Никол Джордан
Прокуденият

Лятното слънце потапяше тясната планинска долина в златно сияние и блещукаше по загорелите рамене на мъжа в леденостудената вода. Кейтлин проследи напрегнато как той излезе от езерото. При вида на голото, позлатено от слънцето тяло дъхът й спря.

Безупречната му красота беше в съзвучие с това омагьосано място, където тя се оттегляше, за да се отдава на мечтите си. Скритото от чужди очи парченце земя в полите на Роки Маунтинс, сгушено зад високи ели, беше нейното убежище, грижливо пазената й тайна — никой не я знаеше, освен Джейк Макорд. Планински поток, захранван от ледовете високо в планината, се изливаше в буен водопад по сивите гранитни скали й постепенно беше издълбал в камъка басейн, достатъчно широк и дълбок, за да може да се плува в него — но само ако не се страхуваш от студена вода. Папрати, мъхове и планински цветя растяха наоколо в изобилие, ароматът им изпълваше чистия въздух и замайваше сетивата като тежко вино.

Без да смее да диша, Кейтлин наблюдаваше как любимият й се покатери по скалистия бряг и застана гол пред нея. Водните капки се стичаха на блещукащи вадички по мускулестото тяло и нависваха като ситни стъкълца по златните косъмчета на гърдите и слабините.

Докато тя го наблюдаваше, Джейк сложи ръце на тесните си хълбоци, разкрачи мускулестите си крака в самодоволна, малко надменна поза и се усмихна лениво.

— Харесва ли ти това, което виждаш, Кет?

Как да не й харесва! Красотата на фигурата му, мъжката му сила я омагьосваха. Той беше едър и строен, с гъвкаво тяло, тесни бедра, широки рамене, невероятно мускулест. По тялото му нямаше грам излишна плът. Беше добре трениран и закален от безбройните часове, които прекарваше с добитъка на полето.

— Може и да ми харесва — отвърна дяволито тя, — но предпочитам да запазя мнението си за себе си, иначе ще ти щръкне гребенът.

В сивите очи блесна смях. Кейтлин се възхищаваше на очите му, но понякога се ядосваше на склонността му да се надсмива над всичко.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще ми щръкне нещо друго.

След този неприкрит намек погледът й бе привлечен като с магнит към мястото, за което той говореше. Очите й се плъзнаха по мокрото, блестящо тяло, надолу, където къдравите косъмчета на гърдите се стесняваха до тясна ивица, която се спускаше по корема към бедрата и отново се разширяваше. Не беше в състояние да отвърне поглед от мъжествеността му. Усети как бузите й пламнаха — знаеше, че Джейк нарочно я дразни, за да види изчервяването й. Той се движеше напълно естествено в голотата си, безсрамен като здраво животно, за което половият нагон не е нещо по-различно от въздуха за дишане. Джейк й бе обещал, че и тя ще усеща любовната игра така естествено като него. Той искаше тя да се отърве от плахостта, внушена й още в най-ранно детство.

При това Кейтлин не беше сухарка, нито се смущаваше лесно. Тя беше дъщеря на актриса и строго моралните матрони от енорията Грийнбриър често я наричаха дръзка хлапачка. Освен това имаше избухлив темперамент. Въпреки това голотата на Джейк я смущаваше.

Кейтлин не беше и предвзето благонравна. Просто случващото се беше още ново за нея. Досега му се беше отдала само три пъти. Това беше третият следобед, който двамата прекарваха в любовна игра. Джейк тепърва щеше да я посвещава в тайните на физическата любов.

Този мъж, който би трябвало да е неин враг, беше станал неин любовник. От едно цяло поколение семействата им бяха заплетени в смъртна вражда: империята на говедата срещу царството на овцете. Всеки път, когато идваше в скритата долина, Кейтлин имаше чувството, че върши предателство спрямо баща си. Въпреки кръвопролитията, омразата и разрушението тя се бе влюбила в Джейк. Вече две лета лъжеше баща си и тайно се срещаше с него край любимото си езеро. И накрая се поддаде на огнената страст, която вибрираше между нея и Джейк, и заплашваше да се разрази в експлозия. Неволно си припомни, че Джейк беше предсказал този развой още преди месеци.

Днес, когато дойде на езерото, Джейк едва я изчака да слезе от коня. Треперещ от нетърпение, разкопча блузката й и смъкна корсажа, за да разголи гърдите й пред жадните си устни. По негова молба тя не носеше корсет, когато идваше на среща, въпреки че това беше крайно неприлично за младо момиче от добро семейство.

Сега устните му се извиха в дръзка усмивка, безсрамните зелени очи блеснаха предизвикателно под светлия венец от гънчици смях.

Кейтлин отново се почувства поласкана. Той я гледаше, сякаш е рядка скъпоценност, възхищаваше се на красотата й, обожаваше я. При това тя съвсем не беше красива в традиционния смисъл. Беше едва осемнадесетгодишна и все още недостатъчно развита. Сигурно никога нямаше да се сдобие с разкошни форми. С тези малки гърди можеше спокойно да носи панталон и никой нямаше да разбере, че е момиче. Джейк явно не се притесняваше от това, ако съдеше по страстта, с която я любеше. Той й вдъхваше чувството, че е единствената жена на света, която означава нещо за него.

Пламенният му поглед предизвика сладостни тръпки в средата на тялото й. Горещото слънце пареше голата й кожа и бързо изсушаваше водните капки, останали тук и там след плуването. Ала слънчевите лъчи бяха по-скоро хладни в сравнение с горещия поглед на Джейк. Той разглеждаше светлото й тяло като жадуващ за плячка хищник — сякаш се питаше по какъв точно начин да я погълне.

— Аз пък преспокойно признавам, че онова, което виждам, ми харесва — проговори замислено Джейк. — Имаш прекрасни гърди. Розови и твърди. И ме умоляват да ги засмуча.

— Джейк! — Кейтлин се изчерви още по-силно.

Той се ухили нахално.

— Скоро ще станеш моя жена. Имам право да ти се възхищавам, когато искам.

— Още не сме женени! Не бива да ми говориш неприлични неща.

— И дупето ти ми харесва — продължи той, сякаш не беше чул нищо. — Толкова е тясно, че се събира в шепите ми. А розовата пъпка между бедрата ти… — той облиза устните си като котарак, намерил цяло гърне сметана.

— Джейк Макорд, престани, чуваш ли!

Искрящите му очи я канеха да вземе участие в играта.

— Знаеш ли, Кет, мисля, че малко си закъсняла с тези предупреждения.

За съжаление той беше прав. Възхитена и смутена едновременно, тя видя как голата му мъжественост се втвърди и щръкна между бедрата му.

Кейтлин разтърси глава и гарвановочерната коса напада по лицето й, за да скрие пламтящите й бузи. Джейк се държеше безсрамно. И я изкушаваше тя също да се държи безсрамно. Ерекцията му винаги предизвикваше горещина в тялото й. Тръпнещ копнеж се надигна в сърцето й и тя усети присвиване в слабините.

Той я наричаше Кет — котка, а беше по-точно да се каже, че той приличаше на котарак… по-скоро на гъвкав планински лъв със златна грива и яснозелени очи.

Джейк се покатери без усилия по обляната от слънце скала, на която лежеше Кейтлин, застана пред нея и й показа силно възбудената си мъжественост с гордост и весело святкащи очи. После се наведе, разтърси дългата си, мокра коса и обсипа горещата й кожа с водни капчици.

— Джейк! — изписка тя.

Мъжът се засмя и полегна до нея.

— Ама че глупаво. Сега се налага да изближа водата.

Започна с лявата й гърда. Устните и езикът засмукаха розовото зърно. Кейтлин се надигна и изохка сладостно, но той натисна раменете й върху скалата, за да не изпусне гърдата й от устата си. Когато легна върху нея, докосването на голата му кожа отново предизвика тих писък.

— Ох, Джейк! Леденостуден си.

— Знам. Стопли ме, Кет — пошепна дрезгаво той и изсечените черти на лицето му станаха меки и нежни.

Не й остави време да протестира. Твърдостта му нахлу между бедрата й. Преплете пръсти с нейните и вдигна ръцете й над главата. Устните му завладяха нейните в дълга, пламенна целувка.

Кейтлин не се възпротиви. Джейк пусна ръцете й и започна да я милва. Тя обичаше да усеща мазолестите му ръце върху нежната си кожа. Обичаше да усеща и устните му. Преди Джейк не знаеше на какви чувства е способна и колко страхотно е да се чувства желана. Тялото й вече не й принадлежеше. Джейк я завладяваше с нежностите си и стигаше до самата й същност.

Устните му се придвижиха по стоплената й от слънцето кожа към шията, слязоха по ключицата и се приближиха към голите, тръпнещи гърди. Кейтлин изпъшка, когато езикът му закръжи около розовото зърно, което щръкна и се втвърди. Сладката болка, която изпита, беше прекрасна.

— Моята дива котка — пошепна доволно той. — Ей сега ще замъркаш от наслада.

Джейк продължи да гризе и облизва гърдите й. През това време ръката му се устреми надолу и пръстите му се заровиха в копринените къдрави косъмчета между краката й.

Кейтлин изстена тихо. Джейк явно знаеше всичко за женското тяло — намираше всяко чувствително място, всяка вдлъбнатина и издатина, знаеше как да я накара да хълца от блаженство. Пулсът й се ускори, тя се вкопчи в голите му рамене, заби нокти в твърдите мускули. Устните и езикът му се задвижиха в бавния, възбуждащ ритъм на пръстите му.

— Ето, така е добре… Мъркай за мен, Кет…

Кръвта й пулсираше, тя се стремеше с нарастваща сила към спасението от сладостното мъчение между бедрата й.

— Джейк… — помоли задъхано тя.

Когато той най-сетне легна върху нея, Кейтлин хълцаше от щастие и жажда. Устните му покриха горещото й лице с целувки и той нежно приглади блестящата коса от челото й.

Ала Кейтлин не искаше нежности. Не искаше колебания. Когато той застина на портата на женствеността й, тя се надигна срещу него… притисна се към тялото му, когато той се плъзна в нея, проби си път навътре, изпълни я с мъжествеността си… и най-сетне потъна изцяло в нея. Меката й плът обхвана твърдостта му, треперейки от наслада.

Кейтлин го пое дълбоко в себе си и въздъхна доволно.

— Дръж ме здраво, Кет…

След дрезгавата му молба тя уви крака около тесните му хълбоци, както я беше научил, и посрещна коравата му мъжественост със своята гладка, коприненомека женственост. Усети стягането на мускулите му и първите бавни, ритмични тласъци.

Пламъците на страстта се разгоряха бързо. Тя го пое още по-дълбоко в себе си, копнееща за неописуемите наслади, които я носеха високо към звездите, когато двамата се сливаха в едно. С нова сила надигна насреща му стройното си тяло, напрегна бедра, нагоди се към ритмичните му тласъци.

— Бавно, любов моя, бавно — изпъшка Джейк дрезгаво и облиза потта от крехката й шийка. Дишаше все по-тежко, защото въртящите движения на хълбоците й го възбуждаха до крайност. Дойде моментът, когато престана да се владее.

Забравила задръжките си, Кейтлин ускори ритъма. Извиваше хълбоци, стремеше се към него. Устните му пиеха дивите й стонове. Тя се разтрепери, пронизаха я светкавици, възбудата се пръсна на хиляди парченца. Извика името му, вкопчи се като удавница в широкия му гръб и се отдаде цяла на вълните на блаженството. Джейк се заби дълбоко в нея и продължи тласъците, докато Кейтлин отново започна да възприема действителността. Все още замаяна, тя чу дълбокия му стон, дрезгаво произнесените думи „Кет, о, Кет…“. Тялото му се изопна в ръцете й и се разтовари със силни тръпки. Тя се наслади на силата на експлозията му, на всеки удар на сърцето му, докато се освобождаваше от напрежението, и усети изливането на горещото му семе дълбоко в утробата си.

Притиснала устни върху влажната, гореща кожа на гърдите му, Кейтлин се усмихна изтощена и щастлива. Толкова хубаво беше да знае, че е способна да доведе любимия си до висините на страстта. Толкова хубаво беше, когато той рухна върху нея и скри лице в свивката на шията й.

След няколко дълги, прекрасни мига той се отдели от нея, претърколи се по гръб и въздъхна дълбоко.

— Добре ли си? — попита тихо.

— Ммм… — доволна и щастлива, Кейтлин се сгуши в него и се наслади на приятната замаяност след преживяната буря. Гола, топлена от слънцето, разхлаждана от лек бриз, замаяна от аромата на любовния акт, тя се наслаждаваше на усещането за близост, нежност и принадлежност. Ако можеше да останат вечно така…

Той също вкусваше щастието и блаженството на близостта им — затворил очи, без да говори. Кейтлин не преставаше да се чуди защо Джейк е избрал тъкмо нея — той, който можеше да има всяка жена. Братята Макорд бяха любимци на жените. Джейк и по-големият му брат Слоан бяха дръзки дяволи, но Джейк беше по-голям дявол от брат си. Черната овца в семейството, макар че той не обича да го наричат така, помисли си Кейтлин и на лицето й изгря усмивка. Говедовъдите са хора с високо мнение за себе си и не искат да имат нищо общо с овцете, наричат ги вонящи вързопи вълна.

Дързостта и нахалството, които излъчваше Джейк, упражняваха върху дамите магична привлекателна сила. С дяволската си усмивка той беше способен да завърти главата на всяка жена. И всяка жена искаше да бъде избраната, която ще опитоми дивия, суров каубой.

Още първия път, когато той изненада Кейтлин в скривалището й, тя разбра, че няма да му избяга лесно. Че с този човек я очакват сериозни ядове.

Докато търсеше няколко заблудили се телета, Джейк откри тайното й убежище. Кейтлин седеше край езерото, мечтаеше си как ще стане велика актриса и декламираше пиеси от класически автори, които беше научила наизуст.

Първия път тя насочи пушката срещу него — не можеше да се отнесе към сина на най-големия враг на баща си другояче, освен с дълбоко недоверие. Джейк бързо разсея подозренията й и тя се поддаде на очарованието му, особено когато заръкопляска въодушевено на изпълнението й на Жулиета от Шекспировата драма „Ромео и Жулиета“. Още първия следобед между двамата възникна забранено приятелство, което скоро прерасна в нещо много по-красиво.

Двамата нямаха право да бъдат приятели — защото семействата им бяха врагове. Адам Кингсли и Бен Макорд притежаваха съседни имения в подножието на Роки Маунтинс, Колорадо. Двамата бяха водачи и командващи в граничен спор, който прерасна във война между овцевъди и говедовъди. Война, която бе донесла на страната смърт и унищожение. Кейтлин отчаяно копнееше да може да изличи двадесетте години безсмислена вражда между двете семейства. Би дала всичко, ако можеше да спре кръвопролитието. Отвращаваше се от представата за вечна битка между съседите. Затова от малка мечтаеше да избяга от омразата и горчивината и да се засели някъде на изток.

Джейк споделяше мечтите й. Тя се стремеше към сценична кариера като майка си, която беше мечтала да стане велика актриса като Мойра Флин, преди Адам Кингсли да я отвлече в Колорадо и двамата да създадат огромна ферма за овце. Това се случи точно през 1859 година — годината на златната треска.

Джейк също обичаше приключенията. Съкровеното му желание беше да завладее дивия запад, да се сдобие със своя земя и да основе династия. Само обичта към баща му и брат му го задържаше в Колорадо. Голямото ранчо и хилядите говеда имаха нужда от работните му ръце. А сега и Кейтлин. Често й казваше, че двамата са сродни души. Нерядко се случваше да изказват една и съща мисъл. Както сега — още преди той да си отвори устата, тя знаеше какво ще каже.

— Кога ще съобщиш на баща си? — попита тихо той.

Джейк лежеше на една страна, изпънат като пума под слънцето. Ала зелените очи бяха будни и сериозни.

— Скоро — отговори неясно тя. Страхуваше се да признае на баща си, че обича мъж от семейство Макорд. Той никога нямаше да й прости. В гнева си можеше да стори нещо на Джейк. Не, още беше рано да узнае истината.

— Не искам да чакам повече, Кет. Отвращавам се от криеницата — Джейк смръщи чело, нави на пръстите си един влажен гарвановочерен кичур и го плъзна по шията й. — Готов съм да дойда у вас още днес, за да поговоря с него.

Кейтлин поклати глава.

— Не бива, Джейк. Ако татко узнае какво правим, ще ни убие и двамата. Във всеки случай ще ми забрани да се омъжа за теб.

— Е, и какво от това? Тогава ще избягаме. Ще си намерим свещеник да ни венчае и баща ти вече няма да определя съдбата на дъщеря си. Защото няма да си Кингсли, а Макорд. Ще отидем да живеем в ранчото заедно с баща ми и Слоан.

— Ами ако те не ме искат?

— Нямат нищо против. И двамата.

— Какво каза? — Кейтлин зяпна смаяно. — Наистина ли си разказал на семейството си за нас?

Джейк равнодушно вдигна рамене.

— Трябваше да обясня защо толкова често бягам от работа. Освен това исках да подготвя баща ми, че скоро в семейството ще има сватба.

— И как… как прие новината?

— Съвсем не зле, като се имат предвид обстоятелствата — Джейк се изсмя кисело. — Не му дадох възможност да ми се разкрещи. Слоан обаче се радва за мен, даже вдигна тост за двама ни. За разлика от него, баща ми… въпреки това не се притеснявам. Щом те опознае, ще те обикне.

— О, Джейк…

Като видя страха по лицето й, той сложи пръст на устните й.

— Нали сега няма да се отдръпнеш от мен, Кет? Мислех, че и ти чувстваш същото.

— О, разбира се, Джейк! Но ти искаш от мен да напусна семейството си. Не е толкова просто, не разбираш ли? Представи си, че аз поискам от теб да изоставиш баща си и брат си и да живееш с мен и моя баща!

Джейк направи гримаса.

— Знаеш, че за теб съм готов да мина и през огън, Кет, но всичко си има граници. Да живея под един покрив с баща ти и да се занимавам с глупавите ви овце… не, отиваш твърде далеч.

— Овцете не са глупави! Във всеки случай са по-умни от вашите тъпи крави.

— Говеда — поправи я автоматично той, но явно не желаеше да се впуска в прастария спор. Погледна я изпитателно и погледът му се потопи в сините дълбини на очите й. — Не си ли помисли, че може да си забременяла? Как ще се чувстваш, ако трябва да родиш моето дете, без да сме женени?

По дяволите! Разбира се, че беше мислила за тази възможност, даже твърде дълго беше мислила. Честно казано, това беше една от причините, поради която беше отстъпила пред настояванията на Джейк и бе извършила любовния акт с него. Ако забременееше от Джейк, баща й щеше да престане да се противи на женитбата.

— Ще му кажа навреме.

— Е, това ме успокоява — отвърна с лек сарказъм Джейк. — Смяташ ли, че ще събереш смелост до края на тази година?

Кейтлин разбираше нетърпението му — и тя самата се чувстваше така. Скоро нямаше да имат почти никакво време за тайни срещи. Джейк използваше последните си дни преди есенното събиране на говедата. От средата на септември работният му ден щеше да трае двадесет часа, докато всички стада на Макорд бъдат закарани на товарната гара в Денвър. Скоро след това щеше да започне зимата.

— Притеснявам се за теб, Кет — заговори тихо и настойчиво Джейк. — Баща ти е ожесточен, опасен старец и не ми харесва да знам, че живееш в близост до юмруците му. Всички знаят, че когато се напие, много лесно избухва.

Тя също изпитваше страх, но се беше научила да не се мярка пред очите на Адам Кингсли, когато той изпадаше в някое от мрачните си настроения и посягаше към бутилката.

— Той няма да ми стори зло.

— Най-искрено го съветвам да не се опитва.

Кейтлин въздъхна. Закрилническият инстинкт на Джейк топлеше сърцето й, но ярко изразеното му собственическо мислене и доминантният му нрав все по-често й създаваха проблеми. Той никога не говореше за любов. Никога не я беше попитал дали иска да се омъжи за него. Само й бе казал, че ще се ожени за нея. Точка. Как можеше да знае дали той изпитва към нея нещо повече от плътско желание, дали иска от нея повече от насладата на сливането им?

— Нийл ме закриля. Татко го слуша.

Джейк изпухтя презрително.

— Брат ти не е по-добър от баща ти.

Кейтлин извърна лице. Брат й Нийл беше толкова мек и кротък — поне като момче, преди да се зарази от ожесточението и омразата на баща им, преди да се изпълни с мисли за отмъщение. Нийл би сторил всичко, за да защити любимата си сестра.

— Мислех, че сме се разбрали да не говорим за проклетата вражда. Нийл съвсем не е толкова лош, колкото го изкарваш.

— Ами! — лицето на Джейк помрачня. — Като се сетя какво направи със стоте говеда на южното пасище…

— Нямаш доказателства! Нийл не е участвал в нападението. На всичкото отгоре баща ти си отмъсти по най-грозния начин.

— Добре, няма да говорим повече за това. След като си сляпа и глуха за онова, което вършат баща ти и брат ти…

— Аз не съм сляпа! Само съм…

— Вярна. Знам.

Кейтлин кимна тъжно. Чувстваше се разкъсана между верността към баща си и брат си и любовта си към Джейк. След смъртта на майка им Нийл практически я беше отгледал. Грижеше се за нея и я пазеше от гнева и пиянските изблици на баща им. Той й беше баща и брат едновременно, закрилник, тихо пристанище. Най-обичаният човек на света. Но и той като всеки мъж от околността, включително Джейк, беше забъркан в смъртната вражда между двете семейства.

Кейтлин преглътна обидата и вдигна поглед към небето. Слънцето почти се бе скрило зад гористото планинско било.

— Трябва да тръгвам. Баща ми ще се тревожи, ако се забавя твърде много.

— Ще му кажеш ли за нас?

— Да. Просто трябва да изчакам подходящия момент.

— Побързай — помоли дрезгаво Джейк. — Искам те в леглото си всяка нощ… и всеки ден. Хайде, Кет, не искам да се разделим сърдити.

Пулсът й се ускори. Поканата в гласа му беше недвусмислена. В очите му светна пламенно желание. Трескавият му поглед можеше да означава само едно.

Джейк я прегърна устремно и покри лицето й с целувки. Съпротивата й бързо отслабна.

След страстната прегръдка той не искаше да я пусне да си отиде. Любиха се още веднъж, нежно, бавно, с наслада. Когато най-сетне я пусна, поиска да й помогне да се облече, но по-скоро й пречеше, отколкото да й помага. Устните му търсеха всеки сантиметър от голата й кожа.

Без да бърза, той навлече панталона си и я отведе до коня й. Сбогуваха се с последна целувка и Джейк я вдигна на седлото. Кейтлин не беше в състояние да откъсне поглед от него. Той стоеше бос, опрял ръце на хълбоците, с разрошена руса коса. Великолепен, горд мъж.

Тялото й още пламтеше от милувките му. Заповяда си да обърне коня и да потегли към къщи. Обърна се да види още веднъж Джейк, но скоро пътят направи завой и той изчезна от полезрението й. Започна дългото слизане към долината.

Джейк погледа още малко след нея, после се върна на брега на скалния басейн, смъкна панталона и отново се гмурна в ледените вълни. Застана под водопада и почака малко, докато главата му се проясни. Искаше не само да се охлади след преживяната страст, а и да угаси гнева, който бушуваше в гърдите му. Не можеше да понася баща й. Адам Кингсли беше пияница, който не заслужаваше верността и предаността на дъщеря си. Защо Кет не искаше да разбере? Сигурно защото кръвната връзка беше много силна. Джейк знаеше много добре, че ако тя обърне гръб на семейството си, част от уважението му към нея ще се изпари. Но той искаше повече от всичко на света тя да се откаже от досегашния си живот и да напусне брат си, когото обичаше. Знаеше, че е длъжен да прояви търпение… а това беше дяволски трудно.

Джейк остана дълго под водопада. Едва когато тялото му се вледени, излезе на брега. Студената баня не бе прогонила Кейтлин от мислите му. В последно време мислеше за нея ден и нощ. Особено нощем. Сънуваше я непрекъснато, усещаше стройните й крака, които се увиваха около хълбоците му… и се будеше с болезнена ерекция.

Не беше очаквал да се влюби в дъщерята на семейния им враг. Преди да срещне Кет, имаше намерение да поскита по широкия свят, да опознае чужди земи, чужди хора, да се наслаждава на свободата си. Дори не беше помислял да се обвърже с някоя жена. Но се появи тя и всичко се промени. Тя беше различна. Кет беше част от него, допълваше го, запълваше някаква липса у него. Когато бяха заедно, той не изпитваше желание да скита по света. Ако някой ден все пак реши да попътува, тя ще бъде с него. Може би това беше единственият начин да я освободи от ноктите на семейството й. В момента обаче не беше сигурен на чия страна ще застане тя, ако я поставят пред избор.

Джейк тъкмо обуваше втория си ботуш, потънал в мисли за Кет, когато в бученето на водопада се примеси скърцане на подметки върху камъни. Преди да е успял да посегне към колана с револвера, оставен върху ризата, той чу още един многозначителен шум: зловещо щракване на револверен спусък.

Джейк се вцепени. С леко извити ръце и отпуснати длани бавно извърна глава. Дулото на колт с шест куршума в барабана сочеше право към сърцето му. Зад револвера го гледаха студените сини очи на Нийл. Братът на Кейтлин бе дошъл да го убие.

Когато Кейтлин влезе в представителната господарска къща, издигната от Адам Кингсли преди петнадесет години, нито баща й, нито брат й си бяха вкъщи.

Баща й беше подбрал мястото за дома си много добре. Ранчото бе разположено по източните планински склонове, заобиколено от сочни пасища и предостатъчно извори и потоци — две неотменими условия за развитие на овцевъдството. В далечината, зад къщата, оборите и кошарите, се издигаха величествени планински била, обрасли с великолепни ели и смърчове. Кейтлин обичаше тази земя и мразеше враждите.

Отсъствието на баща й не я обезпокои. Мъжете сигурно бяха някъде сред хълмовете и събираха стадата.

Овцевъдството е много по-трудно от говедовъдството, каза си за пореден път тя. Овцете трябва да се стрижат редовно и да се дезинфекцират. Освен това се налагаше да ги пазят от хищници, а през зимата — от студа и снега. А опасността да се заблудят беше постоянна. Да, овцете наистина бяха глупави, както твърдеше Джейк, но Кейтлин беше готова по-скоро да изяде шепа люти чушки, отколкото да му признае това.

Семейство Кингсли притежаваха около хиляда овце и за тях работеха десетина овчари, предимно баски от Северна Испания. Мъжете прекарваха дните и нощите си със стадата и спяха на открито или в грубо сковани бараки. Единственото им общество бяха кучетата. Овчарите бяха по-самотни от каубоите и дори това създаваше поводи за караници между собствениците на овце и собствениците на говеда.

Кейтлин въздъхна и отиде в спалнята си в задната част на къщата. Целият й живот беше преминал под сянката на войната със съседите. Двете страни изобщо не се опитваха да проявят взаимно разбиране. Владееха ги единствено ожесточението и омразата.

Може би женитбата й с Джейк щеше да отвори път към сключване на мир. Може би Адам Кингсли и Бен Макорд щяха да загърбят миналото и да се зарадват на общото бъдеще на децата си. По тази точка Джейк имаше право. Тя беше длъжна да събере цялата си смелост и да каже на баща си. И то скоро, защото видът й щеше да я издаде. Един поглед в голямото огледало й го показа.

Косата й беше ужасно разрошена и падаше по лицето. Изглеждаше точно като млада жена, която се е любила до полуда. Сините й очи светеха, бузите пламтяха, устните бяха подути от страстни целувки, твърдите зърна на гърдите напираха под тънката материя на блузата. Обзета от чувство за вина, Кейтлин побърза да се приведе в ред. Ако баща й я видеше в това състояние, не беше нужно да му казва нищо. Веднага щеше да разбере, че дъщеря му си има любовник.

Тъкмо беше започнала да приготвя вечерята в кухнята, когато чу гласове. Мъжки викове. Обезпокоена, Кейтлин обърса ръце в престилката и се запъти към кухненския прозорец, закрит с тънки жълти перденца. Няколко мъже изскочиха от къщата за ратаите и хукнаха към ограденото място за конете. От хълмовете се спускаха трима ездачи. В единия Кейтлин позна ниската, набита фигура на баща си. Нещо беше проснато напреки на седлото пред него.

Стомахът й се сгърчи от болка. О, не, пак ли! Адам Кингсли достатъчно често беше донасял вкъщи мъртва овца, отровена или застреляна от вражеските каубои. Но този товар не изглеждаше като овца. По-скоро приличаше на… човек.

Студ се разпростря по тялото й, от стомаха към гърлото се надигна гадене. Ослепяла от сълзи, Кейтлин се втурна към вратата и излезе на задната дървена веранда.

Лятната вечер беше необикновено топла, въпреки че слънцето вече се беше скрило зад планините. Може би горещината беше виновна, че тя изведнъж се задъха и сърцето й заби тревожно.

Трепереща от неясно предчувствие, Кейтлин се хвана за парапета на верандата. Нямаше сили да направи нито крачка навън.

Баща й насочи едрия червеникав жребец право към нея, но мина цяла вечност, докато спря коня пред стълбите към верандата. Загорялото от слънцето лице беше разкривено от болка, по прашните бузи се стичаха сълзи.

Кейтлин почти не го забеляза. Погледът й бе прикован в тялото, проснато на седлото пред баща й. От гърба течеше кръв и напояваше памучната риза.

— Той е мъртъв! — изрече Адам толкова дрезгаво и през зъби, че тя почти не го разбра.

Кейтлин не попита кой е мъртвият, чиято глава баща й притискаше до гърдите си. Веднага бе познала черната коса, наследена от ирландската им майка.

Не искаше да приеме истината. В гърлото й заседна буца. Думите, които не беше в състояние да изрече, кръжаха в главата й. Не, мили боже, моля те, не… Нийл… не…

Тя се олюля. Въпреки това се пусна от парапета и се удари с едната ръка по гърдите, сви я в юмрук и се удари още веднъж, сякаш можеше да спре парещата болка, която разкъсваше вътрешностите й. Гаденето и виенето на свят заплашиха да я надвият. Ей сега ще загуби съзнание. От гърлото й се изтръгна дрезгав стон. С мъка осъзна, че животинският звук идва от нея. Едва позна собствения си глас. Не, това не можеше да бъде. Всеки миг ще се събуди от най-големия кошмар в живота си. Това не може да е окървавеното, безжизнено тяло на брат й. Мили боже, не!

Горещи сълзи потекоха по бузите й и едва не я задушиха. Вцепенена, неразбираща, тя потърси с поглед лицето на баща си.

— Какво… — думите прозвучаха като дрезгав стон. Тя пое мъчително въздух, опита се да се пребори с оловната тежест в гърдите си, преглътна и опита отново. — Какво е станало?

Адам отметна глава назад и я погледна с дива омраза. Зачервените му очи бяха пълни с гняв.

— Джейк Макорд, ето това стана! Курвенският син е застрелял брат ти!

— Не… — гласът й прозвуча глухо. — Не бива да говориш така…

— О, разбира се, че бива, проклета жено! Хладнокръвно е застрелял невъоръжения ти брат. Само заради теб.

Пребледняла като смъртник, Кейтлин механично заклати глава. Баща й бе загубил ума си от мъка по мъртвия си син. Обвиняваше всеки, преди всичко главния си враг, нахвърляше се даже върху дъщеря си.

— Не вярвам. Джейк никога не би…

— Има свидетели. Шорти и Пабло са го видели.

Като в транс Кейтлин извърна скованото си лице към другите двама ездачи. Шорти Дейвис се ухили криво. Тя не харесваше жилестия, превит от възрастта полски работник, но баща й беше много близък с него. В присъствието на Шорти тя винаги се чувстваше неловко, а от похотливите му погледи й се гадеше. И сега се уплаши от коварните искри в подвижните му малки очички.

— Вярно е, мис Кингсли. Мръсникът просто му пусна един куршум в гърба. Нийл нямаше шанс.

— Това е невъзможно. Лъжете се. Лъжете.

Пренебрежителният смях на Шорти засили гаденето й.

— Беше си чисто убийство. Като не ми вярвате, питайте Пласидо.

Безпомощна, Кейтлин се обърна към третия ездач. В погледа й светна молба. Тъмният баск Пласидо Флорес беше стар служител в ранчото и един от най-добрите им пастири. Той я познаваше от детството й. Той й бе помогнал да отхрани първото отблъснато от майка си агънце с биберон. Тя му вярваше. Той щеше да й каже истината.

— Не е вярно, нали, Пласидо? — попита едва чуто тя. — Джейк Макорд не е убил брат ми.

Баскът седеше безмълвен и блед на седлото. В гърдите й пламна измамна надежда.

— Си, сеньорита. Вярно е — той извърна лице.

Кейтлин забеляза сълзите в очите му, чу треперенето на гласа му.

— Баща ви казва истината.

— Ти видя ли го?

— Да. Бях там.

Коленете й омекнаха и тя се вкопчи в парапета. Не! — изкрещя сърцето й. Мъжът, когото обичаше, не можеше да е убил брат й. Но как би могла да обори думите на свидетелите?

Треперейки неудържимо, тя заклати механично глава.

— Защо? Защо би направил такова нещо?

Думата отново взе Шорти и коварните нотки в гласа му се засилиха.

— Защото Нийл му каза да си държи мръсните лапи в джобовете. А Макорд не обича да му заповядват. Извади пистолета си и го застреля.

Адам Кингсли се намеси, бесен от гняв:

— Брат ти е искал да те защити, това е всичко, проклета мръснице!

Кейтлин не чу проклятието на баща си.

— Джейк… къде е той?

Трябваше да говори с него. Трябваше да чуе истината.

— Офейка — ухили се злобно Шорти. — Скри се в планините.

Баща й стисна ръце в юмруци и раменете му се разтресоха от гняв.

— Но аз ще го намеря, кълна се в бога! Ще събера най-добрите търсачи в областта, независимо какво казва шерифът! Джейк Макорд ще увисне на бесилката, кълна се!

Кейтлин продължи да клати глава. Все още отказваше да приеме истината. Шокът вцепеняваше тялото и ума й. В момента не изпитваше болка. Ала последва импулса си да утеши баща си и незнайно как успя да слезе по стълбите. Стигна до коня и протегна ръце към мъртвото тяло на брат си, обаче старият Кингсли се отдръпна като опарен и притисна главата на мъртвия Нийл до гърдите си.

— Стой далече от него, мръснице! Не го докосвай! Ти си само една проклета курва!

Кейтлин се сгърчи, сякаш я беше ударил, и остана като закована на мястото си. Смайването взе връх над обидата.

— Знам всичко, курво! Предателка! Ти си виновна! Ако не се беше захванала с онова копеле, сега синът ми щеше да е жив и здрав.

— Какво… какво искаш да кажеш? — попита с мъка тя.

— Нийл никога нямаше да тръгне да преследва оня убиец, ако ти не беше мърсувала с него. Той е искал да те опази, затова загина.

Кейтлин притисна с две ръце пулсиращите си слепоочия. Да я опази? Нима Нийл е знаел за любовта й с Джейк? Нима е поискал сметка от любовника й и е бил убит, защото се е опитал да защити честта й?

Внезапно в гърдите й се надигна ужасяващо подозрение. Брат й беше способен на такъв рицарски акт. Значи… Нийл наистина е умрял заради нея. Каква непоносима мисъл.

Скована от ужас, тя проследи как Адам Кингсли предаде тялото на сина си в ръцете на един от притичалите работници и се смъкна от коня. Баща й беше само на четиридесет и осем години, но днес изглеждаше като старец. Силните му ръце трепереха, когато отново прегърна мъртвия си син и отнесе тялото му в къщата.

Когато Кейтлин понечи да го последва, Адам се обърна разярен и изрева:

— За теб вече няма място в моята къща! Махай се! Върви по дяволите и никога повече не се мяркай пред очите ми. Вече не си ми дъщеря, разбра ли? Върви в ада!

Думите му я шибаха като удари с камшик, пробождаха сърцето й като ками. Кейтлин политна назад и притисна ръка върху устата си, за да не запищи истерично. Жестоката болка я прониза като светкавица. Неспособна да се помръдне, тя изчака баща й да се скрие в къщата.

Дишането й се накъса, стана още по-мъчително и тя политна да падне. В този миг някой сложи ръка на рамото й и я стресна до смърт. Отдръпна се и вдигна очи. Пласидо беше слязъл от коня и я гледаше тъжно. В тъмните му очи се четеше загриженост.

— Добре ли сте, сеньорита?

Кейтлин се опита да кимне и да каже нещо, но само изхълца задавено. Не. Никога вече нямаше да е добре, никога.

Имаше чувството, че някой е изтръгнал сърцето от гърдите й. Брат й беше мъртъв и тя бе виновна за смъртта му. Нийл бе решил, че сестра му има нужда от закрила и бе застрелян, защото искаше да я защити. Тя трябваше много по-рано да му разкаже за Джейк, за любовта, която я свързваше с врага на семейството им.

Кейтлин се извърна рязко, неспособна да приеме утехата на стария баск.

— Моля ви… оставете ме.

Тя не забеляза как той се отдалечи и отведе конете в обора. Знаеше само, че е останала сама с болката си.

Джейк, къде си? — плачеше безмълвно раненото й сърце.

Сълзи замъглиха погледа й, когато се обърна към планините. Там, където само до преди няколко часа беше безкрайно щастлива и блажена. Не можеше да повярва, че Джейк е хладнокръвен убиец. Сигурно е имало борба. Сигурно е застрелял брат й, без да иска. Той никога не би сложил край на един невинен живот. Да, Пласидо й бе казал, че е видял убийството, но сигурно имаше друго обяснение. Тя трябваше да говори с Джейк, трябваше да чуе неговата версия на трагедията. Трябваше да чуе истината от неговата уста, преди лудият й баща да стигне до него…

Стомахът й отново се сви на топка. Баща й се беше заклел да събере най-добрите каубои и да тръгне по следите на „убиеца“. Тя трябваше да намери Джейк преди това. Ще отиде в планината и ще го предупреди…

— Знам, че не си го направил, Джейк — пошепна беззвучно тя и се запъти като в транс към обора, за да оседлае коня си.

Не можеше да повярва във вината му. Не допускаше това чувство в сърцето си. Той никога, при никакви обстоятелства не би разрушил щастието им. Той не беше безсърдечен и жесток… или все пак беше?

1

Колорадо

Юли 1886 година

Обявата „Търси се престъпник“ в смесения магазин в Грийнбриър беше отдавна пожълтяла, с окъсани ъгли, но образът на мъжа, когото някога беше обичала, все още беше ясен и истински. Въпреки волята си Кейтлин вдигна ръка и помилва бузата на Джейк с връхчето на пръста си в тънка кожена ръкавица.

Гърдите й се стегнаха от болка, докато очертаваше контура на красивото мъжко лице, което някога й беше най-скъпо на света. Беше вярвала, че четири години са достатъчни да забрави Джейк, беше се надявала, че болката и раните й са излекувани… или поне заздравели. Оказа се, че се е лъгала. Портретът му я пренесе в миналото.

Върна се в спомените си. Пред вътрешния й взор минаваха прекрасни картини. Джейк, опрял ръце на хълбоците, се усмихваше предизвикателно. Джейк я дразнеше и зелените му очи се смееха. Джейк я прегръщаше и целуваше, докато остане без дъх. Джейк разруши семейството й…

Открадна сърцето й, натроши го на парченца и изчезна от живота й, без да каже и дума.

Престани! — заповяда си сърдито Кейтлин, но не можа да прогони жестоките спомени, които уж беше изличила от паметта си. Тогава, преди четири години, тя чакаше с нарастващо отчаяние да чуе признанието на Джейк за станалата трагедия. Вярваше в невинността му и пламенно се надяваше той да я потърси. Но той не се появи. Не дойде да й обясни какво е станало, изостави я на произвола на съдбата. След дълго и напразно чакане тя започна да мисли най-лошото. Тъгата и отчаянието от смъртта на брат й, непрекъснато растяха. Да, любимият й беше извършил ужасно убийство.

Сега вече не можеше да й стори нищо. Сега вече беше сигурна в себе си. Въпреки че при вида на избледнелия портрет сърцето й се сгърчи от болка, Кейтлин успя да се овладее. Джейк никога нямаше да се върне в Колорадо, където беше обявена награда за главата му. Нямаше да рискува да увисне на бесилката.

Никога вече няма да се смее и да се шегува с нея. Тя никога вече няма да усети парещото докосване на устните му, вълните на екстаза, докато той се движеше в нея. Никога вече няма да чуе дрезгавите, страстни, грешни думи, които й шепнеше, докато я водеше към върха на любовното удоволствие. Никога вече няма да намери уют и топлота в неговите прегръдки, няма да преживее безкрайната нежност на любовта му.

Никога вече няма да го види. До края на живота си. И не желаеше да го вижда.

Джейк Макорд беше беглец. Престъпник, търсен в целия щат Колорадо. Защото бе застрелял невъоръжен човек. През следващите години се бе превърнал в мъж извън закона, в жесток убиец, когото Кейтлин презираше от дъното на сърцето си. Хората разправяха, че е убил поне десет души в Тексас и Аризона.

След толкова години Джейк все още притежаваше власт над нея, вълнуваше я и я измъчваше. Лицето му от обявата разтвори старите рани. Явно още не бяха заздравели. Отново я заляха мъчителна болка и горчиви самообвинения. Тя вярваше на Джейк, обичаше го с цялата сила на сърцето си, а той я измами. Напусна я. Отне живота на невинния й брат, който бе поискал да я защити…

Неловко покашляне изтръгна Кейтлин от меланхоличните размишления и тя се обърна. Продавачката я наблюдаваше със странен поглед, смесица от подозрение и съчувствие.

— Извинете, че се забавих. Обикновено в четвъртък е спокойно. Какво ще обичате, мис Кингсли?

Кейтлин направи опит да се усмихне.

— Благодаря, Сара. Вече не се казвам Кингсли, а Хъгс. Мисис Хъгс. Вдовица съм.

— О, да… чух за това. Разказаха ми, че сте се преместили в Сейнт Луис и там сте се омъжили. Бракът ви бил кратък, доколкото разбрах.

— Да. Скъпият ми съпруг почина скоро след сватбата.

— Колко ужасно…

— Да, така беше — Кейтлин побърза да смени темата: — Ще се радвам, ако ме наричаш Кейтлин, както по-рано.

— Да, разбира се… Кейтлин. Радвам се да те видя отново. Толкова време мина…

— Да, права си.

— Съжалявам за баща ти. Беше ужасно. Наистина.

Кейтлин кимна приветливо. Сара Бакстър беше изпълнена със съчувствие. Открай време си бе учтива. Съболезнованията й прозвучаха искрено, макар че и тя, като повечето хора в околността, сигурно си беше отдъхнала, когато Адам Кингсли загина през март. Ако се съдеше по приказките на хората, и той станал жертва на отколешната вражда — ранили го смъртоносно при стрелба между враждуващите каубои и овчари.

От дъщерята на Кингсли се очакваше да облече траур. Покорна на традицията, Кейтлин носеше скромен костюм от черна коприна. Ала след четири години тя тъгуваше много повече за брат си, отколкото за наскоро починалия си баща. Нийл беше трагична пионка в разрушителната, безсмислена война. Кротко, мило момче, заразено и заслепено от яростната омраза на баща си.

Кейтлин не съжаляваше, че баща й вече не е жив и не може да продължи семейната вражда. Най-сетне областта беше свободна от неговата тирания, от сляпата му ярост. И дъщеря му беше свободна. Тя бе оставила зад себе си ужасното минало и си беше изградила нов живот в Сейнт Луис. Премести се там само месец след трагедията, без да вземе нито стотинка от баща си, и заживя при леля си Уинифред.

През онази нощ баща й не я изгони от ранчото, както я беше заплашил. Тя обаче положи всички усилия, за да избяга колкото може по-бързо от гнева и обвиненията му. Беше замаяна от мъка и отчаяние и нямаше сили да понася повече гневните му изблици. Още повече я болеше от злобния шепот и клюките зад гърба й. Никой не знаеше за любовта между нея и Джейк, но след убийството на брат й хората разпространяваха какви ли не слухове и подозрения.

След сватбата й клюките замлъкнаха, а когато овдовя, отново стана уважавана дама. Миналото й най-сетне беше погребано.

— Имаш ли намерение да останеш? — попита Сара.

— Не. Смятам да уредя финансовите и имотните въпроси и да си замина — отговори Кейтлин и това беше истината. — Ще поискам добра цена за вълната и ще продам ранчото. След като острижат овцете, ще имам време да се огледам за купувач. Ако чуеш, че някой се интересува, прати го при мен.

— О, разбира се. Ти имаш син, нали?

Кейтлин се усмихна щастливо.

— Да, мила. Райън е прекрасно момче. Оставих го при леля в Сейнт Луис. Докато стрижат овцете, нямам време да се грижа за него. При леля детето ще е в добри ръце. На сигурно място.

Сара кимна с въздишка.

— Да, нашата област все още е опасна…

Като по таен знак двете жени погледнаха към обявата за издирване на престъпник.

— Мъжът ми каза да не я свалям — извини се Сара. — Според мен ревнува от Джейк. Всички жени бяха на негова страна, аз също. Никога не съм вярвала, че е виновен. Макорд не е убиец, каквото и да твърдят хората.

Кейтлин сведе глава. И тя не искаше да вярва. Даже кървавият труп на брат й и разказите на свидетелите не можаха да я убедят във вината на Джейк. Дълбоко в сърцето й продължаваше да тлее надеждата, че всичко е било трагична случайност и бившият й любим е невинен. Но тогава беше заслепена от любов…

Сара продължаваше да се взира замислено в пожълтелия лист.

— Кой би си помислил, че един ден Джейк ще стане бандит? Човек извън закона! Разправят, че го търсели и в Ню Мексико, защото нападнал банка и убил един от служителите — тя поклати глава. — Обвиняват го в убийството на десет души. Знаеш ли защо е станал престъпник?

Кейтлин усети изпитателния поглед на Сара и се почувства неловко.

— Не — отвърна измъчено тя. — Не съм го виждала, откакто… откакто уби брат ми.

— О, господи… много съжалявам. Наистина Нийл беше първата му жертва… Е, какво ще искаш? — попита делово Сара, за да прикрие нетактичността си.

Кейтлин прогони ужасните спомени и подаде на продавачката списъка, който беше подготвила. В ранчото липсваше почти всичко, защото къщата не беше обитавана от месеци. Запасите за овчарите и работниците също привършваха. Слава богу, напрегнатите седмици отминаваха: овцете бяха остригани, сега опаковаха вълната и откарваха денковете на гарата, за да ги изпратят на изток. Тази сутрин Кейтлин бе дошла в града с малкия файтон, за да накупи храна. Не можеше да чака до съботния пазарен ден, а и не искаше — тогава улиците бяха пълни с каубои, собственици на имения и работници в мините, слезли в града от планините.

Правилно постъпих, каза си за кой ли път тя, но въпреки това се чувстваше потисната. В далечния ъгъл на магазина седяха група възрастни мъже, похапваха кисели краставички от бъчвата и я зяпаха със смесица от любопитство, подозрение и враждебност. Работниците във фермите не обичаха Адам Кингсли и ненавистта им се пренасяше и върху дъщеря му — нищо, че беше отсъствала четири години.

Кейтлин се опасяваше точно от такова посрещане. Никак не искаше да се връща в Колорадо, на мястото, където беше преживяла толкова страшни неща. Върна се преди три седмици с една-едничка цел: да уреди наследството на сина си. Трябваше да продаде ранчото Кингсли на най-висока цена, за да осигури добро бъдеще на малкия Райън.

— Тогава да се захващаме за работа… — говореше си Сара, вперила поглед в списъка. — Сто фунта брашно… два бута шунка… Ще повикам Бакстър да ги натовари.

Стараейки се да не забелязва нахалните погледи на мъжете, Кейтлин огледа магазина. След като наредиха покупките й във файтона, тя плати, взе от тезгяха няколко малки пакета и се обърна да си върви. Не искаше да вижда повече избелялата обява със сполучливия портрет на Джейк.

— Ще ти помогна да ги наредиш — предложи Сара и двете жени излязоха от магазина.

Кейтлин стигна до своя файтон, но изведнъж спря като закована. От другата страна на улицата, пред ниската тухлена постройка, в която се помещаваха затворът и кабинетът на съдия-изпълнителя, стояха двама мъже и разговаряха. Единият беше областният съдия-изпълнител, а другият — Слоан Макорд. Братът на Джейк!

Сърцето на Кейтлин направи огромен скок. За първи път от четири години насам видя отново брата на човека, който бе убил нейния брат.

В паметта й изникна неканен спомен. Тихият глас на Джейк в онзи омаен следобед в тяхното скривалище. „Слоан много се зарадва за нас. Даже вдигна наздравица в наша чест.“

Преди четири години Слоан е одобрявал връзката ни, припомни си с болка Кейтлин. По-големият от двамата братя Макорд още тогава беше известен със странностите си. Почти толкова луд като Джейк, той вървеше по свой собствен път и не се грижеше за мнението на другите. Накрая даже се ожени за индианско момиче от племето на чейените. Според разказите на Джейк, Слоан нямал никакво желание да участва в семейната вражда. Но това беше преди да обявят Джейк извън закона.

През последните три седмици Кейтлин бе научила някои неща за това как се е развила враждата по време на отсъствието й. След изчезването на Джейк положението се усложнило, отношенията се изострили. Безброй овце и говеда станали жертва на сляпата омраза. Имало нападения и от двете страни, проляла се и човешка кръв. Бен Макорд, бащата на Джейк, вече не беше между живите — преди една година го намерили мъртъв в гората. Миналата зима индианската съпруга на Слоан загинала при нощно нападение. Оставила момиченце на два месеца, което сега Слоан отглеждал сам. Ако се съдеше по слуховете, Адам Кингсли лично предвождал нападението над Спящата кошута. Говореше се също, че Слоан е убил Адам Кингсли, за да отмъсти за жена си. Ала нито едно от обвиненията не бе доказано. Знаеше се само, че Слоан е заел мястото на убития си баща и продължава войната. Нямаше никакви признаци, че един ден ще се възцари мир.

Кейтлин беше готова да закрещи от ужас, когато приятелят й Върнън й описа жестоките събития. Защо беше тази безсмислена, разрушителна война? Защо беше това варварство? Баща й до голяма степен носеше вината за ставащото.

Сякаш усетили присъствието й, мъжете от другата страна на улицата прекъснаха разговора си и се обърнаха към нея. Погледът на Слоан беше толкова тежък, че Кейтлин се стресна. Въпреки разстоянието усети ледената омраза в сините му очи.

Внезапно си пожела да беше приела предложението на Върнън да я придружи в града. Като градски учител Върнън Уайтфийлд винаги се стараеше да запази неутрална позиция, да помирява враждуващите страни. Явно е бил наясно какъв риск поема Кейтлин, като се движи сама.

Сара до нея се скова.

— Този Слоан те гледа направо страшно.

Кейтлин кимна. Слоан Макорд изглеждаше като човек, който се готви да й одере скалпа.

— Не мога да му се сърдя. Ако онова, което чух за жена му, е вярно, ако баща ми наистина е виновен за смъртта й, Слоан е в правото си да мрази всеки, който носи името Кингсли.

— Но ти нямаш нищо общо!

— Права си — кимна тъжно Кейтлин. Но колко невинни бяха пострадали заради тази проклета вражда! Затова се бе заклела, че синът й ще остане далече от това място.

Никой няма да причини зло на Райън, закле се отново тя. Майка му ще се бори като лъвица, дори ще убива, но няма да допусне синът й да бъде въвлечен в омразата и насилието, за да бъде унищожен на свой ред. Райън няма да загине, както загина брат й. Тя няма да му позволи да стъпи на тази напоена с кръв земя и да познае насилието, което вече беше струвало живота на много хора.

Слоан внезапно се обърна рязко и тръгна надолу по улицата, където беше кръчмата. Шпорите му издрънчаха зловещо. Кейтлин въздъхна облекчено, покатери се бързо на капрата и се сбогува със Сара.

— Наистина се радвам, че се върна, Кейтлин.

— Много си мила — усмихна се разсеяно младата жена. — Хубаво е да чуя, че все още имам приятели.

Тя отвърза юздата и подвикна на конете. Лекият файтон се понесе бързо напред. Мистър Нетерсън, местният съдия, май извика името й, но тя не спря. Искаше по-бързо да се махне оттук, да изличи горчивите спомени… да се отърве от миналото, което отново заплашваше да я застигне.

Тук спомените стават още по-мъчителни, каза си Джейк, докато погледът му преброждаше клисурата.

Бистрото езерце в скалата и буйният водопад си бяха на мястото. Нищо, че бяха минали цели четири години от деня, когато мечтите му се натрошиха на хиляди парченца. Днес мирната идилия му изглеждаше като подигравка.

Джейк се размърда неспокойно на седлото.

Какво, по дяволите, търсеше тук? След толкова години бягство! Защо бе дошъл точно в клисурата? Нали тъкмо тук за малко не се прости с живота. Тук животът му се превърна от райско блаженство в адски ужас. И то само за няколко секунди, след няколко револверни изстрела. Би трябвало това да е последното място, което да пожелае да види. Върна се вкъщи само преди ден, а вече се бе озовал тук като по магия, изцяло против волята си.

Засенчи с ръка очите си и се загледа в скалата отсреща. Не би се учудил да види там петна от кръв — своята и на Нийл. Ала дъждът и снегът отдавна бяха измили гранита. Само неговите кървави спомени бяха живи.

И спомените за Кейтлин.

От брат си бе научил, че преди няколко седмици тя се е върнала в Колорадо. Оттогава непрестанно се питаше дали, ако дойде тук, ще усети присъствието й, дали ще се почувства по-близо до нея — или магията между тях е окончателно разрушена от кръв и смърт. Да, магията бе разрушена, но споменът за нея го преследваше.

— Какво, по дяволите, правя тук? — запита се полугласно Джейк.

Дълбоко в себе си знаеше отговора. Беше дошъл, за да провери чувствата си към Кет. Да разбере какво ще прави оттук нататък. Дали ще предприеме опит да се помири с нея.

Трябваше да е напълно уверен в себе си, преди да реши да я види отново. Как да намери отговора?

Свали шапката и зарови пръсти в русите си къдрици. Не знаеше какво да прави. Не знаеше какво иска от Кейтлин. Не знаеше дали е по-добре да прогони миналото, или да даде воля на необуздания гняв, който все още бушуваше в гърдите му. Гняв, горчивина, обвинения. Дали някога ще може да забрави какво бе извършил отвратителният й баща?

Най-лошото, най-страшното беше, че самият той не знаеше дали иска да забрави.

— Сигурна ли сте, че желаете да тръгнете сама, мадам? — попита надзирателят, докато помагаше на Кейтлин да се качи на седлото.

— Не се притеснявайте — отговори бодро тя и разпростря полите си върху дамското седло. — Ще се движа само по наша земя, освен това имам пушка и револвер — пръстите в кожени ръкавици попипаха избродираната чанта, окачена на седлото, и усетиха стоманата на двете дула. Само глупак би излязъл на езда невъоръжен в тези опасни времена. — Няма да се бавя.

Решена да не показва страха си, тя взе юздите от ръцете на каубоя, пришпори коня си и потегли.

Досега си отказваше да се изправи лице в лице с миналото. Беше вкъщи от три седмици, гонеше болезнените спомени за смъртта на брат си, отказваше да допусне тъгата в сърцето си и да се пребори с чувството за вина. Докато стрижеха овцете, нямаше време да се отдава на чувствата си. Сега вече нямаше извинения. Обявата с портрета на Джейк в магазина я стресна, събуди жестоки спомени. Болката от смъртта на Нийл отново отвори старата рана в сърцето й.

Излезе от ранчото и продължи с бавно темпо. Каменистата пътека започна да се изкачва, завоите ставаха все по-остри. Трябваше да съсредоточи цялото си внимание върху коня. Някога величествените планини й действаха успокояващо, днес обаче мъчителните мисли за Джейк не й даваха мира.

В паметта й бродеха призраци, които не беше в състояние да прогони. Спомени за мъж, когото не можеше да забрави.

Кейтлин се изсмя сухо. Нима се беше надявала да забрави Джейк Макорд? И най-дребните подробности все още бяха в главата й, завинаги запечатани в сърцето й: начинът, по който я поглъщаше с поглед, дяволските искри в смарагдовозелените очи. Нежно милващите му ръце. Замайващият му аромат, земен и мъжествен. Прегръдката, която я носеше към висините на блаженството. Близостта и топлината му след любовния акт, които й вдъхваха чувството, че е част от него. Дългите им разговори за бъдещето. За мечтите, желанията и надеждите им.

Престани да мислиш за него, дявол да те вземе! Беше глупаво от нейна страна да се влюби в такъв мъж. Той не я е обичал. Никога. Днес вече можеше да произнесе тези думи, без да крещи от болка. Джейк я прелъсти, открадна сърцето й, а после я измами и предаде. Вече не беше сигурна, че е имал намерение да се ожени за нея. Може би и това обещание е било лъжа — жесток начин да си отмъсти за всички злини, които баща й беше извършил спрямо семейството му.

Накрая Джейк изчезна и остави Кейтлин с чувството, че сърцето й е изтръгнато от гърдите. Колко често през безрадостните години след раздялата им се беше молила на бога да я освободи от мъчителните мисли за него. Не й беше останало нищо, освен сълзи и болка… и мъчителна самота.

Веднъж завинаги трябваше да го прогони от мислите си. Ще уреди продажбата на ранчото и ще се върне в Сейнт Луис. Отново ще заживее спокойния, монотонен, сигурен живот, който беше изградила за себе си и Райън.

Ще продаде ранчото. Няма да рискува живота на детето си, само за да опази мечтата на баща си. За нея това място не означаваше нищо. Виденията на Адам Кингсли за империя, изградена върху кръв и омраза, й бяха отвратителни.

Тя не държеше никак на огромното имение, което бе наследила от баща си, но нямаше право да лиши сина си от наследството му. Райън заслужаваше по-добро бъдеще, отколкото би могла да му предложи с жалката си заплата на учителка. Надяваше се да стане независима от леля си и да я възнагради за проявената щедрост. Уини също не разполагаше с кой знае какви средства и не беше редно двамата с Райън да продължат да живеят на нейна издръжка, както беше през изминалите четири години.

Кейтлин стигна до планинския поток, който се спускаше от високата планина и шумеше между скалите. Когато предпазливо насочи коня към клисурата, вътрешното й напрежение нарасна.

Нямаше никакво желание да види отново това място, но то я привличаше неустоимо, мамеше я със спомените за последното й идване… за любовта, която бе познала тук. За онзи магичен последен ден, когато беше неописуемо щастлива. През онзи следобед тя бе държала в ръце цялото щастие на живота си — и само за няколко мига го загуби.

Ето го и последния завой. Дъхът й спря. Клисурата беше пред нея, обляна от слънце. Полянката и скалите бяха изпълнени с горчиво-сладки спомени, които сега я връхлетяха.

Любимото й местенце. През лятото извор на спокойствие и даряваща живот топлина. Тогава гористите склонове сияеха в наситенозелено, цъфтяха редки планински цветя. Тя се запозна с Джейк през лятото, влюби се в него през лятото…

В далечината, между елите, блещукаше езерото. Бученето на водопада се чуваше съвсем ясно.

Един друг сладък спомен се промъкна в сърцето й. Топъл, ясен юлски ден. Денят, когато се влюби в Джейк.

Той скочи в езерото съвсем гол и й извика да отиде при него. Тя отказа и му се накара, че се държи неприлично, но по-късно през лятото…

О, Джейк…

Кейтлин излезе от гората на полянката и видя на отсрещния планински склон самотен ездач. Сърцето й спря да бие.

Облечен в кожен панталон и кожен елек, мъжът можеше да бъде най-обикновен каубой, но нещо в нея знаеше кой е. Дълбоко нахлупената шапка скриваше лицето и косите. Инстинктът й обаче позна гъвкавата, мускулеста фигура.

Ръцете й се вкопчиха в юздите и ги дръпнаха с все сила. Конят й спря стреснато.

Бягай! — извика й вътрешният глас. Ала тялото й не се подчини. Не беше способна на никакво движение. Сърцето й заби лудо, когато страшният дух от миналото пристъпи към нея.

Знаеше, че той я е познал. И той дръпна юздите на едрия жребец. В продължение на няколко мига не се помръдна, загледан в нея. Въпреки нахлупената шапка, тя усети пронизващия му поглед. Леко притискане с шпорите — и той потегли бавно насреща й.

Неназовимо чувство на недействителност и ужас сковаваше Кейтлин и я правеше напълно безпомощна. Не й оставаше нищо друго, освен да чака. Беше вцепенена. Вече не можеше да избяга. Той щеше да я настигне. Конят му спря до нейния.

Ушите й забучаха болезнено. Кейтлин вдигна глава и погледна в студените зелени очи на бившия си любовник. На отлъчения. На човека извън закона.

2

— Здравей, Кет — проговори беззвучно Джейк. — Отдавна не сме се виждали.

Кейтлин остана безмълвна. Даже да знаеше какво да отговори, не беше способна да произнесе нито дума. Гърлото й беше стегнато сякаш с въже. Не беше в състояние да отвърне очи от него. Погледът й се впи в лицето му, обходи фигурата му.

За един бегъл миг изминалите години се изличиха. Пред нея не стоеше опасният престъпник от обявата, а мъжът, когото бе обичала като младо момиче. Някога се измъкваше от къщи, за да се среща с Джейк на това омагьосано място. Да говори с него, да го целува, да го прегръща. Двама влюбени споделяха тук мечтите, надеждите и желанията си. Отново я обзе задъханото очакване, сладкото щастие да го види отново…

Споменът угасна и тя видя брат си Нийл, какъвто беше в онзи ужасен ден: безжизнено, окървавено тяло в ръцете на баща й… убит от ръката на Джейк. Остра болка прониза сърцето й. Все още безмълвна, тя побледня още повече и впи поглед в очите на Джейк.

Той беше променен. Дългата, буйна коса под шапката все още имаше цвета на зряла пшеница, очите бяха все така замайващо зелени. Вятърът и годините, прекарани в тежка борба за живот, обаче бяха заличили всяка следа от младежка мекота по лицето му. Беше слаб и строен както преди. Гърдите му изглеждаха още по-мускулести, широките рамене опъваха избелялата памучна риза.

Погледът й падна върху двата пистолета, окачени ниско на хълбоците. Изглеждаше точно като бандит, търсен от закона, какъвто беше станал с годините.

Кейтлин беше готова да заплаче. Сърцето й се разкъсваше от болка и копнеж по нежния любим от преди четири години. Човекът пред нея й беше чужд. Той беше престъпник и тя се страхуваше от него. В същото време се боеше, че ако го хванат, ще свърши на бесилката.

— Какво има? Да не си си глътнала езика? — попита с лека подигравка той.

Забележката сякаш заби кама във вътрешностите й. Имаше чувството, че ей сега ще рухне.

— Какво… какво правиш тук? — попита дрезгаво тя. — Не знаеш ли, че дават награда за главата ти?

Очите му търсеха нещо в лицето й.

— О, я стига, Кет. Прозвуча, сякаш си загрижена за мен.

Кейтлин дръпна юздите с треперещи ръце. Сигурно беше луда, че продължава да се тревожи какво ще се случи с него — след всичко, което й беше причинил.

— Ни най-малко. Не ми пука дали ще те окачат на най-близкото дърво. Нямам какво друго да ти кажа.

Тя се опита да мине покрай него, но той реагира светкавично. Наведе се и посегна към юздата на коня й.

— О, разбира се, че имаме какво да си кажем. Ще говориш с мен, Кет. Дължиш ми го — само с едно дръпване Джейк изтръгна юздата от безжизнените й пръсти и я нави на своите. — И без това щях да те посетя. Но сега можем да свършим тази работа и тук.

Кейтлин спря да диша. Стомахът й се сгърчи от болка. Беше сама с един опасен убиец в тази скрита планинска клисура. Никой няма да я чуе, ако извика за помощ. Но имаше оръжие. Макар че трепереше, успя да отвори чантата на седлото и извади малкия деринджър. Без да се колебае, насочи дулото към гърдите му.

В очите му светна болка, но изчезна толкова бързо, та тя помисли, че се е лъгала. Лицето му веднага се затвори и стана безизразно.

След секунда той се изсмя тихо и подигравателно.

— Ето я отново старата Кет. Когато те видях за първи път край дяволското езеро, пак насочи пушката срещу мен. Помниш ли, Жулиета? — подигравателната усмивка съдържаше следи от предишното му очарование. — Помниш ли как завърши първата ни среща?

Кейтлин шумно пое въздух. Кривата му усмивка упражняваше странно въздействие върху нея. Макар да му липсваше предишната мекота, Джейк Макорд излъчваше чувственост, която я разтреперваше. Погледът на блестящите му очи ускоряваше пулса й. Една негова усмивка я разтапяше. Все още беше податлива на чара му.

По гърба й пролази студена тръпка. Господ да ми е на помощ! — помоли се безмълвно тя. Все още желаеше този мъж.

Как мразеше предателските си вълнения, чувствата си към Джейк и мъчителните спомени, които я свързваха с него. Но сега трябваше да запази спокойствие. Няма да му позволи да й замае главата с предателското очарование и мъжката си привлекателност. Няма да се страхува от него. В гърдите й лумна гняв и тя го остави да я завладее. Предизвикателно размаха пистолета и отново го насочи към гърдите му.

Въздухът помежду им вибрираше от напрежение. Ръката й трепереше. Трябва да се овладее. На всяка цена.

— Стой далеч от мен, Джейк — заповяда тя и изпита облекчение, че гласът й не трепери толкова силно, колкото се беше опасявала.

— Да стоя далеч от теб? — повтори той и отново се усмихна. — Малко си закъсняла да пазиш невинността си от мен, не мислиш ли? — провлеченият глас и безсрамният поглед, който обходи тялото й, засилиха гнева й.

— За много неща е твърде късно, Джейк. Между нас се случиха прекалено много неща, за да можем да забравим. Аз вече не съм младото момиче, което някога измами и изостави. Аз се промених. Ти също си променен.

Права е, каза си горчиво Джейк. Кейтлин наистина не беше момичето от преди четири години. Неговата Кет бе станала жена. Гърдите й бяха по-пълни, лицето й изглеждаше зряло и меко. Но тя все още упражняваше върху него същата магнетична сила като някога.

