Джанел Тейлър
Огнената долина (3)

Трета глава

Смаяна, Бренди научаваше една след друга невероятните подробности за надвисналата над нея опасност и необичайното й избавление. Полуотворената й уста и широко отворените от учудване очи издаваха обзелото я изумление и смущение. Докато приказливият полицай описваше нейното приключение, лицето й менеше цвета си от мъртвобледо до тъмночервено.

Оказваше се, че Ланс Ренолдс я беше возил към града в невъобразима, унизителна поза, с вързани като на пленница ръце. Ето защо изглеждаше толкова самодоволен и развеселен — беше се държал с нея като с чувал картофи! Тя мислено пресъздаде случилото се, докато е била в безсъзнание… И след всичко това — да дойде при нея в стаята и даже да не спомене как я е спасил! Колко ли е доволен от своята тайна!

Досега тя предполагаше, че е пренесена дотук в неговата кола, а не завързана за полуголото му тяло като бойна плячка. Никак не беше странно, че обратният път му е отнел толкова много време! Не можеше обаче да си обясни защо Ланс е протестирал и е недоволствал, че полицаите го бавят. В това нямаше съмнение — патрулният подчерта колко е бил разярен Ланс от задържането, даже цитира ядосаните му изявления — съжалявал, че я спасил! Бренди не съзнаваше, че в стремежа си да изтъкне своите професионални качества и същевременно да загрози образа на своя „съперник“, полицаят украсяваше някои обстоятелства и премълчаваше други.

— Кой е този Ланс Ренолдс? — попита тя със свито гърло, внезапно осъзнала колко малко й е казал за себе си той.

— Не го познавам — излъга убедително събеседникът й. — Изглежда, има доста пари и имоти в този край…

Бренди веднага долови противоречието с твърдението на Ланс, че не живее в Лас Вегас. Учуди се, че я е излъгал за такава дреболия.

— … и тогава вдигна голяма пара, наистина опак човек — продължи полицаят. — Започна да ругае и да ги приказва едни такива! Още малко — и да се нахвърли върху мен и колегата. Трябваше да го посплаша с моя пищов… — от по-нататъшния разказ тя разбра, че Ланс е бил въоръжен.

За нея не бе трудно да се досети как е реагирал този горд мъж в унизителната за него ситуация. Представи си могъщото му тяло, тресящо се от ярост, белите зъби, стиснати в ядна гримаса, сините очи, горящи в закана… Бърборенето на полицая Конъли отново привлече вниманието й:

— Май е голям връзкар. Трябваше да го пусна, още преди да стигнем до управлението! На всичко отгоре някакви гамени да му счупят и ограбят мотоциклета, дето го накарахме да зареже. Оле мале, да го видиш като му казах тая работа — луд беше! Май ще иска да му се плаща…

Тя не можеше да си представи как някой ще принуди Ланс Ренолдс да направи нещо против волята му. И в същото време не би допуснала, че такъв интелигентен човек ще окаже съпротива на полицията. Не бе споменал нито за мотоциклета, нито какво е станало с него. Защо?

— Казахте, че е бил много ядосан — стеснително вметна Бренди, която бе в пълно недоумение от всички тези противоречия. — Разярен ли е бил?

Затова ли толкова се интересуваше дали е разговаряла с полицаите?

— Като тигър, дето не е ял цяла седмица! Да не го среща човек на пътя. Мале мила!

— Той… женен ли е? — попита тя, за да провери докрай честността на Ланс.

— Не е. Ама както съм чувал, много го бива с жените. Винаги се движи с ново гадже под ръка.

— Сигурен ли сте, че говорим за един и същи човек? Той беше тук тази сутрин. Бе много любезен и… мил — бързо намери подходяща замяна на определението „очарователен“ тя. Не спомена другите му посещения.

Почувствал въздействието на Стивън Уингейт върху нея, полицаят подигравателно изсумтя:

— Защо да не е мил и любезен? Стига да иска, става такъв. Ама съм се наслушал как подрежда съперниците и враговете си, не знам дали ме разбираш. Не че нарушава закона, ама никой с пръст не може да го бутне — бързо додаде той. Не трябваше да прекалява с измислиците! И без това през цялото време се пазеше това хубаво създание да не разбере, че Ланс Ренолдс е небезизвестният Стивън Уингейт. Учудваше го обаче защо на Уингейт му трябва да се представя за друг пред нея. Не можа да се сдържи пред възможността да й даде още един повод за недоверие и враждебност към него.

