Книстер
Лили Чудото, дракона и магическата книга (2)

Втора глава
Дракон, бълващ ледени кубчета

Бум! Хектор се приземи прекалено непохватно в един рицарски замък. В рицарски замък ли? Да, в замъка, който се намираше в стаята на Лили. Тя го беше изработила с много любов и усърдие. Разбира се, когато Хектор се приземи, той стана на пух и прах. Драконът лежеше в руините и не можеше да се осъзнае.

В този момент Лили влезе в стаята, видя какво се беше случило и извика с всички сили:

— Леон!

Тя извика толкова силно, че майка й дотича в стаята и попита разтревожено:

— Какво става?

Лили посочи Хектор, който лежеше сред руините.

— Леон винаги чупи нещата ми! А на всичкото отгоре е оставил тук и динозавъра си!

Хектор не можеше да повярва на ушите си. Какви бяха тези писъци? Къде се беше озовал? А сега някой дори го вдигна за опашката! Той не можеше да си позволи подобно отношение. Да не би да беше мишка?!

— Леон! — извика и жената. — Колко пъти съм ти казвала, че нямаш работа в стаята на Лили?

Междувременно Хектор се беше вцепенил от страх, защото започнаха да го люлеят за опашката с главата надолу…

— Не искам и играчките му да се мотаят в стаята ми! — ядоса се Лили и залюля Хектор още по-силно във въздуха. — Дръж си динозаврите в твоята стая и не ми разваляй нещата с тях!

Като че ли не му беше достатъчно тежкото приземяване, ами сега Хектор беше захвърлен в коридора, мина през вратата и отново се приземи, но този път удряйки се в стената. За миг остана неподвижен.

— Уф!

— Но аз нищо не съм направил — оправда се Леон, който наистина не разбираше какво ставаше. — Това не е моят динозавър — каза той и повдигна Хектор. — Но той наистина е много хубав… И има дори истинска динозавърска кожа…

Хектор щеше за малко да извика:

— Аз не съм ДИНОЗАВЪР! Аз съм летящ ДРАКОН. И наистина имам истинска кожа! Та как иначе!

Но той предпочете да си замълчи и да кротува, като се преструва на умрял. Кой знае в каква пещера беше попаднал и какво можеше да му се случи! Съвсем плахо се осмели да погледне с едното око, за да се опита да прецени обстановката. Той много ясно чу, как в съседната стая по-възрастната жена се опитваше да утеши момичето-звяр:

— Мога да ти помогна да поправиш рицарския си замък. Ще забраня на Леон да влиза в стаята ти. Обещавам да се погрижа за това!

— Как може да е толкова непослушен! — не можеше да се успокои Лили. — Направих този замък за училище. Със сигурност щях да получа шестица за него, защото беше толкова хубав! И той да ми го съсипе просто ей така…

— Сега трябва да се успокоиш! — каза мило мама. — Леон със сигурност не го е направил нарочно. Той още не може да си играе с по-чупливи предмети. Затова само динозаври са му в главата!

— Чух по телевизията, че динозаврите са измрели, защото само са яли и нищо не са имали в главата, също както и Леон! — продължи да вика Лили.

Леон не чуваше какво става. Той се забавляваше с динозавъра. Откъде ли се беше взел? Със сигурност не беше един от неговите. Но Лили сама каза да го вземе в стаята си. Той това и направи. Най-напред го запозна с тиранозавъра си, който изобщо не се заинтересува от Хектор, колкото и Леон да го подхвърляше насам-натам. Пък и какво очакваше да стане, като тиранозавърът беше просто една играчка. Доста приличаше на истинска, дори можеше да говори. Разбира се всеки път казваше все едно и също, докато поклащаше глава наляво и надясно.

— Аз съм опасен тиранозавър. Искам да се бия и да ям. Винаги съм гладен!