Мислеше си, че срещата с нея няма да му причини болка. Беше предвидил реакцията й. Предимството на изненадата беше на негова страна. Внезапната му поява очевидно я стресна и я извади от равновесие. Нищо не можеше да му попречи да я види отново, след като се бе върнала у дома. Сблъсъкът преди четири години разруши живота му, но внезапната раздяла с Кет остави в душата му болезнена празнота. Защото всичките му мечти рухнаха.

Рухнаха завинаги.

Джейк стисна зъби и огледа изпитателно напрегнатото, измъчено лице на жената насреща си. Тя вече не е моята Кет, напомни си мрачно той. Омъжила се е за друг мъж. Друг е заел моето място. Ревността го загриза болезнено.

— Махай се от пътя ми! — заповяда Кейтлин, насочила малкия пистолет право в сърцето му.

Болката му се засили.

— Глупости — отвърна той и небрежно положи ръце върху седлото, сякаш възнамеряваше да остане в това положение цяла вечност.

— Ако кажа на съдията, че съм те видяла, ще отидеш в затвора и ще свършиш с въже на шията.

— Хайде, какво чакаш! Кажи му.

Кейтлин го погледна учудено. Как можеше да е толкова равнодушен, когато животът му беше заложен на карта?

— Какво искаш от мен, дяволите да те вземат? — попита сърдито тя.

Джейк забеляза, че все още е в състояние да раздразни избухливия й темперамент, и се усмихна доволно.

— Искам да изслушаш моята версия на историята — отговори бавно той, направи пауза и добави: — Освен това сигурно не си чула последните новини.

Кейтлин го огледа подозрително.

— Какви новини?

Джейк изкриви устни, но не се усмихна.

— Аз съм свободен човек.

— Какво? — попита изумено Кейтлин. Не можа да повярва на ушите си.

— Преди една седмица губернаторът на Колорадо ме обяви за невинен. Заповедта за арест е отменена.

— Това… това не може да бъде — пошепна тя, толкова смаяна, че не можеше да говори. — Ти уби брат ми…

Думите пронизаха Джейк като острие на нож. Знаеше, че Кейтлин ще го обвини в убийството на брат си, но фактът, че нямаше никакво доверие в него, че го смяташе за убиец…

— Е, скъпа, това са последните новини — заговори пренебрежително той. — Слоан ми телеграфира от Денвър и снощи, когато пристигнах от Ню Мексико, ми връчи документите. Вече не съм преследван от закона. Поне не в Колорадо, не и за убийство. Слоан има доказателства, че обвинението е скалъпено от баща ти, Кейтлин.

— Това… това е лъжа — пошепна едва чуто тя.

— Не, не е лъжа. Питай брат ми, ако не вярваш на мен. Той току-що се върна от Денвър. Един от свидетелите на баща ти е променил показанията си.

Кейтлин притисна ръка към слепоочието си. Не беше способна да разсъждава трезво. В главата й цареше хаос.

Свидетелите на баща й? На стрелбата са присъствали само двама. Шорти Дейвис вече не беше между живите, значи оставаше само Пласидо.

— Какво означава това?

— Тогава свидетелите на баща ти излъгаха. Не описаха случката, както стана в действителност — Кейтлин мълчеше и Джейк вдигна вежди. — Не искаш ли да знаеш какво се случи в действителност, Кет?

— Знам какво се случи — изфуча тя. — Ти уби брат ми.

— Може би, но това стана при самоотбрана — той се усмихна горчиво. — Имам писмената отмяна на заповедта за арест и ще ти го докажа.

— Заповедта не доказва нищо.

Подигравателното изражение на Джейк изчезна.

— За съжаление си права. Една писмена заповед не доказва нищо. Въпреки това съм невинен. Баща ти ме обвини, че съм убил Нийл, за да довърши семейството ни.

— Ти лъжеш.

— Това е истината, Кет — гласът на Джейк прозвуча ледено. — Аз убих брат ти, но това стана при самоотбрана. Иначе онези типове щяха да ме кастрират или да ме линчуват. Нийл ме издебна и поиска да си отмъсти, защото съм се осмелил да те докосна.

Кейтлин машинално клатеше глава — прекалено измъчена и объркана, за да го изслуша. Нямаше никакво желание да повярва в обяснение, което представяше брат й в лоша светлина.

— Ако си невинен, нямаше да избягаш. Защо избяга?

Джейк стисна зъби.

— Права си, избягах.

— Просто изчезна. Не се върна поне да ми кажеш истината.

— Не искаш ли да знаеш каква е причината?

— Не — отсече Кейтлин. Няма да му слуша измислиците.

— Получих два куршума. Нийл стреля по мен… Бях тежко ранен и едва не умрях.

— Не вярвам нито дума — изсъска вбесено Кейтлин.

Джейк започна да разкопчава ризата си. Кейтлин се отдръпна ужасено.

— Какво правиш?

— Събличам се — уплашеното й лице го разсмя. — Какво ти става, котенце? Имаше време, когато обичаше да ме виждаш гол.

— Не, Джейк… не го прави.

— Не се притеснявай, няма да се нахвърля върху теб.

Без да я изпуска от поглед, той свали ризата едновременно с елека и разголи гърдите си. Мускулестото тяло беше загоряло от слънцето. Кейтлин се уплаши от гледката на двата дълбоки белега, които действително изглеждаха като от револверни изстрели. Един на дясното рамо, вторият отляво, малко под ребрата.

Въпреки това Кейтлин упорито поклати глава.

— Какво доказва това? Тези белези може да са отвсякъде.

Джейк облече ризата, но не я закопча.

— Не си права. Изстрелите са от револвера на брат ти.

— Ти си бандит. Престъпник. Нищо чудно някой друг бандит да е бил по-бърз от теб.

Джейк отново поклати глава.

— Няма по-бърз от мен. Поне не на територията на Ню Мексико. Изслушай ме, Кейтлин — гласът му стана тих и настойчив. — В онзи ден Нийл стреля пръв и посегна към пистолета ми. Аз дори не разбрах, че съм го улучил. Скочих на коня си и препуснах като луд. Едва по-късно осъзнах, че съм го застрелял. С него бяха двамата каубои Дейвис и Флорес, но те не тръгнаха да ме преследват, както се опасявах. И слава богу, защото в състоянието, в което бях, щяха да ме настигнат. Избягах в планината и някъде съм загубил съзнание. Дойдох на себе си едва когато един индианец от племето на чейените, казва се Уолф Лоуган, започна да ме реже. Той извади куршумите от тялото ми и ме завлече в лагера си високо в планините. Няколко дни лежах в треска. Раните зараснаха, но минаха седмици, докато се изправя на крака, камо ли да се кача на кон — лицето му изразяваше горчивина. — Преживях дяволски неприятна изненада, когато след два месеца се върнах вкъщи и узнах, че ме търсят за убийство.

Сърцето на Кейтлин спря да бие.

— Върнал си се?

— Да, върнах се, но не останах. Нямаше как да докажа невинността си. Баща ти държеше всички козове в ръката си. Слоан ме убеди да отида в Ню Мексико, за да избегна въжето. Каза, че той ще се опита да изобличи баща ти. Че ще ме защитава. Ти вече беше напуснала Колорадо, а за главата ми бе обявена награда. Бях обвинен несправедливо, не разбираш ли? Баща ти е подкупил двамата свидетели да излъжат за случилото се с брат ти.

— Пласидо Флорес ми разказа какво се е случило, а той не лъже — настоя Кейтлин.

— Значи аз лъжа, така ли? — в гърдите на Джейк пламна гняв. Тази жена беше дяволски упорита и заслепена. Наложи си обаче да се успокои. Не можеше да очаква Кейтлин да повярва веднага в неговата версия за случилото си. Очевидно през изминалите четири години тя беше повярвала в лъжите на баща си. Трябваше да минат дни, дори седмици, докато разбере, че не е права. Кой знае, може би никога няма да му прости, че е убил брат й… Но той не можеше да повярва, че тя го смята за способен да извърши убийство. — Натопиха ме, Кет — проговори заклинателно той.

— Защо му е било на баща ми да те натопи? — попита злобно тя.

— Наистина ли не разбираш? Защото убих сина му. Искал е да ми отмъсти. Затова. Изобщо не го е било грижа, че съм стрелял при законна самоотбрана.

Кейтлин механично поклати глава. Няма да му позволи да й замае главата с лъжи.

— Защо да ти вярвам? Откъде да знам, че не лъжеш?

— Може би защото имаш поне малко доверие в мен? — предложи подигравателно Джейк. — А, нямаш ли? Така си и мислех. Добре тогава, ще ти кажа. Защото сега имам убедително доказателство, Флорес се отказа от лъжите си. Слоан има писмените му показания.

— Откъде да знам, че Слоан не е принудил Пласидо да даде показания в твоя полза?

— Попитай го.

— Тази история ми изглежда съвсем скалъпена — отбеляза скептично Кейтлин. — Баща ми вече не е жив, за да обори показанията ти. Шорти Дейвис също умря. Откъде да знам, че Слоан не е подкупил губернатора, за да отмени обвиненията срещу теб? Както чух, брат ти активно се готви да влезе в политиката.

— Флорес е жив. Попитай го какво се е случило между мен и брат ти.

Точно това ще направя, стига Джейк да ме пусне да си отида оттук и да ми освободи пътя, закани се Кейтлин. Но нямаше никакво намерение да го изрече на глас. В момента най-важното не беше да научи истината. Нито пък да му покаже колко отчаяна е била някога от изчезването му.

— Като си помисля, май ще се наложи аз лично да си поговоря с Флорес — рече заплашително той. — В крайна сметка заради него изгубих четири години от живота си.

— Не! — Кейтлин се вцепени от ужас. Нима той искаше да си отмъсти на бедния овчар! — Не се доближавай до него, Джейк.

— И какво, ако се доближа, Кет? — изръмжа той и приближи коня си до нейния. — Как ще ме спреш?

Пулсът й се ускори и тя вдигна пистолета.

— Не се приближавай!

Без да обърне внимание на предупреждението й, той изравни черния си жребец с нейния.

— Джейк, предупреждавам те, ще стрелям!

— Наистина ли ще го направиш, котенце? — искрящите му очи се впиха в нейните. — Би ли могла хладнокръвно да застреляш невъоръжен човек?

— Ти не си невъоръжен!

— О, разбира се, че съм. Никога не бих насочил оръжие срещу теб.

Кейтлин стисна до болка дръжката на оръжието. Болезнено съзнаваше, че блъфира. Не би могла да стреля срещу Джейк. Някога беше обичала този мъж. Познаваше го интимно, знаеше всичко за тялото му, обичаше го с цялата сила на невинното си сърце. Болката от предателството му я бе разкъсала, но въпреки това не беше в състояние да го убие.

Явно размишленията се отразяваха в очите й, защото Джейк кимна удовлетворено.

— Не — рече съвсем тихо той. — Ти не би могла да извършиш убийство… както и аз.

Кейтлин извърна поглед. Никога не успяваше да скрие чувствата си. Не можеше да му вярва, не можеше да вярва и на себе си, но в сърцето й покълна плаха надежда. Може би Джейк наистина не беше убиец. Но в крайна сметка какво значение имаше това? Разказът му не променяше факта, че той е убил брат й. Че е предал доверието й и е разкъсал сърцето й. Джейк си оставаше човек извън закона, бандит, престъпник. Тя не искаше да има нищо общо с него. Отвращаваше се от мъжа, който бе станал. Чуждият човек, който стоеше пред нея, нямаше нищо общо с някогашния нежен любовник.

— Все ми е едно — пошепна тя, без да го погледне. — Няма никакво значение дали си го направил нарочно или не. Ти си убиецът на Нийл. Никога няма да ти простя.

— Нима предпочиташ да бях умрял аз? Да бях оставил Нийл да ме надупчи с куршуми?

Кейтлин го погледна изумено.

— Бяхме трима срещу един, Кет. Нийл бе придружен от ратаите си.

И тъй като Кейтлин продължаваше да го гледа втренчено, той продължи гневно:

— Някога твърдеше, че си на моя страна. Даже беше готова да се омъжиш за мен.

Мисълта за наивното, романтично момиче, което се бе влюбило в Джейк Макорд, я накара да се изчерви. В гърлото й заседна буца.

— Това беше детинска мечта. Нищо повече.

Джейк бутна шапката си назад и впи поглед в очите й.

— Кой лъже сега, Кет?

— Престани… престани да ме наричаш така. Вече нямаш право.

— Да, така е. Наистина нямам право. Благодарение на баща ти.

— Баща ми няма вина, че си застрелял Нийл.

— Не бъди толкова сигурна. Той е насъскал Нийл срещу мен. След това заяви, че съм го убил. Баща ти е виновен за всичко.

Кейтлин потръпна от ледения му глас.

— Затова ли се върна? За да си отмъстиш?

Отмъщение. Джейк усети как мускулите му се стегнаха.

Мисълта за Адам Кингсли все още го вбесяваше. Някога беше мечтал за отмъщение, беше си го представял в детайли. Смъртта на Кингсли го лиши от очакваната разплата и остави в устата му горчив вкус. Но още преди много време беше разбрал колко безсмислено е да проклинаш съдбата. Освен това не само Адам Кингсли беше виновен за трагедията. Една част от отговорността беше негова. Той бе застрелял Нийл — това беше факт, нищо, че тогава нямаше друг избор. Не се сърдеше на Кейтлин, че го мрази. Двамата бяха невинни жертви на ожесточена, кървава и безсмислена вражда.

— Да, може би искам да си отмъстя — заговори твърдо той. — Човек, на когото са били отнети четири години от живота, реагира като разгневен бик. Твърде жалко, че старият кучи син вече не е жив, за да си плати за стореното — той я прониза с поглед и заключи безмилостно: — Може би вместо на него ще си отмъстя на теб.

Устата й затрепери.

— Аз си платих, Джейк. Никога няма да забравя, че съм съучастница в кърваво престъпление.

— Какво говориш? Защо се чувстваш виновна?

— Ако Нийл не беше повярвал, че е длъжен да ме защити, щеше да е още жив.

— Нийл сам е виновен за смъртта си.

— Не е така — възрази упорито тя.

Джейк изпухтя презрително.

— Ти не си отишла при брат си да му плачеш, че съм те изнасилил, нали?

Кейтлин го изгледа смутено.

— Не, разбира се.

— Нийл ми каза точно това.

— Аз не му бях казала за нас. Нито думичка.

— Така си и мислех. Не му повярвах и му го казах. Това е разликата между нас, Кет. Аз бях на твоя страна.

— О, наистина ли? — Кейтлин се усмихна горчиво. — Доколкото знам, ти ме прелъсти и обеща да се ожениш за мен, за да натриеш носа на баща ми.

Джейк се изсмя сухо.

— Наистина ли мислиш така? Значи аз съм те прелъстил? — помълча малко и кимна. — Да, може и да си права. Наистина исках баща ти да си плати за всичко, което ни причини. И толкова силно те желаех, че бяха готов да обещая всичко, само и само да те видя гола под себе си.

Жестоката подигравка отново разкъса сърцето й.

— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор.

— Аз обаче виждам — той се намести удобно на седлото, за да й покаже, че не бърза заникъде. — Ще ми разкажеш ли как живя през тези четири години? Застана ли под светлините на сцената? Толкова искаше да станеш актриса…

— Промених плановете си.

След трагичната смърт на Нийл и скъсването с баща й тя трябваше да си намери сигурна професия, да води скромен живот. А по-късно трябваше да мисли за сина си. Но няма да каже това на Джейк, който отново я зяпаше с обичайното си нахалство.

— Както чувам, сега се казваш Хъгс. Очевидно не си си губила времето и бързо си си намерила съпруг.

— Точно така, не си губих времето — отвърна хапливо Кейтлин, надявайки се да отвърне на обидата му.

— Чух също, че имаш син — гласът му остана безизразен, но в очите светна агресивност.

Кейтлин стисна зъби. Няма да позволи на Джейк да се рови в живота й.

— Моят син не те засяга.

В сърцето му отново се надигна вълна на ревност. Да, синът на Кейтлин не го засягаше. Ужасното беше, че и сърцето, и разумът му отказваха да приемат, че я е загубил завинаги. Тя не подхождаше на мъжа, какъвто беше станал той: точен стрелец, по чиито ръце лепнеше кръвта на десетина мъже. Въпреки това животът й през изминалите четири години предизвикваше у него гняв. Така ще сме квит, каза си мрачно той. Кейтлин не можеше да му прости, че е убил брат й, а той не можеше да й прости, че се е омъжила за друг и му е родила дете.

Едва вчера бе разбрал за нея от брат си. Новината за женитбата й унищожи радостта му от завръщането. В едно ъгълче на сърцето си бе продължил да се надява, че тя ще го чака. Всички жени искаха да се омъжат и да имат деца и той не можеше да я обвинява, че е постъпила като тях. Нали исках да е щастлива, напомни си горчиво той. Но не с друг мъж…

Миналата нощ изобщо не можа да заспи. Непрекъснато си представяше как някакъв непознат се люби с Кейтлин… притиска се между стройните й бели бедра… забавлява се с нея… мъжът, на когото принадлежеше сърцето й. Най-лошите му опасения се бяха потвърдили. Не, не най-лошите. Мъжът й можеше да е още жив. Кейтлин бе овдовяла още през първата година след женитбата си.

— Добър ли беше с теб? — въпросът дойде от дълбините на разкъсваното му от ревност сърце.

— Да, дори много — отвърна Кейтлин, влагайки в гласа си особена убедителност.

Високомерният отговор го ядоса още повече.

— Колко жалко, че вече не е между живите — произнесе провлечено.

Тя имаше желание да изтрие от лицето му арогантната усмивка, но се задоволи с унищожителен поглед.

— Защо се върна, Джейк?

— А ти защо се върна?

Заради сина си, отговори безмълвно Кейтлин. За да му осигуря бъдеще. Ала нямаше намерение да говори за невинното си дете с един престъпник.

— Ти не отговори на въпроса ми.

— Не виждам смисъла. Това е родината ми.

— Мястото ти вече не е тук.

Той не се засегна от презрителната забележка.

— Може би защото искам да си върна предишния живот.

— Сериозно? — този път в нейния глас прозвуча подигравка. — Нийл никога няма да си върне живота.

— Проклятие! — Джейк пое дълбоко въздух и се овладя. — Защо не искаш да ми повярваш? Нали ти обясних какво се случи.

— Трябваха ти цели четири години, за да ми обясниш — изкрещя изведнъж тя и даде воля на натрупалия се гняв. — Изчезна, без да ми кажеш дума! Не ми писа нито ред!

Пламтящите й очи отразяваха собствените му чувства. Гняв, обида, унижение. Чувства, които му бяха отровили последните четири години. Лицето й се разкриви от болка.

Джейк не издържаше да гледа мъката й. Да, можеше да й пише. Можеше още преди години да я открие в Сейнт Луис и да се опита да изясни нещата помежду им. Но нямаше как да я помоли да се омъжи за него, да сподели живота си с него, докато за главата му беше обявена награда. А и не би понесъл да я види отново и да знае, че я е загубил. Сърцето не би му позволило да я срещне отново и да я напусне.

— След стрелбата и ти не остана дълго тук — отвърна остро той.

Това не е вярно, помисли си измъчено Кейтлин. Тя бе останала в дома на баща си възможно най-дълго, защото отчаяно се надяваше да получи вест от него. Търсеше го, плачеше и се молеше. Обаче никога, никога нямаше да му признае това.

— Нямах друг избор. Баща ми ме изгони от къщи. Обвини ме за смъртта на Нийл.

Джейк прие отговора й като удар в лицето.

— Никога не бих ти причинил болка умишлено — промълви задавено той.

Обаче ми причини болка! — искаше да изкрещи Кейтлин. Ала преглътна хълцането, което пареше в гърлото й, и прогони напиращите сълзи. Не искаше Джейк да знае колко е страдала, че са я изгонили от родния дом. Няма да му каже нито за враждебността и клетвите на баща си, нито за самотата си, нито за болката от загубата на двамата мъже, които беше обичала най-много на света.

Когато той не продължи, Кейтлин вирна брадичка.

— Изслушах те. Сега си отивам.

— Само още една дума.

— Какво искаш от мен?

Лицето му стана кораво, почти жестоко. Сведе клепачи и я измери от горе до долу с преценяващ, чувствен поглед.

Опитва се да ме сплаши, каза си Кейтлин. Няма да успее. Тя вирна брадичка още по-високо, срещна безстрашно погледа му. Ще му покаже, че е достоен противник.

— Какво искам от теб ли? — попита Джейк, без да спре да я оглежда. — Добър въпрос. Някога ни беше добре заедно. Мисля, че бихме могли сега да започнем оттам, където спряхме.

Очите й се разшириха. Сърцето й заби ускорено.

— Лъжеш се. Онова, което беше между нас, свърши. Завинаги.

— О, не, Кет, не е свършило. Никак даже.

Кейтлин не искаше да продължи този разговор, но нямаше как да си тръгне. Джейк все още държеше юздите на коня й. Тя се наведе да си ги вземе, но той не й позволи. Вместо това се плъзна от седлото и гъвкаво скочи на земята.

Уплашена, Кейтлин отново вдигна пистолета.

— Казах ти да стоиш далеч от мен!

Джейк изобщо не се стресна.

— Нали се разбрахме по този въпрос. Ти няма да стреляш по мен, Кет.

— Не разчитай много на това!

Опрял ръце на хълбоците, той вдигна поглед към нея. Надменността му я вбесяваше. Знаещата му усмивка си беше чиста подигравка.

— Хайде тогава. Стреляй!

Кейтлин заскърца със зъби и отпусна оръжието. Когато Джейк направи още една крачка към нея и коляното й се опря в гърдите му, тя се разтрепери.

— Страх ли те е от мен, Кет?

Да, тя се страхуваше от него. Изпитваше смъртен страх. Нищо, че бяха свалили от него обвинението в убийството на брат й. Той си оставаше бандит, търсен в Ню Мексико за убийството на банков чиновник… и кой знае още за какво. Още по-страшно обаче беше, че някога изобщо не успяваше да му устои.

— Само глупак не би се страхувал от човек с твоята слава.

— За каква слава говориш?

— Ти си човек извън закона. Бандит. Жесток, отмъстителен, подъл. Ти не си човекът, за когото някога обещах да се омъжа!

Тя е права, помисли си мрачно Джейк. Въпреки това обвиненията го засегнаха дълбоко. Вече не беше младият глупак, който се беше любил с Кейтлин в тази скрита планинска клисура, който беше мечтал да я вземе за жена и да живее с нея. Годините го бяха направили корав и безмилостен. Добротата в душата му се бе изгубила без остатък, докато живееше като низвергнат, като преследван, който непрекъснато се озърта дали някой не върви след него.

Очите му се присвиха заплашително.

— Отмъстителен… може би. Но не съм жесток. Поне не към жените. Все още мога да те направя щастлива, котенце. Обзалагам се, че ще те накарам да мъркаш от наслада.

При звука на чувствения му глас сърцето й заби лудо, а когато схвана значението на думите му, се изчерви до корените на косата. Джейк без усилие взе револвера от ръката й и го хвърли в тревата. Ужасена, Кейтлин посегна да извади от торбата пушката, но той я хвана за китката и я стисна неумолимо. Тя го изгледа унищожително и заповяда:

— Махни си ръцете от мен!

Той поклати глава.

— След малко. Още не съм свършил с теб.

— Но аз свърших с теб! Не искам да те виждам повече. Ти си отвратителен. Ти си престъпник!

Презрението й прониза сърцето му. Внезапно пожела да й причини болка, да й отмъсти за тази обида. Чувствеността изчезна от лицето му. Хвана я през кръста, вдигна я от седлото и я пусна на земята.

— Може би искам още нещо от теб. Преди години ми доставяше удоволствие.

Кейтлин се изтръгна от ръката му, направи няколко несигурни крачки назад и се удари в хълбока на коня. Грубостта на Джейк й отне дъха, но не беше само това. Страхуваше се от него, но повече се страхуваше от себе си. Джейк Макорд, когото познаваше, винаги получаваше онова, което си беше наумил. Ако искаше да се люби с нея, щеше да й струва огромни усилия да го спре. Сърцето й се качи в гърлото.

— Вярно ли е онова, което хората говорят за вдовиците? — попита дрезгаво Джейк и се приближи още малко към нея. — Че постоянно мислят за мъже? Или ти си имаш някой, който те прави щастлива? Имаш ли мъж, който да те задоволява, котенце?

Обзета от сляпа ярост, Кейтлин замахна и го удари през лицето.

Болката, която й причини този удар, беше дори по-силна от неговата, но тъмният гняв на Джейк се засили. Преди да осъзнае какво става, Кейтлин бе притисната към тялото на коня. Мазолестите ръце на Джейк стиснаха китките й като белезници, зелените очи се впиха в нейните.

Слепоочията й пулсираха болезнено — колкото от страх, толкова и от гняв. Той стоеше заплашително над нея, едрият ръст и мускулната му сила я караха да се чувства малка и безпомощна. Раменете му бяха застрашително широки, в ръцете му се усещаше стоманена сила.

Той я държеше в плен и заплашителният му поглед се плъзгаше по тялото й.

Постъпих глупаво, като го ударих, помисли си ужасено Катрин. Нали знаеше колко е опасен. Джейк открай време умееше да я изважда от равновесие.

— Какво правиш тук, Кет? — неочакваният въпрос я уплаши повече от резкия му тон. — Защо дойде тук?

Да, защо всъщност? — запита се горчиво тя.

— Това беше нашата тайна, помниш ли?

Да, помнеше. Помнеше магията на това място, преди насилието, мъката и болката да разрушат живота й. Тогава нямаше омраза и гняв, нямаше съмнения помежду им. Сега въздухът вибрираше от напрежение.

— Защо се върна, Кет? — повтори неумолимо Джейк.

Какво да му отговори? Беше дошла да сключи мир с паметта на брат си. Но това не беше единствената причина. Беше дошла и заради Джейк. Споменът за него я тласна насам. Искаше да се приближи до него, искаше, макар и само за няколко бегли мига, да се отдаде на разбитите мечти, да усети отново сладката невинност на любовта, която някога беше познала на това място.

Само че момчето, което някога обичаше, вече не съществуваше. Нейният герой и приятел, първата й любов, младежът, който щеше да стане неин съпруг, ако брат й не беше загинал от неговата ръка — този младеж беше изчезнал завинаги.

На негово място се появи един нагъл, властен, безогледен чужденец.

И любовта вече я нямаше. Между тях бълбукаше тъмна омраза, която всеки момент можеше да се разрази в насилие.

Тя усещаше през роклята слабините на Джейк, усещаше пулсиращата му твърдост, притисната към тялото й. Миризмата на мъж и кон, която излъчваше, я възбуди въпреки волята й.

Очите му святкаха гневно, но тя въпреки това разбра, че той иска да я целуне.

— Не… Джейк… недей…

Без да каже дума, той зарови ръка в косата й, хвана я за тила и я задържа здраво. Устните му обхванаха устата й, завладяха я, корави и безмилостни, натрапиха й вкуса и горещината му. Стоманената му ръка я привлече към тялото му.

Кейтлин се задъха. Устата му беше по-твърда и по-гореща, отколкото я помнеше. Целувката му завладя сетивата й. Дори не помисли да се съпротивлява. Въпреки враждебността помежду им, целувката предизвика у нея прекрасни усещания.

Споменът, който изплува от паметта й, беше по-жесток от силната му хватка. Една друга целувка, която я бе омагьосала. Последната му целувка в онзи съдбоносен ден. Целувка, изпълнена с нежност, сладост и копнеж.

О, Джейк…

Безпомощна, тя падна на гърдите му. Езикът му се потопи дълбоко в устата й, завладя я, възтържествува над нея, отне й дъха, изпълни я с вкуса си, познат и чужд едновременно. Силното му тяло се притискаше към нейното с неустоима сила. Гърдите му се триеха в нейните и тя ги усещаше въпреки стегнатия корсет. Той напрегна хълбоци и й даде да усети възбудата му.

Кейтлин изплака тихо. Една част от нея искаше да бъде милвана — тази част, която някога беше сляпо влюбена, която сега беше самотна и отчаяна и копнееше за любов. Тя усещаше пулсиращата му възбуда през полите и фустите си, усещаше как гърдите й се втвърдяват и болезнено набъбват. По вътрешната страна на бедрата й потече гореща влага. Всеки нерв на тялото й вибрираше… Не. Това не биваше да се случва. Трябваше да му устои.

Той бе разхлабил желязната си хватка. Макар и замаяна, Кейтлин го усети и светкавично сложи ръце на гърдите му, за да го отблъсне. Но това се оказа грешка, защото веднага усети горещината на голата му кожа под отворената риза. Джейк не обърна внимание на съпротивата й. Намери високата яка на блузата й и отвори мъничките седефени копчета.

— Да не си станала някоя стара сухарка, Кет? — попита той със сериозно лице.

Кейтлин пое дълбоко въздух и отново се опита да се освободи, но той не й позволи да се отдръпне нито на сантиметър.

— Не, Джейк! Престани!

— Но ти изобщо не искаш да престана.

— Разбира се, че искам!

Той разголи шията й и я покри с нежни целувки.

— Липсвах ли ти, котенце? Липсваше ли ти това? — зашепна той с предрезгавял от страст глас.

В паметта й изплува друг спомен. Устните на Джейк милваха гърдите й, езикът му си играеше със зърната…

От гърдите й се изтръгна задавен стон. Опита се да се пребори с могъщата му хватка. Изви се в ръцете му, но не можа да се освободи. Напрежението в тялото й нарастваше и тя беше безпомощна срещу него. Джейк разкопча блузата й и пъхна ръка в корсажа й, за да дръпне батистената долна ризка.

Кейтлин се скова. Пръстите му се плъзнаха навътре и обхванаха едната й гърда. Милувката беше толкова сладостна…

Неканени се появиха един от друг по-чувствени спомени. Не беше забравила какво правеше той с нея през онези диви, грешни следобеди в омагьосаното любовно гнездо.

— Моля те, Джейк, недей…

Той не обърна внимание на молбата й. Устата му отново завладя нейната в гореща целувка, ръката му се мушна по-дълбоко в корсета.

С част от съзнанието си Джейк беше изплашен от своята безогледност. Не искаше да бъде груб с нея. Не искаше да бъде чудовището, за което тя го смяташе… грубият, ожесточен мъж, какъвто беше станал. Заповяда си да забави темпото, да й даде време да свикне с него, да я милва нежно, но не можеше да спре. Трябваше да я докосва, да я държи в ръцете си, да я притежава. Трябваше да я целува, за да успокои мъченията на душата си.

— Помня, че някога не носеше… това тясно нещо — изръмжа дрезгаво той, — за да не ме принуждаваш да го смъкна от гърба ти.

Най-сетне пръстите му намериха, каквото търсеха. Обхванаха нежно едно чувствително зърно и започнаха да го възбуждат. Коленете на Кейтлин омекнаха.

— Не мърдай, котенце.

Как да остане неподвижна, когато огнените му милувки я подлудяваха? Въпреки волята си тя затвори очи и се вкопчи в раменете му. Зърната на гърдите й се втвърдиха и щръкнаха, копнеещи за милувките на силните му пръсти. Кейтлин изстена. Желанието изпрати горещи вълни по цялото й тяло. Той вече я милваше с две ръце, палците му дразнеха твърдите зърна и ги превръщаха в пламтящи върхове на стрели.

Джейк се наведе към гърдите й и пошепна дрезгаво:

— Искам да видя дали още имаш същия прекрасен вкус, както преди — и без да се бави, зацелува меката бяла издутина на гърдите й над корсета.

Кейтлин простена и се притисна към него. Реакцията й предизвика глухо, дълбоко изръмжаване на хищник. Едната му ръка се стрелна към слабините й и обхвана меката издатина на венериния хълм с жест на собственик.

— Боже, колко те желая! Искам да те имам сега, веднага, тук, където го правехме някога. Помниш ли, Кет… как се любехме тук? Колко прекрасно беше?

Разбира се, че помнеше. Никога нямаше да забрави колко прекрасна беше любовта с Джейк, колко нежен и луд беше любимият й. Споменът засили желанието — и страха й.

Защо сърцето й биеше така лудо при всяко негово докосване? Защо тялото й се превръщаше в буен пламък? Би трябвало да се засрами от лесното си отдаване, от похотливостта си. Тя беше слаба и неспособна да устои на настойчивата му атака.

В момента обаче не можеше да мисли за нищо друго, освен за него. Копнееше да усети голата му кожа върху своята, да почувства натиска на горещата му мъжественост. Искаше отново да стане част от него, телата им да се слеят, сърцата им да забият в единен ритъм.

Сякаш прочел грешните й мисли, той взе ръката й и я притисна към панталона си.

— Ти ме искаш, Кет. Знам, че ме искаш.

Ужасът я прониза като светкавица. Джейк владееше тялото й, ума и сетивата й. Копнежът й да се наслади отново на любовта и нежността му беше по-силен от волята й. Много скоро щеше да му позволи отново да я прелъсти. Трябваше да спре веднага.

По-късно Кейтлин отчаяно се питаше откъде беше намерила сили да му се противопостави. С див, измъчен вик тя започна да се отбранява й успя да се освободи от прегръдката му.

— Не! Не те искам… Презирам мъже като теб. Ти… ти си убиец!

Внезапно Джейк я пусна, сякаш се беше опарил.

Тишината надвисна заплашително над тях. Двамата стояха на крачка един от друг и се гледаха в очите. Думите й отекваха в главата му. Кейтлин откри в очите му чувства, които не й бяха чужди: мъка, горчивина, празнота, разочарование.

С много усилия тя успя да задържи сълзите си. Гърдите й се вдигаха и спускаха неравномерно. Въпреки че се олюляваше, тя се отдалечи към езерото, твърдо решена да побегне, ако той я последва.

— Предупредих те да ме оставиш на мира — изфуча разярено тя.

Джейк я проследи с поглед. Гневът и обидата се бореха с възбудата му. Тя го нарече убиец, а той искаше само да я люби. Искаше тя да го гледа нежно и изпълнена с доверие, както преди.

Желаеше я толкова силно, че болката стегна гърлото му. Съзнаваше, че няма да спре, докато не си я върне.

— Да те оставя на мира? — повтори той с дрезгав глас. Лицето му бе хлътнало и посивяло от напрежение. — Никога, скъпа моя. Искам да се любя с теб, Кет. И ще го направя.

— Не, няма — възрази тя с треперещ глас.

— Ще го направя, уверявам те. Още не сме свършили. Вече съм се любил с теб и знам как да го направя. И се кълна, че ще ти доставя удоволствие.

— Но аз… аз не искам — отново възрази Кейтлин.

— Разбира се, че искаш, котенце. Ти също ме желаеш, както аз теб, и ще разтвориш краката си за мен. Ще стенеш и ще ме хапеш, за да се забия по-дълбоко в теб, както правеше някога.

С това мрачно обещание Джейк отново нахлупи шапката над ушите си, обърна се и се метна на коня си.

Кейтлин забеляза, че погледът му е устремен към разголените й гърди, и побърза да се покрие. Джейк се ухили подигравателно и отбеляза:

— Не съм се излъгал. Гърдите ти са все така прекрасни, както преди. Остава ми да се убедя, че и останалото се е запазило.

3

Трябваха му уиски и жена — не непременно в този ред. Джейк подгони коня си към града, изпълнен със студен гняв срещу самия себе си. Защото бе дал воля на чувствата си. Защото кръвта му кипеше. Защото тя все още означаваше твърде много за него.

От устата му излезе грозно проклятие. Забрави я, дявол да те вземе! Тя не заслужава толкова мъки.

Ала духовете на миналото бяха безмилостни. Омразата срещу Адам Кингсли продължаваше да го души, но предателството на дъщеря му направо късаше сърцето му. Кейтлин го смяташе за убиец.

Не знаеше защо толкова държи тя да повярва в невинността му. След раздялата им беше прекарал четири години в ада. Единствената мисъл, която го крепеше, беше, че Кейтлин му вярва и го чака.

Защо Кет не му вярваше?

Джейк отново изруга ожесточено. Оказа се, че напразно се е надявал. Тя бе обещала да се омъжи за него и бе забравила обещанието си в секундата, когато той натисна спусъка, за да спаси живота си.

Горчиви спомени нахлуха в съзнанието му, живи и отчетливи, сякаш ужасът се бе случил едва вчера. Прибързаното му бягство след стрелбата. Парещата болка от двата куршума в гърдите му. Дългите седмици на възстановяването. Дългите години след това, когато бродеше из страната като прокуден. Не можеше да обвинява Кет, че се е отвърнала от него.

Трябваше да се овладее. При първата им среща след четири дълги години се бе държал като болен от любов селски глупак. Единственото му извинение беше внезапността на срещата им, и то в някогашното им любовно гнездо. Това го извади от равновесие.

Даже най-живите сънища и най-пламенните копнежи не го бяха подготвили за срещата с живата Кейтлин. Мислеше, че помни всичко, а се оказа, че е забравил твърде много. Страстните нотки в гласа й. Огъня в сините очи. Блясъка на черната грива. Помнеше как е милвал копринената й коса… как я е вкусвал и се е наслаждавал на гладката й кожа. И сега ароматът на кожата й беше полепнал по него и будеше мъчителни спомени за онова, което бе изгубил.

Как да изличи спомените?

Само нейното лице живееше в паметта му. Веднага забравяше лицата на жените, с които се беше любил след нея. В съзнанието му отново изплува голото й тяло. Почти реално… Кейтлин лежеше под него гола и стройна, с разпростряна върху скалата черна коса, съвършените й бедра се отваряха за него, сините очи го гледаха с обожание, когато потъваше в тях.

Джейк затвори очи, за да прогони мъчителния спомен. Проклятие, колко силно я желаеше! Искаше да държи в ръцете си прекрасните й гърди, да усеща влажната й горещина, обхванала мъжествеността му, да изпита отново онази дива наслада, когато се потапяше в тръпнещите й глъбини. Никоя друга жена не можеше да се мери с нея. Както и преди четири години, той беше убеден, че двамата са предопределени един за друг, че никой и нищо на света не бива да ги раздели.

Да забрави Кейтлин — това беше все едно да забрави, че има очи, за да гледа; ръце, за да усеща. Да я изгуби — това беше много по-страшно от изгубените четири години от живота му. Когато узна, че тя се е омъжила, нещо в сърцето му се скъса.

— Идиот — наруга се отново той. — Тя вече не ти принадлежи.

Не биваше да я целува. Не биваше да слиза от коня. Направи го само за да я докосне и бързо установи, че огненият й темперамент го привлича със същата сила, както по-рано. Подозренията и обвиненията й бяха по-страшни и болезнени от всяка рана от куршум. Мисълта, че Кейтлин наистина се страхува от него, преряза сърцето му като нож.

Въпреки всичко той не й е безразличен — в това нямаше съмнение. Усети реакцията й на целувката му: устата й омекна, нищо, че това стана против волята й. Начинът, по който се сгушваше в него, дори когато го отблъскваше. Кейтлин все още го желаеше — но не искаше да има нищо общо с него.

Край. Тяхната история приключи.

Забрави я и започни нов живот. Джейк сърдито поклати глава. Никога няма да я прогони от главата си, от сърцето си, от слабините си. В момента не можеше да направи нищо друго, освен да удави спомените в уиски. Или да иде при друга жена, за да намери малко забрава — макар да се съмняваше, че ще успее.

Колко пъти беше опитвал… В продължение на четири години се стара да забрави Кейтлин. Нарочно не тръгна да я търси, след като тя напусна Колорадо и замина на изток. Какво би могъл да й предложи? Той беше човек извън закона, бягаше от бесилката. Не можеше да очаква, че тя ще сподели живота на прокудения. Нямаше право да поиска това от нея. Как би могла да живее с мъж, който постоянно поглежда през рамо, да не би да го преследва някой ловец на глави или шериф. Кейтлин не заслужаваше такъв живот. Заслужаваше нещо по-добро. Дори ако цената беше да го смята за хладнокръвен убиец.

Дяволите да я вземат! Омагьосващите й очи не преставаха да го преследват.

Градът почти не се бе променил за четири години, установи Джейк, докато яздеше през Грийнбриър. Няколко дървени къщи с фалшиви великолепни фасади. Църквата. Ковачът и наемният обор. Смесеният магазин, където ранчеросите и миньорите правеха покупките си. Банята и фризьорският салон. Едноетажният каменен затвор… Вътрешностите на Джейк се сгърчиха, когато мина покрай него.

Най-сетне стигна до салона „Стируп и Пик“ и слезе от коня. Огледа се недоверчиво и върза животното отпред. Раздвижи схванатите си мускули и отново се огледа. Три дни почти не бе слизал от седлото, докато прекоси територията на Ню Мексико. Само час, след като Слоан му телеграфира, че е помилван, се метна на коня и препусна. Брат му неуморимо се бореше за него и накрая успя да докаже невинността му. Най-сетне обвинението в убийство отпадна.

Джейк блъсна двойните врати на салона. Вътре миришеше на тютюнев дим, уиски и бира. Около маса, покрита с филц, седяха шестима мъже — каубои и минни работници — и играеха карти. Сигурно бяха започнали още снощи, ако се съдеше по зачервените им, оцъклени очи и хлътналите, неизбръснати лица.

Мъжете измериха Джейк с подозрителни погледи, но никой не отмести стола си, за да стане. Няколко каубои го познаха и му кимнаха за поздрав. Очевидно Слоан беше разпространил новината за помилването му.

Междувременно Джейк беше свикнал да го зяпат недоверчиво и с известен страх. Всички знаеха колко бързо вади пистолета и стреля. Външността му подчертаваше опасната му слава и той се стараеше да я поддържа. Студеният, стоманен поглед неведнъж му беше спестявал престрелки с по-неопитни от него.

Тъй като нямаше никакво желание да води разговор, той седна на една далечна маса и кимна на жената зад бара, която се приближи с изкусително поклащащи се хълбоци.

Дела Пъркинс беше една от дамите за забавление в салона на Грийнбриър. Дългият нощен живот беше оставил следите си по красивото й лице и то изглеждаше повехнало. Имаше черна коса като Кет, но с това приликата свършваше.

Дела поздрави Джейк с широка усмивка и показа един счупен преден зъб, спомен от юмручен удар на пиян обожател.

— Какво мога да направя за теб, каубой? — попита тя с дрезгав глас.

Джейк се усмихна лениво.

— Бутилка от най-доброто уиски. Имам среща с брат ми.

— Знам. Слоан се появи преди няколко минути и ми каза. Поздравления, Джейк. Винаги съм знаела, че си невинен.

В гърдите му се надигна гняв. Не срещу Дела, а при спомена за обвиненията на Кейтлин. Тази курва имаше повече доверие в него от жената, за която някога искаше да се ожени.

Дела донесе бутилка уиски и две чаши.

— Заповядай, сладурче.

Тя се наведе над масата и му показа добре напълненото си деколте. Пулсът му се ускори. Сърдечността й беше балсам за наранената му гордост, а неприкритата подкана разпали желанието му след нерадостната среща с Кейтлин. Дела предизвикателно плъзна пръсти по ръката му.

— Няма ли да се качим в стаята ми? За сметка на заведението.

Джейк рядко плащаше за любовни услуги, но много добре знаеше, че Дела не може да си позволи подобна щедрост. Плащаха й да забавлява гостите. Не би могла да замести Кет, но поне щеше да му донесе облекчение.

Тя му предложи устните си и той я целуна. Миришеше на чист секс и евтин парфюм. Точната смес, за да забрави аромата на Кейтлин.

— Ела, сладкият ми — подкани го дрезгаво тя. — Заради доброто старо време — посегна между бедрата му и започна да масажира издутата му мъжественост. — Ти беше много по-добър от другите. Ти поне знаеш какво доставя удоволствие на момичетата.

— Всъщност защо не?

Джейк взе бутилката с уиски и стана. Дела го хвана през кръста и го поведе към дървената стълба.

— Ей, Ранди — обърна се тя към един от картоиграчите, — ако Слоан попита за Джейк, кажи му, че е горе при мен… и че ще слезе едва когато вече не го държат краката.

Ранди кимна, мъжете се изсмяха дрезгаво и продължиха играта.

Малката стая на Дела беше претъпкана с всякакви евтини, безвкусни дреболии. Широкото месингово легло отдавна не беше оправяно. По чаршафите се виждаха петна.

Джейк беше влизал в безброй такива стаи. Беше имал много жени като Дела. Прекарваше с тях по една нощ и си тръгваше с блудкав вкус в устата и с празно сърце. След всяка такава нощ се чувстваше зле. Щом не можеше да има Кет, нямаше никакво значение с кого спи. Последва Дела в стаята и затвори вратата с крак.

Тя го прегърна, вдигна лицето си за целувка и притисна пищната си гръд към гърдите му. След дълга целувка се отдели от него и кафявите й очи запламтяха.

— Липсваше ми, Джейк… — в гласа й имаше нежност.

Той се усмихна вяло. Много искаше да чуе тези думи от Кейтлин, но това беше напразно очакване. Дела започна да разкопчава ризата му.

— Какво прави през всичките тези години?

— Това-онова… — като точен стрелец и добър преследвач беше продавал услугите си на онзи, който плащаше най-добре.

Дела попипа колана с пистолета.

— Ще позволиш ли да сваля това?

Джейк мислено я поздрави за предпазливостта. Някои мъже, особено такива, които стояха срещу закона, не сваляха оръжията си даже когато спяха с проститутки. Не сваляха и ботушите си, а конят им чакаше под прозореца оседлан, за да могат да избягат.

— Разбира се — отговори той. — Доколкото знам, никой не ме преследва.

— Дори жена? Няма ли някоя, от която трябва да ревнувам, скъпи?

Джейк се изсмя, но очите му останаха сериозни.

— Няма жена.

Дела свали колана и внимателно го окачи на стола — така пистолетите щяха да са в удобна близост. Джейк следеше движенията й и от време на време отпиваше по глътка от бутилката, доволен от паренето на алкохола в гърлото му.

— Ти не се страхуваш от мен, нали, Дела?

— Аз? Да се страхувам от теб? — големите кафяви очи се разшириха от учудване. — Никога!

— А може би трябва — отвърна глухо той. — Не знаеш какъв съм станал… какво съм вършил.

Жената избухна в смях.

— Сладкият ми Джейк! Ти винаги си бил дявол, но никога не си бил зъл. Не би ми сторил зло. Това не е в характера ти.

Дела застана пред него, свали презрамките на роклята и отвори корсажа си. На лицето и грейна прелъстителна усмивка. Голите й гърди бяха тежки и зрели, с големи, тъмни зърна. Нищо общо с твърдите, малки гърди на Кейтлин.

Престани да мислиш за нея, дяволите да те вземат!

— Ела при мен — изръмжа дрезгаво той.

— Но разбира се, сладкият ми… ти нямаш нужда да зяпаш, нали? — Дела свали шапката от главата му и я метна право на стола.

Джейк се ухили одобрително и отново надигна бутилката.

— Щом си се върнал, сигурно смяташ да останеш, нали? — попита Дела и свали ризата му.

Защо се върна, Джейк? — бе попитала Кейтлин.

— Още не знам.

Жената помилва раменете му.

— Аз ще ти помогна да решиш.

— Ако някой е в състояние да ми помогне, това си ти — отвърна галантно той.

— Явно не си забравил да правиш комплименти… О, божичко! — тя бе открила белезите на рамото и гърдите. — Изглеждат ужасно. Боли ли те?

Излишен въпрос — явно Дела просто искаше да изрази съчувствие. Тя целуна белега на рамото, облиза подутата плът.

Джейк усети как се напрегна. Дела откопча панталона му и сложи ръка върху набъбващия член.

— Ако продължаваш така, ще свърша в ръката ти — пошепна задавено той.

— Няма нищо, сладкият ми. Остани прав и се наслаждавай.

Джейк се облегна на касата на вратата и затвори очи. Дела обхвана члена му и започна да го масажира сръчно и нежно. От гърлото му се изтръгна стон. Тази жена вършеше работата си дяволски добре.

Той стисна очи и се остави на спомените. В съзнанието му изникваха чудни картини. Би било прекрасно Кет да го милва, докато се втвърди. А той да я възбужда. Спомените се явяваха един след друг. Тялото й тръпне под целувките му… хълбоците й се движат, твърдите гърди се стремят към ръцете му… лицето й изразява блаженство… Не, няма да я вземе веднага. Ще чака, докато тя се разтрепери от възбуда. Ще й се наслаждава, ще я милва навсякъде, ще я вкусва. Ще започне с черния триъгълник между бедрата…

Кейтлин ще охка и ще се извива под устата и езика му, под играещите му пръсти. Ще се надигне и ще го одраска като дива котка, после ще стене от сладост и ще го умолява да проникне в нея, да я изпълни. Коприненото й голо тяло ще се разтърсва от тръпките на екстаза. Едва тогава той ще изпълни молбата й… ще нахлуе в нея и ще се забие дълбоко, ще се трие, докато тя почти изгуби съзнание…

Дълбок стон разкъса тишината в стаята. Джейк се разтърси от силни тръпки и експлодира. Когато след няколко секунди отвори очи и се върна в действителността, изпита дълбоко разочарование. Пред него беше хубавичкото, обилно изрисувано лице на Дела. Бузите й бяха зачервени, тя дишаше тежко. Очевидно й беше доставило удоволствие да го докара до върха.

Джейк успя някак да се усмихне и помилва отворените й устни. После извади от джоба на елека си десетдоларова банкнота и я мушна в корсажа й. Дела го зяпна учудено.

— Нали ти казах, че е за сметка на заведението, Джейк?

— Вземи, вземи — заради доброто старо време — промърмори той и вдигна презрамките на роклята й.

— Това ли е всичко, което искаше?

Джейк закопча панталона с една ръка, защото с другата все още държеше бутилката с уиски.

— Беше повече от достатъчно. Коленете ми омекнаха.

— Имаше време, когато го правеше по цяла нощ, без да се умориш…

— Сигурно остарявам, Дела.

Жената се засмя и поклати глава.

— По-скоро аз не съм добра както по-рано… — в погледа й светна несигурност.

— Не, Дела, причината не е в теб. Яздих дълго и съм уморен.

Тя го огледа със съмнение, изми ръцете си в легена и докато се бършеше, рече замислено:

— Според мен сърцето ти беше другаде. Някъде си имаш момиче, нали? И го обичаш…

— Вече си нямам момиче — отговори тихо Джейк и направи опит да се усмихне. — Тя не иска и да знае за мен.

— Не ме залъгвай, Джейк.

— Говоря сериозно. Тя не иска да има мъж с моето минало.

— Тази жена е луда!

— Не знам, Дела.

— Възможно ли е да не те иска?

— Напълно — той отново отпи голяма глътка от бутилката.

— Джейк Макорд, когото познавах някога, не би допуснал такава глупост да го спре.

Мъжът се засмя уморено.

— Ти няма да дойдеш пак при мен — промълви Дела. — Права ли съм?

— Не и през следващите дни. Ще се видим долу — добави тихо той.

Джейк излезе от стаята на проститутката и постоя малко в коридора. Нямаше никакво желание за компания. Дела бе задоволила желанието му, но не беше в състояние да облекчи болката в гърдите му.

Дали някога ще се освободи от Кейтлин? От дивия, ненаситен глад, който го бе мъчил в продължение на четири години. Дали някога ще престане да копнее за нея, за ласките й, за вкуса и миризмата й?

И… дали имаше желание да я забрави?

Не! — изкрещя някой дълбоко в него и веднага се укори, че е пълен глупак. Мислеше, че се връща в Колорадо, за да внесе ред в живота си, защото онова, което беше правил в Ню Мексико, не си струваше да се нарече живот. Върна се и с намерението да си отмъсти на проклетия Адам Кингсли за четирите години, които му беше откраднал.

А сега се оказа, че е искал единствено Кет. На всяка цена.

Тяхната връзка не беше приключила. Той нямаше сили да се освободи от призрака, който го мъчеше: призрак със сини очи и черна коса. Не можеше да живее така, сякаш никога не я е познавал, никога не се е любил с нея. Не можеше да заличи миналото и да вижда в нея само враг. Не можеше и да убеди себе си, че Кет по нищо не се различава от многото жени, с които беше спал.

Не, тяхната история не бе приключила.

Когато я целуна на полянката, той разбра, че страстта им не е угаснала. Тялото му се разтърси от тръпка и дремещата някъде дълбоко жарава отново се подпали. Пламъкът между тях се появи и се разгоря с нова сила. Той усети, че и тя го желае. И беше сигурен, че това желание не е само физическо. Интимността, мълчаливото съгласие помежду им не бяха изчезнали. Онова, което ги свързваше, беше необяснимо, но съвсем реално.

Тя те мрази! Отвращава се от теб. Нима не го разбираш?

Джейк присви очи. Кет го бе нарекла убиец. Значи беше длъжен да й докаже невинността си. Да си върне доверието й. Едва тогава можеше да се надява, че тя ще го приеме отново. Точно така трябва да постъпи. Ще вложи всичко от себе си, за да постигне тази цел. Кейтлин трябваше отново да стане негова. Да живее с нея. Да я има постоянно в леглото си.

4

Кейтлин внимателно водеше коня си по стръмния склон към пасището на Пласидо. Местността беше камениста и доста опасна. Трябваше да върви бавно и това не й помагаше да успокои лудо биещото си сърце, нито да прогони обърканите мисли в главата си.

Шокът от срещата с Джейк и новината, че законът вече не го преследва, не искаше да я напусне.

Джейк се бе върнал в Колорадо като свободен човек.

За момент Кейтлин затвори очи и се опита да прогони спомена. Внезапната му поява предизвика у нея водовъртеж от чувства, които заплашваха да срутят с мъка издигнатата защитна стена около сърцето й.

Защо се е върнал? За да я измъчва, и то точно сега, когато беше на път да го забрави? Би ли могла да остави миналото завинаги зад гърба си? Нима този мъж щеше да я преследва цял живот?

Мрачни и в същото време сладки спомени я преследваха безмилостно. Спомени за мъжа, когото беше обичала повече от всичко на света, на когото се беше отдала с душа и тяло… и трябваше да плати жестока цена за тази любов.

Гърлото й се стегна. Срещата с Джейк бе събудила не само гняв, но и много опасения. Миризмата му все още витаеше около нея, тя усещаше мускулестото му тяло, твърдите хълбоци, когато я целуна и й каза, че я желае…

Завръщането му я извади от равновесие. Заплахата, че отново ще й стане любовник, я уплаши до смърт. Тя прочете жаждата в очите му и вътрешностите й се сгърчиха от сладка болка. Това не беше мъжът, когото беше обичала някога. Този мъж беше корав, суров и опасен. Излъчваше хладнокръвие, което по-рано липсваше.

Той й даде недвусмислено да разбере, че пламъкът помежду им не е угаснал. Кейтлин също го разбра и това прозрение я накара да се изпоти от страх.

Джейк Макорд беше опасен мъж — не само заради криминалното си минало. Добре поне, че беше оставила Райън при леля си в Сейнт Луис. Не искаше синът й да живее в близост до този мъж. Съществуваше опасност Джейк още днес да поиска да си отмъсти за онова, което му беше сторил починалият й баща.

Райън! На всяка цена трябваше да предпази момчето си от злото.

Откакто се бе родил, тя не се отделяше от него за повече от час. Този път го остави при леля си, за да го предпази от бруталната, кървава съседска вражда. Райън трябваше да стои далеч от насилието и разрушението, на всяка цена.

Сега обаче в сърцето й пламна още едно опасение. Най-лошото. Джейк. Дали ще се опита да стори нещо на сина й, за да си отмъсти на баща й?

Въпреки горещото юлско слънце, което пареше немилостиво, Кейтлин потрепери. С цялото си сърце желаеше Джейк да е невинен, както твърдеше. Може би баща й наистина го е обвинил несправедливо. Въпреки това Джейк Макорд се беше превърнал в хладнокръвен убиец. Този мъж беше злоупотребил с доверието й и бе разбил сърцето й. А сега заплашваше и сина й.

Кейтлин реши да разкрие истината. Пласидо трябваше да й разкаже какво точно се е случило през онзи съдбоносен ден в планинската клисура. Наистина ли Джейк е действал при самоотбрана? Наистина ли брат й е постъпил безчестно и е стрелял по невъоръжен човек? И ако е така, защо е трябвало да мине толкова дълго време, докато истината излезе наяве?

Конят се изкачваше с мъка. Кошарата вече се виждаше, но от Пласидо и стадото му нямаше и следа. Кейтлин продължи около половин миля по планинското било, докато най-сетне откри сгушеното под склона пасище, където мирно пасеше голямо стадо прясно остригани овце.

През лятото овчарите изкарваха стадата си на най-високите пасища и почти не слизаха в ранчото. Планините не принадлежаха на никого и овцете можеха да пасат свободно, колкото и говедовъдите да не бяха съгласни с това. Според тях овцете унищожаваха пасищата — знайно е, че те изгризват тревата до корен и пият повече вода от говедата. От двадесет години насам заселниците водеха ожесточен спор за планинските пасища. Повечето земя вече беше преминала в частни ръце, завладяна от големи ранчероси като Адам Кингсли и Бен Макорд — мъже, които увеличаваха огромните си владения без никакви скрупули.

Черно-бялото овчарско куче на Пласидо скочи, наостри уши и внимателно огледа коня и ездачката му. Като видя кучето, Кейтлин потръпна от неочаквано появилия се в главата й спомен: веднъж баща й принуди Нийл да удави кученце, което обичаше да си играе и отказваше да се учи да пази овцете. Всяко овчарско куче, което не проявяваше необходимите качества, представляваше опасност за стадото и Кейтлин знаеше това. Ала Адам Кингсли постъпи неописуемо жестоко и така научи сина си да бъде мъж. Той беше човек с много сурови принципи, не знаеше нито милост, нито съчувствие. Кейтлин се закле, че никога, никога няма да постъпи така със сина си.

Пласидо Флорес, облегнат на овчарската си тояга, стоеше от далечната страна на поляната. Докато Кейтлин си пробиваше път между блеещите овце, той не се помръдна и не отмести поглед от нея.

— Знаех, че ще дойдете, сеньора — поздрави със сериозно лице старият баск, когато тя спря коня си пред него.

— Искам да ми разкажеш какво се случи през онзи ден — започна без предисловия Кейтлин и в погледа й светна гняв. — Джейк твърди, че е бил обвинен несправедливо. Че е убил брат ми при самоотбрана.

Пласидо избегна погледа й.

— Той е прав, сеньора.

— Значи си излъгал?

— Не съм излъгал, но… не казах цялата истина. Сеньор Джейк… както каза баща ви, той уби вашия брат, но… Знаете ли какво ми струваше да мълча толкова време…

— Какво се случи? — попита ледено Кейтлин.

— Вашият брат… ами, той много се ядоса на сеньор Джейк, защото… защото ви бил отнел честта. Сеньор Нийл каза, че ви е насилил.

— Това не е вярно!

— Сега знам, че не е бил прав, но тогава му повярвах. Вашият брат заповяда на мен и Шорти да го придружим. Не знаех какво е замислил, докато не ни заповяда да вържем ръцете на сеньор Джейк, докато той го държеше на прицел с пистолета си. Сеньор Нийл искаше… искаше да го скопи. Когато сеньор Джейк се наведе за пистолета си, брат ви стреля. Изстрелите бяха много, и от едната, и от другата страна. Чух как сеньор Нийл извика… видях го да се свлича на земята… Изтичах при него, подхванах го, но бързо разбрах, че не мога да направя нищо. Куршумът го бе улучил право в сърцето. Казахме на баща ви какво е станало и той ни накара да се закълнем, че ще си затваряме устата.

— И ти го послуша? Нима не знаеше, че това означава да окачиш на бесилката невинен човек?

Пласидо наведе глава.

— Знам, сеньора, знам. Дълбоко в сърцето си знаех, че греша, но… сеньор Кингсли винаги е бил добър с мен. А семейство Макорд бяха наши врагове… лоши хора, които убиха много от овцете ми. Баща ви беше полудял от мъка. И… каза ми, че ако спомена нещо пред съдията, ще ме изгони от работа и ще се погрижи никой да не ме наеме — в цялата страна. А жена ми Мария беше бременна… кой щеше да се грижи за нея и децата…

Гласът му пресекна, но Кейтлин беше чула достатъчно. Баща й бе заплашил Пласидо не само да го изхвърли от работа, но и да се погрижи никой от другите ранчероси да не го наеме. Ако овчарят беше останал без работа, бременната му жена и малките деца щяха да умрат от глад. Пласидо е бил изправен пред страшна дилема. Ако бях на негово място, и аз щях да взема това решение, каза си горчиво тя. Ако някой заплашваше живота на Райън…

— Оттогава ме мъчи съвестта, сеньора. Ей тук — Пласидо се удари по гърдите. — Когато сеньор Кингсли умря, отидох при Слоан Макорд и му казах истината. Той поиска да потвърдя показанията си пред съдията и да се подпиша.

Кейтлин кимна замислено.

— С твоите показания Слоан е отишъл при губернатора и е издействал снемането на обвинението срещу Джейк.

— Това е хубаво.

— Да, но… ако не беше казал истината, Джейк можеше да свърши на бесилката.

— Ако се беше стигнало до процес, нямаше да мълча, сеньора, повярвайте ми.

Умолителните очи на Пласидо отстраниха съмненията й. Макар че много й се искаше да изкрещи в лицето му: Дори да не е допуснал да обесят Джейк за убийството на Нийл, той е позволил да го оклеветят и баща й да разруши живота му!

Кейтлин стисна зъби и се овладя. Добре, значи Джейк не беше хладнокръвен убиец, за какъвто го беше смятала през всичките тези години. За да защити честта на сестра си, Нийл е стрелял по него и той е бил принуден да се отбранява. Но нейната вина си оставаше. Ако тя и Джейк не се бяха влюбили, сега Нийл щеше да е още жив. Без съмнение. Тя беше виновна за смъртта на брат си.

— Срамувам се, сеньора — рече тихо Пласидо. — Срамувам се за онова, което извърших. Ще ви разбера, ако не желаете да продължа да работя в ранчото.

Угнетена, Кейтлин поклати глава. Как би могла да уволни Пласидо, след като той се е осмелил да каже истината? Баща й се е натоварил с огромна вина, като е принудил бедния овчар да съсипе Джейк. За Пласидо всички от семейство Макорд бяха кръвни врагове — старият Кингсли достатъчно дълго беше втълпявал това на всичките си работници.

— Няма да те уволня. Не искам да те загубя, Пласидо.

— Но… какво ще правите, сеньора?

— Нямам представа. Боя се, че Джейк ще ни поиска сметка за онова, което му е сторил баща ми. Внимавай да не те издебне. Вярно е, че е бил освободен благодарение на твоите показания, но… може би се е заклел да отмъсти. Аз ще направя всичко по силите си, за да те защитя.

— А вие сигурна ли сте, че няма да нападне и вас, сеньора? — попита с видим страх Пласидо.

Кейтлин се усмихна уморено. Никога не можеше да бъде сигурна при човек като Джейк Макорд. Той нямаше да й прости, че се е усъмнила в него.

— Не мисля, че ще ми стори зло — отговори твърдо тя с надеждата да успокои овчаря.

— Би трябвало да ида при него и да му обясня всичко… да му кажа колко съжалявам… — размисляше на глас Пласидо.

— Според мен е по-добре да се опитаме да забравим. Да изчакаме и да видим какво ще прави Джейк. Съдия-изпълнителят ще го остави на мира, стига той да не наруши закона. Освен това Нетерсън винаги е бил на страната на говедовъдите.

Овчарят кимна.

— Съжалявам, че трябваше да узнаете какво извърши брат ви, сеньора. Той не постъпи добре…

— Знам, знам — отвърна с болка Кейтлин. — Още една трагедия, която трябва да впишем в сметката на баща ми.

След като научи истината за Джейк, Кейтлин се надяваше да се успокои, ала когато потегли към ранчото Кингсли, в главата й цареше още по-голяма бъркотия отпреди. Какво да прави сега?

Страхът я подканваше да бяга. Тя бе дошла в Колорадо, за да продаде ранчото и да осигури бъдещето на сина си. Завръщането на Джейк драматично промени ситуацията. Сега за нея беше дори опасно да остане тук по-дълго. Може би трябва да натовари банката да продаде ранчото и да си замине още утре. Така ще избяга от Джейк и от миналото… и ще се покаже като страхливка.

И какво от това? — продължи гласът. — Не бива да го виждаш повече. Няма да понесеш болката. Правилно. Когато Джейк Макорд уби брат й и изчезна от живота й без нито една дума, тя едва не умря от болка.

Защо всъщност се бе върнала в Колорадо? В Сейнт Луис беше на сигурно място. Макар че в самотните нощни часове тъгуваше за изгубената любов, денем успяваше да прогони мрачното настроение. Днес обаче защитната стена се пропука. Сега се чувстваше гола и безпомощна.

Джейк се бе върнал у дома.

Болката отново се впи в сърцето й.

Едно поне беше сигурно: Райън в никакъв случай не биваше да идва в ранчото. Джейк можеше да потърси отмъщение. Веднага трябваше да изпрати телеграма на леля си. Уини беше добросърдечна, но лекомислена и забравяща. Трябваше да й напомни какви указания й е дала за Райън — защото синът й беше най-важното за нея.

Когато влезе в двора на ранчото, там вече я очакваха Върнън Уайтфийлд и местният съдия. При нормални обстоятелства би се зарадвала да види Върнън, но сега беше твърде потисната, за да се радва на когото и да било.

Учителят я посрещна със сияеща усмивка и галантно свали широкополата си шапка, под която се появи дълга светлокестенява грива.

Кейтлин се помъчи да отговори на усмивката му. Познаваше Върнън дълго преди да се премести в Сейнт Луис. По време на отсъствието и той й пишеше редовно, осведомяваше я за събитията в Грийнбриър и беше един от малкото хора, които искрено се радваха на завръщането й. Върнън идваше от изток, беше образован и подобно на нея се интересуваше от събитията, ставащи извън теснотата и отдалечеността на малката община в Колорадо. Двамата винаги имаха за какво да си говорят — например за учителската професия и за общото им възхищение от Шекспир.

Когато Кейтлин спря коня, лицето на Върнън се промени.

— Добре ли сте? — попита загрижено той. — Много сте бледа.

— Не, не, нищо ми няма — побърза да го увери тя, скочи на земята и хладно поздрави съдията.