— Стана ли ти ясно защо се е отбил тук? Като го знам какви ги приказваше оная нощ… Тогава за него ти беше последната жена, която би искал да види отново! Ама една жена никога няма да разбере к’во иска мъжът, само като го види с другото гадже… Ти предложила ли си му нещо в отплата? — подтекстът на въпроса му добави тъмночервен пламък върху порозовелите й страни.

— Не, господин офицер. Според мен той ми е помогнал от добро сърце… Ако изобщо има такова — саркастично допълни тя, защото започна да подозира, че е играчка в ръцете на Ланс. Дали причината не се криеше в един от неговите предполагаеми недостатъци — мъжката отмъстителност? Без да иска, тя му бе създала неприятности и затруднения, но трябваше ли да бъде наказана за това? Ланс не приличаше на човек с подобни детински прищевки. Навярно е променил отношението си, след като я видя в нормално състояние.

— Такива като него нямат сърца, госпожице Александър — насмешливо цъкна с език полицаят и изчака, за да даде възможност на влезлия доктор Рос да се присъедини към мнението му.

 

 

Следващите два дни Бренди все се надяваше пленителният Аполон отново да я посети. Искаше да чуе и неговата версия за странната история на спасяването й. Но той повече не се появи. Може би беше задоволил интереса си към нея. Или още от самото начало е имал намерение някак да й отмъсти, като я накара да страда, и сега нарочно отлагаше следващата среща, за да я остави по-дълго да се топи под въздействието на покоряващото му мъжко обаяние. А може би, след като я беше видял, е решил да й спести новите трепети или заплануваното отмъщение?

Постепенно силите и жизнеността й се възвръщаха. Всеки ден ставаше да се разхожда. Лошото бе, че по време на разходките компания й правеше досадният доктор Рос. Насилваше се да се държи сърдечно и спокойно с него. Не би трябвало да бъде рязка и недоброжелателна, но той непрекъснато провокираше у нея отрицателни емоции. Даваше си сметка за усилията му да сдържа нервите и импулсивните си желания, ала в същото време забелязваше колко го озлобява нейната резервираност. Не можеше да направи нищо друго, освен по-скоро да се махне далеч от него. Усилията и природната й издръжливост щяха да направят това възможно след няколко дни.

Наложи се да изтърпи още едно посещение на патрулния Конъли. Обясняваше недоверието и нежеланието си да разговаря с него с нетактичното му поведение. Все пак полицаят не й отне много време. На раздяла му благодари за посещението и за чудесния букет. Когато я попита дали би искала да се видят след излизането й от болницата, тя направи нещо необичайно за себе си — излъга. Каза му, че още същия ден ще отлети за Кентъки. Тогава той въздъхна и обясни, че поради графика на смените му няма да се видят отново. Като че ли тя копнееше да се срещне тъкмо с него! Затова й беше приятно да се сбогува с полицая, макар че не го показа.

Защо мъжете в тези западни краища се държаха толкова странно, сякаш жените тук са рядкост и всяка срещната е предизвикателство за тях? Дали необикновените обстоятелства около спасението й ги интригуваха и подтикваха да се държат така с нея? Като че ли дължеше нещо на всекиго от тях! Накрая Бренди раздразни Конъли с въпроса:

— Къде бих могла да намеря този Ланс Ренолдс? Как да науча каква е била марката на мотоциклета му?

— Защо ти е да знаеш? — И в тона, и в очите му се четеше неприязън. Пък и Ренолдс беше заминал нанякъде по свои работи.

— Той е спасил живота ми. Това му е струвало мотоциклета. Искам да му се отплатя, като го възстановя — същата марка и модел, ако е възможно — сухо отговори тя, раздразнена от необходимостта да дава обяснения за намеренията си.

— Защо си създаваш ядове, Кати? Застраховката ще го оправи. Трябва вече да са му закарали нов-новеничък. Освен това, нали си му благодарила? На мъж като него му стига и толкова.

