Джанел Тейлър
Огнената долина (8)

Осма глава

Бренди изчака да остане сама при телефона, за да се обади на своята приятелка и импресарио, която навярно се потеше в очакване на изхода от срещата със Стивън.

— Кейси, сделката с Уингейт включва репортаж и снимки от Кентъки. Обеща, ако му позволя да напише нова статия, да изгори старата. Умирам от страх, но ще играя докрай. Освен това ще имам защитата на големия лош вълк Найджъл. Той отдавна е планирал да ми гостува и ще пристигне по същото време.

Тя изслуша коментара на Кейси, после побъбриха за други неща.

— Ще го доведа като мой придружител тази вечер — изчака приятелката си да преглътне новината. — Разбира се, че се договорихме. Ще ти разкажа по-късно. Вече сервират обяда.

Не можеше да обяснява, че офертата е не само делова, а се е влюбила в този непредсказуем и необикновен мъж! И в същото време я мъчеше натрапчивото чувство, че във всичко това има нещо изключително важно, което постоянно й убягва…

Когато се върна на масата, Стивън отново скочи, за да й помогне да седне.

— Уплаших се да не избягаш! — промълви той в ухото й, докато приближаваше нейния стол към масата.

— Не и преди да похапна — засмя се закачливо тя и се извърна да го погледне. — Умирам да разбера какви деликатеси си открил, за да ме смаеш.

Погледите им се срещнаха. Той се наведе, сякаш за да я целуне пред всички. Тя не направи опит да се отдръпне и когато той се изправи в цял ръст, за да се върне на мястото си, бе озадачен. Бренди се обърна напред към масата със свито сърце, сякаш лишена от нещо скъпо.

Стивън седна.

— Успя ли да се обадиш?

Кой знае защо, тя отвърна искрено:

— Да, сетих се, че Кейси ще изпита облекчение да чуе, че драконът не ме е изпепелил. Надявам се, не съм сгрешила, като я посветих в нашето споразумение. Толкова се зарадва като разбра, че ще работя с теб върху нова статия! Нищо чудно — провалил се забравен писател не би заинтересувал нито един импресарио — тонът й стана сериозен. — Наистина ценя любезността и великодушието ти, Ланс! Знам, че нищо не те задължава да се занимаваш с другата версия. И за да покажа колко съм ти благодарна, ще направя всичко възможно да се получи нещо хубаво. Освен хубавата почивка — добави тя с лъчезарна усмивка.

Очите му дяволито проблеснаха, когато небрежно избоботи:

— Готов съм да изпия до дъно всяка чаша южняшко гостоприемство, до която се добера. Само че сега пристига твоят обяд.

Тя не откъсваше очи от Стивън, докато келнерът внимателно отпушваше бутилката Йоханесбургски ризлинг. Домакинът й внимателно огледа марката. Келнерът сипа малко от виното в неговата чаша.

Стивън я повдигна за плоското столче и залюля съдържанието й в посока, обратна на часовата стрелка. Леко я наведе, за да провери оттенъка на течността. След това вдъхна деликатния букет от аромати и отбеляза дъха на сушени кайсии. Доволен, отпи малка глътка и я задържа в устата си, преди да преглътне. Едва тогава направи доволен жест и келнерът напълни чашите им.

Когато отново останаха сами, Бренди отбеляза закачливо:

— Можеш да поръчваш винаги, без да ме питаш какво искам, Лан… О, извинявай — Стивън. Ще трябва да изтърпиш! Тъй като първия път те срещнах като Ланс Ренолдс, още се затруднявам да те наричам Стивън… Ястието изглежда превъзходно! Приличам ли ти на любителка на омари?

— Приличаш ми на същество, което обича всичко… Освен стриди и салата със синьо сирене. Какво още не обичаш?

— Прекалено привлекателните и чаровни мъже, които притежават всичко, и които изнудват жените да изпълняват всичките им капризи. Както и тези, които гледат с такива влудяващи сини очи, че жените не са в състояние нито да хапнат, нито да се отпуснат!

Сияеща, тя се шегуваше, като гъделичкаше самочувствието му. Очите му просветваха в отговор и издаваха задоволството и интереса му.

— И какво излезе накрая? Че не ти харесвам? — изръмжа закачливо той, а по устните му заигра чувствена усмивка. — И това чувам всеки път, когато се срещнем! С изключение на последния. Успях ли тогава да променя мнението ти за себе си, или провалих всичките си шансове?

— Да не би да описвах теб? — престорено се учуди тя, за да го окуражи, без да отговаря направо на въпроса му. — Напротив, Стивън! За мен си смайващо и неотразимо очарователен. Досега не бях срещала друг като теб! Уверен, съобразителен и духовит, приветлив, с прекрасни обноски и… напорист — тя го удиви с дръзките си комплименти и предизвикателно ласкаещ поглед. — И най-приятният кавалер…

Смаян и недоумяващ какво се крие зад неочакваното й признание, като не можеше да разбере какво казват нейните сияещи очи, той се хвана за най-неясното определение:

— Напорист ли? В какъв смисъл?

