Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лили Чудото
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hexe Lilli im Land der Dinosaurier, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Книстер. Лили Чудото, дракона и магическата книга

Немска. Първо издание

Илюстрации: Биргит Рийгер

ISBN: 978-954-9436-71-6

История

  1. — Добавяне

Пета глава
Магическата книга попада в ръцете на Хиронимус

На другия ден беше събота и Лили не трябваше да ходи на училище. Преди обяд реши да отиде с колелото до фермата за понита. Там щеше да се срещне с Мона и други нейни приятели. А днес и Андреас щеше да бъде там. Лили се усмихна, като си спомни, колко срамежливо той я беше попитал, дали ще ходи днес при понитата. Хектор, разбира се, настояваше да отиде с нея. Преди да скочи в раницата, той обяви тържествено:

— Трябва много добре да преценя, дали ставаш за нова магьосница. Пробният ти период още не е свършил!

— А къде ще остане книгата? — попита Лили.

— Аз ще я взема. Никой не трябва да те вижда с нея. Това би било прекалено опасно! — отвърна Хектор и сложи книгата под мишница. — Освен това тя още не ти принадлежи.

Но драконът не можеше да се побере в раницата заедно с книгата. Лили се опита да ги натъпче, но там пасваше или само книгата, или само драконът. Двамата не можеха да се поберат, колкото и да се въртяха в различни посоки. Най-накрая Хектор склони, книгата да остане в стаята на Лили и тя я сложи на леглото си. О, това беше груба грешка, както по-късно сами ще видите…

Лили прие някак си Хектор да я придружи, но че трябваше да вземе и Леон, това вече никак не й хареса. Мама беше непреклонна. Тя имаше доста работа днес и нямаше време да се занимава с Леон. И понеже Лили днес не беше на училище, трябваше да се грижи за малкия досадник. Така тя се запъти към фермата за понита не само с един всезнаещ дракон, но и с по-малкия си брат. Супер, няма що!

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_kolelo.png

Преди да отиде в книжарницата, мама още веднъж надникна в детската стая. Искаше да бъде сигурна, че Лили наистина беше взела Леон със себе си. Но какво беше това върху леглото на Лили? Това определено беше книга и то много стара. Подвързията беше кожена, с ценни метални закопчалки. Как се беше озовала при Лили?

— Децата непрекъснато взимат книги от книжарницата ми, защото тази определено не е от библиотеката — разсърди се мама.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_mama.png

Тя взе книгата и слезе с нея по стълбите. На партера тя имаше малко магазинче, където продаваше стари, употребявани книги. На табелата над витрината беше написано „Антиквариат“. Магазинчето беше много уютно и доста хора го харесваха. Мама винаги ги черпеше с чаша кафе. Това много им допадаше. Когато Лили искаше да подразни мама, винаги й казваше, че кафето й е по-хубаво от книгите, които продава. Тя винаги ходеше в библиотеката, защото там имаше повече детски книжки.

Когато влезе в магазинчето, мама не знаеше, къде точно да сложи тази странна книга.

— Толкова е хубава, че ще я сложа на витрината — реши накрая тя.

 

 

Хиронимус беше решил днес посред бял ден да се покатери по улука. Не искаше да губи нито минута повече. Искаше книгата и то на часа!

— Не надушвам дракон — каза Серафим, когато по обяд застанаха на улицата пред къщата.

— Толкова по-добре — изръмжа магьосникът. — Само той ми липсва днес.

И докато слагаше изобретените от него ръкавици за крадци — защото нямаше намерение да падне на тротоара за втори път — Серафим се опитваше да надуши следите на Хектор. Но не откриваше нищо. Продължи да души и по стената, но пак не откри нищо. Когато обаче вдигна глава към витрината, що да види? Не можа да повярва на очите си! Той изгуби ума и дума и можеше единствено само да скимти.

— Какво ти е? — попита го Хиронимус нервно.

— Книгата е там! — Серафим подскочи към витрината и се опита да мине през стъклото.