— Ланс Ренолдс не е просто някакъв мъж! — разгорещена се тросна тя и побърза да добави с надежда да прикрие грешката си: — Той е мъжът, на когото дължа живота си! Мисли каквото искаш, но ми се струва, че му дължа нещо повече от благодарност на думи — нещо материално, което да му предадат… За целта мотоциклетът е най-подходящ. Искам да уредя това, преди да замина за Кентъки.

Доволен от обяснението, полицаят се съгласи с нея. Обеща да й се обади, когато научи данните на мотоциклета. Побъбриха още няколко минути и най-после той си отиде.

Когато сестра Кей Харт дойде при нея следобед, Бренди я помоли да й купи някои неща. С Кей се бяха сприятелили от първия ден. Харесваше им да са заедно и да си бъбрят. Бренди искаше да облече нещо по-специално за следващата среща с Ланс, затова помоли Кей да й купи няколко фини, впечатляващи нощници в комплект с чехли. Пошегува се, че са й необходими за повишаване на настроението, но досетливата Кей разбра истинската причина. Съгласи се със закачлив смях — та кое ли женско сърце би останало равнодушно пред мъж като Ланс Ренолдс?

Същия следобед Бренди позвъни в няколко фирмени представителства. Беше получила необходимата й информация от патрулния полицай. Един от пласьорите се нае да намери необходимия й харли Дейвидсън същия модел като на Ланс. Бързо прие предложените й условия и цена, както и срока за доставка — една седмица. Продиктува адреса, на който да го доставят, и затвори телефона. По такъв начин господин Ренолдс щеше да си спомня съвместното им приключение, без всеки път да се ядосва за щетите, причинени от нейната намеса в живота му.

Когато по-късно същият следобед Кей се върна, Бренди се захласна от избора й.

— Кей, изключителни са! Тази, гълъбовата със сребристата нишка, страшно ми харесва! Хем е дискретна, хем е секси! Страхотна е!

— Струва ми се, че в небесносинята ще изглеждаш фантастично — много ти отива. И другата, с цвета на пепел от рози. И как не! Каквото и да облечеш, ти приляга като на манекен, Кати. Иска ми се и аз да имах твоята коса и очи… И загара… И твоя чар…

Двете се разсмяха.

— Ти си цяло чудо, Кей! Накара ме да се зарадвам като малко дете!

— А как иначе? Радостният пациент оздравява много по-бързо от нещастния! Пък и да ти кажа честно, за мен удоволствието беше не по-малко. Няма да повярваш на очите си, ако видиш какви дрехи има в този магазин! А какви са цените! Имах късмет, че пазарувам с чужди пари — весело разказваше сестрата.

Когато Бренди пъхна в ръцете й един комплект като подарък, тя се отдръпна. Очите й галеха нежната материя на дрехата, докато притеснено обясняваше:

— О, не бих могла да приема такъв скъп подарък! Какво толкова, само помогнах на новата си приятелка. Наистина не мога да го приема!

— Можеш! И трябва. Ако ми откажеш, ще ме накараш да се притеснявам ужасно, че съм ти загубила половин ден. Моля те, Кей!

Когато Кей се убеди, че приятелката й говори откровено, прие щедростта й с усмивка затанцува из стаята с пакета, притиснат към гърдите й:

— Никога през живота си не съм имала такава скъпоценна, страхотна дреха. Трябва да помисля… Върху кого ли да изпробвам нейната вълшебна сила?

И двете избухнаха в смях и безгрижни закачки. Накрая се уговориха, когато Бренди оздравее, да обядват заедно. Кей трябваше да се приготви за нощната смяна, а Бренди побърза да прибере нощниците в гардероба. Вече бе избрала коя да облече. С радост узна, че през нощта Адам Рос няма да е на работа. Ставаше все по-трудно да го държи на разстояние. Най-малко два пъти на ден идваше при нея с покана да излязат някъде заедно. Нямаше как да се скрие от него, въпреки че много й се искаше.

Отвори дипломатическото куфарче, което полицаят й бе донесъл от колата при първото си посещение. В него се намираше бележникът й с набелязаните герои и сюжет на „Мрака“. Докато го прелистваше, поразена откри, че си беше представяла капитана на извънземния космически кораб с външността на Ланс Ренолдс. Когато дочете описанието на своя герой, сви устни — това беше Ланс! Защо той продължаваше да спохожда мислите и да охлажда творческите й пориви? Защо не идваше да я види? Неспособна да се съсредоточи повече, тя прибра ръкописа и затвори капака на куфарчето. Ръкописът щеше да почака.