— В най-добрия, разбира се! Доколкото те познавам, не ти липсва самочувствие, че да се притесняваш за подробностите.

— Накратко, смяташ ме за самомнителен и арогантен?

За минута тя се замисли.

— Самомнителен — определено не. Арогантен… Не съвсем. Ти ме впечатляваш с увереността и сдържаността си. При все че съзнаваш богатството, властта и физическата си привлекателност, ти се отнасяш към всичко това с изключителна лекота и достойнство. Успехът ти подхожда, Стивън. Завиждам ти за това качество. Дали се усъвършенства в хода на завоеванията? Или винаги си го притежавал?

— Струва ми се, че на мъжа подхожда да ласкае и прави комплименти на една дама, а не обратното! — пресипнало я укори той.

— Аз никога не лаская, Стивън. Ако не мога да кажа истината, просто си мълча. Какво лошо има в един заслужен от кавалера комплимент, направен от дама? Освен това, ако комплиментът не те интересуваше, нямаше да се задълбочаваш в него и да задаваш въпроси! — срази го весело тя. — И къде е написано, че само мъжете могат свободно да изказват мнението си? Нима жените нямат лично мнение или право да го изразят? Така че аз чисто и просто казах какво мисля. Не делях нито да те полаская, нито да ти правя комплименти. Ако искаш да изследваш личността ми, това не включва ли моите чувства и мисли? И какъв по-добър начин да поставя началото на помирение или приятелство от това да установя истината за временния си шеф? Ти искаш ли да научиш нещо за мен?

— Всичко! Само така ще мога да избера подходяща гледна точка за материала. Искам да те познавам така, както ти себе си.

— Всичко? Колко лесна заповед! Мога да я изпълня, преди да сме свършили с обяда. Няма какво толкова да се научи за мен. Аз съм си аз! Когато не пиша, не преработвам или не правя корекции, работя в ранчото. Ако искаш не вярвай, но аз чистя оборите, яздя и обяздвам коне. Не съм много добра домакиня, но все пак и готвя, и почиствам къщата, и пазарувам, когато няма кой друг да свърши тези неща. Чета много и за удоволствие, и заради работата ми. Като физическо натоварване обичам дългите разходки и играя тенис с моя автомат. Обикновено съм по джинси, боса. Спя до късно и работя до късно. Не мога да дойда на себе си преди обяд и без няколко чаши силно черно кафе. Пролетта и есента са любимите ми сезони. Червеното и зеленото — любимите ми цветове. Обичам да се храня на пода пред камината през зимата, а на остъклената веранда — през останалите сезони. Вече знаеш за следването ми в университета. Професионално започнах да пиша, преди да постъпя в него. Работя във всеки жанр, който ми харесва или обещава добри продажби — добави тя с мелодичен смях. — Нали знаеш: „Дай на читателите всичко, което желаят“. През повечето време върша цялата си работа сама, но когато ме притиснат сроковете на издателствата, плащам на машинописка и й диктувам. Когато започнах да пиша, бях блажена невежа. Знаех, че писателите пишат и толкова. Не подозирах, че съществуват коректури на шпалти, преработване на текстове, рекламни турнета и писма на читатели. Само че когато се струпат наведнъж, те могат да провалят и най-брилянтния график. Сама правя проучванията си, посещавам обектите винаги, когато е възможно. От филмите обичам старите уестърни, а и повечето научнофантастични. Като дете бях ужасно палава. И досега често се случва да върша щуротии. Какво още искаш да знаеш?

— Какъв е твоят кръг? С какви хора се срещаш? Къде ходиш? Читателите обичат тези подробности.

Докато хапваха и пийваха, тя успя да изреди всичко, което предполагаше, че го интересува.

— … не съм самотница. Бях много свенлива, но се постарах да се променя. Пътуванията и премиерите на мои книги направиха чудеса в това отношение. Предпочитам да имам малко на брой, ала добри приятели, вместо много бегли познати. Голяма част от времето си прекарвам в писане или в работа по ранчото. Пътувам главно за проучвания и реклама. Честно казано, обичам да ходя на всевъзможни събирания, но не често. Колкото до повелителя на сърцето ми, той още не съществува.

— Защо още не си омъжена?

Най-сетне зададе въпроса, който особено го интересуваше. Бренди обаче го възприе в светлината на статията, срещу която се бореше. Стивън веднага забеляза, че е сложил пръст в раната.

