Джанел Тейлър
Огнената долина (4)

Четвърта глава

Настъпи денят на изписването. Бренди облече семпла лилава рокля, препасана с широк тъмночервен колан. Разпусна косата си и тя покри раменете й на талази. Късите кичури край лицето и над челото й се развяваха с артистична небрежност в този вид понякога можеше да мине за кестенява циганка.

Сбогува се с Кей, както и с част от обслужващия персонал в болницата. Беше обезсърчена. Ланс повече не се появи. Унилото й заключение беше, че или не се интересува от нея, или около него се въртят твърде много жени. Самочувствието й бе дълбоко наранено. Трябваше да признае обаче, че той наистина има причини да не я харесва и да избягва нова среща с нея.

Върна се в хотела. Приятно я изненадаха цветята в нейната стая. Бяха от администрацията и от нейни приятели. Вдъхна свежия аромат на розите и се вгледа в неопитомената прелест на кошничката восъчно червени хавайски пасифлори. Вдигна мушнатата сред тях картичка. Усмихна се, когато прочете написаното.

Ако някога беше желала да излезе на вечеря със свой добър приятел, това бе днешната вечер. А се оказваше, че Найджъл е в Лас Вегас! Веднага набра номера му.

— Здрасти, пътешественико! Бренди е. Идеята ти за вечеря е великолепна. Как разбра за мен?

— Кейси ми се обади. Чула, че имам концерти тук. Предложи да те потърся. Какво може да накара прекрасна и талантлива жена като теб да си загуби настроението? — закачи я той. — Не ти ли е интересно в Лас Вегас без мен?

— Ще ти кажа на чаша вино и стек — отвърна тя.

— Какво ще кажеш да се видим към десет часа, след като свърши шоуто?

— А какво ще кажеш, ако дойда с теб? Не съм те гледала от доста отдавна. Сигурно имаш куп нови песни. Много обичам „Рози в полунощ“. Ти ли я написа? — разприказва се тя. Беше й приятно да забрави напрежението и размислите поне за известно време.

— А ти ли написа „Жестоките стрели на любовта“? — имитира я той. От слушалката се разнесе весел смях. — Ще мина да те взема към шест. На сцена съм само през първата част.

— Чудесно, Найджъл. Ще те чакам.

Бренди отново се замисли за незабравимата си среща с Ланс. Ако беше узнала навреме каква неприятност му е причинила, щеше да поиска извинение!

Избра една от любимите си рокли. Ръждивооранжевото отиваше на зелените й очи, загара и кестенявата коса. Горната част подчертаваше линията на бюста и тънката й талия, а полуклошираната пола живо се разлюляваше при всяко нейно движение и галеше бедрата й. Презрамките откриваха от тялото достатъчно, за да заинтригува погледите, без да бъде предизвикателна. Черни лачени сандали и чантичка от черни мъниста допълваха тоалета. Закрепи подходящо цвете в косата си, на шията си окачи верижка със златно отворено сърчице и сложи обеци в същата форма. Направи крачка пред огледалото, отразяващо в цял ръст усилията й. Не е зле, реши тя. След това с мелодичен смях добави на глас:

— Наистина е много хубаво!

На вратата се позвъни. Чудесно бе, че стаята има звънец. Изтича и отвори широко вратата. Прегърна усмихната Найджъл Дейвис — мъжът със златен глас и дарба да твори музика. Бяха станали добри приятели от момента, в който преди няколко години се бяха запознали на една вечеря в Ню Йорк. Тази вечер той изглеждаше бодър и привлекателен в сиво-черното копринено сако, бяла набрана отпред риза с черна папийонка и сребристосиви панталони. Тъмнокестенявата му коса бе облак буйни ситни къдри, оставени на воля. Блестящите му бадемови очи отразяваха постоянния кипеж в душата му. Бренди се надяваше, че скоро ще се намери подходящото момиче, което да сподели живота на този приятен мъж.

Шоуто беше в един от хотелите в известен увеселителен квартал на Лас Вегас. Тя жадно поглъщаше всяка негова песен, отпускаше се с всяка шега. Усещаше, че точно това й е необходимо — да се успокои под звуците на музика, да усети малко топлота.

За нейна изненада Найджъл бе направил резервация за вечеря в друг хотел наблизо.

— Държиш под око конкуренцията, затова ли сме тук, Найджъл? — пошегува се тя и очите й блеснаха като скъпоценни смарагди.

— Имаш предвид рекламираните циркови номера? Нямам намерение да сменям жанра — прозвуча веселият отговор. Лицето му обаче остана загрижено. — Какво става с теб, Бренди? Не видях истинската ти усмивка през цялата вечер. Ти си с Найджъл, който ти е като брат, забрави ли? Да видя! — заповяда той със закачливи пламъчета в очите. Това предизвика широката й усмивка.