Белокосият, обрулен от ветровете Лутър Нетерсън беше на възрастта на починалия й баща. Едър, с широки рамене, с кривите крака на дългогодишен говедовъд, прекарващ голяма част от деня на седлото. Длъжността пазител на закона в Грийнбриър изпълняваше само в свободното си време. Най-важното му занимание беше ранчото и Адам Кингсли често го ругаеше за това. Съдията е длъжен да бъде справедлив и да изслушва безпристрастно и двете страни, повтаряше той, а Нетерсън винаги е на страната на враговете ни.

Съдията вдигна ръка към шапката си.

— Мисис Хъгс, бих искал да поговоря с вас, ако имате минутка. Не знам дали вече сте чули новините. Днес ви видях в града и ви извиках, но вие явно не ме забелязахте.

— Какви новини ми носите, сър? — попита учтиво тя.

— Обвинението срещу Джейк Макорд е снето.

— Да… чух за това.

— Аз също — обади се Върнън, — но не смятам, че той е невинен.

— Е, Върн, вече няма значение какво смятате — усмихна се Нетерсън. — Джейк вече не е преследван от закона в нашия щат. Той не е убил брат ви, Кейтлин — гласът му прозвуча сито и доволно.

— Все някой го е направил — възрази Върнън. — Защото Нийл е мъртъв, нали? Ако не е бил Макорд, кой тогава?

Задоволството изчезна от бронзовото лице на съдията.

— Е, да, Джейк го е убил, но не е било подло убийство. Това исках да кажа.

Кейтлин пое дълбоко въздух.

— Нима сте изминали дългия път до ранчото само за да ми кажете това, съдия Нетерсън?

— Работата е там, че… След смъртта на баща ви положението се успокои. Но сега Джейк се върна… Не искам враждата да се възобнови.

— Прекалявате, Лутър! — избухна Върнън. — Не говорете на мисис Хъгс с такъв тон! Тя няма нищо общо с враждата и вие добре го знаете. Обърнете се към двамата Макорд и им кажете да стоят далече от това ранчо.

— Няма нищо, Върнън — Кейтлин си заповяда да остане спокойна. — Съдия Нетерсън, аз не съм като баща си. Нямам никакво желание да се карам с когото и да било. Със сигурност няма да възобновя враждата.

Нетерсън я измери със скептичен поглед.

— Вярвам ви, но дали сте в състояние да обуздавате работниците си?

Кейтлин сведе глава. Главният управител мразеше каубоите не по-малко от стария Кингсли, но сега не би могла да говори със съдията за това.

— Нашето семейство няма да влиза в излишни спорове.

Нетерсън кимна замислено. Върнън го изгледа мрачно.

— По-добре се погрижете вашите хора да се държат прилично, Лутър.

— Да, точно това ще направя. Вече водих дълъг разговор със Слоан. Той ми обеща да стои мирен. Е… това беше — Нетерсън отново вдигна ръка към шапката си. — Желая ви хубав ден.

Съдията възседна коня си и се отдалечи. В очите на Върнън светна загриженост.

— Според мен не е редно Макорд да се разхожда като свободен човек, Кейтлин. Дори бих могъл да си представя, че Слоан е подкупил губернатора. Нищо чудно да е финансирал предизборната му кампания.

Кейтлин поклати глава. И тя бе чула, че отскоро Слоан се интересува от политика. Съвсем нормално беше губернаторът да е благосклонен към него. Но тя вече не се съмняваше в невинността на Джейк. Той не бе извършил хладнокръвно убийство.

— Не, Върнън — възрази решително тя. — Справедливостта най-сетне победи. Аз говорих със свидетеля…

Тя му разказа историята на Пласидо, без да споменава срещата си с Джейк. Когато свърши, Върнън все още я гледаше със съмнение.

— Е, тогава… дано Макорд да не остане дълго тук. Повечето хора няма да приемат един низвергнат.

Само Джейк имаше право да реши ще остане ли или ще си отиде. Дори да имаше лоша слава, хората от околността нямаше да го прогонят. Западът живееше според един неписан закон: миналото на човека не се брои. Каквото и да е вършил някога, щом се е поправил и няма вина, всеки човек има шанс да започне отначало. Освен това тук Джейк си беше у дома. Хората го познаваха. Каубоите щяха да го посрещнат с отворени обятия. Овцевъдите обаче щяха да приемат завръщането му със смесени чувства.

Кейтлин поклати глава и се опита да смени темата. Трябваше да обсъди с Върнън някои важни неща.

— Вече ви казах, че смятам да продам ранчото, Върнън. Останах с впечатлението, че ще ми помогнете да намеря купувач. Или се лъжа?

— Не, Кейтлин, не се лъжете. Но не искам да вземате прибързани решения. Освен това имах намерение… Предпочитах да не говоря за това още сега, но… — той стисна ръката й. — Не искам да си отидете, Кейтлин. Тук имате приятели. Аз бих могъл да направя много неща за вас.

Кейтлин го изгледа стреснато, изведнъж осъзнала, че Върнън я ухажва. До днес не беше помисляла, че интересът му излиза извън рамките на приятелството. Той беше ерген и имаше нужда от жена да му води домакинството и да помага във фермата. На запад все още се усещаше липса на жени — на почтени жени — и това обстоятелство я превръщаше в желана кандидатка за женитба. Просто тя не очакваше Върнън да стигне толкова бързо до същността на нещата.

Кейтлин се усмихна уморено и издърпа ръката си.

— Моля ви, Върнън, не ме разбирайте погрешно… Предложението ви идва изненадващо. В момента не съм в състояние да разсъждавам разумно. Искам да остана сама и да премисля нещата на спокойствие.

— Както желаете, Кейтлин. Искам да ви кажа само още нещо: когато имате нужда от мен, винаги съм готов да се отзова. Ще ви закрилям. Ако Макорд ви създава проблеми, моля ви, обърнете се към мен.

Кейтлин кимна с благодарност. Върнън очевидно беше искрен. Познаваше го като кротък, добре възпитан млад мъж, който много се стараеше да налее знания в главите на децата, физически изобщо не можеше да се мери с Джейк. Тя се съмняваше, че в Колорадо има дори един мъж, който би бил в състояние да се справи с Джейк Макорд, ако се стигне до сблъсък.

5

Трябва да взема може би най-важното решение в живота си, размишляваше Кейтлин, докато изкачваше стръмния склон в северната част на ранчото Кингсли. Решение, от което зависеше по-нататъшната й съдба. Бъдещето й. Бъдещето на сина й.

От два дни не беше виждала Джейк, не беше чувала нищо за него — но срещата в усамотената клисура не излизаше от главата й. Още по-лошо — тя постоянно очакваше той да се появи пред нея. Непрекъснато се оглеждаше, за да се увери, че не я преследва. Гневеше се, че той продължава да упражнява влияние върху нея. Джейк беше свободен мъж, но тя беше пленница на миналото си. На горчиво-сладки спомени и вина. Снетото обвинение й показа колко несправедлива е била към него.

Беше решила този следобед да излезе на езда. Искаше да остане сама, за да помисли. Трябваше да реши какво ще прави. След шока от неочакваната среща в сърцето й се бяха събудили упорство и съпротива. Това й помогна да се почувства по-уверена.

— Няма да ме принудиш да ти падна на колене, Джейк Макорд — промърмори полугласно тя и вирна брадичка.

Беше твърдо решена да преодолее страха си. Няма да му позволи да я прогони оттук — въпреки твърдото му заявление, че смята да си отмъсти за неправдата, нанесена му от баща й. Тя разбираше, че Джейк е враждебно настроен към семейството й — все пак Адам Кингсли го бе обвинил в убийство. Разбираше горчивината и гнева му. Хората говореха, че вече започнал да си отмъщава. Миналата нощ се скарал в салона с някакъв овцевъд и се стигнало до кърваво сбиване между каубои и овчари.

Кейтлин беше твърдо решена да не позволи завръщането на Джейк да осуети плановете й. Не биваше да бърза. Сега ранчото беше нейна собственост и тя трябваше да постъпи така, както е най-добре за нея и за сина й.

Най-важната й задача беше да продаде ранчото. Това място не беше подходящо за сина й. Райън не биваше да израсне сред кървава война.

В същото време обаче би било глупаво да се обърне и да избяга. Трябваше да обмисли нещата от всички страни. Не всички хора в Грийнбриър бяха лоши и зли. Имаше предвид Върнън Уайтфийлд.

Би било безсърдечно да отхвърли ухажването му. Не само защото се чувстваше поласкана, че той я харесва. Върнън беше добросърдечен мъж и заслужаваше да бъде обичан. Освен това се отличаваше със сериозни принципи и висок морал. Той щеше да бъде добър баща за подрастващото й момче.

Женитбата с Върнън щеше да прогони мъчителната празнота в живота й. Съпругът й щеше да я съживи, да запълни мястото, оставено от Джейк, когато изчезна, без да каже и дума. След раздялата тя остана като упоена и самотата се настани трайно в тялото и душата й.

Върнън никога нямаше да развълнува кръвта й, както правеше Джейк, никога нямаше да я отнесе в замайващите висини на насладата. Но тя вече не искаше физическа страст. Искаше мир и семеен уют. А с Върнън се чувстваше защитена.

При мисълта за Джейк Кейтлин се разтрепери. Едва вчера отново бе осъзнала колко опасен е той, когато късно през нощта съдията лично довлече в ранчото един от работниците й.

— Велики боже — пошепна тя и сърцето й се качи в гърлото, когато излезе с фенер в ръка на верандата и видя безжизненото тяло, проснато на седлото пред Нетерсън. — Да не е…

— Много скоро ще се изправи на крака, мадам — побърза да я успокои Нетерсън. — Само едно насинено око и подути устни, може би и няколко счупени ребра.

Казвайки тези думи, съдията свали Ходжи Браун от коня и работникът простена жално.

— Какво се е случило? — попита Кейтлин, докато вървеше пред Нетерсън към бараката на овчарите.

Докато тя миеше и превързваше ранения, Нетерсън й разказа историята. Ходжи твърдеше, че Джейк Макорд не само провокирал сбиването, ами и щял да убие противника си, обаче съдията оспори думите му.

— Глупости. Беше си обикновено сбиване — заяви сърдито той. — Джейк беше пил повечко…

Кейтлин го изгледа пронизващо.

— Искате да кажете, че Джейк Макорд е започнал пиянска свада?

— Ами да… може и така да се нарече.

В гърлото й се надигна отвращение. Джейк започваше да прилича на баща й, който давеше омразата си в уиски…

— Обзалагам се, че не сте го арестували.

Недвусмислената подигравка в тона й засегна Нетерсън, но той не го показа.

— Не сметнах за нужно.

— Само преди два дни ми казахте, че не искате проблеми в областта, мистър Нетерсън — напомни му язвително тя.

Нетерсън се почеса зад ухото.

— Джейк ще се успокои. Обеща ми.

Той беше обещал и на мен да не се бие, припомни си Кейтлин. Веднъж се бе скарал с Нийл за някаква дреболия и двамата се биха до кръв. Кейтлин превърза единия, после другия и поиска това да не се повтаря. Не понасяше мисълта, че двете горещи глави отново ще се сблъскат, затова Джейк трябваше да се закълне, че никога вече няма да се забърква в свади…

Кейтлин прогони мъчителните спомени и стегна юздите на коня, за да забави ход. Може би трябваше да побърза да се върне в Сейнт Луис, преди отново да е срещнала Джейк.

Ще възложи на Върнън да продаде ранчото. Управителят Ханк Спърлък ще се грижи за имота, докато се намери купувач. Сигурно няма да й дадат най-добрата цена, но наследството ще е достатъчно, за да осигури бъдещето на сина й. От друга страна обаче… тя имаше задължения към хората, които работеха за нея. В договора непременно трябваше да се включи клауза, според която новият собственик е длъжен да остави овчарите на работа.

Кейтлин вдигна поглед към суровите скали. Каквото и да реши, трябва да мисли първо за бъдещето на сина си. Но кое щеше да е най-доброто за Райън?

Планините се простираха пред нея в цялата си неповторима красота. Просторна земя, в която се редуваха вериги от възвишения и живописни долини. На запад се издигаха върховете на Роки Маунтинс. Сочните пасища и хладните борови гори излъчваха величие и достойнство, пред което човешките караници изглеждаха абсурдни и нищожни.

Кейтлин затвори очи и се вслуша в повика на един ястреб, който кръжеше високо над боровете. Беше копняла да се върне в родината. Ако не бяха трагедиите, които бе преживяла тук, можеше да обича тази страна…

Кейтлин отвори очи и едва не изпищя. На около двеста метра от нея стърчеше самотна скала — знак, че се е озовала в опасна близост до земята на Макорд. Случайно или нарочно беше дошла чак тук, несъзнателно опълчвайки се срещу Джейк? Или изпитваше необяснима потребност да го види отново? Въпросите изникнаха в главата й в пристъп на черен хумор.

Искаше да обърне коня и да продължи, когато чу в далечината пистолетни изстрели. Автоматично посегна към уинчестъра, пъхнат в чантата на седлото. Нямаше представа в каква опасност се впуска, но сърцето не й позволи да избяга. В тази сурова страна изстрелите най-често означаваха смърт. Някой се нуждаеше от помощ. Тя смушка коня и препусна към скалата.

Отново отекна изстрел. Кейтлин изкачи склона и започна да се спуска. Попадна в гъсталак и трябваше да забави темпото. Спря коня на ръба на една клисура, огледа се и викът спря в гърлото й.

Само на десет метра под нея стоеше Джейк с колт в ръка. Бе вдигнал глава и я фиксираше с присвити очи.

— Джейк… — устата на Кейтлин пресъхна. Знаеше, че ще го срещне пак, без да е подготвена. Никога нямаше да е подготвена за него.

Дългото му лице беше небръснато. Широкополата шапка скриваше очите.

Кейтлин усети как настръхна.

Някогашният й любим стоеше под нея, пъхнал палци в колана с револверите, увиснали почти до коленете му. Въпреки разстоянието Кейтлин видя съвсем ясно следите от сбиването: синина под лявото око, разцепена устна, кървава коричка на дясната буза.

Джейк изглеждаше див и опасен. Беше навил ръкавите на ризата си и тя видя капчиците пот по кожата на ръцете му.

Кейтлин с мъка отмести поглед от голата му кожа и потърси как да слезе в клисурата. Едва тогава забеляза мъртвата овца на земята до Джейк.

— О, Джейк… какво си направил? — гласът й пресекна.

Той пъхна револвера в калъфа и се запъти с дълги крачки към коня си. Лицето му остана безизразно.

— Утрепах няколко глупави добитъка — отвърна й равнодушно.

Кейтлин с ужас забеляза още две мъртви овце. От раните по главите им се процеждаше кръв.

— Но… тези овце са на Кингсли.

Джейк й хвърли презрителен поглед през рамо.

— Разбира се, че не са на Макорд — метна се на седлото и заяви с треперещ от омраза глас: — Не понасям тези вонящи вързопи вълна. Би трябвало да ги изтребя до крак.

— Ти си ги убил…

— И какво от това? — изсъска ядно той. — Имам пълно право да го сторя. Преминали са на наша земя.

Кейтлин си припомни още една ужасна случка в самото начало на любовта им. Баща й хладнокръвно бе застрелял две дузини крави на Макорд, попаднали случайно на земята на Кингсли, и бе принудил дъщеря си да стои и да гледа — за да не се размеквала.

След тази случка тя препусна към клисурата, хвърли се в прегръдките на Джейк и дълго плака горчиво, сгушена на гърдите му.

Какво има, Кет? Кажи ми. На мен можеш да кажеш всичко.

Не можа да му каже колко жестоко и подло е постъпил баща й. Така, без да иска, предизвика отмъстителния удар на семейство Макорд. Скоро откриха избитите животни и макар да не знаеха кой точно е извършил кървавото дело, на свой ред избиха няколко дузини овце. Тогава Кейтлин се почувства предателка и към двете страни.

През онзи ден Джейк я държеше в прегръдките си, утешаваше я, докато тя се разтърсваше от безпомощни хълцания. Желанието му да облекчи душевната й болка беше съвсем искрено. Това беше мигът, когато тя осъзна, че го обича истински, че се нуждае отчаяно от него.

Устните й потърсиха неговите, тя се вкопчи в тялото му и го привлече към себе си, докато двамата се отпуснаха в тревата. Сега си спомни колко мокра беше земята след летния дъжд, излял се само преди час, как замайващо ухаеше. Спомни си ръцете на Джейк — толкова горещи и нежни. Спомни си с какво внимание я направи жена. Негова жена.

Онзи ден двамата се съединиха — завинаги, както вярваше тогава. Ала актът на насилие, който тогава я тласна в ръцете му, не остана последен. Точно обратното — насилието се разпространи и стигна до своя връх в трагичната смърт на брат й.

Кейтлин се взираше с невиждащи очи в мъртвите овце. Джейк не беше по-добър от баща й. Отмъщаваше на невинни същества.

— Как можа да го направиш? — пошепна беззвучно тя. — Това са само беззащитни животни…

— Защото съм убиец, нали? — погледът му я прониза. — Хайде, Кет, ти сама не си вярваш. Вашите овце са толкова тъпи, че се свлякоха по склона и почти се убиха. Двете си счупиха предните крака, а третата си разпори корема на скалата. Застрелях ги, за да не удължавам страданията им.

Камък падна от сърцето й. В същото време се ядоса ужасно: Джейк нарочно я бе накарал да повярва, че е убил овцете само за да си отмъсти.

— Откъде да знам, че е станало точно така? Вие, каубоите, все с това се оправдавате. Само мъртвата овца е добра овца — нали така казвате! Може нарочно да си ги бутнал по склона, защото са влезли на твоя земя.

В очите му пламна гняв.

— Ти явно си мислиш, че можеш да ме виниш за всичко, но не забравяй, че прекарах четири години от живота си в бягство само заради едно подло, скалъпено обвинение. Писна ми вече да се оправдавам за всяка своя стъпка!

Всяка дума беше удар в лицето й. Кейтлин веднага съжали за злобата си. Джейк беше платил скъпо за любовта си към нея. Поиска да му се извини, но той със сигурност нямаше да приеме извинението й. Присвитите очи я измерваха безсрамно от главата до петите. Какво да прави сега — да остане ли, или да избяга?

— Погрижи се овцете ти да стоят далеч от моята земя, иначе тежко им — думите бяха тихи, беззвучни, изпълнени със смъртоносна решителност.

— Джейк, аз… прощавай. Не исках…

— Разбираше, че искаше, Кет. Ти си все същата дива котка. В твоите очи аз все още съм убиец. Защото си сляпа и глуха за истината.

Кейтлин се изчерви. И без това опънатите й нерви заплашваха да се скъсат. Преди да е намерила думи за отговор, чу тропот на копита. Джейк рязко вдигна глава — като вълк, подушил опасност… или като мъж, който бяга от закона.

Кейтлин се обърна стреснато. Няколко ездачи приближаваха в галоп. Тя стисна пушката, но скоро позна управителя Ханк Спърлък и двама от хората му.

— Ханк! Тук съм! — извика облекчено тя и отново се обърна към падината. Джейк я гледаше втренчено.

— Всичко наред ли е, мадам? — попита загрижено управителят. — Чухме изстрели…

— Да, всичко е наред. Джейк… мистър Макорд и аз се погрижихме за няколко заблудени овце. Три от нашите животни бяха паднали от скалата и се наранили. Трябваше да ги убием.

Като позна мъжа пред нея, Спърлък видимо се скова, но позата му изразяваше и респект. Джейк не каза нито дума.

Седеше небрежно на седлото, само дясната му ръка висеше съвсем близо до пистолета. Позата ужаси Кейтлин и тя побърза да умиротвори хората си, преди да се е разразила буря.

— Много съжалявам, че овцете са навлезли в твоя земя, Джейк — извика припряно тя. — Ще се погрижим това да не се случва повече.

— Не би било зле да вземем труповете, мадам — предложи Ханк. — Ако ги оставим да лежат, ще дойдат вълци и пуми. Месото ще ни дойде добре. Имате ли нещо против, мистър Макорд?

Джейк кимна и посочи наляво.

— Можете да минете по онази пътека.

Мъжете внимателно слязоха с конете в падината, натовариха мъртвите овце на седлата и отново се изкачиха на билото.

— Тръгвате ли с нас, мисис Хъгс? — попита настойчиво Ханк Спърлък. Не му се искаше да я остави сама с престъпник, па макар и оправдан.

Кейтлин хвърли последен поглед към Джейк. Искаше да каже нещо, което да разведри напрегнатата атмосфера, но затвореното му лице я разубеди. Не, по-добре да не остава насаме с него.

— Иди да ти зашият раната на бузата — прошепна тя, обърна коня си и се присъедини към работниците.

Когато Кейтлин изчезна от погледа му, Джейк се наруга за поведението си. Беснееше срещу Кейтлин, задето отново го обвини, без да го изслуша, но още повече беснееше срещу себе си, че се държа като идиот. Да ругае и да предизвиква Кет — това наистина не беше най-добрият начин да си възвърне доверието й.

Джейк пое дълбоко дъх. Не само физическото желание го правеше избухлив и неспокоен. Съзнанието какво е изгубил разкъсваше сърцето му. Представата за онова, което беше пропуснал през последните четири години, го убиваше. А най-ужасна беше несигурността — дали отново ще спечели сърцето на своята дива котка?

Тази нощ Кейтлин не можа да спи. Мяташе се в леглото, страдаше от необичайната за юни задуха, измъчваше се от несигурността, която я бе завладяла след завръщането на Джейк.

Отново и отново поглеждаше към отворения прозорец. Бледата лунна светлина влизаше безпрепятствено през тънките завеси. Денем гледката беше приказна: виждаха се веригите хълмове, зад които беше ранчото Макорд. Някога, само осемнадесетгодишна, тя седеше тук с часове и се взираше в далечината, очаквайки с пламенен копнеж Джейк да се върне и да докаже невинността си.

Престани най-после! — укори се Кейтлин. Подобни размишления не водеха до никъде. Не биваше да изпада в самосъжаление. Не биваше да плаче за изгубената преди години любов. Нищо, че раните не бяха зараснали. Доскоро си внушаваше, че е преодоляла раздялата с Джейк, но от няколко дни я мъчеха съмнения.

В очите й пареха неизплакани сълзи. Тя се завъртя на другата страна и заудря с юмруци по възглавницата. Как да прогони Джейк Макорд от главата си?

Все още беше будна, когато шумно чукане по предната врата отекна в цялата къща. Сигурно беше около полунощ. Кейтлин отметна завивката и стана. Кой идваше посред нощ? И то в неделя! Ако беше някой от работниците, щеше да почука на задната врата. Но по това време повечето мъже бяха в кръчмата, играеха карти и пиеха.

Навън всичко изглеждаше спокойно. Тя отиде до прозореца и леко повдигна завесата. Оборите и копите сено спяха спокойно под лунната светлина. Ако се е случило нещо с Райън… пощальонът ще почука на предната врата.

Кейтлин навлече набързо тънкия си халат, изтича боса по неосветения коридор, отвори с трясък входната врата… и замръзна на мястото си.

Джейк се бе облегнал небрежно на рамката и се разпознаваше само като тъмен силует. Всички нерви в тялото й завибрираха.

— Джейк? Какво… какво искаш?

— Трябва да си поговорим — прозвуча гласът му хладно и овладяно.

— Сега?

— Да, сега, котенце. Трябва да си разчистим сметките. Тук не можеш да ми избягаш — той се огледа внимателно, мина покрай нея и влезе в къщата.

— Не можеш просто да ми се изтърсиш посред нощ…

— Защо да не мога? — вратата се затвори след него.

— Защото… — заекна тя. Защото съм сама вкъщи. — Защото е… много късно.

— И какво от това? Просто трябва да ме изслушаш. Омръзна ми да ме обвиняваш за престъпления, които не съм извършил.

Кейтлин присви очи и го огледа изпитателно.

— Да не си пил?

— По-добре да бях пиян — отвърна едва чуто той. — Тогава може би щях да забравя. Запали лампа, Кет — помоли дрезгаво.

— Джейк…

— Ако искаш да останем на тъмно, предпочитам да правим нещо по-приятно.

Кейтлин намери кутията кибрит и запали лампата върху кръглата маса в преддверието. Пламъчето освети коравото, небръснато лице на Джейк. Наболата брада не беше в състояние да скрие кръвоизливите и раните от сбиването. Погледът, с който я прониза, я уплаши.

— Какво е толкова важно, та се появяваш в дома ми посред нощ?

Той се усмихна студено.

— Нима предпочиташ да се явя посред бял ден? Не мога да си представя, че почтената вдовица мисис Хъгс ще се зарадва да я посети скандално известен „бандит“. Какво ще кажат работниците? Или съседите? — той посочи с глава към кухнята. — Можеш ли да готвиш?

Кейтлин примигна смаяно.

— Какво каза?

Джейк поклати глава и тихо се изсмя.

— По дяволите! Дори това не знам за теб, макар че искахме да се оженим… Много ми се пие кафе. Би ли ми направила една чаша? Ако не можеш, ще си направя сам. Къде е кухнята? Там ще говорим на спокойствие. Половината от хората ти са в града, а другите са при вонящите овце.

Докато говореше, той вървеше по коридора. Кейтлин нямаше друг избор, освен да го последва с лампата. Знаеше, че не може да го спре. Изобщо не му пукаше, че посещението му е нежелано.

Джейк влезе в кухнята, отиде до печката и посегна към кафеничето. Кейтлин остави лампата на масата и протегна ръка.

— Ти седни, аз ще сваря кафе. Прав си, трябва да поговорим.

Най-сетне успя да го изненада. Очевидно беше очаквал да се скарат, но тя вече не искаше да си разменят лоши думи. Най-добре да си разчистят окончателно сметките, преди да си замине оттук.

Ще се справя, обеща си твърдо тя. Ще го гледам и ще говоря с него, без да губя самообладание.

Взе кафеника от ръцете му и наля вода от помпата. Джейк я наблюдаваше внимателно.

— Колко красива е косата ти… — гласът му прозвуча меко, почти нежно. — Колко пъти съм я сънувал…

Той посегна към разпуснатата й коса и сърцето й заби лудо. Припомни си колко обичаше да заравя пръсти в косата й, да опъва кичурите, да ги прекарва през пръстите си — с огромно възхищение и нежност. Не! Трябваше да прогони този спомен. Тогава той имаше право да я докосва винаги когато я желаеше, но днес… много отдавна бе изгубил това си право.

Тя се отдръпна от него, избягвайки да го гледа. Пусна отново помпата, изчака да потече прясна вода, напълни кафеника и го сложи на печката. Разбърка жаравата и добави няколко съчки. Не биваше да мисли за мъжа, който седеше толкова близо. Прекалено близо.

— Винаги ли се обличаш така за спане? — пошепна задавено той и тя се обърна стреснато. Трескавият му поглед веднага се впи в зърната на гърдите й, ясно очертани под тънката батиста на нощницата.

Кейтлин усети горещина между бедрата си и бързо се загърна с халата. Стегна колана и въздъхна облекчено.

— Поканих те да седнеш, Джейк.

Той кимна с подчертана небрежност, пристъпи до дъбовата маса, придърпа един стол и се настани удобно. Хвърли шапката си на масата, протегна дългите си крака и скръсти ръце.

Кейтлин добави в топлата вода смляно кафе. Никога преди това не се беше чувствала така потисната в присъствието на мъж. Тялото й беше напрегнато до крайност, слепоочията й пулсираха. Джейк я гледаше неотстъпно и тя ставаше все по-неспокойна.

— Никога не сме се любили в истинско легло… — промърмори като на себе си той.

Кейтлин трепна.

— Няма и да се любим — отвърна тя, стараейки се гласът й да звучи уверено.

— Не бъди толкова сигурна.

— По дяволите, Джейк… — тя се обърна рязко и сложи ръце на кръста си. — Кажи най-после, каквото имаш да кажеш, и си върви! — гневът й даде сили. — За какво искаш да говориш с мен?

— За теб. За мен. За нас.

— Вече няма „нас“.

Той поклати глава. Зелените му очи пламтяха.

— Тук се лъжеш, Кет. Ей сега ще ти обясня защо.

6

Кейтлин следеше с подозрителен поглед мъжа, настанил се на кухненската й маса. Небрежната поза не беше в състояние да прикрие дебнещия поглед, от който я побиваха тръпки.

Красивото, остро изсечено лице на Джейк все още носеше следите от сбиването, което беше предизвикал. Зеещата рана на бузата му беше покрита с кървава коричка. Непокорните руси коси висяха по челото му. Някога тя щеше да посегне и да ги приглади. Днес обаче… Кейтлин прехапа устни.

По-добре да си гледа кафето. Тя вдигна кафеника с треперещи ръце и го остави настрана. После взе да рови в чекмеджето с надеждата да открие дезинфекционно средство и пластир. Наля вода в едно легенче и го сложи на масата.

— Трябва да почистя и да превържа раната, иначе ще остане грозен белег — заяви тя, стараейки се гласът й да звучи делово.

Джейк се облегна назад и обърна ранената си буза към светлината. Беше прекрасно отново да почувства загрижеността й, макар да му липсваше нежността, с която някога превързваше раните му.

Кейтлин опипа подутината под окото му и той изкриви лице.

— Ау… доставя ли ти удоволствие да ме мъчиш?

— Пада ти се. Би трябвало да се засрамиш. Един зрял мъж не се бие по кръчмите.

— Беше само безобидна размяна на удари.

— Безобидна? — Кейтлин гневно изстиска ленения парцал. — Съдия Нетерсън докара един от нашите работници полумъртъв. Мога да си представя как са изглеждали другите участници. Нима не помисли, че някой може да се прости с живота? Да не говорим, че отново си раздухал старата вражда.

Той изкриви лице.

— Никога не съм твърдял, че съм светец. Но и ти никога не си искала светец — в гласа му прозвуча подигравка.

— Със сигурност не искам избухлив пияница, какъвто беше баща ми, отново да насъсква хората едни срещу други — отвърна злобно Кейтлин.

Внезапно въздухът помежду им отново завибрира от напрежение. Тъмното минало отново ги обгърна.

Джейк извърна поглед и изтърпя стоически, докато тя изми засъхналата кръв и залепи пластир върху раната. Спомни си, че беше изтръгнала от него обещанието никога повече да не участва в сбиване, и беше готов да се закълне, че в момента и тя мисли за това. Защото видя болката в очите й.

Той не бе сдържал обещанието си — но и тя не изпълни своето обещание да се омъжи за него.

Кейтлин му обърна гръб и остави легенчето в мивката. Усещаше погледа му в гърба си и трепереше. Стисна здраво зъби и се опита да се овладее. Трябваше да поговорят за важни неща и не биваше повече да отлагат разговора. Първо ще му се извини за ужасната несправедливост, причинена му от баща й. Изпитваше потребност да му признае, че е отвратена от лъжите, които Адам Кингсли е разпространявал по негов адрес и които едва не са разрушили живота му.

— Джейк… — поде тя с тих глас, не смеейки да го погледне. — Прости ми, че се усъмних в теб. Сега знам, че обвиненията на баща ми са били несправедливи. Знам, че ти не си виновен за смъртта на Нийл. Не си могъл да постъпиш другояче. Знам, че е много късно за извинения, но все пак… прощавай.

— Сега вярваш ли ми? — гласът му прозвуча задавено, скептично. — Какво промени мнението ти?

— Говорих с Пласидо. Той потвърди твоя разказ за случката. Действал си в законна самоотбрана.

Защо не ми повярва, когато аз ти го казах? Защо изгуби доверието си в мен? Тези горчиви въпроси останаха неизказани между тях.

— Флорес каза ли ти защо е искал да ме види на бесилката? — попита подигравателно Джейк.

— Той… бил е принуден. Баща ми го е заплашил да го изхвърли от работа. Жена му и децата му са щели да умрат от глад.

— Не се учудвам. Баща ти беше чудовище.

Кейтлин хвърли предпазлив поглед през рамо. Устните на Джейк бяха ядно стиснати. Явно извинението й не му беше направило особено впечатление.

— Джейк… разбирам, че искаш да си отмъстиш. Но те моля, остави Пласидо на мира. Той съжалява за стореното. Накрая е намерил сили в себе си да каже истината. Благодарение на него си свободен. Сам е отишъл при Слоан и му е признал истината.

Молбата й го смекчи.

— Знам, че е ходил при Слоан — отвърна глухо той. — Няма да сторя нищо на бедния овчар, Кет. Искам да забравя тази проклета история и да заживея в мир.

Кейтлин се обърна и го погледна изпитателно. Звучеше искрено. Тя седна срещу него, стремейки се да запази повечко разстояние помежду им. Той вече не я гледаше дебнещо, както преди малко, а бе устремил поглед към върховете на ботушите си.

Кейтлин усещаше съвсем ясно гнева, горчивината, омразата му.

Искам да живея в мир — каза той. И тя искаше същото. Да погребе страданието и омразата. Досега не се беше замисляла колко е страдал Джейк от причинената му несправедливост. Само собствените й душевни страдания бяха важни за нея, тъгата, която разкъсваше сърцето й. Джейк сигурно е страдал не по-малко. Той бе принуден да напусне родната земя, да се раздели със семейството си. Четири години го гонеха като престъпник.

Кейтлин впи поглед в лицето, което някога беше обичала. Животът на човек извън закона го бе променил. Джейк й бе станал чужд.

Тя се наведе, опря ръце на масата и попита тихо:

— Ти ми каза, че си бил тежко ранен… при стрелбата… Какво се случи, след като оздравя?

— След като разбрах, че ме търсят за убийство? — Джейк вдигна глава и продължи безизразно: — Отидох в Ню Мексико и се наех при един богат говедовъд, който имаше нужда някой да го пази от враговете му. Работих като платен стрелец.

— Ти… ти си убивал за пари?

— Когато се налагаше — като видя ужасеното й лице, той изкриви уста в нерадостна усмивка. — Трябваше да оцелея, Кет. Слоан се опитваше да ми праща пари, но неуспешно. Трябваше да печеля хляба си.

По лицето на Кейтлин се отразиха всички чувства, които я вълнуваха: тъга, обезкураженост… и нещо като отчаяние.

— Не ме интересуваше какво работя.

— Но ти… ти непрекъснато си нарушавал закона.

Джейк се изсмя горчиво.

— Да, права си — убиваше мъже, които го преследваха, за да получат премията, обявена за главата му. Убиваше и невинни, които се изпречваха на пътя му. И до днес го преследваше лицето на едно хлапе, бледо и нещастно… Щеше да живее с тази вина до края на дните си. Не можеше да разкаже тази история на Кет. Не би могъл да понесе ужаса в очите й, когато узнаеше какво е правил.

Не искаше да се извинява и въпреки това…

— Можех да преживявам само с оръжие в ръка. Наградата, обявена за главата ми, ме лиши от избор.

— Аз… разправят, че си убил поне дузина мъже. Вярно ли е?

— Горе-долу.

При това признание стомахът й се сгърчи от болка. Досега се беше надявала, че слуховете преувеличават.

— Сигурно не знаеш колко много жадни за кръв и пари негодници се мотаят оттатък — добави беззвучно той. — Исках само да остана жив.

— Разбирам, че си водил труден живот.

— Не живот, а бягство. Да, трудно беше. Затова съм такъв. Суров, недоверчив. Научих се да не вярвам на хората.

Болката в гласа му я трогна.

— Все още ли бягаш? — попита тихо тя. — Нападението над банка в Ню Мексико, при което бил убит служител… — не можа да завърши изречението.

Джейк стисна зъби. Лошата му слава беше заслужена и той не се гордееше с това, което бе правил. Ала беше твърде горд, за да се оправдава пред Кет или да й разказва живота си ден по ден. Някои от нещата, които беше извършил, бяха непростими. Понякога вземаше лоши решения, за които щеше да съжалява до края на живота си. Когато го обвиниха в убийството на Нийл Кингсли и изгуби всичко, което имаше значение за него, се изпълни с презрение към смъртта. През годините, когато го гонеха ловци на глави, душата му се изпълни с отрова и той стана студен, недоверчив, дори жесток. Ала истинската причина, поради която не пожела да отговори на Кейтлин, беше упоритостта му — дяволски ирационална. Все още очакваше тя да вярва в невинността му, да не иска обяснения.

— Сигурно обявите с портрета ми все още висят по много магазини и кръчми — отбеляза остро той, без да даде исканото обяснение.

Кейтлин прехапа устни. Джейк я гледаше студено, отблъскващо, но най-страшна беше празнотата в очите му. Сърцето й се сви от болка. Този корав човек носеше в душата си отворени рани. Изведнъж й се дощя да го прегърне утешително.

Джейк вдигна рамене и смени темата:

— А ти какво прави през всичките тези години?

— Изградих си спокойно и сигурно съществуване в Сейнт Луис.

— Какво правиш там.

— Водя тих, мирен живот. Учителка съм в уважавано девическо училище. Интернат за момичета от добри семейства.

— Звучи добре.

— Преподавам на ученичките си четене и писане, добри маниери… — подигравателната усмивка на Джейк я разсърди. — Няма какво да се смееш, Джейк Макорд — укори го остро тя. — Аз винаги съм имала по-добри маниери от теб. Притежавам всички необходими умения, за да науча младите дами как да се държат в обществото.

— Не се съмнявам в това, котенце — ухили се той. — Не е нужно веднага да ме нападаш. Просто си спомних как някога се подиграваше на изтънчените хора.

— Аз ти говоря за добро поведение в обществото. И сега мисля, че не е нужно да се прекалява и не харесвам показността. Но ако си спомням добре, ти открай време презираше добрите маниери.

— Опасявам се, че не съм се променил и до днес — отвърна той и очите му светнаха развеселено.

Кейтлин взе решение да не се поддава на предизвикателствата му.

— Училището принадлежи на моя добра приятелка — продължи да разказва тя. — Казва се Хедър Ашфорд и е директорка. Дава ми свободата да организирам уроците, както намеря за добре.

— Каза ми, че имаш син — рече тихо Джейк, след като тя не пожела да спомене детето си. Погледна я в очите и помоли: — Разкажи ми за него.

Кейтлин трепна уплашено.

— Какво искаш да знаеш?

— Как се казва?

— Райън. Ирландско име. Кръстих го на брата на майка ми. Хубаво дете. Има моите черни коси и… очите на баща си.

Джейк повярва, че е усетил в гласа й болка. Очевидно много обичаше сина си. Дали е обичала и съпруга си?

— На колко години е синът ти?

Кейтлин се поколеба.

— Скоро ще стане на три.

— Не си губила много време да ме замениш — отбеляза провлечено той.

— Ти изчезна, без да кажеш нито дума.

— Сега съм отново тук.

— Това няма значение.

О, как да няма значение, Кет? — запита се вбесено той.

— А съпругът ти… обичаше ли го? — въпросът заседна в гърлото му.

— Да.

Идеше му да си удари шамар. Очите й бяха станали меки, нежни, почти както преди. Дали да грабне чашата и да я хвърли към стената? Искаше да изтрие този поглед, искаше да я принуди да забрави онзи тип, който беше лежал в леглото й, притежавал тялото и сърцето й. Бащата на детето й.

Погледът му падна върху лявата й ръка. Тя носеше венчалната халка на починалия си съпруг — скромна златна халка, каквато и той възнамеряваше да й купи преди четири години. Това трябваше да е неговият пръстен. Неговият син.

Ревността разяждаше вътрешностите му като солна киселина. Представи си как тя се люби със съпруга си — или с други мъже. У Кейтлин гореше огън и властно привличаше мъжете.

— Той ли беше единственият? — попита задавено Джейк.

— Единственият в какво?

— Единственият, когото си пуснала в леглото си. Или имаше и други?

Кейтлин го изгледа с неподправен ужас. Какъв безсрамник!

— Това изобщо не те засяга — отвърна сковано тя. — Не съм имала друг мъж, освен теб и съпруга си. А ти какво ще кажеш за себе си? — в гласа й прозвуча презрителна ирония. — Колко жени си имал, след като се разделихме?

Джейк не отговори. Отдавна беше престанал да брои колко жени са минали през леглото му. Десетки бегли приключения в далечни градове. Жените му помагаха да забрави, макар и за кратко. Прелестите им бързо избледняваха, защото винаги ги сравняваше с пламенното чернокосо девойче, което трябваше да напусне. Той беше обсебен от Кет — и внезапно разбра, че така ще е до края на живота му.

— Нищо на света не може да бъде по-добро от онова между нас — рече тихо той.

Зелените му очи се потопиха в нейните. Знаеше, че и Кейтлин помни миналото, виждаше тъгата в погледа й. Искаше да прогони тази тъга, да изличи мъката и отчаянието от лицето й.

— Помниш ли как се любихме за първи път, Кет? — попита все така тихо той.

Тя отвори уста, но не каза нито дума.

Джейк гледаше пълните й устни и мислеше за първата целувка, която го разтърси до дън душа. Никога нямаше да забрави как я бе любил за първи път, как тя се вкопчваше в него с диво желание. Помнеше хълцането й, стихийното, безкрайно красиво чувство, когато най-сетне се съедини с нея. Беше чудно хубаво и в същото време ужасно болезнено. Никога не бе узнал защо онзи ден Кейт беше толкова отчаяна, само подозираше, че е нещо, свързано със семейството й.

— Престани, Джейк — пошепна тя.

Той усети как от дъното на душата му се надигна болка, примесена с копнеж, който го беше измъчвал четири години. Погледът му се плъзна по копринената й коса, осветена от лампата. Слабините му моментално набъбнаха.

Бавно премести поглед към гърдите й. Узрели и пълни. Сигурно щяха да изпълнят съвършено в ръката му. Представата как ще вземе в уста набъбналите зърна го възбуди още повече.

Представи си как сваля тъмносиния халат от раменете й и веднага видя съвършената извивка на хълбоците, стройните крака. Представи си как тя разтваря бедрата си за него…

Искам да те докосвам — искаше да й каже той. — Искам да те държа в обятията си, да те милвам и да усещам твоите милувки. Откакто те изгубих, съм безкрайно самотен. Вече не понасям самотата.

Погледът му се върна към устата й и потъмня. Между тях все още имаше нещо. Дори след ужасните страдания през изминалите четири години. Връзката им можеше да бъде съживена.

— Помниш ли, Жулиета? — попита настойчиво той.

Споменът я задушаваше.

— Престани — повтори дрезгаво Кейтлин. Не искаше да си спомня колко сладка и невинна беше любовта им, преди животът да ги раздели.

Тя извърна поглед, за да не се потопи в зелените дълбини на очите му, и се опита да смени темата.

— Какво… какво смяташ да правиш след завръщането си?

Джейк се откъсна за миг от копнежа и желанието.

— Вече ти казах. Ще започна отначало.

Мечтите му бяха станали по-скромни, но все пак ги имаше.

— Ще подредя живота си.

— Ще останеш ли в ранчото на брат си?

Джейк вдигна рамене. Не познаваше добре тукашните хора и не се интересуваше от тях.

— Засега да. Половината ранчо е мое, но Слоан се справя и без мен. Говедовъдството вече не е доходно както преди. Имам други планове, но…

Искаше да й каже, че ще започне нов живот, но само с нея. Четири години беше мислил непрекъснато за нея, без да разбере какво го тласка да се върне вкъщи. Едва когато преди два дни я видя отново, когато я прегърна и целуна, осъзна какво е изгубил. Сега знаеше, че се е върнал да я вземе. Само тя можеше да изпълни празнотата в душата му. Без нея нямаше бъдеще.

Доскоро вярваше, че сърцето му е мъртво, но сега разбра, че само е спало, докато се появи тя. Искаше да я обича, да се грижи за нея, да я закриля.

Знаеше, че тя ще се отбранява, ще се бори с него. Беше подготвен за реакцията й, дори се радваше на предстоящото преживяване.

Джейк стисна зъби. Слабините му пулсираха неудържимо.

— А ти? — попита той с привидно спокойствие. — Доколкото разбрах, имаш намерение да продаваш.

Тя сведе глава.

— Да. Веднага щом намеря добър купувач.

— Не е нужно да продаваш, Кет.

— Напротив. Не мога да живея тук. Не искам. Прекалено много кръвопролития и сълзи.

— Искаш да живееш далече, така ли?

— Преди четири години се махнах и си изградих нов живот. За мен и за сина ми.

Джейк протегна ръка към нея, но тя побърза да се отдръпне. Паниката в очите й го прободе болезнено.

Най-ужасното беше, че тя се страхуваше от него. Кейтлин осъзна, че го е засегнала и съжали, но в никакъв случай не биваше да допуска той да я докосне. И без това й беше много трудно да запази самообладание. Сърцето й беше пълно с тъга. Всичко беше изгубено. Невъзвратимо. Джейк трябва да разбере, че в живота й вече няма място за него. И в сърцето й. Трябва да го държи на разстояние.

Джейк вдигна шапката си и я завъртя между пръстите. Трябва да намеря пътя към нея, каза си той с мрачна решителност. След малко кимна замислено.

— За враждата си напълно права. Тази война продължи твърде дълго — направи кратка пауза и добави: — Би могла да сложиш край.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя подозрително, но и заинтересувано.

Джейк се оживи. Поне бе привлякъл вниманието й.

— Ти можеш да сложиш край на междусъседската война. Баща ти е мъртъв, а той беше най-големият подстрекател. Той подклаждаше кървавите сблъсъци.

— Аз нямам влияние върху никого.

— А би могла, ако се постараеш малко.

Кейтлин поклати глава.

— Моето място вече не е тук, Джейк. Предпочитам да стоя настрана. Искам да живея мирно и спокойно.

И той искаше мир. Искаше да се отърве от болката, която го измъчваше от четири години.

— Наистина ли мислиш, че ще намериш сериозен купувач за парче земя, по чиито граници от години стават битки? Никой няма да ти даде добра цена за такова ранчо.

Макар и неохотно, Кейтлин кимна. Никой разумен човек не би приел да заживее сред смъртта и разрушението, които царяха тук от двадесет години. Ако успееше да постигне мир, или поне примирие, цената на ранчото със сигурност щеше да скочи.

— Аз бих могъл да говоря със Слоан — предложи Джейк. — Мисля, че е отворен за разумни доводи.

— Наистина ли ще го направиш? Защо?

— Защото е време да сложим край на безсмислената война. Писна ми да водя битки.

Мисълта, че Джейк ще зарови томахавката на войната, почти я уплаши — досега беше мислила, че той търси само отмъщение и разплата.

— Помисли за тази възможност, Кет — продължи настойчиво той. — Няма да имаш по-добър шанс. Заедно можем да променим много неща.

Да, ако действат заедно, сигурно ще сложат край на войната. Проблемът беше, че тя не желаеше да работи с него. Не искаше да има нищо общо с бившия си любовник.

Но… какво, ако вземе нещата в свои ръце? Ако отиде да поговори със Слоан, той сигурно ще я изслуша и ще приеме да сключи примирие. Трябваше много внимателно да обмисли тази възможност.

— Не искам да си отидеш, Кет — гласът на Джейк прозвуча като настойчив шепот.

Тя се усмихна предизвикателно.

— Странно, наскоро Върнън Уайтфийлд ми каза същото.

— Учителят?

Острият му тон я стресна. Трябваше ясно да му заяви, че двамата с него няма общо бъдеще. Каквото и да бяха преживели, нямаше връщане назад. Мечтите им бяха разбити.

Кейтлин се наведе през масата и улови погледа на Джейк.

— Време е да приемеш, че всичко свърши, Джейк.

— Не искам — отговори упорито той.

— Трябва. Четири години са много време. Тогава бяхме млади и глупави…

— Ти беше млада. А аз бях един проклет глупак. Трябваше да се махнем оттук веднага щом решихме да се оженим. Трябваше да те отведа далеч от това проклето място.

Кейтлин преглътна мъчително.

— Онова, което беше някога… свърши. Окончателно.

— Нашата връзка не е минало, Кет. Аз все още те желая. Ти също ме желаеш. Когато те целунах при първата ни среща… ти реагира както някога. Сигурен съм, че реагира.

Тя затвори очи, проклинайки Джейк за непогрешимия му усет. Защо трябваше да буди спомените й? Тя искаше да ги погребе. Събра цялата си смелост и се принуди да го погледне. Трябваше да му устои. Трябваше да мисли за сина си. По ръцете на Джейк лепнеше кръв. Мъж с такова минало не беше пример за детето й.

— И как си представяш бъдещето? Отново да станем любовници?

Той се усмихна замечтано.

— Това би било началото.

Тя поклати глава и се постара да говори ясно и разумно.

— Не. Няма да рискувам доброто си име. Райън не бива да израсне като син на леконравна майка.

— Аз ще бъда много дискретен.

Кейтлин се ядоса. Шегите му отиваха твърде далеч.

— Може и да си прав. Но аз никога няма да забъркам сина си в скандал. Достатъчно лошо беше, че баща ми ме нарече курва… — тя млъкна, болката стегна гърлото й.

Лицето на Джейк омекна.

— Толкова лошо ли беше? Той сигурно ти е причинил болка…

— Той ме нарече всякаква. Но не ме е докоснал. Искаше да ме изгони от къщи, но ми остави достатъчно време да се приготвя. Заповяда ми да напусна мястото, където съм се опозорила, и да ида да живея при леля ми — тя се изсмя горчиво.

— Наистина ли мислиш така? Че онова, което сме правили, е позорно?

Кейтлин безмълвно поклати глава. Не се срамуваше от любовта си. То не беше грях, нито тогава, нито днес.

Джейк я наблюдаваше мълчаливо. И той носеше вина за изгонването й от къщи. За нея е било ужасно да загуби семейството си. Никога вече нямаше да й причини болка.

Може би наистина беше по-добре да стои далече от нея. Да си я избие от главата, да не я измъчва повече. Тогава бъдещето му се очертаваше като през последните четири години, когато беше минал през ада. Не, нямаше да се откаже от тази жена.

— Бихме могли да се оженим.

Кейтлин издиша шумно и го изгледа смаяно.

— Пак ли си играеш с мен, Джейк?

— Това не е игра, Кет.

— Ти заплаши да ми отмъстиш за онова, което ти е сторил баща ми.

— Казах го само защото бях бесен.

— А как беше преди четири години? — Кейтлин искаше да е съвсем сигурна. — Да не би да си ме прелъстил само защото бях лесна плячка? Или защото си ме искал чисто физически? Или пък си ме преследвал, за да отмъстиш на баща ми?

Джейк зарови пръсти в косата си.

— Не беше само физическо желание, по дяволите! И в никакъв случай не беше от желание за отмъщение. Исках да се оженя за теб. Не съм го казвал на никоя друга жена. Какво да направя, за да ми повярваш?

Да кажеш, че ме обичаш. В сърцето й пламна измамна надежда.

— Наистина ли щеше да се ожениш за мен?

Зелените му очи се присвиха.

— Откога си започнала да схващаш толкова трудно?

Сърдитият отговор й вдъхна повече сигурност и от най-сладкото ласкателство. Въпреки това поклати глава.

— Няма значение. Не мога да се омъжа за теб, Джейк.

— И защо? Защото ще се срамуваш да се обвържеш с убиеца на брат си?

— Това не е… единствената причина — тя знаеше, че ще предаде паметта на брат си, но другата причина беше много по-важна. — Съвсем честно ще ти кажа: не искам синът ми да има баща насилник.

Джейк стисна зъби.

— Той е много важен за теб, нали? Синът ти, искам да кажа.

— Да — гласът й прозвуча дрезгаво. — Той е най-важният за мен.

— Някога и аз бях много важен за теб.

— Сигурно. Но чувствата ми се промениха — сърцето й се свиваше от болка и тъга. — Аз вече не те познавам, Джейк.

— Толкова ли съм се променил?

— Да… да, променил си се.

Очите й плуваха в сълзи. Някогашният Джейк беше човек на честта, с добро сърце, силен и нежен. Някогашният й любим беше мил и великодушен. А този корав чужденец… той й беше непознат.

За нейно голямо учудване и облекчение той се облегна назад, отпусна ръце върху облегалките на стола и я загледа мълчаливо.

— Е, добре — проговори след малко. — Значи няма да се оженим. Но ще бъдем приятели. Това ли е, което искаш?

Кейтлин знаеше как да се справи с горчивината и гнева на Джейк, дори с подигравките му. Но предложението да бъдат приятели я уплаши. Тя не искаше да има връзка с него. Не можеше да му вярва.

— Колко време мина, котенце? — попита той, когато тя не отговори.

— Какво имаш предвид?

— Откога не си била с мъж?

— Това изобщо не те засяга — отвърна рязко тя.

— Аз пък твърдя, че ме засяга.

Дързостта му провокира духа на противоречието и тя го изгледа унищожително.

— Ако имаше малко по-добра памет, нямаше да се опитваш да ме предизвикваш.

Джейк направи невинна физиономия и разпери ръце.

— Не те предизвиквам, Кет.

Така копнееше да я докосне, да усети под ръцете си топлината и мекотата на кожата й. Искаше да я види влажна и жадна, трепереща от желание той да я вземе. Искаше да й даде да разбере какво са изгубили и двамата — и какво могат да си върнат.

Погледът му се стрелна към вратата.

— В момента най-голямото ми желание е да те отнеса в спалнята ти и да те любя, докато и двамата не можем повече. Но съм твърдо решен да ти дам време.

— Време за какво?

— За да проумееш, че си принадлежим.

— Това няма да стане.

Той я огледа преценяващо.

— Да се обзаложим ли?

Дъхът й спря.

— Познавам те, Кейтлин. Познавам тялото ти. Знам как да те накарам да мъркаш от наслада.

Гласът му звучеше провлечено и тъмно, на устните му играеше многозначителна усмивка. Похотливостта, скрита зад тази усмивка, изостри сетивата й и те затрепериха от съзнанието за надвиснала опасност.

Кейтлин стисна ръце в юмруци. С проклетата си самоувереност той й даваше да разбере, че може да я направи щастлива. Колкото и да й беше неприятно, трябваше да признае, че копнее за любовта и страстта му. Ако сега, в този момент, протегнеше ръка към нея, тя нямаше да му устои. Любовният им акт щеше да е стихиен, бурен и чисто физически — а тя искаше много повече от плътска наслада. Имаше нужда от друг мъж.

— Дори да допусна мисълта отново да се любя с теб — отвърна тя бързо и задъхано, — а аз те уверявам, че няма да го сторя, на първо място стои синът ми. Дори само заради него няма да го направя. Той е единственият, който има значение за мен.

Джейк кимна.

— И с него ще се занимаем, когато му дойде времето.

— Престани, Джейк! Няма да ти позволя да пренебрегваш всичко, което казвам — изфуча Кейтлин, но бързо се овладя. — А сега е по-добре да си вървиш. Не искам да си тук.

— А къде, Кет?

В мислите ми, в мечтите и в сърцето ми — извика вътрешният й глас.

— Не и в къщата ми — отвърна сърдито тя. — В ранчото ми.

— Всъщност ти не искаш да си отида. Бъди честна.

Кейтлин вирна брадичка.

— Твърде много се надценяваш.

— О, така ли? — усмивката му беше топла и чувствена. — Добре, ще си отида, но първо трябва да ми направиш една услуга.

— Каква?

— Дай ми една целувка.

— Ти си полудял!

За неин ужас той стана и се запъти към нея. Кейтлин почувства желанието му и потрепери. Остана да седи на стола като вцепенена, само сърцето й биеше лудо.

— Джейк… нали ми обеща, че само ще си говорим…

— Само една целувка, Кет. Спомен за доброто старо време. Няма да направя нищо, което ти не искаш, кълна ти се.

Той улови ръката й.

— Аз… — Кейтлин облиза изпръхналите си устни. Той искаше да я прелъсти и тя беше безсилна.

— Погледни ме, Кейтлин.

Не можеше да го погледне в лицето. Веднага щеше да прочете в очите й колко силно го желае.

— За последен път — той вдигна ръката й към устните си и нежно започна да целува връхчетата на пръстите.

Не бива, мислеше си объркано тя, докато той внимателно я изправи срещу себе си. Сложи ръце на гърдите му, за да го отблъсне, но той я прегърна. Скована, тя зачака, не смеейки да диша.

Опита се да отвърне поглед, но напразно. Трескавото й дишане отекваше в потискащата тишина. Джейк вдигна брадичката й с един пръст. Сега ще я целуне и тя няма да устои на сладостта на устните му. Копнееше за целувката му, искаше да я вкуси още веднъж.

Силните му ръце обхванаха раменете й, той наклони глава и леко помилва устните й със своите.

Целувката беше само бегло докосване, но отприщи у нея същинска огнена стихия. Когато Джейк вдигна глава и я погледна, тя видя в очите му същия изпепеляващ пламък.

Той се наведе отново над нея и продължи да я вкусва. Тя беше неспособна да се помръдне. Докосването на устата му пареше, макар да беше безкрайно меко и нежно… живо… толкова различно от студените сенки на спомените й.

Прекрасно, повтаряше си замаяно Кейтлин. Целувката на Джейк беше толкова добре позната. Небесно блаженство. О, любов моя, какво стана с нас?

Тя продължаваше да стои неподвижна, макар че едва се удържаше да не захълца, когато устата му засмука нейната. Зажаднял, той пиеше от нейното скъпоценно вино и не можеше да се насити. Устата му се плъзгаше по устните й с обожание. Изведнъж целувката свърши и вдигна глава. Кейтлин беше готова да изкрещи. Сърцето й се разкъсваше от копнеж.

В очите му блестеше желание.

— Нима това не ти липсваше, любов моя?

— Джейк… — пошепна безпомощно тя. Той я привлече към себе си, остави я да почувства силното му тяло, горещината и твърдостта му. Кейтлин усети как се разтапя и бедрата й затрепериха.

— Липсвах ли ти, Кет?

— Да — пошепна тя. Той й липсваше през цялото време. Всички други чувства от миналото се заличиха. Джейк й вдъхваше чувството, че е цялостна личност — нищо, че разкъсваше сърцето й.

Той взе лицето й между двете си ръце. Мазолестите и въпреки това безкрайно нежни длани притиснаха бузите й. Целуна я отново и този път целувката нямаше край. Треската в тялото й се засили.

Кейтлин плъзна ръце по гърдите му и се вкопчи в силните рамене. Треперейки, тя отвори устни, жадуваща да усети езика му върху своя. Нежността премина в необуздано желание.

Защитните й бариери се рушаха със сила, която я разтърси из основи. От гърдите й се изтръгна хълцане. Дигите рухваха една след друга и потопът, толкова дълго сдържан в сърцето й, си проби път навън.

Кейтлин не забелязваше, че плаче. Не усещаше сълзите, които се стичаха по бузите й. Отчаяна, тя скри лице на гърдите му и се вкопчи в него като удавница.

— Не плачи — прошепна с любов той. — Нищо лошо не е станало.

Той се отдели от нея и отново обхвана лицето й с две ръце. Внимателно изтри сълзите от бузите й, обзет от дълбока нежност.

Знаеше какво чувства Кейтлин. Той също изпитваше мъчителна тъга за онова, което бе изгубил. Гърлото му беше стегнато, очите му пареха. Раменете на Кейтлин се тресяха от безпомощен плач. Той се опита да изпие сълзите от бузите й.

— Не плачи! — помоли отново със задавен глас, прегърна я и скри лицето й на гърдите си.

Дълго я държа така, обгърна я с топлотата и силата на тялото си, остави й време да свикне с близостта на прегръдката му. Знаеше, че трябва да чака, докато хълцанията й престанат и сълзите пресъхнат.

Обаче искаше много повече. Искаше да разкъса дрехите й, да я сложи гола върху масата, да нахлуе мощно в нея и да я люби, докато утоли жаждата си. Възбудата в слабините му нарастваше, тялото му гореше, но той си заповяда да бъде внимателен и да не бърза. Целуваше слепоочията й, вдъхваше дълбоко сладкия, топъл аромат на косите й и се опитваше да удържи напора на страстта си.

Притисна я нежно до себе си и усети треперенето й. Мъжествеността му се устреми към меките й бедра, безмълвно й даде да разбере колко силно я желаеше.

Колко нощи през последните четири години беше мечтал да се съедини отново с нея? Дали и тя го е сънувала?

Искаше да види очите й. По дългите ресници бяха надвиснали сълзи, бузите й бяха мокри.

— Джейк, моля те… — пошепна Кейтлин, без да знае за какво го моли. Знаеше, че не бива да се люби с него, но предателската похот размекваше крайниците и отслабваше съпротивата й.

Кейтлин затвори очи. Страхуваше се от желанието, лумнало в тялото й. Тази неописуема сладост… Колко време беше минало, откакто Джейк я беше държал в обятията си… Доскоро вярваше, че никога вече няма да се наслади на целувките му, на любовта му. Вярваше, че животът го е направил твърд и безчувствен. Но в момента й беше абсолютно безразлично колко престъпления е извършил.

— Искам да те любя, Кейтлин — прошепна дрезгаво той. — Кажи, че и ти го искаш.

Да, искаше го. Искаше устните му, искаше ръцете му, искаше да забрави света и миналото.

— Аз… не знам… какво искам.

— Аз ще ти покажа.

Тя отпусна ръце и Джейк отстъпи крачка назад. Очите му горяха.

Той развърза колана на халата й. Тя спря да диша, но не оказа съпротива.

Коприненият халат падна на пода с меко шумолене. Под него носеше само тънка батистена нощница.

Джейк се усмихна с някогашната прелъстителна усмивка, която я замайваше.

— Това не ти е нужно, любов моя — пошепна той и откопча трите копченца.

Кейтлин остана неподвижна. Той свали презрамките от раменете и разголи гърдите й. После ги помилва едва ли не със страхопочитание.

Гърдите й бяха по-едри, отколкото ги помнеше, зърната по-плътни и по-тъмни. Сега изглеждаше още по-красива.

Той помилва едното зърно и започна да плъзга пръсти по гърдата й с мъчителна бавност.

Кейтлин се разтрепери и затвори очи.

— Колко си красива…

Дрезгавият глас милваше сетивата й, докато палците му играеха около зърната и я възбуждаха. Тя искаше да се съпротивлява, но протестите й заглъхнаха веднага щом той обхвана гърдите й.

Тя изплака тихо и той се наведе, за да обхване едното зърно с горещите си устни и да го оближе с език. Кейтлин простена и се притисна към него.

— Гледай ме, Кет.

Замаяна, тя повдигна натежалите си клепачи. Очите му блестяха трескаво.

— Искам да те любя.

Обзе я паника. Не биваше да го допуска. Ако се отдаде на Джейк, спокойният й живот, изграден с толкова усилия, ще приключи. Ще унищожи доброто си име. Ще съсипе бъдещето на сина си.

— Джейк… аз не мога…

Кейтлин се обърна, за да избяга, но се удари в масата. Той посегна и я хвана през кръста. Нямаше да я освободи.

— Не бягай, любима. Моля те, Кет…

Молбата му разкъса сърцето й. Близостта му я изгаряше. С безкрайна нежност той приглади буйната й черна коса и притисна устни в свивката на шията й.

— Аз познавам тялото ти, котенце. Знам какво трябва да направя, за да те ощастливя. Не помниш ли колко прекрасно беше?

— Не… не искам…

— Лъжкиня… — топлият му дъх пареше тила й. Ръката, притисната върху гърба й, беше безмилостна. — Знам, че не си забравила какво беше между нас. И аз не съм забравил…

Грешното желание я подтикваше да се предаде. Копнееше да се отдаде на насладата, на необузданата страст. Коварният вътрешен глас я убеждаваше, че са сами, че никой няма да ги види. Само Джейк и тя. Какво толкова? Дори да ги видят, няма да избухне скандал. А и да избухне, какво я беше грижа? Само веднъж, само тази нощ ще се люби с него, ще си припомни миналото, ще се държи, сякаш нищо не се е променило…

— Знаеш, че мога да те направя щастлива.

— Не! — изплака тя и тази дума прозвуча като покана.

Джейк се усмихна и моментално посегна към гърдите й.

Щом ги докосна, зърната щръкнаха и набъбнаха. Мазолестите му пръсти ги милваха грубо и нежно едновременно. Кожата й пламтеше все по-силно. Само жалките остатъци от гордостта й не й позволяваха да застене от наслада.

Той й беше липсвал. Плътската любов й беше липсвала неописуемо.

— Нима не помниш, Кет? Колко влажна стана още при първото докосване…

Хладен полъх повя върху краката й, когато той вдигна нощницата й. Само след миг коравата му мъжественост се притисна в гърба й.

— Джейк…

— Знам, знам какво искаш. Знам колко си тясна и гореща…

Коленете й омекнаха и тя се хвана за ръба на масата. Коравите бедра на Джейк се притиснаха към дупето й, за да усети по-силно възбудата му.

— Толкова си мека… толкова силно ме възбуждаш… — дрезгавият глас беше като мед. Ръцете му я милваха непрестанно.

Ласките му я възбудиха до непоносимост. Разперил пръсти, той мачкаше гърдите й, притискаше и милваше закръгленостите й, плъзгаше се по тъмната ивица между бедрата. Кейтлин осъзна, че вече няма как да избяга. Беше изгубила контрол над тялото си. Не би могла да се спаси от напора на Джейк, дори и да искаше.

— Нямам търпение, Кет — пошепна Джейк. Гласът му беше мек като тъмно кадифе. — Искам да чуя как стенеш, докато прониквам в теб.

Тя изхленчи тихо. Джейк беше чакал точно този момент. Вдигна коляно и разтвори краката й, притисна хълбоците си върху дупето й, за да й даде да усети ерекцията му. Вече не беше в състояние да се владее. Искаше да нахлуе в нея, да я язди необуздано и силно, да потъне в горещата й женственост. Копнееше да усети насладата й, силните тръпки на горещата, влажна плът, когато тя стигне до върха…

Кейтлин се притисна към него. Членът му запулсира неудържимо под панталона. Животинската реакция на мъж към готова да му се отдаде жена. Желанието му беше толкова силно, че сигурно щеше да свърши много скоро. С усилие стисна зъби и успя да се овладее.

Прегърна я силно и плъзна ръка към слабините й. Дрезгавият му шепот опари ухото й.

— Искам да се забия дълбоко, дълбоко в теб и да чувам стоновете ти — думите бяха като милувка. Пръстите му се потопиха в горещия, влажен мрак между бедрата й и започнаха да изследват копринената плът. — Тласъците ще се засилят, ще станат по-бързи и по-мощни… и по-дълбоки, докато започнеш да викаш. Искам да чуя виковете ти, Кет. Любов моя. Искам да чуя как мъркаш от наслада, котенце.

