Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Led Astray, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 122 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
asayva (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Сандра Браун. Съдбовна нощ

ИК „Арлекин-България“, София, 1995

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0423-1

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Джени притисна с длан корема си с надеждата да успокои вълнението си. Навлажни устни. Оправи си косата. После пое дълбоко дъх и отвори вратата.

Кейдж стоеше на прага. Беше облечен в кафяв панталон, светлобежова риза и спортно сако от камилска вълна. Цветът на дрехите прекрасно подхождаше на очите и косата му, която бе чиста, но в обичайния безпорядък. Сякаш току-що беше станал от леглото. Очите му бяха замъглени като мексикански топази, когато се впериха в Джени. Едното ъгълче на устните му беше изкривено в лукава усмивка.

— Здравей — плахо каза тя.

— Ти ли си десертът? — провлечено изрече той. — Ако е така, отказвам се от вечерята и преминавам направо към десерта.

Вълнението й се усили, въпреки усилията й да се овладее преди миг.

Чувствата, които я смущаваха, бяха нелепи. Цялата сутрин беше прекарала с Кейдж в офиса, преглеждаха пощата и приятелски си говореха по работата.

Откъде се беше настанило сега това напрежение помежду им? Във въздуха витаеше привличане и Джени съзнаваше, че Кейдж го усеща така добре, както и тя самата.

Когато работеха, успяваха да овладяват тези чувства. Но щом изчезнеше професионалната бариера, тлеещият копнеж започваше да ври и да се надига като мехурчета в гореща вана.

Джени беше си тръгнала от офиса на обед, както всеки петък. Но този следобед не беше почивала. Отдаде се на приготовления за вечерта. Искаше всичко да бъде идеално — и апартаментът, и вечерята, и тя.

С всеки изминал час нетърпението й се беше усилвало, а сега, когато се изправи очи в очи с Кейдж, щеше да припадне.

— Това за мен ли е? — той държеше огромен букет от рози, които ухаеха прекрасно.

— Имаш ли близначка?

— Не.

— В такъв случай трябва да са за теб — той й ги подаде, а тя се дръпна, за да го пусне вътре. Но след две крачки той спря. — Какво…

Огледа се стреснато наоколо. Откакто беше виждал стаята за последен път, тя беше претърпяла промени. Много часове следобед Джени беше се мотала по магазини и разпродажби, за да търси разни дреболии.

С помощта на Рокси апартаментът й се беше превърнал в дом и тя се гордееше от резултата. Джени вече беше на двайсет и шест години, но за пръв път в живота си имаше възможността сама да избира нещата за къщата си. Вкусът й беше прост и елегантен, но вълнуващ.

— Харесва ли ти? — тревожно попита тя, стиснала ръцете си.

— Дали ми харесва? Направо съм готов още тази нощ да се пренеса тук.

Тя се засмя, приела думите му като одобрение на свършената работа.

— А аз платих астрономически суми на дизайнер да ми подреди къщата. Трябваше да оставя ти да ми я направиш. Но откъде да знам, че притежаваш скрит талант? — погледна я и присви очи. — Какви са другите ти скрити таланти?

Обля я вълна от чувства и тя побърза да разведри атмосферата.

— Трябваше да видиш как Рокси се пазари за растенията. Намерихме ги на една разпродажба. Човекът искаше петдесет долара за всички. Рокси свали на десет и после бързо извика Гари с пикапа да ги натовари, докато онзи не си е променил решението. Аз се возих отзад, за да ги пазя с цената на живота си. Нямаше да понеса, ако нещо се счупеше.

Той я гледаше с ангелски вид и не будеше никакво подозрение. Някъде в изражението се криеха думи, но Джени внимаваше, да не ги предизвиква.

Тя се покашля.

— Купих този стол-люлка за пет долара. Трябва само да се боядиса.

— Харесва ми как си направила тази стена.

— Рокси ми помогна да закрепя плата на стената и да го опъна — тя беше ушила и малки възглавнички от същия плат за канапето.

Цветовете подхождаха на мебелите й, бяха успокояващи, макар и странно предизвикателни — винено, морско синьо, тъмносиво и бежово.

— Свещите миришат прекрасно — каза Кейдж и кимна към масичката, където те бяха интересно подредени.

— Намерих медните свещници в един антикварен магазин. Трябваше да се промъквам през разни паяжини, докато ги извадя. Доста трудно успях да ги излъскам.

