Сандра Браун
Съдбовна нощ (11)

Единадесета глава

— Ще се жените? — възкликна Джени и се показа иззад Кейдж. Изненадата беше надвила притеснението. Беше забравила за раздърпания си вид, докато Рокси не я изгледа развеселено.

— Нещо важно ли прекъснахме? — попита тя и премига невинно.

Кейдж се намръщи още повече.

— Извинявай, приятел — измънка Гари.

— Тогава давайте бързо и изчезвайте.

— Кейдж, не чу ли какво каза Рокси? Те ще се женят.

— Точно така — Рокси притисна ръката на Гари до пищните си гърди. — И това ще стане само ако дойдете с нас до Ел Пасо и после върнете колата на Гари.

— Ама вие сериозно ли? — попита Кейдж и погледна първо единия, после другия. Още не беше преодолял раздразнението си. — Наистина ли ще се жените?

— Да — отвърна сияещо Рокси.

— Ей, това е чудесно! — Кейдж потупа Гари по рамото и после сърдечно прегърна Рокси.

— Поздравления, Гари — каза Джени. И тя го прегърна, а ушите му почервеняха. После притисна и Рокси. — Толкова се радвам за теб.

— И аз, детенце, и аз. Той е най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало. Не го заслужавам.

— Не е вярно, заслужаваш го — усмихна й се Джени и двете отново се прегърнаха.

— А какво е това пътуване до Ел Пасо? — попита Кейдж, докато двете жени триеха насълзените си очи.

— Имаме резервации за обедния полет утре до Акапулко. Гари е толкова старомоден — подразни го Рокси, — убеден е, че трябва да сключим брак преди медения месец. Затова тази вечер тръгваме за Ел Пасо. Искаме да дойдете и вие, за да докарате колата на Гари обратно, а ако нямате нищо против, да ни посрещнете след седмица и да ни докарате вкъщи. Пък и ще се радваме да присъствате на бракосъчетанието.

Гари стоеше, глупаво се усмихваше и клатеше глава при обясненията на Рокси.

Кейдж се ухили.

— Аз съм съгласен. Джени?

Минаваше десет. Тя не можеше да си представи пътешествието до Ел Пасо в полунощ.

Но идеята я развълнува, никога не й се беше случвало преди. Беше започнала много да харесва Рокси и Гари и наистина искаше да бъде свидетел на сватбата им.

— Звучи ми прекрасно!

Започнаха да се суетят и да обсъждат, а двайсет минути по-късно бяха пред вратата на Рокси.

— Мисля, че всичко сме взели — извика тя и размаха бутилка шампанско над главата си. Двамата с Гари натъпкаха багажа си в колата. — Помощник-управителката, госпожа Бъртън, ще наглежда всичко вместо мен, Кейдж — обясни тя, когато зае мястото си на предната седалка до Гари.

— Няма проблеми. Ние с Джени ще сме наблизо, не се притеснявай. Забавлявай се чудесно през медения си месец.

— Точно такова намерение имам — каза Рокси и се притисна до Гари. Той за миг изгуби контрол над управлението на колата.

— Няма да стане така — обади се Кейдж. — Гари не може да кара с Рокси на врата. Я спрете пред нас да вземем моя линкълн. Двамата ще можете да се разполагате на задната седалка до Ел Пасо.

— Чудесна идея! — възторжено се съгласи Рокси. — Скъпи, какво ще кажеш?

Гари закима.

— Освен това — сухо добави Джени, — с Кейдж на волана ще съкратим времето наполовина.

— Ей, жени, спрете да мърморите, че ще взема мерки — Кейдж я привлече в прегръдката си и я целуна продължително.

— Времето изтече! — провикна се като съдия Рокси, когато спряха пред гаража на Кейдж.

Кейдж тихо изруга.

— Все пак трябваше да си поема въздух — прошепна му Джени и притеснено оправи дрехите и косата си.

Всички се разсмяха на думите й и започнаха да пренасят багажа в колата на Кейдж. Линкълнът беше реставриран като корвета, дълъг колкото автобус, сребрист и лъскав.

