Книстер
Лили Чудото, дракона и магическата книга (4)

Четвърта глава
Пристигането на Хиронимус

По пътя за вкъщи Лили караше значително по-предпазливо. Трябваше да се реваншира по някакъв начин на Хектор. Това че той продължаваше да се тресе върху колелото, се дължеше на бурята, която за малко щеше да издуха и Лили. Сигурен съм, че вие не сте виждали подобна буря! Буря, която вилнее само на едно място и се върти като фуния. С последни усилия Лили се мъчеше да се добере до вкъщи. И както внезапно бурята се беше разразила, така и изведнъж изчезна. Странно нещо! А и дори не причини никакви щети! Нито едно дърво не беше съборено и нито един покрив не беше срутен. А нямаше и дъжд! Лили беше много учудена. Но тя не знаеше, че тази буря беше донесла нещо: нещо от друго време и друг свят. И това не беше никой друг, освен злия магьосник Хиронимус и кучето му Серафим…

Той се беше озовал в града на Лили с помощта на магическия скок. Той знаеше тази магия, въпреки че уменията му бяха доста оскъдни. За тази магия той се нуждаеше от предмет, който беше от времето и мястото, в което искаше да се озове. Той се погрижи да намери такъв предмет, защото преобразен на жаба, беше подслушал разговора на Зурулунда и Хектор. Знаейки, че Хектор ще е пазител на книгата, той си набави предмет, който да го заведе при дракона. И това нещо беше един счупен зъб, който Хектор беше изгубил при неуспешното си приземяване. Серафим се беше оказал доста полезен при тази задача, като беше надушил зъба. И точно този зъб доведе днес злия магьосник и подлото му куче в града на Лили и то точно по средата на едно кръстовище. Хиронимус се зачуди, къде ли беше драконът, защото се надяваше да се приземи точно при него. Той нямаше и идея, че бясната велосипедистка, от която се беше отървал на косъм, возеше дракона в раницата си. Хиронимус погледна ядосано след Лили, която беше отнесена от последните пориви на вятъра. Разбира се, че Хиронимус дори не подозираше, че това беше новата магьосница, с която трябваше да се съревновава за книгата. Но той заподозря, че къщата, пред която момичето остави колелото си, беше съмнителна. За такива работи той имаше страхотен нюх. И само това го интересуваше сега.

— Дали книгата не е все пак в тази къща…?!

Той започна да я наблюдава с любопитство.

— Трябва да е там горе! — изръмжа магьосникът, който беше вече съвсем сигурен в думите си.

След това посочи един от отворените прозорци на първия етаж.

— Чувствам го в големия ляв пръст на крака ми. Колко жалко, Серафим, че си само едно куче и не си птица. Иначе щеше да отлетиш до горе и да ми донесеш книгата!

Серафим замълча обидено.

Хиронимус се замисли за момент, дали не знаеше някоя магия, с която да може да погледне през прозореца. Започна да размишлява и да размишлява.

— Това може да го направим и по-късно — изсъска той, след като не му хрумна нищо и реши най-напред да се заеме с приготовленията.

Сигурно се питате, за какви приготовления ставаше въпрос? И за какво? Но това го знаеше само Хиронимус и никой друг.

Брокерката се учуди, че някой искаше да наеме старата, почти порутена вила. Досега тя не се беше осмелявала да я предлага на когото и да било. Още повече, откакто до нея построиха едно хале, което разваляше цялата гледка.

— Точно това търсех — измърмори мъжът, който беше дошъл със злобното си куче. — В халето ще сложа машината си, а вилата ще бъде моя палат. Това ще е замъка на бъдещия владетел на света!

Брокерката беше поклатила глава: имаше какви ли не странни хора! Важното беше, че се беше отървала от тази къща с много паяжини и скърцащи врати и то заедно с халето. За нея това се беше оказал един прекрасен ден!