Кейтлин трепереше, неспособна да спре бурния поток от еротични представи, предизвикани от обещаващия му глас. Не бе способна да устои на физическото желание. Пръстът му бавно кръжеше около чувствителната пъпка на женствеността й, после притисна топлата плът и проникна навътре.

Кейтлин изстена гърлено и Джейк я притисна още по-силно.

— Да, така е добре… Бавно, любима. Аз съм с теб.

Безсрамното й тяло се стремеше към него, точно както той го желаеше. Тя беше възбудена, но не достатъчно. Той продължи да милва меката й плът, потопи се още по-дълбоко в нея, стремейки се да я доведе до самозабрава.

— Така е добре. Остави се на насладата, любима — пошепна дрезгаво той. Бедрата й се движеха трескаво в ритъма на пръстите му. Тя жадуваше за освобождаването, което само той можеше да й даде.

Кейтлин простена и в слабините на Джейк отново пламна огън. Той изпъшка, без да престава да я милва. Тялото й се изопна, бедрата се притиснаха към ръката му. От гърлото й се изтръгна див вик и тя се понесе към висините на екстаза.

Освобождаването дойде с екстатични тръпки. Джейк я държеше здраво, наслаждаваше се на блаженството й, подкрепи я, когато тя падна изтощено върху масата.

Вече не можеше да чака. Не й даде възможност да дойде на себе си. Обърна отпуснатото й тяло към себе си и повдигна лицето й, за да я погледне. Очите му светеха трескаво.

Желанието му беше могъщо. Искаше да я вземе. Да завърши, каквото беше започнал.

Не. В тишината на кухнята Кейтлин чу задъханото си дишане, усети мириса на врящото кафе. Действителността я заля със студен душ. Какво бе направила?

Срамът я заля като гореща лава. Срам и угризения на съвестта. Защо му позволи да стигне дотук? С безсрамните си ласки Джейк й показа съвсем ясно колко е слаба и безпомощна. Вината беше нейна. Трябваше да му покаже, че не може да си играе с нея. Трябваше да го спре.

— Не бива да правиш това — прошепна тя, когато той се приготви да я целуне.

— Какво не бива, любов моя?

— Не бива да ме докосваш.

Тя усети как Джейк се скова, но когато се опита да се освободи от прегръдката му, той не я пусна.

— Пусни ме… Джейк.

Той се усмихна нежно.

— Ти ме искаш. Показа ми го.

— Не. Аз… не те искам.

Погледът му изразяваше самоувереност и превъзходство.

— Преди една минута каза друго.

Не, това не беше вярно. Тя се изпълни с отвращение към себе си и към него. Беше протестирала с половин уста. Не го отблъсна достатъчно ясно и го остави да мисли, че е съгласна. Постъпи глупаво, като му позволи да стигне толкова далеч. Държа се като… като уличница. Възбуди го до крайност и сега го отблъскваше. Въпреки това трябваше да сложи край.

— Аз не те искам — повтори твърдо тя. — Не искам да имам нищо общо с теб.

Очите му изстинаха. Лицето му се напрегна — или защото полагаше усилия да овладее възбудата си, или поради обидното й държание.

— Как тогава ще обясниш представлението, което изнесе преди малко?

Кейтлин потрепери, сякаш я беше ударил.

— Моето тяло те желае и аз не съм в състояние да го спра — но разумът ми казва не.

— Защо не попиташ сърцето си, Кет?

Този въпрос я стресна. Не намери какво да му отговори.

— Върви по дяволите, Джейк — проговори най-сетне тя, неспособна да извърне очи от горящия му поглед. — Напусни къщата ми и ме остави на мира.

В кухнята надвисна мъчително напрежение. В очите на Джейк тлееше гняв и вибрираше във всеки мускул на силното му тяло.

— Не, Кет — произнесе тихо той. — Да те оставя на мира — това е последното, което ще направя. Аз ще те имам, Кейтлин. Ако не сега, то по-късно. Имаме да наваксваме четири години.

Разгневена, тя отново се опита да се освободи от прегръдката му.

— Нищо няма да наваксаме.

— О, напротив. И ще си доставим огромно удоволствие — той притисна устни към слепоочието й и прошепна заклинателно: — Ти ще ме молиш да те взема.

— Ти… ти си невъзможен! — гневът беше единственото й оръжие. Дръпна се силно и изкрещя: — Вън! Напусни къщата ми или ще викам за помощ. Ще си донеса пушката.

Джейк се усмихна подигравателно, но очите му останаха студени. Пусна я и й обърна гръб. Кейтлин изгуби равновесие и се хвана за ръба на масата.

Джейк взе шапката си и направи крачка към вратата.

— Сам ще намеря изхода. Но ще дойда пак, обещавам ти.

— Ако отново се появиш, ще те застрелям! — извика вбесено тя. — Заклевам се!

Когато вратата се затвори зад него, Кейтлин въздъхна облекчено. Едва се бе отървала от бившия си любим и гордостта й бе претърпяла позорно поражение. Следващия път сигурно нямаше да има този късмет. Затова трябваше да се погрижи да няма следващ път.

Треперейки с цялото си тяло, тя се отпусна на кухненския стол и скри лице в ръцете си. Миризмата на изгоряло кафе я удари в носа като подигравка.

7

— Не съм сигурен, че решението е правилно — отбеляза Върнън Уайтфийлд, докато помагаше на Кейтлин да се качи в открития файтон. — Ако се обърнете към Слоан Макорд, може да се озовете в опасно положение. Нищо чудно да е замислил някакво коварство.

Кейтлин прибра полите си и му направи място да седне до нея.

— Според мен Слоан не замисля нищо. Помолих го за този разговор, защото съм убедена, че и той като мен иска да сложи край на враждата.

Върнън не се задоволи с това обяснение. Учтивостта обаче му забраняваше да повдига повече възражения, затова плесна с камшика и конят потегли в бърз тръс на север.

— По-опасно е да не правим нищо — продължи след малко Кейтлин. — Ако не вземем някакви мерки, ще се пролее още кръв.

— Наистина ли вярвате, че сте в състояние да сложите край на една двадесетгодишна война?

— Може би не. Но ще се опитам да постигнем някакво примирие. С това ще направим огромна крачка към истинския мир.

— Въпреки това бих предпочел да стоите настрана. Не искам да ви се случи нещо лошо, Кейтлин.

Загрижеността на Върнън я ласкаеше. Учителят беше притеснен за нея и се страхуваше от опитите й да сложи край на враждата — за разлика от Джейк, който настояваше тя да поеме инициативата. Колко различни са тези двама мъже, размишляваше Кейтлин. Джейк изобщо не се страхуваше от възможните опасности, даже сигурно щеше да я презира, ако си зарови главата в пясъка.

Върнън беше добросърдечен и загрижен. Закрилник на жените. Тя не можеше да си представи, че той ще проникне в къщата й и ще се опита да я изнасили, както бе постъпил Джейк преди две нощи. У него липсваше тази греховна страст, която беше характерна за Джейк. Тя не посмя да спомене за мирното предложение на Джейк, защото неизбежно трябваше да разкрие и нощното му посещение. Върнън щеше да остане скандализиран от поведението й и тя не би могла да му се сърди.

Кейтлин се надяваше, че Джейк няма да вземе участие в разговора, за който беше помолила брат му Слоан. Нямаше никакво желание да го срещне, след като едва не му се отдаде. При мисълта за безсрамните му ласки бузите й пламнаха. Споменът за пламтящата похот, пробудила се у нея от целувките и докосванията му, не преставаше да я мъчи. Тялото й все още тръпнеше, но в сърцето й имаше болка. Джейк пробуди горчиво-сладки спомени, отвори стари рани. За няколко мига дори беше повярвала, че нежността и топлината в очите му са много повече от грешна плътска страст.

Дяволите да го вземат! Не беше честно да й припомня миналото. Тя се опасяваше, че в неговите обятия ще се превърне в похотлива самка. А Джейк, негодникът, бе обмислил опозоряването й — беше сигурна в това. Поведението му беше подло — нищо, че милувките му я подлудиха. За в бъдеще щеше да е нащрек. Той й бе доказал колко безпомощна е пред него. Не биваше да допуска Джейк да изложи на опасност сигурността на новия й живот. Тя беше длъжна да остави миналото зад гърба си и да започне начисто.

Върнън се покашля и я изтръгна от размишленията й.

— Помислихте ли върху онова, което ви казах преди няколко дни?

— Извинете, бях се замислила. За какво питате?

Той я погледна плахо отстрани.

— Много искам да останете в Колорадо, Кейтлин.

— О!

— Знам, че това ви изненадва. И идва малко внезапно. Но си мисля, че ние с вас си подхождаме. Аз ще ви бъда добър съпруг. Винаги можете да разчитате на мен. Много ще се старая.

— Това… предложение ли е, Върнън?

— Да — гласът му беше мек, погледът — нежен. — Много искам да станете моя жена, Кейтлин.

— Аз… не знам какво да кажа.

— Не е нужно да казвате нищо. Просто помислете върху предложението ми. Моята родина е тук, но ако Колорадо ви навява само лоши спомени, ако не желаете да останете тук, ще си потърся учителско място някъде на изток. Ако желаете, можем да живеем в Сейнт Луис.

— Вижте, Върнън, аз имам син, за когото трябва да се грижа. Райън заема първото място в живота ми. Искам това да е ясно още от самото начало.

— Да, да, знам. Ще се старая да му бъда добър баща. Аз много обичам децата, нали знаете.

— Да — Върнън умееше да общува с деца от всяка възраст. Преподаването не беше само негова професия, а страст. Сигурно щеше да е добър баща. И съпруг…

Струваше ли си да обмисли възможността да стане съпруга на мъж, който никога няма да завладее сърцето й? Не би намерила по-добър баща от Върнън Уайтфийлд. Той ще обича сина й като собствено дете — в това нямаше съмнение.

Също толкова сигурна беше, че той е искрен приятел. Тя харесваше компанията му. Животът й с Върнън щеше да протече спокойно и мирно — точно както го желаеше. Тя имаше нужда от стабилен мъж, който да уравновеси дивия й темперамент.

Искаше приятел, с когото да разговаря, да споделя малките грижи и радости на ежедневието. Да, Върнън не беше голямата любов, но нима това беше важно? Не искаше отново да изгуби сърцето си. Никога вече няма да позволи някой да я нарани така жестоко, както я беше наранил Джейк.

Въпреки това мисълта да се люби с Върнън Уайтфийлд предизвикваше неловкост. След Джейк никой мъж не беше интересен. Върнън никога нямаше да възпламени сетивата й, да я разтреперва като Джейк — но нима това беше лошо?

Тя бе познала страстта и знаеше докъде води тя — до гибел. Днес отново владееше живота си и искаше това да трае и в бъдеще. Копнееше за мир и тишина, каквито Джейк не можеше да й даде. Той имаше властта да я възбужда, да я гневи и утешава, да разбие сърцето й и да я отведе в рая. Но той не беше в състояние да й даде онова, от което тя се нуждаеше най-силно.

За разлика от него Върнън беше човек, на когото можеше да се разчита. Стабилен и надежден. Достоен за доверие, устойчив на житейските бури. Той не представляваше заплаха, защото не беше скандално известен бандит и престъпник. Тя не можеше да си представи, че Върнън би застрелял някого, за да печели прехраната си.

Сигурността и надеждността бяха за предпочитане пред страстта. Майката на Кейтлин се бе омъжила за баща й по любов и прекара целия си живот в съжаление за тази стъпка. Няколко пъти се опита да избяга и накрая умря с болка и тъга.

Тогава баща й започна да пие, спомняше си Кейтлин. А разправиите му с говедовъдите прераснаха в дива омраза.

Имаше още едно важно обстоятелство. Ако се омъжи, съпругът й ще я пази от Джейк. Ако я види омъжена, Джейк ще е принуден да признае окончателността на раздялата им. А съпругът й ще му попречи да се доближи до детето. Това беше най-важният довод в полза на женитбата.

Тази сутрин тя отиде рано в града и изпрати телеграма на леля Уини, в която й съобщаваше, че завръщането й ще се забави, докато намери купувач за ранчото. Накрая отново я помоли да се грижи добре за Райън и да не напуска Сейнт Луис.

— Поне ще помислите ли върху предложението ми? — попита тихо Върнън.

— Да, разбира се — отговори бързо Кейтлин. — Но… нужно ми е време, Върнън. Подобна стъпка изисква сериозно обмисляне.

Той се усмихна.

— За мен е важно да не кажете веднага „не“.

Няма да каже „не“. Ще направи онова, което е най-добро за Райън и за бъдещето му. А това означаваше да уреди нещата тук и колкото е възможно по-скоро да се върне при сина си.

Сега задачата й беше да се погрижи за приключването на съседската война. Да намери път към мирно бъдеще — може би това беше най-доброто лекарство, за да забрави Джейк, чието неочаквано завръщане напълно я извади от равновесие. Краят на враждата беше основната предпоставка за успешна продажба на ранчото Кингсли. Ключовата фигура за изпълнението на тази задача беше Слоан Макорд.

Файтонът ги носеше покрай веригата от ниски възвишения, принадлежащи на семейство Макорд. Просторни пасища, плодородни ниви, огромни стада говеда, задрямали под лятното слънце, охранявани от въоръжени каубои, които изпращаха двамата пътници с подозрителни погледи.

Ранчото на семейство Макорд почти не се различаваше от нейния дом. Разкошна двуетажна сграда с редица прозорци на фасадата. Мексиканската икономка отвори вратата и отведе гостите в кабинета. Стаята беше обзаведена типично по мъжки — без украшенията, дантелените покривчици и фотографиите по стените, каквито имаше в нейната къща. Огромно махагоново писалище, отрупано с документи, заемаше почти цялата стена под прозореца. Срещу него стоеше висок шкаф, изпълнен с книги с кожени подвързии. Кейтлин се настани на дивана пред голямата камина. Върнън спря пред шкафа, за да погледне заглавията на книгите.

— Както виждам, някой в тази къща изучава правни науки — отбеляза учудено той.

В този момент влезе Слоан Макорд и изпълни помещението с енергия и виталност. В същото време той излъчваше опасно напрежение. Приликата му с Джейк беше смайваща — същите отсечени като с длето черти, същата изгоряла от слънцето руса коса. Обаче излъчваше студ и Кейтлин веднага усети, че му липсват лекотата и жизнерадостта, които съставляваха чара на брат му. Слоан Макорд беше строг мъж, твърд и несговорчив.

Искрата на омраза, която проблесна за миг в студените му очи, веднага се скри зад учтива маска. Слоан кимна, но не подаде ръка нито на нея, нито на Върнън. Застана пред писалището си и веднага мина на въпроса.

— Предполагам, че имате основателна причина да ме посетите, мисис Хъгс.

Прямотата му не я учуди. Не би могла да очаква сърдечност от смъртния си враг. Слоан беше пострадал от междусъседската война повече от всички други. Щом искаше да разбере защо е дошла, тя щеше да задоволи любопитството му.

— Разбира се, мистър Макорд. И се надявам да стигнем до единомислие.

— Единомислие?

— Аз съм твърдо решена да сложа край на тази безсмислена война. Надявам се да проявите разбиране.

Слоан я изгледа мълчаливо и скръсти ръце под гърдите си. Кейтлин не можа да изтълкува този жест — дали бе войнствен, отблъскващ или примирителен.

— Джейк спомена нещо в тази посока.

С ъгълчето на окото си Кейтлин забеляза изненадата на Върнън.

— И двете страни имат интерес кръвопролитието най-сетне да престане, мистър Макорд. Не на последно място поставям и финансовите изгоди от мира. Сигурна съм, че не ви е приятно постоянно да губите животни, както и ние не можем да си позволим да убиват овцете ни. Няма никакъв смисъл взаимно да затрудняваме живота си, да избиваме невинни животни и да нараняваме хора.

Кейтлин седеше леко наведена, със сериозно лице.

— Нашите бащи вече ги няма. Те започнаха тази вражда. Те подклаждаха омразата и насилието, от които пострадахме ние. Затова трябва да сложим край на безсмисленото убиване, веднъж завинаги. Мистър Макорд, аз съм готова да заровя томахавката на войната, ако и вие го направите.

Преди Слоан да е успял да отговори, се обади друг мъжки глас.

— Браво, Кет. Прекрасна реч произнесе — в добре познатия, провлечен глас звучеше веселие, примесено с лека ирония. — Но не би било зле да кажеш цялата истина. Ти искаш да сложиш край на враждата, защото смяташ да продадеш ранчото си и се надяваш да получиш по-добра цена.

Кейтлин хвърли бърз поглед през рамо. Джейк стоеше небрежно облегнат на вратата и я гледаше пронизващо. Бузата му беше украсена с пластир, другите резки обаче бяха зараснали, а синините — избледнели.

За нейно учудване той носеше на ръце бебе на около девет месеца с големи тъмни очи и черна коса. Индианските му черти бяха наследство от майката, принадлежала към племето чейени и станала жертва на междусъседската война. Малката дъщеря на Слоан. Кейтлин изпита съжаление към бебето полусираче.

Джейк я наблюдаваше остро и явно очакваше реакцията й. Тя си заповяда да отвърне спокойно на погледа му. Той й кимна подигравателно и притисна устни върху челото на детето.

— Това сладко момиченце е моята племенница Яна — изрече меко той. — Майка й беше убита от твоя баща, Кейтлин.

Младата жена впи нокти в платнената си чанта. Нямаше никакъв смисъл да му отговаря, че убийството не е било разследвано и че участието на баща й в нападението не е доказано. Защото самата тя не се съмняваше, че Адам Кингсли има пръст в покушението. Да, баща й беше виновен за смъртта на младата индианка.

— Много съжалявам — отвърна просто тя. — Наистина. Но защо трябва да ровим в миналото?

— Има неща, които човек не може да забрави — отговори студено Слоан.

Джейк влезе в стаята и предаде бебето в ръцете на брат си. Напрежението, като че ли се поразсея.

— А вие какво правите тук, Уайтфийлд? — попита небрежно Джейк. — И вие ли имате финансов интерес от този разговор?

Върнън видимо се скова.

— Интересите на мисис Хъгс са и мои. В този случай обаче съм само неин придружител.

Двамата мъже се гледаха враждебно. Кейтлин си представи как жребци се бият за кобила и й се дощя да се изсмее. Тази битка би била неравна. Джейк пращеше от сила, стреляше със смъртоносна бързина и прецизност, беше прекарал четири години от живота си в бягство и това бе изострило сетивата му до крайност. За разлика от него Върнън беше джентълмен в най-истинския смисъл на думата, образован и учтив. Твърде лесна плячка за бързия бандит.

Кейтлин се накани да заговори отново, но Джейк я изпревари:

— Какво си въобразяваш, че правиш, като си си избрала за закрилник един учител, мисис Хъгс? — попита провлечено той, натъртвайки на обръщението.

— Млъкни, Джейк! — изсъска тя. — Нямам нужда от закрила. Преподаването е почтена професия. Няма да ти позволя да се изказваш пренебрежително за неща, които не разбираш.

— И на сън не бих си помислил да се държа непочтително — Джейк се опря на ръба на писалището и впи пламтящ зелен поглед в лицето й. Очите му я завладяха, взеха я в плен и предателското й тяло отново се сгорещи както преди две нощи.

Спомняш ли си колко ни беше хубаво заедно, Кет? Горещо и диво.

Кейтлин нямаше сили да отвърне поглед. Беше дошла тук с твърдото намерение да остане спокойна и да се владее. Ала сега осъзна колко глупаво е било това намерение, колко малко можеше да противопостави на Джейк. В негово присъствие тя беше безпомощна пленница на спомените.

И този дявол го знаеше много добре.

В очите му светна смях.

— Ти все още не си ме поздравила за моята почтена професия — ухили се той.

Безпомощността й се превърна в гняв.

— Какви ги говориш? — отвърна остро тя.

Той помилва звездата на гърдите си.

— Назначиха ме за помощник-шериф. Местният съдия е на мнение, че умението ми да си служа с оръжието може да е от полза, за да запазим мира в областта.

— Това е лоша шега, Джейк.

Той я погледна с добре изиграна обида.

— Изобщо не се шегувам, котенце. Нетерсън ме назначи за помощник-шериф на града. Разбира се, само между другото. Не се ли радваш? Мислех, че ще ти хареса да чуеш, че за разнообразие този път съм на страната на закона.

— Искаш да се радвам? — Кейтлин присви очи. — Според мен това е възмутително лицемерие.

— Защо смяташ така?

— Нетерсън винаги е бил на страната на говедовъдите. Освен това ти е приятел. Пренебрегвайки криминалното ти минало, той нарушава закона. Поне така мисля аз.

— Нали току-що каза, че искаш да забравиш миналото?

— Има неща — отговори тя, нарочно повтаряйки думите на Слоан, — които човек просто не може да забрави. Ти си бандит. Човек извън закона.

При това категорично обвинение Джейк изкриви уста в студена усмивка.

— В щата Колорадо обвинението срещу мен беше снето, не помниш ли?

Кейтлин също изкриви лице.

— Дори да е така, в Ню Мексико те търсят за убийство и грабеж. Значи там си престъпник.

— Наистина ли вярваш във всяка глупост, която чуеш, Жулиета?

Кейтлин се разтрепери от гняв. Преди няколко дни го бе попитала за грабежа в банката и той не отрече. Типично за него: да я докара до бяс и да я нарича с име, което будеше мъчителни спомени.

— Не съм дошла да споря за криминалното ти минало, Джейк — отсече тя и го изгледа мрачно, с пламтящи от гняв бузи.

— За какво тогава искаш да спорим?

— Дойдох да говоря с брат ти.

Красивата, твърда уста се опъна в ленива усмивка.

— Тогава няма да ти преча.

— Няма да ти позволя да ми попречиш — скърцайки със зъби, Кейтлин се обърна към Слоан, който люлееше бебето и бе проследил разговора им с развеселена физиономия. — Хайде да се върнем към същинската тема на разговора ни, мистър Макорд — гласът й прозвуча задавено.

За нейно учудване Слоан й се усмихна и усмивката му беше не по-малко очарователна от тази на брат му.

— Защо не ме наричате Слоан? Ако искаме да сложим край на дългогодишната вражда, би трябвало да не се отнасяме официално един към друг и да се опознаем по-добре.

Кейтлин кимна одобрително.

— Моето име е Кейтлин.

— Повече й харесва да я наричат Кет — обади се предизвикателно Джейк. — Диво котенце. Дяволско изчадие. Жулиета обаче й е неприятно.

— Стига толкова, Макорд — прекъсна го възмутено Върнън.

Кейтлин изгледа унищожително Джейк. Бузите й пламтяха тъмночервени. Какво ли си мислеше Върнън за тези смешни намеци?

— Знаете ли, Слоан — обърна се тя към домакина, — бих предпочела да обсъдим въпроса на четири очи.

Без смущаващата намеса на брат ви, даде му да разбере тя с многозначителен поглед. Но Слоан вдигна рамене.

— Аз нямам тайни от Джейк. Той пожела да присъства на разговора. Освен това мисля, че е по-добре да не го дразним.

Кейтлин кимна недоволно. Слоан се настани в креслото срещу нея и намести бебето удобно в скута си. Вече не изглеждаше студен и враждебен.

Върнън приседна на дивана и Кейтлин му благодари с поглед. Опитвайки се да пренебрегне присъствието на Джейк, тя започна да излага предложенията си за примирие между воюващите страни.

— Както вече казах, сключването на примирие ще има икономическа изгода и за двете страни. Аз желая да продам ранчото си на добра цена, а при сегашното положение това е невъзможно. Всички останали овцевъди и говедовъди в областта ще имат полза от примирието. Искам унищожаването на стока да престане. Искам дори дребните ранчероси да не се страхуват за живота и имуществото си.

Кейтлин помълча малко и продължи с нарастваща възбуда:

— Мирът ще донесе само добро, Слоан. Хората от нашия град и в цялата област ще живеят без страх и ужас. Вашата дъщеря ще има сигурно бъдеще, ще расте спокойно, без вие да се страхувате, че някой овчар ще я нападне, за да й отмъсти за причиненото му някога зло.

— Звучи разумно — кимна замислено Слоан.

Кейтлин въздъхна облекчено. Хубаво беше, че той я слушаше внимателно.

— Ако не сложим край на кървавото минало, никой няма да се надява на спокойно бъдеще.

— И как си представяте, че ще сложите край на война, която бушува от двадесет години?

Кейтлин смръщи чело.

— Признавам, че не знам конкретно как, но със сигурност ще намерим начин. Нито един отделен човек не носи отговорност за насилието. Но всяка седмица стават нови сблъсъци, умират животни, пролива се кръв. При всяка среща на каубои от двете страни избухва караница. Ясно ми е, че насилието няма да спре от само себе си. Ние трябва да го спрем. И според мен вие, Слоан, трябва да сложите началото.

Той я погледна въпросително.

— Ако наистина имате желание да приключите тази безсмислена война, ще намерите решение — продължи настойчиво Кейтлин. — Каубоите и собствениците на ферми ви слушат. Говорете с хората, предложете им примирие. Поемете инициативата.

— А вие? Дъщерята на Адам Кингсли вероятно има влияние върху овцевъдите.

— Честно казано, не съм сигурна, но ще направя всичко възможно.

— Какво предлагате?

— Да сложим оръжията… Може би да основем комитет за изглаждане на отношенията. Или комисия, пред която двете страни да изложат оплакванията си…

Слоан Макорд я слушаше с нарастващ интерес. Отначало беше скептичен към срещата с дъщерята на стария Кингсли и това не беше учудващо. Но се оказа, че момичето изобщо не е глупаво. Адам Кингсли вече го нямаше и възможността да сключат мир беше напълно реална.

След малко Слоан позвъни на икономката и поръча кафе и сладкиши. Джейк мълчеше, но Кейтлин през цялото време усещаше изпитателния му поглед. Той също одобряваше усилията й, но мотивите му бяха егоистични. Много държеше тя да остане в Колорадо — и знаеше, че това е възможно само ако настъпи мир. Не искаше любимата му да се мъчи като учителка в някакво си девическо училище на изток. Да, дивата хлапачка се бе превърнала в изискана дама, но корените й бяха тук, в планините. При него.

Джентълменът, седнал до нея, все повече го гневеше. Не беше очаквал заплаха от тази посока и сега беше вбесен, че Кейтлин се е обърнала за помощ към някакво си даскалче.

Като видя как Върнън й подаде чинийката с джинджифилови сладки, го загриза ревност. Той трябваше да седи до нея и да си говорят за края на войната.

Джейк гледаше на Кет като на своя жена и беше готов да предяви правата си на собственик. Тя му принадлежеше — нищо, че засега отказваше да го признае. Той вече не беше в състояние да обуздава желанието си да я притежава. Четирите години раздяла не бяха намалили волята му да я направи своя жена.

Джейк въздъхна и отново се съсредоточи в профила й. Отново си припомни как онази нощ отиде в къщата й и тя го отблъсна. Искаше я нежна и готова да му се отдаде, не скована от страх и трепереща от омраза.

Съзнаваше, че е пълен глупак да я желае с такава сила, но беше безсилен. Всеки път, когато я видеше, в цялото му същество нахлуваше желание. Тя владееше мислите и сънищата му. Той съзнаваше, че ще се отпусне само когато спи с нея, когато я люби — и тя му отговори със същата страст.

А сега изведнъж се бе озовал срещу опасен съперник. Джейк изгледа пронизващо учителя и отново устреми поглед към Кейтлин.

Помоли Нетерсън да го назначи за помощник-шериф не защото много държеше да получи този пост, а защото се надяваше да направи добро впечатление на Кейтлин. Вместо това тя изрази подозрение към мотивите му и му заяви в очите, че няма да се промени. Изсмя му се подигравателно в лицето, пренебрежително отхвърли добрите му намерения като лицемерни. Засегна го дълбоко.

Когато бебето се разплака, Кейтлин помоли Слоан да го подържи. Притисна момиченцето до гърдите си и му запя тихичко. Яна се успокои бързо и заспа, доверчиво сгушена в нежните ръце. Гледката прониза сърцето на Джейк. Кейтлин обичаше децата. С болка си припомни изгубените четири години. Толкова искаше деца от нея.

Докато бебето спеше, Кейтлин и Слоан постигнаха съгласие заедно да предложат на фермерите и овчарите да сключат примирие и си уговориха среща в края на седмицата, за да съобщят какво са постигнали.

Кейтлин стана и предаде спящото бебе на чакащата икономка. Когато благодари на домакина за разговора, Джейк се приближи до нея.

— Ще те придружа до каретата.

— Не, благодаря, Върнън ще ме придружи — отказа тя с подозрителен поглед.

Без да обърне внимание на възражението й, Джейк я хвана за лакътя и я обърна към вратата.

Кейтлин реши да не оказва съпротива и го остави да я изведе на верандата. Там Джейк се наведе към нея и пошепна в ухото й:

— Прати го по дяволите, Кет.

— Какво каза?

— Говоря ти за даскала. Кажи му да се маха по дяволите. Не искам да се мотае около полите ти.

Кейтлин изпъна рамене.

— Как смееш да ми заповядваш! — изсъска разярено тя. — Сама ще подбирам приятелите си!

Джейк се усмихна студено.

— Аз не ти заповядвам, котенце. Предупреждавам те. Ще се боря с всички средства. Ще рискувам всичко. Ти принадлежиш на мен.

Кейтлин го погледна стреснато. Дръзката му претенция прозвуча толкова ласкателно в ушите й… А беше тъй абсурдна и възмутителна.

Тя мълча упорито, докато Джейк я настаняваше във файтона и Върнън зае място до нея.

— Ще ви съобщя как овцевъдите са приели предложението — каза Кейтлин на Слоан и се обърна към Върнън със сияеща усмивка, за да ядоса Джейк.

Двамата братя проследиха с поглед файтона, който се отдалечаваше в облак златна прах. В последвалата тишина Джейк усети любопитния поглед на брат си. Без да каже нищо, той пое дълбоко дъх, за да се наслади на добре познатия роден въздух, на пикантната смесица от сладка лятна трева, крави и коне.

— Искаш ли да идем в града? — попита Слоан. — Ще хапнем и ще поиграем. Дела ще се радва да те види.

— Не съм в настроение за жена.

Слоан се изсмя тихо и го удари по рамото.

— О, не е това! Проблемът е, че искаш жена, която не можеш да имаш.

— Засега — кимна мрачно Джейк. — Но битката едва е започнала.

— Здравата си загазил, братко.

— Прав си — кимна отново Джейк, загледан след облака прах. — Никога няма да се отърва от нея.

— Разбирам те — Слоан поклати глава. — Искрите, които прехвърчат между вас, за малко не подпалиха библиотеката. По-силни са даже от фойерверките за четвърти юли. Залагам десет на едно за теб. Ще седя на първата редица, за да гледам фойерверките — сложи ръка на рамото на Джейк и го подкани: — Хайде, да пийнем по едно питие. Мисля, че и двамата имаме нужда от нещо по-силно.

Джейк кимна и си пожела да е също толкова сигурен в себе си. Хвърли последен поглед към смаляващия се файтон и се обърна към къщата. Четири години беше живял без Кейтлин. Значи можеше да почака още няколко дни.

8

Щом се разбра, че е взето решение за примирие, първите резултати не закъсняха. Кейтлин се свърза с овцевъдите от околността и им предаде своите предложения. През това време Слоан преговаряше с говедовъдите. В течение на следващата седмица се обсъждаха подробности и се изтъргуваха условия. В крайна сметка бе постигнато съгласие представители на двете групи заедно да охраняват границата. Следващата стъпка беше да се създаде комисия, в която двете страни да бъдат представени поравно и която да приема оплаквания. Поради неутралната си позиция учителят Върнън Уайтфийлд бе избран за председател на комисията.

Повечето заселници и гражданите от Грийнбриър въздъхнаха облекчено, когато стана ясно, че враждата може би ще приключи. Омразата и подозренията, продължили цяло поколение, нямаше да се изличат бързо, но времето за мир вече беше дошло. Празненството по случай четвърти юли, което щеше да се състои идната сряда, трябваше да даде начало на примирието.

Предвиждаха се пикник, надбягване с коне и игра на топка. Вечерта щеше да има фойерверки, последвани от танци, и то на неутрална територия. Отговорни за мирното протичане на празненството бяха Сара и Харви Бакстър, собствениците на смесения магазин в Грийнбриър. С този празник трябваше да бъде подпечатан мирът между говедовъдите и овцевъдите. Общото празненство беше стъпка в желаната посока — досега овцевъдите и говедовъдите винаги бяха празнували Деня на независимостта поотделно.

Кейтлин беше заета до последната минута. Като инициаторка и ръководителка на мирните преговори тя участваше в много обсъждания и пазарлъци. Когато най-сетне седна във файтона на Върнън Уайтфийлд и двамата потеглиха към мястото на пикника, който трябваше да се състои по обед на една ливада северно от Грийнбриър, това й се струваше едно малко чудо.

Мястото беше идеално за празник на примирието: слънчева ливада, изпъстрена с цветя, обградена от високи ели и смърчове.

Кейтлин бе предложила на Сара Бакстър да й помага за бюфета, но когато Върнън спря файтона под сянката на едно дърво, шест жени вече застилаха дългите маси с карирани покривки и нареждаха съдовете.

Сара поздрави Кейтлин с бегла усмивка и се обърна трескаво към Върнън:

— Много се радвам, че най-после дойдохте, Върн. Ако можете да се погрижите за децата, ще ви бъда много благодарна. Хлапетата направо са пощурели…

В този момент се появи истерично пищящо десетгодишно момиче, преследвано от малко по-голямо момче с жаба в ръка. Върнън моментално сграбчи момчето за яката и го задържа.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, Джими, че добре възпитаният млад мъж не пъха жаби в рокличките на младите дами!

— Но, мистър Уайтфийлд, Поли не е дама! — защити се възмутено Джими.

Върнън го удостои със строг поглед.

— Внимавай, млади човече — после се обърна към Кейтлин с извинителна усмивка: — Ще ми помогнете ли да организирам игра на топка, за да усмирим тези пакостници?

— Разбира се. Макар че мина много време, откакто си играех на топка. Не съм съвсем сигурна, че помня правилата.

Двамата събраха лудуващите деца, разпределиха ги в два отбора, очертаха игрално поле и започнаха да играят. След около час Кейтлин забеляза Джейк и Слоан да се приближават към поляната сред група мъже.

Облечен в нов тъмносив костюм, Джейк изглеждаше великолепно. Ослепително бялата риза беше украсена с тясна вратовръзка, освен това носеше ботуши и каубойска шапка, както беше обичаят при едрите земевладелци от Запада. Макар и елегантен, той изглеждаше опасен с пистолетите на хълбоците си. Ламаринената звезда на гърдите беше знак за длъжността му. Даже онези, които не го познаваха, не биха се усъмнили, че този мъж няма да се поколебае да подкрепи заповедите си с оръжие.

Джейк не откъсваше очи от нея — Кейтлин го забеляза веднага и усети присвиване в стомаха. От време на време поглеждаше и към Върнън. Днес тя беше облякла лека светлосива рокля с къси буфан ръкави. За вечерта беше предвидила официален тоалет от синя коприна.

Макар че през следващите два часа Джейк не я удостои с вниманието си, Кейтлин усещаше присъствието му и се укоряваше за глупостта си, защото равнодушието му я обиждаше. Какъв абсурд!

Не го беше виждала повече от седмица — от посещението при брат му. Сега се питаше дали Джейк се е отказал да я преследва, или просто се преструва на безразличен. През изминалата седмица той участваше активно в преговорите за примирието, също като нея и Слоан, и тя знаеше, че влиянието му е оказало определено въздействие. Човек извън закона или не, но каубоите го обичаха.

Дали искаше да й направи впечатление, или наистина беше заинтересуван от сключването на мир — това не променяше факта, че тя няма да се сближи отново с него. Поне такова беше твърдото й намерение.

Кейтлин знаеше, че трябва постоянно да бъде нащрек. Че не бива да му обръща внимание, особено на публично място. Хората само това чакаха — отново да започнат да клюкарстват за връзката им. Тя нямаше никакво желание да дава храна на клюкарите. Не искаше скандал, който би опетнил доброто й име на почтена вдовица. Нямаше да окуражи Джейк, нито да търпи нахалството му.

Добре, че Върнън беше постоянно близо до нея. През последната седмица привързаността й към него се засили. Той не настояваше да получи отговор на предложението си. Днес следобед обаче не се отделяше от нея — от една страна, това я успокояваше, но от друга я нервираше. Той искаше да я пази от Джейк, но тя не изпитваше нужда да бъде пазена.

По време на пикника двамата с Върнън седяха с Бакстърови, далече от братята Макорд. Имаше достатъчно храна за всички: печени пилета, хрупкав хляб, пресен ябълков сладкиш, сладка лимонада.

Следобедът беше вече напреднал — много от гостите се бяха оттеглили под сянката на дърветата и си почиваха върху донесените одеяла — когато на една от далечните маси избухна караница.

Кейтлин стоеше зад високия тезгях и наливаше лимонада във високи чаши. От мястото си можа да проследи как започна спорът. Един каубой се опита да избута пастир, той му отвърна и започна бой.

Когато двамата противници се затъркаляха по земята, дотича Джейк, сграбчи ги за яките и ги раздели. Размирниците понечиха отново да се нахвърлят един върху друг, но като видяха кой стои между тях, моментално отпуснаха ръце и на лицата им се изписаха уважение и страх.

— Успокойте се, момчета! — помоли добродушно Джейк. — Иначе ще се видя принуден да ви отведа в затвора и ще пропуснете хубавия празник и красивите момичета.

Кейтлин беше готова да се закълне, че при последните думи той се обърна към нея.

Един от зяпачите избухна в смях и напрежението се разсея.

Джейк бе разделил двамата побойници без насилие и Кейтлин оцени високо умението му, колкото и да не й се искаше. Защото, въпреки празничното настроение, пикникът беше като буре с барут. Една искра беше достатъчна, за да пламне отново пожарът на омразата. Това би пропиляло за дълго време шансовете за мир. Джейк бе задушил искрата в зародиш.

Той бе свалил дългия жакет и навитите ръкави на ризата разкриваха силните му ръце. Мъжественото му тяло излъчваше еротика, която караше всяка фибра от женствеността й да вибрира.

Джейк я погледна право в очите и се ухили дръзко. Кейтлин побърза да отвърне поглед. В този момент пред тезгяха застана съдия Нетерсън и помоли за чаша лимонада.

— Май идеята ми да назнача Джейк за помощник-шериф не беше много лоша — усмихна се той.

— Очевидно не — потвърди неохотно Кейтлин. Досега Джейк не беше извадил оръжието нито веднъж, а потушаваше възникващите караници само с властното си присъствие. Вероятно славата му на точен стрелец му помагаше да налага реда и закона без бой или стрелба.

Кейтлин, която от сърце ненавиждаше насилието, установи, че Джейк наистина е започнал да се променя. Не, че това я интересуваше особено, защото много скоро щеше да обърне гръб на Грийнбриър. Странно, но при тази мисъл я обзе меланхолия. И това не й се случваше за първи път.

Нетерсън замислено отпиваше от лимонадата си.

— Много съм ви благодарен, мисис Хъгс.

— Наистина ли?

— Да — той я измери с поглед, от който й стана неудобно. — Мислех, че сте се върнали, за да продължите враждата, а вие честно се постарахте да постигнете примирие. И успяхте. Свалям ви шапка за куража, мисис Хъгс.

Кейтлин се усмихна с известна неловкост.

— Мисля, че на хората им омръзна да проливат кръв.

— Не съм съвсем сигурен. Може би просто трябваше да дойде една крехка жена, за да ни покаже колко сме дебелоглави — Нетерсън свали шапка и приглади сребърната си коса. — Правилно ли съм чул? Наистина ли искате да продадете ранчото на баща си?

— Ако намеря купувач.

— Жалко е, че искате да ни напуснете. Не би било зле да размислите.

Кейтлин поклати глава.

— Аз живея в Сейнт Луис.

— Хмм… Не разбирам с какво ви е привлякъл градът, след като сте живели в това благословено от бога място — той направи широк жест, сякаш искаше да обхване величествените планини в далечината.

Кейтлин много искаше да му напомни, че през последните двадесет години благословената от бога земя е била арена на кървави сблъсъци, но премълча. За нищо на света нямаше да изложи сина си на ужасите на кръвопролитна междусъседска война. Но по-добре да запази за себе си острите забележки.

— Е… вие си знаете. Но в случай че вие и пастирите ви имате нужда от помощ, обърнете се към мен.

— Благодаря ви, мистър Нетерсън — кимна любезно Кейтлин. Не си спомняше съдията някога да е предлагал помощ на овцевъди.

Той се отдалечи и я остави да размишлява какво е предизвикало този обрат.

— Дали ще се намери нещо освежително за човек, умиращ от жажда? — изтръгна я от размислите й един познат дълбок глас.

Пред нея стоеше Джейк, небрежно опрял ръце на хълбоците, сините му очи бяха устремени към лицето й. Тя побърза да напълни чаша с лимонада.

— Много умело разтърва ония — проговори смутено тя и му подаде чашата.

Джейк се усмихна недоверчиво.

— Да не би да ми правиш комплимент? Нали не одобряваше назначаването ми за помощник-шериф, Кет?

— Продължавам да не го одобрявам. Въпреки това те поздравявам за усилията ти.

— Поздравленията са за теб — Джейк направи движение с главата към празнуващите. — Без теб това нямаше да се случи. Възхищавам ти се за всичко, което направи.

Похвалата я поласка. Усети как се изчерви и се укори за слабостта. Неловкостта й нарасна, когато Джейк се наведе към нея.

— Днес изглеждаш прекрасно, котенце. Иска ми се да те захапя.

Кейтлин се отдръпна стреснато, но Джейк с усмивка разпери ръце.

— Не се бой, Кет. Тържествено обещавам да се държа прилично.

Кейтлин неволно се засмя.

— С нетърпение очаквам да видя как ще го направиш.

— Ще видиш — увери я сериозно той. — Първият танц ще е за мен, нали?

— Джейк… — Кейтлин сведе глава. — Идеята ти не е добра.

— И защо? Да не би да те е срам да танцуваш с човек извън закона?

Той зададе въпроса небрежно, но в тона му се усети напрежение.

— Не, не е това… но… няма смисъл.

— Предпочиташ да танцуваш с онзи зелен хлапак, нали?

Сега вече остротата пролича съвсем ясно.

Кейтлин изпъна рамене. Той нямаше право да ревнува.

— Върнън може да не е каубой, но това не означава, че е хлапак.

— О, така ли? Та той дори не знае как се държи пушка.

— Може би. Точно това го прави почтен човек в моите очи — Кейтлин упорито издържа погледа му. — Върнън има качества, които остават невидими за мъжете насилници.

— Например?

— Например стабилност. Уравновесеност. Много хора ценят тези качества. Върнън се ползва с неограниченото доверие на двете враждуващи страни. Затова бе избран за председател на комисията.

— И какво от това? — пренебрежително вдигна рамене Джейк. — Не се отклонявай от темата, Кет. Моля те само за един танц. Или все още се страхуваш от мен?

На устните му играеше предизвикателна усмивка. Кейтлин усети как нервите й вибрираха. Джейк беше най-опасен, когато пускаше в действие опасния си чар.

— Е, добре — кимна колебливо тя. — Един танц, но не първия. Това ще направи лошо впечатление.

Джейк кимна доволно.

— Тогава до по-късно.

Тя го проследи с поглед, съзнавайки, че е сторила глупост. И въпреки разума, който й нашепваше да стои колкото може по-далече от Джейк, в сърцето й покълна предателското желание да го прегърне за последен път. Наистина за последен път. Какво толкова можеше да се случи сред десетки танцуващи?

Тази мисъл продължи да я занимава, докато започнаха танците, фойерверките не продължиха дълго, защото сушата криеше опасност от горски пожар. Когато се стъмни, запалиха свещи по масите, а по дърветата окачиха пъстри лампиони. Горската поляна се потопи в мека, магическа светлина. Цигуларите засвириха весел танц, другите инструменти подхванаха мелодията и двойките забързаха към средата на поляната, където беше скован дансинг от грубо издялани греди.

Кейтлин и Върнън стояха под едно дърво и наблюдаваха танцуващите, когато към тях се приближи Джейк. Кейтлин беше сменила памучната рокля с празнична роба от тъмносиня коприна, която подчертаваше очите й. Роклята беше с дълбоко деколте, тесни ръкави и голяма фльонга на гърба. Черната коса, вдигната във висока прическа, беше украсена с изкуствени цветя. Върнън вече й бе казал колко е красива, но едва погледът на Джейк я убеди в това. Очите му моментално проникнаха под роклята и изразиха възхищение.

Когато погледът му се потопи в деколтето й, Кейтлин спря да диша. Джейк не се свенеше да показва страстта си към нея и не криеше желанието си дори на публично място. Погледът му й напомни как беше милвал гърдите й през онази нощ в кухнята. За свой ужас тя усети как зърната й се втвърдиха и станаха болезнени. Хищническият поглед на Джейк накара Върнън да се наежи и да направи крачка към него.

Уплашена от нетипичното поведение на учителя, Кейтлин го задържа за ръкава. На всяка цена трябваше да избегне караница.

— Върнън, не… Джейк, ти обеща да се държиш прилично — изрече строго тя.

— Нищо не правя, Кет. Само те гледам — отвърна той, без да изпуска от очи Върнън.

Тя прехапа устни.

— Потърси си друга партньорка за този танц.

Зелените очи се впиха в лицето й.

— Добре, щом така искаш. Но ще дойда пак и ще си взема моя танц.

Той удостои Уайтфийлд с крив поглед, обърна се рязко и изчезна в навалицата. Кейтлин се съмняваше, че мирът ще продължи дълго. Никой жребец не търпеше съперник в близост до кобилата си. А Джейк беше още по-тираничен и властен от жребец.

Ако можеше да прочете мислите на бившия си любим, Кейтлин щеше да се разтревожи още повече. Присвил очи, той наблюдаваше танцуващите двойки и се опитваше да обуздае гнева и нетърпението си.

Беше чакал цяла седмица! Беше дал време на Кейтлин да свикне с мисълта за него. И какво се оказа? Че въздържанието е дало шанс на съперника да спечели привързаността й. Джейк се ругаеше яростно. Пълен глупак — това беше той! Каква полза да се прави на джентълмен? Кейтлин му изтръгна обещание да се държи прилично и му върза ръцете.

Да се държи прилично, по дяволите! Как да се държи прилично, като не можеше да мисли за нищо друго, освен да я отведе далеч оттук и да остане насаме с нея? По цели нощи не затваряше очи, защото непрекъснато мислеше за нея. Образът й постоянно го преследваше.

За да скрие възбудата си, Джейк се скри дълбоко в сянката. В тази елегантна рокля, подчертаваща закръгленостите й, Кейтлин беше възпламенила фантазията му до крайност.

Но желанието не беше единствената причина за лудата му ревност.

Признай си най-сетне, човече. Та ти я обичаш.

Беше я обичал през всичките тези години, но лъжеше сам себе си и криеше чувствата си под горчивина и гняв. Направо се плашеше от мисълта колко много означава Кет за него. Не понасяше представата, че тя е дарила сърцето си на друг мъж.

Мина почти час, докато Джейк се успокои. Искаше да е сам с Кет, да я докосва, иначе щеше да полудее.

Оказа се, че отново няма късмет. Когато се приближи към мястото, където тя стоеше с учителя, някой извика името му.

— Ей, Макорд! Чух, че си бил много бърз с оръжията!

Джейк спря, опитвайки се да си спомни чии беше този глас. Мъжът очевидно беше пийнал повечко. Май беше Лий Ходжкис, каубой от съседна ферма.

— Достатъчно бърз съм — отговори Джейк, без да се обърне.

— Хайде, Лий, остави тези глупости — намеси се друг мъжки глас. — Не ставай глупак.

Стоящите наблизо мъже замлъкнаха и Джейк зачака напрегнато. Нахални младоци, които искаха да докажат мъжествеността си, често го предизвикваха. Пияните бяха двойно по-опасни, защото надценяваха силите си и вярваха, че алкохолът ги е дарил със смелост.

— Май те е страх от мен! — изсмя се дрезгаво Ходжкис. — Защото аз стрелям по-бързо от теб.

— Ще поговорим пак за това, когато изтрезнееш.

— Ама ти си бил страхливец!

През тълпата се понесе шепот. Мъжете се разстъпиха и двамата противници останаха сами на полянката. Музикантите спряха да свирят.

— Разправят, че там долу, в Ню Мексико, за главата ти била обявена награда, защото си пречукал някого. Може пък да те предам и да получа паричките.

— Остави си малко време, за да размислиш.

Джейк стоеше абсолютно неподвижен, с леко свити ръце, и чакаше другият да извади оръжието. Когато това наистина се случи, реакцията му беше светкавична. С едно движение извади пистолета и стреля. В тишината отекна гръм. По ботушите на каубоя пръсна кал.

Ходжкис се вцепени. Револверът му все още беше наполовина в калъфа. Барутният дим се примеси с миризмата на парфюм и печени пилета.

— Хайде, скъпи братко — Слоан застана до Джейк и го потупа по рамото. — Фойерверките свършиха. А Лий се извинява, че те е разсърдил. Нали така, Лий?

Ходжкис беше пребледнял като мъртвец. Явно бе осъзнал, че има пред себе си истински бърз стрелец, смъртоносно опасен. Затова кимна мрачно.

— Предлагам празненството да продължи — извика Слоан и даде знак на музикантите, които веднага подхванаха жив шотландски танц.

Без да обръща внимание на подозрителните погледи на околните, Джейк се обърна към Кейтлин.

— Най-после дойде ред и на моя танц.

Сърцето на Кейтлин биеше лудо. Безмълвна, тя погледна затвореното му, твърдо лице. Случилото се току-що я уплаши до смърт. Бързината, с която Джейк извади оръжието, й показа с безпощадна яснота колко страшни са правилата на беззаконието.

Без да каже нищо повече, без да погледне учителя, който очевидно искаше да издърпа Кейтлин настрана, Джейк я хвана за лакътя и я поведе към танцовата площадка.

Шотландският рийл беше любим на всички. Докато подскачаше и се въртеше, Кейтлин овладя уплахата си. Щом музиката спря, Джейк хвана ръката й и я отведе от дансинга, но вместо да я върне при учителя, тръгна към гората.

Кейтлин напразно се опита да се изтръгне от здравата му хватка.

— Къде ме водиш?

— Където и да е. Тук има прекалено много хора.

Тя поиска да се противопостави, но един негов поглед беше достатъчен да я накара да замълчи. Изведнъж вече не беше важно, че той представляваше заплаха за доброто й име и за душевния й мир.

Пръстите му, топли и корави, се преплетоха с нейните. Той я отведе под дърветата и тъмните сенки ги погълнаха. Когато Джейк спря, тя виждаше само силуета му на фона на слабата лунна светлина. Кръвта шумеше в ушите й.

Без да каже дума, Джейк я прегърна и я притисна до гърдите си.

Не биваше да му позволява да я прегръща. Усещаше силното му тяло, мускулите, слабините му. Независимо от опасността, независимо, че изпитваше отвращение от насилието, независимо от предупрежденията на вътрешния си глас, тя не беше способна да се отдели от него. Чувственото желание заглуши повика на разума.

Музикантите засвириха валс. Джейк се задвижи леко в ритъма на музиката и я залюля. Доброволната му пленница.

Кейтлин затвори очи и се сгуши в него. През цялото време се беше самозаблуждавала. Копнееше за него. Силата, топлината и мъжкият аромат на Джейк я обгърнаха и я опияниха. Само още мъничко. Тя се вкопчи в раменете му и опря буза върху гърдите му.

Когато валсът свърши, тя не можа да се откъсне от него. Едва когато устните му се плъзнаха по слепоочието й, се отдръпна и се опита да протестира.

— Не, Джейк… не бива…

— Луд съм по теб, Кет.

— Престани. Не бива да правиш това. Моля те… пусни ме.

— Не мога — отговори мрачно той. — Ти си влязла в кръвта ми. Никога няма да се освободя от теб.

Сърцето й се сгърчи от болка. По тялото й се разля горещина. Лицето й бавно се вдигна към неговото.

Целувката му беше сдържана и едновременно с това настойчива. По дяволите, той я целуваше, сякаш имаше пълното право да го прави. Искаше тя да му се отдаде и в същото време я целуваше нежно и внимателно, за да й даде да разбере, че я уважава и… и я обича. Нещо, което тя желаеше с цялото си сърце.

Кейтлин не се съпротивляваше. Остави го да я целува, остави езика му да проникне в устата й. Целувката предизвика буря от чувства, събуди неутолим глад. Четирите години потискана страст се изличиха от съзнанието й.

Коляното му се мушна между краката й, мускулестото бедро започна да се трие у женствеността й. Сладко, замайващо желание отслаби съпротивата й. Защо проклетото й тяло я предаваше по този начин?

Дъхът й излизаше на тласъци, но тя най-сетне намери сили да отдели устата си от неговата. Трябваше да се овладее.

— Престани, Джейк! — опря ръце върху гърдите му и заяви твърдо: — Не бива да го правим.

— Аз те искам, Кет, но не очаквай да падна на колене пред теб — в дрезгавия му глас прозвучаха едновременно обещание и заплаха.

— Аз… не очаквам от теб нищо такова.

Тя отстъпи крачка назад, той посегна към китката й.

— Няма да се върнеш при онзи зелен хлапак.

В тъмнината тя не виждаше чертите на лицето му, само острите контури на брадичката, но много ясно чу предупреждението в гласа му.

— Не бива да го наричаш така — отвърна задъхано тя. Не искаше Джейк да се подиграва на приятелството й с учителя. — Върнън не е хлапак.

— Както и да го наричам, той не е за теб.

— Това не те засяга.

— Всичко, което се отнася до теб, ме засяга — изръмжа сърдито той. — Уайтфийлд през цялото време не откъсва поглед от теб. Опитва се да се мушне под полите ти, това е ясно.

— А ти какво се опитваш? — бузите й пламнаха, тя вирна войнствено брадичка. — Ти също не мислиш за нищо друго. Това, че ти си похотлив, не ти дава право да обвиняваш Върнън в нечисти намерения.

Джейк изпухтя презрително.

— Не бъди толкова наивна, Кет. Наистина ли мислиш, че иска само да бъде твой закрилник? Той иска да спи с теб и това не е за чудене.

— Пусни ме веднага, Джейк — заповяда тя с принудено спокойствие.

— Аз бих могъл да му разкажа какво правиш с мъжете. Как мислиш, да му призная ли, че сме били любовна двойка?

Сърцето й спря да бие.

— Това е шантаж.

— Да, би могло да се нарече и така — развеселеният му тон я вбеси.

— Ако му кажеш само една дума, Джейк, аз ще… никога вече няма да ти проговоря!

— Това не ме притеснява. Не е нужно да говориш, докато те целувам.

Той се опита отново да я привлече към себе си, но Кейтлин се отдръпна вбесено.

— Престани, Джейк! Ще викам за помощ.

Той се ухили като същински дявол.

— О, викай. Така всички добри хорица от Грийнбриър ще узнаят, че си се скрила в гората с един бандит.

Ако е възнамерявал да я докара до бяс, успя! Гневът забушува в гърдите й с неудържима сила.

— Кога най-сетне ще проумееш, че не те искам, дебелоглавецо?

— Разбира се, че ме искаш. Само преди няколко дни ти го доказах.

Той изглеждаше толкова самодоволен, че й се дощя да го удари.

— Нищо не си ми доказал, нахалнико!

— Ако си спомням добре, някога харесваше високомерието ми.

Кейтлин заскърца със зъби от безсилен гняв.

— Как ли ще реагира твоят учител, ако му кажа с каква страст се любиш? — попита Джейк с тиха подигравка.

— Само да посмееш!

— Ако трябва да бъда точен, ти си повече от страстна — продължи дрезгаво Джейк. — Няма друга жена така гореща като теб.

— Ти… ти… — заекна Кейтлин, вбесена от подигравките му, но и уплашена, че той може да изпълни заплахата си.

— Какво ли ще каже учителят, котенце?

Заля я неудържимо желание да му причини болка.

— Няма да говоря с теб за това. Не искам да падна до твоето ниво.

Джейк се вкамени.

— Какво ниво, Кет?

— Най-долното. Най-жалкото — тя се изтръгна от ръцете му и изсъска: — Ти си платен убиец. Човек без чест. Бандит.

Изпълнените с омраза думи го улучваха като юмручни удари. А когато Кейтлин му обърна гръб, сякаш не понасяше да го гледа, ревността и гневът на Джейк експлодираха. Отново сграбчи китката й, този път грубо.

— Не се дръж с мен като ледена принцеса — изръмжа той през стиснати зъби.

Кейтлин се уплаши. Само за миг разговорът бе преминал в ожесточена размяна на обиди. Двамата не можеха да прекарат и две минути заедно, без да се скарат.

— Веднага ме пусни! — заповяда гневно тя.

Вместо това Джейк я дръпна към себе си, уви едната си ръка около талията й, другата зарови в косата й и я сви в юмрук. После отново завладя устата й. Този път целувката му беше насилствена и груба — очевидно искаше да я накаже и да поиска правото си.

Кейтлин не беше способна да се съпротивлява. Тялото й реагира с чувствено желание и вместо да се брани, устните й се отвориха пред горещия му, нахален език.

Устата му имаше невероятен вкус. Кейтлин се разтрепери от мъчението на физическото желание. Пленница в тъмната хватка на страстта, тя се уплаши, че насилствената целувка ще я задуши.

Когато Джейк най-сетне я пусна и вдигна глава, тя беше като упоена и й се виеше свят.

— А може би онзи вече те е имал — изфуча подигравателно Джейк, от което стана ясно, че гневът му съвсем не е изчезнал. — Може би ти вече си отворила краката си за Уайтфийлд, както някога за мен.

Сега вече Кейтлин не издържа и го удари с все сила по лицето. Джейк не разхлаби хватката си, само леко се отдръпна.

— Заслужи си го — изсъска студено тя.

— Защо? Защото казах истината ли, Кейтлин?

— Сигурно съм била луда да вярвам някога, че те обичам.

Джейк потрепери като от удар.

— Може би — изръмжа той. — Може би и двамата сме били луди.

Тя го блъсна и този път той я пусна. Обаче подигравателният разпит продължи.

— Кажи ми, диво котенце, нима зеленият хлапак е толкова добър като мен? И под него ли се извиваш като змиорка? — от присвитите му очи изскачаха светкавици. — И под него ли стенеш и викаш, както под мен? Впиваш ли нокти в гърба му, когато тласъците му се усилят?

Кейтлин много искаше просто да го остави и да си тръгне — това би било най-умното. Но когато беше с Джейк, разумът я изоставяше. Сините й очи засвяткаха гневно.

— О, да! Той е също толкова добър, колкото беше ти! — изфуча в лицето му тя. — Даже по-добър! Затова ще се омъжа за него!

Джейк видимо се уплаши. Очите му светнаха опасно.

— Няма да направиш нищо подобно — заплахата в гласа му беше недвусмислена.

— Ти не си човекът, който може да ми казва как да живея, Джейк Макорд. С Върнън сме сгодени и ще се оженим. Той ще бъде чудесен съпруг.

— Сериозно ли говорите, Кейтлин? — прозвуча тихият глас на учителя между дърветата.

Кейтлин се обърна стреснато. Обожателят й стоеше само на няколко метра от тях с фенер в ръка. Очевидно беше тръгнал да я търси.

Какво ли беше чул? Но много по-страшен беше пронизващият поглед на Джейк. В зениците му гореше дива омраза.

— Наистина ли говорите сериозно? — попита отново Върнън. — Ще се омъжите ли за мен?

Кейтлин прехапа устни. Съзнаваше, че се е поддала на гнева и е дала обещание, което не е готова да изпълни. Но не можеше да върне думата си назад — не и в присъствието на Джейк. Трябваше веднага да се махне оттук, а после щеше да поговори с Върнън на четири очи.

— Всяка млада дама би се зарадвала на честа да стане ваша съпруга, Върнън — отвърна сковано тя. — Нека се върнем при другите.

— Разбира се, Кейтлин.

Тя удостои Джейк с хладен поглед и пое протегнатата й ръка.

Сърцето на Джейк се блъскаше болезнено в ребрата. Той стоя дълго под дърветата, след като Кейтлин изчезна от погледа му, проклинайки се, че ревността го накара да изгуби самообладание. Постепенно се опомни от потреса на съобщението, че Кейтлин възнамерява да се омъжи, и самочувствието му се възвърна.

Не можеше да понесе мисълта, че тя ще стане съпруга на друг. Нямаше да го позволи. Кейтлин му принадлежеше и той беше твърдо решен да й го докаже.

Когато се върна на празника, Кейтлин трепереше силно и трябваше да мине доста време, докато разбунтуваното й сърце се успокои. Когато най-сетне се овладя, Върнън вече беше казал на Бакстърови, че двамата ще се оженят. Сара сияеше с цялото си лице, а Кейтлин беше готова да потъне в земята от смущение. Не очакваше Върнън да обяви годежа им толкова бързо, но в този момент не можеше да му възрази, защото щеше да го изложи на хорския присмех. Затова прие с неохота благопожеланията на приятелите му, като през цялото време се ругаеше за глупостта си — и проклинаше Джейк, който я бе въвлякъл в тази неловка ситуация.

Кейтлин прекара остатъка от вечерта в опити да открие някъде Джейк. Изпитваше безкрайно облекчение, че той не се върна на празненството.

Въпреки това не можеше да се отърве от чувството за надвиснала опасност. Във въздуха се усещаше напрежение, като зловеща тишина пред буря.

Към полунощ Върнън я откара у дома й с файтона си. Най-после имаше възможност да поговори с него на четири очи.

— Върнън — започна тя, след като конят потегли, — мисля, че направих глупост. Трябва да ме разберете. Бях бясна на Джейк и…

— Знам — той посегна в мрака към ръката й и я вдигна до устните си. Нежен, трогателен жест. — Знам, че не искате да приемете предложението ми, Кейтлин. Но въпреки това няма да си го взема обратно. Кой знае, може би един ден ще свикнете с мисълта да станете моя жена. Нека се разберем така: ще преспите тази нощ и утре ще говорим пак.

В очите й запариха сълзи. Върнън беше толкова мил, толкова почтен! Тя не искаше да го разочарова, но знаеше, че никога няма да изпита към него онова, което той желаеше.

Върнън я закара до дома й и я придружи до верандата. Стисна ръката й и рече тихо:

— Лека нощ.

Кейтлин се опита да го задържи.

— Върнън… искате ли… да ме целунете?

Той се усмихна плахо.

— О, да. Но си мислех, че няма да го приемете.

Боже, колко беше различен от Джейк! Кейтлин му предложи устата си за целувка. Джейк не би я попитал и след милион години.

Устните на Върнън я докоснаха съвсем леко и оставиха дълбоко разочарование. Целувката му беше колеблива, мека, прегръдката нерешителна, сякаш се опасяваше, че ако натисне малко, тя ще се счупи. Ласките му бяха точно толкова досадни, колкото се беше опасявала.

Това няма значение, укори се сърдито Кейтлин. Ако се омъжи за Върнън, няма да го направи заради огнените му ласки, а защото ще има до себе си надежден приятел и добър баща за сина си.

Тя отстъпи крачка назад и сведе очи, за да скрие разочарованието си.

— Лека нощ, Върнън.

Той се усмихна безпомощно. Кейтлин му пожела да се върне безпрепятствено у дома си, прибра се в къщата и изчака шумът от отдалечаващият се файтон да заглъхне. После още дълго стоя неподвижна в мрака. Докато се опитваше да премисли всичко случило се тази вечер, вътрешността й отново се разбунтува.

Смяташе се за уверена в себе си и достатъчно силна, за да понесе гнева на Джейк, да се справи с ревността и тираничния му нрав, но той за пореден път я извади напълно от равновесие. Скандалът я изтощи до крайност и остави в сърцето й мъчителна празнота.

Тишината в къщата беше потискаща. Кейтлин закопня за детето си. Ако можеше сега да притисне до себе си топлото му телце, да чуе детския му смях… Той й липсваше ужасно.

Често казано, липсваше й и Джейк. Копнееше за целувките му, за силното му тяло, за здравите му ръце. За прекрасните мигове, които беше преживяла някога с него. Копнееше за мъжа, който беше споделял мечтите й и който я окуражаваше да ги осъществи. Имаше нужда от човек, който да й вдъхва чувството, че е жива, не празна и безсилна, както отдавна се чувстваше в тъгата и самотата си.

Кейтлин въздъхна и запали лампата. Знаеше, че няма да може да заспи, но искаше да се съблече и да почете малко.

Мина по коридора и отвори вратата на спалнята си. Веднага усети опасността и спря насред стаята. Не беше сама.

— Крайно време беше да се прибереш вкъщи — прозвуча добре познат мъжки глас от мрака.

9

Кейтлин за малко да изпусне лампата.

— Мили боже, Джейк! Ще ме умориш от страх!

Той изобщо не се впечатли.

— Би било жалко.

Провлеченият му глас отново разпали гнева й. С треперещи пръсти тя остави лампата върху скрина и се обърна към нощния гост, който се беше разположил в креслото й и я чакаше.

— Какво правиш тук, по дяволите? Как влезе?

Той посочи отворения прозорец, пред който лекият бриз издуваше завесите.

— Покатерих се.

— Изчезвай!

— Няма да го направя, котенце.

Кейтлин се запита дали е пил. Зелените му очи святкаха под светлината на лампата. Едва сега забеляза, че той е полугол, и се уплаши още повече. Беше свалил ризата си и косъмчетата по силните гърди, мускулестите рамене и жилестите ръце сияеха златни. Белезите от куршумите на брат й не накърняваха ни най-малко мъжката му красота.

— Това той ли е? — попита неочаквано Джейк и вдигна една рамка от масичката до креслото.

— Кой? — примигна изненадано Кейтлин.

— Починалият ти съпруг.

— Как смееш да я пипаш…

— Той ли е? — в гласа на Джейк звънна гняв.

— Да, това е съпругът ми.

— На милата ми съпруга… Мартин — прочете Джейк посвещението в левия долен ъгъл на фотографията.

Кейтлин решително изтръгна снимката от ръката му.

— Нямаш право да се ровиш в нещата ми.

— Не съм се ровил — промърмори той и я прониза с поглед. — Видях я на масичката.

Кейтлин побърза да остави снимката на мястото й.