— Всичко е чудесно.

— Благодаря ти — скромно отвърна тя.

— Особено ти — той неочаквано наведе глава и я целуна. Тя очакваше лека братска целувка за добре дошъл. Но целувката беше властна и смущаваща. След миг Джени остана без дъх.

— Трябва да сложа цветята във вода, докато не са клюмнали — дръпна се тя.

Или докато не клюмна и аз, помисли си Джени, докато бързаше към кухнята да потърси подходящ съд за розите. И понеже нямаше ваза, ги потопи в каната за сок. Върна се в стаята и ги сложи на масичката за кафе.

— С нови дрехи ли си?

— Да — нервно отвърна тя. — Изборът е на Рокси и тя ме накара да ги купя.

— Добре е направила.

Дългата пола и широката риза бяха от коприна в естествения й цвят и не приличаха на дрехите, които Джени беше носила досега. Около кръста й бе увит широк бродиран колан. Тя беше обула онези ниски обувки с каишки около глезените, които той беше харесал преди. Косата й беше сресана, но непокорни кичури падаха покрай бузите и по врата й.

— Малко е в цигански стил — каза тя, притеснена от одобрителния му поглед. — Оставих Рокси да ме предума само защото блузата е достатъчно широка и ще мога да я нося, когато бременността започне да ми личи.

— Я се обърни — той я завъртя, после отново я обърна с лице към себе си. — Прекрасна си — усмихна се мъжът. — Но сигурна ли си, че си вътре в тези дрехи?

— Тук съм си — потупа корема си тя. — При това съм наддала на килограми.

— Браво! Какво казва лекарят? Всичко наред ли е? — загрижено я попита той. — Вече половината от бременността ти мина, а още не ти личи.

— Не ми личи ли? Само да ме видиш без дрехи.

— Бих искал.

— Искам да кажа — бързо добави Джени, — че ми личи на корема. Лекарят казва, че бебето се развива чудесно. Съвсем нормален е за петте си месеца.

— Кой, той ли?

— Докторът мисли, че ще е момче. Личало си по тоновете. Сърдечният ритъм на момчетата бил по-бавен.

— Тогава аз съм нетипичен — пошепна Кейдж. — Моето сърце ще изхвръкне.

— Защо?

Кехлибарените му очи я привличаха като магнит. Тя леко приближи към него.

— Все още си мисля как ли изглеждаш без дрехи.

Почти неудържимо й се прииска да се притисне към него, но успя да се удържи. Опита се да се откъсне от него и физически, и със съзнанието си, и тръгна към кухнята.

— Трябва да погледна яденето.

— Какво ще вечеряме? Мирише превъзходно.

Той приближи към вратата и видя Джени, която надничаше във фурната. Не се разбра коя гледка предизвика вълнението в стомаха му.

— Задушено свинско, аспержи с холандски сос… Обичаш ли аспержи? — той кимна и тя въздъхна облекчено. — Картофи с магданоз и масло, топли питки и сладолед.

Тъкмо пъхна питките във фурната, когато той внезапно приближи, обгърна я с ръце и я накара да се обърне.

— Опитваш се да ми направиш впечатление ли?

— Защо мислиш така?

— Доста си се постарала заради мен — той нежно докосна косата й. — Защо, Джени?

— Обичам да готвя — тя го гледаше замаяно как приближава кичур от косата й до устните си и го целува, опасно приближил лицето си до нейното. — И… и… твоите родители не обичаха изненадите. Исках да опитам нови рецепти, но те винаги настояваха да ядат едно и също…

Устните му спряха за миг движението си.

— Имам ли право на избор за десерта? — тихо измърмори той.

— Не.

— Избирам теб — каза той, сякаш не чу протеста й. — Ти си най-сладкото нещо, което някога съм опитвал.

Той я прегърна и я притисна към барчето. Миг по-късно тя отвръщаше на прегръдката му и ръцете й срамежливо се плъзнаха по гърба му. Не се откъсваха един от друг, когато миризмата на препечен хляб изпълни кухнята.

— Кейдж — Джени задъхано опита да прогони световъртежа си, — питките ще изгорят.

— Има ли значение? — изръмжа той.

— Има — отблъсна го тя. — Знаеш ли колко съм се старала.

Той въздъхна и отстъпи, за да може тя да извади питките от фурната.