— Ще полудея! Това не може да е истина! А и онази дъртачка работи в магазина. Значи все пак тя е магьосницата, а не детето. О, с нея ще се справя без проблем! — потри ръце Хиронимус. — Само да я погледна веднъж и ще започне да ми се подчинява. Само трябва да спечеля доверието й, така че да ме погледне в очите. И после ще падне в мрежите ми… Може би трябва да се преобразя така и няма да може да ми устои.

Хиронимус посочи една снимка от корицата на списание. Там беше изобразен един мускулест мъж с прилепнали по него спортни дрехи.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_vitrina.png

— Ако ти харесва, направи се на него — отвърна възмутено Серафим. — Намирам го за по-грозен дори от моята козина.

Малко след това един мускулест мъж влезе в книжарничката.

— Добър ден, госпожо! — поздрави Хиронимус майката на Лили. — Имате една книга на витрината.

— А, да! Сигурно имаше предвид тази — каза тя и посегна към списанието с културиста.

— Не, имам предвид старата книга с кожената подвързия — поправи я нетърпеливо Хиронимус.

— Това е една наистина много рядка книга, но за съжаление не мога да ви кажа откъде произхожда.

Майката на Лили взе книгата от витрината и я подаде на Хиронимус.

— О, или нещо ми влезе в окото, или книгата ме заслепи така? Моля ви да погледнете, дали имам нещо в окото — помоли я магьосникът.

Майката на Лили го погледна в очите. Но що за странни лъчи бяха това? А издаваха дори и гръмотевичен звук! Тя почувства, как започна да губи равновесие и краката й омекнаха.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_hipnoza.png

— На мен със сигурност ще ми дадете книгата без пари — каза Хиронимус с мил, но въпреки това заповеден глас.

— Не знам — отвърна майката на Лили някак си безволево.

Преди да успее да каже каквото и да било повече, вратата на магазина се отвори. Това беше Лили! Тъкмо се връщаше от фермата за понита и връхлетя в магазина. Леон чакаше до вратата. Добре, че беше така, защото Хектор, който надушваше нещо, подаде глава от раницата.

Когато Лили забеляза, че мама тъкмо се канеше да продаде магическата книга, изтича и се опита да я грабне. Но странно облеченият мускулест мъж не пускаше книгата и продължи да я дърпа към себе си. Двамата започнаха да я дърпат насам-натам.

— Внимание, това е Хиронимус! — извика Хектор, който беше забелязал Серафим. — Той се е преобразил. Внимавай, Лили!

Лили и без това не искаше да пуска книгата и продължаваше да я дърпа с все сила. Цялата се беше зачервила.

— Внимавайте, ще скъсате книгата! — извика и мама, която отново беше дошла на себе си.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_dyrpane.png

— Серафим! — изръмжа Хиронимус, без да пуска книгата.

Кучето веднага разбра какво трябваше да прави и захапа Лили за крака. В същия миг Хектор избълва към него огън, който доста поопърли кучето. Лили така се изплаши, че за момент спря да дърпа. Хиронимус веднага използва тази възможност. Той дръпна книгата към себе си, веднага изскочи от магазина с плячката си и заедно със Серафим изчезнаха като дим…

— Какво беше това? — попита мама, която изобщо не разбираше какво ставаше.

— Ужас! — извика Лили.

Тя нямаше представа кой беше Хиронимус, но много добре осъзнаваше, че беше загубила безценната си книга. Хектор я потупа гневно по рамото и изсъска:

— Извади ме от раницата! Трябва да последвам крадеца!

Лили се осъзна, изтича на улицата и пусна Хектор на свобода. Той не загуби нито секунда и полетя след Хиронимус. Лили гледа дълго след него, докато най-накрая той изчезна от погледа й. Когато се върна в книжарницата, не знаейки на кой свят е от толкова много странни преживявания, Леон тъкмо разказваше много разпалено:

— Мамо, видя ли, че моят динозавър може да лети?

