Джанел Тейлър
Огнената долина (6)

Шеста глава

Разтревожена, Бренди високо попита:

— Кой е?

Поразена, чу мек бас:

— Стивън е. Трябва да поговоря с теб.

— Не знаеш ли колко е часът? — отвърна тя ледено. — Какво искаш?

— Два през нощта е, но е необходимо да уредя нещо още тази нощ — той опита да отвори. — Може ли да вляза?

— Нямаме какво да си кажем, господин Уингейт. Освен това сега е много късно — отвърна тя, защото не се осмеляваше да застане още веднъж лице в лице с него.

— Няма да си отида, докато не говоря с теб, Бренди! — думите му прозвучаха повече като предупреждение, отколкото като настояване.

— Не! Ти вече достатъчно ясно и пълно изложи своята гледна точка. Както и аз — упорито се противопостави тя. „Защо не я оставяше на мира?!“

— Ако това е целта ти, мога да бъда и ужасно гръмогласен! Но и двамата не желаем излишен шум, нали? — предизвикателно повиши глас Стивън.

Бренди открехна вратата.

— Е?

— Очевидно сме жертва на ужасно недоразумение, Бренди. Мисля, че е крайно време да изясним някои въпроси, които засягат и двама ни — обясни той, докато минаваше край нея и влизаше в стаята.

За момент тя загуби дар слово от негодувание. Самоувереният гостенин се изправи до прозореца и се загледа навън в очакване Бренди да отиде при него.

— Какво искаш все пак? — обади се тя от мястото си. Вратата зееше, защото Бренди се страхуваше да се окаже насаме с него в затвореното пространство, изпълнено от присъствието му.

— Първо, трябва да обсъдим статията в „Глитър“ — подхвана той, като се обърна. — След това ще говорим за нас.

Предложението му я заинтригува дали не бе променил намеренията си? Тя тежко въздъхна и затвори вратата. Пристъпи напред, но веднага спря, като подозрително го наблюдаваше от няколко крачки разстояние.

— Какво имаш да казваш за статията?

— Найджъл ми обясни, че съм сгрешил в преценката си за теб. Така ли е? — започна той, без да се смущава. Погледът му я пронизваше, сякаш за да проникне в тайните й.

— Какво значение има това? — нямаше намерение да крие раздразнението си. Вече знаеше мнението му за нея.

— За мен има дяволски голямо значение! — прогърмя гласът му в тясната стая. Погледът му я изкушаваше да го излъже.

— Това е твой проблем. Аз нямам нищо общо с него. Както нямах нищо общо и с теб. Откакто те видях, ме тормозиш и мамиш. Не знаех даже истинското ти име, нито имах представа какво те свързва с „Глитър“. Нямах намерение да те използвам, по какъвто и да е начин, било то професионално или лично. Имаш ли някакви претенции към мен?

— Не скри ли коя си? Защо се опита да ме заблудиш? — отвърна той, изпълнен с някаква необяснима решителност. — Да не би, защото се страхуваше да не поискам възнаграждение за спасяването ти?

— Не, не съм те заблуждавала. Аз съм си Кати Александър. Ако някой излъга, това беше ти! — защити се тя, разстроена от нелепостта на разиграващата се сцена. — Не организира ли ти „злополуката“, за да можеш да ме „спасиш“? — понижи глас Бренди. — А всички мислят, че си преситен от жени!

— Какво съм организирал?! — смая се той. — Слушай, на теб да не ти хлопа дъската?

— Прекалено голяма случайност е точно ти от всички мъже на този свят да се окажеш моят спасител! — многозначително подхвърли тя.

— Точно това ми направи впечатление! — отвърна той, застанал вече на сантиметри от нея. — Бил съм свидетел на какви ли не случайни срещи, но онази с теб е върхът на всичко! Наистина ли се надяваше да спра статията, след като успееш да ми влезеш под кожата? Винаги ли задълбаваш до такава степен проучванията си?

Сега вече нейните зеници се разшириха от несдържан гняв.

