Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (116)

115

Никога не казвай голяма дума, особено „никога“. Това е един от малкото девизи, към които се придържам като ченге. Тялото ми се къпеше в студена пот. Пулсът ми неравномерно прескачаше. Това беше истината, нали? Трябваше да вярвам, че е това.

Чаках в горещия неподвижен мрак пред малка къща в дърамския район Еджмънт. Това бе типичен квартал на южняшката средна класа. Симпатични къщи за хора от средната класа, почти равен брой американски и японски коли, окосени на ивици полянки, миризми на познати гозби. Тук бе избрал да живее Казанова през последните седем години.

Бях прекарал ранните часове на вечерта в редакцията на „Хералд Сън“. Бях препрочел всичко, писано във вестника за неразкритите убийства на Роу Тиърни и Том Хъчинсън. Едно име, споменато в „Хералд Сън“ ми помогна да подредя цялата мозайка, или най-малкото потвърди страховете и подозренията ми. Стотици часове на разследване. Четене и препрочитане на полицейски отчети в Дърам. И най-сетне златна жила в един-единствен ред от вестникарска новина.

Името се споменаваше в статия, забутана в средните страници на дърамския вестник. Появяваше се само веднъж. Но аз все пак го открих.

Дълго се взирах в това познато име. Мислех за нещо, което бях забелязал при престрелката в Чапъл Хил. Мислех за всичко, свързано със „съвършените убийства“. Сега вече всичко съвпадаше. Гол, гейм, кош, бинго.

Казанова беше сбъркал само веднъж. Но аз бях видял това със собствените си очи. Името в статията беше потвърждение. То за първи път ми даде материално доказателство за връзката между Уил Рудолф и Казанова. Освен това то обясняваше как са се срещнали и защо са разговаряли.

Казанова беше умствено читав и напълно отговорен за действията си. Беше планирал хладнокръвно всяка своя стъпка. Това беше най-ужасяващият и необикновен факт в цялата верига от престъпления. Той знаеше какво върши. Беше вманиачен на тема „съвършени жени“ или на тема „любов“, както се изразяваше той.

Докато чаках в колата пред къщата му, аз проведох въображаем разговор с него. Виждах лицето му със същата яснота, с която виждах и цифрите на таблото.

Не си в състояние да изпитваш никакви чувства, нали?

О, напротив. Изпитвам екстаз. Изпитвам разтърсващ емоционален връх, когато отвличам нова жена. Изпитвам различни степени на възбуда, предвкусване, животинска радост. Изпитвам невероятно чувство на свобода, каквото повечето хора никога няма да изпитат.

Но не и вина?

Виждах го как се хили. Всъщност бях виждал това хилене и преди. Аз знаех кой е той.

Отново бях започнал да мисля като чудовищата. Бях се превърнал в убиец на дракони. Ненавиждах тази отговорност. Ненавиждах и тази част от мен, която се превръщаше в чудовище. Но нищо не можех да направя, за да спра, след като веднъж бях стигнал дотук.

Аз бях пред къщата на Казанова в Дърам. Чуковете на страха леко потропваха в сърцето ми. Чаках го от четири нощи.

Без партньор. Без път за връщане назад.

Никакви проблеми засега. Можех да бъда не по-малко търпелив от него.

Сега аз бях излязъл на лов.