— Още се възстановявам след злополуката — опита да оправдае унинието си тя. — Не всеки ден ме сполетява това, за което пиша в книгите си. Да си лице в лице със смъртта се оказа доста страшно.

— Как успя да запазиш всичко в тайна от журналистите?

— Не ми беше толкова…

Млъкна по средата изречението. Погледът й бе попаднал върху красив мъж и екстравагантна жена недалеч от тях. Найджъл проследи погледа на широко отворените й очи и откри обекта на нейния интерес. Веждите му учудено се повдигнаха.

— Познаваш ли Стивън Уингейт? Или жената с него… Май знаех коя е… Аха, Камил Бланшар — сети се той, но явно не изпитваше добри чувства към нея.

На свой ред Бренди проследи погледа на Найджъл. Откритието я смути. За Ланс ли говореше той?

— Да не би да имаш предвид двойката близо до ъгъла — мъжът с небесносиньото сако и момичето с червената рокля?

Найджъл се засмя. В смарагдовите й очи бе припламнала ревност.

— А ти да не би да гледаш друг? — той взе хладната й ръка в своите и загрижено я стисна. — Нали съм ти разказвал за Стивън Уингейт?

— Да, обаче мислех, че този мъж се казва Ланс Ренолдс.

— Използва и това име като псевдоним, особено когато иска да държи някого настрана от своите работи. В действителност е Стивън Уингейт, нефтеният магнат и мултимилионер, който се е издигнал до сегашното си положение съвсем сам. Жената е Камил Бланшар, световноизвестна манекенка и начинаеща актриса, поне така се представя. Сигурно се мъчи да го убеди да финансира поредната й рекламна кампания.

Бренди бе чувала и двете имена. Сега разбра защо жената й се стори позната — беше виждала това лице по корици на списания и реклами. Всичко в нея издаваше манекена — бе грациозна, подвижна и изразителна. Поведението й говореше за нейната близост с мъжа на същата маса.

Ето защо съм била безинтересна и съм му се сторила безлична, помисли Бренди! В сравнение с красотата и изискания вид на манекенката сигурно му е изглеждала като някоя провинциална повлекана!

Новото откритие беше покъртително и болезнено. Дали причината за неговите посещения и цветя е било доброто му възпитание, или пък някаква интрига? Дали наистина му се е сторила досадна и затова не бе заслужила неговото време и внимание? Господи, нима беше възможно един мъж да бъде поразително красив, очарователен и неотразим като него? Едновременно я обзе копнеж и негодувание.

— Бренди, познаваш ли Стив? Никога не си ми споменавала за него — прекъсна размишленията й Найджъл. Тъжните й очи и обектът на нейното внимание му бяха подсказали в какво се състои проблемът.

— Мислех, че го познавам, но не като Стивън Уингейт — тихо призна тя. — Може да ти прозвучи невероятно, обаче той е човекът, който ме спаси в пустинята.

Започна да разказва за случилото се през онази съдбоносна нощ и за последвалите срещи с него. Найджъл хвърли поглед към Стивън.

— Дявол да го вземе! Нали не се шегуваш? Моят стар приятел Стивън е спасил живота на малката ми сестричка?!

— Не, Найджъл. Спасил ме е Ланс Ренолдс или поне така ми казаха. Той е излъгал и сигурно след това всички са повтаряли лъжата му. Невъзможно е да не са го познали. Знаеш какво правят парите и властта, нали? — подигравателно завърши тя. Чувстваше се измамена от ненужната игра на анонимност. Значи е искал тя да не научи кой е, за да не се възползва от доброто му дело!

Тя не го беше лъгала — наистина бе Катрин Александър, докато той не беше Ланс Ренолдс. Спасил я бе един от най-богатите хора на света! Дали не е допуснал, че тя ще увисне на врата му? Или си е въобразил, че ще му засвидетелства благодарността си по някакъв друг начин, а не по общоприетия. Е, в такъв случай беше преценил грешно! Не й трябваше Стивън Уингейт! Тя желаеше Ланс Ренолдс — човека, дошъл при нея в болницата. Но Ланс не съществуваше…

Погледът й отново се насочи към впечатляващия мъж на отсрещната маса. Прецени неговата дама и се упрекна за тенденциозната си и ожесточена критика по неин адрес. Не можеше да не забележи прекалено смелата кройка на роклята й от червена китайска коприна. Дрехата открояваше поразителна женска фигура, внушаваща на Бренди чувство за малоценност. Нямаше обаче причина за присмех — даже на границата на благоприличието, роклята подхождаше на тази жена, а жената бе подходяща за роклята.