— Не може сериозно да допускаш, че съм симулирала, само за да те срещна!

— Значи не беше така? — той ехидно се усмихна.

— Не ставай смешен! — тя вече крещеше. — Да не си въобразяваш, че ще си рискувам живота ей така? Откъде бих могла да зная, че именно ти ще минеш оттам?

— Не би го направила, даже, за да се запознаеш с човека, от когото зависи твоята репутация и кариера, така ли? — уточни той, като внимателно я наблюдаваше.

— Наистина искам да спра публикацията на тази статия, но не и на всяка цена! Освен това тогава не знаех, че ти си собственикът на „Глитър“! Всъщност изобщо не предполагах кой си, докато Найджъл не ми каза вечерта след своето шоу — подчерта тя. — А ти какво търсиш? Още подробности за мен, за да сгъстиш боите на клеветите, нали? Върви по дяволите! Злополуката ми в пустинята се дължеше на обикновена повреда! И ако посмееш да се възползваш от случката, за да раздухваш сензации, ще те осъдя да ми дадеш и последния си цент! — задъхано предупреди тя. — Онзи следобед носеше ли фотоапарат?

Той се убеждаваше, че тя говори сериозно, че е загрижена и разстроена.

— Значи наистина не си знаела кой съм?

— Кълна се, че не знаех! — от яд очите й се насълзиха.

— Тогава защо не ми каза коя си? — върна се той към предишните си подозрения. — Признай, че има защо да се съмнявам!

— Отлично знаеш защо! Поради същите причини, които карат и теб така стриктно да държиш на името и репутацията си. Имала съм предостатъчно проблеми с мъжете заради моите романи. Не обичам да давам на непознати повод за флирт. И не ме интересува какво е мнението ти. Просто ме остави на мира, Ланс! — възкликна тя, но очите й говореха друго.

— Наистина ли, Бренди? — промълви той, като се приближи съвсем близо до нея. Когато тя започна да се отдръпва, ръцете му я хванаха за раменете и спряха. — Трябва да съм бил глупак, за да не разбера какво става между нас. Това, което още не мога да проумея, е защо продължаваме да се караме? И ти сигурно си задаваш същия въпрос. И вероятно се досещаш какво ни караше да сме така дяволски подозрителни един към друг…

Той сведе глава и устните му намериха нейните. Целувката сломи и гнева, и съпротивата й. Той я притегли и притисна към себе си. Светът около нея започна да се върти — никога дотогава една целувка не й бе действала така зашеметяващо. Устните му бяха настойчиви и подканващи. Нежната, изучаваща целувка се задълбочи и се превърна в изблик на несдържана страст. Бренди се разтрепери в могъщите му обятия. Вече не знаеше дали отговаря на жадните му устни, или на импулсите, отнемащи силите й.

След още няколко целувки, които окончателно замъглиха разума й, Стивън вдигна глава и се вгледа във впитите в него огромни кристално зелени очи.

— Бренди, желая те и се уморих да се съпротивлявам! — страстта в гласа съответстваше на неудържимото желание в погледа му. — Още от първата сутрин, когато те видях в болницата, не съм в състояние да се съсредоточа върху нищо. Мога да мисля само за теб! А продължаваме да се заяждаме заради някакъв неразбираем инат. Бях груб и непочтен към теб, Бренди. Извинявай за грешката, за моята ужасна грешка! Ще ми простиш ли?

Тя не можеше нито да откъсне очи от него, нито да разсъждава трезво. Беше изстрадала това всепоглъщащо привличане между тях също като Стивън. В душата й бушуваха толкова чувства! Безброй преживявания очакваха да бъдат споделени и пресъздадени! Не би могло да съществува нищо, противопоставящо се на онова, към което всеки от тях се стремеше и желаеше — другия. Беше притихнала, неподвижна, но Стивън ясно долавяше желанието и готовността й. Устните му отново се впиха в нейните, след това я вдигна и понесе към леглото.