— Имаш ли нещо против да си сваля сакото?

— Толкова ли ти е топло?

Той вдигна вежди.

— Направо ми е горещо, скъпа.

След миг я последва по риза на масата.

— Изглежда вкусно — каза той и помогна на Джени да седне първа. Тя му сервира и тревожно зачака първата му хапка. — Много по-добро е, отколкото го приготвяше майка ми.

Доволна, Джени се усмихна и започна също да се храни.

— Виждал ли си ги, Кейдж?

— Кого? О, майка ми и баща ми ли? Не. А ти?

— Не. Чувствам се виновна, че ви разделих така.

Той мрачно се засмя.

— Джени, достатъчно съм възрастен, за да не може друг да ми повлияе.

— Но аз напуснах къщата, а и бебето… Всичко това влоши нещата. Много ми е неприятно. Вече бях започнала да вярвам, че ще се сближите. Сега те имат нужда от теб.

Той се огледа.

— Знаеш ли, че ще ревнуват, ако видят какво си направила тук?

— Защо да ревнуват?

— Мисля, че искат и ти да имаш нужда от тях, така както те се нуждаят от теб. А ти нямаше. Нямаш и сега. Те се страхуваха да не го разбереш. Затова те държаха вързана за тях и в подчинение.

— Това не е така, Кейдж. Не са такива хора.

— Не ме разбирай погрешно — бързо каза той и хвана ръката й. — Не искам да кажа, че са го правили умишлено. Самите те ще се ужасят, ако разберат егоизма си. Само помисли, Джени. Аз не се оказах синът, когото бяха искали, затова те се отказаха от мен и изсипаха всичките си надежди и сили върху Хал. За щастие, той беше подходящ за амбициите им и те педантично се заеха с него. Тогава се появи ти. Беше сладко и послушно малко момиченце, което можеше да се превърне в очарователната им снаха.

— Сигурна съм, че сега не мислят така.

— И аз съм сигурен в същото, но за всички е по-здравословно. Ти си свободна. Това не означава да ги обичаш по-малко. Но те никога няма да могат да го разберат. Аз ги обичах. Исках и те да ме обичат. Ако ми бяха показали поне малко привързаност, аз нямаше да съм така неуправляем. Нямаше да е необходимо — очите му срещнаха нейните. — Ти се опълчи по свой собствен начин. Може би този път ще осъзнаят какво става.

— Надявам се. Неприятно ми е при мисълта, че са сами в онази голяма къща след смъртта на Хал. Вярвам, че рано или късно, със или без подкрепа, ще трябва да свикнат със загубата.

— А ти, Джени? Свикна ли вече?

Тя остави ножа и вилицата си, приключила с храната.

— Той ми липсва. Бяхме много близки. Разговаряхме с часове — една вена пулсираше по слепоочието на Кейдж, но Джени продължи замислено, без да забележи. — Той беше толкова мил. Не мисля, че би наранил някого съзнателно.

— Още ли го обичаш?

Тя понечи да изрече: „Не съм сигурна дали някога съм го обичала.“, но се спря навреме. Години наред беше мислила, че е влюбена в Хал. Дали само не бе опитвала да се убеждава, че е така?

Тя беше наистина много привързана към него, но целувките му никога не бяха я замайвали като тези на Кейдж. Сърцето й не подскачаше всеки път, когато Хал се появеше в стаята. Не, тя никога не беше усещала този копнеж, тази болезнена нужда от Хал така, както се чувстваше сега по отношение на Кейдж. Копнежът й по него беше нестихващ като ритъма на сърцето й.

Но от уважение към Хал тя не можеше да обсъжда чувствата си към него с Кейдж. И каза:

— Винаги ще обичам Хал по един особен начин.

Но Кейдж не забравяше целта си и не допускаше да го отвлекат от темата. Нямаше да го позволи и на Джени.

— А ако беше още жив, щеше ли да поискаш да се омъжиш за него?

Тя бързо го погледна, после отмести очи.

— Щеше да се появи бебето и…

— А ако не беше бебето?

Тя се поколеба, мислеше за нощта с Хал. Дали не беше само онази вълшебна комета от чувства, която изгаряше веднага, щом избухне? Не беше ли случайност? Дали и двамата не бяха така развълнувани, че просто бяха загубили разсъдъка си онази нощ?