— Чувствайте се като у дома си — ухили се през рамо Кейдж към пътниците отзад.

— Така и смятаме да направим — отвърна Рокси, отпусна се на седалката и придърпа нищо неподозиращия Гари. Кейдж се засмя и потегли.

— Повече няма да ги чуем, докато пътуваме към Ел Пасо — и точно тогава отзад долетя стон на удоволствие. — О, може би не — поправи се Кейдж и се ухили.

Понесоха се по магистралата, но Джени се чувстваше спокойна.

— Удобно ли ти е? — попита след малко Кейдж. Беше пуснал тихо радиото.

— Хм, да — въздъхна Джени.

— Спи ли ти се?

— Не много.

— Винаги мълчиш.

— Просто си мисля.

— Виж какво, колата може и да е огромна според сегашните стандарти, но не сме задължени да използваме цялата седалка.

— Какво искаш да кажеш?

— Да се приближиш насам.

Тя се усмихна и се плъзна към него, докато бедрата им се опряха.

— Така е по-добре — той я прегърна през раменете и дланта му се отпусна на гърдите й.

— Кейдж! — блъсна ръката му тя.

— Упражнявал съм това движение още от училище. Не ми казвай след толкова много години, че не ми върши работа.

— Не ти върши работа с мен — отвърна тя.

— Никога не е помагало с хубавите момичета — изръмжа той. — Но не можеш да обвиниш един мъж, че опитва — пръстите му се върнаха на врата й и той я погали. — За какво мислиш?

Съвсем естествено тя отпусна глава на рамото му. Ръката й легна на бедрото му и остана там.

— Че наистина е забавно. Никога досега не бях вършила нещо толкова лудо и безразсъдно.

— Това ли наричаш лудо и безразсъдно? Ние просто си пътуваме по магистралата. Разбира се, има и мъничко безобидни милувки между двама, които очевидно се обичат и скоро ще се оженят.

— Не съм казала, че ще се омъжа за теб.

Той замълча кратко, но многозначително.

— Аз говорех за Рокси и Гари.

Огорчението връхлетя като вълна Джени. Тя дръпна ръката си от крака му и се отмести. Кейдж обаче не я пусна, въпреки че тя се опъваше.

— Върни се обратно — ядосано прошепна той. — И спри да мърдаш, защото няма да те пусна. Развълнуван съм, задето помисли, че става въпрос за нас двамата. Значи ли това, че ние се обичаме? Обичаме ли се ние, Джени?

— Не знам — измънка тя с наведена глава.

— Аз мога да говоря само за себе си, разбира се — очите му се отместиха от пътя. — Обичам те, Джени.

Тя вдигна глава и срещна очите му. Гледаха се, а колата ръмжеше по магистралата. Най-после той насочи вниманието си към пътя.

— Знам какво си мислиш. Сигурна си, че съм казвал тези думи и на други жени. Е, казвал съм ги. Говорил съм им всичко, което е било необходимо, за да ги вкарам в леглото си. Правил съм любов, защото съм бил пиян или възбуден, ядосан, тъжен или щастлив. Можеш да измислиш още куп причини. Понякога съм го вършил и без да съм го искал, само от съжаление към някоя жена, която е имала нужда от мъж. Бил съм и с красиви, и с не дотам хубави. Но ти се кълна, Джени — искрено продължи той и обърна глава към нея, — че никога не съм бил влюбен. Досега. Ти си единствената жена, която съм обичал някога. Това започна много отдавна. Преди години. Но не виждах смисъл да го разкривам. Всички щяха да решат, че не е добре за теб. А ти щеше да избягаш ужасена, ако бях приближил към теб със сериозни намерения. Майка ми и баща ми също нямаше да одобрят. И освен всичко друго, имаше го и Хал, а аз не исках да го наранявам.

Сълзи се стичаха по бузата, която тя допря до рамото му.

— Защо ми казваш всичко това сега?