— Странно, че си му отредила това почетно място, при все че не сте били дълго женени — отбеляза подигравателно Джейк.

— Почитам паметта му — отговори троснато Кейтлин.

— Защо не си сложила и моята снимка?

Болка прониза сърцето й, но тя срещна упорито погледа му.

— Никога не съм притежавала твоя снимка.

— Мъжът ти… изглежда доста по-възрастен от теб.

— Дванадесет години… но това не те засяга. Впрочем — добави гневно тя — Мартин беше чудесен съпруг.

Джейк стисна зъби. Напомнянето, че Кейтлин е била женена толкова скоро след обявяването на годежа й, го подлуди от ревност.

— Казах да си вървиш, Джейк — повтори тя и сложи ръце на кръста си.

— Не. Много дни търпях — отвърна мрачно той — и се оказа, че няма никаква полза.

И започна да откопчава колана с пистолетите от хълбоците си.

— Какво… какво правиш? — заекна уплашено Кейтлин.

— А ти какво си мислиш? Събличам се. За да те убедя, че няма да се омъжиш за даскалчето.

— Какво… какво означава това?

Зелените му очи се впиха в нейните.

— Омръзна ми да чакам да се вразумиш.

— Какво каза? Ти си полудял! Вмъкваш се в къщата ми и се събличаш, сякаш мястото ти е тук.

— Напълно съм с ума си, Кет — отвърна все така мрачно той. — Най-сетне разбрах какво трябва да направя. Трябваше да го сторя още преди седмица.

— Край с това! Искам да си тръгнеш. Веднага!

— Не. Ще си отида утре сутринта.

Кейтлин шумно пое дъх. Той наистина възнамеряваше да…

— Аз… ще викам. Някои от работниците вече са се прибрали вкъщи.

Той я изгледа остро и изви устни в усмивка.

— Викай, щом искаш. Питам се само как ще обясниш на хората защо стоя гол в стаята ти.

Кейтлин преглътна мъчително. Страх сви гърлото й. Той беше прав. Не би могла да повика работниците си на помощ. Бе попаднала в капан.

Джейк преспокойно продължи да сваля колана си.

— Ще си донеса пушката — изсъска Кейтлин.

Зелените очи я измериха с хладен, преценяващ поглед.

— Когато ти прилагаш насилие, няма нищо лошо. Но когато аз извадя пистолета, това е грях, така ли?

— Това е единственият език, който разбираш. Ще стрелям само ако не ми оставиш друг избор, Джейк.

— Агнето никога не бива да дразни вълка — отвърна тихо той.

Кейтлин замълча. Трябваше да избяга. Да се обърне и да напусне спалнята. Вместо това остана като вкопана на мястото си.

Безпомощно проследи как Джейк остави колана си на стола, проследи играта на мускулите му… Погледът й се плъзна по плоския, твърд корем.

В следващия миг той разкопча панталона си.

— Стига, Джейк — помоли дрезгаво Кейтлин.

Той не обърна внимание на слабия й протест. Разкопча и дългите долни гащи, и безсрамно разголи мъжествеността си, която гордо щръкна насреща й.

Кейтлин прикова поглед в слабините му, в твърдия член, стърчащ от тъмните, къдрави косъмчета между краката му. Сърцето й заби лудо.

— Не бива да правиш това — пошепна отчаяно тя.

— Разбира се, че ще го направя. Ще те любя, докато и двамата не сме в състояние да направим дори една крачка. Съблечи се, Кет.

— Ти си луд, ако си мислиш…

— Съблечи се веднага, или ще трябва да го направя аз. Нали знаеш, че не съм много внимателен с копченцата и кукичките.

Тя издържа погледа му. Той щеше да я вземе. Тя щеше да се съпротивлява с всички сили, но в крайна сметка той щеше да я вземе.

— Много добре, бори се с мен, диво коте — прозвуча провлеченият му глас. Очевидно бе прочел мислите й. Ухили се като ленив хищник и добави: — Покажи ми ноктите си, за да ме възбудиш още повече.

Дрезгавият глас съдържаше недвусмислена заплаха, но беше и неприкрито чувствен. Кейтлин се разтрепери. Слабините й запулсираха.

Само един път — прошепна гласът на похотта в нея. — Ще се любя с него само още един път, ще го усетя дълбоко в себе си, ще се съединя с него…

— Проклятие, Джейк… толкова ли държиш да унищожиш доброто ми име?

— Това е последното, което искам.

— По какъв прекрасен начин ми го показваш! Не стига, че по време на празника ме завлече в гората пред толкова хора, ами сега и това! Ако ни беше намерил някой друг, а не Върнън…

— Не споменавай това име — изсъска заплашително Джейк. — Не искам да го чувам. Не и тази нощ.

Последва напрегната тишина. Кейтлин мъчително си пое дъх. Трябваше да запази спокойствие, за да се опита да го вразуми.

— Джейк… ще стане скандал…

Това изобщо не го впечатли.

— Никой няма да узнае.

— Аз знам. Не искам да се въргалям в леглото с теб като някаква уличница. Не искам. Не можеш да ме принудиш.

Джейк се поколеба. Не искаше да направи нищо против волята й. Но трябваше да я убеди, че двамата си принадлежат. Искаше тя да забрави онзи, за когото е била омъжена. Искаше тя да проумее, че онзи жалък даскал изобщо не беше мъж за нея. Че никой друг не може да й даде онова, което бяха преживели заедно. Искаше да я прегръща, да я милва, да я вкусва, да превърне кръвта й в гореща лава…

Той направи крачка напред. Очите му пламтяха трескаво. Кейтлин отстъпи стреснато.

— Джейк, моля те… Ако искаш любовно приключение, иди в салона. Ти нямаш нужда от мен.

— Аз не търся приключения, Кет — гласът му беше мек и нежен. — Не се самозалъгвай. Искам само теб.

Готов съм да продам душата си на дявола, само и само да я държа отново в обятията си, помисли си мрачно Джейк, докато я наблюдаваше изпитателно. Беше спал с други жени, безброй пъти, и винаги мислеше за Кейтлин. Не беше желал друга жена като нея — така силно, настойчиво и постоянно.

Беше сигурен, че и тя го желае. Връзката между двамата все още беше жива и тази нощ той щеше да й го докаже. Не беше особено почтено да се възползва от страстната й натура, но това беше единственият начин да срути стената, която тя бе издигнала около себе си.

— Ти чувстваш същото като мен — прошепна страстно той. — Знам го.

Отчаяна, Кейтлин затвори очи, опита се да потисне мъчителните, пулсиращи тръпки в слабините си. Но не беше в състояние да се затвори пред истината. Тя желаеше Джейк. Дълго време се беше опитвала да отрече чувствеността си. Внушаваше си, че може да заличи женските си потребности. Тя се нуждаеше от Джейк. Жадуваше да се съедини с него, да се слее с него. Копнееше да забрави самотните нощи. Имаше нужда от спомен, който да я придружава през дългите, самотни години, които й предстояха. Имаше нужда от Джейк, за да запълни празнотата в душата си.

— Не, Джейк, не мога… — пошепна безсилно тя. — Това е лудост.

— Не е лудост, Кет. Така трябва. Ще ти го докажа.

Джейк се приближи към нея като хищник, който се промъква към желаната плячка. В последния момент тя понечи да се отдръпне, но той я хвана за раменете и я привлече към себе си.

Накъсани спомени избликнаха от сърцето й. Колко прекрасно беше някога сливането им и колко жестока болката, когато безмилостната съдба ги раздели. Сърцето й биеше лудо и тя знаеше, че скоро ще престане да се отбранява. Искаше той да я целува до забрава, не знаеше как ще съществува занапред без целувките му…

Джейк сведе глава. Целувката беше дълга, гореща, настойчива. Целувка, която искаше, без да пита, и в същото време даряваше нежност и утеха. Кейтлин очакваше грубо нападение, но той не се прояви като необуздан дивак. Само ръцете му стискаха раменете й. Целуваше я с неустоимата си самоувереност, настойчиво и многообещаващо, езикът му изследваше устата й жадно и обстойно. Много скоро Кейтлин забрави, че страстта му е чисто животинска. Това беше Джейк. Първият й любовник. Единствената й любов.

Колко добре помня всичко, помисли си замаяно Кейтлин, сякаш дългите години на раздялата не ги е имало. Мъчението на спомена изчезна, остана само неутолено желание.

Когато Джейк най-сетне прекъсна целувката, Кейтлин се облегна безсилно на него и усети твърдостта му през роклята си.

— Усещаш ли го? — попита дрезгаво той. — Огъня, който гори в нас?

Да, усещаше го. От четири години не се беше чувствала така жива, така жадна. Разкъсваше се между конфликта със съвестта си, желаеше го безмерно и се чувстваше безсилна да избяга от него.

— Не ме отпращай, Кет — пошепна задавено той.

— Ти… ботушите ти… — отговори несвързано тя.

Той повдигна брадичката й с един пръст. Зелените очи обходиха изпитателно зачервеното й лице. Очевидно бе прочел отговора в очите й, защото по лицето му бавно се разля усмивка.

Целуна я бегло по устата и седна в креслото, за да събуе ботушите и чорапите. Стана и бързо се освободи от панталона и бельото.

Кейтлин не смееше да диша. Той застана пред нея в цялата си великолепна голота, без да се срамува. Пристъпи по-близо и нежно плъзна пръсти по бузата й.

— Четири дълги години съм си мечтал за този миг — проговори задавено той.

Аз също, извика нещо дълбоко в нея. Без да каже дума, тя му поднесе устните си.

Сърцето му лудо се блъскаше в ребрата. Страните й бяха толкова меки в твърдите му длани. Тя се сгуши в него, устата й се разтрепери под устните му и той бе връхлетян от вълните на желанието. Закопня за повече.

— И ти ли си жадувала за този миг? — попита той и плъзна пръсти по деколтето й, което почти не скриваше гърдите.

— Да… — пошепна тя.

— Остави аз да го направя.

Тя не се възпротиви. Джейк извади фуркетите от косата й и я разпусна. Обърна я с гръб към себе си и с наслада плъзна длани по копринения водопад. Колко пъти беше мечтал за косата й…

После разкопча роклята, свали късите ръкави от раменете й и внимателно пусна коприната на пода. Лекото шумолене го възбуди още повече.

Корсетът падна върху роклята. Без да бърза, Джейк коленичи пред нея, за да й свали обувките и чорапите. Кейтлин стоеше странно неподвижна. Кръвта шумеше неудържимо в главата й. Той свали дантеленото й бельо и най-после тя остана гола пред него. Кръвта мощно нахлу в слабините му.

Даже най-трескавите му сънища не можеха да се сравнят с красотата й. Блестящата черна коса падаше тежко по голите рамене. Безупречното тяло светеше златно под мътното сияние на лампата. Зърната на пълните, високи гърди го примамваха неустоимо. Къдравият триъгълник между млечнобелите й бедра криеше пламенни обещания.

Джейк стисна зъби, за да удържи на горещия напор в слабините си. Желанието да я вземе му отнемаше дъха. Ала страхът беше по-силен.

Толкова време беше минало, че той не знаеше дали все още е в състояние да достави радост на Кейтлин. Отчаяният копнеж, който го изпълваше, нямаше нищо общо с животинската похот. Това беше последният му шанс да я убеди, че двамата си принадлежат. Съзнанието за това го изпълваше с ужас. Сърцето му се късаше от болка. Ако се провалеше, щеше да я загуби завинаги.

Не смеейки да проговори, Джейк зарови лице в тъмното великолепие на косите й.

Ако след тази нощ го отпрати, тя ще мисли за него винаги щом легне в леглото си. Дори ако трябва да си отиде, той ще остави печата си върху тялото й. Вкусът му ще е винаги в устата й, ароматът му ще се усеща по кожата й.

Кейтлин трепереше в ръцете му. Гърдите й набъбнаха, зърната щръкнаха, готови да го прободат. Тялото му излъчваше горещина на вълни. Мускулестите рамене вибрираха под милващите й ръце. Горещата му мъжественост пулсираше, опряна в хълмчето между краката й, и я жигосваше като нажежено желязо.

Тя затвори очи, обзета от сладка болка. С мъка се удържаше да не захълца от божествена наслада, от безкрайна нежност. Тази нощ всичко беше като в миналото. Само да можеше да изкрещи: Люби ме, Джейк, люби ме както някога…

Сякаш усетил желанието й, той се отдалечи малко, за да я погледне в очите. Мазолестите му ръце паднаха върху гърдите й, силните пръсти започнаха да ги милват. Кейтлин въздъхна тихо. Джейк очевидно имаше намерение не само да я възбуди, но да я подлуди от желание. Палците му кръжаха около зърната, грапавата му кожа се плъзгаше възбуждащо по чувствителните й места.

— О, Джейк… не издържам…

— Разбира се, че ще издържиш, любов моя…

Устата му отново завладя нейната, гореща и настойчива. Движенията на езика му я доведоха до блаженство. Той притисна ханша й към мъжествеността си. Хълбоците й започнаха да описват кръгове, триейки се в неговите. Кейтлин се притисна силно към него. Последното им любене беше толкова отдавна… Тя се извиваше с нарастваща сила, не можеше да се удържи. Беше като в транс и без задръжки.

— Джейк… моля те…

— Знам, Кет, знам…

Той се наведе, вдигна я на ръце, отнесе я до леглото и я положи върху завивката. Застана над нея и се полюбува на безупречно красивото й тяло.

Съзнателно прилагаше любовното си изкуство като оръжие срещу нея. Отчаяното желание да я убеди, че му принадлежи, задушаваше всяко чувство за вина. Кейтлин прошепна името му — умолително и безкрайно сладостно.

Той полегна до нея и устните му потърсиха гърдите й.

— Бях забравил колко си красива…

— А аз бях забравила… колко е хубаво с теб…

Гласът й замря. Влажната му уста захапа зърното на гърдата й и тя изохка от наслада. Тялото й се опъна като струна.

Джейк натисна раменете й върху възглавницата и жадно, и ритмично засмука гърдите й, докато ръцете му милваха голото й тяло. Тя стенеше тихо и чакаше ръката му да се спусне към слабините й. Бедрата й моментално се отвориха и му позволиха да проникне до скрития отвор на тялото й.

Тя беше влажна и готова за него. Джейк простена дрезгаво. Когато вдигна глава, тя видя трескавия блясък в зелените му очи и потръпна.

Трябваше да я вземе. Беше твърд като жребец и толкова напрегнат, че щеше да се пръсне. Но беше твърдо решен да се сдържа.

— Колко дълго чаках това да се случи — въздъхна той и приближи коравия си член към меките й гънки. — Искам да е много хубаво за теб.

Жаждата му беше толкова силна, че тялото му трепереше. Въпреки това проникна в нея внимателно и нежно.

— Не — прошепна той, когато тя изстена. — Отвори очи, Кет. Искам да виждам насладата ти.

Той напрегна до крайност мускулатурата на седалището си и продължи да прониква в нея бавно и внимателно.

Усетила го целия в себе си, Кейтлин прошепна името му. По тялото й се разливаха вълни от наслада.

— Хубаво ли ти е, скъпа? Хайде, раздвижи се. Усещам те така добре… Когато съм в теб, полудявам.

Той проникна още по-дълбоко в нея и се задвижи в сдържан ритъм. Цялото му тяло се напрегна в усилието да забави освобождаването.

— Кажи ми, че ти харесва, Кет — настоя той.

— Да, о, да… Джейк…

Той стисна здраво зъби и се заби още по-дълбоко. От гърлото му се изтръгна въздишка, която премина в стон.

В същия миг Кейтлин извика и се сгърчи под него, но това не му беше достатъчно. Искаше да види неудържимата й наслада. Искаше да усети ноктите й в гърба си.

Отново обхвана дупето й, повдигна хълбоците й и я изпълни цялата. Тялото й се разтърси от силни тръпки. През това време той нашепваше в ухото й колко силно я желае, каква нужда има от нея, колко много иска тя да се забрави в ръцете му. Кейтлин безпомощно мяташе глава от една страна на друга.

Тялото й пламтеше като жарава. Разбираше само откъслеци от похотливите думички, които произнасяше Джейк. Разумът й беше изключен, тялото й беше под властта на плътската наслада. Джейк беше огромен, твърд като метал и горещ. Така цялостно я беше изпълнил, че щеше да я пръсне.

Кейтлин чуваше тънки, къси викове и смътно съзнаваше, че идват от нея. Носеше се във висините на екстаза, отдадена изцяло на страстта и на мъжа, който будеше у нея тези неописуеми чувства.

Тя бе вдигнала крака, за да ги увие около хълбоците му, и стройното й тяло беше като навита змия около неговото. Джейк се наслади на силата на оргазма й. Всяка от тръпките й беше за него блаженство и мъчение.

А после всички прегради се срутиха. Потопи се в нея, сля се с нея и се заби възможно най-дълбоко, за да задоволи животинския си глад.

Страстното им сливане бе лишено от всички задръжки. Двете преплетени тела се виеха, тръпнеха и се гърчеха. Мъж и жена. Болезненото минало беше заличено. Остана само настоящето, ненаситното желание да вземаш от другия и да му даваш всичко от себе си.

После двамата дълго лежаха, окъпани в пот, дишащи тежко, неподвижни и изтощени от преживяната наслада. Джейк изпитваше невероятно изтощение, но му се наслаждаваше с всяка частица от тялото си. За първи път я беше любил на тъмно. За първи път тя извика името му. За първи път болезнената празнота избяга от сърцето му.

Ръката му потърси нейната и той преплете пръсти с пръстите й, сякаш търсеше потвърждение, че не сънува. Крехката й и заедно с това много силна ръка остана да лежи безсилно в неговата.

Устните му нежно се плъзнаха по страните й. Едва сега осъзна, че не я е взел нежно и внимателно, а с цялата дива жажда, трупала се в сърцето му в продължение на четири години. Но не съжаляваше за нищо. Тя беше топла и слаба от любовния акт и той я искаше такава, докато свикне със страстта му. Докато проумее, че двамата са едно цяло.

Обзет от блаженство, Джейк затвори очи и я привлече към себе си. Мисълта, че само до преди минути тя се виеше под него с дива страст, събуди отново желанието му. Но по-добре да й даде малко почивка, преди да се любят отново.

Тя лежеше сгушена в него, опряла буза в рамото му, вдигнала единия си крак върху бедрото му.

— Колко прекрасно е да съм в леглото с теб — въздъхна блажено той.

Кейтлин се усмихна. Тъмният му глас, нежен и топъл, милваше замаяните й сетива. Би трябвало да се раздвижа, каза си безсилно тя. Трябваше да отблъсне Джейк, вместо да се сгушва в него. Отдаването й беше безсрамно и похотливо, но тя не съжаляваше. Джейк я любеше със страст, която отнасяше и двамата в небесата на екстаза, и тя не искаше да го пусне да си отиде. Още не. Още няколко мига блаженство. Тогава ще го отпрати, за да не стане скандал. Не би могла да понесе, ако той си отиде още сега. Искаше да усеща милващите му ръце, да вкусва мъжкия му аромат, отново да се слее с него… Семето му лепнеше между бедрата й.

Изведнъж дъхът и спря.

— Мили боже! — как можа да забрави последствията от един лекомислен любовен акт!

— Какво има? — разтревожи се Джейк.

— Може да забременея!

Той чу страха в гласа й и притисна устни в слепоочието й.

— Толкова ли е лошо това? — попита нежно.

Кейтлин го погледна ужасено.

— Ще родя незаконно дете. Не мога да имам дете без съпруг.

— Вече ти казах, че съм готов да те направя почтена жена — отвърна тихо той и направи опит да се усмихне.

Нахалството му я ядоса.

— Мисля, че вече обсъдихме този въпрос, Джейк. Не мога да се омъжа за теб. Не искам. Трябва да мисля за сина си.

Джейк сложи ръка върху плоския й корем. Мисълта, че Кейтлин може да забременее от него, го изпълни със страхопочитание. Но в никакъв случай не искаше това да я спре да се люби с него.

— Тази нощ се случи и вече не можем да го променим. Но за по-нататък не се безпокой. Знам предпазно средство.

Кейтлин го погледна подозрително.

— Има едни гъбички, които се потапят в уиски или бренди — обясни с усмивка той. — Те пречат на жената да зачене. Поставят се ето тук — пъхна пръсти в нея, за да й покаже, и допълни: — Ще ти покажа как да го правиш.

Кейтлин изохка стреснато и се опита да се отдръпне.

— Дума да не става. Аз не съм леко момиче, Джейк.

— Никой не твърди такива глупости.

— Ако си мислиш, че ще го направя още веднъж с теб, значи си луд.

Зелените очи засвяткаха развеселено.

— Разбира се, че ще го направим. Лудата си ти.

— Говоря сериозно, Джейк!

— Защо се ядосваш за глупости?

— За глупости ли? — Кейтлин повиши глас. — Ти се промъкваш в къщата ми, в леглото ми и наричаш това глупости?

Той се засмя с обичайния си тих, гърлен смях, който я възбуждаше и вбесяваше едновременно.

— Напълно си права. Преживяхме незабравими мигове. Най-доброто, което съм чувствал от години.

Вместо да я успокои, тази забележка я вбеси още повече.

— Вероятно би трябвало да се зарадвам, че ме сравняваш с другите жени, които си имал.

— И дума не може да става за сравнение. Преди четири години ти ми даде всичко, на което можех да се надявам. След теб всичко беше губене на време — той скри лице в разпилените й коси. — Прекрасно е да се любя с теб.

Тя се скова и Джейк разбра, че все още не е спечелил сражението. Засега беше успял да я обезвреди, но му предстоеше още дълга борба.

— Толкова време мина, Кет. Липсвах ли ти? Липсваше ли ти огънят между нас?

— Не — излъга тя и притисна длани върху гърдите му. Грапавите белези й напомниха, че Джейк бе убил брат й. — Време е да си вървиш.

— Да си вървя? — той вдигна вежди. — Със сигурност няма да го направя. Имаме да наваксваме много нощи.

— Мисля, че прекалихме, Джейк. Ти прекали.

Май тактиката ми беше безогледна, призна мрачно Джейк. Но на всяка цена трябваше да я възпре да се омъжи за онова зелено даскалче Уайтфийлд.

Тя щеше да продължи да се бори с него с всички средства. Но в крайна сметка щеше да спечели той. Трябваше да спечели.

Слабините му отново се напълниха със сокове. Желанието стопли тялото му.

Кейтлин хвърли още един коз.

— Забрави ли, че съм сгодена и ще се омъжа за Върнън?

Доброто му настроение внезапно отлетя.

— Не съм забравил, но годежът ти не е истински. Още утре ще го обявиш за нищожен.

— Няма да го направя!

— Напротив, Кет. Ще кажеш на твоя учител, че си сгрешила и си размислила.

Кейтлин го погледна с разширени очи, смаяна от наглостта му. Той явно беше убеден, че двамата отново ще станат любовна двойка.

— Грешката ми беше, че те допуснах на по-малко от сто метра от мен.

— Ти всъщност не искаш да се ожениш за учителя, Кет.

Да, тя съжаляваше, че е дала съгласието си за годежа, но Джейк нямаше право да й заповядва. Тираничното му държание я вбесяваше. Безсрамникът си въобразяваше, че може да се възползва от слабостта й.

— Виж какво, Джейк, дори да се омъжа за дузина мъже, това изобщо не те засяга.

Веждите му се сключиха удивено.

— Наведнъж за дузина?

— Знаеш за какво говоря.

— Да, знам. Аз пък си мислех, че не искаш никого другиго, освен мен.

— Колко си арогантен! Искам най-после да ме оставиш на мира.

Той се ухили самоуверено.

— Ти ме желаеш. Тялото ти ме желае. Защо просто не го признаеш?

— Защото не е вярно.

— Тогава ще ти покажа още веднъж…

Ръцете му обхванаха гърдите й, палците започнаха да милват чувствителните, набъбнали зърна.

Кейтлин напразно се опита да се изтръгне от ръцете му. Претърколи се настрана, но Джейк легна върху нея, направи я пленница на тялото си, пъхна бедро между краката й. Без да чува протестите й, засмука жадно гърдите й.

Кейтлин се извиваше безпомощно под него, опитвайки се да избяга от настойчивите му устни и език. Проклинаше го, но предателските тръпки се разпространяваха неудържимо по тялото й. След време Джейк вдигна глава и я погледна.

— Дано те застрелят — процеди през зъби тя.

— И за какво? — попита с предрезгавял от страст глас той. — Защото ти давам онова, за което жадуваш? Ти ме искаш, Кет. По-гореща си от фойерверк. Ако си честна, ще го признаеш.

Тя го гледаше мълчаливо, обзета от безсилен гняв.

— Ти носиш в себе си същия огън като моя, Кет — той взе ръката й и я сложи върху пулсиращата си мъжественост.

— Престани, Джейк…

Слабият й протест не му попречи да я вземе още веднъж. Намести се между бедрата й, проникна устремно в нея и се наслади на безпомощния й стон.

— Наистина ли искаш да престана? — попита задъхано той, докато ускоряваше тласъците си.

Тя не му отговори, само простена, когато той се заби още по-дълбоко в нея.

— Кажи ми, Кет? Искаш ли да те оставя?

Той я изпълни цялата и продължи немилостиво:

— Кажи, че не ме искаш, и ще се отдръпна. Кажи ми да престана, диво котенце!

Той се изтегли малко назад и остана неподвижен. Кейтлин разбра, че не е в състояние да го прогони, и примирено затвори очи.

— Не — прошепна тя, съзнавайки, че с това признание е продала душата си.

10

Кейтлин отмахна един упорит кичур от челото си и се опита да се съсредоточи върху редиците числа. Нямаше никакво желание да проверява счетоводството на ранчото, когато навън беше сияен летен ден. Погледът й отново и отново се насочваше към зелените пасища навън и тя се питаше кога Джейк ще се появи отново, за да наруши спокойствието й.

От празника бяха минали два дни. Два дни от нощта, когато той забрави всяко приличие и нахлу в стаята, и в леглото й, за да й докаже, че все още изпитва нещо към него. Напусна я малко преди разсъмване, за да не го изненадат работниците от ранчото. Оттогава не се беше появявал. Върнън я навести и вчера, и днес сутринта, за да я осведоми за напредъка на мирните преговори. Тя не посмя да развали годежа, макар да знаеше със сигурност, че няма да се омъжи за него. Немислимо беше да люби страстно един мъж и да встъпи в брак по разум с друг. Джейк я бе направил негодна за всеки друг мъж. Проклет да е!

Въпреки всички тези размишления, инатът я накара да скрие истината от Върнън — въпреки молбата и заплахата на Джейк да му разкаже всичко. Нямаше да позволи на този нагъл, безсъвестен тип да й предписва как да живее. Какво като й беше доказал, че между двамата все още съществува силно физическо привличане!

Кейтлин все по-често се питаше докъде ще стигне Джейк в безсрамието си. Очевидно беше решил да я докара до лудост, да я измъчва с неизвестност и да не й разкрива следващите си стъпки.

Снощи го очакваше и почти се разочарова, когато той не се появи. Днес й беше трудно да се съсредоточи. Всеки нерв в тялото й вибрираше в очакване на Джейк.

Беше сигурна, че той няма да закъснее да се появи. Бе взела твърдото решение да не го пуска в дома си: ще зарези всички врати и прозорци и ще застане на пост с пушката. Не искаше скандалното му поведение да разруши почтения й живот и с мъка извоювания й душевен мир.

След кръвопролитията и ужасните страдания в миналото тя копнееше за спокойствие. В прегръдките на Джейк й беше уютно, но това беше измама. Той не й даваше нищо друго, освен болка и мъчителни спомени.

Ако някога не го беше обичала, сега щеше да има сили да отблъсне нахалните му домогвания. Трябваше да забрави какво е означавал някога за нея. Не биваше отново да губи сърцето си, не биваше да рискува спокойното си, сигурно съществуване заради няколко часа тайна страст, колкото и дива да беше.

Кейтлин се оказа права в предположението си, че Джейк ще я посети днес, но се излъга по отношение на часа. Само след половин час тя чу тихо металическо щракване, вдигна изненадано глава и го видя да стои на прага на кабинета й.

— Кажи ми как успяваш да изглеждаш толкова прекрасна в тази скучна, затворена рокля и наведена над домакинските книги? — попита с усмивка той.

— Вън! — Кейтлин скочи и посочи към вратата. — Върви по дяволите, Джейк.

Този тип прекаляваше! Как смееше да идва в дома й посред бял ден!

Джейк направи невинна физиономия.

— Конят ми е вързан на половин миля оттук. Никой не знае, че съм дошъл да те видя.

— Аз обаче знам — и няма да го допусна! Нямаш право да влизаш в този дом.

— Все още не си казала на Уайтфийлд, че не искаш да се омъжиш за него, нали? — гласът му прозвуча хладно и делово. — Учителят продължава да вярва, че ще станеш негова жена.

— Абсолютно си прав — отговори сърдито Кейтлин. — Още не съм казала на Върнън, защото самата аз не съм решила как да постъпя.

— Не ти подхожда да разиграваш мъжете по такъв начин, Кет.

— Никого не разигравам!

— Горкият човек. Иди и му кажи, че няма да му станеш жена. По-добре е веднага да го освободиш от мъченията.

— Дяволите да те вземат, Джейк! Няма да ти позволя да ръководиш живота ми!

Той я изгледа изпитателно и скръсти ръце под гърдите.

— Предупреждавам те, Кет. Ако не му кажеш ти, ще му кажа аз.

Наистина ли беше способен на такава подлост?

— Какво ли ще каже Уайтфийлд, ако разбере какво се е случило между нас миналата нощ? — попита замислено той.

— Няма да посмееш!

— О, разбира се, че ще посмея, Кет — режещият тон в гласа му беше недвусмислен. — Веднага щом се сбогувам с теб, ще намина да го видя. Ще му разкажа всичко за онази нощ. Как пъшкаше, стенеше и хлипаше. Дори неведнъж… а четири пъти едно след друго.

Кейтлин го гледаше с искрящи от гняв очи. Той очевидно беше твърдо решен да пречупи волята й.

— Какво всъщност искаш от мен, Джейк?

Погледът му моментално омекна.

— Какво искам ли, миличка? Всичко, което можеш да ми дадеш.

— Нямам какво да ти дам.

— Вече ти казах, че съм готов да узаконим връзката си.

— Няма да се омъжа за теб, Джейк. Трябва да мисля за сина си.

Той вдигна рамене.

— Решението е твое. Все едно женени ли сме, или не, ти ми принадлежиш.

Кейтлин беше готова да се разкрещи, но стисна зъби и не отговори на дръзката му забележка. Джейк я наблюдаваше изпитателно.

— Искам онова, което ми даде през нощта, Кет. Винаги когато те пожелая. Искам да спя с теб по всяко време, щом ми се доще. Искам те гореща и страстна.

Този човек говори сериозно, проумя с ужас Кейтлин. Не само иска да я ядоса.

— А ако не го получиш? Ще раздрънкаш за случилото се на целия град, така ли?

— Да. Неизбежно е.

— Няма да ти позволя да ме шантажираш.

— Тогава го приеми като сделка. Ти искаш аз да си мълча, а аз искам ти да се любиш с мен.

Ясно. Той е движен само от плътските си желания. Вманиачен тиран, който се подчинява единствено на примитивния си нагон. На мъжката потребност да се изяви като покорител. Джейк не я обича. Иска само тялото й.

Кейтлин издиша дълбоко, за да се успокои.

— Аз съм почтена жена, Джейк. Опитвам се да изградя почтен живот за сина си.

— Нямам никакво намерение да променя това положение.

— О, така ли? И как ще криеш връзката ни, като постоянно се промъкваш в къщата ми? Скоро целият град ще заговори за нас. Всички ще знаят, че сме любовници.

— Ние сме любовници. Ти си моята жена и е време да свикнеш с тази мисъл.

— Не съм ти жена!

Джейк с мъка сдържа усмивката си. Неговата дива котка ставаше прекрасна, когато се разгневеше: сините очи изпускаха искри, бузите се оцветяваха в розово, гърдите й се вълнуваха. Съвсем ясно си спомняше вкуса на твърдите потъмнели зърна на гърдите й… как увиваше около кръста му дългите си, стройни крака и го всмукваше в себе си…

През цялото време беше изпълнен с желание, но изчака по-дълго, отколкото си беше намислил, докато я види отново. Почти два дни устояваше на дивия порив да я усети отново под себе си, да я милва, да я люби.

Край на чакането.

Той влезе в стаята.

Кейтлин забеляза пламенния, решителен поглед и разбра, че няма да се измъкне. Той ще я вземе, със или без нейното съгласие. При тази мисъл между бедрата й запърха желание. Въпреки това отстъпи крачка назад и вдигна отбранително ръце.

— Няма да стане, Джейк. Вече ти казах, че не искам да забременея.

Той извади от джоба на жакета си малко пакетче и го вдигна.

— Набавих, каквото трябва.

Сърцето й спря да бие.

— Ела, Кет, ще ти покажа как да използваш гъбичката.

Изнервена, тя направи още една крачка назад.

— Такива неща използват само курвите.

В зелените очи блесна смях.

— Може би, но са практични. Имаш ли уиски?

— Не — отвърна рязко тя. — След смъртта на баща ми изхвърлих всички бутилки.

— Когато живееш с пияница, бързо развиваш отвращение към алкохола. Все едно! Аз донесох.

Джейк извади от джоба си сребърно флаконче, напои гъбичката с уиски и я сложи върху плота на писалището. Кейтлин го наблюдаваше ужасено.

Ароматът на уиски я удари в носа, но не това й отне дъха. Джейк впи поглед в лицето й. Тя се бе заклела този път да остане твърда, да устои на опитите му да я люби. Сега обаче се чувстваше като парализирана. Не се помръдна, когато той мина от другата страна на писалището.

Без да каже дума, той затвори сметководната книга и я избута към другия край заедно с останалите документи.

Кейтлин навлажни пресъхналите си устни.

— Джейк… посред бял ден…

Ленивата му усмивка беше безкрайно чувствена.

— Най-доброто време да правим любов е следобедът… и ранното утро… и вечерният здрач… или среднощ… С теб винаги е прекрасно, мое диво коте!

Той сложи ръка на кръста й, привлече я към себе си и я целуна. Дръзко, но много нежно нападение. Кейтлин веднага усети натиска му. Силата на мъжкия му глад й отне дъха и пречупи съпротивата й.

Той я притисна към себе си, раздвижи бедро между нейните… и коленете й омекнаха като пудинг. Завладяна от горещината и еротиката му, Кейтлин се облегна на него. Той изръмжа доволно и я сложи да седне на писалището.

— Това е почти толкова добро като леглото.

— Джейк…

— Тихо, Кет. Цял ден не мога да мисля за нищо друго. Представях си как ще вдигна полите ти… ето така… — той изпълни заканата си започна да опипва бельото й.

— Джейк, не!

Кейтлин посегна към раменете му, за да го отблъсне, или поне да направи опит за съпротива. Джейк плъзна пръсти между бедрата й и намери отвора на бельото. Кейтлин изохка, когато пръстът му се мушна в горещата, влажна плът на женствеността й. Поиска да протестира, но се отказа. Той я замилва нежно и по тялото й се понесоха тръпки.

— Легни, Кет — заповяда той. — Аз ще направя всичко, каквото трябва.

Той вдигна краката й, принуди я да легне на писалището и да се опре на лакти, после вдигна полите й до талията. Свали бельото й и тя извика тихо.

— Джейк, това е… неприлично!

— Разбира се. Но ти харесва. Отпусни се и се остави в ръцете ми. Ще бъде прекрасно, повярвай ми.

Кейтлин се разтрепери. Мазолестите му ръце се разходиха по бедрата й. Тя затаи дъх, когато Джейк се наведе от нея, за да вкуси аромата на женствеността й. За нейно разочарование той целуна вътрешната страна на бедрата й, взе напоената с уиски гъбичка и внимателно я вкара във влагалището.

Кейтлин изохка.

— Боли ли?

— Не… само малко пари.

— Ей сега ще престане — пръстите му внимателно опипваха малката издутина, източник на насладата.

Кейтлин простена. Искаше повече, не само нежни милувки. Ала Джейк не бързаше. Описваше бавни кръгови движения върху пулсиращата й плът.

— Не ме измъчвай, Джейк…

— Точно това е намерението ми, котенце.

Той продължи да я милва и да се наслаждава на нарастващата й възбуда.

— Недей, Джейк… моля те… ела при мен…

— Ей сега. Първо ще те вкуся. Трябва да знам дали си достатъчно влажна и готова за мен.

Той се наведе над нея. Езикът му намери чувствителното й място и започна да го облизва. Кейтлин отново изохка и изви хълбоците си в напразен опит да се освободи от милувката. Джейк я принуди да остане неподвижна. Ръцете му се пъхнаха под дупето й и започнаха да го мачкат. Той не бързаше. В представата си вече беше в нея и усещаше тръпките й.

— Сънувах как правя това с теб… гледам те… вкусвам те…

Небръсната му буза драскаше бедрото й, устните му пареха кожата й, пърхащите целувки бяха като буен вихър.

— Джейк, моля те… не мога да го понеса…

Той пое отново сладкия й аромат и езикът му се плъзна по-навътре. Кейтлин се надигна и извика задавено.

— Уискито никога не е имало толкова добър вкус — изпъшка Джейк, полудял от молбите й. Задоволството му растеше. — Много добре, котенце, но не достатъчно. Искам още веднъж да стигнеш до върха за мен. Искам да викаш и да се извиваш. Искам да си изгубиш ума…

Той премести тежестта си, вдигна краката й и ги сложи върху раменете си. Кейтлин изстена високо. Хълбоците й се движеха в ритъма на устните и езика му.

— Да, така е добре. Искам да чувам виковете ти, мила. Искам да чуя колко ти е добре.

Тя усети дрезгавия триумф в гласа му, но не се ядоса. Вече нищо нямаше значение, само това, което Джейк правеше с нея. Тя се вкопчи в косите му. Езикът му я доведе до непоносимо блаженство. Ей сега ще се пръсне, ще се разхвърчат искрите на екстаза…

Джейк внезапно вдигна глава и Кейтлин извика протестиращо.

— Искаш ли ме? — изръмжа той. Тя му отговори само с жален хленч. — Кажи ми — заповяда той.

Очите му святкаха жадно, устата му беше мокра от интимните милувки.

— Да, искам те… моля те… не преставай…

Похотливото му ръмжене отново запали пламъка й. Той се наведе над нея, за да довърши, каквото беше започнал. Отнесе я в замайващите висини на екстаза и се наслади на хълцането й. Държа разтърсващото се от тръпки стройно тяло, без да отделя уста от бедрата й, докато тя риташе и драскаше като дива котка.

Великолепна е, повтаряше си блажено Джейк и продължаваше да я води отново и отново към върха.

Когато възбудата постепенно се уталожи, устата му стана мека и нежна. Кейтлин лежеше със затворени очи и пъшкаше задавено. Езикът й често-често облизваше сухите устни.

Краката й оставаха увити около раменете му. Като усети как Джейк се отдели от нея, миглите й затрепкаха. Опасяваше се, че той ще спре, но той само отвори колана на панталона и го разкопча.

Членът му щръкна срещу нея. Тънката кожа на главичката беше зачервена и опъната до скъсване. Кейтлин го загледа с треперещо очакване. Джейк смръщи красивото си, пламтящо лице и се намести между краката й.

— Отвори се за мен, Кет — заповяда дрезгаво той. — Искам те тясна и гореща, искам мускулите ти да се стегнат около мен. Не мога да чакам повече… — гласът му затрепери. — Толкова съм твърд, че, ако веднага не ме пуснеш в себе си, ще експлодирам.

Наведе се над нея и проникна в женствеността й с едно-единствено мощно движение. Когато горещата, мека плът го обгърна, от гърлото му се изтръгна задавен стон.

— Толкова добре те усещам… Толкова си топла и мека, и тясна…

Кейтлин въздъхна доволно и отпусна глава назад. Ритмичните му движения й носеха неизмерима наслада. Той я измъчи със сладостно забавени тласъци, които я доведоха почти до лудост, но после тялото му се напрегна, скова се и тя разбра, че се мъчи да запази самообладание. Най-после и тя да вземе връх над него. Той не можа да се пребори с напора на желанието. Лицето му се разкриви, здраво стиснатите зъби заскърцаха, жилите на врата му се издуха. Тя се наслади на ускорените тласъци, на натиска на силните бедра, плътта й се разтрепери неудържимо и го обхвана още по-здраво.

Екстазът му по нищо не отстъпваше на нейния. Той се заби в нея с такава сила, че тя изпищя и здраво уви крака около кръста му. От гърдите му се изтръгна дълбок, животински стон и той се пръсна в нея. Кейтлин се сля с него и усети дивите тръпки на освобождаването. На лицето й изгря блажена усмивка.

Джейк се отпусна изтощено върху нея. Дишаше мъчително, тежкото му тяло я притискаше върху твърдия плот на писалището, банелите на корсета се забиваха в меката й плът, но тя не усещаше болка.

— Всичко е наред — пошепна тя, помилва нежно влажната руса коса. Искаше да го утеши, да го успокои след лудостта на страстта, както някога той правеше с нея. Вдъхна аромата на възбудата му, усети трескавите му вдишвания до слепоочието си. Толкова беше приятно да усеща безпомощността му. Той беше опиянен не по-малко от нея.

Много скоро обаче членът му отново започна да набъбва в нея и тя го погледна смаяно. Отново ли щеше да я изпълни?

— Не, Джейк, стига толкова — опита се да го спре тя.

— Никога не получавам достатъчно от теб, котенце.

Думите му я върнаха в действителността. Кейтлин затвори очи, болезнена буца заседна в гърлото й.

— Джейк… това трябва да престане.

А толкова й се искаше да се поддаде на желанието, което отново кълнеше в нея, да се наслади на освобождаването, което само той можеше да й даде.

В гласа й звучеше съжаление, а сериозността й обезпокои Джейк. Не искаше срещата им да свърши така. Трябваше да й даде да разбере, че се лъже.

Той пое дълбоко въздух, за да почерпи нови сили, и я вдигна на ръце. Трябваше да й докаже, че двамата са родени един за друг. Тя му принадлежеше. Законите, които ги обвързваха, бяха много по-стари от законите на цивилизованото общество.

Все още свързан с нея, той се запъти към вратата.

— Къде ме носиш? — извика протестиращо Кейтлин.

— В леглото, къде другаде?

— Джейк! Не чу ли какво ти казах? Аз съм почтена жена! Няма да легна в леглото с теб посред бял ден!

— Нали не искаш работниците ти да ни изненадат тук?

— Не, но…

Устата му затвори нейната с целувка, задуши протеста й, отне й дъха и парализира съпротивата й.

11

— Все още ли си в леглото, скъпа? — попита шеговито мъжки глас.

Кейтлин стреснато отвори очи. Пред нея стоеше Джейк, гол, само с кърпа на хълбоците. Беше се изкъпал, загорялата от слънцето кожа блестеше мокра, от русите кичури падаха капки.

Кейтлин се изчерви, извърна поглед и се ужаси от безредието в стаята. Навсякъде бяха разхвърляни дрехи, смачканите чаршафи недвусмислено показваха, че тук е имало еротични изстъпления. Накрая тя бе заспала от изтощение. Навън бързо се стъмваше.

— Хайде, поспаланке, ставай — подкани я развеселено Джейк. — Гладен съм. Ще направя нещо за ядене.

Тя се готвеше да го попита кой му е разрешил да се движи свободно из къщата й, но вместо това извика уплашено. Джейк пусна кърпата и безсрамно застана пред нея съвсем гол, показвайки й плоския си корем и тесните си хълбоци. После се обърна да вдигне панталона си и й даде възможност да се наслади на задните му части. Задникът му беше стегнат и добре закръглен, бедрата — твърди като стволове…

Кейтлин веднага си припомни какво бяха правили доскоро в леглото и лицето й пламна. След няколкократното любене би трябвало да се чувства изтощена до смърт, а ето че силното му излъчване отново я възбуди. Копнееше да го докосва и милва, както беше правил той с нея през последните няколко часа. Искаше да усети триенето на силното му тяло в нейното, да усети как мускулите му се напрягат под милувките й, как той се движи между бедрата й…

Джейк, естествено, забеляза погледа й и се усмихна самодоволно. Усмивка, която би отнела дъха на всяка жена в радиус от петдесет стъпки.

Смутена до дън душа, Кейтлин извърна поглед и скри лице във възглавницата, запазила мъжкия му аромат.

— Вече е късно да си играеш на плахо момиченце.

Твърде късно, призна си засрамено тя.

При всеки любовен акт тя се заклеваше, че ще е последният, и всеки път той успяваше да сломи съпротивата й с една-единствена ласка. Той управляваше тялото й по свое усмотрение. Похотливата й същност я издаваше само след една негова целувка.

Джейк явно нямаше намерение да си отиде. Държеше се напълно естествено, сякаш мястото му беше тук, и тя не знаеше как би могла да го изгони. Той бе завладял дома й, тялото й, волята й.

Шумоленето й подсказа, че той си е обул панталона. Джейк приседна на ръба на леглото и издърпа завивката.

— Хайде, скъпа, време е да се събудиш — потупа я по голото дупе и продължи: — Аз ще направя вечеря, докато ти се освежиш.

— Можеш ли да готвиш? — попита недоверчиво тя.

— Дълго време трябваше да се оправям сам и смея да твърдя, че станах добър готвач — той повдигна брадичката й и я целуна. — Ставай, или ще се върна в леглото и двамата ще умрем от глад — изправи се, отиде до вратата и там се обърна още веднъж. — Не изваждай гъбичката, Кет. Може би по-късно ще ни е нужна отново.

Кейтлин го удостои с мрачен поглед. Макар и неохотно, стана, отиде до тоалетката си и се погледна в огледалото. Устните й бяха подути, бузите пламтяха, косите й бяха ужасно разрошени, очите блестяха. Съвсем ясно й личеше, че е прекарала последните часове в еротични игри.

Това трябва да престане, каза си Кейтлин с нарастваща загриженост. Джейк трябваше да разбере, че не може вечно да пренебрегва обществените правила. Не искаше той да унищожи доброто й име. Трябваше да му изясни, че за двамата няма общо бъдеще.

След няколко минути Кейтлин влезе в кухнята, загърната в халат. Джейк не носеше риза и обувки, само панталон. Белезите по гърдите бяха по-светли от останалата кожа и ужасът на миналото отново я връхлетя.

Поне е спуснал завесите, установи облекчено Кейтлин и побърза да заключи вратата към двора. Джейк бе сложил вода за кафе, в големия тиган се пържеше бекон. Кейтлин наряза няколко филии сух хляб, за да ги препече. През цялото време усещаше властното му присъствие и напразно търсеше тема за разговор.

Джейк седна, протегна дългите си крака и се наслади на интимната вечеря. Как му се искаше това да се случва всеки ден. Докато наблюдаваше как Кейтлин слага масата, сърцето му се изпълни с меланхолия. Това беше най-съкровеното му желание. Да живее с нея. Ако не беше убил брат й, можеше да се наслаждава на домашния уют от години.

Няма смисъл да се ровим в миналото, укори се той. Най-добре да се опита да направи нещо за бъдещето. Знаеше, че няма да се успокои, докато Кейтлин не заживее под неговия покрив и не спи в неговото легло. Искаше да види своя пръстен да блести на пръста й, искаше тя да носи неговото име. Искаше да си извоюва правото да я люби, не искаше да се промъква нощем в къщата й като престъпник. Нямаше да се задоволи с тайни срещи от по няколко часа.

Беше убеден, че след този щастливо прекаран следобед Кейтлин също няма да се задоволи с тайни срещи. Тя беше длъжна да разбере, че го желае със същата сила, както той нея, че има нужда от него. Защото той беше луд по нея.

Джейк наблюдаваше как стройните й бедра се движат под тънкия халат и си мислеше как се бяха движили под неговите тласъци. През тялото му премина гореща вълна, слабините му се стегнаха. С мъка се удържа да не се нахвърли върху нея. Все още не бе постигнал окончателната победа. Притежаваше тялото на Кет, а искаше и сърцето й.

Докато тя разбъркваше бекона, той заговори меко и нежно:

— Знаеш ли, точно за това си мечтаех в Ню Мексико. За ранчо с хубава къща в планините. Как ме посрещаш с вечерята, когато се прибирам от пасището.

Кейтлин, която бе започнала да вади чинии от шкафа, замръзна на мястото си.

— Тези мечти ми помогнаха да продължа да се надявам. Толкова години, Кет… Толкова самотни нощи, които прекарах в мисли за теб.

В гърлото й заседна буца. Не искаше да чува такива думи. Не искаше Джейк да се рови в болезнените спомени.

— Ти знаеш ли, че никога не сме се хранили заедно? Само веднъж преядохме с боровинки. Помниш ли, Кет?

Тя кимна, без да се обръща.

— Ядох толкова много, че ми стана лошо.

— Прекрасни времена бяха.

Да, прекрасни, потвърди безмълвно тя. Нищо, че трябваше да се срещат тайно. Тогава им беше достатъчно да са заедно. Говореха си с часове, мечтаеха за бъдещето…

Кейтлин изпъна рамене, извади чиниите и ги сложи на масата. Когато Джейк се наведе и сложи ръка на кръста й, тя се дръпна уплашено.

— Джейк…

Той мушна ръка в отвора на халата и обхвана гърдата й. Кейтлин простена. Зърната й бяха толкова чувствителни…

— Боли ли? — попита той, без да откъсва поглед от нея.

— Малко.

Милувката стана още по-нежна.

— Така по-добре ли е? — прошепна дрезгаво той.

— Н-не — отвърна едва чуто тя. Не биваше да продължава тази игра, иначе щяха отново да се любят и всичко да започне отначало. Отдръпна се и затегна колана на халата си. Джейк се изправи и пристъпи зад нея.

— Джейк… — дъхът й се ускори, когато влажните му устни помилваха тила й. — Това трябва да престане. Не можем да продължаваме така.

— Знам. Разбирам го.

Кейтлин му хвърли подозрителен поглед през рамо.

— Наистина ли?

— Вече ти казах, че трябва да се оженим официално.

Кейтлин изпъна рамене.

— А аз ти казах, че това е невъзможно.

— И защо?

Тя се обърна към него и предизвикателно скръсти ръце под гърдите.

— Защото не вярвам, че наистина искаш да се ожениш за мен. Само си мислиш така, защото ти харесва да спиш с мен. Бракът не се гради върху плътските желания.

— И защо да не се гради?

— Аз говоря сериозно, Джейк.

— Аз също — в усмивката му имаше нещо изкуствено. — Според мен чувствеността е най-добрата основа за брака. Между нас с теб има много повече, отколкото при повечето двойки.

— Това обаче не ми е достатъчно.

Внезапно погледът му стана сериозен и изпитателен.

— А какво би било достатъчно за теб, Кет?

В гърлото й отново заседна болезнена буца. Копнееше за нежен, мил съпруг, за брак, в който цари разбирателство относно взаимното вземане и даване. За сплотено семейство, в което всички се обичат и си помагат. Джейк не можеше да й даде нищо от това. Някога може би да, но оттогава и двамата се бяха променили. Тогава бяха млада любовна двойка, а сега…

Тя избягна погледа му. Джейк улови ръката й и я притисна към слабините си, за да усети твърдостта му.

— Между нас не е само страст, Кет. Между нас има повече от сексуално желание и ти го знаеш.

Кейтлин побърза да издърпа ръката си.

— Може би. Но ти ме искаш само защото ме познаваш. Свикнал си с мен. Аз съм част от твоето минало. Преди животът ти да излезе от релсите.

— Това не е вярно.

— Никога не си държал истински на мен.

— Лъжеш се. Аз те обичах, Кет — и все още те обичам, добави безмълвно той.

Кейтлин поклати глава.

— Никога не си ми го казал — пошепна пресипнало тя.

— Съжалявам, не успях. А после брат ти стреля по мен и всичко се обърка — Джейк опъна устни в опит за усмивка. — Или може би тогава не съм го смятал за нужно. После изведнъж стана твърде късно.

— Защо… защо не се опита да ме намериш? Защо поне не ми прати едно писмо? Не чух нито дума от теб. Опасявах се от най-лошото.

Джейк решително поклати глава.

— Не можех да дойда при теб, Кет. За главата ми беше обявена награда. Трябваше да се махна оттук, за да спася кожата си. Не исках да те въвличам в моята беда.

Джейк очевидно беше решен да разбие логичните й аргументи и да я накара да се съмнява в здравия си разум. Дяволското беше, че тя сама започваше да вярва в присъдата си. Би било толкова просто да се поддаде на умението му да убеждава. Мисълта, че двамата може да имат общо бъдеще, беше безкрайно привлекателна. Като си помислеше за дългите самотни и пусти години, които й предстояха, привлекателността ставаше неустоима…

— Това няма значение — отсече сърдито тя и вдигна рамене. — Всичко свърши.

— Не е свършило. Ти ме обичаше. Знаеш го не по-зле от мен.

— Това беше… грешка.

— Сериозно ли говориш? — Джейк я хвана за рамото и я принуди да го погледне. Зелените очи я пронизаха безмилостно.

Да, изкрещя вътрешният й глас. Ужасна грешка беше да дари сърцето си на такъв мъж. Джейк не беше създаден да бъде добър съпруг — нищо, че преди години тя беше твърде млада и глупава, за да го проумее, и влюбена до уши. Той вълнуваше дивото, необузданото у нея. Но тя се нуждаеше от надежден, стабилен мъж, който да укротява страстите й. Не искаше безумни приключения. Искаше спокойствие и уют за себе си и за сина си. Не искаше да обича мъжа си толкова силно, че да е готова да рискува всичко за него, дори живота на сина си. Съзнанието за това я изпълни със страх и ужас.

Кейтлин извади хляба от печката.

— И тогава щеше да е грешка да се омъжа за теб — тихият й глас изразяваше решителност. — Моята майка се омъжила за неподходящия човек и през целия си живот съжаляваше за това. Беше дълбоко нещастна… Аз се заклех да не повторя грешката й. Никога няма да се омъжа за човек като баща си.

— Нима мислиш, че съм като баща ти?

Колебанието й беше достатъчно красноречиво. Ала отговорът, който даде, прозвуча уклончиво:

— Ти искаш да определяш живота ми. Също както правеше баща ми.

— Аз само се опитвам да те вразумя.

— Искаш да върша онова, което ти намираш за разумно. Само че това не е моят живот. Прекарах дълги години под ботуша на баща си, но най-сетне се освободих от тиранията му и искам да живея своя живот.

Джейк нареди приборите.

— Аз няма да те потискам.

Кейтлин скептично вдигна вежди.

— Не съм много убедена. Но както и да е. Не съм готова да променя плановете си и да оставя живота си в ръцете ти само поради някакъв твой каприз.

— Не е каприз! — той я погледна дълбоко в очите и рече тихо: — И недей сега да ми твърдиш, че нямаш чувства към мен.

— Аз… не знам какво изпитвам. Знам само, че не искам да се върна към стария си живот. Искам да загърбя миналото.

Джейк си заповяда да остане спокоен. Седна и каза все така тихо:

— Според мен ти бягаш от миналото, Кет.

— Е, и? Да, бягам, защото миналото беше мъчително. Няма да живея с него и толкоз — тя кимна замислено и попита: — Нима не разбираш, Джейк? Аз започнах нов живот. Спокоен, подреден живот. Така искам да продължа.

— Звучи скучно. Някога бях убеден, че не си страхливка.

Кейтлин недоволно поклати глава. Счупи няколко яйца в тигана и наля кафе в две чаши.

— С теб не може да се говори. Ти просто отказваш да ме разбереш. Ние с теб нямаме нищо общо. Сигурна съм, че очакванията ни от живота са напълно различни.

— Например?

— Например… Къде ще живеем, ако се оженим?

— Тук. Къде другаде.

— В Сейнт Луис. Къде другаде? Имам твърдото намерение да отгледам сина си в различна среда, далече от насилието, граничните спорове и грубостта на каубоите.

Джейк помълча малко и изрече тихо и решително:

— Аз оставам в Колорадо, Кет. Тук е родината ми.

Решителността му я учуди. Знаеше, че Джейк обича планините, че е дълбоко привързан към семейството си, но някога това не беше решаващото за него.

— Преди години не възнамеряваше да останеш тук — напомни му тя. — Постоянно говореше, че искаш да бродиш из широкия свят, да преживееш приключения…

Джейк изкриви уста.

— Бях млад и самоуверен. Тогава още не съзнавах къде са корените ми. Мисля, че не ценим онова, което притежаваме, преди да ни го отнемат. Принудиха ме да си отида оттук, но се завърнах и смятам да остана.

Сянка затъмни очите й. Тя кимна тъжно, обърна се отново към печката и разбърка яйцата в тигана.

— Това потвърждава думите ми, Джейк. Ние с теб нямаме нищо общо. Моето бъдеще е при моя син, а твоето тук, в Колорадо.

— По дяволите, Кет… Няма да позволя едно тригодишно хлапе да застане между нас — изсъска той и съжали за думите си още преди да ги е казал докрай.

Кейтлин изпъна рамене и се обърна бавно. Сините й очи изпущаха светкавици. Само защото ревнуваше от Райън и не понасяше мисълта, че синът й е по-важен от него, Джейк нямаше право да й говори с такъв тон.

— Не вярвам, че ти си човекът, който решава тези неща — изрече ледено тя. — Изобщо не те засяга къде и как ще живея.

— Разбира се, че ме засяга. Ти си моята жена, Кет. Ти ми принадлежиш. Никога не го забравяй.

— О, така ли? — тя вирна брадичка и попита високомерно: — Значи трябва да се откажа от стремежите си само защото ти искаш така?

— Жената трябва да следва мъжа си, не обратно.

— Върнън би се съгласил да ме последва в Сейнт Луис.

Джейк се скова. В стаята надвисна напрежение.

— Няма да направи нищо подобно — процеди през зъби той. — Ще му кажеш ли най-после, че разваляш годежа? — заплахата в гласа му беше недвусмислена. — Или аз да го направя?

— Сама ще кажа на Върнън — отговори ледено тя. — Няма да се омъжа за него, но това изобщо не означава, че избирам теб.

— Нима очакваш, че ще се задоволя да се промъквам нощем в къщата ти като крадец? За няколко часа открадната любов?

— Нищо не очаквам от теб, Джейк, най-малко тайни срещи! Няма да стана твоята курва.

— По дяволите, изобщо не съм искал това от теб! Искам да станеш моя жена!

Лицето му помрачня, зелените очи искряха от гняв.

— Четири години те чаках, Кет. Мисля, че е предостатъчно.

Заплашителното му изражение й напомни с кого си има работа, напомни й за съществуването, което беше водил досега. Джейк беше жесток бандит, твърдо решен да си вземе онова, което му беше отнето. Нямаше да се откаже толкова лесно.

Смутена от пронизващия му поглед, Кейтлин реши да смени тактиката.

— Джейк, ти упорито отказваш да ме разбереш. Ако ставаше въпрос само за мен, сигурно щях да… — тя прехапа устни. — Най-важното обаче е синът ми. Той означава за мен повече от живота. Трябва да мисля за него.

— Никой не изисква от теб да не мислиш за него!

— Ти го правиш през цялото време. Животът тук е опасен за Райън. Не мога да го доведа в Колорадо.

— Разбира се, че можеш.

— И на каква цена? — Кейтлин поклати глава. — Няма да поема този риск. Изгубих брат си в безсмислената война. Мисълта, че мога да изгубя и сина си, ме поболява, не разбираш ли? — тя впи нокти в дланите си, за да се успокои. — Ти изобщо нямаш представа колко силни са майчинските чувства.

Права е, каза си мрачно Джейк. Той нямаше представа и колко силни могат да бъдат бащинските чувства, затова пък притежаваше силно изразен закрилнически инстинкт. Кейтлин искаше да предпази детето си от бруталния конфликт, чиято жертва бе станал брат й. Конфликт, който бе направил от баща й пияница и жестокосърдечен човек. Не можеше да й се сърди за това. Напротив, желанието й го караше да я уважава и да й съчувства.

— Войната ще спре, Кет — увери я твърдо той.

— Може би… Но можеш ли да ми обещаеш, че няма да пламне отново? От няколко дни цари спокойствие, но това изобщо не е гаранция, че винаги ще е така — когато Джейк не отговори, тя вдигна заклинателно ръка. — Страхувам се за Райън. Нима не ме разбираш?

Джейк знаеше, че страховете й не са необосновани. В сините й очи имаше толкова болка, че сърцето му се сви. И той се страхуваше, макар и не от продължаването на междусъседската война — с нея щеше да се справи.

Неговият страх беше много по-дълбок от опасността за здравето и живота й. Той се криеше в смазващата неизвестност — защото Кейтлин беше обичала друг мъж, защото другият се беше наслаждавал на онова, което принадлежеше на него. Постоянно си я представяше как лежи в прегръдките на съпруга си — нищо, че човечецът отдавна гниеше в земята. Не преставаше да мисли за детето, на което тя беше дала живот. Райън трябваше да израсне като негов син, а не на някакъв си непознат мъж.

Ако Райън беше негово дете, дали тя щеше да се съгласи да живеят в Колорадо?

— Ако смятах, че опасността наистина е толкова голяма, пръв щях да те посъветвам да държиш детето си далеч оттук. Но съм твърдо убеден, че войната скоро ще свърши и ти обещавам, че лично ще се погрижа да не пламне отново. Никога не бих допуснал да се случи нещо лошо на Райън.

— И как ще го защитиш, Джейк?

Той се опита да говори делово.

— Опасности дебнат навсякъде, Кет. Наистина ли смяташ, че Сейнт Луис е сигурно място за едно дете? Може да го прегази карета. Може да стане жертва на епидемия. Всяка година хиляди хора в градовете умират от холера или едра шарка.

— Във всеки случай няма да стане жертва на отмъстителен каубой, който ще го застреля, защото е решил да уреди поредната сметка в безсмислената гранична война.

Кейтлин най-сетне извади хляба от фурната и изсипа порциите яйца и бекон в две чинии.

— Освен това — добави замислено тя — не става въпрос само за враждата. Ако някога се омъжа повторно… Райън има нужда от добър баща.

— Предполагам, че починалият ти съпруг е бил образец на добродетел — отбеляза саркастично Джейк.

Кейтлин въздъхна.

— Той… Мартин притежаваше качества, които някога си въобразявах, че виждам у теб.

Джейк присви очи.

— Какво те прави толкова сигурна, че няма да съм добър баща на Райън?

Кейтлин го погледна с искрена болка. Потопи се в зелените дълбини на очите му и сърцето й се сви. Райън имаше същите очи… Не биваше да допусне Джейк да го види. Не можеше да поеме този риск.

— Аз… не знам. Райън има нужда от пример. От баща, който ще го научи да различава доброто от злото. Ти… не си достоен гражданин. Не си спазвал законите, особено през последните години.

— И чия е вината, Кет? Доколкото си спомням, твоят баща имаше нещо общо с обявяването ми за човек извън закона.

Кейтлин беше готова да се разплаче. Да, Джейк беше жертва на жестока несправедливост, но това не биваше да повлияе върху решението й.

— Ти сам каза, че си живял със заредено оръжие. Че си… убивал хора за пари.

— Полагам всички усилия да се поправя. Нима не си го забелязала? — Джейк се изсмя подигравателно. — Сега съм образцов гражданин. Даже ме назначиха за помощник-шериф.

— Миналото не може да се изличи само защото са ти окачили звезда на ревера.

— Ти ще ми помогнеш да се променя.

Нали се казва, че истинската жена умее да извади наяве най-добрите страни на мъжа си? Дали Джейк ще се откаже от насилието, ако тя го помоли? Кейтлин стисна зъби и си заповяда да остане силна. Няма да му позволи да срути стените, които четири години беше изграждала и укрепвала около сърцето си.

— Не мога, Джейк… — гласът й пресекна. — Няма връщане назад. Онова, което беше между нас… свърши.

Той не издържа и затвори очи. Болката и безпомощността заплашваха да го надвият.

— Хайде да ядем — помоли тя, готова да се разплаче. — Яйцата ще изстинат.

Когато сложи чиниите на масата, Джейк посегна към ръката й.

— Кет…

В тази тихо произнесена дума бяха вложени всичките му чувства… дълбокото отчаяние, което изпълваше и нея. Той я привлече към себе си и Кейтлин не се възпротиви, тласкана от неведома сила… и от непоносима тъга по страшната загуба.

Джейк я притисна силно и опря брадичка върху главата й.

— Не е свършило, Кет. Няма да позволя да свърши…

Гласът му, тъмен и дрезгав, я развълнува до дън душа. От гърлото й се изтръгна мъчителна въздишка. Усещаше болката и мъката му като свои. Дълбоко в гърдите й се надигна неутолим копнеж да открие отново нежността, която бяха изгубили, магията, която ги свързваше някога. Зарови ръце в косата му в опит да го утеши, но болката стана още по-силна.

— Джейк…

— Не е свършило, Кет.

От очите й потекоха сълзи. Сърцето й беше наранено, съпротивата й бързо отслабваше.

О, Джейк…

Той е прав, каза си тя. Трябваше да бъде честна и да признае, че макар и миналото да не може да се върне, връзката между тях не беше приключила. Невидимата копринена нишка, която ги свързваше, не можеше да бъде скъсана.

12

Тя беше на път отново да се влюби в него. Това бе голата, ужасяваща истина. Как иначе да си обясни очакването, радостта и копнежа, които я обхващаха само при мисълта за Джейк?

На следващата сутрин Кейтлин стоеше до прозореца в кухнята и замислено се взираше навън. Закуската я чакаше недокосната.

Върви по дяволите, Джейк, плачеше вътрешно тя. Бях успяла да те преодолея. Бях те прогонила от сърцето си. А сега й предстоеше безсмислена битка.

Съзнаваше, че няма сили да му устои. Тираничният му нрав я гневеше, дързостта му я вбесяваше. Той си въобразяваше, че може да диктува живота й и има пълното право да се забавлява с нея. Ала с всяка целувка, с всяка ласка, с всяко докосване тя ставаше все повече и повече негова жена. Съпротивата й отслабваше. Искаше ли, или не, тя се влюбваше отново в него.

Може би не беше успяла да го прогони завинаги от сърцето си.