— Нищо не видях — отвърна му тя леко ядосано. — Знам само, че един мъж открадна книгата ми и че беше облечен доста странно.

Мама започна да търси чашата си с кафе.

— Трябва първо да изпия едно кафе. От толкова много стрес ми пари дори на очите!

— А аз се нуждая от спокойствие — отвърна Лили и бързо се запъти към стаята си.

Надяваше се да види Хектор от прозореца на стаята си. Обвиняваше се и беше много ядосана, че беше допуснала това да се случи. Как можа да изпусне книгата?! Хектор я беше охранявал толкова добре, а тя? Ужас! Така й се падаше! Май наистина не беше достойна да стане новата магьосница! Тя остана до прозореца около два часа в очакване да се появи Хектор.

Едва следобед той тежко се приземи на перваза на прозореца й.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_kaktus.png

— Видях ги! Това е голям късмет за нас! Успях, защото кучето е толкова дебело, че не може да се движи бързо.

След това обясни на Лили, какво беше видял, за къщата и халето. Той й разказа и за Хиронимус, какво беше намислил, защо искаше да се докопа до книгата и какво можеше да се очаква от него.

— Машина, с която да завладее света! — прошепна Лили изплашено, когато Хектор приключи с разказа си.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_uplashena.png

Едва сега й стана ясно в каква каша се беше забъркала. И Зурулунда наистина ли си мислеше, че Лили можеше да бъде достоен противник на този опасен магьосник? Тя преглътна. Изведнъж й стана много приятно, че поне Хектор й помагаше. Дори и понякога да се правеше на всезнайко и да беше малко арогантен.

— Какво чакаме още? — извика смело тя. — Да отиваме при Хиронимус!

Хектор я погледна учудено.

— Ти си готова да му се противопоставиш?

— Разбира се. Да не губим и минута повече…

 

 

След петнадесет минути разправии с мама, която настояваше Лили да вземе Леон със себе си, тя се качи разярена на велосипеда. На всичкото отгоре Леон го беше страх да се вози на рамката на колелото и пожела да кара своето. Лили се хвана за главата. Трябваше да предотврати опитите на един могъщ магьосник да завладее света и в същото време да се занимава с един ревльо. Хектор стоеше кротко в раницата и само от време на време се опитваше да погледне навън, за да се ориентира. След това тихичко даваше указания на Лили. Те напредваха много бавно, защото трябваше да чакат Леон, който едва караше бебешката си триколка. На Лили й се стори цяла вечност, докато стигнаха изоставената фабрика и вилата. Те оставиха велосипедите на безопасно място. Лили искаше да бъде сигурна, че никой нямаше да може да ги забележи от къщата. Хектор показа главата си от раницата и му беше вече все едно, дали Леон щеше да го види или не.

— Сега ще вляза с Хектор в къщата — обясни Лили на брат си, който зяпаше дракона с ококорени очи. — Ти имаш сега много важна роля. Ще бъдеш шпионин. Ще останеш тук и ще наблюдаваш всичко! След това ще ни разкажеш подробно какво си видял.

Хектор потвърди думите на Лили като направи с ръцете си пистолет, насочи го към Леон и му намигна. След това повтори думите на Лили:

— Сега ще си шпионин! Това е много важно, разбра ли?

— Но аз не искам да съм шпионин, искам да вляза с вас в къщата! — извика Леон.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_trima.png

Лили си пое дълбоко въздух:

— Шпионинът е по-важен!

Но Леон поклати глава и каза:

— Не, искам да дойда с вас!

— Цяла седмица ще ти давам и моя десерт — обеща му Лили.

Леон отново поклати отрицателно глава.

— Ще ти прочета всичките книги за динозаври и дори ще дойда с теб в библиотеката, за да вземем нови!

Леон отново не беше съгласен. Той наистина можеше да извади понякога хората от равновесие!

— Ще ти подаря моето Нинтендо!

— Със слушалките ли? — попита Леон.

— От мен да мине със слушалки! — съгласи се тя.

Важното беше да не взима малкия досадник със себе си в къщата. Струваше й се прекалено опасно.