— Не мислиш ли, че е време да го узнаеш? — той я прегърна и я целуна по главата. — Обичаш ли ме, Джени?

— Да, мисля, че да. Искам да кажа, обичам те, сигурна съм, че те обичам. Само че съм объркана.

— Объркана?

— Животът ми беше така добре организиран, внимателно контролиран и планиран само преди няколко месеца. От нощта, когато Хал замина за Централна Америка, всичко се преобърна. Онази нощ ме промени. Различна съм. Не мога да го обясня.

За миг Кейдж стисна очи. Искаше да й каже. Искаше да каже: „Ти се промени, защото се люби с мен, беше красиво и нашите тела ни разкриха нещо, което тайно сме знаели, но сме пренебрегвали години наред — ти се беше обвързала с неподходящия брат.“

Но не можеше да й го каже. Не сега. Никога. Това беше тайна, с която щеше да живее завинаги, дори това да означаваше да не може да признае собственото си дете. Джени достатъчно беше страдала. Не можеше да я наранява повече.

— Чувствам се като животно, хванато миг след като е излязло на свобода. Търся опипом пътя си в този живот. Всеки ден и миг по-малко. Става постепенно — тя вдигна очи. — Не ме карай да се обвързвам, Кейдж. Всичко е толкова сложно. Едва имах време да се справя с чувствата си към Хал, когато разбрах какво всъщност изпитвам към теб — ръката й отново легна на бедрото му. Пръстите й го стиснаха. — Знам само, че ако ти неочаквано напуснеш живота ми, няма да го понеса.

Той покри ръката й със своята.

— Нали знаеш какво щеше да се случи, ако Рокси и Гари не ни бяха прекъснали?

— Щяхме да се любим.

— Все още.

— И това щеше да е грешно.

— Как можеш да го кажеш, когато току-що споделихме, че се обичаме?

— Има и друг.

— Хал ли?

— Неговото дете — тихо отвърна тя.

Кейдж дълго мълча, преди да каже:

— Детето е и твое, Джени, част от теб. Обичам те. Обичам и детето. Толкова е просто.

— Едва ли е просто — тя обърна глава към рамото му и след миг призна: — Исках да се любя с теб тази нощ. Но даже и това ме смущава.

— Защо?

— Не мога честно да ти кажа. Ти ли си този, когото желая, или просто искам още една такава нощ, като нощта с Хал? Звучи ужасно и глупаво, знам, но някак не мога да ви отделя в съзнанието си, когато говорим за любов.

Сърцето го заболя.

— С мен ще бъде невероятно. Обещавам ти. Точно както би желала да бъде. Няма да те оставя обаче да ми избягаш пак — преди се беше отказал от нея заради Хал. Този път нямаше да го допусне.

Тя му се усмихна срамежливо и сърцето му подскочи. Вместо да натисне педала на газта, той намали и спря колата.

— Защо спираш? — сънено попита Гари отзад.

— Гладен съм — отговори Кейдж.

— Кой може да мисли за храна по това време? — оплака се Рокси.

— Не мисля за храна — Кейдж притегли Джени в прегръдката си и прилепи устни в нейните.

Доста време мина, преди линкълнът да потегли отново.

 

 

— Мисля, че беше невероятно романтично — каза Джени и напразно опита да прикрие с длан прозявката си.

Бяха вдигнали чиновника от леглото, а той с мърморене се беше съгласил да извърши церемонията по бракосъчетанието. После закараха младоженците до един хотел, където щяха да прекарат останалите часове до полета. Изпиха няколко чаши кафе в един денонощен ресторант и се отправиха към къщи.

— Можем да вземем стая и да си починем няколко часа — предложи Кейдж.

— Толкова съм уморена. Предпочитам да се връщаме обратно.

Кейдж я погледна и се засмя. По някое време тя се отказа да оправя прическата си и си разпусна косата. Кестенявите кичури се разпиляваха по раменете й в безпорядък. Новите й дрехи бяха безнадеждно измачкани. Изглеждаше като звезда от любовен френски филм в сцена след тежка нощ.