По дяволите, тя не искаше да го обича! Беше създала спокоен живот за себе си и за сина си в Сейнт Луис. За това копнееше. Животът с Джейк нямаше да й донесе спокойствие — но и без него нямаше да живее, както искаше. Той вече се бе загнездил в сърцето й. Искаше да го има до себе си, да усеща силните му ръце, двамата да си изградят общо бъдеще. Искаше да вярва, че мечтите и надеждите й ще се сбъднат. Искаше да бъде част от него.

Ами Райън? Наистина ли беше такава егоистка, че да мисли само за себе си и своите копнежи, а не за бъдещето на детето?

Тропот на копита я изтръгна от нерадостните мисли. Тя погледна през прозореца, надявайки се, че Джейк не е имал дързостта да я посети отново в този ранен час.

Няколко ездачи се приближаваха в бързо темпо. Учудена и леко обезпокоена, Кейтлин излезе на задната веранда. Никога нямаше да забрави деня, когато баща й донесе вкъщи мъртвото тяло на брат й. Старите й страхове се събудиха и в главата й се появиха противоречиви мисли при вида на въоръжените мъже, които препускаха право към двора. Двама от тях бяха възседнали един кон.

Надзирателят Ханк Спърлък спря жребеца си пред първото стъпало на верандата. Другите мъже образуваха полукръг зад него.

— Какво се е случило? — попита Кейтлин, стараейки се да запази спокойствие.

— Не знам, мисис Хъгс. Хората ми откриха скитника, който обикаляше земите на Кингсли. Опитали се да го спрат, а той стрелял по тях.

Четирима от мъжете работеха във фермата, двама от каубоите бяха от съседното ранчо, но човекът, който седеше зад Спърлък, й беше непознат. Видът му й напомни за Шорти Дейвис, работника, който беше потвърдил, че Джейк е застрелял брат й от засада. Мършав, жилест тип с обрулено от ветровете лице и беззъба усмивка, която веднага я отблъсна. Той вдигна вързаните си ръце и започна да се защитава.

— Не съм се скитал, мадам. И на никого не съм сторил зло. Изобщо не знаех, че съм на ваша земя. Мислех, че съм в ранчото на Макорд.

— Нашите земи граничат на север — обясни хладно Кейтлин. — Даже ако сте попаднали на наша територия по невнимание, нямате никакво право да стреляте по пазачите.

— Нямах представа какви са. В наше време човек трябва да е много предпазлив, иначе ще му забият куршум в корема. Конят ми куцаше и на практика бях беззащитен.

Кейтлин забеляза, че левият му крак беше стегнат точно под коляното с мръсна, окървавена превръзка. Очите му святкаха трескаво, кожата под загара беше смъртнобледа.

— Кой е стрелял по вас?

— Ами… преди няколко дни. Пиян каубой, който беше дошъл в града да се сбие с някого. След като вашите хора ме подгониха, болките станаха непоносими.

— Да го предадем ли на шерифа? — попита Ханк. Непознатият стана видимо нервен.

— Не е нужно, мадам. По-добре повикайте помощник-шерифа Макорд. Той ще уреди нещата.

— Познавате ли Джейк Макорд? — учуди се Кейтлин.

— О, познавам го даже много добре. Казах на тези момчета да ме заведат при него, но те не ме послушаха. Повикайте Макорд. Той ще гарантира за мен.

Кейтлин се обърна към Ханк и помоли:

— Изпратете човек в ранчото на Макорд. Да повика Джейк.

— Аз ще отида, мадам — предложи един от каубоите и обърна коня си.

— Кажи му, че Лиу иска да го види — извика подире му непознатият. — Така ще разбере кой съм.

— А дотогава какво ще правим с него, мисис Хъгс? — попита Ханк, който явно не беше доволен от развоя на събитията.

— Отведете го в бараката за спане и го сложете да легне. Не би било зле някой да прегледа ранения му крак.

— Кракът ми си е напълно в ред, мадам — увери я бързо Лиу.

Кейтлин вдигна вежди.

— Обаче не изглежда така. Имате треска. Съществува опасност раната да се възпали. Имаме достатъчно превръзки, но ако предпочитате лекар…

— Само не някой шарлатанин, дето да почне да ме реже! Моля ви само да ми дадете нещо за ядене. Не знам откога не съм хапвал топла храна.

Кейтлин стисна устни. Неписан закон на Запада беше да се оказва гостоприемство на всеки пришълец, дори на скитник, дори на бандит, стрелял по граничните патрули. Този човек й беше крайна несимпатичен, но не можеше да го остави да гладува.

Докато Ханк настаняваше ранения в бараката, Кейтлин приготви табла с ядене. Лиу лежеше на нара до вратата, ръцете му все още бяха вързани. Като я видя, той се ухили и показа с глава въжето.

— Ще бъдете ли така добра да им наредите да ме развържат? Иначе няма да мога да ям.

Макар и неохотно, Ханк го развърза и застана до него с изваден пистолет. Кейтлин постави таблата на коленете на ранения. Без да си прави труда да посегне към ножа и вилицата, Луи грабна парче месо и го натъпка в устата си. Кейтлин беше готова да си тръгне, когато непознатият заговори, премлясквайки:

— Както чух, Макорд представлява закона в тази област. Явно е успял да заблуди шерифа с красиви думи, за да получи звездата. Все пак той е бандит, търсен от полицията.

Думите му по нищо не се различаваха от личното й мнение, но да ги чуе от устата на този крайно несимпатичен човек…

— Откъде познавате Джейк? — попита предизвикателно тя.

— Веднъж му направих услуга. Без мен щяха да го довършат. Попречих на един ловец на глави да му забие куршум в гърба. Явно е успял да заблуди местните хора.

— Може да е започнал нов живот.

— Може — изръмжа Лиу. — Но Джейк Макорд не е ангел, повярвайте ми.

— Ще назовете ли поне една причина да ви вярвам? — попита гневно тя.

Скитникът я изгледа мрачно.

— С Макорд винаги се отнасят като със специален случай, но той не е по-добър от мен. Ако не ми вярвате, попитайте го за младото момче, дето го претрепа.

— Какво… младо момче?

— Попитайте го. Аз също съм вършил нередни неща, но досега не съм убивал дете.

— Не вярвам, че Джейк е способен да стори зло на дете.

Презрителното изражение на Лиу й причини гадене.

— Попитайте го — повтори настойчиво той.

Кейтлин сметна, че е по-добре да не продължи ужасния разговор, и се обърна към Ханк.

— Прибирам се — рече тихо, остави на надзирателя да пази затворника и се върна в кухнята, за да дочака Джейк.

Той пристигна след половин час и тя побърза да излезе на верандата. Лицето му изразяваше бдителност, очите му бяха неразгадаеми.

— Постовете доведоха човек, който се нарича Лиу, и твърди, че те познава.

— Разбрах вече. Къде е той?

— В бараката. Ханк го пази.

Джейк слезе от коня и се запъти към бараката. Кейтлин го последва, но той й махна да не се меси.

— Сам ще се оправя с него.

Тя обаче имаше пълното право да чуе разговора.

— Той стреля по работниците ми — обясни просто и тръгна след него.

Джейк почука, влезе, измери с бегъл поглед Ханк и пистолета му и се обърна към мърлявия мъж на леглото.

— Я виж ти, помощник-шерифът Макорд… — започна ухилено Лиу и свали мазната си шапка.

— Лиу. Какво чувам за теб? Наистина ли си стрелял по нашите момчета?

— Само предупредителен изстрел, Джейк. Не съм наранил никого.

Джейк го изгледа остро.

— Какво те води по тези места?

Лиу хвърли многозначителен поглед към Ханк.

— Оставете ни за малко сами, Ханк — помоли учтиво Джейк.

Едва когато и Кейтлин му кимна, надзирателят излезе от бараката.

Когато вратата се затвори зад Ханк, Лиу заяви със сериозно изражение:

— Имах проблеми в Голдън, Джейк. Помислих, че не би било зле да намина при теб. Точно тогава тъпата кранта започна да куца.

— Сигурен ли си, че си пострадал в Голдън? Вчера съдията получи телеграма, че мъж с твоята външност е нападнал банка в Силвър Сити.

— Защо, по дяволите, си мислиш, че съм бил аз? — попита ухилено Лиу.

— Там ли те простреляха? — попита сериозно Джейк.

— Може би. Нима очакваш да ти отговоря, докато носиш звезда на гърдите си?

— Е, добре. Какво искаш от мен?

— Малко пари, за да се задържа известно време над водата. И място, където да се скрия, докато случаят се потули.

Когато Джейк не отговори, Лиу присви очи.

— Ти си ми длъжник, Макорд.

— Ще ти дам кон — рече след доста дълго мълчание Джейк. — И сто долара. При условие да си продължиш по пътя.

Кейтлин шумно пое въздух и Лиу се обърна преценяващо към нея. Очевидно доволен от реакцията й, попита Джейк:

— Значи ме отпращаш? Не искаш да влоша шансовете ти пред дамата?

В очите на Джейк светнаха опасни искри.

— Добре, добре, ще си вървя — побърза да се съгласи Лиу. — Но със сто долара няма да стигна далеч.

— Повече от достатъчно са за дрипльо като теб, Алдерсън. Вземи парите или ще си тръгнеш без нищо.

— Добре де, ще ги взема.

Когато Джейк се обърна да излезе, Лиу попита невинно:

— Не искаш ли да знаеш какво става с момчетата?

— Не непременно.

— Долби вече не е между живите — шерифът, който беше хвърлил око и на теб, го застреля в гърба. Пети и Бъстър бяха обесени в Санта Фе. Марв и Хупър изчезнаха. Нямам представа къде са се сврели. Някой спомена, че работели в някакво ранчо в Тексас. Дийк скитал из Вирджиния. А аз… — той се ухили широко и показа едри жълти зъби между големите дупки. — Старата банда вече не е онова, което беше. Ти направи добре, като офейка, преди да свършиш като другите.

Кейтлин гледаше Джейк с неприкрит ужас. Наистина ли беше принадлежал към бандата престъпници?

— Дай ми един кон — помоли Джейк, без да реагира на разказа на Лиу. — Ще ти го върна веднага щом отпратя този тип.

Без да каже нищо повече, той излезе от бараката. Кейтлин го следваше по петите, без да обръща внимание на Ханк, който веднага застана отново на поста си.

— Нали няма да му позволиш да се измъкне? — попита тихо тя.

Джейк не отговори. Влезе в ограденото място за конете и избра една стара кобила.

— Нали го чу, Джейк? Той практически призна, че бяга.

— Може би. Аз обаче няма да го спра.

— Забрави ли, че си положил клетва да защитаваш закона?

Той я удостои с мрачен поглед.

— Длъжник съм му, Кет — обясни с тих глас.

— И негодниците ли имат чест?

— Имат — отговори той през стиснати зъби.

Изведе кобилата от ограденото място и се насочи към бараката. Кейтлин го следваше по петите.

— Не може просто да заобиколиш закона, Джейк. Какво ще кажеш за невинните хора, пострадали при нападението над банката?

— Нямаме доказателства, че Лиу е участвал.

— Аха. Помниш ли какво ми каза вчера? Че искаш да се промениш.

— Това няма нищо общо с мен и теб.

— О, разбира се, че има! Как можах да си помисля, че ще се омъжа за теб! Не чу ли какво каза той за мъжете, които ти познаваш много добре? Един убит, двама обесени… Как да изложа сина си на живот с такива престъпници!

— Казах ти, че това е минало, Кет.

— Минало, глупости! Лиу е тук, в моето ранчо, нали? А ти си на път да нарушиш закона, като му помогнеш да избяга!

Когато Джейк не отговори, Кейтлин попита с треперещ глас:

— Вярно ли е, че си убил дете?

Джейк, който оседлаваше кобилата, застина неподвижен. След малко отговори:

— Не точно, но почти. Момче на четиринадесет години.

Кейтлин политна назад, сякаш бе получила удар по главата.

Джейк й беше признал, че е убивал мъже, но само при самоотбрана. А сега доброволно си признаваше, че е убил дете…

— Какво се случи?

Джейк вдигна рамене.

— Какво значение има? За мен няма оправдание.

— Сигурно е имало причина. Не вярвам, че си способен да застреляш хладнокръвно момче на четиринадесет години.

Зелените очи се впиха в нейните.

— Продължаваш ли да вярваш, че не съм убиец? — горчивината и сарказмът в гласа му й причиниха болка.

Кейтлин го погледна умолително и той изпухтя сърдито.

— Получих поръчка от собственика на ранчото, за когото работех, да прогоня един заселник, настанил се незаконно на земята му. Раних бащата и момчето посегна към оръжието. Прострелях го.

— Значи е било… самоотбрана? — попита задавено Кейтлин.

— А какво друго! — изсъска вбесено той. — Но се прицелих твърде високо. Иска ми се да не се беше стигало дотам, но…

Той сведе глава. Кейтлин не можеше да види лицето му, но усети болката, която го разяждаше, и изпита желание да го прегърне утешително.

О, Джейк, какво е станало с теб? — изплака сърцето й.

Тя пое мъчително въздух, преглътна, за да прогони буцата в гърлото си, и събра цялата си смелост.

— Джейк, ако направиш това… ако пуснеш този престъпник да си отиде… между нас е свършено. Веднъж завинаги.

— Нямам друг избор, Кет — отговори глухо той.

— Тогава… тогава и аз нямам избор.

Той се обърна като ужилен.

— Кет, трябва да ме чуеш…

— Не! Няма да те слушам — отсече тя с треперещ глас. — Достатъчно дълго те слушах. Ти не искаш да се промениш… доказа ми го достатъчно ясно.

Джейк стисна зъби. Искаше да я хване за раменете и да я раздрусва, докато най-сетне го разбере. Сигурно това желание се бе изписало на лицето му, защото, когато протегна ръка към нея, тя бързо се отдръпна.

— Не ме докосвай.

— По дяволите, Кет, няма защо да се страхуваш от мен.

— Аз не се страхувам от теб. Страх ме е от насилието в живота ти. Страх ме е, че това насилие ще нахлуе и в моя живот, и с Райън ще се случи нещо лошо.

— Казах ти, че няма да го допусна.

— И как ще го направиш? Би ли могъл да предотвратиш това, което се случи днес? — Кейтлин едва издържаше да не избухне в плач. Не искаше да причинява болка на Джейк. Не можеше да повярва, че той наистина е лош човек. Ала четирите години го бяха променили, бяха го направили корав и опасен. — Ти не можеш да предотвратиш злото, Джейк — продължи тя със задавен от сълзи глас. — Даже да искаш, не си в състояние. Не проумяваш ли? Много бързо можеш да станеш мишена за някой шериф или ловец на глави, решил да припечели малко пари. Още утре може да се появи някой възгордял се пияница и да поиска да си премерите силите. Някой ден отново ще дойде човек от миналото ти, както днес Лиу. Не искам да живея така, Джейк! Не и когато заплахата от смърт и гибел виси като дамоклев меч над вратата ми! Осемнадесет години понасях насилията на баща си. Няма да се обрека отново на такъв живот. И на никаква цена няма да изложа сина си на такъв живот. Дори заради теб.

— Аз не съм като баща ти, Кет.

— Напротив. Ти си насилник като него.

В очите на Джейк пламна болка, сякаш го беше ударила. Кейтлин веднага поиска да си вземе назад жестоките думи, но си каза, че само негримираната истина може да му отвори очите. Да, тя обичаше Джейк с цялото си сърце, но това не променяше факта, че той е водил живот на бандит. Този живот бе нанесъл вреди на душата му. Той вече не беше смелият, дързък любовник, на когото бе дарила сърцето и тялото си.

С този мъж за нея нямаше бъдеще. Не можеше да го допусне.

От гърдите й се изтръгна глухо ридание.

— Не искам да те виждам повече — прошепна като в транс тя, сложи ръка на сърцето си и се затича към къщата.

Джейк я проследи с поглед и стисна ръце в юмруци. Присви очи, но напразно. Пълният й с мъка поглед щеше да го преследва до края на живота му. Някога тя го обичаше повече от всичко на света. Ако имаше поне мъничък шанс да си възвърне любовта й, трябваше да я убеди, че не е насилник и престъпник, за какъвто го смяташе. По някакъв начин трябваше да й покаже, че е способен да се промени. Че миналото не владее живота му. Трябваше да го направи.

Няма да я оставя, закле се Джейк. Няма да престана да й доказвам, че двамата си принадлежим.

Кейтлин отново застана до прозореца на кухнята. В очите й пареха сълзи. Джейк помогна на Лиу да възседне кобилата и двамата излязоха от ранчото.

Когато облакът прах в далечината се разсея, тя сведе глава. Чувстваше се безпомощна и отчаяна. Трябваше да избяга от Джейк, преди да е станало късно. Знаеше, че не може да се справи със собственическия му инстинкт. Той искаше да я има и щеше да преследва целта си, докато я постигне. Влезеше ли му нещо в главата, никога не се отказваше.

Имаше само един начин да се защити: да обърне гръб на Колорадо. И то веднага. Още преди да продаде ранчото. Да се завърне завинаги в Сейнт Луис. Това беше единствената възможност да се освободи от Джейк.

Под прозореца изцвили кон и Кейтлин подскочи. Видя Върнън да слиза от седлото. Изправи се колебливо и приглади полите си. Не беше подготвена да види учителя толкова скоро след ужасната сцена с Джейк.

Отиде до вратата, поздрави го учтиво и го покани вътре. Предложи му кафе и той прие с благодарност. Когато се настани на стола, където предишната вечер бе седял Джейк, болка прониза сърцето й.

Без да погледне Върнън, Кейтлин наля кафе, седна срещу него и се помоли гостът да не забележи по лицето й следи от плътските наслади, които беше преживяла през последните дни.

— Отново е имало свада за пасище — започна сериозно той. — Но това е нормално. Не можем да очакваме пълен мир още от самото начало. Въпросът е дали ще успеем да овладеем различията…

Кейтлин изпита облекчение, че той говори за караниците между овчарите и каубоите. Очевидно не знаеше нищо за Лиу Алдерсън и връзката му с Джейк.

За довечера е предвидено събиране на новооснования комитет, съобщи Върнън. Ще се обсъждат подробности около междусъседските спорове.

Когато приключиха с тази тема, Кейтлин разбра, че е дошъл моментът да му каже решението си.

— Върнън — започна смутено тя, — през последните дни мислих много за годежа ни…

Топлите кафяви очи я наблюдаваха внимателно.

— И?

— И… чувствам се поласкана, но… — тя се поколеба, затърси по-меки думи.

— Но не искате да се омъжите за мен.

— Това не е съвсем вярно… Вие сте човек, когото всяка жена би искала да има за съпруг… но трябва да кажа не. Съжалявам…

— Заради Макорд, нали? — прекъсна я Върнън. — Отказвате ми заради него.

— Не, той не е причината…

— Имате връзка с него — настоя Върнън. В тона му имаше повече тъга, отколкото обвинение. Но внезапно очите му се присвиха. — Нали няма да се омъжите за този негодник?

Кейтлин се изчерви.

— Не, разбира се, че не. Не искам да имам нищо общо с Джейк.

— Не го правете, Кейтлин. Той е престъпник. Убиец.

Очите й се разшириха от уплаха. Върнън никога не беше употребявал ругателства в нейно присъствие, нито беше губил търпение. Имаше право да се гневи, че тя отхвърля предложението му, но това не му даваше право да осъжда Джейк с такива думи.

— Дълго размишлявах дали да ви покажа това… — той извади от джоба на жакета си многократно сгънат, пожълтял лист хартия. — Вижте какво пише тук — разгъна листа, сложи го върху масата и го приглади.

Обява за търсене на престъпник от Ню Мексико. В средата — портретът на Джейк. Кейтлин зачете, движейки устни:

„Търси се Джейк Макорд, член на известната банда Долби, за коварното убийство на банков чиновник при опит за обир на банката в Лос Маринос. Награда за залавянето му в размер на петстотин долара. Жив или мъртъв.“

Загубила ума и дума, Кейтлин се взираше в обявата. Значи слуховете бяха верни. Джейк не само е бил член на престъпна банда, ами е участвал в обир на банка и е убил невинен чиновник.

— Това е… може да не е вярно — прошепна с болка тя.

— Вярно е. Макорд е престъпник и законът го преследва.

— Но… Джейк не би ограбил банка.

Върнън я прониза с поглед.

— Сигурна ли сте?

Кейтлин поклати глава, обзета от ужасни съмнения. Не можеше да бъде сигурна, не и след разкритията на Лиу. Джейк наистина е бил член на бандата долби, макар че само до преди няколко часа тя го смяташе за невъзможно. Сега нямаше съмнение, че след бягството си от Колорадо той е водил живот, изпълнен с бруталност и насилие…

В сърцето й нахлу паника. За главата на Джейк все още даваха награда! Той трябваше да бяга, да се скрие! Кейтлин си заповяда да запази спокойствие. Вероятно никой, освен Върнън, не знаеше за обявата.

— Откъде я имате? — попита с треперещ глас тя.

— Един приятел от Денвър ми я изпрати. Той е федерален съдия. След като Джейк се появи тук, аз му писах и вчера обявата пристигна с пощенската карета.

— Имате приятел федерален съдия?

Върнън кимна.

— За съжаление той няма време лично да се заеме със случая. Иначе много бързо ще го залови и ще го изпрати в Ню Мексико, за да го изправят пред съда. Но аз… — учителят помълча малко и добави с видимо колебание: — Познавам един ловец на глави, който би могъл да свърши работата. Ще се обърна към него…

— Не! Няма да го направите.

— Наистина ли искате Макорд да се отърве без наказание, макар да е извършил убийство? — презрението в гласа на Върнън беше очевидно. — Точно вие, Кейтлин! Аз пък си мислех, че ще се зарадвате да видите в затвора човека, на чиято съвест тежи животът на брат ви.

— Ловец на глави… — Кейтлин поклати глава. Жив или мъртъв. — Ловецът на глави няма да се церемони, а веднага ще застреля Джейк.

Не можеше да позволи Джейк да стане жертва на хладнокръвен наемен убиец, каквито и престъпления да беше извършил. Не можеше да понесе мисълта, че ще го заловят… или ще го убият.

— Не бива да правите това, Върнън. Моля ви.

Той я погледна отвисоко.

— На тукашния съдия не може да се вярва. Той няма да арестува Макорд. Нали сам го назначи за помощник-шериф.

— Върнън, моля ви… — Кейтлин стисна ръката му. — Каквото и да е извършил Джейк… Не бих понесла да го видя на бесилката. Ще ми обещаете ли, че няма да насъскате ловец на глави по следите му?

Той размаха обявата.

— Ами убийството, което е извършил?

— Непременно ли трябва да го покажете на някого?

Върнън я погледна пронизващо.

— Не е нужно да го показвам на никого. Но, по дяволите, Кейтлин, нали няма да се омъжите за Макорд?

— Не, разбира се, че не — тя въздъхна облекчено. — Нямам никакво намерение да се омъжвам, за когото и да било. Реших да се върна в Сейнт Луис още преди да съм продала ранчото. След няколко дни заминавам. Трябва само да намеря агент, който да уреди нещата вместо мен. Бих могла да възложа задачата на някоя банка, но тъй като става въпрос за наследството на Райън, предпочитам да не упълномощавам чужди хора.

— Аз ще поема преговорите по продажбата, Кейтлин, няма нужда да търсите друг. Но отново ще ви помоля да премислите решението си. Особено сега, след като сме на път да сключим истински мир.

Кейтлин тъжно поклати глава.

— Не мога да остана тук. Това място ми навява само тъжни… и страшни спомени.

Погледът й отново падна върху обявата, от която очите на Джейк я гледаха пронизващо. Решението й да обърне гръб на Колорадо беше правилно. Единственото правилно. Бившият бандит и беззащитната вдовица, носеща отговорност за малкия си син, не можеха да имат общо бъдеще. Тя не би могла да сподели живота си с човек, търсен от закона. Синът й трябваше да води спокоен, сигурен живот.

13

След като поговори с управителя си, Кейтлин замина още същата сутрин в Грийнбриър, за да се осведоми кога има влакове на Канзас Пасифик от Денвър, най-близката железопътна гара, и да си поръча билет по телеграфа. След това отиде да напазарува в смесения магазин.

Тема за разговор номер едно в магазина беше чужденецът. Новината за стрелбата между граничните патрули и Лиу Алдерсън, стар познат на Джейк Макорд, се разпространи с голяма бързина по целия град.

— Наистина ли онзи тип е бил член на бандата, в която е участвал Джейк? — попита Сара Бакстър.

Кейтлин я изгледа невинно.

— Откъде имаш тази информация?

Сара посочи възрастните мъже, насядали около бъчвата с краставички в задната част на магазина.

— Казаха, че онзи търсел убежище, защото го преследвали.

— Преди няколко дни била нападната банка — обади се един от старците. — И Джейк помогна на този престъпник да избяга!

Кейтлин избухна в смях.

— Наистина ли мислите, че Джейк Макорд би помогнал на престъпник да избяга? Нали само преди седмица го назначиха за помощник-шериф! Не сте прав. Чужденецът наистина е познат на Джейк, но защото преди години са работили като каубои в някаква тексаска ферма. Да, точно в Тексас.

Старецът кимна замислено и Кейтлин усети, че й олекна на сърцето.

Ядосваше се, че трябва да защитава Джейк, след като не го смяташе за напълно невинен. Ако наистина прикриваше престъпник, Джейк щеше да изгуби завинаги доверието на старите каубои. За да не му навреди, тя запази за себе си онова, което знаеше за случая.

На път към къщи Кейтлин кипеше от гняв и пращаше Джейк по дяволите. С начина си на действие той окончателно й доказа, че не е готов да сложи черта под престъпното си минало.

Щом влезе в двора на ранчото, Кейтлин стегна юздите и забави темпото. Още отдалеч разпозна едрата фигура, облегната със скръстени ръце на един от стълбовете на верандата. Наблизо чакаха два оседлани коня.

Кейтлин спря пред стълбището.

— Казах ти, че не искам да те виждам повече — изсъска тя.

— Дойдох само да ти върна коня.

Тя го изгледа изпитателно.

— Значи наистина му помогна да избяга — установи тъжно тя.

— Да. Отпратих го.

— Тогава нямам какво повече да ти кажа.

— Аз обаче трябва да говоря с теб — Джейк бутна шапката си на тила. — Както чувам, имаш намерение да напуснеш Колорадо.

— Откъде знаеш?

Джейк вдигна рамене.

— Чух го преди малко. Не си ли забравила нещо?

— Какво по-точно?

— Мен — отвърна той тихо и заплашително.

— Знаеш, че винаги съм имала намерение да се върна в Сейнт Луис — отсече сърдито Кейтлин.

Джейк се отблъсна от колоната. Бе чул за предстоящото заминаване на Кейтлин от един каубой, който пък го беше научил от един от работниците на Кейтлин. Новината го улучи като удар и отвори рана в сърцето му.

Той се приближи към нея и вдигна ръка, за да й помогне да слезе от каретата.

— Ела! Събрал съм багажа ти.

— Какво?

Кейтлин се обърна към двата чакащи коня — единият беше червеникавият жребец, който му беше заела. На двете седла висяха навити одеяла. Отзад беше окачена пътната й чанта.

— Какво си направил?

По устата на Джейк заигра лека усмивка.

— Не съм взел нощницата ти, защото няма да имаш нужда от нея. Обаче ти взех палто. Нощем става доста студено.

— За какво говориш всъщност? — попита неразбиращо Кейтлин.

За неин ужас Джейк извади колта си и го насочи към нея. Сърцето й направи скок.

— Какво означава това?

— На какво ти прилича?

— На коварно нападение — изсъска тя.

— Откъде ти хрумна?

— Видях обявата, Джейк. В Ню Мексико те търсят за убийството на банков чиновник.

В очите му светна тъмен гняв, но погледът му не се отдели от нейния.

— Ако смяташ, че съм убил онзи беден дявол, значи знаеш, че няма да се поколебая да натисна спусъка.

— Наистина ли ще ме застреляш?

— Не и ако мога да го избегна.

Развеселените искри в очите му я вбесиха.

— Върви по дяволите, Джейк! Не е смешно.

— Знам. Аз не те нападам, Кет. Арестувам те.

— Какво? — тя се изуми още повече. — И защо?

— Все още не знам, но съм убеден, че ще измисля нещо.

— Ти… как така не знаеш? — заекна тя.

— Хайде, слез от каретата. Тръгваш с мен.

— Ти си полудял! Няма да тръгна с теб.

— О, ще го направиш — Джейк направи кратко движение с пистолета, за да й посочи, че трябва да слезе.

Кейтлин се ядоса още повече.

— Значи ще ме отвлечеш посред бял ден?

— Това не е истинско отвличане.

— О, така ли? — попита подигравателно тя. — А какво е според теб, когато ме принуждаваш с изваден пистолет да те последвам незнайно къде?

— Казах ти, че те арестувам — той потупа звездата на гърдите си. — Да си помощник-шериф има и своите предимства.

— Това означава да използваш закона в своя изгода!

— Да, нещо подобно.

Очите й изпущаха светкавици. Така й се искаше да го удари, за да изтрие усмивката от лицето му…

— Джейк, ако веднага не се вразумиш, аз ще се погрижа да свършиш на бесилката!

— Е, добре — за нейно учудване той прибра пистолета и се качи до нея на капрата. — Тогава ще променим плана.

Прегърна я здраво, наведе се над нея и впи устни в нейните.

Кейтлин реагира на дръзкото нападение с гневен вик и се опита да го отблъсне, но напразно. Как смееше да я целува посред бял ден пред собствената й къща, където работниците можеха да ги видят! А и начинът, по който я целуваше, беше скандален… едната му ръка — на кръста й, другата — под гърдите. Езикът му нахлу в устата й по най-неприличен начин.

При цялата си наглост нападението му беше и много чувствено. Когато Джейк я пусна, Кейтлин кипеше от гняв.

— Престани да се бориш с мен, Кет — прошепна дрезгаво той.

Вместо да се подчини, тя го удари с все сила.

— Как смееш да ме целуваш по този начин!

Джейк разтри парещата си буза и се ухили разкаяно.

— Защо се сърдиш? Не направих нищо по-различно от онова, което съм правил стотици пъти.

— Не и на публично място!

— Прибери си ноктите, диво коте, и ме изслушай.

— И защо, за бога, трябва да те слушам?

— Защото не искаш да направя сцена.

Макар че бушуваше от гняв, Кейтлин замълча. Нямаше избор. Заплахата на Джейк да разкрие връзката им беше поредният отвратителен опит за шантаж. Не смееше да го предизвика. Той беше свикнал да налага волята си и този път щеше да успее.

— Е, добре, слушам те — отвърна уморено тя. — Какво искаш?

— Искам да дойдеш с мен.

— Защо?

— За да проумееш какво ще пропуснеш, ако напуснеш Колорадо… ако си отидеш от мен.

Кейтлин спря да диша.

— За какво говориш?

— Искам да ти покажа какво е да живеем заедно. Като мъж и жена.

В сърцето й се надигна паника. Не искаше да знае какво е да живее с Джейк като негова жена. Цели четири години се беше старала да заличи тази мечта от сърцето си.

— Не — пошепна задавено тя.

Зелените му очи светеха.

— Правя ти предложение, Кейтлин. Остани с мен една седмица. Ако след седем дни все още настояваш да си отидеш, аз няма повече да те задържам. Даже лично ще те кача на влака в Денвър.

Кейтлин прехапа устни.

— Кет… ако за една седмица не успея да те убедя, че съм предопределеният за теб мъж, тогава… тогава ще изчезна от живота ти… завинаги, кълна се.

— Не мога да се съглася с това предложение.

— Никой няма да разбере.

— Въпреки това не мога.

— О, разбира се, че можеш. Само една седмица.

— И после ще ме оставиш завинаги на мира?

— Кълна ти се.

Тя впи изпитателен поглед в красивото му, сериозно лице. Мислите й бяха объркани. Можеше ли да вярва на Джейк? Щеше ли той да сдържи думата си? Можеше ли да разчита на собственото си сърце? Предложението му със сигурност беше само претекст, за да попречи на заминаването й. Какъв ли щеше да е следващият му номер?

Не го прави, каза си тя. Дори не си помисляй да го направиш.

Скоро се обади и втори глас: Наистина ли ще пропуснеш този шанс? Една седмица в рая с Джейк. В Сейнт Луис я чакаше безрадостен живот… години самота. Ако откажеше, щеше да прекара остатъка от живота си без него. Никога нямаше да познае блаженството да лежи всяка нощ в прегръдките му, да се буди всяка сутрин до него.

Само една седмица. Толкова ли е страшно? — запита се тя.

Глупачка! Само се излагаш на още по-големи мъчения. Само жена с нрав на проститутка би се съгласила да живее в грях с такъв мъж. С престъпник, търсен за убийство. Кейтлин присви очи и се опита да накара този глас да замълчи. Нима не заслужаваше малко щастие? Четири години беше водила образцов живот, беше изпълнявала задълженията си, без да се оплаква. Да напусне Джейк сега — това беше като да изтръгне сърцето от гърдите си.

Не! Тя беше полудяла. Как можеше дори да мисли за това предложение! Младежките й мечти бяха заличени веднъж завинаги.

Като мъж и жена.

— Вече си запазих билет за влака — възрази безсилно тя.

— Влакове има всеки ден.

Тя беше толкова объркана, че почти не забеляза как той се наведе и нежно я целуна.

— Ела с мен, Кет — пошепна страстно той, захапа долната й устна и нежно я задъвка.

Кейтлин се отдръпна уплашено. Не биваше да остава толкова близо до него. Отвори уста, за да откаже — и с ужас чу отговора си.

— Добре. Една седмица. После се връщам в Сейнт Луис.

Джейк се усмихна като хлапак.

— Знаех си, че ще се съгласиш.

Той понечи да скочи от капрата, но тя го задържа.

— Не бързай толкова. Има условия.

— Какви условия? — недоверието му веднага се събуди.

— Първо, няма да се доближаваш до мен.

— Тогава няма да живеем като мъж и жена.

— Тогава няма да дойда — Кейтлин скръсти ръце на гърдите и го изгледа предизвикателно.

— Разбрахме се. Няма да те докосвам, освен ако ти не поискаш — Джейк кимна и се ухили дръзко.

— Аз говоря сериозно…

— Добре де. Обещавам ти.

— Няма да се опитваш да ме предизвикваш. Няма да ми прилагаш обичайните си номера.

— Съгласен. Никакви номера. Хайде да тръгваме. Само си губим времето.

— Сигурно съм луда — пошепна Кейтлин, докато слизаше от каретата. На път към конете изведнъж спря и извика: — Момент! Не мога да тръгна просто така. Трябва да се обадя.

— Казах на управителя, че отиваш на гости при приятели и ще се върнеш следващата седмица.

— Какво си направил? — своеволията на този мъж ставаха все по-дръзки. — Значи си бил сигурен, че ще се съглася!

Без да обръща внимание на унищожителния й поглед, Джейк я вдигна на седлото.

— Можеш и сама да поговориш с управителя. Кажи му, че тръгваш с мен доброволно. Иначе още утре ще изпрати хора да те търсят.

— Къде ще ме заведеш?

— Засега няма да ти кажа.

— Джейк!

— В планините. Ще ти хареса. Слоан знае къде да ни намери, ако се наложи.

— Искам да знаеш, че няма да променя решението си и ще се върна в Сейнт Луис — изфуча Кейтлин.

Ще видим, каза си Джейк и отправи безмълвна молитва към небето планът му да успее.

Яздиха няколко часа на югозапад, прекосиха ниските планини в полите на Роки. Трудната, рядко използвана пътека ги отведе в приказно красива местност, но не спряха там, а продължиха към същинската планина. Скалисти върхове, меки била и дълбоки планински долини се отваряха пред тях във величествена, безвременна красота. Кейтлин не остана безчувствена пред величието на природата и постепенно забрави гнева си.

— В Сейнт Луис няма такава красота — отбеляза Джейк, когато слязоха от конете, за да се насладят на гледката.

Кейтлин поклати глава.

Минаха през опасен планински проход. Тесният път се виеше покрай страшни скали и дълбоки клисури. Скоро оставиха смесената гора зад гърба си и навлязоха сред вековни ели и борове. След време на тяхно място дойдоха стари смърчове и белостволи елши.

— Благословена земя — прошепна със страхопочитание Джейк.

Колкото по-назад оставаше цивилизацията, толкова повече Кейтлин изпитваше усещане за недействителност. Чистият, ароматен въздух и лазурносиньото небе засилваха магията. Небето беше безкраен лазурен свод, слънчевите лъчи падаха на блестящи златни ивици през високите клони. Прекосиха безброй скрити полянки, обсипани с приказни цветя: розови планински карамфили, сини камбанки, жълтурчета, грациозни обички, полюлявани от летния вятър.

Кейтлин беше готова да се закълне, че в този омагьосан слънчев ден съществуват само тя и той.

Джейк също попадна под магията на природата. С всяка миля, с която навлизаха в планината, той ставаше все по-сигурен в себе си. Беше убедил Кейтлин да прекара една седмица насаме с него. През тази седмица щеше да я убеди, че двамата са предопределени един за друг. Ако не… Но за това не смееше дори да мисли. Ако се провали, ще се откаже от нея завинаги. Беше й дал думата си.

Надвечер стигнаха до целта, след като почти час бяха яздили по течението на буен планински поток. Вече падаше здрач и захладняваше. На една полянка Джейк спря коня си. В склона насреща се гушеше солидна дървена колиба, почти скрита от група високи ели.

Джейк извади пушката от кожената чанта на седлото и тръгна бавно към колибата.

— Уолф? — извика сдържано той и се вслуша. Никой не отговори. — Очевидно не е тук.

— Кой? — попита изненадано Кейтлин.

— Приятелят, на когото принадлежи колибата. В последно време не се задържа много тук. Надявам се, че нямаш нищо против да се настаним тук като у дома си.

Без да дава повече обяснения, Джейк слезе от коня. Имаше всички основания да си мълчи. В тази колиба се бе възстановил от раните си след стрелбата, при която загина брат й. Това беше мястото, където беше страдал и се беше надявал да преодолее внезапната раздяла с нея.

Кейтлин не бързаше да слезе, въпреки че след дългата, непривична езда на мъжкото седло всички кости я боляха.

Джейк се възползва от колебанието й, вдигна я от седлото и я свали на земята, като я плъзна по тялото си. Един спомен я прониза като нож. Някога, когато тя пристигаше в скривалището им край езерото през онова прекрасно лято, той винаги я посрещаше по този начин. И днес докосването му я опари като огън.

— Джейк… ти обеща — възпротиви се задъхано тя.

— Знам — той я пусна, разпери ръце и отстъпи крачка назад. Момчешката му усмивка разтопи леда в сърцето й. — Няма да те докосвам, освен ако сама не ме помолиш.

Джейк изкачи трите дървени стъпала към колибата. Кейтлин го проследи със смутен поглед. Точно от това се опасяваше. Изобщо не беше сигурна, че ще има сили да издържи.

14

Джейк удържа на думата си да не я докосва — поне през остатъка от вечерта. Учудващо, но между тях не възникна неловкост, нито напрежение. Държаха се един с друг като женени, които си поделят задачите около настаняването в хижата. В помещението бяха подредени съдове за промиване на злато. Дебелият слой прах показваше, че обитателят на колибата дълго време не е бил тук. Кейтлин почисти, докато Джейк се погрижи за конете и нареди донесените припаси. Двамата приготвиха вечеря и измиха съдовете. Изтощена от дългата езда, Кейтлин скоро след вечеря се отпусна на тесния нар, а Джейк взе няколко одеяла и се разположи на пода.

Едва тогава се усети напрежение. Кейтлин мислеше как е споделяла леглото с Джейк, колко топло и страстно беше тялото му. С часове лежа будна, обърната към стената, за да не го вижда.

Когато се събуди цялата схваната, той вече беше станал. В огнището гореше буен огън и разпръскваше приятна топлина. Въпреки това тя не посмя да напусне топлото легло. Претърколи се настрана и простена от болка.

— Какво има? — попита Джейк и пристъпи към нара. Мускулите на краката й горяха като огън.

— Вчера май прекарах твърде дълго време на седлото.

— Има средство против това.

— Какво?

— Едно хубаво разтриване.

Той издърпа завивката и Кейтлин потрепери. Беше облечена в една от неговите ризи, която едва покриваше бедрата й. Джейк се покашля многозначително.

— Като си помисля… по-добре е да станеш и да се раздвижиш.

Кейтлин стисна зъби. Тя беше определила правилата и Джейк изглеждаше решен да ги спазва. Нямаше да я докосне, преди да получи разрешение. Сдържаността му щеше да я измъчи повече от страстта.

Докато заедно приготвяха закуската, вече не се усещаше нищо от снощната хармония. Присъствието на Джейк правеше Кейтлин толкова нервна, че когато той й подаде хляба, тя направо се разтрепери.

Без да съзнава какво прави, тя вдигна глава и го погледна. Без да я е пипнал, тя възприемаше близостта му за почти толкова възбуждаща, колкото докосването му. Погледът му се спусна към гърдите й и тя усети как зърната им се втвърдиха. Джейк й обърна гръб и в душата й зейна празнота.

След закуска атмосферата отново се разведри. Двамата излязоха на разходка в гората и стигнаха до кристално планинско езеро, захранвано от буен поток.

Джейк донесе от колибата въдици и двамата прекараха сутринта в риболов.

Кейтлин опече двете уловени пъстърви. След като се наобядваха, Джейк насече дърва, докато тя обикаляше просторната хижа с нарастващо безпокойство.

Така не можеше да продължава. Когато се съгласи да прекарат заедно една седмица в планините, Кейтлин се надяваше да овладее физическото си желание, като не позволява на Джейк да се приближава твърде много. Но още вчера й бе станало ясно, че връзката им не може да бъде спокойна и приятелска. Миналото беше тясно свързано с физическа близост.

Това й стана окончателно ясно, когато Джейк влезе с наръч дърва. Беше свалил ризата и при вида на голите мускулести гърди Кейтлин спря да диша. Вдъхна дълбоко миризмата на изпотеното му тяло и в слабините й нахлу желание.

Джейк забеляза погледа й. Двамата дълго стояха мълчаливо един срещу друг. Помежду им отново се възцари напрежение.

— Ще отида да поплувам, за да се охладя — проговори тихо Джейк.

Кейтлин кимна. Знаеше, че не се е сгорещил от усилената работа под силното планинско слънце… И нейната кръв беше гореща.

След като Джейк излезе, тя отново започна да обикаля помещението. Нервите й бяха опънати до скъсване. Полагаше отчаяни усилия да се пребори с желанието си. Преброи до хиляда. Подреди съдовете. Опъна покривката на леглото. Вдигна възглавницата на Джейк, притисна лице в мекия плат и вдъхна дълбоко мъжкия му аромат.

В този миг спря да се бори. Решително излезе от колибата и тръгна към езерцето.

Обградено от високи ели, то лъщеше под слънцето като огледало. На брега стоеше мъжът, който владееше сетивата й. Гол. Неустоимо мъжествен.

Устата на Кейтлин пресъхна. Джейк стоеше на една скална издатина с гръб към нея, готов да скочи във водата. Мокрото му тяло блестеше под слънчевата светлина.

Напрегнатата му поза й показа, че е чул приближаването й. Тя пристъпи към него, теглена от сила, на която не можеше да устои.

По загорелия от слънцето гръб се стичаха водни капки. Без да съзнава какво прави, Кейтлин протегна ръка и помилва гладката кожа.

— Кет… — пошепна дрезгаво Джейк и се обърна. — Какво правиш, по дяволите?

Тя бе изгубила битката. Можеше още хиляда пъти да си повтори, че няма бъдеще с този мъж, че ако го напусне, сърцето й ще се пръсне на безброй парченца — никаква полза. Оставаха й само няколко скъпоценни дни с Джейк и щеше да се наслади на всяка минута.

Слънчевите лъчи играеха по голата му кожа и водните капки се превръщаха в диаманти. Близостта му я замая. Без да каже дума, тя повдигна лице към него. Джейк реагира хладно на натиска на устните й. Остана сдържан, дори поиска да се възпротиви. Целувката му беше образец на равнодушие.

Кейтлин се отдели от него и погледна питащо в зелените очи.

— Какво не е наред?

— Заклех се да не те докосвам.

— Аз обаче не съм се заклевала — отвърна остро тя.

Плъзна ръка по окосмените гърди и плоския корем и стигна до слабините. Когато пръстите й се сключиха около набъбналия член, Джейк блъсна ръката й. Тялото му потрепери, тесните хълбоци се раздвижиха.

— Какво има, Джейк? — попита с нежна подигравка тя. — Нима си на път да изгубиш самообладание?

— По дяволите, Кет, аз не съм от желязо.

Тя се усмихна доволно.

— Радвам се. Вече си мислех, че си.

Ерекцията му беше огромна, пулсираща и гореща. Кейтлин закопня да го вкуси. Искаше да го види полудял от желание, както той правеше с нея.

Тя се отпусна на колене и започна да целува кадифената кожа. Джейк застена. Кейтлин се засмя тихо и внимателно облиза главичката.

— Кет! — изстена дрезгаво той. — Получаваш повече, отколкото искаше да имаш.

Вместо отговор тя засмука главичката. Горещата й влажна уста го докара до лудост. Седалищните мускули се стегнаха, той стисна зъби. Сладостта на внимателно ближещия език го лиши и от последните остатъци от самообладанието му.

Не можеше да чака повече. Хвана я за раменете, отпусна се на колене и я принуди да падне назад. Бързо вдигна полите й, отстрани бельото и се заби в нея с такава сила, че тя изохка.

Останала без дъх, Кейтлин го погледна в лицето. Пламтящите му очи се впиха в нейните. Чертите му бяха твърди и волеви. Той бързаше да й даде, каквото желаеше, за каквото беше копняла… Джейк, нейният Джейк трепереше върху нея като в треска. Тя се засмя и разтвори бедрата си.

С порива на умиращ от жажда той отново нахлу мощно в нея. Тласъците му бяха мощни и бързи, стоновете му се засилваха. Мислеше само за себе си, не внимаваше дали тя остава задоволена от това бурно сливане. Кейтлин се зарази от дивата му страст. Извиваше се под стремителните му тласъци, охкаше и хълцаше, забиваше нокти в гърба му. Много скоро тялото й се изопна като струна и вътрешностите й се пръснаха в сноп искри. В същия момент и Джейк стигна до върха. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон и той изля семето си в нея със сила, каквато тя не познаваше досега.

Почти изплашен от мощта на своето освобождаване, той потрепери с цялото си тяло, изпъшка и рухна върху нея.

— Не — прошепна задъхано Кейтлин, когато отново беше в състояние да говори, — вече не мисля, че си от желязо.

Той се засмя тихо, но мина още доста време, преди да събере сили да вдигне глава. Погледна я, тя вдигна лениво ресници и му се усмихна.

Сърцето му се сви. Такава щеше да я помни винаги: сините очи, замъглени от преживяната страст… лицето порозовяло от вълнение… разпиляната абаносова коса… Ако я изгуби, този образ ще остане за вечни времена в сърцето му. Ако я загуби…

Не искаше да мисли за немислимото. По-добре да се съсредоточи върху настоящето. Вкуси устните й, целуна я с нежност, която беше също толкова замайваща като бурния любовен акт. Разкопча блузата й, копнеещ да усети топлината на голата й кожа, и започна да я съблича, малко засрамен от бурната си атака.

Кейтлин бе изоставила сдържаността си и той щеше да се възползва от готовността й. Жадуваше за нея, изпитваше животински глад и само едно любене не беше в състояние да го задоволи. Сърцето и тялото му, всичките му сетива горяха от копнеж. Само тази жена можеше да утоли жаждата му.

Определената седмица преминаваше в сладко-горчива магия. Кейтлин и Джейк се любеха и работеха, смееха се и се шегуваха, носеха се заедно към висините на екстаза, всеки ден все по-пламенно и мощно. Отново бяха млади влюбени, отново преживяваха моментите на блаженството, пленници на сладката омая, която бяха преоткрили. Скривалището в планините се превърна в приказен свят, където само настоящето имаше значение.

Прекарваха много часове в страстни прегръдки. Тясната колиба укрепи близостта им. Въпреки това любовната им игра беше засенчена от меланхолия. В мълчаливо съгласие двамата избягваха да говорят за връзката си и за предстоящото заминаване на Кейтлин. Но и двамата всеки момент съзнаваха, че краят на щастието им е съвсем близо.

Кейтлин искаше този живот да продължи вечно. Дните минаваха, белязани от незабравими моменти: прекрасни утрини, величествени залези, мек здрач, вълшебна нощ под обсипано със звезди небе.

Джейк я милваше, целуваше и любеше винаги когато го обземеше желание, а това се случваше по много пъти през деня и нощта. Опитваше се да утоли жаждата си, но не се получаваше. Не можеше да й се насити. Гладът му нарастваше с всяка любовна игра. Неговата дива котка даваше и вземаше еднакво много. Най-много се радваше, когато я караше да взема повече, когато усещаше тръпките й, докато нашепваше нежни думички в ухото й, когато я тласкаше към нови и нови висини на насладата, докато усети искрящото й освобождаване, което я свързваше още по-тясно с него.

Любовното щастие постепенно разколебаваше решителността на Кейтлин. Тя не знаеше дали след тази магическа седмица ще намери сили в себе си да си отиде. Защо миналото не можеше да се върне…

Само веднъж, след неколкочасова любовна игра, двамата заговориха за връзката си, докато лежаха сгушени един в друг на тесния нар.

— Какво правиш с мен… — изпъшка Джейк, докато устните му се плъзгаха по трескавото й лице. — Ти ме подлудяваш, знаеш ли?

— Ммм… — промърмори сънено Кейтлин. — Похотта те подлудява.

Джейк внезапно стана сериозен, подпря се на лакът и я погледна.

— Това е много повече от похот и ти го знаеш.

Тя не отговори, опита се да избегне погледа му.

— Знаеш го, Кет.

— Ти ме желаеш много силно, Джейк, но не ме обичаш истински.

— Това не е вярно, по дяволите — той я изгледа с присвити очи. — Защо тогава през последните седмици тичам след теб като пощурял хлапак?

Кейтлин смутено сведе глава. За първи път Джейк изглеждаше готов да отвори сърцето си пред нея.

— Наистина ли ме обичаш?

— Нима не съм ти го казал?

— Не, никога — отвърна сърдито тя. — Нито думичка. Никога не си ми го казвал.

— Права си — Джейк се усмихна меланхолично. Мислеше, че тя знае какво изпитва той към нея. Не предполагаше, че ще се наложи да изрази чувствата си с думи. Нима не беше достатъчно, че сърцето му преливаше от любов?

Той помилва бузата й с връхчетата на пръстите си и се засмя тихо.

— Само не ми казвай, че не си разбрала!

Кейтлин затвори очи. В ласката му имаше толкова любов…

— Може би да, но… жените обичат да чуват тези думи.

Той я целуна бегло по устата.

— Кейтлин Кингсли, обичам те… обичам те с цялото си сърце. Най-силното ми желание е да станеш моя жена. Е, това достатъчно ли е?

Когато тя не отговори, Джейк я ощипа леко по ръката.

— Ти също ме обичаш, нали, Кет?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Какво има? Нещо лошо ли казах?

Тя поклати глава. Години беше мечтала да чуе тези думи от устата на Джейк и когато той най-после ги каза, положението стана още по-лошо. Сърцето й се гърчеше от болка. Помилва с ръце и устни красивото му лице и отново си зададе въпроса, който я мъчеше през цялото време: Достатъчна ли беше любовта? Неговата любов не беше в състояние да промени голата, студена истина. Мъж с престъпно минало не можеше да стане баща на детето й.

Когато той се наведе да я целуне, тя се отдръпна.

— Недей…

— Все още се страхуваш от мен — проговори с болка Джейк.

— Не ме е страх от теб.

Зелените очи се впиха в нейните.

— Напротив. Страх те е от чувствата, които предизвиквам у теб.

Кейтлин с мъка откъсна поглед.

— Страх ме е от миналото ти. От насилието.

Джейк кимна с отсъстващ вид и започна да навива на пръстите си един гарванов кичур.

— Не мога да променя миналото, Кет. Само бъдещето — помълча малко и добави: — И ти ще ми помогнеш. Имам нужда от теб, Кет… Не разбираш ли? Нуждая се от теб, за да продължа по правия път.

— Нуждаеш се от мен? — прошепна с болка тя.

— Повече от всичко друго на света — отвърна тихо той.

Кейтлин затвори очи. И тя се нуждаеше от него. Завинаги. До края на живота си.

— Искам да живея с теб, Кейтлин. Ти също го искаш.

— Де да беше толкова просто…

— Просто е.

Наистина ли? — запита се Кейтлин с безмълвно отчаяние. Очите й потърсиха отговор в неговите. Кое беше по-лошо — да живее без Джейк или да се събере с него и да изложи сина си на опасност?

Този разговор я преследваше до последния ден в планинската колиба. В сърцето й кълнеше надежда. На това омагьосващо място й беше лесно да вярва, че страховете и опасенията й са напразни, че бъдещето ще донесе решение на проблема й. Късно вечерта отново подхванаха темата. Бяха се разходили край езерото и сега седяха, увити в одеяло, на брега и се възхищаваха на пълната луна, която се отразяваше във водата. Сгушена в прегръдката на Джейк, Кейтлин се чувстваше напълно спокойна.

— Така би трябвало да бъде винаги — прошепна замислено Джейк.

— Да — отвърна съвсем тихо тя.

Той взе ръката й и преплете пръсти с нейните.

— В Ню Мексико често спях на открито и се взирах в луната — разказа й той. — Мислех за дома си и за всичко, което бях изгубил.

Гърлото на Кейтлин пресъхна.

— Много съжалявам, Джейк — прошепна задавено тя. — За всичко, което ти е причинил баща ми.

Усети как той вдигна рамене.

— Най-много съжалявах, че не можах да се сбогувам с баща си. Да бъда до него в смъртния му час. Едва месеци по-късно научих за смъртта му.

Кейтлин усети тъгата му. Внезапно осъзна, че Джейк никога не й е разказвал за четирите години изгнаничество. Може би трябваше да го накара да говори…

— Сигурно ти е било много трудно да не можеш да се видиш с близките си — рече тихо тя.

— Най-трудното беше, че се чувствах като подгонен дивеч — отвърна горчиво той. — Спомням си един ловец на глави, от когото не можах да се отърва. Преследваше ме през цяло Ню Мексико. За малко да ми прати куршум в гърба. Добре, че… Алдерсън му попречи.

Кейтлин разбра краткото му колебание. Той не искаше да й напомня за стария си приятел, нито за конфликта между двамата, възникнал след появата му. Мина доста време, докато Кейтлин намери смелост да подхване друга тема, която силно я интересуваше.

— Позволяваш ли да ти задам един въпрос?

— Щом искаш.

— Защо си тръгнал с онази банда престъпници?

Джейк я изгледа остро. Наистина ли искаше да чуе истината? В същото време се запита дали самият той знае истината. Дали е в състояние да я изрази така, че Кейтлин да го разбере. Беше му много трудно да отхвърли с години упражняваната сдържаност.

Накрая въздъхна и започна да говори:

— По различни причини. Главно защото бях голям глупак — засмя се сухо и продължи: — Бунтувах се срещу съдбата. Вече ме бяха обявили за убиец, даваха награда за главата ми. Значи няма значение какво правя. Другата причина е, че разчитах групата да ме защитава. Защото ми беше писнало да ме гонят като диво животно. Чувствах се по-сигурен, когато яздех с десетина мъже, бегълци като мен — той се поколеба и заключи едва чуто: — Днес знам, че направих най-голямата грешка в живота си.

— Защо се раздели с тях?

Погледът на Джейк се изгуби в далечината към планинския масив, чиито връх беше потопен в сребърна лунна светлина.

— Един ден се събудих и осъзнах каква глупост правя. Аз не бях престъпник, не исках да живея като такъв. Освен това… мислех за теб — той се обърна към Кейтлин и очите му засвяткаха. — Знаех, че ако продължа така, няма да мога да се явя пред очите ти. Не се извинявам за онова, което съм вършил, Кет. Знам, че е грозно. Но тази част от живота ми приключи. Не искам да гледам назад.

В очите на Кейтлин пареха сълзи.

— Какво ще кажеш за обявата, която видях? Пише, че си убил човек при нападение на банка.

— Пак ли ме смяташ за убиец? — въпросът се вряза като нож в сърцето й.

— Н-не… но може би си стрелял по него… за да избягаш… както когато си убил момчето…

Джейк стисна здраво зъби и замълча. Сигурно постъпваше глупаво, но той беше убеден, че не е нужно да доказва невинността си пред Кет. Искаше тя да му вярва. Искаше любовта й да е достатъчно силна, за да му има доверие.

След малко обърна лицето й към своето и изрече вече по-спокойно:

— Аз не съм убиец, Кет.

— Аз… знам това.

— Никога не бих те наранил. Нито теб, нито сина ти.

Кейтлин не се отдръпна, но не каза нищо.

— Не можеш ли да ми повярваш?

— Аз… това не е въпрос на доверие…

— О, така ли? — изсъска раздразнено Джейк.

— Моля те… нека не се караме.

Джейк извърна поглед. Кейтлин чуваше възбуденото му дишане. Очевидно се бореше да запази самообладание.

— Аз не искам да се карам с никого — прошепна накрая той и я прегърна.

Кейтлин въздъхна и се отпусна в ръцете му. Тя му вярваше — това беше извън всякакво съмнение. Но беше ли готова да изложи на опасност сина си и себе си само за да живеят заедно?

Може би имаше и друго решение.

— Джейк… какво ще кажеш да дойдеш с мен в Сейнт Луис?

— И да живеем там заедно?

— Да. Би могъл да започнеш нов живот. Да работиш…

— Вече ти казах, Кет. Няма да избягам.

— Това не е бягство!

— Мислиш ли, че е честно да искаш от мен още веднъж да напусна родината си? — попита сериозно той и когато тя не отговори, продължи тихо: — След четири години бягство искам уседнал живот, Кет. Искам да доживея дните си там, където ми е мястото.

— Разбирам те — промърмори тя, опитвайки се да скрие разочарованието си. — Но мисля, че в Сейнт Луис би могъл да си създадеш нова родина.

— Няма да е като тук. Тук са корените ми, както и твоите, въпреки че го отричаш. Освен това не съм свикнал с живота в големия град. Там няма да мога да се грижа за теб.

— Аз съм учителка. Не печеля много, но ако продам ранчото, можем да вложим парите в нещо за теб. Или да си купим ранчо другаде…

Джейк решително поклати глава.

— По-добре да се пържа в ада, отколкото да живея от парите на Адам Кингсли.

— Съжалявам, идеята ми беше глупава. Тогава би могъл да продадеш своя дял от ранчото Макорд.

— Това означава да унищожа Слоан. За да ми плати моя дял, той ще трябва да продаде голяма част от стадото.

— Защо усложняваш нещата? Дори не искаш да обмислиш как бихме могли да живеем заедно на изток?

Джейк въздъхна.

— Бих живял с теб навсякъде, където искаш. Но моето минало може да ме застигне и в Сейнт Луис. Не си ли мислила за това?

Кейтлин не каза нищо повече. Животът в друг град нямаше да заличи най-страшните й опасения. Миналото на Джейк винаги щеше да представлява опасност за сина й.

В края на седмицата Кейтлин продължаваше да се измъчва от същите мисли и въпроси. Последната сутрин тя се събуди в прегръдките на любимия си и сърцето й се сви от болка. Утре щяха да бъдат отново в цивилизацията и тя трябваше да вземе решение: Джейк или синът й.

Кейтлин потрепери. Джейк я прегърна по-силно и притисна бедрата си към нейните.

— Кет? — пошепна дрезгаво той. — Ела, ще те стопля.

Наболата му брада одраска тила й. Тръпките й се засилиха, когато силната му сутрешна ерекция се мушна между краката й.

— Не, Джейк — трябваше да му каже какво предстои. — Искам да ме върнеш обратно.

— Какво значи обратно?

— Искам да се върна в моето ранчо.

Той мълча дълго.

— Значи ще заминеш Сейнт Луис? — попита накрая с леко треперещ глас.

— Аз… още не знам. Не съм решила. Не мога да взема такова решение за един ден. Не искам да го взема тук. Когато си до мен, не съм в състояние да мисля.

— Може би е най-добре да не мислиш толкова много.

— Не, Джейк. Искам да се махна оттук. Трябва ми време… време да се съсредоточа. Моето решение не засяга само мен. Трябва да мисля за сина си.

Затаила дъх, Кейтлин чакаше Джейк да й възрази. Да се опита да я убеди, че не е редно да поставя потребностите на Райън пред своите собствени.

Усещаше горещината му в гърба си. Силните му ръце й вдъхваха сигурност. Караха я да забрави колко опасен е светът навън. В същото време знаеше, че ще е в състояние да разсъждава разумно, едва когато той се отдалечи от нея.

Двамата чуха тежките стъпки по дървените стъпала пред колибата. Приглушени шумове, които след тишината през последните дни прозвучаха като пистолетни изстрели.

Кейтлин грабна одеялото и се зави до брадичката. Джейк светкавично се наведе и вдигна колта си, оставен до леглото.

В следващия миг вратата се отвори с протяжно скърцане.

На прага застана мъж в позата на хищник, дебнещ плячка.

— Уолф! — Джейк въздъхна облекчено. — Дяволите да те вземат, да не искаш да ми побелее косата!

Кейтлин се взря в натрапника с лудо биещо сърце. Издадени скули, високо чело, остро извит орлов нос — мъжът очевидно имаше индианска кръв. Синьо-черната коса и червено-кафявият цвят на лицето също сочеха към индиански произход. Обаче беше облечен като бял. Очите, черни като въглени, се взираха с опасна настойчивост в дулото на револвера.

Джейк свали оръжието и го остави на пода.

Лицето на непознатия веднага се отпусна. Погледът му се премести към Кейтлин и в черните зеници светна любопитство.

— Преча ли?

Джейк кимна смутено.

— Уолф… знам, че колибата е твоя, но ще бъдеш ли така добър да излезеш за малко?

Непознатият се засмя тихо, в черните му очи блеснаха весели искри. Кейтлин беше готова да потъне вдън земя.

— Ще ви направя тази услуга, но бих искал първо да ме представиш на дамата.

15

След няколко часа Кейтлин събираше малкото багаж, който си бяха донесли. Джейк и приятелят му Уолф Лоуган бяха излезли, без да й кажат къде отиват.

Този път Кейтлин почти не се уплаши от появата на Уолф, защото той почука и изчака да чуе отговора й, преди да влезе. Освен това тя вече беше прилично облечена, но въпреки това срещата й насаме с индианец от племето чейени в тази тясна стаичка я караше да се чувства неловко. Уолф изглеждаше като истински дивак с този тъмен цвят на лицето, с черните очи и коси, нищо, че носеше дрехи на бял работник: кожен елек, памучна риза и син панталон.

— Къде е Джейк? — попита нервно тя, докато индианецът нареждаше нещата си.

— Оправя конете — като забеляза как тя се оглежда скришом, Уолф се усмихна иронично. — Не се страхувайте, че ще се нахвърля върху вас и ще ви скалпирам, мисис Хъгс. Може да не ми личи, но аз познавам навиците на белите и маниерите ми по нищо не отстъпват на техните.

Кейтлин се изчерви засрамено.

— Простете. Не познавам много…

— Индианци? Това е характерно за повечето бели.

Тя се покашля.

— Искам да ви благодаря, че ни предоставихте колибата си, мистър Лоуган.

— Наричайте ме Уолф. Джейк е мой добър приятел, почти част от семейството. Неговият брат беше женен за моята полусестра.

— Слоан Макорд?

— Да. Запозна се със сестра ми Спящата кошута, докато тя водеше моето домакинство. Доведох я в колибата си, за да я измъкна от резервата, където правителството държи последните остатъци от чейените — иронията в гласа на Уолф беше режеща. — Не вярвах, че ще умре от ръката на бял мъж.

Той впи очи в лицето на Кейтлин. Ако можеше да се вярва на слуховете, баща й лично бе убил индианската жена на Слоан. Дали Уолф я обвиняваше за смъртта на сестра си?

— Ужасно съжалявам…

Той стисна зъби и продължи да разопакова нещата си. Кейтлин се наведе над леглото и затвори чантата си. Внезапно й хрумна, че Уолф я наричаше с новото й фамилно име.

— Значи Джейк ви е разказвал за мен…

— Да. От четири години не е престанал да говори за вас. Започна, когато лежеше в треска.

Кейтлин се обърна учудено.

— Значи вие сте човекът, който му е спасил живота?

Постепенно започваше да разбира връзката между двамата мъже.

— Извадих от ребрата на Джейк куршумите на брат ви и за малко да го уморя — Уолф отново я погледна пронизващо. — Той каза, че вие не му вярвате, дето брат ви е стрелял пръв.

— Аз… не знаех в какво да вярвам — отговори смутено тя. Разговорът вземаше неприятен обрат. — Джейк изчезна, без да ми обясни какво е станало. Имаше свидетели…

Уолф изхъмка иронично. Кейтлин усещаше безмълвната му критика съвсем ясно. По-добре направо да я бе нарекъл предателка. Не можеше да му се сърди. Днес знаеше, че е трябвало повече да вярва на мъжа, когото обичаше.

— Какво мислите днес? — попита след малко Уолф.

Мисълта за брат й я натъжи.

— Вярвам, че Джейк е стрелял при самоотбрана. Защото е нямал друг избор.

Коравото лице на Уолф се отпусна, той кимна одобрително.

— Баща ви му е сторил голямо зло — продължи той.

— Вие явно знаете много за Джейк.

— Продължихме да поддържаме връзка.

— След като се възстанови от раните, така ли?

— Да, и по-късно.

— Мислех, че Джейк веднага е потеглил към Ню Мексико.

— Точно така.

— Разказвал ли ви е с какво се е занимавал през последните години?

Уолф вдигна рамене.

— Джейк не говори много за себе си. Сигурно иска просто да забрави тази част от живота си.

Очевидно Уолф знаеше за Джейк повече от нея и това беше отчасти по нейна вина. Досега почти не му беше задавала въпроси за миналото. Честно казано, не искаше да знае нищо за живота му на престъпник.

— Знаете ли как е живял след това?

— Доста зле.

— Той ми разказа, че станал… стрелец.

— Правилно. Има точно око. Трябвало е да стреля точно, за да се отърве от ловците на глави. Или той, или те.

Кейтлин прехапа устни.

— Той не е невинно ангелче. Нали видях обявите.

Уолф кимна.

— Попаднал е в лоша компания. Влязъл е в престъпна банда.