Усещаше се изпълнена със скрупули — дотогава не й се бе случвало да тича след мъж. Какво ли би си помислил Ланс, ако я завареше облечена в някоя от тези предизвикателни нощници? А ако вече я бе взел за твърде достъпна? Ако не желаеше още една жена да му досажда? И ако я беше посещавал единствено от любезност или от любопитство…

Освен това защо би трябвало един мъж като него да се интересува от нея? Беше доста хубава, но той би могъл да избира между най-прекрасните и изтънчени жени. Тя бе интелигентна и добре възпитана, ала интелектът не можеше да замени красотата и сексапила. Беше самостоятелна и самоуверена, обаче това най-често пораждаше неприязън — мъжете не харесваха тези качества. Пък и какво знаеше тя за истинската любов?

Здравомислещите и независими жени обикновено губят сраженията с повърхностните, предизвикателни и непредсказуеми съпернички — „фаталните“ жени. Преуспяващите представителки на нежния пол плашеха мъжете. За да бъде приета или призната за талантлива на поприще, считано за мъжко, жената трябваше да притежава агресивност и твърдост — качества, несъвместими с женствеността. Мъжете все още предпочитаха сладките личица, закръглените телца, наивните главици и женските саможертви в името на мъжките прищевки.

Господи, какви нечовешки усилия бе положила, за да заслужи уважение в литературните среди. Водила бе истински битки с мъжете, които я бяха дамгосали като компилаторка на клишета или пък смятаха таланта й за ограничен само „в областта на наивните романчета за скучаещи домакини“. С цената на много похабени нерви бе потискала негодуванието от надменното отношение към себе си, за да не погуби добронамереността и непринудените отношения с хората. Мъжете не приемаха за женствена жена със силен характер и творческо дарование при подобно отношение как да не се радва, че работи в усамотение!

Самотата… Изглежда прекарваше прекалено много време сама. Ако не пътуваше на срещи с почитателите си или не беше в Ню Йорк по работа прекарваше времето си далеч от хората. Често работеше до късно след полунощ, а след това спеше до обяд. Понякога минаваха седмици, без да види друг човек, освен работещите в ранчото и своята камериерка. Яздеше често и дълго. Обичаше конете и обикновено сама се заемаше с обяздването им дали не се стремеше да прекарва продължително време в усамотение, за да прикрива стеснителността и да избягва посегателства върху личния си живот? Наистина ли беше така силно обладана от стремежа да пише и да създава измислени образи? Затова ли Ланс Ренолдс я привличаше — защото бе огледален образ на нейния идеален герой?

Въпреки всичко някои опитваха да се намесват в личните и предпочитания и да я карат да се нагажда към техните представи и изисквания. Обзе я негодувание при мисълта колко време бе прекарала в борба да намери признание за таланта и стила си, които сега се опитваха да отричат! Беше доказала, че може да създава нещо повече от сладникави романчета. Бе видяла как нейните научнофантастични романи достигнаха върховете на класациите за бестселъри. Харесваха ги и ги купуваха и мъже, и жени! Това означаваше, че се е наложила.

Защо тогава настояваха за изменения в сценария на „Жестоките стрели на любовта“? Защо искаха да го изпълнят със същата тази безвкусица, която по-рано напразно се опитваха да й приписват? „Стрелите“ бяха доказали литературната си стойност. Защо искаха да раздробят книгата й на късове, да я изпълнят с пикантни подробности и предизвикателен секс, които след това щяха да бъдат за нейна сметка? Защо не я екранизират така, както е написана? Ако направеше всички изменения според желанията им, повече не би могла да я счита за своя. Да рискува ли и да претърпи жесток провал? Или да отхвърли предложената екранизация? Не знаеше как да постъпи…