— Смешна съм, нали?

— Обожавам те. Заспивай — каза той и я потупа по бедрото.

— Страхувам се да не заспиш и ти, ако не ти правя компания.

— Няма. Кафето ще ме държи буден. Свикнал съм да правя такива луди и безразсъдни неща — тя направи гримаса, а той се засмя. — Хайде.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Тя легна, доколкото можа да се опъне, и отпусна глава на бедрото му. Затвори очи и изпусна дълбока въздишка.

— Така ми е добре.

Като не изпускаше от очи пътя, той издърпа ризата й от колана и започна нежно да разтрива гърба й. Тя отново въздъхна.

— Ще ме разглезиш.

— Това ще бъде удоволствие за мен — кожата й беше гладка като коприна. И топла. Ръката му се плъзгаше по гърба й и премахваше напрежението и умората. Той посегна към гърдите й.

— Кейдж…

— Всичко е наред — успокояващо пошепна той.

Толкова й беше хубаво, че скоро се отпусна.

— Къде е сутиенът ти?

— Скрих го под една възглавничка на канапето, докато ти отваряше вратата. Нямах време да си го сложа, преди да излезем.

— И по-добре — прошепна многозначително той, а ръката му потвърди думите.

— И аз така мисля.

Той продължи да я гали. Но само с намерението да я успокои. Сърцето му се топеше от любов, когато си помислеше, че тя вече му се доверява повече, достатъчно поне, за да му позволи такава близост. След малко равномерното й дишане му подсказа, че е заспала.

Неспособен да устои на изкушението, той докосна гърдите й. Допирът беше съвсем лек и въздушен, но предизвика мигновен отговор даже в съня й. Тя се размърда и потърка глава в скута му.

Кейдж стисна зъби от удоволствие.

— Джени — тихичко си пошепна той, — можеш и да не се тревожиш, защото наистина няма да заспя с главата ти в скута ми.

Колата се носеше бавно в бледото утро.

 

 

— Къде сме? — Джени седна и примижа срещу слънцето. Завъртя глава да раздвижи врата си.

— Вкъщи. Е, почти. Не искаш ли да хапнеш нещо? Аз умирам от глад.

През полепналото с пеперуди и мушици стъкло на колата тя видя същия мотел в покрайнините на Ла Бота, където я беше довел Кейдж преди. Сега беше паркирал пред кафенето.

— Не мога да вляза там в този вид! — извика тя.

— Глупости. Изглеждаш прекрасно.

Той се измъкна навън, разкърши се, протегна се и после мина от страната на Джени. Тя опитваше да приглади измачканите си дрехи и да си пооправи косата.

— Изглеждам ужасно — каза тя, когато той й помогна да излезе навън. Политна към него и го хвана за ръката. — О, краката не ме държат. Май ще трябва да ме носиш.

— Нямам нищо против — изръмжа в ухото й той. — И трябва да те осведомя, че си позволих някои свободи, докато ти спеше.

— Съвсем в стила ти — тя опита да изглежда ядосана, но блясъкът в очите й я издаде.

— Ей, какво е това? — нещо беше привлякло вниманието му под силното слънце. Той се протегна към задната седалка и се подаде навън с неотворената бутилка шампанско. — Виж! Забравили сме да вдигнем наздравицата с шампанското.

Джени грабна бутилката и заяви:

— Ще я запазим за след закуската.

— Ооо! Отглеждам си едно чудовище. Доста скъпа жена ще излезеш. Трябваше да започна с бира преди време.

Радостни и уморени, те се запрепъваха по стъпалата към кафенето. Кейдж беше посегнал да отвори вратата, когато отвътре се появи друга двойка.

Боб и Сара Хендрън.

По традиция всяка събота сутрин те излизаха някъде да закусят сами. Когато момчетата им пораснаха, Хендрънови си позволяваха два часа усамотение в края на седмицата. Работата на Боб им оставяше малко време, затова всяка събота беше за тях като специален случай и през седмицата обсъждаха къде да отидат. Винаги избираха различно място.