 

 

Докато Лили се разправяше с Леон, Хектор беше успял да види, че Хиронимус беше напуснал къщата.

Това, което наистина беше важно, е, че магьосникът беше излязъл, без да носи нещо със себе си — нямаше нито чанта, нито пакетче, нищичко. Значи книгата все още беше в къщата!

— Но къде е кучето? — попита Лили, когато Хектор й разказа какво беше видял.

— Точно това е въпросът — изръмжа Хектор. — Най-вероятно все още е в къщата и охранява книгата.

Хектор потрепери, когато си спомни, как това злобно същество го беше захапало за опашката. Лили не се поколеба, погали Леон по главата и се запъти решително към къщата. Приличаше на истинска агентка с Хектор в раницата.

Късметът беше на нейна страна. Тя намери отворен прозорец, който беше точно толкова голям, че да се промуши през него. Когато скочи на пода в стаята, се вдигна доста прах. Минаха няколко секунди, докато прахът се утаи и Лили успя да различи каквото и да е.

— Гръм и мълнии! — извика Хектор. — Що за барака е това!

Вътре наистина изглеждаше много страховито. Като че ли не беше чистено с векове. Навсякъде имаше прах, паяжини и мишки. През прозорците се прокрадваше само приглушена светлина, понеже те бяха прекалено мръсни. На всичкото отгоре къщата беше много сложна за ориентация. Навсякъде имаше ниши, еркери и коридори с безброй врати. Къде трябваше да търсят книгата?

Лили започна да оглежда помещение след помещение, като непрекъснато беше нащрек за кучето. Когато подът изскърцваше прекалено силно, тя спираше и се ослушваше, дали някъде нещо се движеше. След това продължаваше предпазливо, като се опитваше систематично да претърсва всички помещения. Стори им се цяла вечност, докато най-накрая свършиха с първия етаж. Но не намериха нищо — нито кучето, нито книгата. Хектор беше много тих. Лили тъкмо беше решила да се качва нагоре, когато входната врата се отвори.

— Хиронимус! — изсъска Хектор и Лили започна да се изкачва по стълбите колкото се можеше по-тихо.

Горе се скри в един шкаф и въздъхна облекчено.

— Всичко наред ли е? — извика магьосникът с леден глас за поздрав, когато влезе в къщата. — Серафим, къде си?

Но не получи отговор. Сърцето на Лили биеше толкова лудо, че тя се страхуваше Хиронимус да не я чуе долу.

— Серафим! — извика Хиронимус с пронизващ глас.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_v_kilera.png

— Тук съм — отвърна той от долния етаж с пълна уста. — Тук съм в килера.

Лили си отдъхна, че явно беше пропуснала да провери килера.

— Къде е книгата? — тонът на Хиронимус беше доста суров.

— На сигурно място е, горе в твоята спалня — отвърна отегчено Серафим.

— Благодаря за информацията — каза тихо Лили и се измъкна от шкафа.

А имаше и късмет. Още зад първата врата, която отвори, видя едно голямо черно легло с балдахин. И какво имаше на нощното шкафче до него? Попадение! Без да губи нито секунда, Лили изтича до леглото, сграбчи книгата и я притисна в себе си.

— Ти не трябва да плюскаш, а да охраняваш книгата — чу Лили Хиронимус да вилнее. Звучеше много ядосан. След това се чу квичене и бързи стъпки.

— Това е кучето! — изсъска Хектор в същия миг и Лили панически започна да се оглежда за скривалище.

Но нямаше смисъл. По стълбите се изкачваше кучето, а да скочи през прозореца беше прекалено високо. Но в този момент й дойде страхотна идея и тя започна да прелиства книгата като луда. „К“ като „къща“. Там беше изписано: „Къщичке, изпъни се, къщичке, протегни се!“. Лили изговори тези думи силно и ясно, без да прочете ситния шрифт, където пишеше, че това заклинание трябва да се използва много внимателно, защото иначе могат да се случат много странни неща.