Но ако трябваше да бъде честна, най-много я тревожете злостната публикация за нея, която готвеше списание „Глитър“. Кейси бе съумяла да се сдобие с идейния проект на пошлата, недодялана статия. Последва среща с издателството и с авторката на материала Кейси и Бренди разобличиха скандалната насоченост и вулгарната тенденциозност на написаното. Заплашиха със съдебен процес. Безполезно. Бренди предложи да им даде безплатно интервю докато и всички необходими снимки, ако свалят статията от броя, подготвен за отпечатване след два месеца. Щедрото предложение се оказа ужасна грешка, защото бе изтълкувано като отчаян опит да бъде прикрита „истината“ каквато представлявала скалъпената статия на Лора Макгейвън. Бренди приключи срещата вбесена от безскрупулната злоупотреба със средствата за масова информация. Изпълваше я негодувание, като си подставеше как тази инсинуация ще бъде широко разпространена и наивно приета за чиста истина. Щеше да й нанесе непоправими щети, много преди да успеят да заведат съдебен процес. Каква злоба! Какво фатално съчетание на дезориентиран автор и безскрупулен издател! Трябваше да бъдат възпрени на всяка цена!

Доскоро Бренди беше безгрижна, уверена в себе си и щастлива оцеля в битките и се наложи като известен автор. Компенсира самотата с отглеждането на прекрасни коне. Научи да се справя с претоварената си програма и с бремето на популярността. Всичко постигна самостоятелно — не дължеше никому нищо, освен на Кейси. Бе работила дълго и усилено, за да стигне до успеха и славата. Сега над всичко това надвисваше заплашителна сянка, а тя беше безсилна да направи каквото и да е!

Сякаш мрачни облаци се събираха над кестенявата и глава. Накъдето и да се обърнеше, се появяваше нов проблем. Бъркаха с нечисти ръце в творчеството й. Петняха името й. Рушаха душевния й покой. Животът й бе застрашен от нечие нехайство. Досаждаха й двама противни мъже, лекар и полицай, като че това не беше достатъчно — сега вече сърцето й страдаше от прищевките и непреодолимото привличане на един демоничен мъж, когото даже не познаваше, а може би нямаше повече и да види! Проклето да е това усещане за нерешителност и беззащитност!

Боеше се и се презираше за внезапно обхваналото я чувство за безсилие и изплъзващата й се самоувереност. Противна й бе мисълта да преследва мъж, който очевидно не се интересуваше от нея. Още по-лошо — обземаше я омразното чувство на отпадналост и униние. И душевно, и физическо. Трябваше да оздравее и да се върне при родните, вдъхващи сигурност хълмове на Кентъки. Не, трябваше й още нещо…

Следобед Бренди получи препоръчано писмо от Кейси. Решителният момент настъпи по-рано, отколкото беше очаквала и желала. Прочете писмото още веднъж, след това поръча разговор с нея. В Ню Йорк й отговори телефонният секретар. След сигнала имаше на разположение шестдесет секунди, за да остави съобщение.

— Кейси, Бренди е. Приеми условията за „Стрелите“. Накарай ги да изпишат името на сценариста с едри букви, а моето да сбутат на по-незабележимо място. Не желая да помагам на кинаджиите да префасонират работата ми. Ако приемеш условията им, нека си остане тяхна рожба. Скоро ме изписват.

Пое дълбоко въздух, след това отново набра номера, за да завърши съобщението. Заговори припряно:

— Добре съм. Напредвам с „Мрака“ бавно, макар че текстът върви чудесно. Опитай да спреш пасквила в „Хлитър“ на всяка цена. Ние също можем да играем мръсно! В шоуто на Том съм през август. „Долината“ също върви. Договорът за „Пендулум“ е супер. Пристигам в Ню Йорк или вкъщи след седмица. Пази се, преуморяваш се! — завърши тя с приповдигнат тон. Знаеше, че Кейси веднага ще долови меланхолията й. Дано поне посланието се е записало до края.

Остави слушалката и се опита за забрави за продиктуваните решения. Слава Богу, че съществуваше Кейси, която да урежда подобни неща вместо нея. Преди да се потопи отново в размисъл, някой почука. Беше лаборантът.

— Ако сте готова, госпожице Александър, да започнем с изследванията. Ще отнемат два часа.

— Защо с инвалидна количка? Не съм забравила да ходя! — тя се развесели.

— Разпореждане на болничния правилник. Сега ви е паднало да се повозите!