Очите й помръкнаха, усмивката се стопи. Бренди няколко пъти пое въздух дълбоко. Бореше се с гнева и отвращението от безцеремонното посегателство върху най-интимната страна от живота й. Ако откажеше да отговори логично, той можеше да си помисли най-лошото за нея. Сети се, че вече би трябвало да е разбрал истината. Вгледа се в сините очи и предизвикателно подхвърли:

— Може би по същата причина, заради която и ти все още си безметежен и щастлив ерген.

— По-конкретно? — вкопчи се той в думите й, за да не изпусне най-важната информация.

— Необходимо ли е да разкривам личния си живот чак дотам?

— Нямам намерение да публикувам всичко чуто, Бренди. Трябва само да разбера коя си, откъде си, накъде си се отправила. Нямало ли е досега някой, който да заема особено място в живота ти?

— Е, добре, Стивън. Да си остане между мен и теб — не съм се омъжила, защото още не съм открила мъжа, който отговаря на представите ми и на моя начин на живот.

— Не може да няма мъж, който да те заслужава.

— Не става дума за това. Заради работата ми той трябва да е много търпелив, съвършено уверен в себе си, да е човек, който няма да се почувства засегнат от моя успех и богатство. Мъж, който няма да поиска да ме превърне в своя сянка, собственост и притежание. Искам да остана непроменена, да продължа да пиша. Известни са ми последствията от бракове и деца за други писателки. Аз съм егоист — не бих могла да поставя каквото и да е над собствените си изисквания. Творческото вдъхновение и издателските планове не се съобразяват със семейните проблеми. Виждала съм жени, изправени пред избора — да пишат или да се омъжат. Честно казано, не мога да си представя, че ще съм способна да променя себе си и биологическия си часовник в съответствие с друг човек или с няколко души. Разбра ли? Толкова е просто, но е съвсем лично. Драсканиците на Лора са лъжи… Но това вече ти е известно — безсилно завърши тя.

— Вярвам ти. Чакаш и търсиш мъжа, когото току-що описа. Сигурно си срещнала безброй други?

— Не търся, Стивън, и не чакам със затаен дъх. Както твърдят романтиците, той се появява в живота ти най-неочаквано и те повлича като буен порой. Казват, че любовта е слуга и се направлява от провидението. Трагично влюбени ли? Ромео и Жулиета… Клеопатра и Марк Антоний… Давид и Бет Шеба… Скарлет и Рет… Супермен и Лора Лейн…

Двамата се засмяха.

— Какво са виновни те? Май ги подбра нарочно! — закачи я той, докато се навеждаше напред и слагаше лакът на масата, за да подпре брадичка на ръката си. Показалецът разсеяно се заразхожда по устните му.

— Вероятно ти си определил мря начин на живот и пристрастията ми като недостатъци и си отсявал всички други жени, които също ги притежават, нали? — предприе за сетен път атаката си тя.

— Ще пишем статия за теб, а не за мен! Ти самата каза, че жените трябва да са свободни да изказват възгледите си по всички въпроси.

— Нямах предвид точно този случай. Хайде да видим, какъв избор съм имала? Да вземем типа „глезен дечко“. Такъв мъж е още незряло момче или слабак, който се чувства застрашен от жена с моя характер и успех или пък е егоист, стремящ се да използва и мен, и целия ми живот. Други пък са имитатори, които преследват в мое лице някоя от героините ми или се правят на това, което не са. Или мъжете, за които съпругата трябва да е слугиня, безлична и незабележима. Има друг тип, заради когото би трябвало да се откажа от същността си, включително и от писането и пътуванията, да домакинствам, да имам деца… и да завися във всичко от него. Следват „мъжагите“ — самовлюбените грубияни, за които са недопустими женската самоувереност и инициатива. Такива ще намразят и мен, и моя успех. Други не харесват стила ми на живот и настояват да променя и него, и себе си. Ето, това са в общи черти вариантите, побиращи безбройните ми кандидати. Да си призная, досега съм срещнала съвсем малко мъже, притежаващи достойнство, увереност, благороден характер, и които биха могли… — тя се разсмя, докато подбираше думите си — биха могли да ме повлекат като буен поток.

— Значи, като цяло, ти наистина не харесваш мъжете! — заключи той на висок глас, само за да изтръгне нови нейни признания.

— Нищо подобно, какво говориш! Обикновено по-добре се чувствам сред мъже, отколкото сред жени. Досега ти отговарях от гледната точка на твоя въпрос, засягащ романтичната страна на отношенията ми с евентуален партньор. Повечето мъже са очарователни, интересни и добри кавалери. Приятелството с мъж изключва ожесточеното съперничество, което често е неизбежно между жените. Ако мъжът ме приема за равна, приятелството е щедро и благотворно, както е в случая с Найджъл. Разговорите с мъже обикновено са задълбочени и интересни. С тях може да се обсъжда и друго, освен децата, пазаруването, тоалетите, новите фризури, гримове и подобен род глупости. Разбираш ли? — при вида на скептичната му гримаса тя добави: — Разбира се, много малко мъже допускат такова приятелство. Изглежда, че за повечето от тях е трудно да пропуснат някоя закръглена фигура или сладко личице. Други пък се боят от подигравките на своите приятели. Трети все още мислят, че мястото на жената е в кухнята. Смятам, че ако един мъж е силен и способен да поеме отговорност, не би трябвало да се страхува и да порицава съвременната жена.