Пламъците на страстта се разгаряха безпрепятствено и застрашително под разтапящите му целувки. Когато разгърна халата и езикът му обиколи втвърдения връх на гърдата, Бренди потръпна и изстена. А когато устните му изоставиха единия, за да продължат сладостното изтезание с другия, й се стори, че ще полудее от разтърсващата я сила на желанието.

Под изгарящите докосвания на търсещите устни и галещите ръце внезапно я порази съзнанието за неговото умение. Обзе я несигурност. Стивън беше свикнал да спи с опитни жени. А тя даже не знаеше какво да каже и как да се държи!

Когато опита да се отдръпне, той вдигна поглед към уплашените й очи. Питаше я безмълвно и нежно какво не е наред.

— Аз… — тя се запъна, след това безсилно продължи: — Ние не можем, Ланс. Едва сме се видели…

— Сега е вече късно да спрем, мила! — очите му се потопиха в нейните и той прочете вътрешната борба между желанието и смразяващия я страх.

Бренди съзнаваше, че прав.

— Само че… — направи тя нов опит.

— Само че какво, Бренди? — докосна с устни миглите, след това — крайчето на ухото й. Дръзките му ръце я убеждаваха да забрави всичко друго, освен него, и тя се покори. — Нали ме желаеш? — това бе повече заключение, отколкото въпрос.

— Да — прошепна тя, — желая те, Стивън.

Не можеше повече да отрича и да се бори със себе си. Ако опиташе, чувства, стари колкото света, щяха да я дамгосат като измамница и наивница. Каквото и да й струваше, трябваше да има този мъж, превърнал нейните блянове в реалност.

Когато се откъсна за момент, за да махне станалите ненужни дрехи, вниманието му привлече нейното пламтящо лице и начинът, по който отбягна погледа му. Внезапно нерешителността и уплахата й му подсказаха нещо поразително. Нима й е за първи път? Възможно ли е? Изненадан, започна трескаво да съобразява как да се справи с трудната ситуация, ако предположението се потвърди. Неочаквано и за себе си попита:

— Никога ли досега не си се любила с мъж?

— Моля? — смутено заекна тя и притвори очи в отчаян опит да избегне прекия отговор.

— Любила ли си се с мъж, Бренди? — повтори той, без да откъсва поглед от нея.

— Не! — треперещият й глас беше толкова тих, че Стивън не бе сигурен дали наистина е чул измъченото признание. — И какво от това? — прозвуча наивно въпросът й.

„Господи, щеше да получи това, което тя бе отказала на всички други!“ Почувства се неуверен пред непознатата отговорност. Какви ли последствия щеше да има? Отговорът се оказа неочаквано смущаващ. Бренди не бе като другите жени, с които всичко минаваше безпрепятствено. Тя бе особена, необикновена. Би ли могъл да се обвърже с нея, като приеме тялото й? Защото той сигурно щеше да го стори. Беше ли готов на това? Ергенският му живот досега беше безгрижен. Можеше да има връзки с жени и да ги изоставя, без да изпитва вина и да поема ангажименти. Но Бренди? Можеше ли да я обладае, а след това да я изостави? А обратното — да я обладае и да я задържи? Нещо в тази жена го безпокоеше. Желаеше я, и то невероятно силно! Ала Бренди несъмнено щеше да очаква ангажимент от негова страна!

— Стивън? — прекъсна мислите му тя. — Има ли значение, че досега не съм… Имам предвид, че ти си свикнал жените да знаят какво да казват и правят в такива моменти? А аз… — гласът й се прекърши и заглъхна.

— А ти разбираш ли какво правиш сега? — попита раздвоен, с надежда тя да се откаже, и в същото време с молитва да не спрат дотук.

— Не — призна тя с нервен смях, — но предполагам, че ти разбираш!

— Признавам — усмихна се и той, — досега не съм бил с жена, която го прави за първи път. Чувал съм, че може да е… Да има известно неудобство. Никак не искам да те наскърбя, Бренди, или пък да проваля такъв момент за теб!