— Никой не го е принудил. Направил го е доброволно.

— Сигурно сте права. Но на ваше място не бих бързал с присъдата. Не знаете какво означава да бягаш. Да живееш от ден за ден.

— Не зная… — призна тихо тя.

— Освен това не бива да забравяме, че Джейк е разбрал грешката си и се е разкаял. Само след няколко месеца е напуснал бандата Долби.

Погледът на Кейтлин помрачня. Не можеше да се примири, че той помогна на бившия си съучастник да избяга.

— Откъде знаете, че се разкайва?

— Наречете го инстинкт. Във всеки случай аз вярвам на това, което виждам. Миналата година бях при Джейк в Ню Мексико. Отидох да му кажа, че баща му е мъртъв — Уолф я пронизваше с поглед. — Знаете ли с какво се занимаваше, като го намерих? Четеше законите.

— Какво? Защо?

— Търсеше начин да докаже, че не е виновен за смъртта на брат ви. Мислите ли, че ако беше виновен, щеше да се занимава с правната страна на въпроса?

Кейтлин поклати глава. Не можеше да си представи Джейк наведен над дебели книги със закони и наредби. После си спомни книгите на писалището в кабинета на Слоан. Какво още премълчаваше Джейк пред нея? Защо тя не го разпитваше?

— Джейк се опитва да промени живота си, мисис Хъгс.

— Моля, наричайте ме Кейтлин — отвърна разсеяно тя.

— Добре, Кейтлин. Ще ви кажа още само едно нещо. Дайте му шанс да ви докаже, че е невинен.

— Но… не става дума за това.

— Наистина ли? Защо имам чувството, че не искате да се освободите от миналото му?

Да, Уолф беше прав.

— Може би… не съм сигурна, че Джейк ще се справи. Самият той забелязва, че никак не е лесно да оставиш миналото зад гърба си.

— Но поне се опитва.

След като Кейтлин не отговори, Уолф продължи:

— Бихте ли дошли с Джейк в планината, ако беше лош човек?

Тя избягна острия му поглед.

— Не — Джейк не беше лош човек, тя знаеше това. Беше вършил лоши неща — или защото е бил принуден, или от младежка глупост, но имаше добро сърце. Тя беше готова дори да признае, че е преувеличавала грешките му. Сигурно от чувство за самозащита. Дали не преувеличаваше и възможните опасности?

— Вие го обичате, нали?

Кейтлин кимна. Седмицата в планината й доказа, че е безнадеждно влюбена в него. Сега обаче трябваше да вземе решение.

— Останах с впечатление, че и той ви обича — размишляваше на глас Уолф. — Не разбирам къде е проблемът.

— Аз… имам син. Не мога да позволя детето ми да живее с един… престъпник.

— Аха… — промърмори замислено Уолф. — Доколкото познавам Джейк, той няма да се откаже толкова лесно. Понякога го оприличавам на вълк. Вълкът има само една партньорка. За цял живот. Джейк е убеден, че вие сте жената на живота му.

Влизането на Джейк спести на Кейтлин неудобството да отговори. Тя се наведе отново над чантата си, за да скрие зачервеното си лице. Очевидно учуден от тишината, Джейк премести поглед от единия към другия.

За облекчение на Кейтлин Уолф го попита оседлани ли са конете.

Малко по-късно, когато Уолф Лоуган излезе от колибата, за да ги изпрати, Кейтлин отново се почувства неловко. Индианецът улови двете й ръце в своите едри лапи и я изгледа с лъскавите си черни очи.

— Чейените имат една поговорка — рече тихо той. — Само когато разбереш сърцето си, ще намериш истински мир.

Кейтлин го погледна в очите, уловена от хипнотичния му поглед. После се усмихна колебливо и се качи на коня.

— Какво означаваха тези думи? — попита Джейк, докато яздеха по тясната пътека, извеждаща от долината.

— О, нищо… — промърмори Кейтлин, надявайки се той да не настоява.

По време на дългата езда по стръмни пътеки Джейк остана мълчалив и замислен. Не спомена с нито една дума предстоящото заминаване на Кейтлин, макар да не мислеше за нищо друго.

Последната седмица му показа съвсем ясно онова, което знаеше отдавна: че той принадлежи на Кейтлин, а тя принадлежи на него. Тя беше всичко, което той искаше, от което се нуждаеше — той, който никога не беше изпитвал нужда от близък човек, преди да срещне тази жена. Кет му даде отново мечти и надежди. Когато я държеше в прегръдките си, можеше да прогони празнотата, в която душата му се задушаваше.

Само Кейтлин имаше право да реши ще остане ли с него или не. Той искаше да й покаже, че без него животът й ще е непълен, както неговият живот беше празен и безутешен без нея. Кет трябваше да остане при него просто защото нямаше друга възможност. Защото без нея сърцето му щеше да се втвърди и тогава…

Едва когато почти бяха стигнали ранчото Кингсли, той й зададе въпроса, който от много дни пареше в сърцето му.

— Кога най-сетне ще сложиш край на мъченията ми, Кет? Кога ще ми кажеш по кой път ще поемеш?

Кейтлин смръщи чело.

— Още не съм решила. Аз… не знам дали мога да се омъжа за теб, Джейк. Но… със сигурност няма да напусна Колорадо още днес.

Усмивка огря лицето му, толкова сияеща, че сякаш слънцето бе пробило тъмните облаци. Той нададе ликуващ вик и подплаши конете. После се наведе, грабна я, свали я от седлото, сложи я пред себе си и покри лицето й със страстни целувки.

— Стига, Джейк! — извика Кейтлин, когато най-сетне успя да се освободи. — Пусни ме!

Все още сияещ от щастие, той я сложи отново на коня й. После пришпори жребеца си, размаха шапката си и направи няколко обиколки около нея, надавайки диви индиански викове. Клатейки глава, Кейтлин му заповяда да се държи като възрастен мъж, защото може да промени решението си.

Все още не се беше успокоила след страстните му целувки, когато действителността ги настигна.

Патрул, състоящ се от четирима мъже, отговарящи за спазването на примирието, препусна към тях. Джейк моментално стана сериозен.

— Случило ли се е нещо, Рой? — попита той. От бдителния му поглед не бе убягнало, че и четиримата са въоръжени до зъби.

— Миналата нощ някой е застрелял половин дузина от угоените волове на Лий. Търсим извършителите. Следите водят в тази посока. Срещнахте ли някого в планините?

— Никого — Джейк огледа Лий Ходжкис, който го наблюдаваше враждебно. Очевидно не беше забравил случилото се по време на празненството по случай Деня на независимостта, когато беше имал неблагоразумието да предизвика скандално известния стрелец Джейк Макорд.

Каубоите не смееха да го погледнат.

— Ето какво се случва, когато се забъркаш с вонящи овчари — изръмжа вбесено Ходжкис.

Двамата овчари от патрула моментално застанаха нащрек.

— Кого наричаш вонящ? — попита предизвикателно единият.

Преди духовете да се разгорещят, се намеси Рой.

— Успокойте се, хора. Лий е ядосан, че му утрепаха воловете, това е разбираемо. Но нищо чудно да го е направил говедовъд, който иска враждата да пламне отново. Трябва да проведем щателно разследване — той се обърна отново към Джейк. — Имаме нужда от добър стрелец. Ако имаш време, разбира се.

Джейк се извърна към Кейтлин, която наблюдаваше сцената със сериозно лице и стиснати устни, и съжалително поклати глава. Обясни, че в момента има друго задължения и им пожела късмет в търсенето.

Двамата с Кейтлин продължиха пътя си. Когато стигнаха до ранчото Кингсли, настроението им беше паднало под нулата. Магията беше отлетяла. Светът на враждите и насилието разруши мечтата им.

Кейтлин спря коня си пред верандата. В същия момент вратата на кухнята се отвори и на прага застана закръглена сивокоса жена.

— Крайно време беше да се прибереш вкъщи — изрече укорително тя, бършейки ръце в престилката си.

Кейтлин извика смаяно.

— Лельо Уини? Какво правиш тук, за бога!

— Пристигнах вчера с влака. От Денвър до тук трябваше да пътувам съвсем сама. Къде беше, мадам?

Кейтлин не обърна внимание на укора. Сърцето й се сгърчи от страх.

— Мили боже, да не се е случило нещо с Райън?

— Не, разбира се. Момчето си е добре. Играе си в къщата.

— Какво? Защо си го довела тук? — Кейтлин забързано скочи от коня. Трябваше веднага да види сина си. — Не получи ли телеграмата ми?

— Малкият настояваше да види майка си. Според мен това е много по-важно от вашата глупава гранична война.

— О, лельо Уини… — Кейтлин изкачи стъпалата на един дъх. — Казах ти, че тук е много опасно!

— Я как сърдечно ме посрещаш, мен, която предприех толкова дълго пътуване само за да те видя.

Кейтлин изпрати безмълвна молитва към небето. Своенравната й леля бе пренебрегнала телеграмата, в която изрично я молеше да не довежда Райън в Колорадо при никакви обстоятелства. Уини се различаваше от починалия си брат като слънцето от луната, но беше същата дебелоглавка като него.

— Извинявай — поправи се бързо Кейтлин. — Разбира се, ти си добре дошла в ранчото. Работата е там…

Докато говореше, от къщата изскочи чернокосо хлапе и се втурна към нея.

— Мамо, мамо!

— Райън, внимавай! Стълбите! — Кейтлин пресрещна малкия, вдигна го на ръце и го притисна до гърдите си. Райън я прегърна устремно и обсипа лицето й с влажни целувки. Кейтлин посрещна нежностите му, като се смееше и плачеше едновременно.

— Къде беше толкова дълго, мамо? Липсваше ми.

— О, миличкият ми, и ти ми липсваше! Толкова много ми липсваше…

— Ето кой бил мъжът — промърмори като на себе си леля Уини.

Кейтлин се обърна стреснато и видя, че старата дама оглежда Джейк без всякакво стеснение. В сърцето й се промъкна смразяващ страх. Съвсем бе забравила Джейк. Ето че настъпи ситуацията, от която се страхуваше най-много.

— Ела, миличък — прошепна тя. — Да влезем вътре.

Вече беше на прага на кухнята, когато дълбокият глас на Джейк я спря.

— Няма ли да ме представиш, Кет?

Кейтлин спря като вцепенена, сърцето й заби лудо. Обърна се колебливо, неспособна да скрие страха си.

— Ами… това е леля ми Уинифред Тръскот. Лельо Уини… Джейк Макорд.

Джейк вдигна ръка към шапката си и устреми поглед към момчето.

— А това дете е синът ти — рече тихо той.

Райън го посочи с пръст и попита любопитно:

— Ти каубой ли си?

Джейк пристъпи към него с принудена усмивка.

— Разбира се. Здравей, приятелче.

Той се наведе да подаде ръка на момченцето и изведнъж замръзна на мястото си. Малкият му се усмихна и на бузките му се появиха две прелестни трапчинки. Но не те, а очите на детето му отнеха гласа.

Джейк гледаше невярващо две сияещи детски очи, яснозелени като неговите.

16

Джейк имаше чувството, че конят му го е ритнал право в стомаха. После си спомни думите, които Кейтлин бе казала за сина си: Има моите коси и очите на баща си…

В главата му цареше хаос, но много скоро една от неясните мисли доби очертания. През цялото време се взираше като замаян в зелените очи на момчето. Досущ като неговите.

Очите на баща си…

Кейтлин го наблюдаваше с нарастващ страх.

И има пълно право да се страхува, каза си Джейк с внезапно избликнал гняв.

— Трябва да говоря с теб, Кет. Веднага — гласът му не търпеше отказ.

Той знае, помисли си Кейтлин и паниката й нарасна. Не беше подготвена за този разговор.

— Не можеш ли да почакаш? Още не съм поздравила Райън и Уини както е редно…

— Не мога да чакам.

Кейтлин колебливо сложи Райън в ръцете на Уини. Джейк не откъсваше очи от момченцето. С изключение на очите малкият не приличаше на него, но въпреки това той не се съмняваше, че Райън е негов син. Просто го усещаше. И това усещане предизвика див гняв.

Треперейки, Кейтлин помоли сина си да не се сърди и му обеща, че ще се върне бързо. Джейк стисна ръката й в желязна хватка. Без да каже дума, я метна на коня и бързо възседна своя. Двамата изкачиха в мълчание най-близкия хълм. Напрежението бързо нарастваше.

От време на време Кейтлин го поглеждаше скритом и коравото, студено лице я ужасяваше. Стомахът й се гърчеше от болки. В сърцето й се бореха страх и чувство за вина. Джейк никога нямаше да й прости. Сгреши ли, като премълча пред него, че имат дете?

Най-сетне той спря коня и заговори:

— Райън е мой син, прав ли съм? — това не беше въпрос, а установяване на факта.

— Джейк… трябва да разбереш…

— Дявол да те вземе, Кет, отговори ми! — Джейк присви очи. — Кажи ми истината. Ти твърдеше, че синът ти е на три годинки, но той е по-голям, прав ли съм?

— Едричък е за възрастта си, но…

— По дяволите! През цялото време си ме лъгала!

Обвинението й отне цялата смелост. Джейк изглеждаше, сякаш в следващия миг ще я удари. Лицето му беше сковано като маска, само челюстите му се движеха, а в очите пареше болка.

— Той е мой син, нали? — попита дрезгаво.

— Да — призна най-сетне тя, толкова тихо, че гласът й едва се чуваше.

Обаче Джейк я чу и слезе от коня. Чувстваше се толкова слаб, че щеше да се разпадне на съставните си части. Дълго стоя с гръб към нея.

— А аз не съм знаел — прошепна беззвучно той.

Той беше бащата на детето на Кейтлин. Имаше син, но до днес не знаеше за съществуването му. Ревнуваше това малко момче, защото Кет мислеше и се грижеше първо за него. По случайност се запозна с Райън. Ако леля й не бе довела детето в Колорадо, може би никога нямаше да узнае тайната.

Джейк затвори очи. Заля го вълна от гняв и болка. Кет го беше лъгала през цялото време…

Стъписан, наранен и гневен от предателството й, той се обърна и попита измъчено:

— Защо? Защо не ми каза? Защо премълча пред мен, че имам син?

Въпросите му разкъсаха сърцето й. Болката и обвинението в зелените очи бяха непоносими. Тя сведе глава и се опита да обясни:

— Аз… прости ми, аз… — гласът й отказа. Тя се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, и да продължи. Трябваше да му каже. Да обясни защо е мълчала. — Наистина съжалявам, Джейк. Не исках да те нараня, но нямах друг избор. Страхувах се за Райън. Исках да го предпазя…

— От мен?

— Д-да… — една сълза се отрони от окото й. — Опитай се да ме разбереш!

— В момента разбирам само едно — лицето му помрачня още повече. — Кет, ти нямаш право да криеш от мен, че имам дете. Ти ми открадна първите три години от живота на сина ми. Как ще оправдаеш тази постъпка?

Тя изхълца сухо.

— Ти беше далеч, Джейк! Мислех, че си убил брат ми!

— От седмици знаеш, че не съм виновен! Какво, по дяволите, ти попречи да ми кажеш истината?

— Същото, поради което не мога да се омъжа за теб — Кейтлин даде воля на сълзите си. — Не смея, Джейк. Не искам Райън да има баща престъпник. Твоето минало… Страхувах се, че отново ще прибегнеш до насилие, дори да не искаш.

— По дяволите, Кет! Той е мой син. Моя плът и кръв.

Обвинението и мъката му я разтърсиха до дън душа. Знаеше как се чувства той. Ако някой се опиташе да й отнеме детето, тя щеше да се бори като лъвица, за да си го върне. Джейк я обвиняваше в измама, а тя беше крила детето от него само защото искаше да го защити. В очите му бушуваше болка и тя протегна ръка да го утеши…

Той обаче не искаше утехата й. Отдръпна се и й обърна гръб. Бе осъзнал целия размер на лъжата й и го обзе усещане за безутешност.

— Мили боже, като си представя какво съм пропуснал… — зашепна дрезгаво той. — Не съм видял как расте синът ми…

Искаше му се да крещи, да излее гнева си. Четирите години тъмнина и самота бяха ад… лишаването от корени, жалкото съществуване като човек извън закона, принуден да пролива кръв и да участва в насилие… Оказа се, че се е лъгал. Този ад беше много по-страшен. Да разбере, че има син. Голямо момче на четири години…

Джейк затвори очи и шумно пое въздух, но не успя да сдържи едно горчиво ридание. Плачейки, Кейтлин скочи от коня и се приближи до него с протегнати ръце, но когато го докосна, той потрепери и се отдръпна.

— Проклет да е — процеди той през здраво стиснати зъби и стисна треперещите си ръце в юмруци. — Дано се пържи в ада. Ако не беше вече в гроба…

Кейтлин затвори очи. Знаеше, че той говори за баща й. И имаше всички основания да го проклина. Адам Кингсли беше откраднал четири години от живота му. Новината, че има син, за чието съществуване не е подозирал, засили горчивината и гнева му.

Кейтлин не намираше думи да облекчи болката му. Той сигурно няма да иска да я чуе…

— Прости ми, Джейк — повтори безпомощно тя.

Той притисна пръсти към слепоочията си, за да се овладее.

— Баща ти знаеше ли? — попита глухо.

Кейтлин изтри сълзите от очите си и изпъна рамене.

— Че съм бременна? Да, знаеше. Трябваше да му кажа. Месец, след като ти изчезна, разбрах, че очаквам дете. Баща ми побесня.

— Причини ли ти болка? — попита Джейк и най-сетне я погледна.

— Не… не ме е удрял. Обяви, че ме лишава от наследство, и ме изпрати в Сейнт Луис. Леля Уини ме прие, без да ме осъжда и презира. Знаеше в какви условия съм живяла. Разказахме на всички, че съм овдовяла. Присвоих си чуждо име, за да пазя реномето си и да осигуря бъдещето на нероденото си дете. То не е виновно за греха, който извърших, и не бива да страда. Не ми беше трудно да твърдя, че съпругът ми е починал. Не знаех къде си ти… все едно, че беше мъртъв. Не се надявах да те видя отново.

Джейк направи крачка към нея. Очите му все още бяха замъглени от тъга.

— Никога ли не си била омъжена?

— Не.

— Не си обичала друг мъж?

— Не. Не съм била с никого… само с теб.

Признанието му отне дъха. Видя мъката в очите на Кейтлин и направи още една крачка към нея. Досега не се беше запитал какви страдания е преживяла тя — самотна, уплашена, отхвърлена от баща си. Мислеше само за собствената си болка.

— Снимката на Хъгс, която стои на скрина…

— Купих я в Денвър. Не знам на кого е. Измислих съпруга си още преди да отида в Сейнт Луис. Райън трябваше да има име. Не исках да се роди като незаконно дете.

Джейк отново стисна зъби, но само след секунди лицето му се разведри.

— Имам син… — прошепна страхопочтително той. После, за огромно учудване на Кейтлин, протегна ръка и я сложи върху корема й. — Какво беше да родиш детето ми?

Тя се усмихна несигурно и се опита да му опише раждането.

— Болеше ме много. Но го преживях като чудо. Не можех да повярвам, че съм дала живот на едно мъничко същество. То беше… част от теб — очите й отново се напълниха със сълзи.

— Трябваше да съм до теб — пошепна той и нежно изтри сълзите й.

— Щеше да бъде прекрасно…

— Е, това е минало. Ще се оженим. Колкото може по-скоро.

Кейтлин го погледна несигурно.

— Джейк… не виждам какво се е променило.

— Какво говориш?

— Твоето минало все още е заплаха за живота на сина ни. Насилието…

Джейк се отдръпна, сякаш го беше ударила.

— Не можеш отново да ми отнемеш Райън.

Кейтлин искаше да избяга, но трябваше да остане тук, да му причини още болка.

— В действителност нищо не се е променило…

— Какво говориш? Знам, че имам син!

— Въпреки това. Аз съм длъжна да постъпя така, както е най-добре за него. Опитай се да разбереш. В Сейнт Луис Райън е на сигурно място.

Лицето му отново помрачня.

— Не искам да чувам такива думи, Кет. Моят син ще носи моето име. Аз съм неговият баща и няма да пропусна повече нито минута от живота му. Ще се оженим.

Кейтлин въздъхна. Типично за Джейк — да заповядва и да вярва, че може да я принуди. Разбираше болката му и страдаше с него, но това не означаваше, че ще му позволи да й натрапи решението си. Все още беше убедена, че женитбата с Джейк ще се отрази зле върху бъдещето на Райън. Обичаше Джейк с цялото си сърце, но това не й даваше право да постави своите потребности над живота на сина си. Погледна умолително Джейк и заговори заклинателно:

— Точно от това се страхувах. Ти се опитваш да ме принудиш да те послушам, без да мислиш за последствията. Затова не посмях да ти кажа истината за Райън. Защото веднага щеше да поискаш да ми го вземеш.

— Дяволски си права! Разбира се, че ще поискам! Искам синът ми да живее с мен и никой няма да ми попречи! Или ще се омъжиш за мен, или ще взема Райън и ще изчезна, кълна се в бога! И да знаеш, че няма да ме видиш никога повече, Кет!

Кръвта се отдръпна от лицето й. Страхът я прониза като светкавица. Знаеше, че Джейк наистина мисли това, което казва, и е способен да изпълни заплахата си.

Кейтлин отстъпи крачка назад и стисна ръце в юмруци. Страхът й премина в гняв, сините очи засвяткаха войнствено. Превърна се в лъвица, която защитава малкото си.

— Ако само посмееш да се докоснеш до детето ми, аз… аз ще те застрелям със собствените си ръце, Джейк — изрече едва чуто тя.

Той потрепери.

— Наистина ли смяташ, че съм способен да му причиня зло? Как можеш дори да си помислиш, че ще сторя нещо на сина си!

— Само преди секунди заплаши да го отвлечеш! Да го отнемеш от майка му!

Джейк въздъхна и преглътна напиращия гневен отговор.

— Много добре знаеш, че няма да го направя, Кет. Само ме е страх да не загубя отново Райън.

— Аз също се страхувам. Страх ме е за сина ми. Ти не му мислиш доброто, като настояваш да расте тук, постоянно изложен на опасност!

Гневът й изчезна и тя започна да моли:

— Знам, че искаш да си до него, Джейк. Знам, че не постъпих честно, като скрих, че съм родила твоето дете… след всичко, което си изстрадал. Но ти не си единственият, който е страдал. И аз преживях ужасни неща. Загубих мъжа, който трябваше да ми стане съпруг. Сама отгледах детето си… Изгубих брат си в една безкрайна война, скъсах се с баща си. Да знаеш, че ще се боря до последна капка кръв, но няма да позволя Райън да стане като тези мъже!

Без да каже нищо повече, тя се обърна рязко и посегна към юздите на коня си. Преди Джейк да е успял да й попречи, вече се беше метнала на седлото.

— Кет, почакай! Аз не мисля само за себе си. Мисля за Райън. Момчето има нужда от баща…

— Знам! Но не от баща, който излага сина си на опасност.

Джейк беше готов да изкрещи гнева си в лицето й и едва се удържа.

— Може би си права — процеди през зъби той, — но аз ти гарантирам, че друг мъж няма да стане баща на Райън. Няма да се омъжиш за друг.

— Не искам да се омъжвам за никого! — изплака Кейтлин. — Искам да се върна с Райън в Сейнт Луис. Ако искаш, ще обсъдим въпроса дали да ни придружиш… Но сега нямам нито време, нито желание да водя безкрайни спорове. Синът ми ме чака. Не съм го виждала от седмици и копнея за него. Утре ела да ни видиш — но ще ми обещаеш, че няма да кажеш на Райън кой си! И остави пистолетите вкъщи. Не искам синът ми да вижда оръжие. Не искам да знае за насилието, което отрови живота ми. Имаш право да го опознаеш, но като приятел, нищо повече. По-късно ще поговорим за бъдещето.

Кейтлин дръпна юздите и конят потегли в галоп. Джейк я проследи с мрачен поглед. Беше разтърсен до дън душа и най-силното чувство в него беше гневът. Гняв срещу Кет, която беше опазила тази голяма тайна. Гняв, защото тя все още мислеше, че може да му отнеме сина. Гняв срещу себе си, че бе изрекъл заплахи, които никога нямаше да осъществи. Другото чувство беше болка. Че толкова дълго е бил лишен от детето си. И още две чувства плахо си пробиха път в сърцето му: радост, че има син, и безмерно учудване.

Джейк разтърси глава, затвори очи и пое дълбоко дъх. Той имаше син. И едва днес беше научил за съществуването му.

17

— Е — започна ведро Уинифред, — няма ли най-сетне да ми разкажеш за този Джейк, Кейтлин?

Веднага след вечеря Кейтлин сложи Райън в леглото и сега двете жени седяха в кухнята и пиеха кафе.

— Не е ли по-добре първо ти да ми разкажеш какво се е случило в Сейнт Луис, докато ме нямаше?

— Това ще почака. Ти имаш нужда да говориш.

Леля Уини беше добросърдечна, но надарена с желязна воля. Щеше да настоява, докато задоволи любопитството си.

— Е, добре — въздъхна Кейтлин. — Какво искаш да знаеш? Сините очи на Уини заблестяха.

— Първо, ще се омъжиш ли за него?

— Не знам дали ще постъпя правилно.

— Защо? Ти го обичаш, нали?

— Да, обичам го.

— А той обича ли те?

— Така казва.

— Значи всичко е ясно.

Кейтлин поклати глава.

— Само любовта не е достатъчна, лельо Уини.

— Може би си права, но страстта не е за пренебрегване — усмихна се мъдро Уини. — Твоят Джейк изглежда като мъж, много надарен в това отношение.

Кейтлин се изчерви до корените на косата. Неволно си спомни как се бяха любили в кухнята и сведе глава.

— Не говоря за страст. Аз мисля за Райън. Мой дълг е да направя най-доброто за детето си.

— Естествено. Но ти носиш отговорност и за самата себе си.

— Какво имаш предвид?

— Знаеш, че не обичам да се меся в чуждите работи, Кейтлин, но искам да ти кажа нещо, иначе ще се пръсна. По мое мнение ти ще направиш ужасна грешка, ако не се омъжиш за твоя Джейк. Не — вдигна ръка тя, — остави ме да се доизкажа. Не са много хората, които познават истинската любов. Аз имах това щастие. Когато съпругът ми умря, сърцето ми беше разбито. Но много скоро проумях, че трябва да съм благодарна за прекрасното време, което изживяхме заедно. Животът е кратък и трябва да използваме всичко, което ни предлага. Ти получи втори шанс с мъжа, когото обичаш. Не го оставяй да ти се изплъзне. Мисли за годините, през които можеше да си щастлива с Джейк, ако баща ти не го беше обвинил в убийството на брат ти.

— Знам… — проговори глухо Кейтлин, стана и започна да прибира съдовете, за да отклони вниманието си.

— Трябва да мислиш и за Джейк. Той е баща на Райън. Има право да опознае сина си.

Кейтлин преглътна мъчително.

— Не искам да отнема на Джейк сина му и да лиша Райън от баща. Но мъж с миналото на Джейк не е добър пример.

— И защо да не е?

— Как така? — избухна Кейтлин. — Искаш да ти изброявам всички причини? — тя понижи глас. — Ти не знаеш какво е правил Джейк.

— И какво толкова е направил?

Кейтлин започна мрачно:

— Той е убиецът на брат ми. Знам, че е било самоотбрана, но после е имало и други… Джейк се е прехранвал като наемен убиец, лельо Уини. Застрелял младо момче, още почти дете, само защото му се изпречил на пътя. Полицията го търси, защото при нападение на банка е убил един от служителите. Бил е член на престъпна банда… Сигурно има още дузина случаи, за които не знам нищо. Това ли е мъжът, когото трябва да избера за баща на детето си?

Уини замислено поклати глава.

— Във всички други случаи щях да кажа не. Но ако Джейк наистина е такъв, какъвто го описваш, ти би могла да му помогнеш. Една силна жена има средства да накара мъжа да се промени, но трябва да е сериозна. И аз бях принудена да се боря с мъжа си и това не беше лека задача, повярвай ми. Но успях да извадя на бял свят меката ядка под грубата му обвивка. Предполагам, че Джейк има и добри качества, иначе нямаше да се влюбиш в него. Права ли съм?

Кейтлин изръмжа нещо неразбрано. Когато измисли историята на въображаемия си съпруг, тя му даде много от качествата на Джейк: сила и нежност, остроумие… и много любов.

— Сигурна съм, че ако те обича истински, Джейк ще се промени — заключи леля й.

Кейтлин скептично поклати глава.

— Дори да се промени — как мога да бъда сигурна, че миналото няма да го застигне? Някои от приятелите му са истински престъпници. Наскоро един от тях се появи тук и заяви, че Джейк му дължи услуга. Заподозрян е в нападение на банка. Джейк отказа да го предаде на шерифа.

— Не се вълнувай толкова, Кейтлин — рече строго Уини. — Остави тигана и седни при мен. Как да говорим сериозно, докато ти миеш съдове!

Кейтлин се усмихна уморено и изпълни заповедта. Уини помилва ръката й.

— Господ ми отказа деца, но ми даде теб и Райън. Ти си ми като дъщеря, а Райън е източник на постоянна радост. Няма нищо по-хубаво от това да го виждам как расте. Не искам да ви изгубя, но не мога да седя и да гледам как се отвръщаш от щастието си. Брат ми, бог да успокои бедната му душа, за малко не разруши живота ти — и живота на Джейк. Но това не означава, че трябва да продължиш по този път.

Кейтлин не каза нищо и лелята опита отново:

— Би трябвало да помислиш за още нещо. Нали не искаш Райън да стане мамино синче?

— Не, разбира се.

— Ако не внимаваш, той ще стане мекушав. Момчето има нужда от баща, за да го научи какво е да си мъж. Нима Райън няма право на баща?

— Разбира се, че има — отвърна тихо Кейтлин, разкъсвана от душевната си болка и отговорността за детето. — Но аз все още не вярвам, че Джейк е подходящият баща за детето ми. Не е ли по-добре просто да ни посещава от време на време, така да се каже като приятел на семейството?

— Да не мислиш, че това ще му е достатъчно? Момчето има нужда от баща, който да му помогне да придобие житейски опит. Особено тук, на запад.

— Може би си права, но Райън няма да живее тук.

— И защо?

— Защото е много опасно! Граничната война не е приключила. Няма да допусна детето ми да расте в Колорадо.

— Нима смяташ, че животът в Сейнт Луис е за предпочитане?

— Да, смятам. Винаги съм мразила ранчото…

— Не говориш сериозно — укори я меко Уини. — Мразиш кръвопролитията и това е разбираемо. Но както чувам, тази безсмислена война все пак ще свърши. Твоите корени са тук, както и тези на сина ти. Тук е родината ти.

Кейтлин се загледа тъжно през прозореца, където залязващото слънце позлатяваше величествените планински върхове и озаряваше небето в червено. Тази страна й беше позната от първите детски дни, но тя не смееше да мисли, че бъдещето й е тук. Прехапа устни и поклати глава.

— Тук цари насилие. Не искам с Райън да се случи нищо — в гласа й липсваше предишната убеденост. — Щом уредя нещата тук, веднага ще се върна с него в Сейнт Луис.

— Според мен твоят Джейк също има право да каже думата си по този въпрос — отвърна сухо Уини.

— Със сигурност — промърмори мрачно Кейтлин.

— Освен това в Сейнт Луис може би те очакват други проблеми — продължи твърдо лелята.

— Какво е станало?

— В последно време Хедър си има сериозни неприятности. С училището върви трудно.

— Какво по-точно?

— Хедър не пожела да ми каже подробности. Нали я познаваш. Твърде горда е, за да признае, че се нуждае от помощ. Боя се, че има нещо общо с дълговете на баща й и с онзи богаташ от железницата, който не престава да я тормози. Банката заплашва да обяви ипотеката за нищожна. Хедър се бои, че ще се наложи да затвори училището. Това означава, че ще изгубиш работното си място, Кейтлин.

Възможността да изгуби работата си като учителка я изпълни с тъга и страх. Но грижата за Хедър Ашфорд, работодателка, но и най-добрата и приятелка, надделя.

— Не можем ли да направим нещо за нея?

— Не знам. Може би. Просто исках да кажа, че Сейнт Луис не е уютният дом, за какъвто го смяташ.

— Във всеки случай е по-сигурно място от Колорадо.

Уини отново помилва ръката й.

— Разбирам, че не искаш да излагаш Райън на опасност. Но по мое мнение Джейк е много по-способен от повечето мъже да защитава семейството си.

Кейтлин нямаше какво да възрази. Знаеше, че във време на опасност може напълно да разчита на Джейк.

— Убедена съм, че той ще защитава момчето с цената на живота си. Нали видях лицето му, когато разбра, че Райън е негов син. Той беше потресен, Кейтлин. И изпълнен с обич. Имах чувството, че е видял небето. Джейк е баща на Райън и вече обича момчето, макар че още не го познава. Вие тримата сте семейство.

Кейтлин кимна сериозно. От седмици не мислеше за нищо друго.

— Още не съм отказала окончателно на Джейк — обясни тихо тя. — Дори го помолих да дойде с нас в Сейнт Луис. Той обаче не е съгласен. Държи да живее тук.

— Защото тук е неговата родина. И твоята. Но стига съм говорила — засмя се Уини и стана. — Смятам да остана при теб няколко дни, за да ме поглезиш. А сега ще отида в салона да почета, докато ти измиеш съдовете. Привилегията на старостта, нали знаеш? Щом свършиш, ела да поседиш при мен.

Кейтлин стана и бурно прегърна леля си.

— Ще те глезя, колкото искаш. Каквото и да се случи, лельо Уини… никога няма да забравя колко добра беше с мен.

— Най-малкото, което можех да сторя, за да поправя грешките на брат си. Но стига сме говорили за миналото. Най-добре е да го забравим. Искам ти да разбереш кое е най-важното в живота ти.

Докато подреждаше кухнята, Кейтлин мислеше за Джейк и Райън. Щом свърши, отиде в спалнята да види спящото дете. Зави го хубаво и нежно приглади една къдрица от челцето му. Прекрасното й момченце… Бузките му бяха зачервени от съня. Кейтлин си представи искрящите, смеещи се зелени очи, толкова прилични на очите на баща му. Обичаше това малко същество повече от всичко на света.

Също толкова силно обичам и Джейк, каза си с болка тя.

Дали в бъдещето й имаше място и за двамата? За бащата и сина. Все още не беше в състояние да даде отговор на този въпрос.

Рано на следващата сутрин тя се събуди с потискащото чувство, че нещо не е наред. Райън не беше до нея. Не беше и в съседната стая. Може би леля Уини правеше закуска в кухнята? Кейтлин стана бързо и се загърна в халата си.

В къщата цареше тишина. Леля Уини спеше дълбоко. В кухнята нямаше и следа от Райън — и никъде другаде в къщата, макар че Кейтлин претърси всяко ъгълче.

Борейки се с паниката, тя се върна в кухнята и отвори вратата към двора. Утринният бриз развя косата й, докато бързаше към бараката на работниците.

Мъжете вече бяха по пасищата. Кейтлин претърси съседните постройки. Никъде не намери следи от Райън.

Изправена сред двора, тя размишляваше трескаво какво трябва да направи, когато забеляза в далечината самотен ездач да препуска право към ранчото. Веднага позна Джейк и сърцето й подскочи. Въпреки тревогата си забеляза, че той не носи пистолети, и изпита дълбока благодарност.

Като видя Кейтлин да стои по халат в двора, той се разбърза. А като забеляза израза на лицето й, се обезпокои сериозно.

— Какво се е случило?

— Райън… не го намерих никъде — в гласа й звънна паника.

— Не е ли в къщата?

— Не. Търсих го навсякъде.

Джейк присви очи.

— Погледна ли в хамбара? Малките момчета обичат да си играят в сеното.

— Бях и в хамбара, и в плевнята, в оборите, в складовете… навсякъде. Райън е изчезнал. О, Джейк!

— Успокой се, Кет, ще го намерим — той й подаде ръка. — Качвай се. С коня ще го настигнем по-бързо.

Кейтлин се настани зад него и се хвана здраво за кръста му. Когато излязоха от двора, попита с надежда:

— Къде отиваме?

— Ако аз бях малко момче, което никога не е виждало планините, щях да поискам да ги разгледам отблизо.

Звучи разумно, помисли с надежда тя.

— Не се страхувай, Кет. Ще го намерим, обещавам ти.

Увереността му я успокои. Кейтлин се притисна към мускулестия му гръб. Възможността да сподели грижите си с него беше толкова утешителна…

Много скоро откриха Райън. На около двадесет метра от пътя момченцето беше седнало в тревата и хълцаше сърцераздирателно. Около него пасяха три овце майки. Кейтлин понечи да скочи от коня, но Джейк я задържа.

— Моля те, остави ме аз да поговоря с него.

Неспособна да устои на молбата в очите му, тя кимна.

Джейк скочи с лекота от седлото. Кейтлин остана да седи на коня и проследи как той се приближава към плачещия си син.

— Какво правиш тук, приятелче? — попита с усмивка Джейк и клекна пред момченцето.

Райън изхълца и се вкопчи в крака му. Джейк го помилва успокоително по гърба.

— Какво ти е, Райън? Овцете ли те уплашиха?

Райън пъхна пръст в устата си и заплака още по-силно.

— Нищо няма да ти направят.

След малко Райън се поуспокои и посочи с пръстче една от овцете.

— Тази ме ухапа.

— Наистина ли? Готов съм да се обзаложа, че само те е близнала, за да види какъв си на вкус. И е установила, че тревата е по-вкусна. Овцете няма да ти направят нищо, от мен да го знаеш. Те не са особено умни.

— Уплаших се — призна Райън, но бързо престана да плаче и надзърна над рамото на Джейк към овцете.

— Това е разбираемо — кимна Джейк и изгледа строго черната овца. — Старата дама е толкова грозна, че сигурно плаши даже койотите. Но аз ще ти покажа нещо, което със сигурност ще ти хареса. Ще дойдеш ли с мен?

Райън кимна колебливо. Джейк го вдигна на ръце и го понесе към стадото. Райън страхливо се вкопчи в косата му.

— Я виж това мило малко агънце. То ти харесва повече, нали?

Черно агънце подскачаше весело след една пеперуда. Джейк изглеждаше запленен.

— От него не те е страх, нали? Бих казал даже, че малко си приличате. И то има черни къдрици като теб — Джейк разроши косата на Райън и малкият се засмя весело. — Ще го наречем Чернушко. Харесва ли ти името?

Агънцето се обърна и припна към мъжа с детето. Джейк се наведе, вдигна го в другата си ръка и момчето и агънцето се загледаха с подозрение и любопитство.

— Райън, я виж нашия Чернушко. Спокойно можеш да го погалиш. Агънцата не хапят. Малкото е учудено също като теб. Хайде, погали го.

Райън колебливо протегна ръчичка и помилва меката, къдрава главичка. Агънцето изблея и зарита с крачета и малкият се стресна. Джейк остави агнето на тревата и то се втурна с големи подскоци към майка си.

— Виждаш ли, Чернушко тича при майка си. Твоята майка също те чака. Да отидем ли при нея?

Малкият беше толкова запленен от агънцето, че не искаше да се връща. Джейк го настани на раменете си и се запъти към Кейтлин.

— Как стигна чак дотук? — попита той. — Сигурно си бил любопитен да видиш планините? — малкият кимна и Джейк продължи: — Мама много се уплаши за теб, защото си излязъл съвсем сам, без да й кажеш къде отиваш. Но ти няма да правиш повече така, нали?

Райън кимна с глава.

— Правилно. Ако излезеш на разходка сам, може да се случи нещо неприятно. По-добре е да излизаш с приятел. Ако искаш, да се уговорим така: винаги когато те обхване желание да видиш нещо ново, ще ми кажеш и ще излезем заедно. Добре ли е така?

— Да — отговори Райън и извика възбудено: — Мамо, аз галих черното агънце!

— Видях те, съкровище. Браво на теб.

Джейк й подаде момченцето и тя едва се удържа да не го притисне силно до гърдите си. Беше готова да го целува безкрай и в същото време да го напляска, че я е уплашил до смърт.

В действителност всичко завърши благополучно. А Джейк се държа много добре: поговори с момчето като мъж с мъж и прояви разбиране към детските му страхове. Кейтлин се радваше, че Джейк е до нея. Ако беше сама, щеше да се уплаши още повече и да реагира истерично.

Тя целуна копринените къдрици на Райън и пошепна:

— Благодаря ти, Джейк.

Погледите им се срещнаха. Той обърна коня и поведе детето към къщата. Райън забрави възхищението си от агънцето и даде израз на радостта си, че язди истински кон.

Когато тримата се прибраха, Уини правеше закуска. Райън побърза да разкаже на леля си за приключението, което беше преживял, и напълно забрави страха си. Беше много горд, че Джейк го е запознал с Чернушко.

Джейк остана за закуска и всички насядаха около масата като нормално семейство. Кейтлин наблюдаваше Джейк, който не беше в състояние да откъсне поглед от момченцето.

Райън очевидно беше възхитен от новия си приятел каубой. Следеше всяка негова дума и правеше всичко, което прави той. Джейк пъхаше ръка в колана и Райън правеше същото. Джейк се облягаше назад и Райън също се облягаше.

Когато заговориха за животните във фермата, Кейтлин се разтревожи.

— Щом харесваш агнетата, ще ти покажа и моята ферма — каза Джейк на Райън. — Теленцата са много по-красиви от овцете, които само вонят и блеят. Като опознаеш и овцете, и кравите, ще решиш какъв искаш да станеш, като пораснеш: говедовъд или овцевъд.

Кейтлин неодобрително намръщи чело и Джейк се ухили дяволито.

— Престани, Джейк — помоли тихо тя. — Райън е още твърде малък, за да му говориш за овцевъдство и говедовъдство.

— Колкото по-рано започне, толкова по-добре — Джейк се засмя с неустоимото си очарование. — Ще видиш. Ще направя от него истински фермер.

— Джейк…

— Първо ще го науча да язди пони. Как мислиш, приятелче? Искаш ли да те науча да яздиш?

— Мамо, мога ли? — Райън заподскача възбудено. — Мога ли да яздя пони?

— Позволяваш ли ми? — поправи го мрачно тя.

— Позволяваш ли ми, мамо? Моля те, позволи ми!

— Е, добре — съгласи се с въздишка Кейтлин. Не можеше да откаже на молбите на детето си. Тактиката на Джейк беше наистина добра.

Тримата прекараха деня заедно. Кейтлин се опасяваше, че Райън ще се привърже към Джейк и няма да иска да се раздели с него, ако двамата заминат за Сейнт Луис. И бащата, и синът бяха във възторг един от друг. И то още преди първия урок по езда.

Джейк заведе момченцето в ограденото място за конете и избра кротка стара кобила. Момчето слушаше обясненията му с широко отворени очи и уста и се подчиняваше на всяко указание — което с майка му невинаги ставаше.

Може би леля Уини е права, размишляваше Кейтлин. Може би Райън има нужда от баща като Джейк. Може би двамата се нуждаят един от друг. Между тях вече имаше обич. Очите на Джейк… изпълнени с любов, другояче не можеше да ги определи. И необичайно меки. Тази мекота беше в ярко противоречие с опасната му слава. При цялото си криминално минало Джейк щеше да има положително влияние върху сина си. Щеше да научи Райън на много неща. Как да стане истински мъж, който не се страхува от изпитанията на живота. Опит, който тя не беше в състояние да даде на детето си. Освен ако не се омъжи, разбира се. Но как можеше да знае дали другият мъж ще даде на детето й и половината от обичта, която му даваше Джейк?

Леля Уини застана до нея на верандата.

— Прекалено се тревожиш за малкия — укори я тя с обичайната си откровеност.

Кейтлин въздъхна тежко.

— Може би си права.

— Разбира се, че съм права. И това не е добре за него, Кейтлин. Трябва да проумееш, че Райън няма винаги да се държи за полите ти. По-добре е отрано да му дадеш свобода. Така ще порасне. Всеки трябва да направи своите грешки, за да се поучи от тях. Не можеш да го опаковаш в памук.

— Знам, знам. Но той е още толкова малък. Беззащитен. Искам само да го предпазя от нещастие.

— Майката може да задуши детето с любовта си.

Кейтлин кимна. Леля й имаше пълно право да говори така. Страховете й наистина бяха прекалени. Тя искаше да предпази Райън от онова, което се бе случило с брат й Нийл. Но беше длъжна да преодолее страховете си и да погледне фактите в очите. Не можеше да прекарва по двадесет и четири часа на ден с Райън, не можеше да обикаля около него като квачка около пиленцето си. Нямаше право да го увие в пашкул, докато стане възрастен мъж. Прекалената загриженост щеше по-скоро да му навреди, отколкото да му помогне.

Тя погледна леля си и се засмя.

— Лельо, снощи ми каза, че не обичаш да се месиш в чуждите работи.

— Има разлика между намеса и намеса — обясни сериозно Уини. — А когато става въпрос за дебелоглавците от семейство Кингсли, моята намеса е просто необходима.

Двете жени си размениха изпълнени с разбиране погледи.

Вечерята премина в непринудена атмосфера. Леля Уини съвсем естествено реши, че Джейк ще остане и сложи прибор и за него.

След като се нахраниха, Райън се настани удобно на коляното на баща си и започна да показва как е яздил кон. Джейк разказваше увлекателни истории за транспортирането на добитъка до Денвър. По някое време малкият се умори и очите му започнаха да се затварят. Джейк се усмихна нежно.

— Хайде, приятелче. Време е да си лягаш.

Той сложи Райън на раменете си и го изнесе от кухнята. Кейтлин ги последва с лампата и проследи как Джейк настани момченцето в леглото, в което се бяха любили страстно само преди десетина дни. Той приседна на ръба на леглото и внимателно приглади назад черните къдрици на детето.

— Лека нощ, синко.

— Лека нощ, Джейк — усмихна се малкият и моментално затвори очи.

На вратата Джейк се обърна отново към спящото дете и сърцето на Кейтлин подскочи в гърдите. Вече знаеше, че не може да раздели двамата. Трябваше да намери друг начин да предпази детето си от опасностите на живота.

— Остави вратата открехната — каза тихо тя. — За да го чуя, ако ме повика.

— Великолепно момче — пошепна Джейк, докато я следваше по тъмния коридор.

— Ти общуваш добре с него — призна Кейтлин.

— Изненадва ли те това?

— Нямах представа, че така добре разбираш децата.

— И аз нямах представа. След като мама почина, в къщата останахме само мъже. Помня детството си, помня как съм реагирал в подобни случаи. Ти също се грижиш много добре за детето, Кейтлин. Райън е щастливец, че има такава майка.

Кейтлин почувства дълбока радост.

— Май прекалено много го пазя.

— Сигурно, но сега разбирам загрижеността ти. Човек усеща нещата по друг начин, когато става въпрос за собственото му дете — той вдигна ръка към сърцето си.

Кейтлин се усмихна и го погледна в очите.

— Това означава ли, че ми прощаваш, задето съм крила от теб за Райън?

— Още не. Но полагам усилия, Кет.

— Виждам — засмя се тя, зарадвана от думите му. Когато поиска да продължи, Джейк улови ръката й и отново я обърна към себе си.

— И аз искам да се грижа за него, Кет. Искам законното си право. Искам да му бъда баща. Искам да се омъжиш за мен.

— Джейк, моля те… Сега не мога да взема това важно решение.

— Е, добре… — мускулите по лицето му потръпваха. — Няма да настоявам.

Когато я прегърна и притисна до себе си, Кейтлин усети желанието и нежността, които ги свързваха. В святкащите очи на Джейк се четяха същите мисли.

— Липсваше ми, котенце — промърмори той, заровил лице в косата й.

И той й липсваше, даже много. Миналата нощ дълго лежа будна, копнееща за топлината и страстта му.

— Не ми се иска да си отида — призна той. — Искам да остана тук, да бъда твой съпруг, да деля леглото с теб.

— Джейк… — той се наведе да я целуне, но тя се отдръпна и погледна към открехнатата врата на спалнята. — Не сме сами. Райън може да се събуди. И леля Уини е тук.

— Леля ти разбира от тези неща, Кет. А за Райън е добре да порасне в семейство, където физическата близост е нещо естествено.

Кейтлин се опита да се усмихне.

— Нямаше да се притеснявам, ако знаех, че ще се задоволим с една нежна прегръдка.

Джейк се усмихна хлапашки, но бързо стана отново сериозен. Животът му зависеше от решението й.

— Кет… — помоли глухо той и затвори очи.

Тя пое дълбоко дъх и отговори:

— Трябва ми време, Джейк.

— Добре, ще ти дам време. Но, Кет… кълна ти се, предишният ми живот е приключен. Не е нужно да избираш между нас двамата. Все някак ще уредим нещата.

18

Кейтлин мислеше, че ще има достатъчно време да вземе правилното решение. Смяташе, че ако претегли внимателно всички аргументи за и против, ще намери верния път. Все повече започваше да вярва, че женитбата с Джейк е най-доброто решение и за Райън.

Оказа се, че времето й е изтекло. И то още на следващата сутрин. Надеждите й рухнаха в един миг.

Скоро след закуска в ранчото пристигна съдията Нетерсън и донесе тревожни новини. Влезе през задния вход право в кухнята и вдигна ръка към шапката си.

— Съжалявам, че ви притеснявам толкова рано, мисис Хъгс. Виждали ли сте Джейк?

— Не, днес още не съм. Трябва ли?

Нетерсън изглеждаше много загрижен.

— Надявах се да го намеря тук. Казват, че в последно време прекарвал дните си във вашето ранчо.

Кейтлин едва успя да скрие смущението си.

— Не, днес не съм го виждала. Нещо не е наред ли, мистър Нетерсън?

— Не знам точно. Може би. Случи се нещо и той трябва да знае. Вчера в града пристигна чужденец и попита за него. Оказа се някой си Итън Гриймс, очевидно ловец на глави.

Кейтлин усети как кръвта замръзна във вените й.

— Ловец на глави? — повтори безпомощно тя.

— Чувал съм името му. Забогатял от възнагражденията, които се дават за търсени престъпници. Доставя ги на властите живи или мъртви. Обикновено мъртви. Може да стане опасен за Джейк.

— Той знае ли вече?

— Още не. Минах покрай тях, но той беше излязъл, Слоан също. Оставих вест на икономката. Но предпочитам да го кажа лично на Джейк.

Кейтлин разтри пулсиращите си слепоочия. Отчаяно се опитваше да разсъждава трезво и да потисне надигащата се паника.

— Казаха ми още, че снощи Гриймс е отишъл при Върнън — допълни съдията Нетерсън.

— При Върнън Уайтфийлд? — попита с пресекващ глас Кейтлин. Мислите се надпреварваха в главата й. Нима Върнън е повикал ловеца на глави? Тя не беше виждала учителя повече от седмица — откакто отклони предложението му за женитба и отиде с Джейк в планината. Но той й бе обещал да не предприема нищо по повод обявата за търсене на Джейк!

— Много ви благодаря, че ми съобщихте новината, съдия Нетерсън — произнесе глухо тя. — Ако Джейк дойде, веднага ще му кажа за Гриймс.

Щом Нетерсън си отиде, Кейтлин помоли леля си да наглежда Райън, оседла коня си и препусна към дома на Върнън.

Учуди се, като го завари в къщи, и изпита облекчение, защото не намери ловеца на глави в дома му. Върнън обаче я поздрави с известно подозрение и смущение, от което Кейтлин заключи, че той е наясно с целта на посещението й.

— Спазихте ли обещанието си, Върнън? — попита тя, след като отказа да влезе в къщата му.

— Какво обещание?

— Обещахте ми да не насъсквате ловец на глави срещу Джейк. Съдия Нетерсън твърди, че в града е пристигнал човек, който търси Джейк.

— Никога не съм ви давал такова обещание, Кейтлин, но…

— Върнън, как можахте! — извика обвинително тя.

— Момент, момент! Не ме разбирайте погрешно. Не съм повикал ловец на глави. Изпратих телеграма до федералния съдия, че предположението ми за Макорд се е оказало погрешно. Че той не се намира в града.

— Вярно ли е това?

Тя го огледа изпитателно. Гневът му от обвиненията й изглеждаше искрен. Дано, дано да казва истината.

— Не съм викал никого — повтори твърдо Върнън. — Гриймс явно е стигнал сам до тази идея.

— Обаче е идвал в дома ви!

— Да, снощи.

— Казахте ли му къде може да намери Джейк?

— Не, по дяволите. Казах, че според мен Макорд е заминал някъде далеч. Не съм съвсем сигурен, че Гриймс ми повярва. Той иска възнаграждението. Ако залови Макорд и го отведе в Ню Мексико, ще получи петстотин долара.

Жив или мъртъв. В сърцето на Кейтлин пропълзя леден страх. Гриймс нямаше ни най-малък интерес да достави Джейк жив.

— Мили боже, той ще го убие…

Лицето на Върнън помрачня.

— Макорд не заслужава нищо друго. Той е опасен престъпник.

— Не — отвърна беззвучно тя. — Това не е вярно.

— Търсят го за убийство, Кейтлин.

— Джейк не е убил никого!

— Какво ви прави толкова сигурна?

— Познавам Джейк — познаваше го дори по-добре от себе си, той беше част от нея. Дори да й представят доказателства, няма да повярва, че е способен хладнокръвно да убие някого. Може би при самоотбрана…

— Във всеки случай го търсят — настоя Върнън. — Все още бяга от закона — когато тя не каза нищо, учителят внимателно улови ръката й. — Знам, че сте влюбена в него, Кейтлин, но правите ужасна грешка. Не рискувайте живота си заради един човек извън закона.

— Не го наричайте така — тя издърпа ръката си. — По-добре ми кажете къде да намеря Гриймс.

— Защо ви е?

— Защото трябва да го спра.

— Кейтлин… дори този път да успеете, какво ще стане следващия път? Как ще спрете другите ловци на глави? — в острия му глас се прокрадна нотка на нетърпение. — Макорд никога няма да се отърве от миналото си. Нищо чудно много скоро да убие още някого.

Кейтлин го погледна изумено.

— В момента не мисля за бъдещето. Трябва да действам сега. Няма да допусна ловецът на глави да намери Джейк. Той ще го убие.

— Ами тогава… убедете го да се предаде доброволно на съдията Нетерсън.

Кейтлин поклати глава. Ако осъдят Джейк, ще го обесят. Но тя губеше скъпоценно време. Нямаше да стои тук и да говори, докато животът на Джейк е в опасност. Разтърси глава и помоли:

— Трябва да ми помогнете, Върнън.

— Да ви помогна? Искате да кажете да помогна на Джейк? — в гласа му прозвуча враждебност.

— Е, добре, помогнете на Джейк.

— Не искам да му помагам, Кейтлин! Той е мой съперник.

— Върнън, моля ви… Накъде тръгна Гриймс?

Учителят се забави с отговора.

— Мисля, че отиде в града. Каза, че си е взел стая в салона.

Кейтлин моментално се втурна към коня си.

— Какво ще правите? — извика подире й Върнън, докато тя тичаше по стълбите.

— Отивам в града. Ще намеря Гриймс.

— Луда ли сте? Той е опасен!

— Знам. Затова трябва да го намеря.

— Почакайте, Кейтлин, ще ви придружа. Трябва само да оседлая коня си.

— Нямам време да чакам.

Тя чу тихите проклятия на Върнън, но не се впечатли. Възседна коня си, обърна го, заби пети в хълбоците му и препусна в див галоп. Беше й все едно дали Върнън ще я последва или не.

Докато бързаше към града, тя се опита да си състави план. Но можеше да мисли само за едно: трябва да спася Джейк. Гриймс изобщо не се интересува дали жертвата му има вина или не.

Най-добре да се опита да насочи ловеца на глави по фалшива следа. Животът на Джейк беше в опасност и тя трябваше да спечели малко време за него.

Когато най-сетне излезе на главната улица в Грийнбриър, конят й беше изтощен и мокър от пот. Кейтлин го завърза пред салона и за първи път се поколеба. Дамите никога не влизаха в кръчми и днешната й постъпка щеше да навреди на доброто й име. Но в момента не можеше да мисли за подобни дреболии. Животът на Джейк беше в голяма опасност.

Жена с буйни черни къдрици бършеше тезгяха. Като видя колебливо влязлата Кейтлин, лешниковите й очи се разшириха от изненада.

— Мога ли да ви помогна? — попита учтиво тя.

— Търся един човек… чужденец на име Гриймс. Видяхте ли го?

— В това заведение влизат много мъже, сладката ми.

Кейтлин предположи, че с неясния си отговор жената иска да защити клиентелата си.

— Казаха ми, че Гриймс е наел стая тук.

— Зависи какво искате от него.

— Работата е… лична.

— Да не ви е зарязал?

— Не, не е това.

Жената я наблюдаваше внимателно.

— Вие не сте ли дъщерята на Адам Кингсли?

— Да — отговори нетърпеливо тя. — Аз съм Кейтлин Кингс… тоест Хъгс и много бързам.

— Ето каква сте била…

— Какво искате да кажете?

— Джейк спомена, че едно момиче го зарязало. Значи вие сте жената, която му е завъртяла главата и го прави луд.

Кейтлин я изгледа смаяно.

— Вие познавате Джейк?

Жената се усмихна тъжно и показа един избит зъб.

— Всеки в града познава Джейк, миличка. Аз съм Дела. Дела Пъркинс.

Кейтлин усети как я прободе ревност и изпита усещането, че Дела се чувства по същия начин. В следващия миг сърдито се укори за глупостта си. Знаеше, че Джейк не е живял като монах. Знаеше, че много други жени го смятат за очарователен и искат да се сближат с него. Въпреки това я заболя от мисълта, че той спи с тази повехнала красавица.

— Странно — промърмори с тих смях Дела. — Не ми изглеждате толкова глупава.

Кейтлин смръщи чело, не знаейки как да реагира на обидата.

— Какво искате да кажете?

— Само глупачка би отблъснала Джейк.

Кейтлин вирна брадичка. Не изпитваше желание да оправдава решенията си, камо ли пък пред тази чужда жена. От друга страна, искаше й се да обясни защо е отблъснала Джейк, защо се страхува да се омъжи за него. Искаше й се да каже на Дела, че ще живее в постоянен страх кога престъпното му минало ще го застигне. Както днес например. Ловецът на глави, пристигнал внезапно в града, принуждаваше Джейк отново да бяга.

Появата на Гриймс й показа жестоката реалност. Вече не можеше да вярва в уверенията на Джейк, че всичко ще се оправи.

Дела все още я зяпаше безсрамно.

— Знаеш ли, драга, ако Джейк ми беше предложил да му стана съпруга, щях да отида с него пеша чак до Китай.

Кейтлин се укори, че пак губи ценно време. В момента женитбата й с Джейк изобщо не беше важна.

— Ако сте… приятелка на Джейк, сигурно ще искате да знаете защо Гриймс е пристигнал в града. Той е ловец на глави.

Дела се стресна.

— Майчице мила… да не е хвърлил око на Джейк?

— Според съдия Нетерсън е точно така. Ако не го спрем, може да убие Джейк. Трябва да говоря с Гриймс. Тук ли е той или не?

— Елате, ще ви заведа.

В този момент в салона влетя Върнън. За учудване на Кейтлин на бедрото му висеше тежък колт.

— Не бива да се качвате при него, Кейтлин — изпъшка той, без да поздрави.

— Ще говоря с него — настоя тя.

— Няма да има никаква полза.

— Може би, но аз ще се опитам да го спра.

— Тогава ми позволете поне да дойда с вас.

Тя кимна. С Върнън щеше да се чувства по-сигурна. Когато се запъти към стълбата, той я задържа.

— Какво ще му кажете?

— Ще му предложа пари, ако напусне града.

— Искате да го подкупите?

— Да. Ще му дам възнаграждението, което ще получи за главата на Джейк, ако обещае да го остави на мира. Да напусне града и да забрави, че някога е искал да го залови.

Дела смръщи чело.

— Не знам дали ще стане така, госпожице.

Кейтлин също не беше сигурна в себе си, но съзнаваше, че единствената възможност да предпази Джейк и да избегне нещастието е да плати на убиеца.

— Няма да успеете, Кейтлин — предупреди я Върнън. — Гриймс няма да удържи на думата си. Ще вземе парите и ще продължи да преследва Джейк.

— Парите нямат значение. Важно е Гриймс да напусне града, за да мога да предупредя Джейк.

— По-добре му обещайте допълнително възнаграждение и го убедете да арестува Джейк, не да го застреля. Така ще ви повярва.

— Искате той да арестува Джейк?

— Обяснете му, че сте заинтересувана той да намери Джейк, защото искате да отмъстите за убийството на брат си. После ще насочим Гриймс по фалшива следа. Аз ще кажа, че някакви хора са видели Макорд в Денвър.

— Не може така… Джейк беше оправдан. Съдиите решиха, че е действал в законна самоотбрана.

— Гриймс обаче не знае това.

Кейтлин се поколеба, но Дела я хвана за лакътя и я бутна към стълбата.

— Слушайте какво ви казва Върн, миличка. Той познава мъжете по-добре от вас. Типове като Гриймс не се доверяват и на сянката си. Съветвам ви да играете добре ролята си, ако искате да ви повярва. Не гледайте така страхливо. Изглеждайте гневна и отмъстителна. Кажете му, че искате да видите как Джейк се люлее на бесилката.

— И не му предлагайте цялата сума наведнъж, защото ще разбере играта — допълни строго Върнън. — Кажете, че ще му дадете сто долара сега, а остатъка, ако достави Джейк жив.

Кейтлин кимна, пое дълбоко въздух и се помоли на господ да й даде сили да се справи с тежката задача.

Върнън придружи двете жени по стълбата и тесния коридор. Дела спря пред номер седем и почука.

— Тук е Дела, мастър Гриймс — извика тя. — Имате посещение. Една дама иска да говори с вас.

След малко ключът се превъртя в ключалката. Вратата се открехна, появи се главата на едър, небрежно облечен мъж с набола тъмна брада и мрачно лице. В ръката си стискаше револвер.

Трепереща, Кейтлин направи крачка напред.

— Мистър Гриймс?

— Коя сте вие?

— Мисис Хъгс. Мога ли да поговоря с вас? Искам да ви предложа сделка, ако намерите малко време за мен.

Той я изгледа мрачно и тя спря да диша. Подозрителният поглед на Гриймс се насочи към Върнън.

— Вие ли я доведохте при мен?

— Не, точно обратното. Предлагам ви да изслушате мисис Хъгс.

По немитото лице на Гриймс се разля усмивка, зъбите му блеснаха.

— Не мога да не изпълня желанието на такава хубава жена.

Той напъха пистолета в колана и я покани да влезе. Върнън влезе с нея, а Дела остана да бди в коридора.

Стаята изглеждаше дори по-зле и от Гриймс. Той вдигна шапката си от единствения стол и покани Кейтлин да седне, но тя предпочете да остане права.

— Както чух, мистър Гриймс, вие сте ловец на глави — започна тя с твърд глас.

— Правилно са ви осведомили.

Кейтлин се принуди да се усмихне.

— Предполагам, че търсите Макорд.

— Възможно е.

— Ако е така, значи имаме нещо общо. Аз също съм заинтересувана негодникът най-сетне да си получи заслуженото. Готова съм да направя търсенето му привлекателно за вас.

— Какво имате предвид?

— Знам, че търсят Макорд за убийство, извършено при нападение на банка в Ню Мексико, и дават за главата му петстотин долара. Ще ви дам хиляда, ако намерите Макорд и го доведете жив в Грийнбриър, за да бъде осъден от справедлив съд.

— Правилно ли ви разбрах, мадам? — попита учудено Гриймс.

— Да.

— Защо искате Макорд да бъде осъден?

— Той застреля брат ми и аз искам да го видя обесен — ловецът на глави я гледаше скептично, но тя продължи смело: — Вчера Макорд чу, че сте в града и избяга. Видели го на пътя за Денвър. Ако побързате, ще го настигнете.

— Много по-просто е да му забия един куршум в главата, вместо да го влача жив до Грийнбриър.

Кейтлин преглътна мъчително и се постара да придаде повече острота на гласа си.

— Той не заслужава нищо друго, но аз не искам да умре така бързо, мистър Гриймс. Това би било твърде милостива смърт. Искам да плати за престъплението си на бесилката.

— А защо досега не сте го изправили пред съда? Нали се е върнал да живее тук?

Кейтлин усети предупредителния поглед на Върнън и изпита благодарност към учителя, който отговори вместо нея:

— Вече ви казах, че Макорд е популярна личност сред тукашните каубои. Мисис Хъгс не можа да накара съдията да го арестува. Но ако го докарате в града с белезници, Нетерсън няма да има друг избор.

— Готова съм веднага да ви платя сто долара — добави Кейтлин. — Остатъка ще получите, като го пратите в затвора. Искам го жив, мистър Гриймс.

— Простете за въпроса ми, мадам, но имате ли хиляда долара?

— О, да. Тази година продадох вълната на добра цена. Парите са в банката. Мога да ви ги платя още утре. При условие, че веднага тръгнете да го търсите.

Гриймс се ухили и зъбите му блеснаха хищнически.

— Двеста и сделката е сключена, мадам.

Кейтлин потегли към къщи с леко сърце. Гриймс бе повярвал в историята й. Заедно с Върнън тя проследи ловеца на глави, докато излезе от града и пое към Денвър. Но това не означаваше, че Джейк е извън опасност. Той трябваше веднага да се махне оттук. Твърде много хора знаеха къде да го намерят и можеха да изпратят подире му поредния преследвач.

Гриймс ще се появи отново — Кейтлин не се съмняваше в това. Когато се върне с празни ръце от Денвър, няма да повярва в историята й. Освен това ще разбере, че Джейк е оневинен за убийството на брат й… Даже да му плати уговорената сума, той ще разбере, че му е изиграла номер. В гнева си, че е станал жертва на машинациите й, ще продължи да преследва Джейк и сигурно ще го убие.

Джейк трябваше веднага да напусне града. Кейтлин обаче не се съмняваше, че ще й е много трудно да го убеди да бяга — сега, след като вече знаеше за съществуването на сина си.

Двамата с Върнън се разделиха. Учителят препусна към ранчото Макорд, тя потегли към дома си. Дела остана в града, в случай че Джейк се появи в салона.

Безкрайно беше облекчението й, когато влезе в двора и видя, че Джейк е със сина си и го учи да язди.

— Къде беше? — попита с усмивка той, когато тя спря коня си наблизо.