Започваше да вярва, че точно така се е случило. Колкото и да беше прекрасно, тя вече знаеше, че чувствата й не бяха ограничени само в един човек. Не се ли вълнуваше и от целувките на Кейдж така, както онази нощ с Хал?

Знаеше, че мъжът срещу нея чака отговор, и тихо каза:

— Не, не мисля. След като поживях сама, разбрах, че двамата с Хал не можехме да бъдем семейство. Само приятели. Добри приятели. Вероятно брат и сестра. Но ми се струва, че не можех да бъда съпругата, която щеше да очаква Хал.

Кейдж запази самообладание, за да не издаде облекчението си.

— Нека ти помогна със съдовете — каза той и стана.

— Още не си изял десерта.

— Нека нетърпението ми нарасне.

Подтекстът беше ясен, но Джени реши да не мисли за това. Очите му проблясваха със златиста светлина, която не идваше само от свещите.

Разговаряха непринудено, докато почистваха кухнята. В имението на Парсъл беше готов втори петролен кладенец, сега сондираха за трети.

Джени харесваше вълнението, с което Кейдж говореше за работата си. Той имаше успех, но не парите бяха единствената цел. Предизвикателството, хазартът, играта с опасността, това бяха нещата, които го привличаха повече. Някои биха го нарекли безразсъден, но тя знаеше, че не е така. Той караше и колата си бързо, но здраво държеше волана в ръце. По същия начин постъпваше и в работата си.

Той сипа сладоледа и безсрамно облиза лъжичката, докато Джени слагаше кафето на подноса. Заедно се преместиха в другата стая.

— Да не капнеш върху новото ми канапе — предупреди го Джени, когато той се зае със сладоледа.

— Греховно — той остави сладоледа да се стопи в устата му.

— Значи е истина това, което казват хората.

— Кое?

— Че чувствата на мъжа минават през стомаха му.

Той задържа лъжичката наопаки в устата си, после бавно я облиза и я издърпа от устата си, като не сваляше очи от Джени.

— Това е единият начин да ги събудиш, скъпа, но има и друг, много по-забавен. Искаш ли да ти предам първия урок?

— Сметана или захар? — гласът й беше изтънял.

Той се засмя, като видя как трепери ръката й, докато налива кафето.

— Джени, от години ми наливаш кафе. Знаеш, че го пия черно.

— Забравих.

— По дяволите! Та ти цялата трепериш от това, което ти казах.

— Беше ужасно и грубо — тя все още избягваше погледа му. Бузите й горяха.

— Ти си едно недоразумение — каза той и се облегна назад с кафето в ръка. Беше изял сладоледа и сложил празната купичка на масата.

— Защо?

— Защото носиш дете, а всеки път, когато стане дума за интимност, се побъркваш от притеснение.

Тя изведнъж се наежи, остави сладоледа си настрана, макар да бе хапнала съвсем малко, и каза:

— Сигурно ме мислиш за превзето скромна, за отживелица от миналото, за викториански динозавър, който едва преживява във века на сексуалното просвещение, нали?

— Недей да определяш какво си мисля аз. Изобщо не съм имал предвид такова нещо. Твоята невинност е много мила.

— Едва ли можеш да ме наречеш невинна — смънка тя и сведе глава. Затвори очи и се помъчи да успокои вълнението си. В съзнанието й отекнаха стоновете на удоволствието, когато си спомни, как беше разцъфнало тялото й като екзотично цвете. Можеше дори да почувства как се извива гърбът й, как се надигат бедрата й и тръпнат от удоволствие.

— Каза, че онази нощ ти е било за пръв път, когато…

— Така беше.

— Никога преди ли не си…

— Никога.

— Поне…

— Никога.

Кейдж върна чашата си на подноса. Премести се по-близо до Джени и облегна ръка на канапето зад нея. Леко погали бузата й.

— Сигурно си била много развълнувана, когато е трябвало да отдадеш нещо, пазено толкова време.

— Никога не бях се чувствала така дотогава.

Сърцето му подскочи в гърдите. Беше на път да извърши нещо непростимо.

— Разкажи ми как се чувстваше.

Потънала в мисли, Джени несъзнателно вдигна ръка към гърдите му. Пръстите й се промушиха под разтворената риза.