Двамата замръзнаха на стъпалата при вида на дрехите на Джени и наболата брада на Кейдж. Опитът на Джени да приглади косата си назад само привлече вниманието им върху нейния безпорядък. Устните й бяха подпухнали и зачервени от нощните целувки. Гримът й се беше размазал в съня. А ако възрастната двойка се беше загледала по-внимателно, щеше да забележи петната от червило по панталоните на Кейдж.

Но те гледаха право в Джени, която беше невероятно променена от последния път, а на всичко отгоре притискаше бутилка шампанско до гърдите си.

— Здравейте, мамо, татко — Кейдж пръв наруши напрегнатото мълчание. Беше дръпнал ръката си от кръста на Джени заради неловкото положение на момента, но се тревожеше дали тя ще се задържи на краката си.

— Добро утро — каза Боб, без изобщо да се мъчи да бъде любезен.

Сара не продума, но не откъсваше очи от Джени. Не бяха се срещали след ужасната сцена в дома им, когато тя беше обвинила Джени, че е прелъстила Хал. Суровото й изражение подсказваше, че сега намира потвърждение за думите си.

— Сара, Боб — умоляващо изрече Джени, — не е това, което си мислите. Ние… Кейдж и аз сме пътували… пътувахме…

Кейдж се намеси бързо:

— Закарахме двама приятели до Ел Пасо, за да се оженят. Тръгнахме веднага обратно и току-що пристигаме — той опита да подчертае, че не са прекарали нощта някъде заедно, макар да му се струваше по-добре да е било така. Поне Сара и Боб нямаше да узнаят и тази неприятна сцена можеше да бъде избегната.

Джени нервно се засмя, притеснена, сякаш току-що я бяха хванали в престъпление.

— Шампанското беше за сватбата. А го забравихме. Виждате ли? Дори не е отворено. А…

— Няма какво да им обясняваш — раздразнено я прекъсна Кейдж.

Той не се сърдеше на нея. Знаеше, че е смутена, и би дал всичко, за да й го спести. Яд го беше на родителите му, които стояха като съдници и веднага си правеха погрешен извод. Не можеше да ги обвинява, че не си мислят добри неща за него самия, но защо подозираха Джени?

— Ти ми беше като дъщеря — с треперещ глас изрече Сара. Очите й се напълниха със сълзи. Тя примига и стисна устни.

— И още съм — искрено простена Джени. — Искам да бъда. Обичам ви и много ми липсвате.

— Липсваме ли ти? — грубо и невярващо изрече Сара. — Чухме за новия ти апартамент. Ти изобщо не си даде труда да ни уведомиш за адреса или да отделиш време, за да дойдеш да ни видиш.

— Мислех си, че вие не искате да ме виждате.

— Забрави ни така бързо, както забрави и Хал — обвини я Сара.

— Никога няма да забравя Хал. Как бих могла? Аз го обичах. И нося неговото дете.

Тихо изреченото напомняне накара Сара да избухне в сълзи, подпряна на ръката на Боб.

— Тя е разстроена — тихо каза той. — Ти ужасно й липсваше, Джени. Знам, че не приехме много добре новината за бебето, но после имахме време да преценим отново нещата. Искаме да бъдем част от живота му. Даже тази сутрин говорихме, че трябва да ти се обадим и да поправим стореното. Наш християнски дълг е да запазим семейството цяло — свещеникът погледна към Кейдж, после към шампанското. — Но сега, когато това е пред очите ни, просто не знам — той тъжно поклати глава и се обърна към Сара, която не спираше да плаче.

— О, моля ви — каза Джени, пристъпи към тях с протегната ръка, сякаш да ги докосне.

— Недей, Джени — тихо изрече Кейдж и я дръпна назад. — Дай им време. Трябва да осъзнаят всичко.

Той я върна обратно в колата, без да спори повече. И без това тя не беше за пред хора. Разплака се веднага, щом се отпусна на седалката.

Сякаш с всяка голяма стъпка напред, Джени правеше още две назад. Беше се унижила и молеше Хал да остане онази нощ, а той си беше отишъл.