— И подобна самостоятелност и провокативност не те ли лишава от женственост? Не ти ли досажда да поддържаш приятелски връзки предимно с мъже? И не ти ли излиза скъпо да се сравняваш с тях?

— Вярвам, че моят характер не ми вреди. Но не споделям с всекиго тези схващания, защото май шокират и мъже, и жени. Предпочитам да съм естествена. Не си показвам ноктите, ако не ме предизвикат. Мога само да се надявам, че от това не изглеждам като нападателна мъжкарана. Аз съм жена и обичам да се чувствам по женски. Но също така обичам да постигам успехи и затова понякога ставам провокираща и агресивна. Защо ме възприемат различно от мъж, който преследва целта си по същия начин? Защо този свят да принадлежи на мъжете? Защо да ни се отказват същите удоволствия, награди или жертви, които са привилегия на вашия пол? Дали бих била по-малко талантлива, ако се бях родила мъж? Щеше ли ти да си по-малко интелигентен, ако беше момиче?

При последната й фраза той се намръщи.

— Разбира се, има голяма разлика между нас — продължи Бренди. — Физическата сила, например. Не можем да се сравняваме в много отношения, а и аз не бих искала това да се промени. И все пак, съществуват изкуствени граници, които трябва да бъдат премахнати… или отместени. Честно казано, и аз понякога ставам студена и високомерна. Обикновено, когато някой мъж не ме оставя на мира. Като онази пошла лепка — доктор Рос в Лас Вегас. Помниш го, нали? Който направо те изгони от стаята ми първата сутрин. Канеше ме да изляза с него поне шест пъти на ден. В такива случаи мъжете като Рос стават враждебни. Наричали са ме с такива думи, че не бих ги повторила пред никого! Но най-много неприятности съм имала, когато започнат да ме сравняват с героините ми. Конфликтът между моята същност и техните натрапчиви представи е неизбежен!

Забелязала неговия внимателно изучаващ я поглед, тя започна да се изнервя. Тонът й стана предизвикателен.

— Не си ли се сблъсквал със същото? При все че нямаш допълнителния проблем да си жена? Можеш да правиш каквото поискаш, където поискаш и когато поискаш, без да те смятат за по-малко мъжествен заради твоите решения и дела. Не е ли необходимостта понякога да бъдеш самият себе си причина да се появи Ланс Ренолдс? Поне при мен е така — откровено заяви тя.

Той се усмихна загадъчно, но само сви рамене в подправена нерешителност. Тя дръзко впи поглед в очите му, решена да изтръгне някакъв отговор.

— Според моята преценка, Стивън, ти си от консервативната школа, която отрежда на жената домашните грижи, почтителния език и покорството. Не ти харесват преуспяващите жени, така ли е? Те застрашават или най-малкото пренебрегват твоята мъжественост! Не те ли дразни, когато не успееш да завъртиш главата на някоя от тях и тя не се хвърли да те преследва? Кажи ми честно, дали в твоите очи женствеността ми страда от моя характер и положение? — предизвика го тя да й възрази. — Дали те засягат и отблъскват?

Той отметна глава. На лицето му се изписа изкусителна усмивка.

— Какво би постигнала прекрасна жена като теб в света на мъжете? Неспособна си да намериш щастие до един добър съпруг, в дом, пълен с деца. Защо?

Пренебрегваше въпросите й, сякаш изобщо не я беше слушал!

— Нямах за цел да създам впечатлението, че не желая съпруг и деца. Работата е там, че още не съм намерила онзи мъж, на когото да дам толкова много от себе си! Да се създаде семейство е нещо много сериозно, то трябва да трае до края на живота! Това предполага труд, търпение и две подхождащи си личности. И според мен повече от всичко — любов, доверие и всеотдайност. Когато намеря този неотразим мъж, ще съм готова да се омъжа за него моментално — призна тя, порозовяла от смущение.

— А изстраданата ти кариера?

— Ще продължа да пиша.

— Защо? — той беше сериозен. Приведе се по-близо, за да долови всеки неин звук, промяна в тембъра или в израза на лицето й.