— Сякаш бях извън себе си и наблюдавах какво се случва с някой друг. Отхвърлих всички ограничения, които си бях налагала. Съществувах само за онези мигове. Бях пленница на плътта, но и духът ми никога не е бил така извисен — тя вдигна очи към него, приличаше на смутено момиченце. — Разбираш ли какво искам да кажа?

— Да. Прекрасно те разбирам — искрено отвърна той.

— Нищо не изглеждаше грешно и лошо. Беше красиво. Исках да обичам и да бъда обичана. Не беше достатъчно да изречем любовта с думи, исках да я покажем и по друг начин.

— И Хал ли искаше?

— Отначало не.

Ръката му погали бузата й.

— Но ти го привлече.

— Това е по-добрият начин да се каже, че съм го прелъстила.

— Добре де, прелъстила си го. После какво стана?

Тя се усмихна и срамежливо наведе глава.

— После той искаше много. Никога преди не се беше държал така с мен.

— Как? — ако Джени бе погледнала Кейдж, щеше да види желанието, изписано на лицето му.

Тя за миг затвори очи, сякаш да се овладее и да подбере думите. Навлажни с език устните си, преди да продължи.

— Страстно, диво, чувствено — засмя се тя. — Не знам как да го опиша.

— Груб ли беше?

— Не, нямах това предвид.

— Нежен?

— Да. През цялото време беше безкрайно нежен, но… страстен.

— Ти страхуваше ли се, когато той ти свали нощницата? — тя го изгледа въпросително и Кейдж се изруга, че постъпва като проклет разсеян глупак. — Е, все пак си била с нощница, нали?

През последните минути нежният му дрезгав глас я беше хипнотизирал, но въпросът му сега я извади от унеса.

— Не трябва да ти разказвам всичко това, Кейдж.

— Защо?

— Смущаващо е — тихо рече тя. — И не е честно спрямо Хал. Защо искаш да знаеш за тази нощ?

— Защото съм любопитен.

— Това е лошо.

— Не е лошо, Джени, нормално е — той я притисна към възглавниците на канапето. — Искам да знам какво мислиш за любовта.

— Защо? — почти изплака тя.

Той така се приближи, че топлият му дъх погали устните й:

— Защото искам да се любя с теб. Ти всеки път ме отблъскваш. Искам да разбера какво те е накарало да загубиш способност да се владееш през онази нощ. Какво те е накарало да живееш само за мига? Как твоят любовник те е принудил да изоставиш ограниченията, които обикновено си си налагала? Как си изпитала плътско удоволствие? С две думи, Джени, какво е успяло да те възбуди така?

Въпреки волята си, тя беше развълнувана от гласа му и от силата на стройното му тяло. Гърдите му учестено се вдигаха. Тя не беше в състояние да откъсне очи от него.

— Толкова ли беше романтично, че ти загуби способност да се владееш?

Тя поклати глава и се чу да отговаря.

— Случи се в моята стая.

— Бог е свидетел, че там нямаше нищо изкусително.

— Беше тъмно.

Кейдж се пресегна и загаси нощната лампа. Джени не беше забелязала кога са угасили и в кухнята. Потънаха в мрака, прорязван единствено от пламъчетата на свещите.

— Така ли?

— Не. Съвсем тъмно. Нищо не виждах.

— Нищо ли? — пръстите му се заровиха в косите й и я накараха да го погледне.

— Нищо.

— Дори лицето на своя любовник?

— Дори него.

— А не ти ли се искаше?

— Да, да, да — простена тя и се опита да извърне глава.

— Значи сега е по-добре. Този път можеш да видиш лицето на любовника си, Джени. За Бога, разгледай ме хубаво.

Твърдите му устни се прилепиха до нейните и този път тя беше готова да ги посрещне. Отвърна на яростната му целувка. Впи пръсти в раменете му и усети играещите под ризата мускули.

— Какво ти говореше той, Джени? — Кейдж обсипваше с целувки лицето и устните й. — Не ти ли казваше неща, които си имала нужда да чуеш?

Докато устните му си играеха с нейните, съзнанието й се ровеше в спомена.

— Той каза… — Джени замълча. — Нищо не каза.

— Нищо ли?

— Нищо. Мисля, че тихо изрече името ми… веднъж.

— И не ти говореше колко си красива и как те желае?

— Не съм такава.

— Не е вярно, любов моя. Много си красива… Искам да ме докоснеш, да видиш колко те желая. Повече, отколкото съм пожелавал която и да е друга жена.