Докато й правеха електрокардиограма и електроенцефалограма, Рос влезе в нейната стая. Очите му се спряха на куфарчето. Пристъпи с лукав израз, сякаш готвеше някаква шега. Интересно му бе да надникне в новото й произведение и личен живот. Зачете записките й за „Огнената долина“. Това бяха бележки за нов роман от нашумялата Бренди Александър! Не можеше да се нарадва на късмета и досетливостта си. Странно беше, че никой друг не се е досетил коя е тази жена. Та нали нейното сладко личице и чудесна фигура много пъти се бяха появявали на телевизионния екран, по списания и вестници! Озадачаваше го желанието й да остане анонимна. Очевидно скромността й беше фалшива и я използваше като маска, изобразяваща невинно и съблазнително създание.

Досега несъзнателно се чувстваше засегнат от нейната потайност и недостъпност. Сега разбираше причината — бе дошла тук с проучвателна цел. Дали някои от болницата щяха да се познаят в новата й книга? Трябваше да узнае повече… Заби поглед в нейните бележки. Ядоса се, когато стигна до описанието на новия й герой. Значи така — сантименталната писателка на романи се интересува повече от богатия плейбой, отколкото от лекаря! Дали не възнамерява самата тя да изпробва набелязаните любовни сцени с първообраза на непобедимия си герой? Наивно озлобление обхвана Адам Рос. Поразсея се, докато си изясняваше многото проблеми, тезисно изложени в дългото писмо до агента й. Започна да го мъчи завист към нейния успех, популярност и лекотата, с която трупаше състояние и печелеше уважението на хората.

Заслепен от страстта си към нея, се хвърли да претърсва стаята. Съзнаваше какъв риск поема, но вече не можеше да се спре. Ухили се, докато опипваше нощниците й в гардероба вече знаеше за какво са предназначени — да впечатли онзи Ромео, нейния спасител. А може би — при тази мисъл Рос шумно пъхна с език, истинските й намерения не свършваха с написването на новата книга? Може би целта й беше да впримчи Ренолдс, новия й фаворит? Интересно, как ли би възприел той ролята на опитна мишка? Какво ли би помислил за перспективата да бъде изследван и романтично описан от нея в „Огнената долина“? И дали изобщо знаеше коя е тя?

След като грижливо подреди всичко, Адам тръгна да довърши визитацията. Не искаше Бренди да забележи, че е ровил сред вещите й. Като посвети толкова време на красивата си пациентка, вече допусна репутацията и достойнството му да бъдат застрашени. След като й даде хубав урок, ще я заличи от мислите си!

Изминал бе само няколко крачки, когато едва не се сблъска с Ланс Ренолдс, който бързаше към стаята на Бренди. Рос спря погледа си на огромния букет цветя в силните му ръце. Забеляза и веселата усмивка върху неговите устни. Дали тя желаеше този мъж, или само го използваше? Това вече нямаше значение, пред него се бе открила възможността да осъществи дългоочакваното отмъщение. Ако го нямаше Ренолдс, в нейните бележки щеше да фигурира той!

— О, господин Ренолдс! Каква изненада да ви видя отново — възкликна Рос, сякаш бе приятно изненадан от присъствието му в болницата.

— Как е госпожица Александър? — учуден попита Ланс.

— Нормално. Съвсем добре е. Ще я изпишем след няколко дни. Разбрах, че няма търпение да продължи да работи, особено след като е привършила проучванията си. Голям късмет, че ви е срещнала — завърши Рос с двусмислен намек.

— Така ли? — последва вялият отговор. Намекът явно не бе разбран.

— Кажете, как се чувства човек, когато е прототип на литературен герой? Мен например никога не би взела за нов супермен — промърмори Рос с престорено съжаление, преди да се обърне и да се отдалечи.

— Какво значи това? — заинтригува се Ланс и настигна лекаря с две крачки.

— Сигурно ви е казала коя всъщност е тя и защо е тук! Предполагам, че й сътрудничите за нейните проучвания… — ефектно заекна лекарят и лицето му изрази престорено удивление от недоумението на своя събеседник.

— Какви проучвания? Нямам ни най-малка представа за какво говорите. За Кати Александър ли става дума?