Докато го нямаше, тя осъзна, че не го обича така, както жената трябваше да обича мъжа си в семейството. Той беше умрял и я остави сама с вината й, сякаш тя го беше напуснала.

После събра парченцата от живота си и си намери даже работа, но разбра, че е бременна. Сега беше отхвърлена от хората, които обичаше и които беше приемала като свои родители.

Не искаше да се връща към живота, който беше водила преди заминаването на Хал. Не можеше отново да понесе онова бавно задушаване. След като беше вкусила независимостта, не искаше да се откаже от нея. Беше постигнала някаква свобода, но на каква цена? Твърде скъпо беше освобождението на Джени Флетчър. Струваше й любовта и уважението на онези, които най-много беше обичала.

Горчивите й сълзи се стичаха по лицето. Умората и бременността също оказваха своето влияние и Джени го разбираше. Затова остави чувствата да се излеят, без да се интересува накъде кара Кейдж.

Когато моторът угасна, тя свали ръце от очите си и избърса сълзите.

— Но това е твоята къща — ненужно отбеляза тя.

— Точно така.

— Какво ще правим тук? — попита тя, докато той й помагаше да излезе от колата.

— Първо ще се погрижа да закусиш хубаво. И… — подчерта той, когато тя отвори уста да възрази — не желая никакви спорове.

Беше изтощена и затова не каза нищо. Той отключи вратата и влязоха вътре.

— Следващите десет минути банята е на твое разположение — той порови в дрешника и извади една фланелка. Синя, с поизбелял червен надпис отпред, от тексаското техническо училище. — Вземи си горещ душ и облечи това. Ако след десет минути не си долу, идвам да те търся — нежно я целуна и я остави сама.

Водата беше гореща, сапунът ухаеше, шампоанът беше прекрасен, а хавлията — мека. Когато нахлузваше фланелката през главата си, Джени се чувстваше безкрайно по-добре. И ужасно гладна.

Колебливо застана на прага на кухнята. Косата й беше влажна, а под фланелката имаше само бикини. Дрехата висеше почти до коленете, но въпреки това Джени беше смутена.

Кейдж сякаш не забеляза нито вида й, нито притеснението. Щом я видя, каза:

— Не стой там. Ела да помагаш.

— Какво да направя?

— Намажи препечените филийки с масло.

Тя го стори и десетина минути по-късно седяха пред димящия бекон с яйца на масата. Гладът я накара лакомо да започне да се храни. След няколко хапки забеляза развеселения поглед на Кейдж. Притесни се, избърса уста със салфетката и отпи от портокаловия сок.

— Страхотен готвач си.

Когато приключи, едва държеше чашката с чай. Кейдж приближи.

— Хайде, преди да си се сгромолясала — каза той и дръпна стола й.

— Къде?

— В леглото.

— В твоето ли?

— Да — и той я вдигна на ръце.

— Трябва да се облека и да си отида у дома. Пусни ме, Кейдж.

— Не и преди да стигнем до леглото.

Трябваше да го спре, преди да е изкачил стълбите, но нямаше сили. Сънят в колата не й беше стигнал. Не си спомняше някога да е била толкова изтощена. Главата й клюмна на гърдите му и очите й се затвориха. Той беше толкова силен. Можеше да му се довери. И го обичаше.

Ръкавът на ризата му се опираше в голите й бедра. Тя си спомни допира до дрехите на Хал онази нощ.

Кейдж я подпря до легло то и отметна завивката. После нежно я положи върху ухаещите на чисто чаршафи.

— Поспи — прошепна й той, докато я завиваше. Отметна един влажен кичур от бузата й.

— А ти какво ще правиш?

— Ще измия чиниите.

— Не е честно. Цяла нощ си шофирал. После приготви закуската — едва мърдаше устни от изтощение.

— Друг път ще го направиш ти вместо мен. Сега двамата с бебето имате нужда от почивка — Кейдж нежно целуна устните й, но тя не усети. Вече беше заспала.