— Заради онова, което ми дава. Заради щастието. Тогава съм по-пълноценна. А когато жената е щастлива и витална, тя е и по-добра майка, нали? Бих искала да обсъждам не само децата, дома, съпруга и вещите си. Бих искала да ходя и на други места, освен в детската консултация, супермаркета, на гости при други отегчени домакини и по всички задължителни за майки и съпруги места. Не искам да загубя възможността за интересни пътувания, вълнуващи събития, отношения с колоритни хора. Искам да бъда уважавана и приемана заради самата себе си, а не заради съпруга или децата си. Желая животът ми да е богат, пълноценен и подреден, преди да се заема да уреждам живота на други. Това е огромна отговорност. Трябва да бъда Бренди, преди успешно да се превърна в госпожа Еди-коя-си. Освен другото, писането е като тлеещ в душата пожар. Ако не контролирам температурата и не освобождавам част от енергията си с поредната книга, мога да се превърна в пепел. Ще бъда нищожество в очите на всички, включително и в своите.

— Ти си изключително възприемчива и интелигентна, Бренди, много по-проницателна и чувствителна, отколкото предполагах. Не очаквах да попадна на такава задълбочена и многостранна личност. Разбира се, впечатленията ми ще са верни, ако си искрена и непосредствена… Влюбвала ли си се, изкушавал ли те е някой да му станеш съпруга?

Бренди мъчително се изчерви и сведе поглед, за да прикрие силното си смущение. Заинтригуван от явната й нерешителност, той продължи разпита си:

— Женен ли беше? Или го пожертва в името на своята кариера?

Стресната, тя вдигна очи, за да срещне бездънния му поглед.

— Не! — прозвуча задъханият й от негодувание глас. — Никога не бих се поставила в такова унизително положение! И още веднъж не — още не съм получила неотразимото предложение за женитба!

— Но сигурно си имала много кандидати? — продължаваше безпощадно той, защото го ядеше неудържима ревност.

— Доколкото разбирам, ставаше дума за друго. Никое предложение не е съблазнително, ако не идва от мъжа, когото обичаш — отвърна тя бавно и хладно, като наблягаше на всяка дума. Ако не беше толкова развълнувана и ядосана, щеше да забележи израза на облекчение и задоволство на лицето му.

— Би ли се омъжила за човека, който отговаря на твоето описание и изисквания?

— Животът не е кран, за да го пускаш и спираш, Стивън. Или има чувства, или ги няма. Ако се обичахме взаимно и бяхме подходящи един за друг разбира се, че бих се омъжила за него!

— А ако твоят мъж мечта желаеше идеалната, но не и преуспяваща жена?

За Бренди това бе поредната загадка. На всичко отгоре необяснимо защо се чувстваше объркана от настойчивостта на привлекателния мъж пред себе си, който грижливо пазеше отговорите на всичките й въпроси. Реши да отмине опасната тема.

— След като ще имаме на разположение толкова време, бих се чувствала по-спокойна и предразположена, ако зная повече за теб. Запознай ме с истинския Стивън Уингейт. На колко години си, Стивън?

— На тридесет и седем. Само че бих предпочел ти сама да направиш своите наблюдения и изводи за мен. Не одобрявам предубедеността и необоснованите заключения. Ще можеш да откриеш кой съм, докато те изучавам, стига да те интересувам. По този начин откритията ни ще се опират на факти, а не на представи или клюки.

— Не си прав — мило опита тя да се възпротиви на неговия подход. — Искаш да останеш пълна загадка за мен, след като добре познаваш живота ми. Това ме поставя в неизгодна позиция. Как да те опозная, ако непрестанно отказваш да ми отговаряш и се прикриваш? Интересът ми към теб е съвсем естествен: ти ми спаси живота, а сега спасяваш моя престиж и щастие. Мога ли да забравя колко съм ти задължена за двойното ми спасение? Постигнал си и необикновено много за кратко време. От Найджъл знам, че не си наследил положението и богатството си. А всичко, което ми е известно за теб, може да се побере в едно дълго изречение!

Той опита да отхвърли драматичното й обвинение със смях.

— И аз съдя за теб по разказа ти и своите впечатления. Колкото до статията на „Глитър“, и двамата знаем, че е чиста измислица.

— Имах предвид фразата ти за „предубедеността и необоснованите заключения“, Стивън. Ако съдя само по твоите постъпки, не мога да не предположа, че си настроен срещу мен — отбеляза по-спокойно тя, преди да отпие от чашата коняк пред себе си.

— Отначало може би наистина беше така — за нейна изненада призна той. — Да, а сега ти обещавам да съм безпристрастен и напълно искрен през двете седмици, които ни очакват. Ти ми изясни своите възгледи за мъжете. Колкото до останалите спекулации на Лора, познавам те твърде добре, за да се влияя от тях. Признавам, че бях агресивен към теб. Но само в мен ли е причината? Ти си много привлекателна, вълнуваща и очарователна! Ясно ми е едно: що се отнася до истинската Бренди Александър, досега съм видял само върха на айсберга.

Тя се усмихна, очите й блестяха от радост и благодарност.