Освен това, не можеше да казва нищо друго. Когато някой натиснеше корема му, той изричаше тези изречения. Но Леон намираше точно това за страхотно. Понякога Лили си мислеше, дали Леон действително вярваше, че динозавърът му е жив, заради това, че можеше да казва тези думи. А и той ги произнасяше точно като робот. Лили го намираше за глупаво, но Леон се радваше. Това беше типично за дребосъците!

Междувременно мама успя да успокои Лили. Тя предложи да ги заведе да ядат сладолед, за да могат да се сдобрят. Лили сметна, че Леон не е заслужил да яде сладолед, но въпреки това прие предложението на мама.

Така малко след това те напуснаха къщата и там отново се възцари спокойствие.

Хектор остана неподвижен още миг, защото искаше да бъде сигурен, че няма никой. Едва тогава се осмели да отвори очи. И с какво се озова лице в лице? С тиранозавър рекс! Той отстъпи уплашено назад и при това, без да иска натисна тиранозавъра с върха на опашката си.

— Аз съм опасен тиранозавър. Искам да се бия и да ям. Винаги съм гладен! — изрева играчката и поклати заплашително глава.

— Хууууу! — избълва Хектор огън насреща му.

Пластмасовият динозавър веднага наведе глава. Замириса на разтопена пластмаса и гласът на тиранозавъра прозвуча много пискливо и не беше вече толкова заплашителен.

— Атака! — извика Хектор. — Приеми загубата си или ще те накарам да се биеш отново с мен!

Той се изпъчи гордо, защото отдавна не му се беше случвало да победи някого толкова лесно и бързо.

След победата си Хектор огладня. Но какво беше това? На перваза не стоеше ли една вкусна жаба? Щеше да е добра следобедна закуска, помисли си драконът. Стомахът му вече къркореше от глад. Хектор се притаи и с един скок се качи на перваза. „Хрус“ и жабата се озова моментално в устата му, но и също толкова светкавично беше изплюта.

— Гадост! — извика Хектор и от устата му излязоха балончета. — Що за странно място е това? Тук дори и жабите не са вкусни! Къде ли мога да намеря нещо за ядене?

Хектор започна да обикаля жилището, защото умираше от глад. Тук беше по-зле отколкото при Зурулунда. Магьосницата се опитваше да скрие от него всички лакомства, но жаби или горски плодове се намираха винаги. Но тук дори и в кухнята нямаше никакви запаси. Или пък не? След като Хектор беше преровил всички шкафове, той се натъкна и на хладилника. Очите му блеснаха: Това беше раят!

Секунда по-късно той вече изследваше съдържанието на хладилника. Пробваше лакомо от всичко, потапяше рибени пръчици в шоколадов сос и ягодите в горчица. Не беше никак лошо! Той се промъкваше все по-надълбоко в този килер с храна. Похапваше си толкова въодушевено, че дори не усети, как вратата на хладилника се затвори зад гърба му.

Оказа се залостен!

Той остана със зяпнала уста. Едва сега усети, колко студено беше тук. А и светлината беше угаснала.

— Зурулунда, помогни ми!

Гласът му звучеше отчаяно. Дали магьосницата щеше да го чуе и да му помогне?

Някой друг можеше да му помогне…

В този момент Лили влезе в къщата. Мама искаше да купи обувки на Леон и Лили реши да използва случая и да се опита на спокойствие да поправи замъка си.

Когато се наведе да събере парчетата, под леглото си намери една странна книга. Тя беше завързана с каишки и кожената подвързия беше обрисувана със странни знаци. Лили никога не беше виждала подобна книга! Нито в книжарницата, нито в библиотеката. Тя се опита да разкопчае каишките, които съвсем ненадейно се разтвориха от само себе си. Лили започна любопитно да прелиства книгата. На някои от страниците имаше букви, които тя никога не беше виждала, а и дори текстът с нормален шрифт се четеше трудно, въпреки че тя можеше прекрасно да чете.

Лили се учуди, продължи да чете и се замисли.

— Сигурно става въпрос за магическа книга — измърмори тя. — Описани са някакви магии… — Лили не можеше да повярва на очите си. — Това е невероятно!