— Хваща погледа, нали? — подразни я Найджъл. — Толкова по-зле за нея, защото сърцето й е черно като косата. Противно ми става, като гледам, че Стивън има работа с тази вещица! Той заслужава нещо по-добро.

Поколеба се, но се отказа да добави: „Стив направо не може да я понася, даже и да става дума за бизнес с нея“.

 

 

— Познаваш ли тази жена, Стивън? Вторачила се е в теб от един час — изсмя се Камил, подразнена от прекаления интерес на Бренди към кавалера й. Предположи, че не е нещо специално. И без друго едва удържаше вниманието на Стивън, когато й се удадеше случай да го хване натясно.

— Коя? Къде е? — вдигна поглед той и се огледа.

— Там, онази с Найджъл Дейвис. Виждаш ли прилепналата оранжева рокля? — промърмори Камил. Както обикновено, гласът й беше леден. Прехапа устни — а ако Стивън прекратеше този толкова важен за нея разговор?

Погледът му обходи залата, а когато стигна до възхитителния профил на Бренди Александър, се прикова върху него. Лицето му се вкамени. Сините му очи се присвиха и добиха метален оттенък. Впи ги в нея с желанието да я накара да почувства отвращението му от нейната инсценировка. Това беше коварното същество, опитващо се да го извади на показ пред целия свят, безскрупулната жена, която с риск за живота си го бе накарала да я спаси, само за да се запознае с него!

— Е, какво, познаваш ли я? — настоя с хладен глас манекенката.

— Бренди Александър, известната писателка — беше пестеливият му отговор.

— Само не ми казвай, че ти си Колин Слейд от последния й роман! — изкиска се тя. — Ами да! Неговата външност ти подхожда напълно… Всъщност ти би могъл да минеш за всеки един от нейните герои. А тя твоето последно завоевание ли е, или е предстоящо?

Фалшивият и неприятен тон на шегата й раздразни Стивън още повече. От своя страна, Камил го проклинаше наум за пренебрежителното отношение към нея.

— Остави това, Кам! Никому не съм служил за прототип на герой или за опитна мишка — изръмжа той, а очите му станаха мрачни като океан пред буря.

Преди да отмести поглед, видя, че Найджъл раздава автографи. Реши повече да не поглежда нататък. Когато все пак го направи, те си бяха отишли.

— Сигурно отиват да правят проучвания — нервно промърмори под нос Стивън. — Къде са докладите на Джейсън? Хайде, на работа!

— Наистина ли ще се заемеш с този проект?

 

 

— Беше чудесна вечер, Найджъл! Точно това ми липсваше — благодари Бренди, докато го изпращаше от стаята си.

— Извинявай за тези ловци на автографи!

— Това е част от работата ти. Не ми пречат. Ще се видим на събирането. И благодаря за поканата! Хубаво ще си почина, за да мога да танцувам до изгрев-слънце — пошегува се тя.

— Великолепно. Ще те чакам в моя апартамент в събота вечерта след шоуто ми — целуна я той за довиждане по върха на носа, след това шеговито я чукна по брадичката.

— Ще дойда — радостно потвърди тя. Искаше й се да разбере и дали е поканил своя приятел Стивън Уингейт, но не посмя да издаде интереса си към него. Ако попиташе, щеше неделикатно да напомни на Найджъл за напредналата му възраст. Надяваше се поне Камил да не се появи там…

За момент се поблазни да покани друг мъж, ала не успя да се сети за никой, който да превъзхожда Стивън по външен вид и мъжественост. Най-добре бе да е с Найджъл, нейния домакин. Стивън сигурно не знаеше, че са като брат и сестра. За първи път през живота си тя се изкуши да парадира със славата и богатството си, за да накара Стивън да разбере какво я интригува у него. Нищо друго — само Ланс!

Бренди усърдно се зае с ръкописа на „Мрака“. Беше работила върху него и преди да пристигне тук, затова успя бързо да привърши първия, тезисен вариант. Изпрати го препоръчано на Кейси. Искаше да разбере как посредничката й ще възприеме необичайната му романтична окраска. „Долината“ щеше да почака.

Удовлетворена от постигнатия напредък и възстановените си сили, започна да облича скелета на романа, без да се подчинява на някои от досегашните си намерения. Първото, което направи, бе да промени напълно външността на главния герой. Избра жълтоок, светлокос извънземен да покорява със силата и чара си. Нямаше да позволи никому да прави паралел между Стивън и Вариан Сар — приликата им щеше да е колкото между непрогледна нощ и слънчев ден!