Когато Лили каза и последната дума, Серафим се появи в стаята, откри момичето, стресна се и от страх започна да лае. Той лаеше, и лаеше, и лаеше. Магията на Лили започна да действа. Спалнята изведнъж се разтегна като коридор, лаенето на кучето стана все по-тихо, защото и Серафим се отдалечаваше заедно със стените. Но Лили и Хектор нямаха време да се учудват на това, което виждаха, защото малко след това спалнята, или цялата къща се разтегна нависоко като кула на църква. Хектор литна нагоре и се изгуби от поглед, защото летеше към покрива. В този момент в спалнята, която не приличаше на себе си се появи Хиронимус, който беше зачервен и запъхтян от изкачването на стълбите, които очевидно също се бяха разтегнали.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_shut.png

Лили изтича към прозореца, откри една врата, отвори я и избяга. Едва се беше озовала в безкрайния коридор зад нея, когато чу зад себе си някакъв трясък — помещението се беше срутило. Тя стисна магическата книга и извика Хектор, който се зададе срещу нея и я упъти към стълбите. Лили се затича малко бавно и все се обръщаше назад, като се ослушваше, дали Серафим и Хиронимус бяха оцелели. Тя искаше да се отърве от тях, но не и да ги наранява, или… Лили не беше успяла да довърши мисълта си, когато изведнъж от една странична врата се появи прашен и мръсен Хиронимус и й пресече пътя. Кучето беше зад него. Лили веднага побягна в другата посока към края на коридора, където беше забелязала странични стълби. Трудно й беше да реши, дали да тръгне нагоре или надолу. Стълбите се виеха като червей и на момичето му беше почти невъзможно да се спусне надолу. Дори и парапетът беше като гумен.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_magija.png

— Това е кошмар! Къщата е като жива! — извика Лили, която беше останала без дъх и завиждаше на Хектор, който не беше длъжен винаги да ходи по твърда земя.

Той просто си летеше през непрекъснато променящите се помещения на къщата. А Лили не трябваше вече да се притеснява за Хиронимус и Серафим, защото те панически избягаха от къщата. Трябваше да слезе по стълбите и щеше да бъде навън! През скърцането и тракането на старата къща Лили чуваше и едно страхливо квичене, което не се знаеше, дали беше на Хиронимус, или на Серафим. Тогава входната врата изведнъж се затвори. От облекчение Лили забрави да се държи и за момент за малко щеше да падне долу. Като политна, успя да хвърли книгата към Хектор и се хвана за парапета. Залюля се известно време над пропастта, но успя да се качи отново на стълбището. Там тя легна запъхтяна по корем.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_visene.png

На обратно! — чу се гласът на Хектор, който едва заглушаваше скърцането на старата къща. — Кажи заклинанието на обратно, за да може този спектакъл най-после да спре…

По това време Леон стоеше съвсем послушно на ъгъла на улицата. В началото се беше почувствал много добре като шпионин, но след известно време му беше станало скучно. Да си шпионин е много тъпа работа, помисли си той. Трябва само да стоиш и да наблюдаваш къщи. Дори изведнъж му се стори, че къщата, в която беше влязла Лили, беше започнала да се клати. Но той знаеше, че къщите не можеха да се движат. Може би си го беше внушил, защото му беше много скучно. Той се зарадва, когато едно куче бързо пресече улицата.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_shpionin.png

Когато стигна до Леон се забави, застана на едно място и изквича. Езикът му беше стигнал до земята.

— Ти си много сладък — каза Леон и се наведе, за да погали задъханото куче.

— Никой ли не ти е казвал, че не трябва да галиш чужди кучета? — излая някой насреща му.

Леон се огледа, но не видя никого. Той се наведе колебливо към кучето.

— Добре ме чу, малкият! Махни си ръцете от мен!

— Ти можеш да говориш! — учуди се Леон, но се и зарадва.

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_raztjagane.png

Куче, което може да говори! Супер!

— И ти ли си говореща играчка?