— Кейдж — простена тя, когато се освободи от пламенната му целувка.

Ръката му се плъзна по кръста й и отвърза колана й. Той целуваше шията й и галеше гърдите й.

— Каза ли ти той, че кожата ти е мека като коприна? И че ухаеш божествено?

Тя изобщо не беше усетила, че копчетата й са разкопчани, докато той не дръпна блузата й. Дрезгавият му шепот можеше да изразява молба или да ругае. Той изстена. Докосваше я с любов и нежност. Джени затвори очи и се остави на усещанията, причинени от галещите пръсти и дланите му.

— Той е трябвало да ти каже, че гърдите ти са красиви — целуна я той през сутиена. — Че са нежни, сладки и прекрасни. Трябвало е да ти го каже. Защото е истина — той разкопча сутиена и го дръпна. — О, Джени, желая те.

Тя знаеше, че не бива да преживява отново любовната нощ с брата на Хал. Но вече нямаше връщане назад. Бе станала жертва на легендарния чар на Кейдж. Джени Флетчър щеше да влезе в списъка на любовниците му, но някак не спираше да вярва, че тази нощ и за Кейдж е различна.

— Харесваше ли ти да усещаш тялото му до своето?

— Да.

— Докосването до неговата кожа?

— Той не се съблече — призна си без дъх тя.

— А ти?

— Аз бях…

— Гола?

— Да.

— И как се чувстваше?

Тя за миг се върна към мига, когато нощницата й се беше свлякла и тялото й остана голо и уязвимо.

— Не се срамувах. Само исках…

— Какво?

— Няма значение.

— Какво? — настоя той.

— Да го усетя до себе си.

Той я прониза с поглед.

— Разкопчей ризата ми.

Тя се поколеба за миг, после сведе очи и се загледа в първото копче. Видя как пръстите й го освободиха, сякаш се подчиняваха на неизречена заповед. То се плъзна през илика. Другите го последваха.

Когато голите му гърди, бронзови от слънцето и мускулести, се откриха, тя въздъхна с копнеж.

Очите й се напълниха със сълзи. Той беше мъжествен и красив. Доплака й се. Хвана ризата му и я смъкна надолу по раменете и ръцете му. Ръцете й погалиха кожата му. Пръстите й проследиха стегнатите мускули.

Той бавно се наведе към нея, докато голите им тела се докоснаха.

— Джени, Джени, Джени.

Устните им се притиснаха заедно с телата. Той леко се измести, за да не се отпуска върху нея с цялата си тежест.

Обичаше я. Боже, колко я обичаше. И не можеше да повярва, че тя най-после ще бъде негова.

— Сега доволна ли си, че взехме мекото канапе?

— Хм. Това ли си мислеше, когато ме убеждаваше да го купя?

— И още нещо.

Пак се целунаха. Прекрасно. Безкрайно.

— Джени, хайде да отидем в спалнята.

— Кейдж…

— Няма да ти причиня болка. Кълна ти се.

— Не е заради това.

— Какво тогава?

— О, моля те, не ме докосвай — изпъшка тя.

— Не ти ли е хубаво?

— О, Господи. Много е хубаво. Кейдж, моля те…

— Така ли? Харесва ли ти?

— Да.

Устните им се сляха.

— Моля те, докосни ме — каза той.

— Къде?

— Където и да е.

Тя сложи ръка на гърдите му. Мускулите се стегнаха под пръстите й.

— О, Господи, ще полудея. Нека отидем в спалнята, Джени.

— Не.

— Не ме ли желаеш?

Тя болезнено се притисна в него. Той прие това като съгласие. Изправи се и й подаде ръка. Тя я пое, стана и двамата тръгнаха към спалнята.

Вратата се разтресе от нечие тропане и Кейдж диво изруга.

— Какво става, по дяволите!

Джени хукна към канапето, сграбчи блузата си и трескаво започна да се облича. Пъхна сутиена си под възглавницата.

Кейдж очевидно не се притесняваше от раздърпания си вид. Втурна се като ураган към вратата и я разтресе, докато отваряше.

На прага стояха Рокси и Гари.

— Пожар ли има? — изрева Кейдж.

— Не.

— Лека нощ тогава.

Той опита да тресне вратата пред тях, но Рокси успя навреме да я подпре.

— Обаче е въпрос на живот и смърт. Ако тази нощ с Гари не се оженим, ще се самоубия.