И докато четеше на глас някакви заклинания, въобще не обърна внимание на това, което ставаше зад гърба й. Играчките й започнаха да танцуват, но после ненадейно спряха. Появи се и чудовище, което започна да се приближава към нея. Преди да успее да я хване с лапите си, то изчезна също толкова бързо, колкото се и беше появило. Внезапно се появиха и стадо маймуни, които започнаха да крещят и да вилнеят из стаята. Лили се стресна. Какво ставаше? Тя се обърна и не повярва на очите си. Откъде се бяха взели тези маймуни? Тя остана със зяпнала уста. След като се осъзна, започна трескаво да рови из книгата. Но какво трябваше да направи? Прочете последното заклинание още веднъж, но не се случи нищо. След това прочете това, което беше преди него. Нищо! След това прочете това след него. Пак нищо!

— Не мога да се концентрирам от тези писъци! — изстена Лили и реши първо да нахрани животните, които може би така щяха да се успокоят.

Тя се замисли. Доколкото си спомняше, маймуните ядяха с удоволствие банани и пиеха прясно мляко. Трябваше спешно да отиде в кухнята. Бананите бяха в кошницата с плодове, така че липсваше само млякото.

Лили отвори хладилника и се стъписа. Хектор беше свършил добра работа. Лили изгуби ума и дума, когато видя хаоса. Какво правеше този динозавър в хладилника? Не можеше Леон да го е оставил там, защото беше с мама в града. Лили се стресна. Динозавърът не беше ли помръднал току-що? Да, той определено тракаше със зъби. След преживяването с маймуните, този жив динозавър наистина я обърка тотално. От страх тя изпусна бананите.

Когато се съвзе след минута, тя се приближи до хладилника и попита с треперещ глас:

— Ти… истински ли… си?

— Бъъъррр — отвърна Хектор, като целият се тресеше. — Виждала ли си досега играчка да трепери от студ?

Лили не повярва на ушите си.

— Имаш ли… искам да кажа… ти си… — Лили търсеше правилните думи. — Истински ли си… ти наистина ли си истински? — попита тя още веднъж. — Да не би да имаш нещо общо с магическата книга?

— Това, че треперя има нещо общо със студа, умнице. А що се отнася до книгата, тя е моя.

— Да, но се намира в моята стая — окуражи се Лили и сложи ръцете си на кръста.

— Моята стая, твоята стая! Това е моята книга и аз трябва да я пазя! — обясни Хектор и се потупа в гърдите.

Лили си пое дълбоко въздух и реши да не се плаши от странните неща, които се случваха.

— Да оставим книгата засега. Кой си ти и откъде идваш? Какво търсиш тук?

— Аз съм Хектор, пазителят на магическата книга и търся една магьосница. Случайно тук да живее една жена, която е на около сто и петдесет години?

— Единствената жена, която живее тук е майка ми. Вярно, че тя е стара, но пък чак толкова…

— Тук не може ли да се запали огън? Толкова е студено! — каза Хектор и изскочи от хладилника.

На двата си къси крака той тичаше насам-натам из кухнята и приклякваше от време на време, за да се сгрее. Лили го наблюдаваше и й костваше много усилия, за да не му се присмее.

— Да паля огън вкъщи? И теб си те бива! — каза тя накрая.

— Това не е проблем! — отвърна Хектор и се опита да подпали кухненските кърпи.

Но вместо огън, от устата му излязоха ледени кубчета. Лили се изсмя. Що за чудновато същество беше това? В този момент нещо се срути в стаята й.

Ужас! Заради Хектор беше забравила маймуните, които беснееха в стаята й. Какво щеше да прави? Изведнъж я сполетя една мисъл:

— Щом си пазител на книгата, сигурно ще можеш да изгониш маймуните?

— Ако са се появили с помощта на книгата, ще могат и да изчезнат с нейна помощ — отвърна високомерно Хектор и последва Лили в стаята й.

Там всичко беше опустошено. Маймуните бяха ровили дори и в книгата!

— Какво прочете, за да се появят? — попита Хектор.