Тя внимателно го следеше с поглед. Значи се е тревожил, да не би да я разочарова! Съзнанието за неговата неувереност и грижа стопли сърцето й. Усмихна се ласкаво, пръстите й нежно разрешиха косата и притеглиха лицето му към нейните устни. Когато целувката свърши, тя отново го погледна в очите, вече без колебание и свян:

— Желая те, Стивън, искам те повече от всичко в живота си! Искам да се любя с теб!

— Сигурна ли си, Бренди?

— Да! И ми се струва, че цяла вечност си ме изкушавал и измъчвал. Желая те!

Вече бе сигурен, че тя съзнава какво прави. А той? Но вече бе късно, сега не можеше да постъпи другояче!

Потърси устните й. Посегна, сякаш талантлив музикант, към струните на нейното тяло, за да изтръгне всепроникваща музика, ода, която пленява и изгаря душата. Умелите ръце терзаеха и успокояваха гъвкавата и покоряваща се плът, докато се наслаждаваха на нейната нежност и красота. Насилваше и едновременно милваше чувствените устни и стегнатите гърди, изтръгваше стонове на удоволствие и страстни невъздържани реакции. Дланта му бавно прекоси стегнатия корем, за да изследва кестенявото хълмче и нажежи сетивата й до краен предел. Когато усети готовността й да предизвика и посрещне неизвестното, той се надвеси над нея и се плъзна между копринените бедра.

Насочи се и възможно най-внимателно навлезе в податливото й тяло. За миг тя се напрегна и рязко пое въздух, след това се отпусна. Той продължи бавното си и предпазливо движение, едва сдържащ трепета в себе си, болезнено и себично изискващ незабавно да бъде освободен.

В следващия момент Стивън леко се отдръпна.

— Добре ли ти е, Бренди?

Тя се усмихна и кимна. Щастлив, той притисна устни към нейните. Напрежението и удоволствието нарастваха. Необходими му бяха все по-големи усилия, за да се контролира. Осъзна, че тя е близо до екстаза, когато изведнъж усети как стяга прегръдката си и устните й трескаво се впиват в неговите. Ритъмът на движенията му се ускори. Направляваше я към границата между реалността и забравата и миг след нея, губейки дъх от висотата, която заедно бяха достигнали, безразсъдно се хвърли в безтегловността…

Продължаваше да обсипва лицето и раменете й с целувки, докато разлудувалото се сърце възвръщаше нормалния си ритъм. После я притисна плътно към тръпнещото си от удоволствие тяло. Разсмяха се заедно, когато тя прошепна в ухото му:

— Аз познах! Наистина си талантлив, Стивън!

— Значи, да се успокоя, че не съм те разочаровал? — отзова се той, докато галеше нежните извивки на гърба, а лицето му потъваше в копринените талази на косата й.

Тя се извърна и дръзко посрещна съсредоточения му поглед.

— Във всеки случай, господин Уингейт, ти безкрайно ме удиви. Съзнавам, че ще ти прозвучи като изтъркано клише, но не предполагах какъв си в действителност! Ако цитирам една своя героиня, „ти си възхитителен и напълно неотразим“. Сега разбирам защо си толкова търсен! — полушеговито, полусериозно шепнеше тя, изпълнена с наслада от непознатия й дотогава покой и удовлетворение.

— Бих искал да бъда търсен само от теб, стига това да е възможно — подкупващо възкликна той в отговор, радостен, че невинността в поведението й се е оказала непресторена.

— Защо? Нали не съм този тип жени, които обикновено предпочиташ?

— Точно там е работата! Ти освежаваш и възбуждаш, Бренди, и си съвсем необикновена! Ти си… толкова много неща, събрани в изящна форма! И сложна, и до съвършенство ясна. Безразсъдна и едновременно сдържана. Крехка, но силна. Ти си едно страхотно противоречие, а не обикновена жена!

— И съм достатъчно мистериозна, за да те заинтригувам, така ли, господин Уингейт? — помилва лицето му, докато пръстите й спряха на устните.