— Трябва веднага да говоря с теб — почти извика тя, докато Джейк й помагаше да слезе от седлото. Очевидно той нямаше понятие в каква опасност се намира.

— Райън, време е да обядваш. Иди при леля Уини в кухнята и я помоли да ти направи сандвич. Мисля, че имаме още шунка от снощи.

— Не съм гладен, мамо — възрази момчето. — Предпочитам да яздя с Джейк.

— Райън — скастри го с необичайна острота Кейтлин, — искам да отидеш при леля Уини в кухнята — Джейк я изгледа укорително и тя вдиша дълбоко, за да се овладее. — Хайде, миличък, върви. Трябва да говоря насаме с Джейк. По-късно ще яздите пак.

— Тръгвай, приятелче! — Джейк потупа момчето по рамото. — Джентълменът винаги изпълнява, каквото му казва майка му.

— Добре де…

Джейк свали начупеното хлапе от коня и разроши косата му.

— Тичай. И никога не възразявай на майка си.

Райън кимна и се затича през двора към верандата.

— Какво е толкова важно, та трябваше да му развалиш удоволствието? — попита Джейк, след като вратата към кухнята се затвори.

— Животът ти ми е толкова важен — отвърна ядосано Кейтлин.

— За какво говориш?

— Един ловец на глави е по петите ти.

Джейк вдигна рамене и поведе старата кобила към ограденото място.

— Има ли и други новини?

— Знаех, че ще реагираш така.

— А какво друго бих могъл да кажа?

— Джейк! — извика изнервено Кейтлин. — Ти си луд! Толкова ли не разбираш? Трябва веднага да се махнеш оттук!

— Защо?

— Защото не искам да те убият!

Джейк се усмихна и свали седлото от коня й.

— Радвам се да го чуя, Кет. Само преди няколко седмици бях готов да се обзаложа, че хич не те е грижа жив ли съм или не.

— Стига с тези глупости!

Очите й се напълниха със сълзи и Джейк разбра, че работата е сериозна. Пусна коня и я прегърна.

— Какво ти става, котенце? Не бива да се тревожиш за мен.

Кейтлин ядно изтри сълзите си и облегна глава на гърдите му.

— Как да не се тревожа? Аз… ако умреш, няма да го понеса.

— Няма да умра. Нищо няма да ми се случи.

— Този път може би не. Но само защото предложих на Гриймс двойно възнаграждение, ако отиде да те търси в Денвър.

— Какво възнаграждение? И кой, по дяволите, е Гриймс?

— Ловецът на глави, който те преследва.

— Итън Гриймс?

— Да.

— Чувал съм за него. Какво възнаграждение?

— В обявата пишеше, че дават петстотин долара за залавянето ти. Защото си убил служител на банката.

Мина време, докато Джейк проумя връзката. Лицето му помрачня като небето преди буря.

— Какво си направила?

— Обещах му хиляда долара, ако той…

— По дяволите, Кет! — Джейк я сграбчи за раменете и я раздруса. — Поне за миг не си ли помисли, че изобщо не съм извършил това убийство?

— Да, помислих си — отговори със страх тя. — Но в обявата пише…

— Не ми говори за обявата. Никого не съм убил! Защо не ми вярваш?

Кейтлин отчаяно поклати глава.

— Това няма никакво значение. Полицията те търси, Джейк! Гриймс те смята за виновен и всеки, който види обявата, ще го подкрепи. Трябва веднага да се махнеш оттук, ако искаш да спасиш живота си.

Джейк стисна зъби.

— Няма да изоставя сина си.

Кейтлин знаеше, че той ще реагира така. Пое си дъх и хвърли последния си коз.

— Боя се, че решението не е твое, Джейк. Аз знам какво трябва да направя. Няма да се омъжа за теб.

Лицето му посивя, розовината изчезна даже от устните му. Само зелените очи светеха ледено.

— И защо, по дяволите?

— Защото няма да е добре за Райън.

— Милостиви боже, Кет…

— Говоря сериозно. Точно от такава ситуация се опасявах. Твоето престъпно минало те настигна, Джейк. Присъствието ти излага Райън на опасност, не разбираш ли?

Гневът му избухна.

— Ако само за секунда си повярвала, че ще се откажа от Райън… — процеди през зъби той.

Куршумът дойде от нищото. Трясъкът уплаши двамата почти до смърт. Кейтлин се вцепени. Джейк реагира светкавично. Конят се вдигна на задните си крака и избяга в обора. Джейк бутна Кейтлин на земята, падна върху нея и я прикри с тялото си. В същото време посегна към оръжието си — и не го намери на обичайното място.

Джейк прокле лекомислието си. Конете в ограденото място цвилеха уплашено. Присвил очи, той претърси околността, за да открие стрелеца. Вероятно стоеше зад една от тополите на входната алея. След миг забеляза металически отблясък — дуло на пушка.

— Макорд, това беше само предупредителен изстрел! — извика мъжки глас. — Следващия път ще улуча.

— Кой сте вие и какво искате? — изкрещя в отговор Джейк.

— Гриймс — изпъшка Кейтлин. — Ловецът на глави…

— Дошъл съм да ви арестувам — обясни самоуверено Гриймс.

— Мръсникът обеща — изсъска Кейтлин. — Платих му двеста долара. Тръгна към Денвър.

Джейк я изгледа унищожително.

— Явно не се е хванал на лъжата ти. Измамил те е.

И не само това, каза си отчаяно Кейтлин. Проследил я е и тя го е довела право при Джейк.

— Той има пушка — отбеляза спокойно Джейк, докато Кейтлин проклинаше лековерието си. — Изчезвай, Кет. Влез в къщата и заключи вратите. Хайде, върви наведена и гледай оградата да е между теб и него.

— А ти какво ще правиш?

Джейк се усмихна мрачно.

— Ще си заровя главата в пясъка и ще се моля.

19

— Прави, каквото ти казвам, Кет — настоя Джейк. — Влез в къщата.

Тя го гледаше, сякаш си е изгубил ума.

— Наистина ли мислиш, че ще те оставя тук сам?

— Нищо няма да ми се случи. Само трябва да стигна до някой кон. Хайде, върви, моля те.

— Какво мислиш да правиш? Може би ще мога да ти помогна.

— Нямам нужда от помощ. Искам да знам, че си на сигурно място.

— И аз искам да знам, че няма опасност за живота ти.

— Проклятие, Кет…

— Кажи ми какво ще правиш — настоя упорито тя.

— Ще препусна като луд и се надявам Гриймс да ме последва. Ще му отклоня вниманието. Ти си права. Райън и ти сте в опасност, докато съм близо до вас.

Сините очи на Кейтлин се разшириха от ужас.

— Искаш той да те преследва? Но, Джейк, той ще те убие!

— Няма да ме застреля.

— Джейк, той ще те убие!

— Проклятие, Кет, изчезвай най-после! — заповяда раздразнено Джейк.

— Няма! — изсъска тя.

— Макорд! — извика отново Гриймс. — Хвърлете оръжието и излезте с вдигнати ръце.

— Добре поне, че няма понятие, че не съм въоръжен — изсмя се мрачно Джейк.

Кейтлин беше отчаяна. Тя бе настоявала Джейк да оставя пистолетите вкъщи, когато идва да види Райън. Сега това можеше да означава гибелта му.

В бараката на работниците трябва да има заредена пушка, размишляваше трескаво тя. Да, на стената винаги висеше двуцевка. За спешни случаи. Огледа се, за да прецени разстоянието до бараката. Твърде далече. Стисна ръката на Джейк и попита плахо:

— Защо не се предадеш? Ако го направиш доброволно, Гриймс няма да ти направи нищо.

— Сигурна ли си?

Кейтлин прехапа устни. Не можеше да вярва на безскрупулния ловец на глави.

— Няма да се предам на този тип, Кет. Даже да не беше убеден, че мъртвият създава по-малко ядове от живия, той ще ме отведе в Ню Мексико. Там ще гния в затвора, докато се докаже, че съм невинен. Аз знам, че съм невинен и няма да си губя времето да го доказвам. Хайде, върви най-после. Оня тип няма да чака още дълго.

Кейтлин искаше да крещи от гняв и страх.

— Ще излезете ли доброволно, Макорд, или трябва да дойда при вас?

Джейк се опита да пропълзи към оградата, но Кейтлин го хвана за ръкава.

— Моля те, Джейк… — гласът й се давеше в сълзи. — Ще умреш.

Той я изгледа мрачно през рамо.

— Ако не мога да имам теб и Райън, защо да продължавам да живея?

Горчивината му я стресна и в същото време я пришпори за действие. Тя се претърколи и запълзя към бараката.

Джейк изруга сърдито, защото тя се отдалечаваше в грешната посока, ала нямаше как да я спре, защото щеше да я изложи на опасност.

Той успя да се провре под оградата, сграбчи за гривата първия кон, който му попадна, метна се на гърба му и се притисна странично до шията му. В същия миг покрай ушите му изсвистя куршум. Джейк насочи кафявия жребец към вратичката, приведе се още и посегна към резето.

Преди да е успял да го отмести, откъм бараката отекна изстрел, последван от див вик.

Джейк се изправи, уплашен до дън душа. Гриймс излезе от прикритието си, олюля се и се свлече на земята, държейки дясното си рамо. Джейк смаяно обърна глава в другата посока. Кейтлин стоеше насред двора, широко разкрачена, пушещото дуло сочеше ранения ловец на глави. Лицето й изразяваше дива решителност, очите й изпущаха светкавици. При тази гледка сърцето на Джейк се сгърчи от болка и през главата му премина буря от чувства: облекчение, страх, възхищение… гордост за нейния кураж и решителност.

— Браво на теб, улучи го от първия път — отбеляза одобрително леля Уини и се спусна по стълбите. Смаян, Джейк установи, че тя също е въоръжена с пушка.

Кейтлин примигна, сякаш се будеше от сън.

Старата дама застана до племенницата си и насочи пушката към мъжа, който се гърчеше от болки от другата страна на оградата.

— Много си добра, Кейтлин. Ако ти не беше стреляла, аз щях да го довърша — нищо, че зрението ми вече не е така добро, както преди.

Кейтлин примигна слисано.

— Ти… ти държиш пушка?

Сините очи на Уини засвяткаха.

— Милата ми, ти май вярваш, че Сейнт Луис винаги е бил бастион на цивилизацията! Някога и там животът беше див и суров като на запад. Аз улучвах бик от сто крачки точно в тила.

Джейк се засмя тихо, скочи от коня и мина през оградата.

— Е, признавам, че не са ме заплашвали негодници като този — продължи с усмивка Уини. — Би трябвало да избирате приятелите си по-грижливо, Джейк.

Той се наведе и целуна сбръчканата й буза.

— Благодаря, лельо Уини. Обещавам да последвам съвета ви.

Уинифред се изчерви поласкано.

Джейк се обърна към Кейтлин, взе пушката от ръцете й и я прегърна. Тя се облегне трепереща на гърдите му.

— Ти ми спаси живота, диво коте — пошепна в ухото й той.

Кейтлин, все още в шок, механично поклати глава. Само до преди няколко мига беше твърдо убедена, че не е способна да стреля по човек… с твърдото намерение да го убие.

Леля Уини успокоително помилва ръката й.

— Направи, каквото трябваше, Кейтлин. Понякога се налага да прибегнем до насилие, за да защитим хората, които обичаме.

Кейтлин кимна несигурно.

— А къде е Райън?

— В къщата — отговори Уинифред. — Заповядах му да си стои в стаята и го заплаших, че ако не ме послуша, никога вече няма да язди кон. Не би било зле да се погрижите за простреляния, Джейк.

Той кимна и без да изпуска пушката от ръцете си, отиде при Гриймс, който се гърчеше и стенеше. Коленичи пред него и разкопча ризата. Раната в рамото не изглеждаше опасна. Джейк свали шалчето от врата на ловеца и го притисна върху кървавата дупка.

Разнесе се тропот на конски копита и Джейк вдигна глава. Група ездачи наближаваха ранчото в луд галоп. Джейк позна брат си Слоан начело, зад него препускаха съдията Нетерсън и Дела Пъркинс. И тримата бяха въоръжени.

Ездачите спряха запотените си коне близо до ранения.

— Ранен ли си? — попита бързо Слоан.

— Не. Добре съм.

— Какво се случи? — попита Нетерсън.

— Този тип претърпя малка злополука.

Слоан се засмя тихо.

— Мислех, че имаш нужда от помощ, малки братко, но трябваше да знам, че ще се справиш сам с такава дреболия.

— Без помощ нямаше да успея — отвърна Джейк и посочи с глава Кейтлин и Уини. — Познаваш ли лелята на Кейтлин? Мисис Уинифред Тръскот.

— Не съм имал удоволствието — Слоан вдигна ръка към шапката си и удостои лелята с известната макордова усмивка. — Много се радвам да се запозная с вас, мадам.

Уини го измери с внимателен поглед и кимна одобрително.

— Удоволствието е изцяло мое, млади човече. Сега разбирам какво е изстрадала племенницата ми. Нищо чудно, че жените от околността си губят ума при наличието на двама такива мъже.

Кейтлин се изчерви и побърза да представи леля си на съдията. Уинифред поздрави Лутър Нетерсън и Дела Пъркинс, чиито ярък грим подчертаваше професията й, със същата учтивост.

— Защо решихте, че се нуждая от помощ? — попита Джейк.

— Един каубой дойде в салона и съобщи, че е видял Гриймс да препуска към ранчото Кингсли. Веднага тръгнах, за да те предупредя, и срещнах по пътя съдията и Слоан.

— Ще отведем този тип при лекаря — каза Нетерсън и посочи Гриймс, който се бе свил на земята и стенеше през стиснати зъби.

След бърз поглед към Кейтлин леля Уини пое командата.

— Отнесете го в бараката. Ще го превържа набързо, за да не му изтече кръвта. После ще го сложите в каретата.

— Само момент — помоли Джейк, бръкна в джоба на Гриймс, извади снопче банкноти и ги връчи на Кейтлин. — Тези двеста долара са твои.

— Да — отговори кратко тя и изгледа унищожително ловеца на глави.

Нетерсън и Слоан слязоха от конете и отидоха да вдигнат ранения.

— Спрете! — извика дрезгаво Гриймс и се обърна към съдията — Не бива да позволявате на Макорд да избяга! Ваш дълг е да го арестувате.

— Не виждам защо — отговори спокойно Нетерсън.

— Той е ограбил банка и е убил човек!

Гриймс извади от джоба на жакета си смачкан лист хартия и го връчи на съдията. Нетерсън разгъна листа и внимателно прочете обявата. После се обърна към Джейк и му посочи портрета.

— Това си ти, Джейк. Като представител на закона съм длъжен да те арестувам.

— Не бива да го правите! — извика ужасено Кейтлин, а Слоан направи крачка напред.

— В момента обаче имам друга работа — продължи спокойно съдията. — Трябва да се погрижа за раните на този човек, а това ще отнеме време. След това ще изпълня задълженията си на пазител на закона.

Всички присъстващи разбраха, че той дава шанс на Джейк да избяга, и си отдъхнаха. Гриймс избълва няколко ядни проклятия.

— Съветвам ви да си държите езика зад зъбите, мистър — предупреди го съдията. — Тук присъстват дами.

— Не е нужно да ме арестувате, Нетерсън — отвърна равнодушно Джейк. — Щом се погрижите за Гриймс, сам ще дойда с вас в града.

Кейтлин извика тихо. Слоан я погледна укорително.

— Мисис Тръскот, покажете ни пътя, ако обичате.

Двамата мъже вдигнаха ранения и последваха Уинифред в бараката.

Дела погледна нерешително Джейк, който не сваляше очи от Кейтлин, и се покашля.

— Е, аз ще си тръгвам. Исках само да се убедя, Джейк, че не ти се е случило нищо лошо.

Той се обърна към нея и се усмихна сърдечно.

— Много ти благодаря, че се втурна да помагаш, Дела. Прекрасно е да знам, че имам приятели.

Кейтлин изпъна рамене и се приближи към коня на Дела.

— И аз ви благодаря от цялото си сърце. Добре, че има хора, загрижени да спасят Джейк, когато той сам не иска да се спаси.

— Дано го вразумите — каза Дела и обърна коня си. — Разбрах, че съм се излъгала, мисис Хъгс. Сега знам защо Джейк се е побъркал по вас и защо вие го отблъсквате. Не му позволявайте да ви надвие, миличка. Някои мъже просто не искат да пораснат.

Дела намигна весело на Кейтлин, смушка коня си и препусна към града.

Джейк не се помръдна от мястото си. Между двамата се възцари ледено мълчание.

Преживяният страх бе изцедил нервите на Кейтлин. Мисълта, че Джейк ще влезе в затвора, че ще го осъдят и обесят, я докарваше до лудост. Внезапно я обзе луд гняв и тя стисна ръце в юмруци.

— Ти си полудял! Защо каза на Нетерсън, че ще отидеш доброволно с него?

Джейк я погледай упорито, но не отговори.

— Дявол да те вземе, Джейк! — търпението й ей сега щеше да свърши. — Толкова ли не разбираш, че трябва да бягаш?

— Нима искаш пак да се скрия?

— Да!

Лицето му помрачня още повече.

— Съжалявам, Кет. Няма да бягам.

— Моля те, Джейк! Тук не си сигурен за живота си. Не искам да лежиш в затвора. Не искам да те обесят.

— И аз не искам да лежа в затвора, Кет, но вече няма да бягам.

Кейтлин беше безпомощна. Джейк срещна погледа й и мрачно поклати глава.

— Ти никога не си ми вярвала.

— Това… това не е вярно.

— О, да, вярно е. Ти повярва на баща си, когато ти каза, че коварно съм убил брат ти. Сега вярваш, че съм убил човека от банката.

— Не, аз…

— Беше готова да платиш на Гриймс хиляда долара, за да го отклониш от следата ми.

— Джейк, ти не разбираш…

— Тогава ми обясни.

Сърцето му беше пълно с гняв и отчаяние. Кейтлин не му вярваше. Искала е да подкупи Гриймс, защото смята, че той е извършил убийството. Осъдила го е… А най-страшното беше, че е крила от него съществуването на сина му.

Обзет от болка, Джейк затвори очи.

— Джейк — пошепна умолително Кейтлин, — знам, че не си убиец. Страхувах се за живота ти. Не можех да позволя ловецът на глави да ти стори нещо, все едно виновен ли си или не. Той те търси и иска да те отведе в Ню Мексико жив или мъртъв… и аз умирах от страх, че ще те отведе мъртъв.

Един мускул на лицето му потръпна. Можеше веднага да разсее страховете й, но не го направи. Инатът победи съчувствието. Нека се помъчи още малко, помисли си злобно Джейк. Беше му писнало да се защитава, да се извинява. Щом Кет не иска да му вярва, той няма да се унижава пред нея.

— Не е нужно да се оправдавам пред теб — отвърна беззвучно той.

— Не искам от теб да се оправдаваш, Джейк.

— Лъжеш. Откакто съм се върнал в Колорадо, само това правя — оправдавам се пред теб. Трябваше да се боря за всяка твоя усмивка. Все още смяташ, че съм недостоен да бъда баща на Райън…

— Не… вече знам, че ще бъдеш добър и нежен баща.

— Искаше да ми отнемеш Райън. Каза ми го само преди половин час.

— Нямах това предвид, Джейк. Бяха полудяла от страх. Исках да избягаш…

— Няма да бягам.

— Трябва, Джейк!

Кейтлин го гледаше умолително. Само да знаеше как да го убеди, че е в опасност. Когато Гриймс стреля по него, я обзе див ужас. Беше готова хладнокръвно да убие човек, предпочиташе тя да умре, но да спаси живота на Джейк. Каква ирония на съдбата — тъкмо тя, която мразеше насилието и искаше да спре кръвопролитията, бе усетила каква сила има жаждата за кръв. За определени неща човек си струваше да се бори, струваше си да умре. За семейството си и за хората, които обичаше. За Джейк.

Кейтлин затвори очи. Най-сетне беше наясно с чувствата си. Седмици наред беше лъгала себе си. В началото си внушаваше, че Джейк вече не означава нищо за нея. После реши да си поиграе със старите чувства, да ги разпали отново, без да носи последствията. Ала любовта й към Джейк беше по-силна и по-дълбока от физическата страст. Ако се наложи, тя беше готова да даде живота си за него. Не би понесла да го загуби отново.

Сълзите я задушиха и тя се отпусна на колене пред Джейк. Струваше й огромно усилие да не го прегърне и да го моли, хълцайки. Стисна зъби и произнесе твърдо:

— Джейк, трябва да бягаш. Трябва да се махнеш оттук. Ако те осъдят, ще те обесят.

Молбата й го трогна. Той изтри една сълза от лицето й и отговори глухо:

— Няма да те оставя сама, Кет. Никога вече. Четири години живях без теб и това беше ад.

— Няма да си сам, Джейк. Ще тръгнем заедно. Райън и аз ще дойдем с теб.

В зелените очи светна искра.

— Готова си да тръгнеш с мен? Да водиш живот на човек извън закона?

— Да… защото само така ще попреча да те убият. Ще се омъжа за теб, Джейк — още днес, ако искаш. Ще бъда до теб, където и да отидеш.

Той се усмихна тъжно. Готовността на Кейтлин да се пожертва разкъса сърцето му.

— Мислех, че виждаш в мен само бандита…

— Не… — гласът й трепереше. — Ти си добър човек. Сърцето ти е добро.

— Аз убивах, за да остана жив, Кет.

— Въобще не ме интересува. Аз те обичам. Не мога да живея без теб.

Четири години беше чакал да чуе тези прости думи. Имаше чувството, че дебелите железни вериги, стегнали гърдите му, се разкъсват.

— А Райън? Не те ли е страх, че може да му се случи нещо?

— Да, умирам от страх, но… ще рискувам. Ако някой може да закриля детето ни, това си ти.

Джейк бавно поклати глава. Тя не само се беше съгласила да се омъжи за него, но бе готова да водят заедно живот на бегълци. И това след толкова седмици противене! Той обаче не можеше да приеме подобна жертва.

— Не, Кет. Не съм готов да поема риска. Няма да изложа нито теб, нито сина си на такъв живот. И самият аз вече отказвам да водя живот на беглец. Няма да позволя да ме гонят като диво животно.

Кейтлин направи още един отчаян опит.

— Бихме могли да отидем на изток, Джейк. Не непременно в Сейнт Луис. Някъде, където никой не ни познава и не знае нищо за миналото ти. На място, където Райън ще расте като нормално дете.

Той отново поклати глава.

— Вече сме говорили за това. Един ден миналото непременно ще ме застигне.

Кейтлин стисна ръце в юмруци.

— Джейк…

— Не, Кет. Вече няма да бягам като страхливец и няма да възпитавам сина си в страх. Ще живея тук. Освен това — добави много по-меко той, — най-добре е да сме при семействата си. Помисли как ти помогна леля ти. Или Слоан на мен. Тук е родината ми, тук са корените ми. Няма да ги напусна.

Очите й плуваха в сълзи и тя ги изтри ядно. Имаше чувството, че говори на стена. Той просто не я чуваше.

— Дяволите да те вземат, Джейк… никога не съм виждала такъв твърдоглав глупак.

— С едно изключение — усмихна се Джейк. — Ти ме биеш по всички показатели.

Вбесена от ненавременната му шега, тя се надигна. Джейк я задържа.

— Искам поне този път да ми имаш доверие, Кет.

Тя го погледна мълчаливо.

Той целуна бегло треперещите й устни.

— Омръзна ми да съм от тъмната страна на живота. Ще се предам на съдията. Ще вляза в затвора и ще изляза едва когато докажа невинността си. Ако не, ще отида на бесилката.

20

Килията беше ниска и малка. Тесният дървен нар, твърде къс за краката на Джейк, едва се побираше вътре.

Беше прекарал безсънна нощ и след мятането върху коравата постеля всички кости го боляха. Скръсти ръце под тила си и започна да брои железните решетки. Нетерсън беше оставил вратата на килията отворена и през решетката на прозорчето влизаха ярки слънчеви лъчи, но Джейк въпреки това имаше чувството, че стените всеки момент ще се срутят върху него.

След като преди година бе прекарал два месеца в непоносимо гореща, воняща дупка в Ню Мексико, очаквайки процеса, той се бе заклел, че никога повече няма да попада в затворническа килия. И не искаше Кейтлин да го вижда в тази безутешна обстановка. На никаква цена. Но знаеше, че няма друг избор, ако иска да изчисти името си, да докаже невинността си и най-сетне да премахне всички унижения и опасностите, които го грозяха от страна на алчните за пари ловци на глави. Точно затова бе настоял да се предаде на съдията.

Нетерсън му разказа, че местният лекар зашил раната на Гриймс. Ловецът на глави бил настанен в стаята си в салона и Дела се грижела за него. Междувременно съдията изпратил телеграма до местния съдия в Ню Мексико и попитал какво означава обявата за търсене на престъпник и кой е извършил убийството при обира на банката.

Джейк можеше само да чака, да размишлява и да се рови в душата си.

Грешка ли бе, че искаше да се ожени за Кейтлин? Грешно ли бе да иска синът му да расте при него? По една точка Кейт беше права. Дори самото му присъствие излагаше на опасност и Райън, и нея.

Егоизъм ли беше да обича майката и сина толкова силно, че да иска да живее с тях, излагайки живота им на опасност? Може би наистина беше най-добре да си отиде, да изчезне завинаги от живота им. Това означаваше да изтръгне сърцето от гърдите си, но още по-лошо беше, ако с двамата най-обичани от него хора се случеше нещо. От друга страна… Райън имаше нужда от баща. Момчето се нуждаеше от мъжки пример. Трябваше му баща, който да го обича, да се грижи за него, да му предаде житейския си опит.

Кет също се нуждаеше от него. Тя беше създадена да го обича. Тя беше неговата жена. Неговата спътница в живота. След като най-сетне я накара да го проумее, вече не беше сигурен в себе си.

Тя го обичаше — поне в това можеше да е сигурен. Когато стреля по Гриймс и рискува живота си, за да го защити, и последното съмнение изчезна. Той остана възхитен от смелостта й.

Тя беше негова жена и щеше да стои винаги до него, да посреща храбро опасностите и несгодите, които ги очакваха в бъдеще. Въпреки това той не беше сигурен, че изобщо заслужава жена като Кейтлин, че има право да я обвърже със себе си.

Сигурно беше задрямал. Когато отвори очи, видя Кейтлин наведена над него.

Сърцето му се сви от болка. Хубавото й лице бе посърнало от тревога и загриженост.

— Нали ти казах да не идваш — прошепна сънено той. — Мястото ти не е в тази мръсна дупка.

Кейтлин приседна до него на тесния нар. Бузите му бяха покрити с набола брада. Разбърканите руси къдрици му придаваха момчешки вид — изглеждаше почти като малкия Райън след следобеден сън. В душата й се надигна буря от чувства: нежност, дълбока обич и съкровено желание да предпази този мъж от страдания, да го обича и да се грижи за него до края на живота му.

Докато лежеше безсънна миналата нощ, тя премисли много неща. Отначало беше объркана и гневна, че Джейк е отказал да избяга и да спаси живота си. Ала постепенно започна да го разбира. Той не заслужаваше да прекара целия си живот в бягство. Той трябваше да намери спокойствие, да заживее нормален живот. И този път тя щеше да е до него.

Струваше й много усилия да го посети в затвора, но въпреки това дойде.

Беше непоносимо да знае, че Джейк е зад решетките. Разбираше, че той се срамува, задето тя ще го види в това жалко положение. Ала тревогата й за него беше по-силна. Какво ще стане, ако той не успее да докаже невинността си за убийството на банковия служител?

— И твоето място не е тук — отговори меко тя.

Джейк се изправи и се облегна на мръсната стена на килията. Беше готов за нов спор.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, Кет? Вече няма да бягам. Ще остана тук, докато изчистя името си.

— Знам. Разбрах, че си прав. И аз не искам да бягаш.

Джейк я изгледа скептично и Кейтлин посочи открехнатата врата.

— Съдията очевидно не се притеснява, че ще избягаш. Никога не съм чувала за незаключен затвор.

Той изкриви уста в напразен опит да се усмихне.

— Не мога да се отърва от чувството, че Лутър предпочита да избягам. Така ще си спести много работа.

— И ще облекчи съвестта си. Не му харесва да държи зад решетките свой приятел — гласът й пресекна, тя преглътна мъчително. — Донесох ти ядене — безпомощен жест, слаб опит да направи ситуацията по-поносима. Тя му подаде кошничка, покрита с кърпа. — Леля Уини опече кексчета с ягоди. Райън умира за тях. Помоли да дадем и на теб.

— Нима си му казала, че съм в затвора? — попита остро Джейк.

— Не, разбира се — успокои го тя, опитвайки се да скрие треперещите си ръце. — Но той непрекъснато пита за теб.

— Нали няма да го доведеш тук?

Кейтлин безпомощно сведе глава и не посмя да зададе въпроса, който пареше в сърцето й: Какво ще стане, ако не успееш да докажеш невинността си?

— Джейк — започна страхливо тя, — аз размислих…

— И аз размислих.

— Искам веднага да се оженим.

Той я погледна изумено.

— Защо?

— Ако… ако ти се случи нещо, ще имаш нужда от семейството си.

— Ако ме осъдят, искаш да кажеш.

— Д-да…

Лицето му се вкамени.

— Помолих те да ми вярваш, Кет.

— Но аз ти вярвам! Знам, че си невинен. Въпросът е дали съдиите ще ти повярват. От това се боя.

Мина доста време, докато Джейк отговори.

— Според мен трябва да вземеш Райън и да се върнеш в Сейнт Луис.

Объркана, Кейтлин вдигна вежди.

— Искаш да те изоставим?

— Не, не е това. Там ще сте на сигурно място.

— Ти ще дойдеш по-късно, така ли?

— Не.

Кейтлин скочи като ужилена.

— Какво ще правиш, когато ние заминем?

— Не знам. Скоро ще изляза от затвора.

— Наистина ли? — попита глухо Кейтлин. Безнадеждността я задушаваше. — Откъде си толкова сигурен?

— Аз съм невинен. Няма да се оженя за теб само защото си мислиш, че имам нужда от утеха, когато удари последният ми час.

Кейтлин войнствено вирна брадичка.

— Не това е причината и ти го знаеш много добре. Аз те искам за свой съпруг, Джейк. Ако… ако излезеш от затвора, искам да сме едно семейство.

— А искаш ли ме за баща на Райън? — попита скептично той.

Кейтлин му обърна гръб и направи няколко крачки из килията. Синята й памучна пола метеше мръсния под. Джейк я наблюдаваше втренчено, докато тя се опитваше да облече в думи мислите, които я бяха държали будна през последната нощ.

— Ти беше прав, Джейк, леля Уини — също. Райън има нужда от баща. Има нужда от теб. Всяко момче се нуждае от мъж, за да израсне. От баща, който го закриля и му помага да се подготви за живота.

— Ако попадне в стрелба като вчерашната, мислиш ли, че ще оцелее? — попита горчиво Джейк. — Опасността не е отминала. И няма да изчезне само защото ти го желаеш, Кет.

— Знам, но вече знам и че ще се справим. Ти беше прав. Опасностите дебнат навсякъде. Но когато сме двама, можем да се грижим по-добре за Райън и да го пазим. Когато майката и бащата обичат детето си и се грижат за него, това е много по-важно от опасностите на миналото.

— Ако някой друг мъж стане баща на Райън, ще си спестиш поне перспективата някой ден да се появи друг ловец на глави.

Кейтлин поклати глава.

— С ловците на глави ще се занимаваме, когато дойдат.

— До вчера твърдеше, че не искаш мъж с моето минало да се доближава до сина ти. Че не искаш мъж, обсебен от насилието като баща ти.

— Разбрах, че съм се лъгала. Ти не си като баща ми. Не пилееш живота си в омраза и насилие като него — очите й се напълниха със сълзи. — Щом сърцето ти не е станало кораво и безмилостно през тези четири години бягство, значи си добър човек. Не ме е страх, че ще насъскваш сина ми и ще се опиташ да го направиш насилник, както правеше баща ми с брат ми. Нали видях как общуваш с Райън. Ти си благ с него и това му влияе добре.

Джейк поклати глава.

— Вече не съм сигурен, че това е важно.

— Само това има значение. Райън те обича. И ти го обичаш.

— Това е вярно. Обичам го твърде много, за да изложа живота му на опасност.

Кейтлин го гледаше в очите и гневът й растеше.

— Ти май се опитваш да се откажеш от мен, Джейк?

Обидата в гласа й беше недвусмислена. Той напразно се опита да издържи на погледа й.

— Не, по дяволите. Но ти давам последен шанс да се оттеглиш.

Тя се ядоса още повече.

— Не искам да се оттегля. Четири години те чаках и това ми е достатъчно. Искам да станеш мой съпруг, баща на детето ни… на децата ни. Искам да бъда до теб, все едно какво ще ни донесе бъдещето. Ако има трудности, ще се справим с тях заедно… като семейство.

Джейк усети как от гърдите му падна огромен товар. Едва сега осъзна колко силно е копнял да чуе тези прости думи от нейната уста. Щом Кейт беше готова да сподели бъдещето с него, той щеше да поеме върху себе си всичко, което им готвеше това бъдеще. Щеше с радост да пожертва живота си, за да запази нея и Райън, пази боже да не се стига дотам.

Вратата на затвора се отвори с трясък и съдия Нетерсън влезе в кабинета си.

— Добра новина, Джейк! — извика бодро той, но като забеляза Кейтлин, се поклони смутено. — О, добър ден, мисис Хъгс. Току-що получих телеграма от съдия Рупър. Той потвърждава, че невинността на Джейк е доказана. С една дума, Джейк — вие сте свободен.

Кейтлин не можа да се опомни от изненада.

— Какво освобождаване? Кой е съдия Рупър?

— Съдията, който председателстваше процеса за убийство — обясни Джейк. — Той извади главата ми от примката. Един от малкото хора, които с гордост наричам свои приятели. Той ме посъветва да следвам право…

— Какво освобождаване? — настоя да чуе Кейтлин.

— Обвиниха ме в убийството на банковия служител и ме освободиха.

— Вече си бил изправян пред съда? — попита невярващо Кейтлин.

— И ме обявиха за невинен. Не съм участвал в обир на банка, Кет. По онова време вече се бях отделил от бандата Долби. За да ми отмъсти, Долби пусна слух, че аз съм убил онзи човечец. За щастие имах свидетели, които дадоха показания под клетва, че по време на нападението съм бил на съвсем друго място. Още тогава размислих и реших да се предам, за да не прекарам остатъка от живота си в бягство. Прекарах два месеца в затвора, очаквайки началото на процеса. След като ме освободиха, остана само обвинението в убийството на брат ти, повдигнато от баща ти. Тогава започнах да се занимавам с право, за да се защитавам сам пред съда.

— Значи обявата за търсене на престъпник, която ни показа Гриймс…

— … е от повече от година. И вече е невалидна.

— От една година? — тя го изгледа с разширени от гняв очи. — Знаел си, че е невалидна? През цялото време си знаел? Невинен си по обвинението в убийство и не казваш нищо? Как можа!

— За какво толкова се вълнуваш?

Тя опря ръце на кръста си и засъска като разярена котка:

— Значи ме остави да умирам от страх, че може да те обесят! Не намери една минутка да ми кажеш, че невинността ти е доказана.

Той издържа погледа й.

— Исках сама да разбереш, че не съм убиец. Не беше нужно да ти го доказвам.

— Никога не съм те смятала за убиец! Мислех, че си застрелял онзи нещастник по погрешка! Защо не ми каза, че въобще не си участвал в обира?

— Никога не си ме питала.

— Разбира се, че те попитах!

Джейк се направи на разкаян. Кейтлин наистина го бе разпитвала за банковия обир, но глупавата гордост му попречи да й разкаже фактите. Много искаше тя да го познава достатъчно добре, за да знае, че е невинен.

Очевидно тя виждаше нещата от друга гледна точка. Трепереше от гняв и изфуча яростно:

— Ти… ти… надменен глупак! Как може възрастен човек да се държи така нахално и детински? Гриймс никога нямаше да стреля по теб, ако не знаеше, че няма да получи възнаграждение. И аз никога нямаше да се опитам да го подкупя, за да напусне града.

— Нима това е по-лошо от факта, че ти скри от мен съществуването на Райън?

Кейтлин потрепери и Джейк се сети, че имат слушател. Той хвърли смутен поглед към съдията и помоли:

— Лутър, знам, че това е вашият кабинет, но ще бъдете ли така добър да ни оставите за малко сами?

— Разбирам, но само за няколко минути. И ще ви бъда благодарен, ако освободите затвора ми. И без това се чувствам доста неловко, задето трябваше да затворя помощника си.

Нетерсън излезе и грижливо затвори вратата. Двамата останаха очи в очи.

— Хайде, Кет, успокой се — започна снизходително Джейк, но думите се оказаха излишни, защото тя вече се беше овладяла. Сложила ръка на челото си, Кейтлин размишляваше усилено.

— Никой не знае, че си невинен, Джейк. Там е проблемът. Затова Гриймс е тръгнал да те преследва. Но ако съобщим навсякъде, че си освободен…

— Ела при мен, Кет.

Тя продължи, сякаш не беше чула нито дума:

— Знам какво ще направим. Ще публикуваме обява във всички вестници в Колорадо. Като го видят черно на бяло във вестника…

— Ела при мен, Кет.

— Не разбираш ли, Джейк? Хората трябва да знаят, че си невинен. Така няма да се страхуваме повече от ловци на глави…

— В момента ми е абсолютно все едно. Трябва да обсъдим много по-важни неща.

Тя го погледна неразбиращо.

— Кое може да е по-важно?

— Нашето бъдеще. Ще се омъжиш ли за мен, жено, или трябва да прибягна до по-драстични мерки? Например да те арестувам, задето не спазваш закона? Все още съм помощник-шериф, не забравяй.

Искрящите му очи раздразниха Кейтлин и тя се настрои бунтовно.

— Ще ми кажеш ли поне една сериозна причина, за да го сторя?

— Защото ме обичаш безумно.

Кейтлин неволно се усмихна.

— Да, вярно е, че ти ме подлудяваш. Би трябвало да те напердаша за онова, което ми причини.

— Но ти въпреки това ме обичаш, нали?

Тя го изгледа от горе до долу, сякаш избираше овен на пазара.

— Наистина ли мислиш така? Ти си негодник, Макорд. Не си подходящ съпруг за една почтена вдовица.

— Може и да си права. Но ти знаеш какво да правиш.

— Какво знам?

Тъй като тя не даваше признаци, че ще дойде при него, Джейк решително пристъпи към нея.

— Ако ти не ме вкараш в правия път, никой друг не би могъл да го направи.

Зелените му очи светеха дръзко и Кейтлин заотстъпва назад, докато се опря в решетката на прозореца.

— Откъде да знам, че някой ден няма да ме сюрпризираш с друго престъпление от миналото си?

— Не съм извършил други престъпления, Кет. Бъди сигурна в това — Джейк я прегърна нежно и зашепна с любов: — Много искам да заличим четирите ужасни години. За съжаление не мога да ти обещая, че някой ден няма да се появи алчен за пари ловец на глави, но… — той стана отново сериозен. — Аз те обичам, Кет, и обещавам да ти бъда добър съпруг и добър баща на Райън. Искам да живея с теб — най-добре тук, но може и навсякъде другаде по света. Ако искаш, готов съм да дойда в Сейнт Луис.

— Не… там вече не е моят дом. А ако си тръгна, може би ще изгубя работата си като учителка. Моето място е тук, Джейк.

Той се усмихна нежно.

— Аз ще бъда до теб, докато съм жив, стига да ме искаш, разбира се.

Кейтлин усети как сърцето й прелива от любов. Тя го обичаше, вярваше му, беше негова с цялото си същество. Но не искаше да направи нещата твърде лесни — след всичко, което той й бе причинил.

— Ами ако кажа не?

По красивата му уста пробяга усмивка. Той се наведе и нежно я целуна.

— За мен ще е удоволствие да променя решението ти.

Кейтлин извърна лице и опря длани върху гърдите му.

— И къде ще живеем, ако останем тук? Да продам ли ранчото?

— Решението е твое. Ако искаш да го задържиш за Райън, аз съм съгласен. Но смятам да построя за нас нова къща, както мечтаехме преди години.

— Говеда ли ще отглеждаш?

Джейк поклати глава.

— Говедовъдството вече не е доходно, както преди. Цените постоянно падат. Най-умното е да отглеждаме овце, защото цената на вълната расте.

Кейтлин избухна в луд смях.

— Наистина ли смяташ да се занимаваш с вонящи вързопи вълна?

Джейк я раздруса леко.

— Не прекалявай, Жулиета!

Кейтлин го прегърна устремно, но той й попречи да го целуне.

— Има нещо, което още не съм ти казал, Кет… Какво ще кажеш да станеш жена на съдия?

— Какво означава това?

— Чудя се дали да не се кандидатирам за окръжен съдия. Уолт Сандърс ще се оттегли само след няколко месеца.

Кейтлин загуби ума и дума.

— Какво ти е? Не ти ли харесва идеята? Мисля, че няма да съм лош съдия, след като познавам и двете страни на закона.

— Не… просто съм смаяна. Идеята ти е чудесна. Нямах представа, че мислиш за кариера на съдия.

— Има и други неща, които още не знаеш за мен, котенце — погледът му потъмня. — Добре е да започнеш да ги откриваш. Пропиляхме цели четири години от живота си.

Прав е, каза си меланхолично Кейтлин. Ако още от самото начало се беше вслушала в сърцето си и беше повярвала в невинността на Джейк, щеше да си спести много душевни страдания. Джейк нямаше да сметне за нужно да поставя на изпитание вярата й в него, нямаше да премълчи за процеса и освобождаването си и тя нямаше да трепери за живота му.

Той понечи да я целуне, но тя не му позволи.

— Ако станеш съдия… вече никой ловец на глави няма да посмее да те преследва.

— Няма ли най-после да млъкнеш, Кет? Искам да те целуна.

Този път тя не се възпротиви. Прегърна го и отвори устни пред търсещия му език. Желанието помежду им пламна мигновено и Кейтлин простена тихо. Тази целувка беше повече от физическа страст. Тя беше вричане, поемане на задължения и обет за бъдещето.

— О, Кет — пошепна в ухото й Джейк, — това не е подходящото място за предложение за женитба.

— Това изобщо не е важно — усмихна се през сълзи тя.

Той поиска отново да я целуне, но дискретно покашляне ги стресна. Слоан бе влязъл безшумно в кабинета на съдията и сега стоеше облегнат на писалището и се подсмихваше.

— Прав ли съм в предположението си, че мога да изкажа поздравления, малки братко?

— Да, най-сетне — въздъхна Джейк. — Ти май не разбираш кога си нежелан, големи братко?

Слоан преспокойно приседна на писалището, за да демонстрира, че има намерение да остане по-дълго.

— Явно се налага аз да играя ролята на компаньонка, докато намеря свещеник да ви венчае.

— Не е нужно. Вече няма да се отделям от Кет. А мога и сам да намеря свещеник. Преди това обаче ще направя нещо друго.

— И какво е то?

— Ще говоря със сина си — той се усмихна гордо на Кейтлин. — Слоан знае за Райън. Нали разбираш, не можех да скрия от него, че имам син.

— И без това няма как да го скриете — обади се с усмивка Слоан. — Малкият е одрал кожата на баща си. Затова размислих и стигнах до много добро решение — обясни той и се усмихна на изчервяването на Кейтлин. — Най-добре е да казвате, че вече сте женени. Ще казваме, че преди четири години сте се оженили тайно и сте се старали да го скриете от бащите си.

— Но хората знаят, че съм вдовица — възрази плахо Кейтлин. — Ще ме обвинят в двубрачие.

— Ще кажем, че си сменила името си, за да държиш в тайна брака си с Джейк. А ти, Джейк, ще казваш, че си се съгласил, за да я предпазиш от ловците на глави. Нали разбираш, за главата ти е била обявена награда и не си искал съпругата ти да е изложена на опасност. Вие ще разпространите историята, а аз ще я потвърдя.

— Дали някой ще ни повярва? — попита със съмнение Кейтлин.

— Толкова ли е важно какво ще кажат хората?

— Не, но… искам да предпазя Райън от клюки.

Джейк се засмя развеселено.

— Всъщност това не е лъжа. В сърцето си се ожених за теб още преди години. Какво като не сме произнесли брачните клетви?

Сините й очи засвяткаха.

— И с мен беше така…

Джейк бе залян от вълна на нежност.

— Този път ще го направя по всички правила, котенце — пошепна той. — Най-официално ще помоля за ръката ти.

Кейтлин смаяно вдигна вежди.

— Ти? Официално?

— Разбира се. Едно е да се затворят устите на клюкарите и съвсем друго е да се уверя, че синът ми ще ме приеме за свой баща.

Само след около три часа Джейк, възседнал великолепен червеникав жребец, препускаше към ранчото Кингсли. Беше облякъл най-официалните си дрехи: черен костюм, ослепително бяла риза и вратовръзка. Даже се е обръснал, установи учудено Кейтлин, когато го посрещна на верандата. И ухаеше на одеколон. Изглеждаше неустоим и Кейтлин усети добре познатото присвиване в слабините.

Той я целуна бегло по бузата и попита нетърпеливо:

— Къде е Райън?

— В гостната…

В този миг на верандата изскочи самият Райън.

— Джейк, къде беше толкова време?

— Здравей, приятелче! — Джейк вдигна момченцето в силните си ръце. — Упражняваше ли се да яздиш, докато ме нямаше?

След Райън излезе и Уинифред.

— Много се радвам, че най-после се сетихте за нас. Малкият ми проглуши ушите да пита къде сте и кога пак ще яздите заедно.

Джейк се наведе и с обич я целуна по бузата.

— Точно за това исках да поговоря с Райън. Имате ли нещо против да ни оставите да си кажем две думи по мъжки?

Кейтлин и Уини си размениха многозначителни погледи и се оттеглиха в кухнята.

Джейк клекна пред сина си и понижи глас, сякаш щеше да му разкрие голяма тайна.

— Трябва да те попитам нещо много важно, синко. И искам да ми отговориш честно.

Детето изглеждаше много изненадано.

— Какво има?

— Виж сега… аз много обичам майка ти и искам да се оженя за нея. Но без твоето съгласие не може. Ако се оженя за майка ти, ще живеем тримата заедно.

— Искаш да живееш при мен?

— И при майка ти, разбира се. Тогава ще ти бъда истински баща. Какво ще кажеш? Ще ти хареса ли да си имаш баща?

— Аз си нямам татко…

— Като се оженя за майка ти, аз ще бъда твоят баща, Райън.

— Наистина ли?

Кейтлин наостри уши, за да не пропусне отговори на Райън. Малкият явно не разбираше много добре какво става, но харесваше Джейк и тя се надяваше да даде съгласието си.

Не се наложи да чака дълго. Райън нададе див индиански вик и се втурна в кухнята.

— Мамо, мамо! Джейк ще живее с нас и ще ми стане татко!

Кейтлин се засмя облекчено, притисна го в прегръдката си и го целуна по бузките.

Джейк влезе след сина си. И последните опасения на Кейтлин се разсеяха. Тя обичаше Джейк и се нуждаеше от него. Синът й го обичаше и се нуждаеше от него. Нищо друго нямаше значение.

21

Джейк излезе от езерото и по бронзовото му тяло заблестяха водни капки. Кейтлин седеше на обляната от слънцето скала и наблюдаваше своя съпруг. Джейк беше великолепен в голотата си. Капките по кожата му блестяха като диаманти. Сърцето й преля от любов. Топлината между бедрата й стана непоносима.

Само преди няколко часа двамата се венчаха в най-тесен семеен кръг. И веднага след празненството избягаха в планините, в любимото си скривалище, за да подпечатат съюза си.

Кейтлин малко се плашеше да се върне на това омагьосано място — да си припомни смъртта на брат си толкова скоро след омъжването си. Но това място й внушаваше и усещането за завръщане. То я утешаваше. Сякаш щяха да затворят последната глава на една ужасна трагедия. Сякаш брат й най-сетне щеше да намери покой в земята.

Тя остана много учудена, като видя, че Джейк е издигнал в края на полянката могилка от камъни за Нийл. Този трогателен жест напълни очите й със сълзи.

От цялото си сърце желаеше брат й да е още жив. Но вече се беше примирила със смъртта му. Той бе извършил ужасна грешка: бе стрелял по Джейк от засада, защото сляпо вървеше по следите на жестокия си и отмъстителен баща. За което трябваше да плати с живота си.

Тя не можеше да промени миналото. Никога нямаше да забрави Нийл, но времето на сълзите беше отминало. Повече от всякога трябваше да гледа в бъдещето. Бъдеще с едно възхитително дете и с един прекрасен съпруг.

Бъдеще с Джейк.

Тъжните мисли изчезнаха и тя отвори очи за красотата на мъжа си. Тук, в омагьосаното им любовно скривалище, нямаше минало. Тук имаше значение само настоящето. Тук те бяха само двама влюбени.

Кейтлин помисли за предстоящото сливане и я побиха тръпки. След минути щеше да се отдаде на мъжа, на когото принадлежеше сърцето й. Джейк щеше да я вземе с жажда и копнеж. Съединяването им щеше да е горещо, нежно и диво както винаги. Отново я побиха тръпки.

Джейк очевидно прочете мислите й, защото се усмихна широко и оголи белите си зъби в много мъжка, много похотлива усмивка.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, котенце, ще изгубя самообладание.

— Поемам риска — отговори дръзко тя.

— В последно време си станала много смела — той сложи ръце на хълбоците и се усмихна предизвикателно.

Вече беше силно възбуден. Кейтлин го проследи като омагьосана как се изкачва по скалата към нея. Мускулестото тяло се движеше гъвкаво като на хищник. Животинската му чувственост й отне дъха.

Той се изправи на скалата, където тя седеше, свила колене към лицето си. Погледът му пареше по-силно от лятното слънце. В очите му святкаше дива страст.

Желанието й стана неудържимо. Копнежът се разля като лава по тялото й.

Нежността в погледа му й вдъхваше чувството, че е безкрайно красива и желана. Пулсът й се ускори. Тялото й се стегна в блажено очакване на насладите, с които щяха да я дарят силните му ръце, топлата уста върху кожата й. Тя забрави да диша, когато Джейк се отпусна до нея.

Той не я докосна. Още не. Пламтящият поглед премина по светлото голо тяло, спря се по-дълго върху гърдите, плъзна се по закръглените хълбоци и стигна до стройните бедра, криещи женската й тайна под триъгълник от черни кичурчета.

Джейк се наслаждаваше на безупречната й красота. Докосна я много внимателно, връхчетата на пръстите му се плъзнаха по бузите и шията й. Наведе се и зарови ръце в копринения водопад на блестящата черна коса.

— Ти си моята жена — прошепна задавено той. — Прекрасно е да те усещам.

— И за мен е прекрасно — отговори с любов тя.

Джейк с мъка удържаше страстта си. Вече беше възбуден до крайност и щеше да се пръсне. Кръвта шумеше в слепоочията му. Страстно желаеше да подпечата съюза между тях, но и много искаше да разтегли мига, да се наслади докрай на магията му.

Макар че двамата вече се бяха любили безброй пъти, днес всичко беше много особено, никога неизпитвано, уникално. Джейк се носеше по течението на любовта и нежността, безкрайно красиво и скъпоценно, несравнимо опиянен от чувствата, които затопляха кръвта му. Той обичаше своята дива котка.

Обузда желанието си да се нахвърли върху нея и да я вземе. Искаше да бъде нежен и внимателен, макар че гореше в треска. Тя беше по-красива от всякога. Сините й очи светеха като планински езера. Скоро щяха да се замъглят от желание и тогава…

Гърдите й се стремяха към ръцете му. Още първото нежно докосване щеше да втвърди зърната им.

Кейтлин посрещна жадно милувките му. Гърдите й се стегнаха под пръстите му, а когато палците се плъзнаха съвсем леко по зърната, тя простена от желание.

Кожата й реагираше свръхчувствително, зърната на гърдите й бяха горещи и твърди. Когато устните му спряха върху пулсиращата вена на шията й и езикът заблиза кожата, тя отново простена.

— Вкусът ти е прекрасен — прошепна дрезгаво той.

Кейтлин обхвана лицето му с две ръце, закопняла за целувката му. Най-сетне устните му намериха нейните, но Джейк явно беше решил да я измъчи. Искаше възбудата й да расте дълго и бавно. Целуваше я внимателно, колебливо, оставяше си много време. Когато тя се притисна към него, той се отдели и нежно я положи по гръб.

— Как искаш да се любим, котенце? — попита той провлечено, с тих смях. — Силно и бързо? Необуздано и грешно? — ръцете му обхванаха гърдите й и започнаха да ги размачкват. — Или бавно и сладостно?

— Стига, Джейк… — проплака тя, безпомощна пред сладкото мъчение.

— Как да те любя, Кет? Диво и страстно или внимателно и нежно?

Кейтлин непрестанно клатеше глава. Искаше всичко. Искаше див, безумен любовен акт, после бавен и нежен. Искаше взаимно даване и вземане, завладяване и подчинение. Знаеше, че Джейк ще й даде всичко, което поиска. Ще я отнесе в небесните сфери…

— Искам всичко… няма значение как. Само да ме любиш.

— Всичко с времето си — засмя се Джейк. — Твърде дълго чаках този миг и смятам да му се насладя без бързане.

— Дяволите да те вземат, Джейк… люби ме!

Той отново се засмя.

— Така ли се говори на любимия съпруг?

— Ще те удуша… кълна ти се… продължавай.

Той се наведе и започна да целува зърното на едната гърда. Езикът му запърха около твърдото хълмче.

— Добре ли е така? — прошепна той и засмука твърдата плът.

Кейтлин извика от наслада.

— Да, Джейк… моля те…

— Само спокойно, котенце — пошепна той. — Няма закъде да бързаш. Искам да се насладя на всяка секунда с теб.

— Джейк, ще полудея…

— Точно това ми е намерението, Кет…

Той плъзна ръка по плоския й корем, погали триъгълника между бедрата, потърси влажната й горещина. Раздели гънките, които толкова обичаше да милва и целува, и започна да я изследва… Галеше внимателно най-тайните места на насладата, намери центъра на екстаза и започна да го масажира умело, за да я доведе до върха.

Кейтлин изохка и се притисна към ръката му. Пръстите му се задвижиха в нея с ускоряващ се ритъм, плъзгаха се навън и навътре, възбуждаха тръпнещата плът, проникваха все по-дълбоко… Възбудата й стана непоносима.

— Джейк… моля те…

Най-сетне той се наведе над нея и разтвори бедрата й. Засмука с уста интимните й части, езикът му, мек, но непоколебим, вкуси сладостта й. Кейтлин се извиваше и стенеше безпомощно, уверена, че ей сега ще умре от наслада.

Джейк шепнеше любовни думички и я пришпорваше… А после изведнъж се оттегли. Кейтлин се разтрепери. Джейк я изостави малко преди върха.

Сложил гореща буза върху топлата й плът, той се наслаждаваше на тръпките й.

— Този път не ни трябва гъбичка — проговори задавено. — Искам още един син. И дъщеря, красива като майка си.

Погледите им се сляха. Очите на Кейтлин бяха замъглени и нежни, докато неговите горяха със зелен огън. Когато тя се вкопчи в него и го дръпна към себе си, той се поддаде и впи устни в нейните. Зарови пръсти в косата й и я зацелува неудържимо. Най-сетне тя беше негова жена. Кейтлин се отдаде на собственическата му необузданост. Целувката продължи, докато и двамата загубиха дъх и желанието стана неудържимо. Плътта й гореше и тръпнеше и тя жадуваше да го усети в себе си.

Джейк все още се въздържаше. Отдели се от нея с дълбока въздишка и полегна настрана. Привлече я към себе си и тя се сгуши в силното му тяло.

— Това ли искаш, Кет? — попита дрезгаво той и я притисна до гърдите си.

Кейтлин с наслада усети допира на бедрата му, на огъня в слабините му. Усещаше пулсиращата му мъжественост почти в себе си, играта на мускулите, когато се движеше. Хълбоците му изпълняваха ритмични движения, намекващи какво ще направи с нея, когато най-сетне се съединят.

— Да — изпъшка тя, — да, Джейк… моля те…

Точно това искаше. Желаеше Джейк, нуждаеше се от него. Скри лице в свивката на шията му и започна да се трие в него с кръгови движения на хълбоците. Беше толкова възбудена, че сякаш всеки момент щеше да избухне в пламъци.

Но той не бързаше да проникне в нея. Държа я в ръцете си, докато тя почти загуби съзнание. Желанието й се превърна в ненаситна жажда, в див глад.

Той се бави нарочно, повтаряше си Кейтлин, съзнаваща, че няма да издържи дълго на това мъчение. Обзета от дързост, тя реши да поеме водачеството. Опря се на лакът и принуди Джейк да легне по гръб. Метна се върху него, възседна го и се засмя триумфално.

— Стига толкова! — изсъска тя. — Сега е мой ред да те помъча.

Зелените очи засвяткаха доволно.

— Време за отмъщение ли, котенце?

— Да, отмъщение…

Решена да го подлуди, тя се наведе и започна да целува раменете му. Устните и зъбите й дразнеха копринената кожа, езикът облизваше издутините на мускулите и белезите по гърдите му. Милувките продължиха дълго, придружени от пърхащи целувки по гърдите. Езикът й кръжеше около мъничките зърна, които веднага се втвърдиха и щръкнаха.

Джейк усещаше ласките й с всеки свой нерв и й се отплащаше с похотливо ръмжене. Лятното слънце пареше голата му кожа, гърдите й се плъзгаха по мускулестото му тяло, меките бедра се триеха в неговите. Нямаше нищо по-прекрасно от този миг: да лежи под слънцето и Кет да го глези с милувки…

Кейтлин плъзна ръка по корема му и намери пулсиращия член. Джейк изохка тихо и всички мускули на тялото му се напрегнаха. Това изобщо не я уплаши. Милувките станаха по-дръзки и по-бързи.

— Вещица — прошепна Джейк през здраво стиснати зъби.

Кейтлин се усмихна доволно. Прекрасно беше да усеща горещото му пулсиране в ръката си. Това я възбуждаше, а чувствата, които се изписваха на лицето му, я вдъхновяваха. Нейният прекрасен, изкусен, опитен любовник не беше толкова спокоен, за какъвто се представяше. Милувките й го подлудяваха. Тя се наведе и обхвана с уста коприненомеката главичка.

Джейк шумно пое въздух и едва успя да запази самообладание.

Кейтлин реагира с тръпка дълбоко в тялото си. Окрилена от женската си власт, тя се усмихна тържествуващо и се накани да пречупи окончателно съпротивата на любимия си. Засмука главичката и от гърлото му се изтръгна стон. Тя го вкусваше бавно и внимателно, плъзгаше език по цялата му дължина, ближеше го и го смучеше…

Когато Джейк повдигна хълбоци и се заби в устата й, в тялото й пламна желание. Най-сетне той сложи край на играта, хвана я за раменете и я вдигна. Очите му светеха. Лицето му беше кораво и напрегнато.

— Стига толкова! — гласът му не търпеше противоречие. — Ако не ме пуснеш веднага да вляза в теб, Кет, ще умра на място.

— О, така ли? — отзова се подигравателно тя. — Ами ако аз не искам.

— Проклятие, Кет…

— Защо не ме помолиш, Джейк?

Той я хвана за тила с треперещи пръсти и привлече лицето й към своето.

— Е, добре, щом така искаш. Моля те, Кет, пусни ме в себе си… — прошепна трескаво.

С мъчителна ленивост тя се надигна, прехвърли единия си крак от другата страна и го възседна удобно. Намести члена му и го прие дълбоко в себе си. Влажната й горещина го обхвана, притисна го, задържа го. Джейк осъзна, че при най-малко движение ще експлодира. Стисна зъби и зачака. Без да бърза, Кейтлин започна да го язди.

Джейк запъшка сладостно. Лежеше по гръб и се наслаждаваше на тръпките, които го пронизваха при всеки неин тласък. Насладата се разливаше по тялото му с неудържима сила. Обзе го усещане за пълно щастие.

Но защо Кейтлин беше толкова овладяна, толкова спокойна? Искаше да я види в транс и загубила представа за реалността. Искаше тя да се вкопчва в него като удавница. Хвана я за кръста и се надигна насреща й, за да се забие още по-дълбоко в нея.

Кейтлин извика от наслада и той най-сетне се почувства удовлетворен. Хълбоците й затрепериха и той затегна хватката си.

— Бавно… надолу — изкомандва той. По-добре той да определя ритъма. Държейки я здраво, той я пронизваше с бавни, силни тласъци, шепнеше в ухото й любовни думички. Двамата изпаднаха в трескаво опиянение, потънаха в бурята на страстта и продължиха напред, изпълнени с любов, с необуздано желание.

Джейк извика протяжно и експлодира. В същия момент дойде и нейното освобождаване и от гърлото й се изтръгна вик. Вплели тела, тръпнещи и пулсиращи, двамата горяха в огън. Кейтлин се вкопчи в раменете му, утробата й конвулсивно се стегна около него. Джейк обхвана бедрата й и се заби още по-дълбоко в нея. Двамата се сляха в безграничен екстаз.

Когато тръпките отшумяха, Кейтлин рухна върху него и опря лице на гърдите му.

— Обичам те, уважаема мисис Макорд — изръмжа задъхано той.

— Много се радвам — отвърна тя, въздъхна и се протегна като доволна котка. Настани се удобно върху силното му тяло и се наслади на блажената умора. Колко хубаво беше да знае, че този великолепен, силен мъж й принадлежи.

Този път сливането им беше различно. Екстазът се пренесе в друго, чудно измерение. Сякаш двамата бяха открили отдавна изгубено съкровище. Кейтлин усещаше, че най-сетне е станало цялостно, пълно същество — нещо, което доскоро смяташе за невъзможно.

Джейк приглади влажните й коси и откри високото чело.

— Обичам те, Кет — прошепна дрезгаво той. — И винаги ще те обичам. Докато съм жив, ще бъда до теб.

— Завинаги?

— Завинаги и за вечни времена.

— И аз те обичам, Джейк — пошепна нежно тя.

— Вярно ли е? — той повдигна брадичката й, за да я погледне в очите. Тя се усмихна и в сините зеници светна топлина.

Целувката му беше пламенно обещание. Пръстите му се заровиха в блестящата черна коса, разпиляна по скалата.

— Няма ли да ми покажеш колко ме обичаш, Кет? — прошепна той, когато целувката свърши.

Тя изохка почти уплашено, когато слабините му се притиснаха към нейните. Членът му отново набъбна и това я изпълни с блаженство.

На устните му заигра неустоимата усмивка, която проникваше до дъното на душата й. Желанието отново покълна в тялото й. Сърцето й преливаше от любов. Нейният мъж беше нагъл и дързък, но и момчешки дяволит, и безкрайно нежен. И й принадлежеше завинаги. Нейният възхитителен, прокуден любим.

— Покажи ми колко ме обичаш — повтори настойчиво Джейк и тя се засмя доволно. Обичаше да чува дръзките му думи, да вижда блясъка на зелените очи.

— Покажи ми, Кет — извика дрезгаво той и привлече лицето й към своето, за да я целуне.

Край

Читателите на „Прокуденият“ са прочели и:

У: Ангел на греха 5,2

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ГНЛ: Венчило с дявола 5,5

от Джули Гарууд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СМ: Обичай само веднъж 5,3

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СМ: Отровни думи 5,3

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ШК: Мъжът на моите мечти 5,4

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
К: Алисия 5,1

от Джуд Деверо

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СМ: Нежен бунт 5,4

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
В: Зимни огньове 5,3

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
В: Сърца в пламъци 5,4

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
В: Отдай ми любов 5

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СР: Чаровникът, който я укроти 5,2

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СР: Наследникът 4,9

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ДИЕ: Търси се съпруга 5,1

от Линда Хауърд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СМ: Да се влюбиш в негодник 5,5

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СМ: Покорителят 5,4

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
СМ: В плен на моите желания 5,2

от Джоана Линдзи

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
М: Белязаният Макензи 5,3

от Линда Хауърд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ДИЕ: Да спиш с врага 5,1

от Линда Хауърд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
Чест и величие 5,3

от Джули Гарууд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ПНМ: Как да отвлечеш шотландски лорд 5,1

от Карън Хоукинс

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ШЛ: Тайната 5,4

от Джули Гарууд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ПА: Розата и херцога 5,2

от Мери Джо Пътни

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
С: Богатият варварин 5,1

от Айрис Йохансен

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
К: Джудит 5,1

от Джуд Деверо

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ПА: Неприлично предложение 5,2

от Мери Джо Пътни

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ШНК: Брачна авантюра 5,2

от Джули Гарууд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ПА: Падналите ангели 5

от Мери Джо Пътни

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ПА: Защото вярваш в любовта 5,1

от Мери Джо Пътни

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
С: Почти завинаги 5

от Линда Хауърд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
ГНЛ: Венчило с варварина 5,3

от Джули Гарууд

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

Никол Джордан Прокуденият

Метаданни

Данни

Прокуденият

Информация

История

Сваляне / Връзки

Пролог

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

У: Ангел на греха 5,2

ГНЛ: Венчило с дявола 5,5

СМ: Обичай само веднъж 5,3

СМ: Отровни думи 5,3

ШК: Мъжът на моите мечти 5,4

К: Алисия 5,1

СМ: Нежен бунт 5,4

В: Зимни огньове 5,3

В: Сърца в пламъци 5,4

В: Отдай ми любов 5

СР: Чаровникът, който я укроти 5,2

СР: Наследникът 4,9

ДИЕ: Търси се съпруга 5,1

СМ: Да се влюбиш в негодник 5,5

СМ: Покорителят 5,4

СМ: В плен на моите желания 5,2

М: Белязаният Макензи 5,3

ДИЕ: Да спиш с врага 5,1

Чест и величие 5,3

ПНМ: Как да отвлечеш шотландски лорд 5,1

ШЛ: Тайната 5,4

ПА: Розата и херцога 5,2

С: Богатият варварин 5,1

К: Джудит 5,1

ПА: Неприлично предложение 5,2

ШНК: Брачна авантюра 5,2

ПА: Падналите ангели 5

ПА: Защото вярваш в любовта 5,1

С: Почти завинаги 5

ГНЛ: Венчило с варварина 5,3

Никол Джордан
Прокуденият