Лили започна да прелиства книгата и да търси, но крясъците на маймуните я изнервяха. Най-накрая тя намери една страница и я посочи.

— Мисля, че беше това — каза тя.

Под буквата „М“ беше написано „Маймунско стадо“. Лили прочете на глас описанието: „Пъхни средния си пръст в лявата си ноздра и сложи дясната си ръка върху магическата книга и кажи: маймунскостадоизскочи!“.

— Трябва да прочетеш заклинанието на обратно и маймуните ще изчезнат — обясни Хектор.

Лили се опита. Сложи единия си пръст в ноздрата си и измърмори заклинанието на обратно.

Какво се случи? Маймунското стадо се превърна в стадо от козички. Навсякъде миришеше на кози и от блеенето им, човек не можеше да чуе дори собствените си думи. Хектор искаше да каже нещо, но в този момент вратата на стаята се отвори и вътре нахълта Леон. Само това липсваше!

— Колко са сладки! — извика въодушевено той и се опита да погали една от козите.

— Трябва да сложиш в ноздрата си средния си пръст! — разпозна Хектор грешката. — Когато правиш магии трябва да внимаваш много и да спазваш описанието съвсем точно!

Той я погледна като учител:

„Една буквичка дори,

Ти грешно прочети,

И четката за зъби

Като метла ще полети!

Кисел вкус ще има сладоледа,

А учителката ти строго ще гледа!“

Лили въздъхна. Какъв умник беше този динозавър! Тя пробва още веднъж. Този път пъхна правилния пръст в правилната ноздра.

Козичките изчезнаха. Лили въздъхна облекчено. Но преди да може да направи нещо по въпроса за разхвърляната стая, мама влезе с Леон за ръка.

— Мамо, тук наистина имаше цяло стадо кози! — Леон се озърна озадачено. — И те бяха тооолкова сладки! Кълна се!

Мама си пое дълбоко въздух, а Лили погледна засрамено към пода. Мама се скара на Леон:

— Леон, не трябва да разказваш винаги лъжи за Лили. Остави я най-накрая на мира. Кози! Как ти хрумна това?

Мама се огледа.

— Като гледам този безпорядък, си мисля, че тук не са вилнели кози, а цяло стадо маймуни! — отвърна мама.

— Точно така! — каза Лили и облекчено се оплези на Леон, който понякога можеше да бъде доста досаден.

Тя разбира се го направи незабелязано от мама, но и Леон не се впечатли, защото в този момент забеляза Хектор. Той го взе на ръце и каза:

— Мамо, това е моят динозавър. Той може да говори.

Лили се стресна. Само това липсваше още. Тя се вцепени, защото мама взе Хектор, за да го изследва. Драконът също се ужаси и за щастие наистина се вцепени като кукла. А му дойде и страхотна идея. Започна да движи краката и ръцете си като марионетка и да повтаря с механичен глас: „Хектор е добър. Хектор трябва да отиде до тоалетна!“.

В първия миг мама беше доста озадачена, но после се засмя. Тя даде динозавъра на Леон и каза нежно:

— Леон, нали знаеш, че играчките ти нямат място в стаята на Лили? Вземи си динозавъра в твоята стая.

Леон изчезна заедно с Хектор и извика:

— Това е любимият ми динозавър! — и като се обърна към Хектор каза: — Ела, динозавърче, ще те заведа до тоалетната, а после ще си играем.

Малко след това Леон и Лили вече бяха в леглата си. Леон беше прегърнал новия си любим динозавър. Хектор не беше въодушевен от това, но след като Леон го беше заплашил, че ще го напляска, ако не мирува, той се примири със съдбата си.

Лили лежеше в леглото си, но не можеше да заспи. През деня се бяха случили толкова необичайни неща. Когато мама дойде да я целуне за лека нощ, Лили реши да не й разказва за магическата книга. Искаше това да остане нейната тайна. А също, че и Хектор не беше играчка. Поне в началото щеше да бъде по-добре, ако това останеше в тайна…