В действителност съм съвсем обикновена и непреднамерена личност.

— В теб не може да има нищо обикновено, просто или обичайно, Бренди! — възрази енергично той. — Доста бих се изненадал, ако някога успея да те разгадая!

— Приемаш ме като предизвикателство, нали?

— Проклет да съм, ако не е така!

— Е, добре. Поне няма да ти омръзна прекалено бързо.

— Да ми омръзнеш ли? — учудено повтори той. — Ако притежаваш само половината от загадъчността и особеностите на безбройните си героини, едва ли някога ще открия истинското ти „аз“.

За Бренди тези думи имаха смразяващия ефект на ледена лавина.

— Чел си мои книги?

— Да, всичките, а някои и по два пъти. Страхотни са! Да не би да съм забравил да ти го кажа досега? И знаеш ли какво ми направи впечатление? — в немия въпрос, застинал на лицето й, прозираше панически страх от отговора му. Стивън обаче продължи: — Писателите винаги се разграничават от своите герои, ала при теб това е невъзможно. Колкото по-пълно те опознавам, толкова повече качества и черти на героините ти откривам в теб! Не смей да го увърташ, Бренди! Във всяка от тях е вложено по нещо твое!

— Предполагам, че писателите наистина даряват персонажите си с качества, които харесват или притежават. Е, а теб коя от героините ми те изкушава? — тонът й ставаше все по-студен и враждебен. — Като коя от тях би искал да бъда аз?

Той почувства, че е попаднал на болно място. Изглежда бе на крачка от това, което тя ненавиждаше — да я идентифицират с измислените й героини.

— Не исках да кажа това, Бренди. Имах предвид качества като свенливост, чувствителност, невинност, искреност… Дявол да ме вземе, извинявай, ако съм те оскърбил или разстроил! Не се опитвам да те изследвам чрез твоите книги.

Бренди го гледаше с немигащ поглед.

— Може би и аз им приписвам качества, които желая да притежавам. Понякога ми се иска да съм безгрижна и страшно пробивна! Знаеш ли кое е поразително и невероятно за мен? Ти си първият истински мъж в живота ми. И в същото време така приличаш на мое творение, че чак тръпки ме побиват от страх!

— Има обаче една голяма разлика, Бренди — аз съм от плът и кръв, а твоите творения — не! Затова ли се съпротивяваше така ожесточено на привличането между нас? Страхуваше се, че мога да се държа като твой герой или обратното — няма да издържа сравнението? Кое от двете би предпочела за мен? — гласът му беше напрегнат, лицето — сериозно.

— Само теб, Ланс, такъв, какъвто си! — прямо отвърна тя.

— Аз не съм Ланс, Бренди.

— Защо да не си?

— Ланс е въображаем герой, както и твоите персонажи. А аз съм Стивън и никой друг!

— Знаеш ли, струва ми се, че съм влязла по средата на филм, изпълнен с мистерии. Нищо не разбирам! Кой си ти всъщност?

— Само мъж, Бренди, материален, земен мъж!

— Ти не си само мъж, Стивън! — тя все повече се объркваше.

— Точно тук е проблемът — в очите му се появи странен, измъчен израз. — Виждаш в мен нещо повече, отколкото съм. Вече не знам дали не смесваш фантастичното с реалността. Аз не съм герой от твой роман, Бренди!

— Не твърдя това! И много добре зная разликата между реалното и измисленото.

— Така ли? Не виждаш ли, че нашата среща е като прекопирана от страниците на някоя твоя книга? А и ти самата заяви, че съм бил съвсем като твое творение!

Тя не можеше да оспорва последния му довод. Знаеше, че няма да го накара да разбере усещанията й. А може би наистина бе попаднала под въздействието на магическа смес от два свята… Но нито един от тях не беше нейно творение. Насили се да излезе от унеса, да бъде отново жизнерадостна и закачлива.