За дългоочакваната вечер избра от бутика на Гейлорд рокля от яркозелен атлаз. Деколтето бе дълбоко изрязано във формата на сърце. Меката тъкан се съединяваше с голата отстрани на кръста. Горната част придържаха тънки презрамки, кръстосани отзад върху открития гръб. Леко разширяващата се пола подчертаваше нейния изваян силует и вродена грация. Огърлицата, обсипана с диаманти, придържаше в основата на шията й голям смарагд във формата на сърце. Сложи си подходящи обеци. Пръстен с огромен изумруд, преплетен с две златни нишки, меко проблясваше на средния пръст на лявата й ръка. Защо да не оставя впечатление, че някъде там, у дома, я чака мъж? Ланс сам я беше попитал за това!

Плати на фризьорката в хотела три пъти повече от обикновеното, за да подреди косата й в каскада от къдрици и пръстеновидни букли. С находчивостта на художник момичето вплете в косата нежна диадема от перли и мъниста нефрит, подчертаваща ефектната фризура. Към врата, челото и ушите се спускаха ситни къдрици.

Когато всичко бе готово, тя се завъртя пред огледалото. Съгласи се с момичето и посгъсти зелените сенки над клепачите. Добави и руж по скулите си. Когато се парфюмираше, със закачлива гримаса си пръсна на свивките на коленете и върху гърба. Изпълнена беше с дръзкото намерение да не позволи на ослепителната Камил да я превъзхожда с нещо. Хвърляше в играта всичките си козове!

Но вечерта започна без Стивън и Камил. Когато се убеди, че те или не са поканени, или са решили да не идват, Бренди се отпусна и затанцува. Неочаквано, във вихъра на четвъртия танц, тя се сблъска лице в лице именно със Стивън Уингейт! Усмихна й се като лукавата котка от анекдота, изяла екзотичната и рядка птичка още по-лошо, Бренди се почувства така, сякаш е на мястото на нещастната птичка!

Тя трепна от изненада. Очите им се срещнаха. За миг се сблъскаха в студен двубой на разума и волята, за да прикрие реакцията си, Бренди прелъстително се усмихна и се извърна към своя партньор. Но от този момент нататък Стивън сякаш беше единственият мъж в залата! Колкото по-отчаяно опитваше да не му обръща внимание, толкова по-осезателно усещаше присъствието му. Беше обсебил разсъдъка й. Веселият му смях сякаш я оглушаваше, а плътният глас се открояваше сред всички други. Случайното му докосване предизвика сладостни тръпки на отмала по цялото й тяло. Беше изкусителен, арогантен, умопомрачаващ негодник!

Изтощена от усилието да се съпротивлява на непрестанния натиск върху нейните сетива Бренди се запъти към просторната овална каменна тераса. Необходим й бе свеж въздух и прохлада. Застана до парапета. Нямаше сили да разглежда красивите храстчета и ухаещите цветя. Парите и славата имаха своите предимства! Като тази разкошна мансарда, с нейното уединение и прекрасен изглед, например. Погледът й обгърна многоцветната трептяща река от светлини, която очертаваше централната зона на Лас Вегас. Те рязко контрастираха с тъмнината на заобикалящата ги пустиня, също като кипящия живот тук, сравнен с тишината и покоя у дома, в Кентъки.

— Как се чувстваш тази вечер, Бренди? — попита плътен, дълбок глас зад гърба й. — Наистина си като красивото сияние, което съзерцаваш. Чудесна гледка, нали? Бренди?

Мъжът зачака безмълвно, макар че тя почувства нетърпението му. Благоразумно пренебрегна факта, че той два пъти произнесе истинското й име. Разсеяно си зададе въпроса откога ли го знае. Може би това е била причината за второто му посещение през онзи ден — очаквал е признанието й. Не го попита. Бавно се извърна и погледна лицето, събуждащо у нея толкова противоречиви чувства.

— Аз съм добре, господин Уингейт. А вие? — учтиво прояви интерес тя, като наблегна на името му. А гореше от желание да го помоли да й обясни логично защо я измами и се държа толкова хладно с нея! Разбира се — Найджъл му е казал коя е и сега Стивън се чувства засегнат.

Когато тя изрече истинското му име, той повдигна веждите си. „Тя го е знаела през цялото време! Тази дръзка котка си е въобразила, че той няма откъде да узнае истината за нея и нейната «злополука»!“

— Изглежда, че и двамата имаме странна склонност към измислени имена. Но след като стигнахме до истината, няма нужда от формалности и преструвки — сериозно заяви той.

— Съвсем не, Стивън. Но Ланс Ренолдс е толкова красиво име! Имаш ли нещо против да продължа да те наричам с него? — мило попита тя, колкото да го подразни. Но въпросът й като че ли не го ядоса, даже го развесели. Очите му проблеснаха дяволито.