— Сега ще видиш ти една говореща играчка! — изръмжа Серафим.

Междувременно и Хиронимус се беше присъединил с бърза крачка към двамата. Но и той намали темпото, защото беше прекалено изморен.

— Хиронимус, може ли да захапя този дребосък така, както би направило едно истинско куче? Моля те! — обърна се Серафим към господаря си, който се държеше за корема.

— Сега не ми е до това! Имаме си наистина големи грижи! — отвърна той и погледна все още люлеещата се къща. — По-добре ми кажи, как да укротим старата барака. Вътре не може вече дори паяк да припари!

— Но сестра ми може! — каза гордо Леон. — Тя е вътре от много време, а аз съм шпионинът. Трябва да внимавам нищо да не се случи!

— Още от първия миг имах чувството, че това момче ми е някак познато — извика Хиронимус. — Едва сега се сещам, че го видях в книжарницата.

След това се наведе към Леон с престорена усмивка:

— Значи ти си брат на магьосницата? Какво щастие е това за теб, момче! — изсмя се той. — Появи ми се точно на време…

И преди Леон да разбере какво става, Хиронимус го грабна под мишница и го понесе към омагьосаната къща.

 

 

Мина известно време докато Лили се справи с клатещата се къща. Те с Хектор тъкмо се канеха да изчезнат с книгата през задния вход, когато чуха, че входната врата се отвори с гръм и трясък.

— О, това е моята малка супер магьосница! — чу се гадния глас на Хиронимус. — Виж, кого държа тук! Един малък, сладък шпионин. Няма да е никак зле, ако можем да го разменим като истински заложник. Него срещу магическата книга! Колко е лесно всичко!

lili_chudoto_drakona_i_magicheskata_kniga_zalojnik.png

Лили застана като вцепенена. Това не можеше да е истина! После се обърна бавно и видя Хиронимус да се хили гадно с Леон под мишница. Лили не можеше да повярва на очите си. Тя се запъти бавно към магьосника и мислеше трескаво.

— Какво има? — попита Хектор, който отново се беше скрил в раницата на Лили. — Хайде да се махаме оттук и да занесем книгата на сигурно място!

— Не мога — отвърна Лили едва-едва, без да се обръща към дракона.

— Нима ще направиш размяната? — не можеше да повярва Хектор.

— Хектор, това е брат ми!

— Но ти сама каза, че те нервира и е най-непоносимият брат на света. Нима ще искаш да го размениш за магическа книга и то истинска?!

Лили беше стигнала почти до Хиронимус.

— Хектор, ти май нямаш братя и сестри, затова не можеш да ме разбереш… — каза тихо тя.

Хектор все още не можеше да повярва.

— Без книгата няма да си магьосница, не разбираш ли? Помисли за машината, с която Хиронимус ще завладее света. Нали не искаш да си виновна за това, ако той…

— Хектор, замълчи! Леон е по-малкият ми брат. Той може понякога да е много досаден, но аз ужасно го обичам…

Лили държеше книгата като щит пред себе си и направи още няколко крачи към Хиронимус.

— Е, кой командва тук? — ухили се коварно магьосникът. — Сложи книгата на стълбите и отстъпи назад!

Напътствията му звучаха доста заповедно, точно както по филмите.

— И не прави глупости, ако не искаш дребосъкът да пострада.

— Ако дори косъм падне от главата му… — заплаши го Лили и направи това, което Хиронимус й беше казал.

Остави магическата книга на земята и се отдръпна няколко крачки. След няколко секунди хленчещият Леон беше в прегръдките й, а от раницата се чу гласът на Хектор:

— Сега вече всичко е загубено!

— Нямахме избор! — отвърна Лили.

— Колко трогателно! — изсмя се магьосникът и вдигна книгата като трофей нагоре.

— А сега ще се захващам с изобретяването на моята машина, с която ще покоря света. Ха-ха-ха…

Смехът му още дълго отекваше в ушите на Лили, докато се прибираше с Леон и Хектор към вкъщи.