— Фантазията ти е по-развинтена дори от моята, Стивън — засмя се Бренди. — Като че никога по-рано не си виждал писател. Е, да приемем, че наша отправна точка са знанията и жизненият опит. Винаги обаче съществува граница между реалност и художествена измислица и аз се съобразявам с нея. Тоест, нямам намерение да те поставям в ничия роля. Така че можеш да си спокоен!

— Добре, че твоите истории винаги завършват щастливо! — въздъхна облекчено Стивън. Вече можеше да се заеме със следващия, отдавна измъчващ го въпрос. Той отпусна ръка върху тялото й, все така притиснато към неговото. — След всичко това, какво очакваш да направя?

— Сега разбирам — замислено отбеляза тя. — Боиш се да не съм схванала погрешно намеренията ти, нали? Тревожиш се, да не би да ангажирам твоето време и сили, да се надявам на твоята привързаност… — бе достатъчно разумна, за да не цитира: „Също като онзи герой, който става безкомпромисен до жестокост, щом се стигне до необходимостта да пази свободата си“. Имаше чувството, че е преживявала този момент много пъти преди. Упрекна се, че е прекалила с приказките си като една от нейните героини. После се самоуспокои — беше естествено за южнячка като нея, още повече, че пишеше и романи! Замислено го погали по бузата.

— Разбирам, не съм много опитна, но не очаквам нищо от теб, Стивън. Ти ме желаеше, а аз — теб. Не си ме прелъстил, нито насилил. Пълнолетна съм, а и не живеем през Средновековието! Какво лошо има, ако виждам в теб особен, необикновен мъж? Не възнамерявам да те изнудвам или да ти преча! Нито пък съм от тези, които ще те преследват, готови да се увесят на врата ти. Най-малкото — нямам време за подобни неща! Когато се върна вкъщи, ще се затворя в кабинета, докато завърша новата си книга. Бъди сигурен, че през следващите няколко месеца и най-голямата случайност няма да може да ни събере. Ако решиш да ме видиш пак, знай, че и аз го искам. Ако ли пък не… — тя не се доизказа.

— Виждаш ли, Бренди, знам, че от самото начало се държах отвратително с теб. Но нали ти обясних причините и се извиних! Може би ще прозвучи неправдоподобно, ала все пак вярвам на всичко, което ми каза. Ако се бяхме престрашили по-рано да поговорим искрено, бихме избегнали доста недоразумения! Но тази наша проклета подозрителност!

— Казах, че разбирам защо се отнасяше така с мен. Срещата ни в пустинята беше невероятна случайност и нищо повече. Не е ли вече време да я забравим? Нека да се отпуснем и да се порадваме на нашето примирие. Кой знае кога ще се видим пак… — последните й думи бяха предназначени да разсеят неговите опасения, че ще му досажда.

— Мислех, че идваш често в Ню Йорк по работа.

— Не много често, но идвам. Съмнявам се обаче, че и двамата ще се озовем тук по едно и също време.

— А когато се наложи да ме съдиш за клевета? — тържествено попита той.

— Когато каквооо? — сърцето й се сви. Не бе очаквала това!

— Не мога да спра статията, Бренди — той се постара се да изглежда съвсем убедителен. — Подчинявам се на своя принципен неписан закон — не се намесвам в операции, чийто изпълнител не съм аз.

— Искаш да кажеш, че даже няма да опиташ да я спреш? Но нали издателството е твое? И то след… тази нощ? — тя вече плачеше. — И какво? Любиш се с мен, а след това си готов да ме унищожиш?

— Бренди, обещавам, че ще се намеся, но не мога да им налагам решения! Въпреки че в написаното няма нищо вярно и ти ми го доказа.

— Доказала съм го?! — твърдението му я вбеси. — И през ум не ми е минавало! Боже мой, винаги ли сексът е толкова сложно и долно нещо? Добре, че досега не съм се забърквала с друг! Вие, мъжете, до един сте егоистични идиоти! Върви по дяволите, Стивън Уингейт! — Бренди седна в леглото и придърпа чаршафа към гърдите си. — Върви си, махай се от стаята и от живота ми! Главата ти е прекалено заета със задници, за да разбере каквото и да било. Ако някой живее с фантазии, това си ти!