— Съвсем не, Кати! — отвърна той, като произнесе името й провлечено. Предизвикваше нейното остроумие и интелигентност.

— За да изясним нещата докрай, Ланс, трябва да знаеш, че Катрин е кръщелното ми име, и наистина ме наричат Кати — светнаха очите й със съзнанието за малка победа. Той кимна сговорчиво. Не можеше да не признае доброто й попадение. Едно на нула за нея.

— Как ти хрумна необикновеното име „Бренди Александър“? Това само писателски псевдоним ли е?

Тя се усмихна на някаква своя мисъл.

— Ако искаш вярвай, но бренди беше любимото питие на майка ми. Според нея думата звучала прекрасно и необичайно, затова ме нарекли така. Имала съм късмет, че малките деца не знаеха откъде е дошло. Това ми спести безкрайни подигравки. Знаеш старото правило: „Блажени са невежите“ — изрече тя с променен тон, за да му придаде двусмислено значение, и той веднага го долови. — Катрин Александър е на вашите услуги, сър Ланселот! Найджъл ми е разказвал много за вас.

Той не скри усмивката си при хумористичното й сравнение, и подчертаването на „Ланс“ в него.

— Блажени са, нали? Найджъл ми каза, че ще дадеш интервю в телевизионното предаване на Том Хадли през август. Поздравявам те! С какъвто и улов да се похвалиш, сигурно ще бъде чудесно перо в ловджийската шапка на една писателка…

В тона му се долавяше хладна нотка. Бренди не успя да разгадае промяната, но съсредоточи цялото си внимание върху невнимателно изпуснатото име. Отново я лъжеше! Найджъл не знаеше за бъдещото й участие в телевизионното предаване. Но и никой друг не знаеше или поне така предполагаше тя.

— На някаква специална тема ли ще е посветено интервюто? — продължи той, забелязал странния й поглед. Дали тя винаги изпробва измислените любовни истории на живо? И какви са отношенията й с Найджъл?

— Да. Неотдавна продадох правото за екранизация на един от моите романи. Том желае да разискваме противопоставянето между дрипльовци и богаташи — отчетливо произнесе тя, като следеше реакцията му на безспорно неискреното й твърдение, съответстващо на неговата последна измислица. И двамата разбираха заяждането й, но той умело се измъкна.

— Още веднъж те поздравявам. Изглежда си се отправила към върха в още една област. Но няма ли вълчи ями по пътя? — подхвърли той. Явно намекваше за някакви тъмни тайни, с които разполага. — Да живееш в кристален аквариум може да се окаже опасно и скъпо удоволствие, не е ли така? Аквариумите са толкова крехки и съблазнителни, а в тях попадат скъпи редки екземпляри. Найджъл също ми е говорил много за теб. Онази нощ нямах представа, че спасявам живота на толкова прочута дама.

Очите й бавно се местеха по високата му фигура. Облечен в костюм с цвета на слонова кост, той очевидно беше подходящ за образа на легендарния бял рицар. Светлата фигура се разчупваше само от черната папийонка и черните диамантени копчета на вталената му риза. Хрумна й мисълта, че въпреки официалното си облекло повече прилича на романтичен пират, отколкото на елегантно облечен джентълмен и богаташ. Не разбираше защо й е толкова трудно да издържа на погледа му, а в същото време не може да откъсне очи от него. За нея този енергичен мъж беше непознато явление. Просто нямаше представа как да се държи пред него! Гласът му бе като мед, лееше се и от обземащата я омая мислите й се объркваха.

— Точно така е, Ланс. Напоследък често попадам в клопки и ми се налага да плащам прескъпо за много неща.

Изразът на очите му оставаше неразгадаем, въпреки че тя не откъсваше поглед от тях. Защо бе толкова безмилостен, толкова изискано враждебен и злъчен?

— Какви например? — рязко попита той, докато отстраняваше несъществуваща прашинка от ревера на светлото си сако.

— Не вярвам да те интересуват житейските ми проблеми, Ланс — реши тя да отклони темата на разговор.

— Като имам предвид малкото ни съвместно приключение, в никакъв случай не мога да си представя, че животът ти може да е монотонен и безинтересен, Бренди. Винаги ли имаш неприятности, когато работиш? — небрежно подхвърли той опипващия почвата въпрос. Погледът му се плъзна по лицето й преднамерено бавно, което накара страните й да пламнат, а кръвта да закипи.

Тя се убеждаваше все повече, че Ланс Ренолдс отново си играе с нея. Поне да й бяха известни правилата на играта и залога… Вероятно се опитваше да я извади от релси и изглежда успяваше! За да разсее напрежението, Бренди звучно се разсмя:

— Напротив, съвсем рядко. Но може би ще сменя стила си на работа, ако сър Ланселот е наблизо, за да ме защитава, когато е необходимо. На един автор не се случва често да попадне на… — замълча, усетила, че остава съвсем малко да направи признание първа.