— Това предположение повече важи за мен, Стивън. С тази разлика, че се съмнявам дали изобщо съм видяла нещо в мъглата. Ти изглеждаш точно толкова потаен, колкото твърдиш, че съм аз. Така че оставам с надеждата да открия убягващия ми Стивън Уингейт.

— В такъв случай, казаното дотук обещава най-интригуващата ваканция!

— Напълно споделям очакванията ти, Стивън. Кой знае, ти сигурно би могъл…

Изречението й бе грубо прекъснато по средата от нечий съскащ глас. Бренди нямаше нужда да се обръща, за да разбере кой е зад гърба й. По искрите на раздразнение в очите й Стивън разбра чувствата, които предизвиква у нея Камил. И в никакъв случай не би я упрекнал.

Отдавна бяха завършили обяда. Съсредоточени и увлечени в разговора, бяха изгубили представа за бързия ход на времето. Наближаваше часът на следобедната среща, която Стивън разсеяно бе определил на сексапилната манекенка. Не бе очаквал обедът му с Бренди да се окаже толкова интригуващ и съдържателен. Въпреки изненадата и недоволството си, не изгуби самообладание. С провокираща усмивка стана да настани Камил.

— Сядай, Кам. Бренди и аз точно привършвахме.

Бренди не бе в състояние да прецени кое я вбесява повече: топлотата в погледа на Стивън, самодоволството в тона и поведението на Камил, или собствената й наранена гордост и болезнено разочарование. Това в никакъв случай не беше случайна среща, ако съдеше по разменените от тях поздрави! Кипеше вътрешно от появата на съперница, като в същото време се самобичуваше заради чувството на несъвършенство, което винаги изпитваше в присъствието на тази жена. Беше сигурна, че той нямаше да пропусне да забележи разликата между тях двете. Не подозираше колко е права, нито че е в състояние с лекота да спечели пред Камил.

Докато двамата със Стивън си разменяха банални любезности, Бренди бързо преценяваше своята красива противничка. Изглеждаше около двадесет и две годишна. Бе висока над метър и седемдесет, с издължена чудесна фигура. Възпламеняващият й вид се допълваше от смуглата кожа, гарвановочерна коса и кадифени кафяви очи, отдалеч изглеждащи съвсем черни. Обличаше се с умение, владееше изкуството на походката, диалога и жеста. Притежаваше изтънченост и змийска рутина, на която Бренди можеше само да завиди. И все пак лекотата в обноските й не бе вродена. Личеше, че е плод на старателна шлифовка и експерименти върху жертвите й — мъже и жени.

Бренди не разбираше как мъжете могат да остават слепи за душевната пустота и хлад на една жена, независимо колко секси или екзотично изглежда.

Защо пренебрегваха топлотата, спонтанността и интелекта заради дресировката, фалшивия чар и високомерието на подобни кукли? Жени като Камил привличаха погледите на мъжете и завистта на жените. Предназначението й бе явно да присъства като компаньонка при официални случаи.

И все пак такива като Камил хладнокръвно лишаваха другите жени от самочувствие и полагащото им се внимание, нямаха никакви угризения, че ги унижават и ограбват. По същия начин използваха и мъжете за собствените си цели.

Завършила преценката на Камил, Бренди почувства облекчение и увереност в себе си. Беше доволна, че не е като нея и никога не е искала да бъде. Стана. Усмихна се на фаталната си съперница. Камил не отвърна на любезния жест. В присвитите й очи просветна злобно предупреждение. Бренди се развесели от внезапно проблесналата идея да й каже, че се сбръчква, когато се намръщи! Но Камил високомерно извърна глава и насочи вниманието и думите си единствено към Стивън, въпреки че отношението й към двамата бе така очевидно, както плътния слой червило на нейните устни.

— Съжалявам, че те накарах да ме чакаш, скъпи! Надявам се, че не си скучал дълго?

— Ни най-малко! — сърдечно отвърна Стивън. — Имах да уредя някои делови въпроси с госпожица Александър. И увертюрата, и особено финалът бяха от най-приятните. Нищо чудно, че сме загубили представа за времето!

Делови въпроси! Финал! Бренди усети как гърлото й се свива.

— Ако това е всичко, господин Уингейт, аз ви напускам. Ще те чакам в седем в стаята ми — добави тя, само за да подразни омразната фукла. — Да, облечи се неофициално.

Камил хвърли поглед към дръзката жена пред себе си, сякаш я пронизваше с копие, преди да се намеси:

— Стивън, скъпи, но ти забравяш ангажимента ни към семейство Зартоф тази вечер! Нали обещахме да ги разведем из Ню Йорк? — Камил нарочно премълча, че е само делово задължение, както и сегашната й среща. По дяволите Стивън и неговите постоянни измъквания!