— Аз ли?

— Да, ти! Дори не знаеш какво значи истинско чувство! Толкова си обзет от параноя! Освен това си себичен и егоцентрик. Е, добре, доказа, че си неотразим. Аз пък не съм заплаха за безценната ти самостоятелност. Не ме интересува нито името, нито парите, нито положението ти! Имам достатъчно от тях. И даже не ме е грижа за онази просташка статия! Ако се намери някой да й повярва, много лесно ще му докажа обратното!

— Да не си посмяла! — изръмжа Стивън.

— Само опитай! Ще направя посмешище и от теб, и от смрадливото ти списание!

Странно, но изглежда най-накрая той се засегна.

— Ако посмееш да се държиш като мръсница, за да опровергаеш статията, аз ще…

— Какво ще направиш, господин Уингейт? — озъби се тя.

— Ще надмина и най-безскрупулния от твоите измислени негодници! Нали ти казах, че ще се опитам да спра тази публикация?

— Защото ти платих добре, нали? С тази цел ли дойде? Да провериш дали ще те подкупя, или съм обратна? И какво? Оказа се, че сметките ти са криви. Легнах с теб само защото те желаех!

Яростта й явно го порази и гласът му омекна.

— Не, Бренди! Не дойдох при теб за проверка или нещо подобно. И защо отново се караме? Това е някаква лудост!

— Не и не, Стивън! Това е самата истина! — подигравателно отвърна тя. — И да се опитам да ти обясня, не би ме разбрал. По-добре да не променяме нищо. Ние с теб сме противоположности и ни се струва, че сме заплаха един за друг. За всеки от нас е страшно да открие човек със същото обаяние и яростно въставаме срещу собствения си страх и всичко, което е другият в представите ни. Не се съгласяваме с него, а в същото време се боим да предложим какъвто и да било изход!

— Може би си права, че сме заплаха един за друг. Ти например си невероятно изкушение за мен. Дойдох, защото желаех теб! И не исках нищо друго, освен да сключим мир. Дявол да го вземе! Когато съм с теб, говоря и правя всичко наопаки! Кога заминаваш?

— След няколко дни — тя не можеше да попита: „Защо?“

Той се облече. И внезапно разбра, че не знае какво да каже. Сделките за милиони му изглеждаха съвсем лесна работа в сравнение със сегашната ситуация. Измъкна някакъв чек и й го подаде.

— Твой е. Застрахователната компания ми плати мотоциклета.

Бренди го пое и се усмихна.

— Пази се, Стивън. И следващия път остави на друг да ме спасява!

— Надявам се да няма следващ път, Бренди. Обещай ми да се пазиш! Не ми се сърдиш за тази нощ, нали?

Изпитателните им погледи се срещнаха. Всеки потърси отговор къде бяха сгрешили отново, защо се оказваше извънредно трудно да приемат поднесения им от съдбата подарък!

Бренди разбираше, че Стивън е прекалено притеснен от неочакваната си привързаност към нея. Опитваше се да я приеме като предизвикателство, като мимолетен каприз. За съжаление, тя не можеше да направи за него друго, освен да го остави сам да се справи с проблемите си.

— Страхотна жена си, Бренди! — прошепна той, преди да я целуне силно. За момент я задържа в обятията си.

— Благодаря. Не съжалявам за нищо, Стивън. Лека нощ.

— Довиждане, Бренди.

Той бавно се отправи към вратата. Спря нерешително, преди да я отвори, след това излезе.

Бренди се сгуши в топлото легло.

— И ти си страхотен мъж, Ланс Ренолдс — промърмори тя. — Няма да изпусна такъв като теб току-така! — ако в живота си е била сигурна, че желае нещо, то беше Стивън Уингейт! Само не биваше да насилва нещата, за да не го подплаши.

Погледна чека — беше от личната му сметка. Накъса го с усмивка.