— Да попадне на какво? — подхвана той изплъзналата се фраза. „На някой от въображаемите си герои? На случай да осъществи фантазиите си?“ С нарастващ интерес той мислено търсеше отговора. Несъмнено Бренди беше интригуваща жена, а и много се различаваше от всички останали, които познаваше. И беше професионалист в своята област — редеше думите като опитен политик!

Бренди весело се засмя.

— На истинско, рисковано приключение — прозвуча като свойска шега отговорът й. — Благодарна съм, че спаси живота ми. Още повече, че това ти е струвало много неприятности — добави тя с намерението да го изненада.

— Вярваш ли в неща, които някога са излезли от устата на мъдри старци? — запита той с тайнствени светлинки в очите. Когато забеляза объркване в погледа й, доуточни: — Древни мъдрости?

— Да. Защо? — попадна тя в елегантния капан.

Той пристъпи и обхвана лицето й с длани.

— В такъв случай, отсега нататък ми принадлежиш! Спасиш ли нечий живот, той започва да ти принадлежи — даде решаващия си изстрел той и впи горещите си устни в нейните.

Изненадана от могъщата му прегръдка, Бренди се отпусна и се отдаде на опияняващата целувка. Мечтаеше за този миг, откакто за първи път видя Ланс! В целувката му се смесваха жестокост и нежност. В нея се разгоряха необуздани и прекрасни чувства.

Ръцете й обхванаха кръста му под сакото на костюма и погалиха мускулестия гръб. Устните му жадно отпиваха от нейното опиянение. Стивън не бе предвидил това и беше зашеметен. Ръцете му се стягаха около тялото й несъзнателно, до болка. Устата му стана настойчива, търсеща, налагаща се.

Даже в обхваналото я упоение Бренди чувстваше колко е опитен. Той сякаш владееше някаква опасна и умопомрачаваща магия. Смътно осъзна, че губи контрол над чувствата си, но това вече нямаше значение. Този мъж изпълваше мислите й ден и нощ. Трябваше да разбере защо. Когато устните му бавно се плъзнаха по бузата, за да помилват ухото й, тя потръпна и въздъхна. Притисна се към напрегнатото му тяло, което разпалваше и без това неугасимия пожар в нея.

Неочаквано Стивън замръзна и отблъсна Бренди толкова рязко, че тя политна назад. Наклони глава и я заоглежда. Изучаваше внимателно замъглените й от страст очи. Покорният, всеотдаен израз на лицето й свидетелстваше за нейното поражение. Но вместо задоволство от успеха, в погледа му се четеше ярост и негодувание. Проклинаше глупостта си. Играта бе престанала да бъде игра, поне за него. Вече не му се искаше да узнае причината за изкусителния й плам и себеотдаване. Нима за това омайващо същество наистина нямаше нищо скъпо и свято? Нито животът, нито честта, нито тялото й? Докъде можеше да стигне, за да осъществи плановете си? А и той беше готов да изпълни волята й, ако цената не беше толкова висока! Не можеше да си го позволи. Трябваше да се защити и да отстъпи.

— Играеш си с огъня, Бренди! — сухо я предупреди той. — Аз имам лоша репутация — разбивам аквариумите и поглъщам златните рибки! Не можа ли да измислиш нещо по-полезно от играта с мен тази вечер? За какво съм ти потрябвал? — омекна гласът му в очакване на възбуждаща сделка. Независимо коя и каква беше тя, той я желаеше, но без недомлъвки. Реши да свали маската и да води сражението открито. Каквито и да бяха намеренията й, несъмнено се бе убедила, че той не й отстъпва в нищо. А тя изглеждаше като невинен ангел, макар тялото и целувката й съвсем да не бяха такива!

Нежните смарагдови очи срещнаха сапфирения поглед. Гласът й бе мек и галещ:

— Да ми трябваш? Във всеки случай, не за досадните нововъведения при екранизацията на книгата, нито за клеветническата статия, която скоро ще публикуват в „Глитър“ за мен. Нищо ново под слънцето. Няма да можеш да ми помогнеш в тези битки, храбри мой рицарю — промълви тя, копнееща за прегръдката и устните му.

— Значи „Глитър“ се е заел с теб? — усмихна се той, ала ехидната нотка в гласа му убягна на Бренди. — Тогава най-добре си спасявай кожата! Стрелят на месо, поне така говорят за тях — насмешливо посъветва той. — Има ли нещо вярно в техния материал, или са пълна измислица?

