Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (53)

52

Казанова отново нанесе удар.

Още една студентка, красива жена на име Ана Милър, бе отвлечена от апартамента, в който живееше с приятеля си близо до Университета на Северна Каролина в Роли. Приятелят й беше убит в леглото им, което бе нова черта в почерка на Казанова. Той не беше оставил бележка или каквито и да било други следи на местопрестъплението. След грешката отново ни доказваше, че е безупречен до съвършенство.

Прекарах няколко часа с Кейт Мактиърнън в Университетската болница. Тя се справяше добре; чувствах, че ставаме приятели. Искаше да ми помогне при съставянето на психологическия профил на Казанова. Разказваше ми всичко, което знаеше за него и пленничките му.

Доколкото е била в състояние да прецени, имало е общо шест жени заложнички, като брои и себе си. Възможно било да са повече.

Според Кейт Казанова е изключително добре организиран. Способен да планира действията си седмици напред, да проучва жертвата си до най-малки подробности.

Изглежда, е построил сам къщата на ужасите. Прокарал канализация, звукоизолация и климатична инсталация, очевидно за удобство на пленничките си. Но все пак Кейт беше виждала къщата само в дрогирано състояние и не можеше да я опише добре.

Казанова можеше да се окаже откачен на тема контрол — жестоко ревнив и с изключително чувство за собственост. Сексуално активен и способен на няколко ерекции за една нощ. Изцяло обладан от секса и мъжкия сексуален нагон.

Можел да се съобразява с жертвите си по свой собствен начин. Можел да бъде и „романтичен“ според собствения му израз. Обичал да се гуши, да целува и да говори на жените в течение на часове. Твърдял, че ги обича.

В средата на седмицата ФБР и дърамската полиция най-сетне намериха безопасно място в болницата и се съгласиха Кейт да се срещне с пресата за първи път. Пресконференцията се проведе в широкия коридор на етажа, където беше стаята на Кейт.

Снежнобелият коридор беше претъпкан с репортери, стискащи бележници, и телевизионни екипи с миникамери на раменете. Имаше и полицаи с автоматични оръжия. За всеки случай. Детективите Ник Ръскин и Дейви Сайкс стояха до Кейт по време на телевизионния запис.

Кейт Мактиърнън беше на път да се превърне във фигура от национален мащаб. Всеки миг широката публика щеше да се срещне с жената, избягала от къщата на ужасите. Бях убеден, че Казанова също ще гледа. Надявах се, че не е тук, в болницата, сред всички нас.

Един санитар — очевидно културист — буташе количката на Кейт и я вкара в шумния, претъпкан коридор. Лекарите настояха тя да остане на количка. Беше облечена в торбесто долнище на анцуг с емблемата на Университета на Северна Каролина и обикновена бяла тениска. Дългата й кестенява коса беше бухнала, гъста и лъскава. Синините и отоците по лицето й бяха почти изчезнали.

— Още малко и ще заприличам на себе си — беше ми казала тя. — Но не се чувствам като старото ми „аз“, Алекс.

Когато санитарят избута тромавата количка почти до микрофоните, Кейт изненада всички. Тя бавно се надигна и измина сама остатъка от пътя.

— Здравейте, аз съм Кейт Мактиърнън — каза тя на насъбралите се репортери, които сега се блъскаха все по-близо до най-важната свидетелка. — Първо ще направя едно кратко изявление, след което няма да ви досаждам повече.

Гласът й беше силен и вибриращ. Тя се владееше много добре, или поне така ни се струваше на всички, които я гледахме и слушахме.

Един-двама от репортерите се опитаха да й зададат въпроси, но шумът бе нараснал и почти нищо не се чуваше. Камерите святкаха и бръмчаха из претъпкания коридор.

Кейт спря да говори и отново се възцари относителна тишина. Отначало всички помислиха, че пресконференцията се е оказала прекалено голямо изпитание за нея. Стоящият наблизо лекар пристъпи напред, но тя му махна с ръка.

— Добре съм. Ако ми прималее или нещо друго, веднага ще седна в количката. Обещавам. Няма да демонстрирам излишна храброст.

Тя действително се контролираше в този момент. Беше по-възрастна от повечето студенти по медицина или стажанти и направо си изглеждаше като лекар.

Плъзна поглед из помещението — сякаш изпитваше любопитство. Може би беше и малко изненадана. Накрая се извини за моментното отклонение.

— Просто си събирах мислите… Бих искала да ви разкажа каквото мога за онова, което се случи с мен, и аз наистина ще ви кажа всичко, каквото мога. Но това ще бъде всичко за днес. Няма да отговарям на никакви въпроси. Бих искала да се съобразите с моето желание.

Беше уравновесена пред телевизионните камери, изненадващо освободена от напрежение. Открих, че е в състояние да бъде много самоуверена и спокойна, когато се налага. В други случаи можеше да бъде ранима и изплашена като всички останали.

— Най-напред бих искала да се обърна към всички семейства и приятели, който са загубили близък човек. Моля ви, не губете надежда. Мъжът, известен като Казанова, нанася удар при неподчинение на изричните му заповеди. Аз наруших правилата и той ми нанесе побой. Но аз успях да избягам. Там, където бях пленена, имаше и други жени. Моите мисли са с тях по начин, който вие не можете да си представите. Дълбоко в сърцето си вярвам, че те все още са живи и здрави.

Репортерите се притискаха все по-близо до Кейт Мактиърнън. Дори в това изтерзано състояние тя беше магнетична, силата й сияеше като аура. Телевизионните камери я харесваха. Същото се отнасяше и за публиката, чувствах го.

В следващите няколко минути тя направи всичко, което й бе по силите, за да разсее страховете на семействата на изчезналите жени. Отново подчерта, че е била наранена само защото е нарушила правилата на къщата, наложени от Казанова. Помислих си, че заедно с това тя изпраща съобщение на самия Казанова. Обвинявай мен, не другите жени.

Докато гледах Кейт, самият аз си зададох някои въпроси. Дали той отвлича само изключителни жени? Не просто красавици, а жени, които не приличат на другите във всяко едно отношение? Какво означаваше това? Какво целеше да постигне? Каква игра играеше?

Моята хипотеза беше, че убиецът е маниакално пристрастен към физическата красота, но не може да понася компанията на жени, които не са умни като него самия. Чувствах, че той също така страстно жадува за интимна близост.

Накрая Кейт спря да говори. В очите й блестяха сълзи.

— Това е всичко засега — каза с тих глас. — Благодаря ви, че ще предадете моето послание на семействата на изчезналите жени. Надявам се, че това ще им помогне поне малко. Моля ви, не ми задавайте въпроси. Все още не мога да си спомня всичко, което ми се случи. Казах ви каквото мога.

Първоначално се възцари неестествена тишина. Нямаше нито един въпрос. Тя ги бе предупредила недвусмислено. След това репортерите и болничният персонал започнаха да ръкопляскат. Те разбраха онова, което и Казанова бе установил — че Кейт Мактиърнън е изключителна жена.

Страхувах се само от едно. Дали и Казанова не ръкопляскаше заедно с нас в този момент?