Името каза на Рос всичко, което го интересуваше. Потвърждаваше го и поведението на Ланс.

— Имам визитация. Забравете какво съм казал. Не искам да се бъркам в чужди работи. Мислех, че знаете истината.

— Ще забравя само нежеланието ви да ми кажете какво имате предвид, доктор Рос!

Фразата уплаши лекаря. Беше изречена с тон, който издаваше невъздържана сила и раздразнение. С нервен и нерешителен вид той се засуети, сякаш изправен пред обсъждане на проблем от национално значение. Но вече бе късно за отстъпление.

— Щом настоявате, добре, господин Ренолдс. Но ще ви помоля тя да не узнае кой ви е разкрил самоличността й. Разбирате, че никак не ми е лесно, откакто научих коя е тя. Нямам никакво желание да разгърна следващия й бестселър и да се позная — изложен и осмян пред всички! Съжалявам, обаче предполагах, че я познавате.

— Какви ги дрънкаш, човече? — настръхна Ланс от недомлъвките на лекаря. — Коя е тя? Какви проучвания? Как би могла да ме изложи? — само произнасянето на последната дума беше в състояние да го вбеси.

— Тя е известната Бренди Александър. Знаете — онази, която пише разкошните любовни романи. Господи, колко пъти ме разпитва за вас и за онази нощ, когато я докарахте! И колко е изобретателна! Няколко пъти кани при себе си онзи млад полицай, за да запълва празнините в цялата история. Накара го да проверява какъв е бил вашият мотоциклет, начинът ви на каране и така нататък. Задава ми стотици въпроси! Използва подробностите за новата си книгата, озаглавена „Огнената долина“. Изглежда вие ще бъдете нейният загадъчен и неотразим главен герой! Бих искал да съм на ваше място — това се казва проучване… — подхвърли той, ехидно ухилен. — Когато пусне в ход хипнотизиращите си прелести, и през ум няма да ви мине да кажете „не“! Ама че късмет имате! Докато я преглеждах, хвърлих око на записките й. Няма никакво съмнение, че описва вас и малката романтична случка между двама ви! — Рос направи театрална пауза и хвърли поглед към замисленото, помръкнало лице на Ланс. — Не разбирам защо крие истинското си име и професия. Май хората се плашат и се нервират, като разберат, че са й необходими само за експерименти и нови идеи. Тя се кани да участва в предаването на Том Хадли по телевизията и да разкаже за пътуването и книгата си. Непременно ще го гледам. Може ли да си представите, известна писателка! — преди да продължи, Рос отново направи ефектна пауза. — Но не бих искал да имам нейните проблеми, когато другия месец „Глитър“ я постави на мястото й. Ужасно я притеснява предстоящата публикация на една не много ласкава статия за нея. Заела се е да я спре.

Със съзнанието, че е постигнал много, както и за да не прекали в изпълнението на рискования артистичен етюд, лекарят побърза да се отдалечи. Даде си вид, че ефектът от последните му думи не го интересува. Замислен и зачервен от напрежение, Ланс остана сам по средата на коридора. Но Рос не искаше да пропусне резултата от отмъщението си. Спря и надникна иззад ъгъла.

Докато наблюдаваше атлетичната фигура на Ланс, изпита желание да притежава дарбата да изглежда също така изискано и безупречно, както това се удаваше на този магнетичен мъж. Питаше се кое у Ланс ще надделее при възникналата ситуация — нараненото достойнство, отмъстителното негодувание или инстинктът за самозащита, налагащ отстъпление?

Изходът бе предопределен от чувството за достойнство на Ренолдс. Рос направи сатанинска гримаса, когато той запрати разкошния букет в близкото кошче и изхвръкна от коридора, процеждайки през зъби проклятия — нещо относно себе си и жените, на които никога не бива да се вярва.

— Така ти се пада, скъпа моя, високомерна госпожице Александър! — изръмжа Рос и се обърна към асансьора, като си подсвиркваше доволно. Внезапно се сети за нещо, върна се и измъкна от кошчето букета на Ланс. Нямаше смисъл цветята да се похабяват, след като съперникът му напусна полесражението. Сега можеше щедро да предостави на Бренди още една възможност да приеме нахалното му ухажване. Но само още една-единствена възможност!