— Сигурна съм, че човек като теб е имал случай да разбере какво представляват подобни публикации — измислица, която ще бъде приета от наивните читатели за чиста монета. Как би постъпил ти? Има ли начин да бъде спряна? — сериозно заговори тя, с надеждата той да предложи успешен изход.

Казаното от нея сякаш му разкри нещо много важно. Изгледа я отгоре, като че ли току-що е намерил отговора за загадъчната им среща в пустинята.

— Желаеш ли да знаеш истината? — провлечено попита той. Произношението му й припомни първоначалното впечатление, че той е от Уелс.

— Може ли да искам друго, освен истината, Ланс? — меко отвърна тя. Когато вдигна поглед към лицето му, дишането й стана неравномерно, а ръката сама посегна да докосне строгата линия на устните. Не можеше да си обясни промяната му — като че ли нещо го безпокоеше и отблъскваше.

— Направи като мен — посрещна той със студено пренебрежение беззащитния и открит поглед на огромните зелени очи. Задържа за момент ръката, изгаряща лицето му. После целуна един по един върховете на нейните пръсти. Когато езикът му описа кръг върху китката, тя потръпна и пое дълбоко въздух. Каква талантлива актриса, помисли Стивън.

— Какво би направил ти? — покорно попита Бренди въпреки усещането си, че той играе някаква неразбираема игра. За да запази равновесие, Бренди опря другата си ръка на гърдите му и усети забързания ритъм на сърцето.

Стивън се поколеба, като я наблюдаваше. Очите й бяха зелени като млада, гъста гора, приканваща да прекрачат и се скрият в нея. Не се съмняваше какво се таи в техните дълбини. Най-сетне беше разбрал защо тя толкова упорито, дори с риск за живота си, е търсила среща с него. Усилията му бяха довели до болезнено заключение. По-нататък играта губеше смисъл. Настъпи моментът да докаже, че тя блъфира напразно.

— Има само един начин за контрол над медиите: да бъдат купени. Също както списанието „Хлитър“, което е моя собственост — спокойно изрече той, като предполагаше, че това вече й е известно.

Шокирана и невярваща, Бренди го изгледа изумено. Реакцията й подсказваше, че едва сега научава този факт.

— Ти?! Ти си собственикът?

Отговорът в триумфално блестящите му очи и мъждукащата върху устните му усмивка беше еднозначен и категоричен — Стивън Уингейт действително беше собственик на „Глитър“. Бренди не бе в състояние да си поеме дъх.

— Сега разбираш, госпожице Александър, че всичко ми е ясно. Знам колко отчаяно е било решението ти да се запознаеш с мен. Трябва да призная, че избраният от теб начин бе доста опасен. Освен това през онази нощ, докато се занимавах със спасяването ти, бях на косъм да загубя сделка за милиони! Разбирам и защо си в ролята на разгорещена изкусителка тази вечер. Играта ти е блестяща, но само си губиш времето. Аз не се меся в работите на „Хлитър“!

— Смяташ, че всичко това е организирано от мен?! — възкликна тя.

Когато той кимна в отговор и подигравателно се усмихна, тя сви ръцете си в юмруци, като едва се сдържаше да не му удари плесница. Гледаше самодоволното лице и впиваше нокти в дланите си. Значи, спасителят й се бе оказал неин палач… Погледът й стана хладен и мрачен.

— Разбирам — горчиво изрече тя, неспособна да скрие болката си от надменното му заключение. Защо Найджъл не я беше предупредил?

Бренди съзнаваше, че силите им са неравни. Просто не бяха в една категория! Този човек бе майстор в ситуации, изискващи безскрупулност и жестокост. Но даже да допускаше, че има нещо подозрително в поведението й, че тя цели да се намеси в деловите му интереси, не би трябвало да започва подобна игра с чувствата й — това бе недостойно! Била е права онази нощ: Ланс Ренолдс бе илюзия! Съществуваше само зловещият и непочтен Стивън Уингейт! И илюзията се разпадаше под жестоките удари на реалността с тихо звънтене на чупещо се стъкло.

— Защо тогава си направи труда да спасяваш живота ми, щом възнамеряваш скоро отново да го разрушиш? — разгорещено възкликна тя. — Никога не бях срещала човек като теб, Стивън Уингейт, и се моля това да не стане никога повече! Би трябвало да се заемеш с преподавателска дейност, защото едва ли е възможно толкова много поучителни неща да се научат от друг!

— Играта свърши, Бренди. Не се преструвай повече — предложи той. Опитваше се да не обръща внимание на изписаната болка върху лицето й, което събуждаше у него странно чувство за вина и съжаление. Беше очаквал от нея да се оправдава, да моли за прошка или да го убеждава, че вече не се преструва.