Той бе изправен пред избора от коя среща да се откаже. Искаше му се Бренди да не бе споменавала за съвместните им планове, преди да е намерил някакъв логичен и деликатен начин да анулира вечерята с Камил и семейната двойка. Притежаваха дял от козметичната компания, която току-що бе купил. Ако преди това знаеше, че Камил с нейните реклами е част от сделката, въобще нямаше да се заема с нея. Сключи я не защото съветниците му твърдяха, че е изключително изгодна, а само заради изкушението пред новото и неизвестното. Камил бе плод на една подобна инвестиция във филмовия бизнес. Оттогава не можеше да се откачи от нея. От време на време я използваше като декор при по-специални случаи, обаче все повече му омръзваше. Той въздъхна. Много добре знаеше кой е първият ангажимент, който беше поел. Да го анулира значеше да създаде лоша представа и у двете жени. Или още по-зле — правилна!

Раздразнен от неизгодната ситуация и ядосан на Бренди, че го предизвика, той печално й се усмихна:

— Тя е права, госпожице Александър. Би трябвало да си спомня планираното за днес, преди да се договорим за нашата делова среща довечера. Боя се, че ще трябва да я отложим за друг ден. Докога ще останете в Ню Йорк? — Стивън се стремеше да изглежда спокоен, докато вътрешно се гърчеше от съжаление и разкаяние.

Отново неговите увъртания! Бренди умело скри яростта си от противната жена, тържествуващо и злобно усмихната срещу нея. Не издаде и болезненото си разочарование пред мъжа, който явно се опитваше да прикрие отношенията им пред своята любовница. Не бе останало нищо от топлотата, откровеността и разбирането, които беше споделяла с него преди малко. Сега той излъчваше само учтивост и фалш. Бренди не можеше да си прости, че си бе въобразила повече за отношенията си с него, отколкото бяха действителните му намерения. Е, така да бъде! Наранена, но с непобедена гордост, отговори невъзмутимо:

— Резервацията ми е за утре, Стивън. Позвъни на Кейси, за да ти съобщи нова дата за нашата среща — тя се грижи за програмата ми. Госпожице Бланшар, Стивън, довиждане!

Бренди грациозно се понесе към изхода. Той я проследи с поглед, докато вратата се затвори зад нея. Нито веднъж не бе загубила настроение, самообладание или добрите си обноски. И си тръгна, без даже да се обърне! А така се беше надявал да я види още веднъж, преди да замине…

Кипнала от ревност, Камил следеше унесения, страстен поглед, с който Стивън изпращаше невъзмутимата писателка. Какво намираше в тази самомнителна монахиня? Толкова бе работила за Стивън Уингейт, така ревностно го пазеше за себе си! А той й се отплащаше с пренебрежение и непрестанни унижения!

Веднага, щом Бренди излезе, Стивън се обърна към Камил с едва сдържана ярост:

— Ако още веднъж направиш нещо подобно, госпожице Бланшар, считай се за уволнена! Двамата с теб сме тук за делови разговор и нищо повече. Не ме вбесявай с намеците си, че между нас има нещо повече! Ще ти кажа направо, че ако не беше начело на рекламната кампания за новата фирма, повече нямаше да се видим. Сега, ако носиш маркетинговото проучване на Джейсън, давай го и да свършваме по-скоро. А след като нахраним и напоим семейство Зартоф, искам да те видя на самолета за Калифорния. И кажи на Джейсън да изпрати следващото проучване по някой друг! Разбрано?

 

 

Бренди се прибра в стаята си. Решена да оправи нещата, доколкото е възможно, потърси по телефона Кейси. Измъчваше я носталгия, неудържимо й се искаше да се усамоти. Каза й за намерението да се прибере още днес в Кентъки и я помоли да предаде извиненията й на останалите. Когато приятелката й се поинтересува защо така припряно заминава и как е протекла срещата със Стивън, Бренди горчиво се изсмя и премълча подробностите. Тъй като я познаваше добре, Кейси разбра, че Бренди прекалено е затънала в чувствата си към Стивън Уингейт.

— Сделката ни предвижда изготвяне на материала на място в Кентъки. Срещата с мен тази вечер анулира той. Нека пак той да моли и убеждава, когато позвъни за друга! Ако е сериозен и искрен, знае къде да ме намери. Освен това наистина искам да се прибера вкъщи за известно време. Скоро пак ще съм тук. Нали ми предстои рекламно турне?

Кейси се подвоуми дали да сподели предположенията си за този мъж. Веднага след срещата си с Бренди бе научила нещо тревожно. Незабавно бе направила проверка. Това, което бе открила, никак не й харесваше!

— Какво има, Кейси? — прозвуча в слушалката разтревоженият глас на приятелката й.

