки ходеха насам-натам и смазваха колелцата, които се въртяха, все едно бяха част от старомоден, парен двигател. Те бяха свързани с вериги и задвижваха други колелета. Въпреки очевидно добре изработената механика, зловещата машина изпускаше пара в цялото помещение. От нея излизаха дебели кабели, които изчезваха в стената. „Къде ли водят?“ — запита се Лили. Какво се крие зад стените? И каква ли беше функцията на стъклената кабина, която обгръщаше машината като галерия?

Под напътствията на механиците непрекъснато се поставяха нови части, които омагьосаните хора донасяха. Лили бързо дръпна Мона настрана, като видя, че един от техниците беше бащата на момичето. С безизразно лице той свързваше един електрически кабел и измерваше напрежението. Лили искаше да спести на Мона тази гледка.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_mashina.png

Децата започнаха да се движат като роботи, за да приличат на омагьосаните хора и решиха да разберат, какво беше предназначението на кабелите и откъде се управляваше машината. Те намериха стълба, по която можеха да се качат в стъклената галерия. Лили тъкмо помагаше на Леон да се покатери, когато чу учудения възглас на Йонас. Тя бързо се изкачи. Невероятно! Тук всичко приличаше на космически кораб. Йонас беше като хипнотизиран — чувстваше се като в рая! Лили също не можа да повярва на очите си. Само Андреас запази самообладание и избута приятелите си зад един шкаф, за да не бъдат забелязани. От там можеха да наблюдават цялото помещение. Навсякъде по стените имаше монитори и екрани. На всеки един от тях се виждаха различни сцени. Човек оставаше с впечатлението, че можеше да проникне във всеки дом по света. Лили видя четири английски дами да пият кафе и веднага до тях кръчма, пълна с футболни запалянковци. Мона потупа Лили по рамото и й посочи един екран, където се виждаше колиба в джунглата и много чернокожи хора с перлени накити. На друг екран видяха семейство в иглу, което чистеше риба, на друг препълнена с хора спирка в Токио и много други.

Всички тези сцени по целия свят имаха едно общо нещо: хората седяха пред телевизорите си и гледаха. Дори и ескимосите не бяха вперили поглед в рибата, която чистеха, а в телевизора.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_nabljudenie.png

Странно! Лили не можеше да си обясни, какво трябваше да означава това, да се наблюдават хора, които гледат телевизия?

И какво общо имаше това помещение с огромната машина долу? Но в този момент Лили се стресна, защото някой влезе в командната зала. И това не беше просто някой, а лично самият Хиронимус. При вида на магьосника на Лили й стана горещо и студено едновременно и тя почувства, че и Хектор в раницата беше неспокоен, защото имаше шесто чувство за присъствието на Хиронимус.

Той започна да контролира всичко и да дава заповедите си. Един асистент му докладва за състоянието на нещата и за проблемите, които са били решени.

Постепенно децата започнаха да разбират, за какво бяха кабелите, машината и екраните: голямата машина долу беше, разбира се, машината, с която магьосникът смяташе да покори света. Към нея трябваше да се прикачи магическата книга, за да може машината да има влияние, което стигаше до командната зала по кабелите. Тази магия трябваше да засили хипнотизаторските сили на Хиронимус и те да се разпространят по всички места, с които се беше свързал. И той щеше да може да разпространява хипнозата по целия свят не само от мониторната зала, но и да контролира оттам, дали тази магия наистина действа.

С помощта на модерната техника, комбинирана с магическата сила на книгата той искаше да въвлече в плана си всички хора на планетата. Това беше наистина пъклен план! Преди Леон, който нищо не разбираше, да беше успял да зададе още глупави въпроси, Лили го хвана за устата и реши да се посъветва с приятелите си. И те бяха разбрали случващото се по същия начин: Хиронимус искаше да завладее света! И то още днес!

Четиримата се спогледаха тревожно, но в този момент се случи нещо и те отново заеха местата си за наблюдение. Един мъж с камера зае позиция, за да заснеме лицето на Хиронимус.

— Внимание! Това е пробно излъчване! — каза Хиронимус високо и ясно в един микрофон. — Чувате ли ме всички добре?

Изведнъж на всички екрани по света се видя трептене, след това смущение в картината и накрая Хиронимус със зловещата му усмивка.

Край!

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_proba.png

— Тестът мина успешно — каза един техник.

Хиронимус се ухили доволно и попита:

— Книгата свързана ли е с машината? Тогава нека да започваме с хипнозата. Няма да трае още дълго и хората по целия свят ще започнат да ме наричат „господарю“. Всички ще работят за мен и ще стана най-богатия човек на света.

— Непременно трябва да предприемем нещо! — прошепна отчаяно Лили.

— Книгата на мястото си ли е? — попита Хиронимус за последен път.

— Да, много здраво е вградена в сърцето на машината — потвърди един от техниците.

— Благодаря за информацията — прошепна Лили. — Сега поне знаем, къде да я търсим.

И с едно махване на ръката й, децата се изнизаха приведени от помещението.

— Трябва да разгледаме машината още веднъж много обстойно — обясни Лили, когато излязоха навън. — И то отвътре — книгата е в „сърцето на машината“, каквото и да значи това…

— Не мисля, че ще те пуснат доброволно вътре — каза Йонас.

Лили знаеше, че той имаше право.

— Нямаме друг избор — прошепна тя. — Аз ще опитам.

— Аз идвам с теб — присъедини се веднага Андреас.

— И дума не може да става — отвърна Лили. — Трябва да ми пазите гърба и да се грижите за Леон. Не искам да го излагам още веднъж на опасност.

— И аз съм тук — прошепна Хектор от раницата и я ритна толкова силно, че тя почти извика.

— Всичко наред ли е? — попита Андреас.

— Всичко е наред — кимна му тя.

Тя потупа успокоително раницата си, пое си дълбоко въздух и се запъти към машината…