Очите й обаче го оглеждаха от главата до петите. Искаше й се да е сигурна, че никога няма да забрави този подъл никаквец! Нещо в напрегнатото му изражение я накара да се отдръпне.

— Сега вече си прав, Стивън — край на играта! Но мисля, че в нея няма победител! — с тези думи Бренди се обърна и се отдалечи, без да му обяснява нищо. Не смяташе, че той го заслужава. Та той се подигра с нея! За първи път в живота си предложи тялото и душата си на мъж. И грубо отблъсната, тя се чувстваше дълбоко наранена.

Стивън я проследи с поглед. Плавната походка и високо вдигната й глава не го оставяха на мира. Прокле грешката си. Защо не успя да я принуди да си признае? Защо поне не остави вратичка за помирение? Молеше се да е прав в заключенията си за нея… Или беше безсъвестна и безкрайно нагла, или — искрена!

 

 

Бренди търсеше Найджъл. Мислите и чувствата й бяха заети изпяло с неочаквания обрат на събитията. През ума й трескаво минаваха най-невероятни предположения и съмнения. Знаел ли е Стивън за статията, още преди да я спаси, или е научил след това? Не са ли имали посещенията му в болницата за цел да научи нещо повече, да я разпита, да натрупа нов материал за оклеветяването й? Сега вече не се съмняваше, че скоро ще прочете ужасяващи подробности за съвместното им приключение. Дали не е носил и фотоапарат през онзи фатален ден? Въображението й отново се развихри. Вече не се съмняваше, че злополуката с колата е била предварително подготвена.

Видя Найджъл до бара и се втурна към него. Той тръгна насреща й.

— Трябва да си вървя, Найджъл. Ще се видим в Ню Йорк след няколко седмици. Благодаря за всичко.

— Какво се е случило? — погледна я изпитателно Найджъл. Изглеждаше покрусена и разстроена до сълзи. Той знаеше само, че е разговаряла на терасата със Стивън.

— Не мога да остана под един покрив с чудовище, което се опитва да разруши целия ми живот. Ако не си тръгна оттук, сигурно ще му издера очите! Защо не ми каза, че той е собственикът на „Глитър“?

— Не можеш просто да избягаш оттук — опита се да я разубеди обърканият и загрижен Найджъл. — Кажи ми, какво ти направи?

— У дома, в Кентъки, единственият ми проблем е какво да избера за закуска. Навън, в реалния свят, трябва да избирам дали да се сражавам с един дракон, или с друг. Не съм създадена за това, Найджъл. Отивам си.

Изпрати я до изхода. На вратата тя грабна дантеления си шал и целуна Найджъл по бузата.

— Ще се оправя, не се притеснявай — успокои го тя въпреки болката, изписана на лицето й. Прегърна го и отново му благодари. — Моля те, повече не ни събирай заедно на едно и също място!

За момент Найджъл я задържа за лакътя и закачливо нареди:

— Хайде, Бренди — да видя!

— Друг път, моля те! — промълви тя със свито гърло.

Той я целуна по челото и Бренди излезе. Найджъл се обърна и потърси с поглед Стивън. Подпрян в небрежна поза до вратата към терасата, той следеше раздялата му с Бренди. Ядосан, Найджъл тръгна към него.

— Искам да поговорим, Стив. Трябва да изясним нещо — заяви той направо и двамата излязоха от залата. Бяха приятели от дълги години, от времето, когато една инвестиция на Стив го бе подкрепила финансово. Найджъл бе разказвал на Бренди за Стивън Уингейт, но тя не го бе виждала досега. Беше се случило така, че двамата приятели на певеца никога не бяха попадали заедно на едно и също място. Странно съвпадение — Найджъл бе решил да ги запознае именно тази вечер. Изглеждаха като създадени един за друг. Очевидно беше направил съвсем грешна преценка. Наистина ли Стивън бе собственик на онова долнопробно издание? Знаеше ли той какво се канят да отпечатат за Бренди? Май досега не бе познавал Стив достатъчно добре.

Магнатът хвърли още един поглед натам, накъдето преди малко изчезна Бренди. Ако съдеше само по последния разговор с нея, в очите й винаги е бил черен злодей и нищо повече. Той замислено потри гладко избръсната си брадичка и последва разгневения Найджъл.

Когато отново го погледна отблизо, приятелят му напомняше на притисната пантера, която преценява противника си, за да се нахвърли върху него.

— Какво, по дяволите, си казал на Бренди? Какво си й направил? — процеди Найджъл през зъби, а в очите му ясно се четеше заплашителна ярост. — Чуй и запомни добре, Стив! Тя ми е като родна сестра!