Защо на Стивън Уингейт му трябваше да плаща на издателство „Уебстър“ цял милион за последната книга на Бренди, чудеше се Кейси. Защо от книжарницата „Йенсен“ бяха поискали пълния списък на нейните книги, издатели и дати на публикуване? Някакъв мъж, Ланс Ренолдс, предлагал баснословни суми, за да му доставят по един екземпляр от всяка, даже и от изчерпаните издания! Кейси много добре знаеше кой е Ланс Ренолдс. Позвъни в „Глитър“, за да научи, че статията и илюстриращият материал, посветен на Бренди, е подготвен за публикация, и то още този месец! И като че всичко това не стигаше, та някакъв дребосък в кафяв костюм, навярно частен детектив, през цялото време я следеше. Целта му явно бе да се снабди с копия от всички интервюта и изявления на Бренди. Какви пъклени планове кроеше този Уингейт?

Кейси я попита какво мисли.

— Всичко, което каза той, беше, че иска да ме опознае така, както аз познавам себе си. Ако осъществи плана си, сигурно ще го постигне! — категорично се произнесе Бренди.

В действията му нямаше ясен смисъл. Ако тайно проучваше Бренди, защо беше неговото измамно предложение към нея? Дали не беше само ексцентрично хрумване?

— Какво ще кажеш за това, Бренди?

— Стивън не ми изглежда импулсивен човек. Напротив, планира всеки свой ход. Според мен е убеден, че не съм устроила първата ни среща, за да спра статията на „Глитър“. Дано да не греша. Но вече наистина не разбирам какво иска от мен!

— Вероятно си засегнала самолюбието му, когато го отблъсна — настоя Кейси.

— Не, не е възможно! След приема ние…

Бренди пламна от притеснение. Утешаваше я само, че Кейси не я вижда.

За досетливата й събеседница обаче не бе необходимо да види какво става с Бренди, тя го разбра по гласа й. Кейси подскочи от изненада, с прикован поглед в стихналата слушалка:

— Ти и Уингейт? Имаш някакви отношения с него?

— Имах предвид… Стивън и аз… — Бренди не можеше да намери думи, за да се измъкне от затруднението. — Дявол да го вземе, Кейси! — не издържа тя накрая. — Да не би да сме деца! Спах веднъж с него, същата нощ, след премиерата. Преди това се бяхме срещали пет или шест пъти. Би трябвало да е сляп, за да не забележи чувствата ми към него!

— Тогава защо се опитва да… — Кейси се плесна по челото и се закиска.

— Какво ти е толкова смешно? — дочу се гласът на Бренди.

— Как не разбираш? Той е налапал и въдицата, и влакното, и поплавъка! И на всичко отгоре се е уплашил! Явно целта му е не да ти навреди. Иска само да разбере дали си достойна партия за милионера Стивън Уингейт! — мозъкът на Кейси заработи бързо. Ландис от „Долината“ приличаше ма него. Можеше да плаща за хрумванията си прескъпо, а последното от тях явно беше да притежава тази любовна история. — Иска да узнае всичко за теб, преди да се ангажира. Господи, Бренди, той е влюбен в теб! Ето ти и ключа към неговото предложение: трябва му време насаме с теб, за да те омае. Сигурна ли си, че искаш и Найджъл да е с вас?

— А ако бъркаш, Кейси? — боязливо се усъмни Бренди. — Освен това Найджъл получи поканата пръв. Не мога сега да го смая със съобщението, че му отказвам гостоприемство. И защо да е неподходящ? Двамата със Стивън са приятели.

— На бас, че съм права! — убедено възкликна Кейси. — Само му дай въже и време, Бренди. Стивън или ще те омотае от главата до краката, или ще се обеси!

 

 

След час Бренди беше вече в самолета — донякъде защитена от хипнотичното въздействие на Стивън Уингейт, за да може трезво да анализира противоречивите си чувства. До тогава не бе успяла нито да ги контролира, нито да ги спре. Ако любовта и страстта бяха само такива, каквито ги описваше в книгите си…

Желаеше Ланс Ренолдс, но дали той съществуваше? Искаше да очарова и спечели Стивън, но той се оказа костелив орех! Този мъж постигаше целите си без особени усилия и молби. Твърдо бе решена да не му позволи да прегази душата й с подкованите си ботуши, когато съдбата отново ги събере заедно. Един път вече се бе подвела и доверила на обезоръжаващия и чаровен лицемер много от тайните си. Сигурно му е изглеждала жалка и наивна, отчаяна идеалистка. Несъмнено му е било приятно да си играе с нея, да се надсмива над простичките й и романтични представи за любовта и живота!

Но отсега нататък щеше да му даде да се разбере! Можеше да бъде не по-малко непреклонна, безцеремонна и уклончива от него. Горчиво съжаляваше за своята глупава неопитност. А ако той започнеше друга игра, би ли могла да се сравнява с обиграността и напористата му сила?