За Хиронимус той беше не само прекрасен, но дори великолепен. Беше успял да се приближи до магическата книга и то без да го забележи смешният дракон, а също така беше намерил къща и хале, където щеше да осъществи намеренията си. Денят щеше да бъде направо перфектен, ако само можеше вече да държи безценната книга в ръцете си. За миг се замисли, дали да не опита още веднъж с магическия скок, но отхвърли тази идея, защото не искаше да привлече вниманието на Хектор. При последната им среща драконът се беше оказал доста бърз, въпреки че беше прекалено дебел. След това Хиронимус се замисли, дали да не се превърне в нещо друго, но и това му се строи не много разумно. Тази магия траеше за съжаление само няколко минути. След много мислене, той реши да вземе книгата по традиционния начин: като влезе с взлом.

Малко по-късно той вече се промъкваше със Серафим заедно към къщата на Лили по тъмните улички. Първо провери, каква беше ситуацията. В стаята на Лили светеше все още. Хиронимус не знаеше защо, но големият ляв пръст на крака му му подсказваше, че точно този отворен, все още светещ прозорец беше правилният. Зад него го очакваше магическата книга…

— Но как да се кача там? — измърмори той.

— Може да се покатериш по улука — предложи му Серафим.

— Много смешно — изръмжа Хиронимус. — Да ти приличам случайно на акробат?

— По-рано щях да мога да се кача там. Но ти реши да ме превърнеш в куче — упрекна го Серафим.

— Някой ден ще ти върна обратно човешкия образ — каза Хиронимус.

Серафим го погледна с недоверие. Той все още не беше много сигурен, дали Хиронимус го беше преобразил по погрешка.

— Обещаваш ли?

— Обещавам!

След това Хиронимус започна да наблюдава отворения прозорец, замисли се, въздъхна дълбоко, опипа улука, за да бъде сигурен, че ще го издържи и започна да се изкачва. Не му оставаше нищо друго, въпреки че не беше много добър в катеренето. С много мъки се добра до перваза на прозореца на Лили. И дори успя да хвърли поглед в стаята.

Мама тъкмо беше седнала на леглото на Лили и двете си говореха за изминалия ден.

Хиронимус измърмори:

— Коя от двете е новата магьосница? Не може да е детето?

Той изобщо не понасяше деца. И за това си имаше основателна причина. Той можеше да омагьосва възрастни чрез погледа си, така че те да започнат да му се подчиняват. Да го слушат и да правят каквото той каже. Но това не му се удаваше с деца. Те винаги избягваха погледа му и непрекъснато бяха някъде другаде в мислите си. Затова не можеше да ги подчинява и ги мразеше от дъното на душата си.

Но в момента му беше все едно, коя от двете беше новата магьосница. На него му трябваше само книгата, която той забеляза на етажерката на Лили.

— Ето я! — извика радостно той и напълно забрави, че трябваше да се държи, за да не падне.

С гръм и трясък се озова на тротоара.

Лили се стресна.

— Чу ли това? — попита тя мама.

Тя скочи от леглото и изтича до прозореца.

— Аз не чух нищо! — отвърна мама.

Лили започна да се взира в тъмното:

— Не виждам нищо. Но човек никога не може да бъде сигурен.

Тя затвори прозореца, върна се в леглото и мама я целуна нежно за лека нощ.

Долу на тротоара някой се беше приземил не чак толкова леко.

— Какво стана? — попита Серафим. — Всичко наред ли е? Имаш ли нещо счупено?

— Онзи звяр горе ме изплаши — излъга Хиронимус. — Страхувам се, че новата магьосница е дете!

— Ами радвай се тогава! В такъв случай за нас ще е много лесно да вземем книгата! — каза Серафим, който нямаше никаква представа, за какво ставаше въпрос.

— Да, да — измърмори Хиронимус. — Важното е, че поне сега знам, къде е книгата! В нейната стая е. И утре ще бъде моя…

С тези думи Хиронимус закуца обратно към вкъщи. Денят не се беше оказал все пак чак толкова перфектен, колкото той беше предполагал…